Мотиви по присъда по НЧХД № 28/2019 г. по описа на НпРС
Подсъдимият П.Ф.А.
е обвинен с частна тъжба от Б.А.В. в това, че на 21.10.2018г. в гр. Н., обл.Ш.,
причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство
на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
По делото беше допуснат за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от пострадалия Б.А.В. спрямо подсъдимия за
причинените му неимуществени вреди в размер на 4700лв., ведно със законната
лихва, считано от 21.10.2018г. до окончателното заплащане на сумата, както и за
сумата от 35лв. представляваща имуществени вреди.
Подсъдимият П.Ф.А. не се признава за виновен по
предявеното обвинение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства
прие за безспорно установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият работел на казан за варене на ракия в гр. Н.
и това е причината да се познават с тъжителя. Последният бил варил през
м.септември 2018 г. ракия на работодателя си в казана, където работи
подсъдимия.
На 21.10.2019 г. между 11,00-12,00ч. на телефона на
тъжителя се обадил подсъдимия за да го пита дали шефът му е доволен от
сварената ракия. Тъжителят отговорил, че шефът му не бил много доволен, но
(ракията) била по-добре от първата ракия. Тогава подсъдимият бил отправил обиди
по телефона към тъжителя и му затворил телефона. Това подразнило тъжителя и той
се обадил на свой колега да дойде до дома му и да го закара с колата му до
казана за варене на ракия.
Пристигнал св. Н. Й., който с колата на тъжителят го
откарал в края на града, където се намирал казана за ракия. От колата слязъл
тъжителят и тръгнал към сградата, където се намирал и казана, а св. Й. останал
отвън до колата, където пушил. Отвън, до сградата се намирал св. И.В., който
миел бидони. В сградата се намирал св. Г.Р., който варял ракия. Когато влязъл в
сградата тъжителят А. започнал да му казва да си отива и двамата тръгнали да
излизат. След известно време от сградата излезли тъжителят и подсъдимия, които
се карали. В един момент, извън сградата и докато се карали двамата мъже, А.
ударил тъжителят с юмрук по лявата част на лицето. Тогава св. Й. хванал Б., а
св. В.хванал подсъдимия П. и ги разтървали. След това В. се качил в автомобила
си и св. Й. го откарал до тях. Докато били в колата, тъжителят се държал от
страната на удареното място, имало кръв по устната му.
На следващия ден тъжителят бил на работа, във фирма в
гр. П.„Капитал глас“, където според св. Й. той не изглеждал добре. На обяд, по
време на хранене в дните след инцидента, тъжителят се оплаквал се, че не може
да се храни от ударената страна.
Свидетелят Й. забелязал, че се храни на противоположната на ударената
страна. Оплакванията от болка продължили около седмица.
На 3.10.2018 г. тъжителят посетил МБАЛ Ш., където бил
прегледан от съдебен лекар и му е издадено съдебномедицинско удостоверение №
289/2018 г. Съгласно посоченото в удостоверението и въз основа на съобщеното от
пострадалото лице, че на 21.10.2019 г. около 13,30ч. познат мъж го ударил с
юмрук по лицето, като пострадалия не е търсил медицинска помощ до тогава, е
констатирано следното: в областта на левия устен ъгъл лацерация
на полулигавицата, покрита с кафеникава коричка, с
дължина 0,7см. – на долната устна и 0,9см. На горната устна. Налице е стар матуриран кожен ръбец по кожата
на устния ъгъл и лявата буза. Срещуположно по лигавицата на горната устна срещу
втори – трети зъб горе ляво има разкъсноконтузна рана
на лигавицата, косо хоризонтално разположена с дължина около 1,5см., покрита с
белезникав налеп.
Гореописаната фактическа обстановка,
съдът прие за безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства – писмени и гласни, като в случая от изключително важни за
правилното изясняване на всичко, случило се са освен обясненията на самия
подсъдим, така и показанията на св. Й., който в най – голяма степен е имал
непосредствени наблюдения за случващото се с тъжителя. Това е свързано с факта,
че същия се е ангажирал да го откара до мястото на инцидента с личният
автомобил на пострадалия, бил е през цялото време отвън до колата и е имал
постоянни наблюдения върху тъжителя от момента на неговото излизане от
сградата. Този свидетел сочи, че не е чул конкретната разправия между страните
поделото, но е видял ударът с юмрук по лицето на пострадалото лице, ясно сочи,
че той е бил от лявата страна, както и че след това е видял кръв по тази част
на устната му.
Съдът приема показанията на св. В.също
за достоверни, но той, както сам сочи е бил зает да мие бидоните си и няма
спомен някой да е влизал в сградата, което показва, че не е имал постоянни
наблюдения към случващото се между двете страни по делото. Доказателство за
непълнотата на тези показания, а не за тяхната недостоверност е посоченото от
св. Г.Р., който сочи, че докато бил в сградата при казаните, казва „когато
дойде Б., да е имало един двама други, но не помня кои бяха“, което съдът
приема, че според свидетеля тъжителят е влязъл в сградата и след това двамата с
П. са излезли навън. Този свидетел, както и св. В.сочат, че са чули, че П.
казва на Б. да излезе навън. Навън свидетелите В.и Р. не са виждали удар. Съдът
приема за доказана фактическата обстановка и от обясненията на подсъдимия,
който твърди, че Б. влязъл вътре в помещението и започнал да го обижда, като го
наричал „***и др.“, л. 17 от делото. След това както сочи и самия
подсъдим, двамата „полека, лека излезнахме навънка, аз го избутах, не съм го удрял, защото
той почна да ми налита“.
Съдът приема, че с поведението си
подсъдимият П.А. е ударил с юмрук по лявата част на лицето, в областта на
устната пострадалия Б.В.. В резултат на този удар на пострадалото лице са
причинени описаните в съдебномедицинското удостоверение наранявания. Съдът
приема издаденото съдебно съдебномедицинско удостоверение № 289/2018 г. е
достоверно и отговаря на действителните констатации на лекаря, който е изготвил
същото. Съдът не кредитира дискредитиращите обективността на удостовереното
твърдения на защитата, че т.к то е издадено въз основа на инициативата на
пострадалото лице, което е заплатило такса за издаването му, то неговото
съдържание на отговаряло на действителното положение и то отговаря на
описанията, както на тъжителя в тъжбата, така и на посоченото самия обвиняем и
от св. Й., относно начина на възможните причини за нараняването, а от
показанията на свидетеля и относно вида на самите наранявания. В съдебното
удостоверение е ясно посочено, че на пострадалото лице са причинени в областта
на левия устен ъгъл лацерация на полулигавицата,
покрита с кафеникава коричка, с дължина 0,7см. – на долната устна и 0,9см.на
горната устна. Налице е стар матуриран кожен ръбец по кожата на устния ъгъл и лявата буза. Срещуположно
по лигавицата на горната устна срещу втори – трети зъб горе ляво има разкъсноконтузна рана на лигавицата, косо хоризонтално
разположена с дължина около 1,5см., покрита с белезникав налеп. Тези
наранявания по вида си не са оспорени от страните, поради което и тяхното
съществуване по време на прегледа не се поставя под съмнение. Поради това и
предвид оттегленото искане на тъжителя за назначаване на експертиза, съдът
приема, че в действителност на пострадалото лице са причинени посочените в
удостоверението наранявания. Те както сочи тъжителят и св. Й. са станали
причина, пострадалия да изпитва болка и неудобства при хранене. Свидетелство за
последното дава св. Й., който заявява, че тъжителят още на следващия ден когато
се видели на работа се оплаквал от болка в ударената страна, хранел се на
другата страна, т.к изпитвал неудобства при хранене от лявата страна. Това
показва, че на пострадалия освен самите физически наранявания му причинено и разстройство
на здравето извън случаите на тежки и средни телесни повреди, т.е такова по чл.
130, ал.1 от НК. Това кореспондира с посоченото в т.15 от Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС, където е казано, че за да е налице лека телесна
повреда, представляваща временно разстройство на здравето неопасно за живота е
необходимо да е налице увреждания на организма, които са довели до болестно
състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. За да е налице
такъв вид лека телесна повреда е необходимо да има леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието. Такова изменение на
физиологичните функции е установено по делото, че е било налице съгласно посоченото
от св. Й. – затруднение и неудобство при хранене, което е продължило около
седмица. Именно този белег на нараняването прави леката телесна повреда,
квалифицирана по чл. 130, ал.1 от НК, а не по ал.2, където е достатъчно
нараняването да е причинило на пострадалото лице само болка и страдание. Съгласно
посоченото в т.16 от Постановлението, при
лека телесна повреда с причиняване на болка или страдание без разстройство на
здравето, увреденият претърпява само болка или страдание. Съдържанието на тези увреждания
се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху
различни части на тялото. Посочено е, че по своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката. В
подкрепа на приетото от съда, че е налице нараняване довело до лека телесна
повреда по см.на чл. 130, ал.1 от НК е и посоченото в монографията „Телесните
повреди по НК на Република България изд.Сиела, 2003 г. от проф.д-р Стойчо
Раданов, където авторът сочи на стр. 177, че „За да бъде преценена телесната
повреда по критерия „временно разстройство на здравето, не опасно за живота”
следва да са налице единия от двата критерия: анатомичен (малки наранявания или увреждания – леки
изгаряния, малки ръбци,
фисури, счупване на кости, извън случаите на чл. 128
от НК) или функционално разстройство на физиологичните функции (зрителна, дъвкателна, затруднение на фините хватателни движения и др.), като разстройството трябва да
бъде кратковременно или за непродължително време.” Тези описани наранявания
обаче сами по себе си не са достатъчни за да се определи, че е налице
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК,
а както се сочи на стр.179 от монографията „следва да причиняват и краткотрайно разстройство на дадена функция
(зрителна, дъвкателна, движение на крайници и др.)”. По
делото и от съдебно-медицинското удостоверение се установи, че на пострадалото
лице са констатирани наранявания именно от такъв характер - лацерация на полулигавицата, наранявания покрити с кафеникава коричка, с
дължина 0,7см. – на долната устна и 0,9см.на горната устна; констатиран е кожен ръбец
по кожата на устния ъгъл и лявата буза, както и по лигавицата на горната устна
срещу втори – трети зъб горе ляво има разкъсноконтузна
рана на лигавицата, косо хоризонтално разположена с дължина около 1,5см.,
покрита с белезникав налеп. Тези наранявания са причинили и установеното чрез
показанията на св. Й. разстройство в дъвкателната
функция от лявата страна.
При преценката на съставомерността на поведението на
подсъдимия, съдът отчете и поведението на самия тъжител. В тази насока освен
показанията на св. Й., сочещи, че пострадалия не е удрял подсъдимия, беше взето
предвид и казаното от него, че след като В. е влязъл в сградата, след това
двамата с подсъдимия са се карали и са излезли навън. Свидетелят В.сочи, че В.
обиждал подсъдимия А., а св. Р. не е чул караницата, а само чул как П. вика на Б.
да си отива. Свидетелят сочи, че П. не бил афектиран. В този смисъл съдът
обсъди и възможното причиняване на телесната повреда в състояние на афект,
предизвикан от пострадалото лице, но намери, че такъв не се установява и
доказва по делото.
При постановяване на присъдата, съдът съобрази всички
доказателства, като ги анализира внимателно, както в контекста на обвинението,
което е предявено спрямо подсъдимия, така и по отношение на оправдаването на
неговото поведение. В тази насока, съдът намери, че по делото не се доказа
пострадалия да е проявявал насилие спрямо подсъдимия, да му е отправял тежка
обида, клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е
било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Твърденията
на подсъдимия, че тъжителят го обиждал, налитал му не се доказаха от гласните
доказателства по делото. Свидетелят В.сочи, че бил чул обиди „крадец,
алкохолик, измамник“, св. Р. не е чул
караница, както и св. Й. не е чул караницата, но предполага, че е било за
ракията на шефа им. Съдът отчита и казаното от подсъдимия и св. В., че
тъжителят бил пиян, т.к миришел на алкохол и поведението му било такова. Съдът
не отхвърля такава възможност, но други доказателства за това състояние на
тъжителят не се събраха по делото и доколкото всичко това се развива на
територията на казан за варене на ракия, където по принцип си мирише на
алкохол, то тези показания се явяват недостатъчни за да обосноват евентуално
провокативно поведение от страна на тъжителя, довело подсъдимия до състояние на
силно раздразнение. Възможно е и именно това да е и причина, тъжителят да моли
своя колега да го кара до мястото на събитията, но и това е предположение, т.к
е възможно и да има друга причина за това. Поради това, че присъдата не може да
почива на предположения, съгл. чл. 303, ал.1 от НПК, съдът намери, че няма
данни за предизвикано от пострадалото лице състояние на афект у подсъдимия, в
резултат на което той да му е причинил посочените в съдебно медицинското
удостоверение наранявания.
Съдът намери, че от обективна страна
е доказано обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 130, ал.1
от НК.
От субективна страна е налице пряк
умисъл, т.к подсъдимия е съзнавал противообществения характер на деянието си и е
искал настъпването на предвидените от закона последици.
С това съдът намира, че е налице съставомерно
поведение от страна на подсъдимите, които са осъществили състава на
престъплението лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК.
Мотивите за деянието са провокирани от възникналия спор
относно качеството на сварената от подсъдимия ракия за началника на тъжителя.
Съдът намира, че причини за извършване на
престъплението от страна на двамата подсъдими са незачитането на действащия
правов ред за защита правата на гражданите, желанието за лична саморазправа.
Съдът при определяне на наказанието се съобрази с
нормата на чл. 130, ал. 1 от НК, предвиждаща наказание лишаване причиняване на
болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто
до триста лева. Съдът съобрази, че т.к подсъдимият е вече наказан по чл. 78а от НК по АНД ***/***г. на НПРС, за което не е реабилитиран, то повторно налагане
на такова наказание е невъзможно. Съдът намери, че най – подходящо за
извършеното от подсъдимия наказание е пробация с
минималните пробационни мерки и за минимален срок на
продължителност, а именно по чл.42а, ал.2, т.1 и чл.42б, ал.1 от НК: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично и по
чл.42а, ал.2, т.2 от НК: задължителни периодични срещи с пробационния
служител за срок от 6 месеца. Съдът
намери, че това наказание ще окаже в най – голяма степен необходимата лична
превенция спрямо подсъдимия, както и генерална такава спрямо останалите членове
на обществото.
Относно гражданските искове на тъжителя спрямо подсъдимия:
Относно
предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД в
размер на 4700лв., представляващи претърпени от пострадалия болка и страдание,
съдът намери, че следва да бъде уважен само за сумата от 500лв. Съдът намери,
че тази сума отговаря на причинените болка и страдание, в продължение на една
седмица, при които тъжителят е изпитвал неудобства и болка при хранене от
лявата страна на устата. По делото не се доказаха болки и страдания, които да
са довели до по- големи от установените от съда по делото, поради което и
предявеният граждански иск в останалата част бе отхвърлен.
Относно
причинените имуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД, всъщност това са само
разноските за издаване на съдебно медицинското удостоверение, за което
тъжителят е заплатил 35 лв. съдът намери тази претенция за доказана и я уважи в
пълен размер.
Съгласно чл. 189, ал.1 от НПК, подсъдимият бе осъден
да заплати направените по делото разноски от тъжителя, които са в размер на
действително направените такива от 200лв. за адвокатски хонорар и 12лв. ДТ за
делото.
Подсъдимият беше осъден да заплати и по сметка на РС Н.,
дължимите върху уважената част от исковете държавни такси, които за предявените
два иска се дължат на самостоятелно основание, съгл. чл. 72, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 69, ал.1 от ГПК ДТ е върху цената на иска, а съгл. чл. 1 от
ТДТССГПК, таксата е в размер на 4% от цената на иска, но не по – малко от 50лв.
Така за двата искасе дължат по 50лв. или общо 100лв.,
както и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл съдът постанови своите мотиви.
Мотивите са изготвени на 27.09.2019г. Препис от
мотивите да се изпрати на всяка от страните по делото за сведение.
Районен
съдия: ........................................
Галина Николова