Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260039 08.01.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар А. Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 7133/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е искова молба на ”Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, община Красно село, ул.”Ястребец” 23Б,
представлявано от А.С.А.против Е.Б.И., ЕГН **********, с адрес *** за приемане за
установено по отношение на ответницата съществуването в полза на ищеца на
вземане, представляващо сумата от 1545.35 лева за стойност на незаплатена
топлоенергия за периода май 2015г. – м. април 2018г., сумата от 265.33 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 08.11.2018г., сумата от 51.45
лева за дялово разпределение за периода май 2015г. – април 2018г., сумата от
8.46 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 08.11.2018г., ведно със
законната лихва върху двете главници от подаване на молбата за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът
твърди
в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение против
ответницата за посочените суми. Ответницата в качеството й на собственик на
топлоснабдяван обект е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ. Ето защо между ищеца и ответницата са възникнали и съществуват договорни
отношения за продажба на топлинна енергия за жилище на адрес гр.С.***. За
процесния период ищецът е начислил посочените суми за топлоенергия. Според
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия.
В чл.33 от общите условия е записано, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Ответницата е използвала
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от май 2015г. до април
2018г. На основание чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите на етажната собственост се извършва по системата за дялово
разпределение. В случая етажната собственост е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ”Термокомплект” ООД.
Сумите за процесния период са начислявани по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които
доказват, че сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход. С
тези мотиви ищецът счита претендираните суми за главници за дължими и изискуеми
и моли исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата е
представила отговор, чрез особения представител по чл.
47, ал. 6 от ГПК, с който оспорва изцяло установителните искове по делото, като
неоснователни и недоказани. Навежда доводи, че не съществува облигационна
връзка между страните по делото в процесния период, не се доказва качеството на
потребител на ответницата И.. От фактическа страна твърди, че тя не е подавала
заявление за откриване на партида за топлоснабдяване на процесното жилище.
Оспорва представените с исковата молба документи, като едностранно изготвени и
по тази причина без доказателствена стойност за вписаните в тях задължения.
Твърди, че няма събрани по делото доказателства за действителното количество
потребена топлинна енергия за процесния период, оспорва изчисленията за
главницата и лихвите. Оспорва формирането на стойността на употребеното
количество енергия и счетоводните документи, като нередовно водени. Прави
евентуално правопогасяващо възражение за изтекла в нейна полза кратка 3-годишна
погасителна давност на вземанията по делото.
С определението по
чл.140 ГПК съдът е конституирал третото лице ”Термокомплект“ ООД, ЕИК *********
като помагач на страната на ищеца.
При преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби
съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е частично основателен.
Според чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В случая от приложените нотариални актове е видно,
че ответницата е била собственик на процесния топлоснабдяван имот за част от
релевирания период. От нот.акт № 10/15.10.1998г., том I, дело № 18/1998г. се установява, че имотът е станал собственост, по силата на
договор за замяна, на Д.Г.Й. С нот. акт № 180/23.08.2018г., том III, дело № 530/2018г. ответницата Е.Б.И. е продала имота на трето лице, което след
сделката е сменило партидата на свое име. В посочения нотариален акт е
записано, че при съставянето му е представено удостоверение за наследници на Д.Г.Й.,
издадено на основание акт за смърт от 19.01.2017г. Следователно се прави извод,
че Д.Г.Й., предишен собственик на имота, е починала на 19.01.2017г. и неин
наследник е ответницата Е.Б.И.. В качеството си на едноличен собственик на
имота /както е декларирала пред нотариуса/, И. се е разпоредила с него,
продавайки го на трето лице. Ето защо И. е била собственик на апартамента за
периода от 19.01.2017г. /смъртта на нейната наследодателка/ до 23.08.2018г.
/когато е отчуждила имота чрез продажба/. Според чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. С други думи,
докато е била собственик на имота, И. се е намирала в облигационно
правоотношение с ищеца. Това правоотношение е било прекратено със загубването
на собствеността през август 2018г.
Ответницата е била собственик за периода от 19.01.2017г. до 23.08.2018г.
Само за този период тя следва да отговаря по претенцията за заплащане на
доставената топлинна енергия. Този период е по-малък и не съвпада с процесния
период, който започва от май 2015г.
Наистина, ответницата, като единствен наследник на починалата, е
наследила целия имот и съответно принципно отговаря за задълженията на своята наследодателка,
възникнали приживе. В исковата молба обаче няма претенция, че част от сумите се
търсят от ответницата като наследник на починалия собственик. Напротив,
твърденията са, че ответницата е собственик на имота за процесния период и като
такава е клиент на Топлофикация по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Следователно за
периода преди 19.01.2017г., когато имотът е бил собственост на починалата
наследодателка, ответницата не може да отговаря за заплащане на топлинната
енергия, тъй като няма иск, предявен на основание наследствено правоприемство.
За този период може да се предяви друг иск от ищеца.
По горните съображения
ответницата трябва да отговаря за заплащане на потребената топлинна енергия
само за периода от 19.01.2017г. до 23.08.2018г. /респ. до края на април 2018г.,
както е поискано с исковата молба/.
Съдът намира, че
данните по делото доказват изпълнението на задълженията на ищеца по доставката
на топлинна енергия. В този смисъл са и изготвените експертни заключения.
Според техническата експертиза, в процесния имот за исковия период е била
ползвана топлинна енергия за отопление от радиатори, за топла вода и за сградна
инсталация. Стойността на дължимите суми е определена по цени, приети с решение
на КЕВР. Топлинният счетоводител е отчитал ежегодно след края на отоплителния
сезон уредите за дялово разпределение в отделните имоти, присъединени към
абонатната станция. Отчетени са три разпределители на радиатори и един топъл
водомер. Вещото лице сочи, че начислената топлинна енергия е реално отчетена,
като няма служебни начисления. Топлинният счетоводител е извършвал
разпределението на топлинна енергия за процесния период съгласно методиката за
дялово разпределение. Вещото лице сочи, че за имота са изготвени 3 изравнителни
сметки: за периода май 2015г.-април 2016г. сумата за внасяне е 96.40 лева, за
периода май 2016г.-април 2017г. сумата за внасяне е 73.30 лева, а за периода
май 2017г.-април 2018г. сумата за връщане е 100.86 лева. Експертизата е
изчислила, че за целия процесен период се дължи главница от 1453.92 лева, от
които 344.08 лева за сградна инсталация, 508.53 лева за отопление и 601.31 лева
за БГВ. Изготвена е и таблична част, в която са онагледени стойностите за всеки
отделен месец. БРС, като съобрази експертизата, намира, че се доказва по
безспорен начин доставката на топлинна енергия за процесния период.
Следователно ищецът е изправна страна по правоотношението, като е доставил
енергия за отопление и топла вода, а от своя страна ответницата е ползвала тази
енергия и следва да я заплати за времето, през което е била собственица на
апартамента.
Наистина, според
техническата експертиза, главницата, която се дължи, възлиза на 1453.92 лева,
която сума е по-малка от претендираната с исковата молба. В тази връзка вещото
лице е посочило, че в таблицата не са отразени изравненията, възможно е да има
и някакви плащания, отделно има издадени общи фактури. За да се провери този
въпрос, е била назначена и счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че
за целия процесен период ищецът е издал общи фактури, чиято сумарна стойност е
1545.35 лева, т.е. повече от стойността, изчислена от техническата експертиза и
равна на цената на предявения иск. Посочено е, че трите изравнителни сметки са
отразени в издадените общи фактури, като съответната сметка е отразена във
фактурата за съответната година. Следователно следва да се приеме за
правдоподобно, че за имота са начислени и се дължат общо 1545.35 лева с ДДС.
Това обаче е цената на услугата за целия период /май 2015г. – април 2018г./.
Както съдът прие,
ответницата не е била собственик на имота за целия период, предявен в исковата
молба. Тя е наследила имота след смъртта на Д.Й. на 19.01.2017г. Следователно
ответницата отговаря за заплащане на сметките за периода от 19.01.2017г. до
края на април 2018г. Изготвената счетоводна експертиза е дала заключение за
дължимите суми, от таблицата по т.4. от нея може да се направи частично
заключение какви са дължимите суми, тъй като в една от графите са посочени суми
за много голям период от време, а именно от 01.07.2016г. до 06.04.2017г. (в
този период попада и датата, на която ответницата е станала собственик). Както
беше прието, ответницата дължи суми, считано от януари 2017г., когато е станала
собственик на имота, т.е. за периода от 01.07.2016г. до 31.12.2016г. суми не се
дължат от нея. От посочената таблица не става ясно каква сума се дължи за
периода от 01.07.2016г. до 31.12.2016г., за да може тази сума да се извади от
вземането, което ищецът има спрямо ответницата. Ето защо съдът намира, че
следва да използва таблицата по техническата експертиза, която изобразява
дължимите суми месец по месец. Съдът извърши сборуване и установи, че начислените
суми за топлинна енергия за периода юли 2016г. до декември 2016г. възлизат на
общо 208.01 лева. От друга страна от таблицата на счетоводната експертиза е
видно, че топлинната енергия за периода от 01.07.2016г. до 06.04.2017г. възлиза
на 429.57 лева без ДДС или 515.48 лева с ДДС. От сумата 515.48 лева следва да
се извадят 208.01 лева, които не са дължими, тъй като са начислени преди януари
2017г. Ето защо остават дължими 307.47 лева с ДДС за периода от януари 2017г.
до 06.04.2017г. Отделно за периода от 07.04.2017г. до 30.04.2018г., според
таблицата на счетоводната експертиза се дължат 277.01 лева без ДДС или 332.41
лева с ДДС. Към тази сума се прибавя 307.47 лева с ДДС и се получава, че
ответницата дължи за периода, през който е била собственик сумата от 639.88
лева. Сумата не е погасена по давност, тъй като тя се дължи за периода от
януари 2017г. до април 2018г., а заповедното дело е образувано през декември
2018г. За другата част от периода, през който собственик е била
наследодателката, суми не се дължат от ответницата. Следва решение, с което се
приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 639.88 лева за
топлинна енергия за периода от януари 2017г. до април 2018г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до изплащането, като се отхвърли
иска за горницата до 1545.35 лева и за периода от май 2015г. до декември 2016г.
По иска за лихвата за
забава:
Според ОУ, сумите се
заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет
страницата на продавача за периода до юли 2016г. и в 45-дневен срок за периода
от юли 2016г. Според експертизата, лихви се начисляват само върху неплатените
месечни фактури за дялово разпределение и върху изравнителните сметки. Лихви не
се начисляват върху месечните сметки за топлинна енергия, съставени на база
прогнозен дял. Експертизата е изчислила лихвите за забава върху трите
изравнителни сметки. Съдът намира, че в случая се дължи лихва за забава,
изчислена по следния начин: общата главница е 639.88 лева, от които 342.04 лева
с ДДС (сбор от 307.47 лева от 01.01.2017г. до 06.04.2017г. и 34.57 лева от
07.04.2017г. до 30.04.2017г.) са начислени до края на април 2017г. (края на
периода на втората изравнителна сметка), а 297.84 лева с ДДС (сбор от 3.52 лева
от 01.05.2017г. до 30.06.2017г. и 294.32 лева от 01.07.2017г. до 30.04.2018г.) са
начислени до края на април 2018г. (края на периода на третата изравнителна
сметка). Сумите не са платени и ответницата изпада в забава след 45 дни от
издаване на фактурата. Следователно върху главницата от 342.04 лева за периода
от 15.09.2017г. до 08.11.2018г. се дължи лихва за забава от 39.91 лева,
изчислена по реда на чл.162 ГПК. Върху главницата от 297.84 лева за периода от
15.09.2018г. до 08.11.2018г. се дължи лихва за забава от 4.55 лева. Общо
дължимата лихва е 44.46 лева за периода от 15.09.2017г. до 08.11.2018г. Следва
решение, с което се приеме за установено, че се дължи лихва от 44.46 лева за
периода от 15.09.2017г. до 08.11.2018г., като се отхвърли искът за горницата до
265.33 лева и за периода от 15.09.2016г. до 14.09.2017г.
Дължат се и суми за
дялово разпределение, които са начислявани ежемесечно и също трябва се плащат
ежемесечно. Сумите са посочени по размер от счетоводната експертиза. Съдът
извърши сумиране, при което се установи, че за периода от януари 2017г. до
април 2018г. се дължат общо 26.33 лева за дялово разпределение. Следва решение,
с което се приеме за установено, че се дължи сумата от 26.33 лева, ведно със
законната лихва до изплащането, като се отхвърли иска за горницата до 51.45
лева и за периода от май 2015г. до декември 2016г.
Сумите за дялово
разпределение не са платени, поради което ответницата е изпаднала в забава и
дължи мораторно обезщетение. То е изчислено по месеци от счетоводната
експертиза. Съдът извърши сумиране, при което се установи, че за периода от
18.03.2017г. до 08.11.2018г. се дължат общо 2.70 лева лихви върху главниците за
дялово разпределение. Следва да се
приеме, че се дължат 2.70 лева лихва за забава за периода от 18.03.2017г. до
08.11.2018г., като се отхвърли иска за горницата до 8.46 лева и за периода от
15.06.2016г. до 17.03.2017г.
По разноските:
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в
исковото производство от 412.42 лева и разноски в заповедното дело от 33.33
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Б.И., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ”Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, община Красно
село, ул.”Ястребец” 23Б, представлявано от А.С.А.сумата от 639.88
лева /шестстотин тридесет и девет
лева и осемдесет и осем стотинки/ главница, представляваща стойност на незаплатена топлоенергия за периода от
януари 2017г. до април 2018г., сумата
от 44.46 лева /четиридесет и
четири лева и четиридесет и шест стотинки/ мораторна лихва за периода от
15.09.2017г. до 08.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата за незаплатена топлоенергия от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2018г. до
окончателното плащане, сумата от 26.33
лева /двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ главница, дължима за
дялово разпределение за периода от януари 2017г. до април 2018г., сумата
от 2.70 лева /два лева и седемдесет
стотинки/ мораторна лихва за периода от 18.03.2017г. до 08.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата за дялово разпределение от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.11.2018г. до окончателното плащане което вземане е присъдено със заповед
за изпълнение № 4563/04.12.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 8951/2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 639.88
лева до целия претендиран размер от 1545.35 лева главница за незаплатена топлоенергия и за периода от
май 2015г. до декември 2016г., за горницата над 44.46 лева до целия претендиран
размер от 265.33 лева мораторна лихва и за периода от 15.09.2016г. до
14.09.2017г., за горницата над 26.33 лева до целия претендиран размер от 51.45
лева главница за дялово разпределение и за периода от май 2015г. до декември
2016г. и за горницата над 2.70 лева до целия претендиран размер от 8.46 лева
мораторна лихва и за периода от 15.06.2016г. до 17.03.2017г.
ОСЪЖДА Е.Б.И.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на ”Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, община Красно
село, ул.”Ястребец” 23Б, представлявано от А.С.А.сумата от 412.42
лева /четиристотин и дванадесет
лева и четиридесет и две стотинки/ съдебно – деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 33.33 лева /тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ съдебно
– деловодни разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Решението е
постановено при участието на ”Термокомплект“ ООД, ЕИК ********* като помагач на
страната на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ