Р Е Ш Е
Н И Е
№ 170
гр.Бургас,10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 5546 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
П.Й.В. с ЕГН: **********, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2293011 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на
чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания
електронен фиш. На първо място, се оспорва, разрешената скорост за движение на
мястото, на което се твърди да е осъществено нарушение, да е 80 км/ч. На следващо
място, жалбоподателят оспорва да е осъществил вмененото му нарушение на
правилата за движение, изразяващо се в превишаване максимално разрешената
скорост за движение за съответния пътен участък, като също посочва и, че не бил
отчетен допустимия 3 % толеранс в полза на водача.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, вр.
с чл. 189, ал.8 от ЗДвП (видно от приложения на л.9 електронен фиш, същият е
връчен на В. на 15.11.2019 г., а той е депозирал жалбата на 22.11.2019 г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 05.04.2018 г. в 15.15 часа в
гр.Бургас, ПП I-9, км. 245+100 в посока от пътен възел „Юг” към кв. Крайморие
техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта - TFR1M 644/14, поставена в служебен автомобил с рег. №
А7863КК, засякла и заснела, движещ се със скорост от 105 км/ч. лек автомобил -
„БМВ 530 Д” с рег.№ ***. На мястото на контролирания пътен участък имало
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч, видно от
протокол, находящ се на л.10 и от схема, находяща се на л.25. Въпросното
нарушение било записано на файл с наименование „клип 8820”. По-късно записите
от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че
заснетият автомобил „БМВ 530 Д” с рег.№ *** е собственост на Евгени Х. Ненов с
ЕГН: **********, както и че скоростта следва да се счита на 102 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 2007015 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Ненов било наложено наказание
глоба в размер на 100 лева (л.4).
След като електронният фиш бил връчен на
Ненов, той депозирал декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, в която
посочил, че е собственик на процесния лек автомобил, който е предоставил на П.Й.В.
с адрес: *** на 30.01.2018 г. и едва на 31.08.2018 г. му е бил върнат.
С оглед на горното, първоначално
издаденият електронен фиш серия К №
2007015 бил анулиран, като бил издаден обжалваният понастоящем Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 2293011 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на П.Й.В. било наложено
наказание глоба в размер на 100 лева (л.8).
Липсват данни и за представено писмено
възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Техническото средство - мобилна система
за контрол над скоростта – TFR1M 644/14, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение (л.11) и Протокол за проверка (л. 14).
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения, съдът прие следното:
Настъпилата
законодателна промяна в чл.189 от ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са
съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по
тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че
използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на
правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на
неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за
такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. В §6, т.65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани
технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния
случай - видно от приложеното Писмо от фирмата производител (л.13) и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 11) – мобилната система
за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „
По делото е представен задължителния в
случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното с Наредбата приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за
ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др.
обстоятелства, и който също свидетелства за законосъобразността на издадения
електронен фиш.
След допълнително изисканите от съда
доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че в участъка има
разположен знак В26, като мястото на контрол попада в неговите граници. От
показанията на служителя, генерирал ЕФ от системата, и от писменото доказателство – Протокол по чл.
10, безспорно се установява, че към датата и часа на проверката пътният знак е
бил наличен и видим и водачите е следвало да съобразяват поведението си с
неговите ограничения. Безспорно се доказва и че мястото на контрол е в
границите на населеното място (гр. Бургас). Мястото
за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с
ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7
от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните
органи, поради което и към датата на нарушението – 29.04.2018г. за тях не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания
участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
На следващо място следва да се посочи, че легална
дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Самият електронен фиш за налагане на
глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189,
ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият
е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича
по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, както и
ограничението на скоростта, която е действало на това място. Посочена е точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост – 22 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка
при измерването на скоростта.
С оглед горното съдът счита, че безспорно се доказва извършеното нарушение от обективна страна, като възраженията на жалбоподателя в обратната посока, се оценят от съда като неоснователни.
От субективна
страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е
спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е
бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена
скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в
населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът
счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
именно на жалбоподателя, тъй като е посочен от собственика в декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена
или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена
обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
НП следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2293011 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл.
21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП
на П.Й.В. с ЕГН: **********е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.