№ 12940
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110113741 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
02.07.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на пети
юни две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Надя Найденова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №13741 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е във връзка с постъпила в съда в срок искова молба от ..., ЕИК:..., със
седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ..... – Изп. директори, срещу
......яна С. Б., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с която се претендира
да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника, на
следните суми: сума от общо 1 755,75 лв., представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, в гр......, аб. №.... за отчетен период: 31.05.2020г.-
30.04.2022г., сума от 205,17 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2021г.- 20.04.2023г., сума от 56,87 лв., представляваща сума за дялово разпределение,
за периода: 01.05.2020г.- 30.04.2022г., сума от 10,61 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 16.07.2020г.- 20.04.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №25307/2020г., по описа на СРС, 165 състав. Претендират
се сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
особен представител адв.А. Н. от САК, с който се оспорват предявените искове по основание
и размер. Навежда се възражение за настъпила погасителна давност по отношение
вземанията на ищеца. Оспорва се да е била доставена ТЕ в посоченото количество до
процесния имот.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/, ...., като са представени 2 бр. индивидуални справки за отопление и
топла вода, на името на отв. страна, както и 2 бр. протоколи за отчет със снети показания на
уредите за отчет.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към ИМ са преписи на Споразумение от 23.12.2016г., сключено между
отв.М. Б., чрез пълномощник и ищеца, за разсрочване изпълнението на задължения за
доставена ТЕ, за периода: 01.05.2016г.- 30.11.2016г.
Във връзка с издадено СУ е представен от СО, р-н „..“, препис на Договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.11.1984г., с
който М. С. Б. и .... са придобили от .... РНС правото на собственост върху ап.11 в гр......
Представена е данъчна декларация от 04.03.1998г. на отв. страна, с която се декларира
притежавано в режим на съсобственост на горния имот.
Съгласно прието заключение по СТЕ, в имота са налице 3 бр. монтирани радиатори с
индивидуални разпределители, както и е налице щранг- лира в банята, представляваща
тръбно отопл. тяло от 2 тръби с ф ¼ и височина от 2,6 м, с мощност от 572 вата. ТЕ за БГВ е
отчетена визуално по данни на водомер за топла вода. Начислена е ТЕ за сградна
инсталация на база пълен отопляем обем от 199 куб.м.
Прието е заключение по ССч.Е, съгласно което не са налице данни за плащания по
партидата, като са посочени размерите на сумите за начислена цена от общо 1 812,62 лв.,
след приспадане на сумите за доплащане/ възстановяване през проц. отопл. сезони и
начислена мораторна лихва от общо 211,59 лв., от която сума от 201,08 лв.- мораторна лихва
върху главницата.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, съгласно ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно
2
изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се
прилагат правилата на ЗЕ за определяне на задължения за ТЕ потребител От писмените
доказателства се установява, че ответницата е придобила правото на собственост по съотв.
ред върху проц. имот в режим на съсобственост. Сключила е споразумение с ищеца за
разсрочване на задължения и на нейно име са издавани фактурите по дело. Видно от
ангажираните писмени доказателства по делото е, че отв. страна притежава качеството
„потребител на ТЕ“ за процесния период.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда
на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни
актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното
отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената
ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда
на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчетената от средствата за
търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя меду отделните имоти на база
предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни данни въз основа на средния
месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ, отдадена от сградната инсталация
на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в съотв. методика
математически формули. Правилата за носенето на доказателстваната тежест, установени в
гражданския процес указват, че в тежест на страната, претендираща изгодните за себе си
правни последици, е да докаже тяхното настъпване. Законът възлага в тежест на
топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени
средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и
надлежното й ценообразуване. Задължение на потребителя на услугата е да заплаща
стойността на потребената от него ТЕ. Доказателства, че имотът е необитаем не са налице.
Видно от представените от ФДР писмени доказателства е, че е отчетено потребление от 3 бр.
радиатори в имота, както и е налице поставен водомер за топла вода.
В законоустановения срок е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР №3 от 18.05.2012год. по т.д. №3/2011год. на ОСГТК на ВКС и трайно
установената съдебна практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ,
произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради
еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват
с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е
установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване
на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съд. производство е
иницирано на 11.05.2023г. с подаването за заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Отчетният период, за който се търси изпълнение за м.05.2020г. Съгласно чл.3, т.2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват права от частноправни субекти се спират и
започват да текат от 22.05.2020г. Налице е и 45- дневен срок за изпълнение от потребителя
на месечното задължение по приложимите ОУ на ищцовия топлинен доставчик. С оглед на
горното направеното възражение от отв. страна за изтекла погасителна давност е
неоснователно и исковата претенция за главница следва да бъде изцяло уважена, а този за
заплащане на обезщетение за забава- частично до сумата от 201,08 лв. съгласно приетото по
делото заключение по ССчЕ.
3
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определената ФДР, поради
което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на
третото лице- помагач по делото, извършвало топлинно счетоводство в процесния имот и
съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се установява цената за
извършваната услуга, дължима/ заплатена от ищеца в полза на ФДР. Искът за мораторна
лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държ. такси, депозити за експертизи от общо 500 лв.,
депозит за особен представител от 550 лв. и юрисконсултско възнаграждение. Отговорността
за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца, в размер общо на 1 370,12 лв., съобразно уважената част на предявените
искове, като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в мин.
размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. С. Б., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ..., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано
от .......... – Изп. директори, съществува вземане за следните суми: сума от общо 1 755,75
/хиляда седемстотин петдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр......, аб. №.... за отчетен период:
31.05.2020г.- 30.04.2022г. и сума от 201,08 /двеста и един лева и осем стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2021г.- 20.04.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на съдебно сезиране– 11.05.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №25307/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно предявения размер от 205,17
/двеста и пет лева и седемнадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 15.09.2021г.- 20.04.2023г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от .......... – Изп. директори, срещу Георги Иванов Велков, ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 56,87 /петдесет
и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща цена за дялово
разпределение, за периода: 01.05.2020г.- 30.04.2022г., и сума от 10,61 /десет лева и шестдесет
и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.07.2020г.-
20.04.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №25307/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ...,
ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ..........– Изп.
директори, сума от 1 370,12 /хиляда триста и седемдесет лева и дванадесет стотинки/ лв.,
представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на ....., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
4
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5