Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр. Разград, 30.10.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 88 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от В.
С. К. от гр.
М. против Решение № 284 от 12.08.2020
г., постановено по АНД № 240/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е
потвърдено наказателно постановление № 38-000341 от 11.03.2020 г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе. С потвърденото наказателно
постановление на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 34, § 3, б.„б“ от Регламент №
165/2014 г. на ЕС. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Разградската окръжна прокуратура дава
заключение, че наказателното постановление следва да бъде изменено в частта
относно наложеното наказание предвид промяната на санкционната разпоредба.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от районния съд факти са следните: На 11.02.2020 г. около
10.20 ч. в гр. Разград, бул. „Априлско въстание“, до Архиологически музей „Абритус“
инспектори в РД „Автомобилна администрация“ – Русе спрели за проверка жалбоподателя като водач
на ППС в състав влекач „Рено Премиум“ с рег. № ******** от категория ППС N 3, с прикачено полуремарке „ Шмитц“ с рег. № ******* от категория " 04 ", извършващ обществен превоз на товари по
маршрут гр. Търговище – гр. Разград, оборудван с дигитален тахограф „Siemens
ACSV 1381“, сер. № 1157521. При
проверката контролните органи установили, че водачът К., след завършен международен превоз с CMR,
не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни в
карта на водача за дигитален тахограф, когато е бил извън превозното средство и
не е бил в състояние да използва тахографа, за периода от 09.06 ч. на
27.01.2020 г. до 13.05 ч. на 30.01.2020 г. На жалбоподателя бил съставен АУАН
бл. № 275093 за нарушение по чл. 34, §3,
б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Въз основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд наказателно
постановление, с което на основание чл. 93в,
ал. 11 ЗАвтП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лв.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление по съображения, че АУАН и НП са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискванията
за форма и съдържание, че жалбоподателят е осъществил констатираното
административно нарушение от обективна и субективна страна, и му е наложено
съответното наказание.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно, макар и не на основанията, изложени
в касационната жалба.
Съгласно чл. 34, § 1, т. 1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,
водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през
който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. А
съгласно чл. 34, § 1, т. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, когато в
резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да
използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите,
посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), се вписват в картата
на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни,
осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален
тахограф. Периодите, посочени в § 5, буква б),
подточки ii), iii) и iv), са съответно: „друга работа“, което означава всяка
дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3,
буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг
работодател в транспортния сектор или извън него; „период на
разположение“ по смисъла на чл. 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО; почивки по време
на работа или почивки.
Неизпълнението на задължението за
въвеждане на данните относно периодите на "друга работа", "време
на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка",
когато водачът няма възможност да използва монтирания на превозното средство
тахограф, е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност
по чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП.
Установено е, че превозното
средство, управлявано от жалбоподателя, е било оборудвано с дигитален тахограф
и за периода от 09.06 ч. на 27.01.2020 г. до 13.05 ч. на 30.01.2020 г., когато е бил извън
превозното средство, не е въвел необходимите данни в картата на водача.
Поради това следва да бъде наказан по реда на чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че АУАН и наказателното постановление не отговарят на
изискванията по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН. И актът, и наказателното постановление съдържат ясно и точно описание
на нарушението. Не са конкретизирани видовете данни, които не са били въведени
в картата на водача, поради обективната липса на информация за дейностите на
водача извън превозното средство за горния период. Не е налице и твърдяното
противоречие относно времето на извършване на нарушението, което е посочено –
периодът от 09.06 ч. на 27.01.2020 г. до 13.05 ч. на 30.01.2020 г., а 11.02.2020
г. е датата на проверката.
Неоснователен е и доводът по
касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният
съд правилно е установил фактите по делото, задълбочено ги е анализирал и е дал
аргументирани отговори на направените възражения. Обсъдил е и възможността за
приложение на института по чл. 28 ЗАНН и обосновано я е отхвърлил.
Но в частта относно наложеното
наказание наказателното постановление следва да бъде изменено. Към момента на
издаването му чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП е предвиждал глоба в размер на 1500 лв. Със
ЗИДЗАвтП (Обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) чл. 93в, ал. 11
ЗАвтП е изменен, като глобата е в размер на 500 лв. Въззивният съд не е
съобразил изменението на закона, а съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН следва да се
приложи по-благоприятната редакция и наложената с наказателното постановление глоба
да се намали на 500 лв.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 284 от 12.08.2020 г., постановено по АНД № 240/2020 г. по
описа на Районен съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38-000341 от 11.03.2020 г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на основание чл.
93в, ал. 11 ЗАвтП на В. С.
К. от гр. М. е
наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 34, § 3, б.„б“ от
Регламент № 165/2014 г. на ЕС, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/