Р Е
Ш Е Н
И Е
№260026
гр. Добрич, 06.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На девети септември година 2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар Нели Бъчварова
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 465 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на И.Т.Й. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№236/04.03.2020г. по гр.д.№644/2019г. на Добричкия районен съд в частта, в
която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „К.”АД - гр.Т.иск за заплащане на сумата от 533,76 лева - обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 14дни.
В жалбата се възразява, че неправилно първоинстанционният съд приел, че не
е налице една от двете предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение
– прекратено трудово правоотношение и неупражнено право на ползване на платен
годишен отпуск. После в жалбата се възразява, че решението е немотивирано и не
е ясно поради коя причина предявеният иск е намерен за неоснователен.
Подчертава се безспорният факт на прекратяване на трудовото правоотношение
между страните и трайната съдебна практика, съгласно която след отмяна на
незаконно уволнение и възстановяване на уволнения работник същият не дължи
връщане на изплатеното му по-рано обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, от което се
прави извод, че в същата хипотеза работникът има право на обезщетение за
неползвания платен годишен отпуск. Иска се решението да бъде отменено и
предявеният иск да се удовлетвори. Претендират се и разноските по делото.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемият „К.”АД не е изразил становище по жалбата.
След като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Първоинстанционното решение в обжалвана част е постановено по предявен от И.Т.Й.
срещу „К.“АД /преди „***“АД – гр.София/ иск за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата 533.76 лева, съставляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за
неползван от ищцата платен годишен отпуск в размер на 14 дни за 2018г.
Установено е по делото, че И.Т.Й. и
„***“АД са били в трудово правоотношение, прекратено едностранно от търговското
дружество – работодател със заповед №А-26/26.10.2018г. на изпълнителния
директор. С решение №1011/08.10.2019г. по гр.д.№4819/2018г. на ДРС, влязло в
сила на 17.12.2019г., са уважени предявените от И.Т.Й. искове по чл.344 ал.1
т.1 и 2 от КТ, като уволнението й е признато за незаконно и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е отменена, както и същата е
възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност при
работодателя, чиито наименование и седалище са променени на „К.“АД –
гр.Търговище.
Ответникът не спори, а разпореденото по т.2 на уволнителната заповед
подкрепя твърдяното от ищцата, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение тя е имала неизползвани 14 дни платен годишен отпуск, полагащи й
се за 2018г., за които по правилото на чл.224 ал.1 от КТ й се следва
обезщетение в размер на 533.76 лева. Обезщетението не е платено от
работодателя, който не твърди и не доказва друго.
Следователно претенцията на ищцата ответникът да бъде осъден да изпълни задължението
си по чл.224 ал.1 от КТ е основателна. С прекратяване на трудовото й правоотношение
за ищцата е възникнало право на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. То не е
погасено с възстановяването й на работа с влязлото в сила решение по чл.344
ал.1 т.2 от КТ, както и не е трансформирано обратно в право на ползване на
платен годишен отпуск за 2018г. от преди незаконното уволнение. При
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи на работника
обезщетение за неползвания платен годишен отпуск. При отмяна на заповедта за
уволнение и възстановяване на работника на работа правото му на платен годишен
отпуск за времето от преди уволнението не се възстановява /решение
№404/06.07.2010г. по гр.д.№322/2009г. на 4-то ГО на ВКС/. Следователно ищцата има
неудовлетворено вземане от ответника за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ и,
като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение
по този иск. То следва да се отмени и да се постанови друго, с което исковата
претенция да се удовлетвори. Вземането следва да се присъди, ведно с
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху него,
считано от датата на предявяване на иска 20.02.2019г. до окончателното му
погасяване
С оглед този резултат и на осн.чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за уважения иск по чл.224
ал.1 от КТ в размер на 50 лева за първоинстанционното производство и в размер
на 25 лева за въззивната инстанция. На ищцата разноски не се присъждат, тъй
като за въззивната инстанция тя не е сторила такива, а тези за първата
инстанция са й присъдени в пълния им размер, за който са представени
доказателства.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №236/04.03.2020г. по гр.д.№644/2019г. на Добричкия районен
съд в обжалваната част, в която е
отхвърлен предявеният от И.Т.Й. срещу „К.”АД - гр.Т.иск за заплащане на
сумата от 533.76 лева - обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2018г. в размер на 14дни, като
ОСЪЖДА „К.”АД - гр.Т., да заплати на И.Т.Й. с ЕГН **********
***, сумата 553.76 лева, съставляваща обезщетение за полагащ се на ищцата за
2018г. неползван платен годишен отпуск в размер на 14 работни дни, ведно с
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на
законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска
20.02.2019г. до окончателното му погасяване.
ОСЪЖДА „К.”АД - гр.Т. да заплати по сметка на
първоинстанционния съд държавна такса от 50 лева и от 25 лева за
първоинстанционното и за въззивното производство.
На осн.чл.280 ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.