РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 17.02.2022
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тринадесети декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа гр. дело № 8979/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е въз основа на искова
молба с вх. № 4210/27.02.2020 г., уточнена с молба от 10.03.2020 г. и с молба
от 12.10.2020 г., предявена от В.С.С., с ЕГН: **********,***,,********, против
,,К.“ АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:***.
Ищецът В.
С. С. твърди, че ,,К.‘‘ АД е
издател и разпространител на печатното седмично издание вестник „Галерия“.
Ищецът
твърди, че на 04.12.2019 г., в брой 49 на вестник ,,Галерия‘, била публикувана
статия със заглавие „Давам под наем хотелски стаи. Справка – В.С.“. Статията
започвала на стр. 17 от вестника и препращала към съдържанието на стр. 20-21 от
вестника. На стр. 21 била поместена и снимка на ищеца.
Със
статията се приписвали множество неправомерни прояви на ищеца, нарушения на
закона и позорна известност, като се твърдяло, че ищецът е известен на
обществеността с множество законови нарушения, злоупотреба с власт и конфликт
на интереси, включително и при изпълняваната от него дейност като народен
представител.
В
статията било посочено, че:
-
„В.С. целенасочено ни пробутва хотелиерските си услуги за сметка на
рестрикциите за краткосрочно предлаганите стаи през платформи като гореспоменатите“;
-
„В белите страни на подобно ,,законотворчество‘‘ му казват лобизъм и явен
конфликт на интереси“;
-
,,Брутално използване на властовите позиции за лична изгода“;
-
,,Заместник-председателят на българския парламент В.С. е част от
хотелиерския бизнес у нас и това трябва да бъде изведено пред скоби, когато се
обсъжда неговото ,,законотворчество“ в тази област.“
-
„Хитър е В.С., хитър като стадо лисици, които се придвижват тихо съм
плячката“;
-
„Излиза, че нашият повелител на тишината в курортите /бел. В.С./ е един
хитър мартенски котарак, който много добре се ориентира, къде и кога могат да
го почешат по корема“;
-
„…законно ли е достроен хотелът на С. край Златоград във времето, когато
той е бил вицепремиер, и настаняват ли се служителите на Гранична полиция в
другия му хотел – „Козия рог“ в М.Т.;
-
„…Този човек /бел. В.С./ отдавна има мерак да вземе туризма на абордаж“;
-
„Давам на промоция хотелски стаи в М.Т. и Златоград. Справка – В.С.“;
Ищецът
твърди, че всички твърдения за него в този материал били неверни и не
отговаряли на истината.
Всички
инсинуации за незаконни действия или позорна известност на закононарушения на
ищеца, били нарочно скалъпени на базата
на тези неверни обстоятелства и се представяли на читателя като отдавна
установени и безспорни факти. На ищеца били приписани извършени от него
незаконни действия, многократно се и твърдяло, че тези деяния ищецът е извършил
в грубо нарушение на законови норми и за лична изгода. В статията била
поднесена тенденциозна и непремерено негативна характеристика на ищеца, като
личност, били изнесени редица клеветнически твърдения, всички почиващи на
измислици за незаконни или неправомерни и неетични прояви на ищеца, извършени в
конфликт на интереси. Авторът преминал всякакви допустими граници на разумния
негативен тон, като изпълнил съдържанието на статията и с лични нападки и
унизителни характеристики към ищеца.
Ищецът
твърди, че икономическата дейност на управляваните от него дружества (до 2014
г.) нито била тайна или неправомерна. След като заел позиция на народен
представител и заместник министър – председател, ищецът изобщо не управлявал
никакви търговски дружества, поради което и нямало как да развива „в
противоречие със закона хотелиерска дейност в конфликт на интереси“, както било
посочено в статията. Всички тези обстоятелства, обаче, били нарочно игнорирани
в съдържанието на статията, което показвало подвеждане на читателите с
непроверена или нарочно изопачена информация.
Ищецът
твърди, че от процесната статия е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в постоянно и интензивно нервно напрежение, силни отрицателни емоции,
раздразнение, състояние на потиснатост, емоционално изтощение, хронично
безсъние, което негативно състояние се засилвало с времето, вместо да бъде
преодоляно. Въпросната публикация накърнила чувството за чест и достойнство на
ищеца, уронила авторитета му в обществото като политик и като ръководител на
популярна медия в миналото и е нанесла непоправими вреди на цялостната
обществена оценка за ищеца като личност и професионалист.
Предвид
изложеното ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2019 г. до окончателното
плащане.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът ,,К.‘‘
АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че е издател на
вестник „Галерия“, че на 04.12.2019 г., в брой 49 на вестник ,,Галерия‘, е била
публикувана статия със заглавие „Давам под наем хотелски стаи. Справка – В.С.“
с посоченото от ищеца съдържание. Ответникът не оспорва и че ищецът
е бил народен
представител, а към 04.12.2019 г. е бил
заместник министър – председател.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Твърди,
че съдържащите се в статията изрази нямат позорен, злепоставящ или унизителен
характер. В статията нямало нито клеветнически, нито обидни твърдения относно
ищеца, а съдържащите се в нея изрази имали оценъчен характер и изразявали
единствено субективното мнение на автора, което не подлежало на проверка за
достоверност.
Ответникът
твърди, че процесната статия е била изготвена в резултат на задълбочено
журналистическо проучване, изложеното в нея било в рамките на правото на
разпространение на информация, като за изнесените в статията факти, било
получено потвърждение от различни източници.
От
справки в Търговския регистър било установено, че ищецът е съдружник в „СКАТ“
ООД и в „СКАТ ТВ“, а от проучване в интернет били установени многобройни оферти
за нощувки в хотел „Панорама“ в гр. Златоград и в мотел „Козия рог“ в гр. М.Т..
От
проучване в интернет били установени и многобройни статии, свързани с
въпросните законодателни промени и с дейността и личността на ищеца, поради
поради което не можело да се твърди със сигурност, че именно процесната статия
е причинила неимуществените вреди.
Ответникът
сочи, че самият ищец не оспорва, че е бил инициатор на посочените в статията
промени в Закона за туризма, което се установявало и от справка на интернет
сайта на Народното събрание.
Оспорва
твърденията на ищеца, че съдържанието на материала го характеризира като
злонамерен към обществото лобист, извършващ дейност в конфликт на интереси и
злоупотребяващ със заеманите позиции и твърди, че ищецът в резултат на
субективните си преценки и самовнушения е стигнал до тези изводи. Твърди, че
въз основа на предварително събрана при журналистическо проучване информация
авторът е направил предположение, че в случая е възможно да е налице конфликт
на интереси, изхождайки от легалната дефиниция на това понятие в чл. 52-53 от ЗПКОНПИ. В действителност в статията били използвани и малко по-експресивни
изразни средства и похвати, но това било продиктувано единствено от желанието
на автора да акцентира върху наболели обществени проблеми.
Ответникът
оспорва и твърдените неимуществени вреди, както и причинната им връзка с
процесната статия.Излага съображения, че ищецът е публична личност и би
следвало да проявява по-висока степен на толерантност към коментарите относно
дейността си.
Моли,
искът да бъде отхвърлен.
На
07.02.2022 г. и на 16.12.2021 г., съответно ищецът и ответникът са представили
по делото писмени защити, в които излагат подробни съображения в подкрепа на
своите искания и възражения.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ответникът ,,К.“ АД е издател на вестник
„Галерия“.
Страните
не спорят също, че на 04.12.2019 г., в брой 49 на вестник ,,Галерия“, е била
публикувана статия със заглавие „Давам под наем хотелски стаи. Справка – В.С.“
с твърдяното в исковата молба съдържание.
По
делото не се спори също, че ищецът е бил заместник министър – председател, както и народен
представител, какъвто е бил и към 04.12.2019 г.
Тези
факти са отделени като безспорни и ненуждаещи се в отношенията между страните
по делото - с определението от 19.01.2021 г. (срещу което страните не са
възразили, и с оглед уточнението в о.с.з.на 26.04.2021 г.).
Видно от
справка от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, „СКАТ“ е регистрирано
дружество с ограничена отговорност, със седалище и адрес на управление в гр.
Бургас (л. 42 и сл. от делото на Окръжен съд - Бургас).
Съдружници
в „СКАТ“ ООД са В. С. С. (с дялове на стойност 4510 лв.) и Д.Д.Х.(с дялове на
стойност 490 лв.).
На
20.07.2005 г., „СКАТ“ ООД, представлявано от управителя си В. С. С., е
придобило правото на собственост върху недвижим имот, представляващ терен в
местността „Край града“ в землището на гр. М.Т., област Бургаска, заедно с
построената в същия масивна двуетажна сграда, представляваща МОТЕЛ „М.Т.“,
подробно описани по площ, съседи и архитектурно разпределение. Договорът за
покупко продажба е бил сключен във формата на представения по делото нотариален
акт №46, том ІІ, рег. № 339, дело № 249/2005 г., съставен от съдия по
вписванията при РС – гр. М.Т..
На
23.07.2008 г., „СКАТ“ ООД,
представлявано от управителя си В. С. С., е придобило правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ „БАЗА ЗА ОТДИХ ПРЕСОКА“ със застроена площ
от 360 кв.м. и прилежащия терен с площ от 1506 дка, подробно описани в
нотариалния акт, с който е сключен договорът за продажба - № 20, том ІІ, рег. №
1884, дело № 221/2008 г. по описа на нотариус с рег. № 184 от РНКРБ.
Разпитаните по делото свидетели - К.Р.М.и
Д.Д.Х.също сочат, че „СКАТ“ ООД е притежавало обекти (недвижими
имоти) за настаняване. Така св. М. заявява: „… дружеството, в което В.С. е
съдружник, е СКАТ ТВ. Знам, че СКАТ ТВ има два обекта, места за настаняване,
единият от които се намира в околностите на гр. М.Т. – мотел Козият рог, а
вторият е хотел Панорама, на около 15 км от Златоград. Има и къща за гости в
самия град“. Свидетелят Хаджиев е управител на „базата“ на телевизия СКАТ в гр.
София. Свидетелят сочи, че „Част от дейността на фирмите СКАТ ООД и СКАТ ТВ ООД
е хотелиерски бизнес“, както и че „Г-н В.С. към момента на статията беше
съдружник в СКАТ ООД и в СКАТ ТВ ООД“.
С
предложение, заведено в Народното събрание с вх. № 954-04-196/20.11.2019 г.,
народните представители М.К.С.и В.С.С. са направили предложение за допълнение
на законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2020 г., като в
Закона за туризма се измени алинея 2 на чл. 113, създаде се нова алинеи на чл.
113, нови алинеи на чл. 176 и нов чл. 231 (л. 45 и сл. от делото на Окръжен
съд - Бургас).
Представени
са извлечения от интернет-сайтовете: pochivka.bg, agoda.com, zlatograd.top,
rezervaciq.com, съдържащи обяви, включително и за настаняване, на хотел
Панорама и хотел Козия рог.
По делото
са представени публикации от различни медийни издания със заглавия:
-
от 27.11.2019 г. - „В.С. в конфликт
на интереси заради закона срещу Booking?“,
-
от 25.11.2019 г. - „ГЕРБ
забраняват предлагането на стаи в Booking и Airbnb“ – „В.С. от НФСБ и М.С.внасят
законодателни промени, с които ограничават предлагането на апартаменти и стаи
под наем в Booking и Airbnb“,
-
от 26.11.2019 г. - „Категоризация
на имотите в Booking и Airbnb, предложена от В.С. и М.С.“,
-
от 27.11.2019 г. - „Подозират В.С.
в конфликт на интереси за поправките за Booking и Airbnb“,
-
от 25.11.2019 г. - „Жилищата в
Booking и Airbnb у нас само с категория, иначе спират достъпа до сайтовете.
Предложението е на М.С.и В.С.…“,
-
от 24.11.2019 г. - „Властта
срещу Airbnb и подобни: иска и филтър в
нета при нарушения М.С.и В.С. предлагат санкции за оферти за имоти,
нерегистрирани като туристически“,
-
от 25.11.2019 г. - „Властта погна Booking и Airbnb, иска
категоризация на жилищата. Със законови промени М.С.от ГЕРБ … и В.С., взеха на мушка временното отдаване
под наем на жилища и части от тях“,
-
от 25.11.2019 г. - „Управляващите
взеха на мужка Booking и Airbnb“,
-
от 20.04.2017 г. - „В.С.: Не съм
в конфликт на интереси заради Козия рог“,
-
от 19.04.2017 г. – „Разследване
на „Шоуто на Слави“ в М.Т. установи, че мотелът „Козият рог“ в градчето до
границата ни с Турция е собственост на фирма СКАТ. Във въпросната фирма СКАТ
съдружник е лидерът на НФСБ и депутат от „Обединени патриоти“ В.С.. Друг
любопитен факт, на който се натъкна екипът ни е, че в хотела са настанени
военни и гранични полицаи, чието назначение е отдалечено от този хотел…..“,
-
от 20.04.2017 г. - „75 000
лева на месец печели В.С. от военните на границата“,
-
от 19.04.2017 г. - „Шоуто на
Слави не падна от ефир заради „Козият рог“ на В.С.“,
-
от 04.04.2017 г. - „Би Нюз: А как
В.С. си …. За 121 000 лева?“,
-
от 05.04.2019 г. - „Ще бъде ли
разследван В.С. за скандален хотел“, „Скандал! В.С. строи незаконно край
сараите си в Златоград, докато уж се бори с незаконното строителство“,
-
от 06.06.2015 г. - „В.С. надмина
циганите по наглост с незаконните си хотел и трасета“,
-
от 22.11.2019 г. - „Майки на
протест: Искат оставката на В.С.“,
-
от 19.04.2017 г. - „Жители на
М.Търново: В.С. печели стотици хиляди от
мотела с униформени“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Разглежданият иск би бил
основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под хипотезата на
гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от
което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД - възлагане на работа от ответника
на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.);
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо
обезщетяване на пострадалия. Тази отговорност възниква за възложителя, когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както
чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. Отговорността на
възложилия работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, поради
което вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на
възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС №
7/1958 г. ).
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се
предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника,
при условията на пълно обратно доказване.
Преди всичко, следва да се
установи дали в случая е налице противоправно поведение на служител(и) на ответника,
тъй като само при неговото наличие, стои въпросът за обезщетяване на вредите от
отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице
противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон
запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни
права, като изводът за противоправността представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби.
При установено противоправно
действие или бездействие от страна на лице (лица), на което ,,К.“ АД е
възложила някаква работа, при или по повод на нея, дружеството отговаря.
За да е налице противоправно
поведение на лицето, на което ответникът е възложил работата, следва да е
нарушен баланса в упражняването на следните основни права и свободи: свободата
на словото и печата и другите средства за масова информация, правото на
гражданите на информация и правото на лична чест, достойнство и добро име.
Свободата на словото и печата и
другите средства за масова информация и правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на информация са прокламирани като основни права и
свободи на българските граждани в КРБ.
Така съгласно чл. 39 КРБ
всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено
или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, но това право не може да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Според чл. 40 КРБ печатът и другите средства
за масова информация са свободни и не подлежат на цензура, а съгласно чл. 41 от
основния ни закон всеки има право да търси, получава и разпространява
информация, като осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу
правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната
сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Същевременно чл. 32 КРБ прокламира правото на
личен и семеен живот, постановявайки че всеки гражданин има право на защита
срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху
неговата чест, достойнство и добро име.
Колизията между основните права и
свободи на различни граждани е регламентирана чрез общия правен принцип,
възпроизведен в чл. 57 КРБ,
недопускащ злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права
или законни интереси на други. По текстовете на чл. 39, 40 и 41 КРБ и тяхното взаимоотношение
помежду им и с другите основни права и свободи е постановено Решение на КС № 7 от 4 април 1996 г. по к. д.
№ 1 от 1996 г., обн. ДВ. бр. 55 от 28 юни 1996 г., според
което: „Разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 КРБ утвърждават
като основни права на личността правото свободно да се изразява и разпространява
мнение и правото да се търси, получава и разпространява информация, като те
гарантират възможността на всеки да се информира за заобикалящата го
действителност, а на обществото - условия за неговото съществуване и развитие в
съответствие със създаденото вследствие свободната размяна на мнения обществено
мнение. Тези функции на правата по чл.
39, 40 и 41 КРБ ги определят като същностни за
индивидуалното и общественото развитие. Те стоят в основата на демократичния
процес и съдействат за неговото функциониране. Прокламирането на тези права
от Конституцията и
тяхното пълноценно упражняване е във връзка с редица други основни права на
личността и конституционни принципи, каквито са достойнството на човешката
личност (чл. 4, ал. 2), свободата на мисълта и свободата на съвестта (чл.
37, ал. 1), политическият плурализъм (чл. 11, ал. 1). В своята съвкупност
посочените три разпоредби защитават различни аспекти на правото свободно да се
изразява и разпространява мнение и на правото да се търси, получава и разпространява
информация. Трите разпоредби се намират в систематична и функционална връзка.
Наред с основното право свободно да се изразява и разпространява мнение, което
е установено като право на всеки, в чл. 40, ал. 1 от Конституцията е утвърден принципът, че печатът
и другите средства за масова информация са свободни. Прокламирана е изрично
забраната на цензурата. Правото да се търси, получава и разпространява
информация по чл. 41, ал. 1 КРБ принадлежи
на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността,
така и интереса на обществото да бъдат информирани“. Следователно свободата на
словото и печата и другите средства за масова информация следва да бъде
разглеждана като своеобразен балансьор между правата на личността и интереса на
обществото да бъде информирано, като при постигане на изискуемия законен баланс
следва да са еднакво добре защитени и правата на личността, и правата на
обществото.
Горепосочените основни права и
свободи на гражданите са обект на защита и по Европейската
конвенцията за правата на човека /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от НС на
31.07.1992 г., обн. в ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.,
която съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ е
част от вътрешното национално законодателство и има пряко приложение по
правоотношения, засягащи основни човешки права и свободи. В чл. 8 от ЕКПЧ е
закрепено правото на личен и семеен живот, а в чл. 10 - свободата на словото, като
са посочени и хипотезите, в които тези права могат да бъдат ограничени по
изключение, една от които е защита правата и свободите на другите, изрично
регламентирана и в чл. 17 от ЕКПЧ като забрана на злоупотреба с права по
Конвенцията.
Що се отнася до изискуемия баланс
между личния и обществен интерес при упражняване свободата на словото по чл. 10
в практиката на Европейския съд по правата на човека се приема, че свободата на
словото е една от основите на демократичното общество и се отнася и за
информация и идеи, които засягат, шокират или смущават, както и че трябва да се
има предвид важната роля на пресата в правовата държава, но тя не бива да
престъпва границите, установени inter alia за „защита на репутацията на другите“,
като неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен
интерес.
В
настоящия случай, по делото се установи, че на 04.12.2019 г., в брой 49 на вестник
,,Галерия‘, е била публикувана статия със заглавие „Давам под наем хотелски
стаи. Справка – В.С.“. Статията започва на стр. 17 от вестника и препращала към
съдържанието на стр. 20-21 от вестника. На стр. 21 е поместена и снимка на
ищеца. С молба от 12.10.2020 г. (л. 6), ищецът е уточнил, че противоправното
деяние е извършено със следните думи и изрази:
-
„В.С. целенасочено ни пробутва
хотелиерските си услуги за сметка на рестрикциите за краткосрочно предлаганите
стаи през платформи като гореспоменатите“;
-
„В белите страни на подобно ,,законотворчество“ му казват лобизъм и явен
конфликт на интереси“;
-
,,Брутално използване на властовите позиции за лична изгода“;
-
,,Заместник-председателят на българския парламент В.С. е част от
хотелиерския бизнес у нас и това трябва да бъде изведено пред скоби, когато се
обсъжда неговото ,,законотворчество“ в тази област.“
-
„Хитър е В.С., хитър като стадо лисици, които се придвижват тихо съм плячката“;
-
„Излиза, че нашият повелител на тишината в курортите /бел. В.С./ е един
хитър мартенски котарак, който много добре се ориентира, къде и кога могат да
го почешат по корема“;
-
„…законно ли е достроен хотелът на С. край Златоград във времето, когато
той е бил вицепремиер, и настаняват ли се служителите на Гранична полиция в
другия му хотел – „Козия рог“ в М.Т.;
-
„…Този човек /бел. В.С./ отдавна има мерак да вземе туризма на абордаж“;
-
„Давам на промоция хотелски стаи в М.Т. и Златоград. Справка – В.С.“;
Не се спори, че тези думи и
изрази се съдържат във въпросната статия. Спорно е дали те съдържат
клеветнически и/или обидни твърдения.
Разгласяването
на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено
престъпление е противоправно деяние – клевета (чл.147, ал.1 от НК). С това
деяния се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната
обществена оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета”
от обективна страна се изисква да са засегнати обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на
положителната обществена оценка за личността. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.
147, ал. 1 НК има две проявни форми – разгласяване на позорно обстоятелство
за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление.
Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че позорното
обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който
се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от
естество да накърни доброто му име в обществото. При втората форма на
изпълнителното деяние деецът излага пред трети лица твърдения, че пострадалият
е извършил престъпление, което трябва да е достатъчно описано, макар и не
напълно конкретизирано. За съставомерността на извършеното е необходимо
позорното обстоятелство да е неистинско, а приписаното престъпление да не е
извършено от оклеветения, както и деецът да съзнава това. Позорните и
неистински обстоятелства следва да са обективно твърдени, а не да се
подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието на
пострадалия (Решение № 75/12.03.2012 г. по н. д. № 3142/2011 г., II н. о.).
Разпространяването чрез печата
или други информационни средства на критични, но верни обстоятелства, свързани с отделни личности, е израз на
конституционно установената свобода на словото и не съставлява граждански
деликт. Фактическите твърдения, за които се поддържа, че са клевета, могат
да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника.
Ако те са верни, същите не са клевета, дори да позорят адресата, и не са
основание за ангажиране на гражданска отговорност на ответника. В случай, че са
неверни - ответникът носи отговорност, доколкото чрез тях се засяга
неблагоприятно адресата и доколкото лицето, което ги изнася, не е проявило
дължимата грижа да провери достоверността на информацията. В този смисъл е и
Решение № 111/26.05.2000 г. по н. д. № 23/2000 г., II н. о. на ВКС, според
което: „Когато е извършена необходимата проверка относно истинността на
информацията съгласно установената журналистическа практика, вътрешните
фактически правила на съответната колегия или издателство, чрез използване на
обективно съществуващите и възможни източници на информация, е налице
професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската
отговорност за клевета.“
Противоправно
деяние е и обидата, като тя ще е налице, ако се каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146,
ал. 1 НК). Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата
на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без
значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали
направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както
устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от
пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно
отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този
смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение,
което по същество представлява критика на някого и обидата. За да е налице обида,
следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на
пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и
цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато
мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка
на личности и събития.
Разграничителния
критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е
характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. В първия случай деецът
дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на
епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с
такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се
разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или
му се преписва престъпление, което не е извършил.
От изложеното
следва, че при преценка основателността на предявения иск, на проверка за
истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и
позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране
отговорността на ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат
на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от
обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на
дееца, само ако представляват обида. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения,
съставляващи задължителна съдебна практика(решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.
д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29.012010 г. по гр. д. №
92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г.,
ГК, ІV ГО на ВКС и др.). Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи
на изследване и преценка дали конкретно изказване с негативно спрямо
засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не
обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на
твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му
е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън
горепосочените нормативно установени предели.
Освен това, когато обидният или
клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление, той
не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава
като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца.
В настоящия
случай, съдът приема, че в никой от
процесните думи и изрази не се съдържат неприлични, вулгарни или цинични думи -
епитети, ругатни или такива, съдържащи унизителни съждения за качествата на
ищеца, поради което и за обида не може да се говори.
Не е
налице и приписване на някакво конкретно престъпление, тъй като никоя от
процесните думи и изрази не описва ясно някакво определено престъпление, което да
е извършено от ищеца – т.е. липсват твърдения, които да описват в достатъчна
степен индивидуализиращите белези на престъпление.
Така остава да
се изследва въпросът дали с процесните думи и изрази
е налице разгласяване на позорно обстоятелство за ищеца.
По делото
се установи, че ищецът е бил съдружник в „СКАТ“ ООД, което притежава два
недвижими имота, подробно описани в представените нотариални актове, посочени
от свидетелите, като мотел Козият рог (намиращ се в околностите на гр. М.Т.) и хотел Панорама.
Установи се също така, че с предложение,
заведено в Народното събрание с вх. № 954-04-196/20.11.2019 г., народните
представители М.К.С.и ищецът В.С.С. са направили предложение за допълнение на
законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2020 г., чрез
изменения и допълнение на Закона за туризма.
При това
положение и доколкото ищецът е бил съдружник в дружество, което е в
„хотелиерския бизнес“, процесните изрази „Заместник-председателят
на българския парламент В.С. е част от хотелиерския бизнес у нас и това трябва
да бъде изведено пред скоби, когато се обсъжда неговото ,,законотворчество“ в
тази област.“ и „Давам на промоция
хотелски стаи в М.Т. и Златоград. Справка – В.С.“, се явяват извод,
направен въз основа на така установените факти. Друг е въпросът, че те тези
изрази не са и позорящи.
Изразите „Хитър е В.С., хитър като стадо лисици,
които се придвижват тихо съм плячката“ и „Излиза, че нашият повелител на тишината в курортите /бел. В.С./ е един
хитър мартенски котарак, който много добре се ориентира, къде и кога могат да
го почешат по корема“ представляват художествени похвати, присъщи на
журналистическата професия, които не съдържат позоряща информация, поради които
и не са клеветнически.
Изразът „…законно ли е достроен хотелът на С. край
Златоград във времето, когато той е бил вицепремиер, и настаняват ли се
служителите на Гранична полиция в другия му хотел – „Козия рог“ в М.Т.“ представлява
въпрос, а не твърдение, поради което и с
оглед гореизложеното, не може да се приеме за противоправен.
Не
са нито обидни, нито клеветнически и останалите изрази: „В.С. целенасочено ни пробутва хотелиерските си услуги за сметка на
рестрикциите за краткосрочно предлаганите стаи през платформи като
гореспоменатите“; „В белите страни на подобно ,,законотворчество‘‘ му казват
лобизъм и явен конфликт на интереси“; ,,Брутално използване на властовите
позиции за лична изгода“; „…Този човек
/бел. В.С./ отдавна има мерак да вземе туризма на абордаж“. Те
съдържат оценка на автора и оценъчни съждения, които не са противоправни. В редица решения на ВКС: решение № 278/27.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1140/2019 г. на ВКС, IV ГО, решение № 209/27.9.2013 г. по гр. д.
№ 1747/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение
№ 484/09.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д.
№ 1376/11 г. на ВКС, ІV ГО, се приема, че когато не се касае за превратно упражняване
на правото по чл. 39 Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана,
за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват
свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира
във връзка с неговата дейност или занятие. Негативните оценки, направени при спазване на
ограниченията по чл. 39, ал. 1 КРБ представляват коментар на фактите и не
пораждат отговорност.
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка,
пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие (срв. решение на ВКС, III г. о. по гр. д. № 1438/2009 г., постановено
по чл. 290 ГПК). Негативните оценки за определена личност, открояваща се по
една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не
засягат достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на
престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната
вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства
от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани
фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни,
издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако
не са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно
адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването
им да провери достоверността на разпространената информация (вж. решение №
62/06.03.2012, ВКС, IV ГО по гр.д. № 1376/2011).
Тук следва да се посочи,
че като лице, участващо в политическия живот в страна, ищецът С. неминуемо
става обект на обществения интерес и по отношение на неговата личност
допустимите коментари и оценки са повече от тези, които се налага да търпи всеки
друг гражданин. Общественият интерес към ищеца,
включително към неговото имуществено състояние е засилен и журналистите имат
основание да дават информация в тази насока, както и да дават своя оценка и/или
мнение (било позитивно, било негативно).
Отделно от това, в процесната статия
е посочено следното: „Хайде сега познайте В. хотели ли има, или дава стаи под
наем. Не е нужно много да гадаете, ако решите да сърфирате в интернет. Оттам ще
ви залеят информации за хотелите на С. край Златоград и М.Т. …“. Видно от представените по делото
публикации от различни медийни издания, информация, свързана за въпросните два
хотела, се е разпространявала многократно преди процесната статия.
Предвид изложените съображения, предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли
Относно
разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът, на когото следва да се присъди сумата от
1500 лева - платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.С.С., с ЕГН: **********,***,,********,
против
,,К.“ АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:***, иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от
30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от статия със заглавие „Давам
под наем хотелски стаи. Справка – В.С., публикувана на 04.12.2019 г., в брой 49
на вестник ,,Галерия‘, като неоснователен.
ОСЪЖДА
В.С.С., с ЕГН: **********,***,,********, да заплати на ,,К.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1500 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: