Решение по дело №97/2022 на Районен съд - Чепеларе

Номер на акта: 47
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Славка Бисерова Гемишева
Дело: 20225450200097
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 47/08.12.2022 по АНД № 97/2022 г.

Съдия докладчик: Славка Гемишева

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №5746913, издаден от ОД на МВР – Смолян, с който
на Н. Х. П. с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н. Х. П. редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание. По делото е постъпила писмена молба от упълномощената от него адв.
Ц. К. - САК, в която са изложени съображения идентични с тези в жалбата за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и недоказаност на нарушението.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Смолян, редовно призована, не изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната гл. юрисконсулт К.
В., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния
фиш и моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски по делото за
осъществена юрисконсултска защита. В условията на евентуалност е направено възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направените
възражения, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има правен интерес,
предвид което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
На жалбоподателя Н. Х. П. е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на
24.03.2022 год. в 08,34 часа на Републикански път II-86 при км 81+650 до бензиностанция
Круиз (извън населено място), с посока на движение от гр.Пловдив към гр.Смолян, за
установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
№TFR1-M 617, превишаване на разрешената скорост извън населено място с 12 км/ч. при
управление на МПС лек автомобил „…. с рег. № ……. Автомобилът се е движил с измерена
скорост от 55 км/ч., но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. за установена била приета
скоростта от 52 км/ч. при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 40 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на жалбоподателя Н. Х. П..
Констатираното нарушение е подведено под материалната норма по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП на П. е наложена глоба в
размер на 50 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от писмените доказателства
по делото - ел. фиш, справка от АИС АНД за дата на връчване на ел. фиш, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M, техническо описание и инструкция за
експлоатация на мобилната система за видеоконтрол TFR – 1M, снимка на разположението
на процесното АТСС, справка в централната база на КАТ за собственост на МПС-то,
справка нарушител - водач, писмо от ОПУ – Смолян, както и снимков материал на
процесното МПС /1бр./, като последното, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с
доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените доказателства като
обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на Н. Х. П., в качеството
на собственик на процесният автомобил към момента на нарушението по смисъла на чл.188,
ал.1 от ЗДвП и което обстоятелство не се оспорва от същият. Жалбоподателят не се е
възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което
1
евентуално да е извършило нарушението.
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто
образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същият са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението /ОД на МВР-Смолян/, мястото /Републикански път II-86 км 81+650
до бензиностанция Круиз, с посока на движение от гр.Пловдив към гр.Смолян/, датата
/24.03.2022 год./, точният час на извършване на нарушението /08,34 часа/, регистрационният
номер на моторното превозно средство /рег. № ……./, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство /жалбоподателят Н. Х. П./, описание на нарушението
/извършено нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП/,
размерът на глобата /50 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-
дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.
Наред с това в §1 от ДР на ЗАНН е залегнало, че електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Т.е. електронният фиш представлява не
волеизявление на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се
записва върху съответния носител от определено лице, но на база административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
АТСС. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване
обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно
процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН. В
този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред
кой и в какъв срок следва да се обжалва акта, поради което наведените в жалбата
възражения в тази насока са неоснователни.
Съдът не споделя и направените в жалбата възражения за несъответствие на АТТС със
Закона за измерванията и наредбата. Заснемането на процесното МПС е в съответствие със
законовите и подзаконовите разпоредби, тъй като движението на автомобила е заснето от
одобрен тип средство за измерване, което е преминало метрологична проверка и е годно за
експлоатация до 13.12.2022 год. От приобщеното по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, №10.02.4835/24.02.2010 год. на БИМ се установява, че то е издадено
на „Тинел Електроникс“ ООД гр.София, относно мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип “TFR -1M”, вписано в регистъра на одобрени за
използване средства за измерване под №4835, и че срокът на валидност на мобилната
система е до 24.02.2020 год. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът за
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Видно от протокол №2-47-21 за
проверка на мобилна система за видеоконтрол от 13.12.2021 год. мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с идент №617/12, тип ”TFR -1M”
№4835 е преминала проверка в Лабораторията за проверка на анализатори за алкохол в дъха
и радар скоростомери при ГД „Национална полиция“, сектор „УС“ – Полицейска техника на
13.12.2021 год. и съответства на одобрения тип.
В конкретния случай средството за измерване е използвано, по начин, удостоверен в
протокол, в който са попълнени данни, отговарящи на отразените в ЕФ. За целта е съставен
и приложен по делото Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.,
който по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение,
ограничението на скоростта с пътен знак В26 от 40 км/ч, както и на техническото средство,
което го е заснело с начало и край на работа, посоката за действие и режимът за измерване.
По преписката е приложен и снимков материал на заснетото в нарушение МПС, от който се
2
установяват точните дата – 24.03.2022 год., място – в участъка след пътен знак В-26 с
въведено ограничение до 40 км/ч., посоката на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото
средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. По делото
е налична и снимка на процесното мобилно техническо средство за видеоконтрол, което е
било разположено в служебен автомобил, паркиран на изхода на бензиностанция „Круиз“ в
посока гр.Смолян. От изпратената справка от ОПУ – Смолян се установява, че в
съответствие с одобрен проект за организация на движението на републикански път II-86
Асеновград – Чепеларе – Смолян от км.81+500 до км.81+900 /отсечката преминаваща в
района на бензиностанция „Круиз“/ с посока на движение от гр.Пловдив към гр.Смолян
преди бензиностанцията са монтирани последователно пътни знаци В-26 (60 км./ч.) и В-26
(40 км./ч.). В писмото на ОПУ - Смолян се сочи, че вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка по трасето е изпълнена съгласно одобрен проект за организация
на движението.
В този смисъл безспорно, на основа приложения и събран по делото доказателствен
материал се доказа извършеното нарушение за превишение на скорост извън населено място
и неговия извършител, заснето с процесната мобилна камера №TFR1-M 617.
Съдът намира за неоснователен изложеният в жалбата довод за незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш поради противоречие с разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН.
Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Според
разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство
или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по
пътищата. С оглед тази законова делегация, пряко приложима е разпоредбата на чл.189, ал.4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съгласно която при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение (Решение №297/29.09.2021 год. на АдмС – Смолян по к.а.н.д.
№105/2021 год.). Ето защо, след като нарушението е било установено, то законосъобразно
на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба.
Съдът не констатира нарушения, свързани с връчването на електронния фиш на
жалбоподателя, които да са довели до нарушаване на правото му на защита. Датата на
връчване на електронния фиш – 19.09.2022 год., се установява от приетите писмени
доказателства - справка от АИС АНД и справката за нарушител - водач, което се
потвърждава и от приложеното към жалбата копие на ЕФ. Действително по делото не е
представена разписка удостоверяваща датата и органа извършил връчването на електронния
фиш, но съдът намира, че това не е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а дори напротив организирал е същата чрез подаване на настоящата жалба в
срок, в която последният и не оспорва, че електронният фиш му е бил връчен на 19.09.2022
год. От приобщената справка за нарушител / водач се установява, че на същата дата са му
връчени още три броя фишове за нарушения по ЗДвП, както и че на същата дата му била
извършена проверка от полицейските органи, в хода на която на жалбоподателя е съставен
фиш от органите на 01 РУ – Пловдив за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че е налице и субективният елемент от състава на нарушението – извършено
е виновно. Жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл
да ръководи постъпките си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21,
ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП ограничение, е предприел управление на автомобила, като е
превишил ограничената скорост, въведена с пътен знак В26 от 40 км/ч извън населено място
3
с 12 км/ч.
Правилно констатираното нарушение е подведено под материалната норма на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП, като препращането към ал.1, е дотолкова, доколкото да се посочи, че
ограничената в случая скорост от 40 км/ч. е различна от общоприетите такива в закона.
Правилно за така установеното нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, наказващият
орган е наложил на П. административно наказание – глоба в размер на 50 лева, на основание
на чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП за превишаване от 11 до 20 km/h, в случая 12 км/ч. Размерът на
глобата е фиксиран в закона и не подлежи на ревизиране и индивидуализация от страна на
съда.
Ето защо напълно основателно е ангажирана административно-наказателната отговорност
на Н. П., предвид горните съображения и неоснователността на наведените възражения,
поради което съдът формира извода за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и
законосъобразен.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на
въззиваемата страна, следва в нейна полза да се присъдят разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва
да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в
размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъществената юрисконсултска защита, Съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №5746913, издаден от ОД на МВР Смолян, с
който на Н. Х. П. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Х. П. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Смолян сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Смолян.
4