Определение по дело №405/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 46 от 28.05.2014 г., постановено по Г.д.№ 50/2014 г., Кърджалийският районен съд е осъдил И. Р. Б. от Г.К. да заплати на В. В. Е. от Г.К. следните суми: 1. сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на престъпление по чл.144, ал.3, предл.1 във връзка с ал.2, предл.1 във връзка с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на увреждането – 21.08.2013 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 1 000 лева, като неоснователен; 2. сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на престъпление по чл.131, ал.2, т.3 във връзка с чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на увреждането – 21.08.2013 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 2 500 лева, като неоснователен и 3. сумата от 61.71 лева за направените по делото разноски. Осъдил е също така И. Р. Б. от Г.К. да заплати на Д. И. И. от Г. К. следните суми: 1. сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на престъпление по чл.144, ал.3, предл.1 във връзка с ал.2, предл.1 във връзка с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на увреждането – 21.08.2013 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 1 000 лева, като неоснователен; 2. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на престъпление по чл.131, ал.2, т.3 във връзка с чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на увреждането – 21.08.2013 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 2 500 лева, като неоснователен и 3. сумата от 96 лева за направените по делото разноски. С решението си съдът е осъдил И. Р. Б. да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 230 лева и направените по делото бюджетни разноски в размер на 160 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът И. Р. Б., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва срок, в неговата осъдителна част, относно размера на присъдените парични обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Счита, че решението е необосновано, тъй като съдът е отчел в твърде завишена степен неимуществените вреди, претърпени от ищците, които размери намира за изключително завишени. Моли съда да измени атакуваното решение, като намали присъдените обезщетения.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемите В. В. Е. и Д. И. И. не е постъпил. В съдебно заседание, същите чрез представителя си по пълномощие молят съда да потвърди атакуваното решение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и довода на въззивника, прие за установено следното:

Пред първата инстанция са предявени, при условията на субективно съединение, искове от В. В. Е. и Д. И. И. срещу И. Р. Б., с правно основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат на престъпление по чл. 144, ал.3, предл.1 във връзка с ал.2, предл.1 във връзка с ал.1 от НК, изразяващо се в закана с убийство на длъжностни лица, както и за обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат на причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.2, т.3 във връзка с чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.08.2013 г.

Не е спорно по делото, че на 21.08.2013 г. въззивникът И. Р. Б. (ответник по исковете) се е заканил с убийство на въззиваемите В. В. Е. и Д. И. И. (ищци) в качеството им на длъжностни лица – полицаи от Районно управление „Полиция” Г. К., при и по повод изпълнение на службата им, като им казал, че ще ги заколи, както и че на същата дата е причинил на ищците лека телесна повреда в качеството им на полицейски орган при и по повод изпълнение на службата им, като по отношение на Д. И. И. леката телесна повреда се изразява в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, вследствие нанесена прободно – порезна рана в лявата гръдна половина, а по отношение на В. В. Е. изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, вследствие нанесена порезна рана на лявата предмишница. Тези обстоятелства се установяват и от приложеното като доказателство НОХД № 1188/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, видно от което с одобрено от съда на 18.12.2013 г. споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда, И. Р. Б. е признат за виновен в извършването на горепосочените престъпления и му е наложено съответно наказание.

Не се спори също така, че в резултат на посочените деяния на В. В. Е. и Д. И. И. са били причинени неимуществени вреди, като спорен по делото е само размера на тези вреди.

От цитираното по – горе споразумение и от назначената пред първата инстанция съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 16/2014 г. се установява, че продължителността на оздравителния процес на причинената на В. В. Е., в резултат на извършеното от въззивника И. Б. деяние, порезна рана на лявата предмишница, както и на причинената на Д. И. И., в резултат на извършеното от въззивника И. Б. деяние, прободно – порезна рана в лявата гръдна половина, е около две седмици. В съдебно заседание вещото лице сочи, че нараняванията и на двамата ищци са с остро оръжие, като при единия – В. В. Е., то е порезно, т.е. с режещия ръб на ножа, а при другия – Д. И. И., нараняването е прободно-порезно, както и че поради това, че са нанесени с остро оръжие няма значими увреждания и не би следвало към момента на изслушване на вещото лице ищците да изпитват силни болки и страдания или движенията да им бъдат затруднени.

По делото е разпитан като свидетел Д.С. – колега на ищците, който сочи, че в резултат на пробождането в гърдите ищецът Д. И. бил 10 дни в отпуск по болест. Установява, че и двамата ищци споделили на следващия ден след нараняването им, че ги боли, изпитват болки и се чувстват некомфортно. След случилото се и двамата се затворили в себе си, били притеснени, особено Д. И.. В. Е. не говорел, избягвал контакт с колеги, усещало се, че не се чувства добре и че нещо става. Преди случилото се последният разговарял с колегите, а впоследствие спрял да говори и не общувал с никой. Това продължило около 2 – 3 месеца.

Разпитаният по делото като свидетел С.С. – колега на ищците, установява, че в резултат на инцидента на 21.08.2013 г. и двамата ищци били стресирани и в шок, особено ищецът В. Е., който бил нов служител и нямал много натрупан стаж. Установява също, че и двамата ищци били много притеснени от отправените от И. Б. закани с убийство. Сочи, че ищецът Д. И. се държал за гърдите и около една седмица се оплаквал, че го болели гърдите. Твърди също, че след този случай и двамата ищци се държат малко по – сдържано и по – плахо подхождат към такива случаи.

При така установените по делото обстоятелства, съдът намира, че за причинените на ищците неимуществени вреди (това обстоятелство не се оспорва с въззивната жалба и се установява от събраните по делото доказателства) в резултат на отправената от ответника Б. закана с убийството им, изразяващи се в изпитан от ищците страх за живота си, тревога и безпокойство, следва, с оглед принципа на справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД, и предвид степента и тежестта на причиненото увреждане, на ищците да им бъде присъдено обезщетение в размер на по 800 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.08.2013 г.

По отношение на причинените на Д. И. неимуществени вреди от нанесената му лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, вследствие нанесена прободно – порезна рана в лявата гръдна половина, следва да се отчете вида и характера на увреждането – прободно – порезна рана, мястото на увреждането – лявата гръдна половина, обстоятелството, че увреждането е причинило болки и страдания и е довело до излизане на ищеца Д. И. в отпуск по болест за 10 дена, както и продължителността на оздравителния процес – около две седмици. При така установените обстоятелства и с оглед установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, следва на ищеца Д. И. да бъде присъдено обезщетение в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането.

Що се касае до причинените на ищеца В. Е. неимуществени вреди от нанесената му от ответника лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, вследствие нанесена порезна рана на лявата предмишница, то предвид вида, характера и мястото на увреждането – порезна рана на лявата предмишница, продължителността на оздравителния процес – около две седмици и претърпените болки и страдания, както и с оглед принципа на справедливостта, следва на ищеца В. Е. да бъде присъдено обезщетение в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането.

Впрочем, по отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с гореизл¯женото, неоснователен е довода във въззивната жалба, че така определения размер на неимуществените вреди е завишен. Както се посочи по – горе, размерът на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди от извършените от ответника Б. престъпления е съобразен с принципа на справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД, и останалите релевантни в случая обстоятелства, а именно – вида и характера на уврежданията, степента на уврежданията, претърпените от ищците страх за живота си, тревоги и безпокойство, респективно – болки и страдания, както и продължителността на оздравителния процес.

Ето защо, жалбата е неоснователна, а решението на районния съд – правилно, поради което като такова същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени.

Водим от изложеното и на основание чл.272 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 46 от 28.05.2014 г., постановено по Г.д. № 50/2014 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.