Решение по дело №3066/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 

***, 29.09.2017г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  двадесет и девети август през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №3066 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 1500 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Ц.К.П., ЕГН**********,***, ***, представлявана от ***-Г.С., в която твърди, че ищеца живее в *** и  работи в ***,като технически специалист диагностик на МПС с адрес: ***. Твърди, че на 18.04.2017г. около 11:00ч. преди обяд в близост до работното му място, където се намира павилион си купил цигари. Твърди, че на връщане от там бил нападнат от бездомни кучета. Твърди, че без да ги предизвика, и без да ги дразни, те се нахвърлили върху него, едното го захапало за левия крак. Твърди, че изпитал силна болка и неописуем страх, а  раната му кървяла. Твърди, че за негово голямо щастие имало свидетели, които видели разигралата се трагедия с него и  с тяхна помощ успели да разгонят освирепелите кучета. Твърди, че след това се обадил на 112, за да съобщи за инцидента, който се случил с него. Твърди, че веднага след това посетил лекарския кабинет в Бърза помощ на УМБАЛ Г. Странски-Плевен. Там бил прегледан от д-р М. к.,който промил раната и му поставил инжекция против тетанус. Твърди, че в противобесния кабинет му направили схема на лечение, при която му изписали 5 броя противобесни имунизации. Твърди, че от доктора разбрал, че противобясната ваксина е задължителна според медицинските стандарти, тъй като тази болест е много опасна и за нея не съществува етиологично лечение. Твърди, че всички хора, които се разболеят от нея задължително умират. Твърди, че посетил и съдебен лекар д-р С.А. в отделение съдебна медицина и деонтология при МУ -гр. Плевен и след като бил прегледан, той му издал Медицинско удостоверение за състоянието му. Твърди, че в резултат на ухапването преживял силен стрес и до настоящия момент, когато върви по улиците на града се оглежда за бездомни кучета. Твърди, че се страхува да не бъде нахапан отново. Моли Община-Плевен да бъде осъдена да плати на ищеца сумата от 1500лв. представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди-преживени болки, страдания и стрес в резултат на осъщественото на 18.04.2017г. ухапване от бездомно куче, ведно със законната лихва, считано от тази дата до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявената искова претенция е допустима, но неоснователна и недоказана. Излага съображения, че за да се ангажира отговорността на Община Плевен, и за да са налице предпоставките за приложение на чл.50 и чл.52 от ЗЗД следва по безспорен и категоричен начин да се докаже, че въпросното куче е без стопанин, както и че настъпилите неимуществени вреди - болки и страдания са в резултат на ухапване от именно такова животно. Твърди, че от изложеното в исковата молба, не се намират факти, които безспорно да доказват това. Твърди, че наличието на причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на Община Плевен, основан на непозволено увреждане, не може да се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези обстоятелства, свързани с причинната връзка, остава на този, който претендира вредите (в този см. Решение № 710 от 25.07.1985 г. по гр. д. № 446/85 г., IV г. о., Решение № 1038 от 17.VI.1961 г. по гр. д. № 2785/61 г„ IV г. о.). Твърди, че от представените ведно с исковата молба писмени доказателства не се намират факти, които да обосновават отговорността на общината. Твърди, че не е налице пряка връзка между поведението на общината и на така нареченото безстопанствено куче, а също липсва причинна връзка между причинените вреди и евентуално бездействието на Община Плевен. Излага съображения, че съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 12 за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Плевен (Приета с Решение № 1316/18.12.2014 г., изм. с Решение №040/21.12.2015 г.) „При нападение от куче, с нанесени телесни повреди на човек или животно, пострадалият човек или собственикът на пострадалото животно, подава незабавно (не по-късно от 24 часа от нападението) писмен сигнал до Община Плевен, придружен с медицинско свидетелство". При устен сигнал и сигнал по телефон, същият се протоколира от приелия го служител, като в него се посочват имената на подаващото сигнала лице, адрес и телефон за обратна връзка. В този случай пострадалото лице следва да представи   медицинските   документи   в   срок   от   3   (три)   дни   от   подаване   на оплакването." Твърди, че от направената в Община Плевен проверка е установено, че сигнал относно наличието на агресивно куче на територията на *** в гр. Плевен, не е подаден. Моли да бъде прието, че исковата претенция е и прекомерно завишена. Оспорва изцяло претендираното обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди в размер на 1500 лв. Твърди, че от приложеното медицинско свидетелство става ясно единствено, че ухапването е възможно да е и от куче, и се вижда рана с размери 5/2 см., която сама по себе си води до временно разстройство на здравето и е неопасна за живота. Няма детайлно и конкретно описание на естеството на травмата, механизма на получаването й и съответно не стават ясно какви точно са претърпените болки и страдание както и евентуална нетрудоспособност и нейното продължително времетраене. Липсва и описание на безстопанственото куче (порода, окраска, наличие на външна маркировка (ушна марка, нашийник или др.). Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Медицинско удостоверение за  пред съд № 210/17 на Ц.К.П. е извършен медицински преглед на 18.04.2017г. и е установена рана в областта на лява подбедрица в горната трета от външна страна с размери 5/0,2 см. с неравни ръбове и страни. Ц.П. е съобщил, че травмите са получени на 18.04.2017г. около 11,00 часа от ухапване от улично куче.

Установява се от медицинско направление от 18.04.2017г., че Ц.П. е прегледан от д-р к.и му е обработена раната на лява подбедрица, причинена от ухапване от куче. Поставен е ТАП и е насочен за 5 приема на противобясна имунизация.

Съдът възприема заключението на съдебно-медицинската експертиза, като обективно, безпристрастно, обосновано и компетентно. От него се установява, че на ищеца Ц.П. е установена рана на лява подбедрица с размер 5/0,2 см. Раната е обработена- поставена е противотетанична ваксина-серум и е поставена по схема противобясна ваксина в 5 приема. Поставянето на противобясна ваксина е задължително при ухапване от бездомно куче и е съпроводена със силни болки. На ищеца са причинени продължителни болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето. Болките са били изразени поне 1 месец с последващо затихване още толкова, докато страданията/стресово състояние/ може да продължи месеци наред, според типа нервна система на лицето. Самото поставяне на противобясната ваксина се прави в коремната стена и е болезнено, колкото и поставянето на друга инжекция. Болката и страданието от ухапването и поставянето на инжекции зависи от типа нервна система на човека и е индивидуално с оглед това.

Съдът кредитира показанията на св.К.С.Д., Г.А.В. и К.С.Т. като логични,  непротиворечиви, еднопосочни и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че на 18.04.2017г. между 10,30-11,00 часа, на ***в *** се е чул силен лай на кучета, които са се били спуснали срещу ищеца Ц.П. и са го нахапали. Кучетата са били с ушни марки и са познати на хората от района като безстопанствени. Кучетата не са били предизвикани от поведението на ищеца, а и друг път се е случвало да проявяват агресия срещу хора. Ищеца се е обадил след инцидента на тел.112, а св.Д. се е обаждал също, тъй като наблизо има детска площадка. Налагало се е св.Т. да помага на уплашени от кучетата деца, да преминат покрай тях.След ухапването, Ц.П. е бил стресиран. Кракът му е бил превързан  е ходил да му пратявт противобясна ваксина, която се поставя в стомаха.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 1499,99 лева:

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване./ Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

 

 

В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от виновното бездействие на Община-Плевен да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.

В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на  чл.49 и чл.50 от  ЗЗЖ. Указано е и задължение за *** на общината. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по  чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: -бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; -причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; -причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

            Безспорно е установено, че на 18.04.2017г.  ищецът Ц.П.  е бил нападнат и ухапан от безстопанствено куче. От показанията на свидетелите се установи, че кучетата, нападнали и ухапали ищеца са безстопанствени, познати са в района и не е установен техен стопанин. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива твърдения Община Плевен не е релевирала, съответно не са събирани доказателства по тях. Фактът, че ищецът е нападнат от глутница кучета на улицата, и за които е  безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучетата, води до извода, че кучетата са безстопанствени. По отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез ***, като изпълнителен орган на общината. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Община Плевен във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на  ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община Плевен. Ищеца е получил от ухапването от безстопанствено куче рана в областта на лява подбедрица в горната трета от външна страна с размери 5/0,2 см. с неравни ръбове и страни. Преживял  e болка, общо безпокойство и страх. Възстановителният период е протекъл в рамките на 30 до 60 дни.Причиненото телесно увреждане на ищеца се установява от медицинското свидетелство, потвърдено и от заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза.

Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По отношение на размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у пострадалия/, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 900.00лв. Този размер би възмездил по справедливост пострадалия за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха. В останалата му част до пълния предявен размер от 1500.00лв.. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Макар да са били налице болки, страдания и страх, то те са били за период в рамките от около 30-60 дни и по интензивност зависят от конкретните характеристики на лицето. По делото не се установи, ищеца да е изпитвал болки или страдания с по-голям интензитет от обичайния, както и не се събраха доказателства за продължителността на изпитания от ищеца стрес. Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане- 18.04.2017г.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 306 лв. за ДТ, депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на претенцията в размер на 40,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

 

ОСЪЖДА Община-Плевен, ***, ***, представлявана от ***-Г.С., да заплати на Ц.К.П., ЕГН**********,*** сумата от 900.00лв./ деветстотин лева/, в едно с лихвата за забава върху сумата от 18.04.2017г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от претърпяно ухапване от бездомно куче в *** на 18.04.2017г., а за разликата до пълния предявен размер от 1500,00 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Община-Плевен, ***, ***, представлявана от ***-Г.С., да заплати на Ц.К.П., ЕГН**********,*** сумата от 306,00 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Ц.К.П., ЕГН**********,***  да плати на Община-Плевен, ***, ***, представлявана от ***-Г.С. сумата от 40,00 лв. деловодни разноски.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: