Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 505
гр.Бургас, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLVII–ми
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 5843 по описа на БРС за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е oбразувано по жалба на Н.Р.О., ЕГН: **********, с адрес:
***, срещу Наказателно постановление № 02-61/06.12.2018
г.,
издадено началник отдел „Рибарство и контрол - Черно море” гр.Бургас, с което
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА), на основание чл.56, ал. 1 от ЗРА,
е наложена глоба в размер на 1500лв.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
адв. К., като поддържа искане за отмяна на НП. Допълнително са представени
писмени бележки. Посочва се, че са допуснати процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и НП. Също така се поддържа, че вмененото нарушение е
останало недоказано.
За административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание
се явява юк.Енчева. Същата моли за потвърждаване на НП, като счита че
санкционираното с него нарушение е безспорно доказано, като са налице всички
признаци на състава.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
от фактическа страна следното:
На 07.06.2018
г., около 20.00 часа, жалбоподателят Н.О. и още няколко лица, сред които и св. А.
А. и Бл. Б., се намирали в залива „Вромос“, западно от гр. Черноморец. Лицата
искали да извършват риболов с пластмасова лодка, зелен на цвят, с дължина 4
метра, която нямала външна маркировка и била собственост на жалбоподателя. Тъй
като времето било лошо, лицата решили да не извършват риболов, като лодката се
намирала на пясъка с мрежа, вътре в нея. В този момент от страна на св. О.Р. и
св. Т.Д.- служители на ИАРА, била извършена рутинна проверка на мястото. Свидетелите
се легитимирали и поискали документи, като О. представил разрешително за
риболов, което се отнасяло за друга лодка. В този момент на място пристигнали и
служители на Гранична полиция, сред които бил и св. Е.З..
За
констатираното св. Р. съставил срещу О. АУАН с бланков номер В 0008414 за
извършено нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗРА. Актът бил връчен
жалбоподателят, който записал, че има възражения. На 13.07.2018 г. били
депозирани писмени възражения, в които се излагали твърденията, описани в
жалбата.
АНО приема, че с тези действия лицето извършва
административно нарушение на чл.17, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА)- за извършване на стопански риболов без разрешение, за
което е ангажирана и административно – наказателната му отговорност.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните и в писмените доказателствени средства. Съдът не кредитира показанията
на актосъставителя О.Р., тъй те остават изолирани. Неговите показания
противоречат на първо място както на показанията на св. Т.Д., така и на
показанията на св. Е.З.. Последният посочва, че докато е патрулирал, е видял
струпване на хора на брега, сред които е имало и служители на ИАРА, които са го
помолили да се разпише като свидетел. Това оборва казаното от Р., че той и
колегите му са били извикани от служители на „Гранична полиция“ и че когато са
пристигнали на място, са наблюдавали извършването на улов. Показанията на З.
допълват показанията на св. Д., които твърди, че лицата са били заварени на
брега, лодката е била на брега и мрежите са били в лодката. Дори и последният
да е „разгневен на институцията“, както се изрази процесуалният представител на
АНО, неговите показания се подкрепят от един независим, както от агенцията,
така и от жалбоподателя свидетел, а именно- св. З.. Последният е полицейски
служител, като за съда не възникват основания да се съмнява в достоверността на
изложеното от него. По отношение на обстоятелството, че Д. се е подписал в АУАН
следва да се отбележи, че актът не се ползва с доказателствена сила, касателно
констатациите във връзка с нарушението (затова и в съдебно заседание се
разпитват свидетели и актосъставителят), поради което неговият подпис не отменя
по никакъв начин възможността му да излага други факти, без това да влече
отговорност за него. Още повече, изложеното от него не е изолирано от останалия
доказателствен материал. Съдът счита, че свидетелите А. и Б., макар същите да
познават от много години жалбоподателя, добросъвестно изложиха фактите по
случая, тъй като техните показания се подкрепят от изложеното от другите двама
свидетели, чиито показания съдът кредитира.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган съгласно приложената по делото заповед, АУАН също е съставен от
компетентно лице и в сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Настоящият състав като
инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при
издаването на наказателното постановление и АУАН са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които обуславят неговата отмяна. Същите е издадени в срок, но
както в АУАН, така и в НП нарушението не е описано пълно, точно и ясно, като не
са посочени обстоятелствата, при които се твърди да е извършено, поради което е
било ограничено правото на защита на нарушителя.
Наказателното постановление е издадено за нарушение по
чл.17, ал.1 ЗРА., като жалбоподателят е санкциониран на осн. разпоредбата на
чл.56, ал.1 ЗРА. Съгласно чл.56, ал.1 от ЗРА „Който извършва стопански риболов
без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в
нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.”. Законодателят
въвежда в състава на административното нарушение по този законов текст
/приложен спрямо жалбоподателя О. с атакуваното НП/ извършването на стопанския
риболов да е без разрешително или ако е във воден обект, различен от Черно море
и река Дунав да е в нарушение на чл.17 от ЗРА – където пак са въведени
изискванията за разрешително – съгл. чл.17, ал.1 от ЗРА „Стопански риболов във
водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични
търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на
право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.” Легалната
дефиниция на понятието „Риболов” се съдържа в текста на т.26 от §1. на
Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗРА, съгласно която, същият е поставянето на
разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми,
изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН в наказателното постановление
следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването
му и описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. Иначе казано, изискване към този
правораздавателен акт е, нарушението да бъде очертано както от фактическа, така
и от правна страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат
именно конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие,
от кого и по какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се
субсумират под съответната правна норма, която се посочва при очертаване на
нарушението от правна страна. Иначе казано, административно наказващият орган
първо описва факти, а после посочва правната оценка, която дава на тези факти.
Това законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице
да се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации, претендирайки,
че отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така и да
оборва правната оценка на приетото за установено от фактическа страна.
Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия закон. Така
в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се
опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране на
административнонакзателна отговорност ( в този смисъл е и Решение №1533 от
30.12.2010 г. по КНАХД №1319/2010 г. по описа на Административен съд- Бургас).
Пропускането на този реквизит ограничава и възможностите на съда за осъществяване
на контролните си правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да
се прецени дали е извършено нарушение, или не.
В конкретния случай, в обжалваното наказателно
постановление и АУАН са посочени дата и място, но после е записано, че
жалбоподателят „извършва стопански риболов“. Така използваните изрази по
никакъв начин не дават информация за това какво точно е извършено, какво е било
конкретното поведение на лицето. Напротив, така използваните изрази по същество
представляват правна оценка на поведение, доколкото изпълнителното деяние може
да има няколко форми. Още повече, чл. 56, ал. 1 ЗРА, въз основа на който е
наложено наказанието използва израза „извършва стопански риболов”, т.е. видно
е, че изпълнителното деяние на нарушението не е запълнено с описание на
конкретни действия и бездействия. Напълно възможно е лицето да е извършвало
действия, които не могат да бъдат квалифицирани като риболов по смисъла на
закона, но предвид посочената празнота, съдът не може да направи тази преценка.
Тук е мястото да се посочи и че с изложената от актосъставителя в съдебно
заседание фактическа обстановка за първи път се въвеждат съставомерни елементи
чрез описване на конкретните действия на лицето, което е недопустимо. Иначе
казано, дори и съдът да бе дал вяра на тези показания, същите не могат да
санират допуснатото нарушение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което нарушение е довело до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, като същото няма как да бъде отстранено.
Настоящият състав намира също, че вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение не е доказано, респ. издаденото постановление е и материално
незаконосъобразно.
От събрания по делото доказателствен материал не се
установява жалбоподателят да е извършил действия, които да бъдат квалифицирани
като извършване на риболов по смисъла на закона, т.е. не се установява
осъществяване на изпълнително деяние. От свидетелските показания, които съдът
кредитира, се установява, че намиращите се на брега рибари са искали да
риболуват, но са се отказали, тъй като времето е било лошо, като липсват
безспорни доказателства, че изобщо лодката е била във водата. След като не се
установява да е започнало изпълнение на нарушението, то е налице приготовление по
смисъла на чл. 17 НК (към която разпоредба препраща чл. 11 от ЗАНН), който съгласно чл. 9, ал. 1 ЗАНН не се наказва,
когато става въпрос за административно нарушение.
Дори и да се приеме, че се касае за опит към извършване
на вмененото нарушение, който е останал недовършен поради независещи от дееца
причини (лошото време), то същият отново не е наказауем по силата на чл. 9, ал.
2 ЗАНН (ЗРА също не предвижда наказуемост при опит). Освен това, не става ясно
какви действия (доколкото опитът предполага започнало изпълнение на
престъплението) е извършвал именно жалбоподателят, след като на място е имало
няколко човека.
На последно място, дори и да се приеме, че мрежите, които
са се намирали в лодката са били мокри (както твърди св. З.) и това косвено сочи,
че същите са били поставяни във водата, с което е извършен риболов, то липсват каквито
и да е доказателства, че именно жалбоподателят е участвал в поставянето на тези
мрежи във водата при положение, че е имало няколко други лица заедно с него на
място.
В този смисъл съдът намира, че НП следва да бъде отменено
като процесуално и материално незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 02-61/06.12.2018 г.,
издадено началник отдел „Рибарство и контрол - Черно море” гр.Бургас, с което
на Н.Р.О., ЕГН: **********, за извършено нарушение
по чл.17, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на
основание чл.56, ал. 1 от ЗРА, е наложена глоба в размер на 1500лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар:
М.К.