Р Е Ш Е Н И Е  №811

гр.Русе, 20.11.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

          при секретаря Юлия Острева…..….………………….………..…………………………...

          и в присъствието на  прокурора……………………………………………………………..

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1255/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Н.Й.С.  против наказателно постановление № 19-1085-001003/17.04.2019г. на Началника на сектор „Пътна полиция”  към ОД на МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановлениеq с което му е наложено наказание “глоба” в размер на 50 лв. за нарушение по чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

          Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не  взема становище по нея.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява  в съдебно заседание.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В” и „АМ“. Също така той бил законен представител на юридическото лице „Ник Транс“ ЕООД, което притежавало л.а. “Тойота Хай Лукс“ с ДК № ….. На 17.11.2018г. този автомобил бил спрян пред дома на жалбоподателя в гр.Мартен обл.Русенска. Около 17,30ч. автомобилът потеглил сам и след няколко метра се блъснал в автомобил „Форд“ с ДК№ ….. спрян пред съседния имот. Собственикът на ударения автомобил Д. Е. подал оплакване в полицията, в резултат на което била извършена проверка от органите на полицията. С оглед резултатите от същата срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от св.С., а въз основа на него АНО издал обжалваното НП, с което му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл.96 вр. чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

 

          Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства.

          Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице, което има право на жалба и в този смисъл е допустима. 

 

          Разгледаната по същество, жалбата е  основателна. В хода на административноказателното производство не  са допуснати съществени процесуални нарушения, но  неправилно е приложен  материалният закон. Неправилността  се изразява в това, че не е приложен чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят на извършено административно нарушение е маловажен.

 

Съдът намира ,че нарушението е правилно установено и безспорно доказано. От събраните по делото доказателства се установява, че към 17.11.2018г. представляваното от жалбоподателя дружество е бил собственик на процесния лек автомобил, който е бил паркиран пред дома му в гр.Мартен. По силата на чл.96 от ЗДвП водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. Законът не указва какви точни следва да са тези мерки, респ. да посочва примерно някои от тях. В този смисъл  видът и характерът на посочените мерки е предоставен изцяло на преценката на водача с оглед пътните условия, наклонът на терена, интензивността на движението и изобщо всички други обстоятелства, които могат да повлияят при преценка на избора им. Жалбоподателят сам не оспорва извършването на нарушението, като навежда различни отменителни основания за незаконосъобразност на наказателното постановление.

При това положение съдът намира, че действително жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.180 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, тъй като на 17.11.2018г. не е предприел мерки паркираното МПС да не потегли само ,като в резултат на това същото се е блъснало в друг паркиран автомобил. 

В случая е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, т.е. извършеното от жалбоподателя нарушение представлява маловажен случай предвид незначителността на вредните му последици. От показанията на св.С. се установява, че причинените вреди по другия лек автомобил са пренебрежимо малки. В своите показания св.С. заявява: „Нямаше сериозни вреди….Вредите от произшествието не са толкова големи, според мен смяна (на бронята) не се изискваше. Отделно от това по делото няма никакви доказателства, че в резултат на потеглянето на автомобила е застрашен животът или здравето на други участници в движението, вкл. уязвимите такива. Няма доказателства и за това, че потеглянето на автомобила е създало затруднения в движението по пътищата в гр.Мартен; наличните сочат че автомобилът е изминал съвсем кратък път – до съседния имот.  

При това положение АНО е следвало да предупреди писмено или устно жалбоподателя, че при повторно административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

 

Р  Е   Ш   И  :

 

 

         

 

 

          ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 19–1085-001003/17.04.2019г., издадено от Началника на  сектор „Пътна полиция ” при ОД на МВР гр. Русе, с което на Н.Й.С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 (петдесет) лв. за нарушение по  чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП .

 

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

         

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския   Административен   съд.

 

 

                                                                             Районен съдия :