ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 229
Бургас, 07.02.2017 г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия Павел Ханджиев
като разгледа гр. д. № 1733/2016 г., съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на С.П. Стойчев, ЕГН **********,***, в.з. Минерални бани, ул. Единадесета № 3, със съдебен адрес:***-63, офис № 1, чрез адв. Хр. М., против Т.Д.Р., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***.
Относно размяната на книжата и редовността на исковата молба:
Съдът констатира, че съдебните книжа са разменени редовно в съответствие с процедурата, регламентирана в чл. 365-378 ГПК. В определения от закона срок ответницата, на която са били връчени преписи от исковата молба, уточняващата молба и приложенията, е отговорила на исковата молба. Повдигнала е възражение за нередовност на исковата молба в частта, с която е предявен четвъртия по ред иск: за осъждането й да заплати на ищеца “на осн. чл. 55-59 ЗЗД” сумата 7069,12 лв, “платена без основание”. Според ответницата този иск е нередовен, тъй като ищецът следва да уточни в коя от отделните хипотези по чл. 55-59 ЗЗД претендира сумата, т.е. да даде правна квалификация на претенцията. Възражението е неоснователно, тъй като задължението да се даде правна квалификация на един иск пада върху съда. Ищецът е длъжен да заяви фактите и да формулира искането си, но не и да дава правна квалификация. Фактическите твърдения и искането в случая са ясни. Следователно исковата молба е редовна в съответствие с изискванията на чл. 127-128 ГПК.
Относно допустимостта на исковете:
Предявени са следните искове:
(1) за установяване между страните, че ищецът е изключителен собственик на придобит по време на прекратения брак с ответницата УПИ;
(2) за установяване между страните, че ищецът е изключителен собственик на придобита по време на прекратения брак с ответницата вилна сграда ведно с второстепенна постройка;
(3) за установяване между страните, че между тях не е възникнало наемно правоотношение по см. на чл. 57, ал. 1 и чл. 56, ал. 5 СК, по силата на което ищецът дължи на ответницата наем, като с молба от 08.11.2016 г. ищецът е уточнил, че този иск се основава на чл. 439 ГПК, и
(4) за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата, получена от нея като наем за сградите за периода април-октомври 2016 г.
С отговора на исковата молба ответницата е възразила, че третият иск е недопустим. В тази връзка съдът съобрази следното:
С исковата молба и молбата от 08.11.2016 г. ищецът е заявил, че с ответницата са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение от 01.04.2016 г. по гр.д. № 4909/2015 г. по описа на БРС. С решението било утвърдено споразумение, съгласно което семейното жилище на страните се предоставя за ползване на ищеца за времето от 01.04.2016 г. до 23.10.2023 г., когато дъщерята на страните Радина ще навършва 20 години. Съгласно споразумението ищецът се задължил да плаща на бившата си съпруга, като съсобственик, месечен наем от 520 евро. Въз основа на съдебното решение, с което се утвърждава споразумението, ответницата се снабдила с изпълнителен лист против ищеца за дължимия наем. Ищецът твърди, че семейното жилище, което е предмет на първите два иска по чл. 23 СК, е негова лична собственост като придобито с негови лични средства. След като семейното жилище било негова лична собственост, не били налице предпоставките за възникване на наемно правоотношение между съпрузите по реда на чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 56 СК. На тази база ищецът иска да се отрече, че между тях е възникнало наемно правоотношение по см. на чл. 57, ал. 1 и чл. 56, ал. 5 СК, по силата на което ищецът дължи на ответницата наем.
Така предявеният иск е недопустим.
Оспорвайки възникването на наемното правоотношение, респ. на задължението си да плаща на ответницата наемна цена, ищецът по същество “оспорва изпълнението” по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като ответницата е пристъпила към принудително събиране на вземането си въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист. В този случай искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (ал. 2). Нито в исковата молба, нито в молбата от 08.11.2016 г. ищецът заявява факти и обстоятелства, които да са настъпили след бракоразводното дело. Той основава претенцията си на твърдения, че жилището е придобито в периода 2005-2009 г. с негови лични средства и че поради липсата на съпружеска имуществена общност не са налице основанията по чл. 57, ал. 1 СК за възникване на наемно правоотношение между тях. При това положение заявеният отрицателен установителен иск на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК не може да се допусне за разглеждане.
Наред с това следва да се съобрази и обстоятелството, че оспорваното от ищеца наемно правоотношение не е възникнало ex lege, а е резултат от споразумение между него и ответницата. Хипотезата на чл. 57, ал. 1 СК предполага съдебно решение, с което съдът е предоставил ползването на семейното жилище на един от двамата съпрузи при условията на чл. 56, ал. 1, 2, 3 или 5 СК. Случаят не е такъв, защото не съдът е предоставил ползването на семейното жилище, а съпрузите са постигнали договор за ползването му. Ако ищецът е недоволен от сключеният от самия него договор, той разполага с други възможности да търси прекратяване на действието му - със задна дата или за напред, но няма правен интерес да установява невъзникването на наемно правоотношение по см. на чл. 57, ал. 1 и чл. 56, ал. 5 СК.
Ето защо съдът приема, че третият по ред отрицателен установителен иск е недопустим и не го приема за разглеждане.
Служебно от съда не се установяват процесуални пречки или липса на процесуални предпоставки за разглеждане на останалите искове по същество.
След влизане в сила на настоящото определение ще бъде постановено друго, с което на страните ще се съобщи проект за доклад по делото и то ще се насрочи за разглеждане в съдебно заседание с призоваване на страните.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 130 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска на С.П. Стойчев, ЕГН **********,***, в.з. Минерални бани, ул. Единадесета № 3, със съдебен адрес:***-63, офис № 1, чрез адв. Хр. М., против Т.Д.Р., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, за установяване между страните на осн. чл. 439 ГПК, че между тях не е възникнало наемно правоотношение по см. на чл. 57, ал. 1 и чл. 56, ал. 5 СК, по силата на което ищецът дължи на ответницата наем за ползването на бившето им семейно жилище, находящо се в гр. Бургас, в.з. Минерални бани, ул. Единадесета № 3.
Определението може да се обжалва от страните пред БАС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
След влизане в сила на определението делото да се докладва за насрочване.
Окръжен съдия :