Решение по дело №321/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

№ 260105

гр. Пловдив, 25.06.2021 год.,

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети наказателен състав, на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първата година, в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                                                 ДЕНИЦА СТОЙНОВА

                                                                

с участието на секретаря Мариана Апостолова и в присъствието на прокурора Н. Божилов, като разгледа докладваното от съдия Рангелова въззивно наказателно общ характер дело № 321 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по реда на Глава 21-ва НПК.

            С присъда № 79/27.09.2017 г. по н.о.х.д. № 488/2016 г. Пловдивският окръжен съд е признал подс. Б.М.А. за виновен в това, че на 17.08.2007 г. в частна вила, собственост на О. А.Х., намираща се в парк „Р.“, област П., при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок повече от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 НК, умишлено е умъртвил О. Х., като убийството е извършено със средство, опасно за живота на мнозина – ловна пушка, поради което и на основание чл. 116  ал. 1 т. 6 и 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и чл. 54 НК го е осъдил на доживотен затвор.

На  основание чл. 57 ал. 1 т. 1 ЗИНЗС е определил специален режим на изтърпяване на наказанието.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци А.О.Х. и Б.О.К. (майката и бащата на убития) суми от по 200 000 лева, за всеки един от тях поотделно, а на гражданските ищци Ю.С.Т., Б.О.Х. и А.С.Х. (съжителката и децата на убития) сумите от по 150 000 лева, за всеки един от тях поотделно, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от убийството, ведно със законните лихви, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. За разликата до предявените размери от по 300 000 лева гражданските искове са отхвърлени.

Окръжният съд се е произнесъл и по направените разноски и приложените веществени доказателства.

В протеста, който е своевременно депозиран, се формулира оплакване от санкционния избор на окръжния съд. Протестиращият претендира за налагане на предвидения в чл. 116 НК най-тежък вид наказание.

Идентична е претенцията във въззивната жалба на частните обвинители Б.К., А.Х. и Б.Х., депозирана в срок чрез техния повереник адв. К.. Е., както и във въззивната жалба на частните обвинители Ю.Т. и А.Х., депозирана в срок от техния повереник адв. К. Д..

Подсъдимият Б.А. също обжалва присъдата със своевременно подадена (от защитника му адв. А.) въззивна жалба, която препраща към развитите при първоинстанционните прения съображения. Контрааргументират се водещите доводи на обвинението, които са споделени от решаващия съд. Обосновава се становище, че обвинителната теза е голословна, като не са доказани малкото опори, на които разчита. Възразява се по отношение претендираната от прокуратурата годност на показанията на свидетелите с тайна самоличност и на резултатите от приложение на СРС. По-нататък се прави конкретен доказателствен разбор. Особено внимание се обръща на твърдението за мотива (освобождаване от дълг по нарко-сделка), като се изразява мнение, че по делото не са събрани каквито и да са подкрепящи го данни. Оспорва се твърдяната принадлежност на процесната пушка и направения извод, че прострелването е извършено именно с нея. Отстоява се мнение, че св. С. не възпроизвежда извънпроцесуално признание от страна на подсъдимия. Навеждат се аргументи за ненадеждност на твърденията на св. М.С.за предаване на инкриминираното оръжие следобед на 17.08.07г. в ръцете на подсъдимия и за среща с него пред хижа „Р.п.“ на смрачавяне. Развива се становище, че останалите присъствали на техно партито пред споменатата хижа лица изграждат алиби на Б.А. за времето от пристигането му към 23.00 часа до оттеглянето му на разсъмване.

Лансира се идеята, че осъдителният диспозитив е изключен заради обявената в обвинителния документ, с който делото е внесено в съда, невъзможност на подсъдимия да извърши прострелването – обвинителят е записал в своя акт, че Б.А. е бил в 23.00 ч., т.е. в или петнадесетина минути преди часа на прострелването на място, отдалечено поне на час път от местонахождението на жертвата. Отправя се критика към решението на първоинстанционния съд да промени инкриминираната времева рамка, приемайки, че деецът е отпътувал от хижа „Р.п.“ към 22.00 ч., веднага след като е  пристигнал. Счита, че с това е допуснато нарушение на забраната за съществено изменение на обвинителната постановка, което е поставило подсъдимия в ситуация на процесуална изненада и съответно е довело до съществено засягане правото му на защита.

Отделно се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание и за завишаване обезщетенията за неимуществени вреди.

Формулираната претенция е за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, оправдателна, както и за отхвърляне на предявените граждански искове. 

При въззивните прения прокурорът поддържа подадения протест, като се присъедини към становището на протестиращия, че най-тежката санкционна алтернатива – доживотен затвор без замяна, се явява справедливото наказание. Противопостави конкретни доводи на жалбата на защитата. След това накратко се спря на основните моменти на обвинителната теза, които обоснова включително със събраните от настоящата инстанция доказателствени материали. Предложи осъдителният диспозитив да бъде потвърден. Пледира за потвърждаване на присъдата и относно присъдените обезщетения на гражданските ищци.

Поверениците на частните обвинители и граждански ищци поддържаха своите жалби. Не добавиха нещо ново към изложените съображения за явна несправедливост на наказанието. Изтъкнаха фрагментарни съображения против тезата на защитата за невинност.

Частната обвинителка и гражданска ищца Ю.Т. обяви, че споделя всички доводи на своя процесуален представител. Останалите акцесорни страни не участваха в пренията.

Защитникът на подсъдимия адв. С.Д. поддържа искането за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданските претенции. Посочи недостатъци на обвинителната теза и обоснова становище, че част от данните, на които разчита, изобщо нямат характеристиката на доказателства, друга част е изведена от недостоверни доказателствени източници, а останалата част е тълкувана некоректно. Пледира и алтернативно – за наказанието, което счете за несправедливо завишено. Обоснова становище, че подходящото наказание (при евентуалното потвърждаване на осъдителния диспозитив) би било лишаване от свобода.

Подсъдимият А. се присъедини към развитите от защитника си съображения, като допълни някои аспекти на аргументацията му. Счита, че е успял да обоснове алиби за свое местонахождение далеч от мястото на прострелване на жертвата по времето, когато се е състояло. Намира, че прокуратурата не е успяла да докаже принадлежността на иззетата от владението на св. Р. пушка. Наведе конкретни възражения и относно изводите на балистичните експертизи, с които подкрепи идеята за невъзможност фаталният изстрел да е произведен с тази пушка. Преди пренията, на няколко пъти в хода на въззивното съдебно следствие, Б.А. депозира пространни писмени изявления (назовани „лична защита“), съдържащи доводи против части на обвинителната постановка. Те ще бъдат обсъдени едно по едно на съответните систематични места от изложението. 

В последната си дума настоя за оправдателна присъда.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди мотивите на проверяваната присъда и доводите и съображенията на страните, прие, че са неоснователни и протестът, и жалбите на частните обвинители, и жалбата на защитата.

Настоящото въззивно разглеждане на делото е второ по ред и се развива след като с решение № 60/14 юли 2020 г. по н.дело № 1090/19 г. ВКС на РБ е отменил решението по в.н.о.х.д. № 241/18 г. на ПАС, с което присъдата е била потвърдена.

Първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка се установява от следните доказателствени материали: от гласните доказателствени средства, каквито представляват обясненията на подс. А. (относно присъствието му на техно партито и познанство с пострадалия), показанията на свидетелите Ю.Т., А.Х., Б.К., Б.Х., А.Х., Г. Ц., Н. К., Д.К., С.Х.и А.Б. и С.Д., дадени в съдебните заседания, показанията на С.Д., депозирани на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2  НПК (вж. л. 42 от том 2 ДП);  показанията на св. С.С.от съдебното следствие и досъдебните му показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК (вж. л. 50-51, т. 2 ДП), показанията на св. И.А., дадени в хода на съдебното следствие и показанията ѝ, депозирани на първата процесуална фаза и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (вж. л. 47-48, том 2 ДП), показанията на св. Г. Н., дадени на съдебното следствие и показанията му, депозирани пред разследващия орган и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2  НПК (вж. л. 53 и сл., т. 2 ДП),  показанията на свидетелите А.М., Х.Д., И. Г., С.П., Д. Х. и Г. Р., дадени пред съда, показанията на последния, снети от следователя и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК (вж. л. 25, том 1 ДП), показанията на св. Й.С., дадени на съдебното следствие и нейните досъдебни показания, приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (вж. л. 28-29, т. 1 ДП), показанията на св. И.К., дадени на съдебното следствие и неговите прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК досъдебни показания (вж. л. 24, т. 1 ДП), показанията на св. М.С., дадени при провеждане на съдебното следствие (на няколко пъти) и досъдебните му показания на л. 31 от том 1 ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК, частично от съдебните показания на св. З.К. и св. Л.Х., показанията на св. Д. С. при съдебните му разпити, както и досъдебните му показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК (л. 26, том  1 ДП), показанията на свидетелите И.Д. и Т.Н., депозирани пред съда, показанията на последния от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 45-46, том 2 ДП), показанията на св. Л.М. от с.з. и прочетените му по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК досъдебни показания (л. 63, том 2 ДП), показанията на св. К.К., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК (л. 74-75, том 2 ДП), показанията на анонимен свидетел с идентификационен № 13 (частично), показанията на анонимен свидетел с идентификационен № 12, дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 НПК (л. 9, том 1 ДП), показанията на св. А.А., дадени в с.з. и неговите показания от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК (л. 20, том 1 ДП); досъдебните показания на св. Е.Ж., прочетени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК (л. 56, том 2 ДП), досъдебните показания на св. Е.К., прочетени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК (л. 71-72 от том 2 ДП), досъдебните показания на св. И. Ч., прочетени на основание  чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1, т. 4, предл. 1 НПК (л. 61 том 2 ДП), от събраните на досъдебното и съдебното производство писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: протокол за разпознаване на процесната пушка от страна на свидетеля ТС № 13 (л. 34 от т. 1 ДП), разписки на предаване на пушката и писма за поискването ѝ (л. 48 – 50 и 56, 57, 58 от том 1 ДП), протокол за доброволно предаване на пушката от страна на св. Р. (л. 51, т. 1 ДП), заверен препис от присъда, с която св. К. е осъден през 2008 г. за държането на пушката (л. 53,  том 1 ДП), служебна бележка за времето на ползване на отпуск от страна на подсъдимия на инкр. дата (л. 62, т. 1 ДП), справка от началника на Затвора-Пловдив по същия въпрос (л. 68, том  1ДП), заповеди за награди на л/св. А., издадени от началника на Затвора – Пловдив (л. 70 и сл. от т. 1 ДП), справка за съдимост на св. К. (л. 115 и сл. от т. 1 ДП),  приемо-предавателни протоколи относно пушката (л. 148, 149, 151, 152 от т. 1 ДП), протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях (л. 6, л.10, л.14, л.19-26, л. 27, л. 29, л. 31-32 и л. 33 от т. 2 ДП), протокол за обследване на района на убийството с помощта на служебно куче (л. 9, том 2 ДП), характеристична справка и справка за съдимост ведно със заверени преписи от бюлетините за съдимост на подсъдимия (л. 531 и сл. от том 3 съд.дело), справка от началника на Затвора – Пловдив относно работните обекти, на които е полагал труд лишения от свобода Б.А. (л. 519 и сл. от том 4 съд.дело); от приобщените по делото веществени доказателства – 1 брой ловна пушка марка „З.“, модел „*“, калибър 12, без фабричен номер, 7 броя проектили, 2 броя гилзи, Ч.о-кафяво прахообразно вещество в хартиен плик, пластмасова тапа; от ВДС, получени чрез използвани СРС; от резултатите от извършеното разпознаване на пушката в хода на съдебното следствие и приложения към него фотоалбум (л. 445-452 от третия първоинстанционен том). ПОС е използвал заключенията на следните експертизите: съдебно-балистичната експертиза на процесната пушка (л. 142  т. 1 ДП), съдебномедицинската експертиза (л. 80, т. 2 ДП); химическите експертизи (л. 95, 108 и 120, т. 2 ДП), съдебномедицинската експертиза на веществените доказателства (л. 110, т. 2 ДП); съдебно-балистичната експертиза на иззетата от вилата пушка „*“ и патрони и на намерените при огледите сачми, гилзи и надбарутна капачка (л. 113 и сл. т. 2 ДП), тройната съдебно-балистична експертиза, назначена в хода на съдебното следствие (л. 625 от третия първоинстанционен том).

 

След анализ на изброените доказателствени източници и на експертизите е приета следната фактология на инкриминираното деяние:

Подсъдимият Б.М.А. е роден на *** *** и живее в същия град. Женен е. Има пълнолетен син, с когото поддържа доверителна връзка. Той е българин, бълг. гражданин. Има средно образование. Осъждан е. Не е бил задържан по настоящото дело; в момента е в Затвора - Пловдив с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по в.н.о.х.д. № 57/19 г. по описа на ПАС с предмет убийството на Г. Д..  

Считано от 30.11.2006 г. Б.А. изтърпявал наказание две години и осем месеца лишаване от свобода за разпространяване на наркотични вещества по смисъла на чл. 354а, ал. 2 НК (по н.о.х.д. № 707/2007 г. по описа на ПОС). Ползвал ежемесечен домашен отпуск съгласно разпоредбите на тогава действащия Закон за изпълнение на наказанията, както следва: от 20.07.2007 г. 18.00 ч. до 22.07.2007 г. 18.00 ч.; от 17.08.2007 г. 17.00 ч. до 19.08.2007 г. 17.00 часа; от 21.09.2007 г. 17.55 ч. до 23.09.2007 г. 17.55 ч.; на 03.11.2007 г. от 07.00 ч. до 19.00 ч.; от 16.11.2007 г. 18.00 ч. до 18.11.2007 г. 18.00 ч. (вж. л. 68 и сл. от том 1 ДП).

Подсъдимият и пострадалият О. Х. поддържали контакт през годините. При някои от срещите им присъствал св. И.К.. В един момент отношенията между А. и Х. се влошили, като причина за това били неуредени финансови отношения във връзка с разпространяване на наркотични вещества: подсъдимият бил взел от Х. между половин и един килограм кокаин, за да го продава, продал го и трябвало да го издължи, за което последният „го натискал“.

Решил да се освободи от дълга си, като лиши от живот своя партньор. Възнамерявал да използва ловната си пушка „З.“, надцевка, 12 калибър, модел „*“, със заличен фабричен номер, която съхранявал в разглобено състояние в брезентов чувал, зелен на цвят, широк около 40 см. и висок около 60 см.

За времето от 17.00 ч. на 17.08.2007 г. до 17.00 часа на 19.08.2007 г. бил в домашен отпуск, освободен за 48 часа от ЗООТ „Д.“, където изтърпявал наказанието лишаване от свобода по н.о.х.д. № 707/17 г.

След напускането на общежитието взел споменатата пушка от св. М.С., който я пазел в дома си в ж.к. „Т.“ на гр. П..

В около 22.00 часа на 17.08.2007 г. подс. А. бил пред хижа „Р.п.“ над пловдивското село Х. заедно със свидетелите Д. С., Й.С., М.С.и сина си М. А.. Компанията участвала в провеждано там техно парти.

Скоро след пристигането си подсъдимият напуснал празненството. Придвижил се с автомобил до местността „Ч.“ в парк „Р.“, където пострадалият имал вила. До вилата, обградена от високи борове, се достигало по горски път. А. знаел това, защото заедно със св. К. бил гостувал на О. Х..

Същата нощ последният бил събрал на вилата своето семейство и приятели – дъщеря си Б.К., жената, с която живеел на семейни начала Ю.Т. и 10-годишния им син А.Х., свидетелите Е.Ж., И.А., С.С., Г. Н., А.М., Т.Н..

Подсъдимият оставил превозното средство на известно разстояние от вилата и поел пеша към нея. Приближил се до верандата, където присъстващите се черпели под звуците на силна музика, седейки на дълги пейки зад две свързани маси. Зачакал, използвайки прикритието на околните дървета. След малко пострадалият станал от софрата и се насочил към барбекюто във вътрешния (южния) край на верандата. В един момент се обърнал фронтално към Б.А.. Получавайки пряка видимост към гърдите му, последният се прицелил с предварително заредената пушка „З.“. Произвел един изстрел с ловен патрон 12 кал., сачми от който поразили в целта. Простреляният се строполил на земята до масата. Осем от деветте снарядени в патрона сачми били причинили рани в коремно-гръдната му област. От раните започнало необилно кръвотечение.

Приятелите и съжителката на Х. наскачали около него. Установили раните. Незабавно го качили в джипа на св. М., който потеглил към УМБАЛ „Св. Г.“***. Малко след полунощ бил приет в медицинското заведение. Там била констатирана смъртта му и в 06.30 часа започнала аутопсията. Потникът и ватираната фанела, свалени при аутопсията, били предадени на полицията и приобщени като веществени доказателства по делото.  

За да не бъде открито мястото на изстрела и да не се установи посоката на пристигане и оттегляне, подсъдимият поръсил с Ч. пипер близката околност. Сетне се върнал до автомобила, с който бил дошъл, и го подкарал към хижа „Р.п.“. Когато за втори път се включил в техно партито, разпространил наркотици на присъстващите. Отсъствието му направило впечатление на свидетелите Д. С. и М.С..

На 18.08.2007 г. били извършени огледи на местопроизшествието. По-конкретно е била оглеждана площадка с каменни подови плочи в задната част на вилата на Х. (където бил прострелян). В първия огледен протокол е записано, че е с размери 10/10 м. и оформя почти квадратна форма, като първата ѝ половина е непокрита, а втората (южната част) е покрита с навес от дървена конструкция, подпирана от две дървени греди. Двете плътно долепени една до друга маси, зад които на дървени пейки седели гостите на Х., били заварени в непокритата част. Други дървени пейки били долепени до парапета в южната част на верандата. В седалката на една от тях била намерена забита сачма 13/0 (вж. фотоса на л. 21 гр. от том 2 ДП); в дървената ламперия (парапет) зад същата пейка бил открит проходен отвор с диаметър, сходен с диаметъра на сачмата в пейката (вж. фотоса на л. 22 от том 2 ДП); на разстояние 83 см. от парапета се намирал бор, в кората на който бил установен пробив и втора сачма 13/0 със сходен диаметър (вж. фотоса на л. 22 лице и гръб от том 2 ДП); в една от гредите, долепени до парапета (на изток от пейката), било открито входно отверстие, зад което била намерена трета сачма 13/0 със сходен диаметър (вж. фотоса на л. 23 от том 2 ДП). Т.е. от пейката, гредата и бора били иззети общо 3 сачми 13/0. Те били приобщени като веществени доказателства по делото и експертирани. 

Била открита и надбарутна тапа (капачка) за ловен патрон със следи от сажди – на каменния под в южната (покритата) част от верандата, на разстояние 40 см. от края на навеса (вж. фотосите към протокола за проведения от 08.20 ч. до 08.50 ч. оглед, приложен на л. 31 гр. и л. 32 от том 2 ДП).  

След това били огледани дърветата в близост до верандата, в северна посока от нея. Бил открит бор, осем метра от тревата около който била намачкана, като следата от намачкването продължавала в северна посока с наклон нагоре. В части от следата се забелязвало прахообразно вещество в кафяво-Ч. цвят. От следата се  разкривала пряка видимост към площадката на вилата, на юг, под наклон от 30 градуса.

Във вилата била намерена пушка от марката „*“ със сериен № *, кал. 20. Тя няма отношение към разследването по настоящото дело при положение че назначената на досъдебното пр-во балистична експертиза е дала заключение, че е предназначена да стреля с ловни патрони 20 кал. (вж. л. 119 от том 2 ДП).

*

Преди да се върне в затворническото общежитие Б.А. разглобил пушката, с която прострелял Х., поставил я в брезентовия  ѝ калъф и я съхранил в дома на родителите си в пловдивския квартал „К.П.“. След известно време телефонирал на сина си М. А. с поръка да я вземе от там и да я занесе на св. И.К. в село М., обл. П.. На разговора и на последвалите вземане и предаване на пушката присъствал св. Д. С., който бил приятел на сина на подсъдимия.

Една вечер през есента на 2007 г. св. К. занесъл пушката в дома на св. Г. Р.. Причината за това била, че многократно се опитвал да я сглоби. Св. К. знаел, че в дома на св. Р. се събират ловджии и предположил, че някой от тях ще може да помогне. Ловджиите обаче не успели.

Пушката останала в дома на св. Р.. Месец по-късно, на 26.11.2007 г., била намерена там и иззета от служители на МВР.

По случая било образувано досъдебно производство срещу св. И.К. (за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 НК). След проведено разследване той бил предаден на съд. Било образувано н.о.х.д. № 178/2008 г. по описа на ПРС, по което приятелят на Б.А. бил признат за виновен и осъден на пробация (с присъда от 31.03.08 г.; вж. том 1 на л. 98 и сл. ДП). Оръжието било отнето в полза на държавата и занесено в Централния оръжеен склад в гр. С.. През 2014 г. било изискано от там и приобщено като веществено доказателство по настоящото дело.

Преди това, към края на м. август 2007 г., св. Д. С. и М. А. отишли на свиждане на подсъдимия по време на работата му на външен обект – цех за фуражи, собственост на АД „З.“ с. П.. След кратък разговор на общи теми подсъдимият дръпнал настрани сина си и го попитал дали е разбрал за „О.“. М. А. отвърнал, че е чул по новините, че е убит. Тогава баща му кимнал с глава и посочил с показалец себе си, без да каже нищо. Свидетелят С., който се намирал на около 5-6 метра от тях, възприел думите и жестовете на подсъдимия, отправени към сина му.

През м. септември 2007 г. подсъдимият образувал и ръководил организирана престъпна група за разпространение на наркотични вещества, а по време на отпуска  си през м. ноември 2007 г. от ЗООТ „Д.“ (където все още изтърпявал наказанието по н.о.х.д. № 707/07г.) подпомогнал св. С. да държи с разпространителска цел амфетамин. По образуваното н.о.х.д. № 673/08г. на ПОС било одобрено споразумение по реда на Глава 29-та НПК, с което за двете престъпления с квалификации съответно по чл. 321 НК и по чл. 354а, ал. 2 му било определено общо най-тежко наказание 4 години и 11 месеца лишаване от свобода. Наказанието било присъединено към неизтърпения остатък от споменатото наказание лишаване от свобода по н.о.х.д. № 707/07 г. Общото наказание било изтърпяно на 24.09.2013 г. (вж. л. 531 от третия първоинст.том).

*

Първата инстанция е използвала изводите на следните експертизи:

Според заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на Х., приложено на л. 80 и сл. от втория досъдебен том, при изследването му са били установени множество наранявания в областта на сърцето, белия дроб, коремната кухина, седем огнестрелни пронизващи наранявания в областта на гръдния кош с входни рани в дясната половина на гръдния кош, едно огнестрелно пронизващо нараняване в областта на корема с входна рана в предната коремна стена и 4 бр. сачми в тялото. Вещите лица са приели, че смъртта се дължи на остра кръвозагуба и пневмоторакс /въздух в гръдната кухина/, довели до сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.

Заключили са, че се касае за прижизнено огнестрелно многопроектилно нараняване от неблизко разстояние. Входните огнестрелни рани са в областта на дясната предна половина на гръдния кош и предната коремна стена, а изходните огнестрелни рани – в дясната половина на гърба. Раневите канали са с посока отпред-назад, хоризонтално и леко отгоре-надолу.

 От заключението на съдебно-балистичната експертиза № 817/11.12.15 г. на приобщената като веществено доказателство ловна пушка „З.“ модел „*“, осъществена на досъдебното производство, се установява, че оръжието е технически изправно и годно да произвежда изстрели със стандартни ловни патрони, калибър 12 (вж. л. 142 от том 1 ДП).

От заключението на досъдебната съдебно-балистична експертиза № 564/25.09.07г. на веществените доказателства се установява, че представените за изследване 7 бр. сачми, от които 4 бр. иззети от трупа и 3 бр. иззети от части от верандата, са елементи от ловен патрон 12 калибър, снаряден с метални сачми с диаметър около 8,5 мм.(№ 13/0). Изстреляни са с гладкоцевно оръжие, 12 кал.

Представената за изследване пластмасова тапа (с бял цвят и добре запазена форма), иззета от пода на верандата, е с височина 7 мм., вътрешен диаметър 18.5 мм. и тегло 0.92 грама. Върху страничната ѝ повърхност се наблюдава наличие на сиво-черно на цвят опушване. Вещите лица са заключили, че въпросната тапа е надбарутна, част от ловен патрон, 12 кал. и най-вероятно е изстреляна от гладкоцевно оръжие 12 калибър (вж. л. 115 от т. 2 ДП).

Според заключението на тройната съдебно-балистична експертиза № 17/БАЛ-60 от 12 май 2017г. на НИК-МВР гр. С., назначена в хода на първоинстанционното съдебно следствие, при проведеното визуално и микроскопско изследване на повърхността на представените за изследване 7 бр. сачми са установени следи, получени при взаимодействието им с канала на цевта на оръжието, от което са били изстреляни. Открити са и следи от взаимодействие помежду им, както и деформации от взаимодействието им с твърди прегради.

За една от сачмите, извадени от тялото, е заключено, че шестте ѝ следи са се образували от взаимодействието с другите сачми. Броят и разположението на тези следи са показали, че споменатата сачма е била от средния слой на патрон с разположение на сачмите по три на ред /слой/. Конкретизирано е, че четири от следите са получени от сачмите от горния и долния слой, а останалите две са получени от сачмите от същия слой. За останалите шест броя сачми експертизата не е дала категорично заключение в този смисъл, тъй като са деформирани и няма достатъчно и добре дефинирани следи от взаимодействие помежду им.

Експертите са пояснили, че сачми от вида на представените (13/0) се снарядяват в ловни патрони с кал. 12 и кал. 16 и се използват за стрелба с гладкоцевни пушки от тези калибри. По следите от цевта, оставени върху изследваните сачми, не е възможно да се определи модела на пушката, от която са били изстреляни.

За представената надбарутна тапа (капачка) е посочено, че е част от ловен патрон кал. 12, поради което не би могла да бъде изстреляна от пушка, кал. 16. Горното, както и фактът, че сачмите и тапата (капачка) са намерени на едно и също местопроизшествие, са дали основание за извода, че са били част от патрон, кал. 12-ти, изстрелян от гладкоцевна пушка, кал. 12.

Подчертано е, че на МП не са били намерени обективни находки – тапа или концентратор от патрон, кал. 16, които да позволят да се допусне, че изстрелът е произведен с пушка кал. 16.

Химическото експертно изследване, което е установило наличие на черен нагар и остатъци от частици бездимен барут в цевите на процесното оръжие, не е информативно. За времето от деянието до изследването пушката е преминала през множество ръце, така че изводът, че с нея са възпроизвеждани изстрели, не би могло да се отнесе категорично към инкриминираната дата.

 

За да бъдат избегнати повторенията, не тук, а при анализа на доказателствата и доводите на страните ще бъдат цитирани констатациите и изводите на назначените от настоящата инстанция две допълнителни съдебно-балистични експертизи и една допълнителна комплексна балистична и съдебномедицинска експертиза.

В хода на въззивното съдебно следствие бяха събрани гласни и писмени доказателства, които по същата причина ще бъдат изброени и обсъдени на съответно систематично място в по-нататъшното изложение. Техният анализ доведе до обогатяване, а също изменяне на част от приетите от проверяваната инстанция фактически констатации. Новите констатации ще бъдат излагани успоредно с този анализ.

**

Най-напред следва да бъдат обсъдени становищата на страните и на окръжния съд за използваемостта на част от събраната за установяване предмета на доказване информация.

а) И пред въззивния съд защитата поддържа становище, че досъдебните показания на свидетеля с тайна самоличност под № * не представляват годен доказателствен източник и критикува противното схващане на първостепенния съд. ПАС се присъединява към виждането на ПОС, че споменатите показания са годни да послужат за разкриване на обективната истина (вж. л. 17 и сл. от мотивите).

Не е вярно, че на досъдебното производство защитата била лишена от възможност да задава въпроси на тайния свидетел. Досъдебната фаза е започнала на 18.08.2007 г. (с оглед на местопроизшествието и разпит на свидетел), свидетелят * е разпитан на 16.07.2014 г. (вж. том 1, л. 7 ДП), а подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 18.09.2014 г. (вж. том 1, л. 4 ДП). Следователно към момента на разпита Б.А. не е имал процесуалния статут на обвиняем, съответно и хипотезата на чл. 141, ал. 2 НПК не е била приложима, което означава, че за лишаване от права не може да се говори. По-нататък, при предявяване материалите по делото, част от които представлява протоколът за досъдебния разпит на свидетеля *, подсъдимият и защитникът му са заявили, че нямат искания, бележки и възражения. Т.е. не са реагирали в процесуалния момент, в който са узнали за разпита и са имали гарантирана от закона възможност да поискат приложение на споменатата хипотеза на чл. 141, ал. 2 НПК. Разбира се, че формулирането на въпроси към анонимния свидетел не е ограничено до деня на разпита му, а може да бъде осъществено и на по-късен етап, в какъвто смисъл е разяснението на ЕСПЧ по делото А. и Т. (Голямата камара) срещу О.. Действително, липсата на процесуална активност в споменатия момент не може да се приравни на изричен отказ от задаване на въпроси, но и не може да се приеме, че правото на защита на подсъдимия е било злепоставено в някакъв аспект. Той е бил представляван от професионален защитник, който, без съмнение, е бил наясно с предоставената в чл. 229 НПК възможност да оспорва (разобличава, поставя под съмнение) твърденията на свидетели, включително посредством искания за поставяне на въпроси. Заслужава да се спомене и посоченото в първоинстанционните мотиви решение № 373/05.11.09г. по н.д. № 403/09г. на ВКС, 3-то н.о., според което предоставената възможност на обвиняемия да прави доказателствени искания, вкл. да задава въпроси по реда на чл. 141, ал. 2 НПК, е част от обема права по чл. 55 НПК, а използването на въпросната възможност зависи изцяло от избраната тактика на защитата срещу обвинението.

По-нататък, в хода на първоинстанционното съдебно следствие, свидетелят * е бил осигурен за разпит. Депозирал е законосъобразен отказ да свидетелства (заявил е, че се страхува за своята сигурност), поради което и на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 НПК неговият досъдебен разпит е бил прочетен и така – приобщен. След това той е потвърдил своите дадени при този разпит показания. В отменителното си решение ВКС на РБ е констатирал, че на защитата не е била предоставена възможност за въпроси по прочетените и потвърдени досъдебни показания на свидетеля. Този пропуск на ПОС беше компенсиран от настоящата инстанция с провеждане на два разпита на тайния свидетел – по реда на чл. 141 НПК (преди разкриване на самоличността му) и в съдебната зала, в присъствието на страните (след разкриване на самоличността му – И.П.К.).

ПАС счита, че няма основание от доказателствената съвкупност да се изключат които и да са негови показания при положение че при снемането им не са нарушени процесуалните изисквания. Обстоятелството, че г-н К. е разпитан по общия ред, а преди това – по специалния ред за свидетел с тайна самоличност, не прави нито едните, нито другите показания негодно доказателствено средство. Идеята, че пълноценното разгръщане на правото на защита и състезателността, гарантирани при разпит по общия ред, води до изключване на показания, депозирани по специалния ред, означава предложение да се игнорира принципа на разкриване на обективната истина. Консенсусът между правото на защита на подсъдимия и споменатия принцип се постига посредством разпоредбата на чл. 124 НПК. Тя запазва действието си по отношение на показания, дадени по реда на чл. 141 НПК, независимо от това, че свидетелят с тайна самоличност е вече явен свидетел (в този смисъл и изрично се е произнесъл ВКС на РБ – в мотивите на касационна присъда № 87/18.04.16 г. по к.н.о.х.д. № 98/15г.).

Така че при противоречие между едните и другите показания въпросът се свежда до преценяване правдивостта на тези еднакво годни доказателствени средства. За извършване на преценката съдът може (и трябва) да приложи хипотезата на чл. 281, ал. 1, т. 1 (във връзка с ал. 5 или ал. 4) НПК по отношение на досъдебните показания на анонимния свидетел. Подобна преценка ПАС извърши след приложение на посочената хипотеза (във връзка с ал. 4), съобразявайки се с всички обстоятелства по делото и с правилата за оценка на доказателствения материал, вкл. със специалните правила по чл. 281, ал. 8 и чл. 124 НПК (вж. разсъжденията в пункт 5 от настоящото решение). 

б) Пред първата инстанция е изложено възражение и относно процесуалната годност на ВДС от експлоатираните СРС. Този довод с основание не е бил възприет. Окръжният съд е развил пространни и верни разсъждения. Въззивната инстанция напълно ги споделя и препраща към тях (вж. л. 24-27 от мотивите).

Само ще обобщи, че подс. А. е бил привлечен в качеството на обвиняем на 18.09.2014 г., а искането за използване на СРС е направено (от наблюдаващия прокурор) на 04.09.2014 г., т.е. преди това, и то по отношение на неговия син М. А., за когото в онзи момент е имало достатъчно данни да се предполага извършване на тежко умишлено престъпление. Видно от искането за прилагане на СРС, невъзможността необходимите данни да се съберат по друг начин е подходящо мотивирана. Въз основа на искането, което е отговаряло и на останалите изисквания по ЗСРС, е дадено изискуемото разрешение от съответния компетентен орган – председателя на Пловдивския окръжен съд. Така че резултатите от експлоатираните специални разузнавателни средства са използваеми в доказателствения процес. 

Не е основателно изразеното пред ПОС становище на защитата, че прилагането на СРС е имало за цел да заобиколи правото на обвиняемия да дава или да не дава обяснения. Посоченото от адв. А. решение № 273/08.08.12г. по н.д. № 796/12г. на ВКС, 3-то н.о. няма нищо общо с настоящия случай на подслушване. Съдържанието на проследените през 2014 г. разговори между бащата и сина А. не носи характера на оперативна беседа, при която задържано, но непривлечено към наказателна отговорност заподозряно лице се подлага на разпит (от оперативните работници), със задаване на конкретни и насочващи въпроси относно криминалната му дейност и съпричастност към конкретното деяние. Впрочем коментираните разговори и не съдържат признание от страна на подсъдимия за убийството, а са част от доказателствата, на които прокуратурата се позовава за обосноваване на становището, че е предприел наговаряне на свидетели по делото със сътрудничеството на сина си^[1].

в) Основателно е възражението на защитата относно доказателствената годност на показанията на свидетеля * и на свидетеля*. Вижда се, че в своята по-голяма част казаното от свидетеля * е свързано с твърдения, източника на които самият той не посочва (вж. л. 447 от третия първоинст. том). Става дума за сведението, че няколко дни след убийството на О. Х. започнало да се говори, че го е прострелял Б.А. заради пратка наркотик. Разбира се, че показанията за слухове са неизползваеми за доказателствени цели. Валиден доказателствен източник представляват единствено пресъздадените негови лични наблюдения.

 Показанията на свидетеля * представляват единствено преразказ на чутото от неназован източник. Следователно те не могат да присъстват в доказателствената основа на делото в нито една своя част, както коректно е заключил окръжният съд.

г) Правилно е подходено и по отношение показанията на св. Д.П.-Л. на л. 581 от третия първоинстанционен том и на св. З.К. на л. 260 от първия първоинстанционен том. Бидейки основани на оперативни източници, те не могат да бъдат подложени на необходимата процесуална проверка за надеждност, поради което ПОС е бил прав да не ги третира като валидно доказателствено средство.

Използваем е изложеният от св. К. пред настоящата инстанция разказ за събитията, предхождащи провеждането на досъдебния разпит на свидетеля *. В тези събития г-н К. е участвал лично и показанията му са необходими за преценяване достоверността на казаното от осветления свидетел * за упражнена принуда с цел участие в споменатия разпит.

**

Изложеният от окръжния съд доказателствен анализ се оказа добросъвестен и професионално издържан. Не се наблюдава игнориране на доказателствени материали, превратно интерпретиране на тяхното съдържание и позоваване на данни, които нямат характера на доказателства. Констатират се някои несъвършенства и пропуски при изграждане изводите по фактите, отстраними при инстанционния контрол. Налагат се и някои промени във фактологията, които въззивният съд ще мотивира успоредно със съображенията си за възприемане на другата част от фактическите констатации на първоинстанционния съд.    

 

  Обвинителната теза е основана на информация, изводима от косвени доказателства:

 

1. Иззетата като веществено доказателство пушка „З.“, модел „*“, калибър *, без серийни номера принадлежи на подсъдимия и е била в ръцете му непосредствено преди инкриминираното прострелване

 

1.1 От показанията на св. М.С., депозирани при третия му съдебен разпит (в с.з. от 26.09.2017 г.), се изяснява, че ловна пушка, чешка сглобка, е престояла в дома му за известно време през лятото на 2007 г. Подсъдимият му я е предал след излет на асеновградски язовир (в посока с. Ч.), където двамата стреляли с нея. Видно от справката на началника на Затвора-Пловдив, Б.А. действително ползвал отпуск онова лято – за времето от 20.07.2007г. до 22.07.2007 г.

Св. С. е сигурен, че после той си взел пушката. Направил това на 17.08.2007 г., когато за втори път ползвал отпуск (непосредствено преди техно партито). Бил му звънял 10-15 пъти, а свидетелят не вдигал телефона, защото предположил, че ще си поиска пушката. Най-накрая, когато отговорил, Б.А. действително заявил, че идва да си вземе пушката. След малко пристигнал пред входа на блока му. Там я взел от него в състоянието, в което му я е предал – разглобена и поставена в торба. После той и подсъдимият се включили в партито, като той отишъл в късния следобед, а на смрачаване се появила и компанията на подсъдимия (вж. л. 573-575 от Ч.я първоинстанционен том).

В своите досъдебни показания от 27.11.2014 г. на л. 31 от третия том св. С. е казал, че не е виждал подсъдимия А. с каквото и да е оръжие. В с.з. от 12.09.2016 г. е отказал да дава показания, поради това, че „заради тъпото дело му се било прецакало семейството“ и декларативно е потвърдил въпросните досъдебни показания, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал.1, т. 2, пр. 1 НПК (вж. л. 259 гр. и л. 260 от втория първоинст.том). Впоследствие защитата е настояла за негов повторен разпит и такъв е организиран в с.з. от 20.03.2017 г., но заради неадекватно поведение на разпитвания не е могло да бъде проведен (вж. л. 576 гр. и л. 577 от третия първоинст. том). С цел предявяване на иззетата като веществено доказателство пушка свидетелят е призован за трети път – в посоченото по-горе с.з. от 26.09.2017 г. Тогава е съобщил, че разпознава пушката и е решил подробно да разкаже кога и как я е огледал, кога и от кого я е взел и кому я е предал преди инкриминираната дата, а също и за събитията от въпросната дата (беше цитиран по-горе). При този негов разпит досъдебните му показания отново са били прочетени, този път на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК, и свидетелят бил поканен да поясни кои твърдения поддържа и защо. Тогава е обявил, че лаконичното отричане на досъдебното производство не е вярно, а е депозирано умишлено, защото той и бившата му жена св. С. били призовани, подслушвани и разпитвани по начин, който той възприемал като тормоз и който допринесъл за разпадане на връзката им. Нещо повече – той пожелал да привлече вниманието на обществеността към въпросния „тормоз“ и за целта предприел демонстративно качване на покрива на поликлиниката в кв. „Т.“. В тази връзка заслужава да се отбележи, че при възобновяване на разследването през 2014 г. св. С. действително е представлявал оперативен интерес за полицията, доколкото именно той е бил лицето, предало инкриминираното оръжие в ръцете на заподозрения непосредствено преди убийството. Вижда се, че М.С.е твърде чувствителна личност при положение че споменът за травмиращото събитие не го е напуснал и при първия, и втория му съдебен разпит (от 12.09.2016г. и от 20.03.2017г.), преди които предварително се бил привеждал в опиянено състояние и съзнателно не давал конкретни отговори (вж. изявлението му в този смисъл в края на разпита от 26.09.2017 г.).

ПАС внимателно обсъди предположението на подсъдимия, че във въпросното с.з. от 26.09.2017 г. св. С. нарочно е подкрепил обвинителната постановка, защото бил сключил „сделка“ за намаляване на наказанието си лишаване от свобода (до невъзможния размер от три месеца) по висящо наказателно дело за разпространяване на наркотици. И го намери за безпочвено. Оставяйки настрана факта, че прокуратурата няма възможност да повлияе при определяне на наказанието за негово престъпление при положение че по закон единствено съдът е оправомощен да прави санкционен избор, въззивният съд все пак изиска справка за съдимостта на св. С., от която се изясни, че единственото му осъждане за престъпление, свързано с наркотици, е през 2001 г. (вж. л. 380-383 от втория въззивен том). В свидетелството за съдимост на св. С. се забелязва осъждане от 2 октомври 2017 г. на три месеца лишаване от свобода за хулиганство. Ако подсъдимият е имал предвид него, ПАС държи да отбележи, че подобно санкциониране за престъпление с посочената квалификация не може да се определи като нетипичен съдебен подход. Но не това е важното. По време на своите първи и втори съдебни разпити св. С. е дал да се разбере, че не уважава нито съда (пред когото е проявил хулиганско държане), нито подсъдимия (пренебрегвайки молбата му да се държи сериозно, защото става дума за убийство), нито финансовото благополучие на семейството си (обявявайки, че не го интересува дали и с какви суми ще бъде глобен). Всъщност г-н С. е развил навик да пренебрегва обществените изисквания при положение че е бил осъждан девет пъти, три от които за хулиганство. Това поведение бездруго показва, че не подлежи на каквото и да е въздействие – нито в полза каузата на защитата, нито в полза каузата на обвинението. Така че решението му да разкаже, в с.з. от 26.09.2017г., точно какво се е случило преди и на 17.08.2007 г. очевидно е било взето самостоятелно, извън каквото и да е давление, а и когато разпитваният е бил трезвен (и адекватен).

В обобщение – дадените от св. С. при четирите му разпита показания не са били резултат от извънпроцесуално мотивиране от някоя от страните по делото; първият и вторият от съдебните му разпити не са информативни в нито една своя част, защото при тях свидетелят на практика не е дал конкретни показания, а противоречието между конкретните му досъдебни показания и детайлните му съдебни показания при Ч.я разпит – от 26.09.2017 г., следва да се реши, като се отхвърлят първите. Този подход е приложил и ПОС, като с основание е обърнал внимание, че самият разпитван се е отрекъл от своите твърдения на досъдебното производство, давайки правдоподобно пояснение на решението си да ги депозира. Следва да се добави, че коментираните показания на св. С., които правилно са окачествени като ясни и убедителни, следват непрекъсваема логическа линия с предхождащи и следващи предаването на пушката събития (които ще бъдат разисквани по-долу).

Изложените разсъждения относно характеристиките и особеностите на показанията на св. С. са относими към анализа (в по-нататъшното изложение) и на другите спорни въпроси по делото, за изясняване на които допринасят.

1.2 Св. Д. С. също е огледал пушката на споменатия излет на язовир през месец юли 2007 г. При разпита си на л. 280 и сл. от втория първоинстанционен том е описал оръжието като ловна, двуцевна, права пушка и е обявил, че може да я разпознае, понеже я е наблюдавал в продължение на часове. В следващия си разпит (вж. л. 444 гръб от том 3 от първоинст. дело) е уточнил, че оръжието било сглобено, когато го е гледал. Последвало е разпознаване (вж. л. 445-452 от третия първоинстанционен том), при което процесната пушка е била представена заедно с други три идентични пушки. Свидетелят е посочил, че от четирите тези с номера 1 и 3 най-много приличат на пушката, използвана на излета. Пояснил е, че приликите се проявяват по отношение дървената част на дръжките^[2]. ПАС не констатира отклонение от регламентираната в НПК процедура по осъществяване на разпознаването.

*

Св. С. е отрекъл присъствието на св. С. на излета през м. юли 2007г., т.е. се е появило противоречие с твърдението на последния, че със сигурност е бил (и е видял там и св. С.). Това противоречие правилно е решено в полза на показанията на св. С.. Св. С. описва подробности на прекарването, за които говори и другият. ПОС е бил прав да приеме, че св. С. е изпаднал в добросъвестно заблуждение относно присъствието на св. С.. От една страна, от излета през 2007г. до разпита му през 2017 г. са изминали 10 години, които естествено са затлачили спомена му за такова несъществено обстоятелство като присъствието на св. С. (когото слабо познавал). Още повече че двамата били пристигнали с две различни коли (св. С. с колата на М. А. „Р.“, а св. С. – с подсъдимия и св. С. с автомобил „Г.“). От друга страна, св. С. не е стрелял с пушката, нито пък е участвал активно в забавленията на компанията, тъй като се бил „стреснал и малко паникьосал“ от оръжието, поради което по едно време направо се оттеглил. Впрочем св. С. многократно е споменал, че вниманието му било насочено главно към пушката, която много харесал, дори искал да купи, а накрая подсъдимият му я и дал да я държи за известно време. За сравнение св. С. въобще не може да си спомни дали по време на някакъв излет (на който приятелят ѝ Б.А. стрелял с пушка) присъствали други хора. По въпроса за пушката тя е уточнила, че я оприличава на въздушна (каквито се използват на стрелбищата за стрелба по капачки), но веднага е добавила, че не може да различи въздушна от ловна или бойна пушка.  

**

  При пренията адв. Д. направи изненадващото предположение, че свидетелите С. и С. били депозирали неверни показания под заплахата, че в противен случай ще бъдат привлечени към наказателна отговорност – първият  като помагач (защото бил снабдил стрелеца с оръжието), а вторият като вещен укривател, (защото бил укрил това оръжие след използването му). Тази идея няма доказателствена опора. Освен това е голословна дори като предположение, тъй като не е съгласувана с изискването за материалноправна връзка между отговорността на съучастника/укривателя, от една страна, и отговорността на извършителя, от друга страна – убийството трябва да е извършено, за да се постави въпрос за отговорността на в с и ч к и тях. Иначе казано, подпомагайки обвинителната теза с показанията си, свидетелите С. и С. не са намалили, напротив – увеличили са вероятността да бъдат обвинени в споменатите акцесорни качества.

Подсъдимият мотивира от друга гледна точка становище, че твърденията на свидетелите С. и С. не са правдиви.

А. Уверява съда, че по време на отпуска си през м. юли 2007г. бил непрекъснато със св. З., така че не е имало кога да ги заведе на язовир.

Разпитаният от настоящата инстанция св. С.З. не му осигурява подобно алиби. Този свидетел действително  каза, че подсъдимият не се е отделял от него през отпуска си, но не можа да конкретизира дори сезона на 2007 г., когато двамата са били така близки. Освен това г-н З. не описа какво са правили с Б.А. през твърдения 48-часов непрекъснат контакт, така че не стана ясно защо всъщност е запомнил тези минали преди 14 години два дена (вж. разпита му на л. 147 от том 1 от възз.дело).

Б. Подсъдимият счита, че на свидетеля С. не трябва да се вярва поради демонстрираната от него в с.з. от 26.09.2017 г. липса на категоричност при разпознаването на пушката (вж. л. 576 от том 4 от първоинст. дело). Това мнение не е основателно. Св. С. е направил изявлението, че получената от Б.А. пушка била „като тази“ (която в споменатото с.з. му била показана). Конкретизирал е, че била „чешка сглобка“, каквато била предявената му, а също три нейни особености. Първата от тях – това било трудното ѝ сглобяване. В тази връзка е разказал, че след като я е взел в разглобено състояние (след излета на язовира), се е мъчил многократно да я сглоби, при което надраскал металната ѝ част, т.е. лично е създал втората нейна отличителна особеност.

И св. К., у когото пушката попаднала през есента, също не успял да я сглоби. Поради това я е занесъл на ловджии в дома на св. Р., които също не успели. Последният потвърждава това. Двадесетте минути опити от страна на завеждащия служба КОС при Първо РУП-П. да я разглоби (за да бъде предявена на св. С. в първоинсатнционното с.з.) също са в подкрепа на твърдението на св. С.. В хода на съдебното следствие пред първия въззивен състав и друг служител на служба КОС не е успял да я разглоби и дори се е наложило отлагане на предявяването ѝ за следващо с.з. (вж. л. 127 от том 1 от в.н.о.х.д. № 241/18г.).

При предявяването св. С. е видял и посочил споменатото надраскване. За да провери това твърдение, ПАС възложи на втората допълнителна балистична експертиза задача да бъде изследвана процесната пушка включително за надраскания и видно от експертното заключение, на местата, свързани с отварянето на пушката, действително се различават драскотини над оксидацията (вж. л. 280 от том 1 от въззивното дело).

Третият белег, по който св. С. обявил пред ПОС, че разпознава пушката, е кръглата емблема на нейния приклад. Свидетелят е бил убедителен в пояснението си, че е запомнил емблемата много добре, защото кръгчето ѝ се било отбелязало на рамото му при произвеждане на изстрел с нея на излета на язовира (тъй като тя много силно „ритала“). 

ПАС се съгласява, че свидетелят не е участвал в същинско разпознаване, тъй като не е била проведена процедура по реда на чл. 169 и сл. от НПК. Било е осъществено обаче законосъобразно предявяване на веществено доказателство, по реда на чл. 284 НПК. Изявленията на свидетел при провеждане на споменатото предявяване са на общо основание свидетелски показания, които могат да се ценят ведно с останалите доказателствени средства. Както стана ясно от горното изложение, и преди, и при въпросното предявяване г-н С. е могъл да назове и посочи с показанията си достатъчно индивидуализиращи белези на пушката, която твърди, че е взел от, респ. предал на Б.А.. Подсъдимият преувеличава неговото колебание относно цвета и номерирането на оръжието, акцентирайки на изявлението му, че пушката на Б.А. била по-светла и „май че“ не е имала номера, а върху процесната бил забелязал цифрите „18,35“. Споделя се мнението на окръжния съд, че въпросното колебание не означава несигурност относно идентичността на процесната пушка – става дума за нюанса на цвета и за фиксираните върху металните части цифри (Фи 18.35), които означават диаметъра на дулния срез, а не серийни номера, каквито процесната пушка действително няма.

Следва да се посочи и съответствието между казаното от св. С., че е получил оръжието в зелен калъф (мешка), показанията на св. К., според които е взел пушката в подобна торба, показанията на св. С., че е видял зеления брезентов чувал, в който по думите на М. А. се намирала пушката, и отразеното в протокола за доброволно предаване на пушката „З.“, че се предава ведно със зелен на цвят брезентов калъф (вж. л. 51 от том 1 ДП).

Вярно е, че пушката е дълга над сто см., т.е. не би могла да се побере в мешка. От този факт подсъдимият извежда съображения за оборване констатацията на ПОС, че споменатите свидетели са възприели точно процесната пушка. Това възражение не може да се приеме за основателно, доколкото всички те са сигурни, че са виждали оръжието и/или в разглобено състояние. Няма как да се приеме, че говорят за друга пушка, доколкото няма пушка, която в сглобено състояние да може да се пренася в калъф с размери, по-малки от 120 см. Впрочем, видно от посочения по-горе протокол за доброволно предаване, пушката е предадена освен със зеления на цвят калъф, който е възприет от свидетелите, и с още един – черен на цвят и с единична презрамка, в който се пренася като ВД по делото в сглобено състояние.        

В. В своя разпит св. С. е отбелязал, че подсъдимият пристигнал с ползвания от него по онова време л.а. „Г.“ и поставил пушката, която взел от него, под задната седалка в купето, а фактът, че със същия автомобил  Б.А. се качил после на техно партито, е един от безспорните по делото. Възражението на подсъдимия, че не би могло да постави пушката на посоченото от свидетеля място в колата, защото би била стъпкана и повредена от пасажерите, които сетне е превозил до партито, не може да опровергае твърдението за предаване на оръжието. Действително пушката не се е намирала в купето на колата по пътя към хижа „Р.п.“, иначе е щяла на направи впечатление на въпросните пасажери (свидетелите Х., Б. и Ц.), но пък не е съществувала пречка да бъде прехвърлена в багажника в предходен момент.

Г. Подсъдимият оспорва твърдението на св. С. за предаване на процесната пушка в деня на партито с твърдението, че не е имало свободен момент, в който да отиде до дома му в ЖК „Т.“. Той настоява, че бил напуснал затворническото общежитие след 18.00 часа, после се регистрирал в Първо РУП-П., вечерял с родителите си, след това се прибрал в дома си в кв. „И.“, където го чакала жена му св. С., там двамата прекарали известно време и малко след 22.00 часа тръгнали към хижата. И обръща внимание на заявената от св. С. сигурност, че се е качил на хижата в късния следобед, „т.е. по времето, когато според прокуратурата би следвало да е в гр. П., за да му предава оръжието“.

Според въззивния съд ПОС е разрешил правилно противоречието между информацията в писмените доказателства относно времето, през което Б.А. е напуснал ЗООТ „Д.“, за да ползва разрешен му отпуск. Според приложената на л. 68 от том 1 ДП справка на началника на пловдивския затвор, той е ползвал отпуск от 17.00 часа на 17.08.2007 г. до 17.00 часа на 19.08.2007 г., а според приложената на л. 62 от същия том служебна бележка на началника на ЗООТ „Д.“ е ползвал отпуск от две денонощия, считано от 17.08.2007 г. – 14.00 часа до 19.08.2007г. – 18.00 часа. На гърба на бележката се съдържат отбелязвания, че лишеният от свобода се е явил в П. полицейско управление в 16.00 часа на 17.08.2007 г. и на 19.08.2007 г. в 17.30 часа. Въпросните записки не могат да придадат достоверност на сведението за отпуск с начален час 14.00 часа. Това е така, тъй като в самата бележка е посочено, че е съставена два дена по-рано, а именно на 15 август 2007г. (т.е. касае бъдещо събитие), пък и фиксираното време на отпуск (от 14.00 часа на 17-ти до 18.00 часа на 19-ти) противоречи и на удостовеР., че се ползват две денонощия отпуск, и на регламентираното работно време на лишения от свобода А. в „З.“ АД – до 17.00 часа. Заслужава да се вметне, че никой от останалите работещи в цеха на акционерното дружество не е бил пуснат в отпуск преди 17.00 часа. След 14 години вече няма как да се извърши задълбочена проверка по въпроса, но обвинителната теза не би следвало да се облагодетелства от това. Впрочем подобно убеждение е имал и авторът на обвинителния акт, след като е приел, че отпускът на подсъдимия е с начален час 17.00 часа.

Ето защо ПАС прие, че Б.А. е работил до 17.00 часа в село П., за традиционните десетина минути бил транспортиран до ЗООТ „Д.“ и след съответното регистриране и получаване на удостоверение е напуснал физически територията на затворническото общежитие. Не може да има съмнение, че придвижването и формалностите са траели най-много 15 мин., като ПАС не можа да открие в действалия към 2007г. ЗИН (отм.) разпоредба, забраняваща излизане в отпуск без предхождащо нахранване в столовата, каквото твърдение подсъдимият прави. Пък и различието в часовете на ежемесечните отпуски на подсъдимия през 2007 г. е показателно за прецизност при оформяне на документите – ако Б.А. е бил задържан на някакво основание в ЗООТ до 18.00 часа (за да се нахрани например), в справката е щял да фигурира друг начален час, така както се е случило на 20.07.2007г. и на 12.10.2007г. – вж. л. 68 от том 1 ДП.

Казано накратко, ПАС също се довери на официалната справка на началника на затвора. От нея следва, че Б.А. е можел спокойно да се регистрира в П. РУП и към 18.00 часа да се озове пред дома на св. С. в ж.к. „Т.“. Св. С. казва, че е пристигнал на техно партито пред хижа „Р.п.“ по светло, в късния следобед, потегляйки от дома си. Очевидно не е било невъзможно Б.А. да му телефонира 10-15 пъти (включително сутринта и в ранния следобед, тъй като е имал достъп до телефон на работния си обект), да го посети в посочения по-горе час, веднага след това св. С. да потегли и 40-50 мин. по-късно, т.е. „в късния следобед и по светло“ да пристигне пред хижата.

Подсъдимият убеждава съда, че от общежитието първо се е отбил при родителите си в кв. „К.“, за да вечеря, но въпросното твърдение не е подкрепено от нито едно доказателство.

Ето защо и с оглед решението за възприемане показанията на св. С. от Ч.я му разпит ПАС прие, че Б.А. е посетил родителите си, след като двамата се разделили, после се е придвижил до своя дом в кв. „И.“, откъдето заедно със св. С. тръгнали към партито, по пътя взели свидетелите Ц., Б. и Х. и пристигнали на смрачаване (когато все още е било достатъчно светло, за да може св. С. да възприеме едного от тях „на пулта“).

Д. За изясняване периода на смрачаването ПАС изиска информация от И. по а. към БАН-С.. Видно от справката на л. 524 от втория въззивен том, гражданският полумрак на 17.08.2007 г. в района на село Х. е започнал след залеза на слънцето в 20.19 часа и е завършил в 20.49 часа.

Не е основателно предложението на подсъдимия да се вземе предвид астрономическият полумрак (който започва от 21.27 ч. и завършва в 22.07 часа и дава възможност да се различават силуети на фона на небето). В споменатата справка е посочено, че значение за ежедневните дейности има гражданският полумрак. Следващите фази на здрача – морски и астрономически полумрак – са релевантни за навигационни и астрономически цели. В тази връзка съставителят на справката е пояснил, че единствено при първата фаза (гражданския полумрак) лицата, предмети и техните цветове са достатъчно различими на открито. Съдът вярва на твърдението на Б.А., че районът на партито бил изключително добре осветен, но този факт не означава, както счита той, че свидетелят С. (и св. Х., за когото ще стане дума по-нататък) са загубили способността си да се ориентират. Още повече, че и двамата твърдят, че са пристигнали доста преди залеза на слънцето, а и са стояли само на открито, което им е дало възможност да конкретизират появата на подсъдимия спрямо залеза.

Отделен е въпросът, че включително възприемането на астрономическия полумрак не може да обслужи поддържаната от подсъдимия позиция за пристигане на партито към 23.00 часа (която ще бъде разисквана в по-нататъшното изложение).

Е. Подсъдимият е прав да критикува ПОС, който е подкрепил констатацията си за принадлежността на пушката „З.“ включително с твърдението на *, че лично бил виждал пушка от тази марка и брезентовия ѝ чувал в негово владение. Това сведение е неизползваемо за обосноваване на въпросната констатация при положение че свидетелят не е успял да разпознае оръжието (предявено му в процедура по разпознаване на досъдебното производство) и дори се е спрял на други две от показаните му общо четири аналогични пушки (вж. л. 34 от том 1).

 

2. Непосредствено след убийството подс. А. е поръчал на сина си да предаде инкриминираната пушка на приятеля му св. И.К. в село М. (а последният я е занесъл на св. Р., у когото полицията я е открила). Веднага след получаване на призовката за явяване за повдигане на обвинението подсъдимият е поискал от сина си да говори със св. К. за уточняване на показанията му относно пушката

 

2.1 Относно времето на предаване на пушката свидетелите С. и К. дават еднопосочни показания (св. С. – в с.з., а св. К. в своите приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК досъдебни показания). И двамата са сигурни, че това се е случило след техно партито. При своя разпит на ДП св. К. е конкретизирал, че е чул за убийството през месец август същата година, а пушката попаднала в ръцете му през есента, когато подс. А. бил в затвора.

В същата насока са и показанията на св. Г. Р., депозирани по време на досъдебното производство (вж. л. 25 от том 1 ДП) и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК. В тях той е съобщил, че пушката е престояла в дома му  около месец преди полицаите да я вземат, което е станало на 26.11.2007 г.

2.2. Сведения относно предаването на пушката се сдържат в показанията на свидетелите С. и К., които последователно са имали досег с нея. Св. С. разказва, че били заедно с М. А., когато подсъдимият му се обадил по телефона, провели разговор, а сетне М. предал съдържанието на разговора – баща му му бил заръчал да занесе в село М. намираща се в апартамента на родителите му пушка; той придружил приятеля си в колата му „Р.“ по пътя към кв. К.П., където бил апартаментът на баба му, и оттам до с. М., и ясно възприел вземането, превозването и предаването на св. И. К. на пълна брезентова торба (калъф), в която по думите на спътника му била поставена ловна пушка. Той е сигурен, че именно последният е предал торбата на св. К.. Цитираните показания на св. С., които са подробни и убедителни, кореспондират с твърдението на подсъдимия, че преди да се прибере в затворническото общежитие, е минал през дома на родителите си в кв. „К.П.“.

От своя страна св. И.К. дава показания, според които ловната пушка „З.“, 12-ти калибър (за държането на която е бил осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 178/08 г. на ПРС - XXIV с. (вж. т. 1, л. 53-54 ДП)) му била донесена същата година от св. Д. С., разглобена и в калъф. Бил пристигнал с Ч. на цвят автомобил „Р.“, придружаван от сина на подсъдимия М., който не напуснал купето. Св. С. му обяснил, че пушката е крадена и затова я продава за 700 лева. Разбрали се да му я остави за по-подробен оглед, а след няколко дни да мине да си получи парите.

ПАС споделя направения от първоинстанционния съд анализ на появилото се противоречие между показанията на св. К. и показанията на св. С. относно обстоятелството кой е предал оръжието (заради което се е наложило провеждане и на очна ставка между тях, по реда на чл. 143 НПК). Правилно са счетени за достоверни показанията на св. С., които са запазили своята категоричност и в хода на очната ставка. Не може да се повярва на св. К., че се е съгласил да вземе пушката от непознато му лице, твърдящо, че е крадена, при това без да се поинтересува от къде е открадната, кой друг (освен М.) знае и защо е потърсил точно него. Пък и не е могъл да даде правдоподобен отговор на въпросите за какво му е била пушка и защо не я е платил след „ден-два“, в каквато уговорка счита, че бил влязъл със св. С.. Посочил е, че не е платил, защото след два дена го арестували за пушката, което не е вярно – пушката е намерена след месеци (на 26.11.2007 г.).

ПОС е бил прав да прецени показанията на св. К. и в аспекта на отразения във ВДС от експлоатирани СРС телефонен разговор от 13.09.2014 г. между Б. и М. А.. Подсъдимият, който предния ден бил получил призовка за явяване за повдигане на обвинение (вж. л. 91 от том 1 ДП), е казал на сина си: „Ще отида за още едно убийство, разбираш ли ме? (…)„При чичо ти И. горе ще се качиш, аз съм ти обяснил за кво става (….) Там ще му предадеш квото трябва (…)“, и синът отговорил: „Той каза, от мен нищо няма и кво да говоря против баща ти, разбираш ли, той ми го каза, вика: кажи му го и на него!“. От цитатите се изяснява, че св. К. умишлено не е съобщил информация, от която е могло да се извлекат сведения за връзката между пушката и Б.А.. И наистина, видно от приложените по настоящото делото обвинителен акт и присъда по н.о.х.д. № 178/08г. на ПРС, 24 н.с. (по което св. К. е бил осъден за държането на пушката, квалифицирано като престъпление по чл. 339 НК), той не е посочил кой му е дал оръжието. При проведения по настоящото дело негов досъдебен разпит от 06.08.2014 г. пък е депозирал показания, идентични с коментираните по-горе показания пред ПОС – че св. С. му е донесъл и оставил пушката, а М. А. не проявил интерес към случката, стоейки в колата и занимавайки се с телефона си (вж. л. 24 от том 1 ДП).

Вижда се, че на 06.08.2014 г. К. действително „не е говорил против“ Б.А. (като за целта дори се самоуличил във вещно укривателство).

А отказът му да съобщи, в качеството си на обвиняем и подсъдим по н.о.х.д. № 178/08г., от кого е получил пушката, комуникира със споделеното от подсъдимия на свидетеля *, че когато полицаите стигнали до оръжието (през 2008г., б.а.), не могли да го свържат с убийството. Въпросният разговор тук само се маркира, а в пункт 4 от настоящото решение ще бъде предмет на подробен коментар.

Вижда се, че показанията на св. К. не са надеждни и не могат да се противопоставят на казаното от св. С., че М. А. е организирал промяната на местонахождението на пушката.

В обобщение: малко след убийството подсъдимият се е освободил от пушката (предавайки я с посредничеството на сина си на своя добър приятел И.К.); на свой ред последният я скрил в дома на св. Р.; на 12.09.14 г. подсъдимият получил призовка за явяване в ОСО за привличане като обвиняем; на следващия ден (13.09.2014г.) поръчал на сина си „да предаде на чичо си И. (…) каквото трябва“; не се е оказало нужно да подготвя показанията му, защото К. сам е преценил как да говори така, че да не злепостави интересите му и при разпитите си от 2008 г. по своето дело, и при разпита си от м. август 2014 г. по неговото дело (дори е посочил неистината, че Б.А. не е общувал с О. Х.), и е настоял синът му да му съобщи това; М. А. успокоил баща си, че вече е влязъл в контакт със св. К. и е получил от него споменато послание.

Важно е да се отбележи и това, че към датата на провеждане на подслушания разговор по ДП № *г. на ОСО все още е нямало експертни сведения, че огнестрелните рани на Х. е могло да бъдат причинени от сачми, изстреляни с въпросната пушка (първата съдебно-балистична експертиза е изготвена през 2015 г.). Така че разгледани дори изолирано от останалите данни по делото, споменатите у И. на Б.А., Б.А. и И.К. по скриване на пушката и оформяне показанията на последния показват извънпроцесуално знание за връзка между пушката и убийството. Коментираният разговор между бащата и сина А. не оставя място за съмнение, че пушката може да е била свързана с друга незаконна дейност (каквото предположение е изразил предишният защитник на подсъдимия адв. А.). Последователните реплики изясняват, че Б.А. праща сина си да говори със св. К., защото щял „да отиде за още едно убийство“.

 

3. Налице са балистични експертни данни, които установяват, че четирите сачми, извадени от тялото на пострадалия, и трите, намерени забити в предмети в близост до прострелването, плюс изпадналата в близост до тялото надбарутна капачка, са части от ловен патрон 12 кал., единствено какъвто може да бъде снаряден в пушката 12 кал, иззета като веществено доказателство. Една от експериментално изстреляните с процесната пушка сачми 13/0 е показала сходство с една от иззетите като веществени доказателства сачми 13/0.

 

3.1 Изводите на назначените от ПАС две допълнителни балистични експертизи не си противоречат, не се и различават особено, а се допълват (вж. съответно л. 4 от том 1 от настоящото въззивно дело във връзка с л. 368 и сл. от том. 2 от в.н.о.х.д. № 241/18г. и л. 265 и сл. от том 1 от настоящото въззивно дело). Те се явяват продължение и детайлизиране на изводите на назначената от ПОС балистична експертиза, цитирана по-горе^[3].

Интерпретиран ведно с констатациите при извършените огледи и с показанията на свидетелите М. и С., предложеният от трите експертизи балистичен анализ придава техническа правдоподобност на обвинителното твърдение, че патронът 12 кал., сачми от който са поразили тялото на О. Х., е бил изстрелян с процесната пушка, която е 12 кал.

Ясна и категорична в този смисъл е обобщаващата констатация на втората допълнителна експертиза: “Изследваните сачми и надбарутна капачка (наричана от предходните експерти и в процесуалните документи по делото тапа) могат да бъдат изстреляни с изследваната пушка 12 кал.; нито сачмите, нито капачката могат да бъдат изстреляни с пушка с калибър, различен от 12, независимо от дулното стеснение“.

Разискваната констатация е основана на обективни данни, каквито са формата, размерите и взаимното разположение на следите по иззетите като веществени доказателства 7 броя сачми 13/0, нагледно представени в уголемен мащаб в обстоятелствената част на първата допълнителна експертиза. Първата група следи – следите от канала на цевта са динамични, с дъговоден профил и радиус около 9 мм.. Втората група следи – следите от съприкосновението на сачмите при преминаването им през цевта са с кръгла форма, с по-малка изпъкналост от сфера (по-близка до равна повърхност). Наблюдавайки въпросните две групи следи, втората допълнителна експертиза е заключила, че са разположени на 120 градуса една спрямо друга, което им разположение съответства на подредба на сачми 13/0 в гилзата по три в ред, типична за патрони 12 кал. (и невъзможна за патрони 16-ти кал.). При част от сачмите са констатирани и трета група следи – от твърда повърхност в края на летежа, които според балистиците са в съответствие с останалите следи. Допълнително и двете експертизи са споменали, че по една от сачмите, извадени от тялото на пострадалия, се установяват освен следи от коментираните две групи, също и следи от съприкосновението със сачми от два съседни реда (общо шест следи – две, получени от сачмите от горния слой, две, получени от сачмите от същия ред и две, получени от сачмите от долния слой). Т.е. тази сачма е била една от трите в среден ред при най-малко три реда (вж. л. 12 от първата експертиза и л. 11 от втората).

Във връзка с тази сачма е особено информативна констатацията на първата допълнителна балистична експертиза за сходство между броя и взаимното разположение на шестте ѝ следи и следите върху една от експериментално изстреляните с процесната пушка „З.“, 12 кал. сачми – вж. сн. 7, сн. 8 на л. 6 и сн. 6 на л. 12 от тази експертиза.

Аргументиран и годен за възприемане се оказа заключителният извод на първата допълнителна експертиза, че като се има предвид, че в стандартен ловен патрон кал. 12х70 се съдържат 9 броя сачми 13/0, че тялото е поразено от осем сачми (четири от които са го напуснали); че е възможно забитите в околни предмети три сачми да са част от преминалите през плътта сачми; че предметите, от които са иззети намерените извън тялото (три) сачми, са разположени в близост един до друг (вж. очертаната с жълт пунктир на сн. 3 малка област), както и споделеното от очевидците за един изстрел, може да се приеме, че сачмата, сходна с експериментално изстреляната с процесната пушка, плюс останалите 6 сачми, са били части от един и същи патрон 12 кал.

Тук е мястото да се отбележи, че прокурорът и първоинстанционният съд са прави да приемат, че жертвата е била повалена с един само изстрел (а не с два). За един изстрел говорят всички разпитани очевидци с изключение на св. Т., която при своя първоинстанционнен разпит колебливо е заявила, че май че била чула два изстрела. Недоразумението беше отстранено във въззивно с.з., когато св. Т. уточни, че счита, че със сигурност е чула първия изстрел, а дочутият втори изстрел оприличава на ехо, особено отчетливо в тишината на гората.

По експертен път беше проверено и възражението на подсъдимия, че сачмите са били събрани след изстрелване и снарядени в нов патрон, така че следите по тях не могат да се счетат за информативни. В с.з. от 23.11.2020 г. в.л. Б. беше категоричен, че по сачмите не са установени деформации, които да свидетелстват за „втора употреба“

   3.2 За определяне дистанцията на изстрела и първата, и втората допълнителни експертизи са взели предвид размера на площта на попаденията на сачмите 13/0 от експериментално изстреляни с процесната пушка стандартени патрони 12 кал. и са ги съотнесли към разстоянието между установеното от СМЕ най-високо и най-ниско разположено попадение в тялото на Х., а именно 35.5 см. (вж. л. 14 от тази експертиза на л. 279 от настоящото дело)^[4]. Първата експертиза е съобразила и размера на областта на нараняванията по хоризонтала. Заключила е, че  дистанцията на изстрела е била не по-малка от 15 метра и не по-голяма от 30 метра, ако изстрелът е бил произведен с представената пушка „З.“ или друга с кал 12, като е уточнила, че при експерименталната стрелба най-близки резултати са получени при изстрелване на патрон от разстояние 20 и 25 метра. Проведеното от втората БЕ експериментиране е довело до констатация за най-близки резултати при изстрел на дистанция 25-30 метра. Тези експертни заключения, заедно и поотделно, кореспондират с констатацията в огледния протокол от 18.08.2007 г. за осемметрова следа от прясно намачкана трева около фронтално разположено спрямо местоположението на жертвата дърво (извън района на верандата), както и с показанията на св. С. и св. М., които са забелязали след изстрела забързано отдалечаваща се човешка фигура на север от същото дърво. Мястото около въпросното дърво е и фиксирано, словесно и графично, в първата допълнителна БЕ като най-вероятната област на изстрелване на смъртоносния патрон. Изчислено е по обратна мислена линия на установените траектории на седемте сачми – веществени доказателства (вж. л. 9 и л. 10 от въпросната експертиза, приложени на л. 376 и 377 от в.н.о.х.д. 241/18г.). Посредством друг метод на определяне траекторията на сачмите до същия извод достига и назначената от ПАС трета експертиза – комплексна балистична и съдебномедицинска. 

 Оспорването от страна на подсъдимия на споменатото място се очерта като неоснователно след повторния разпит на св. М. в хода на въззивното съдебно следствие (вж. л. 327 гръб и сл. от настоящото дело). Този свидетел отбеляза върху снимка № 5 от експертизата на л. 377 от в.н.о.х.д. № 241/18г. мястото, където е бил паркираният му джип, и се оказа, че превозното средство се е намирало доста встрани (по-наляво от дървото). В противовес с уверението на подсъдимия, че джипът би бил преграда срещу изстрел, идващ откъм въпросното дърво, излезе, че не би попречил ни най-малко.  

3.3 Що се отнася до иззетата от пода на верандата капачка с тегло 0.9 грама, втората допълнителна експертиза заключава, че е била снарядена в ловен патрон 12 кал. и е била изстреляна с ловна пушка 12 кал. Нейната вероятна принадлежност към патрон от марката „Р.“ (12 кал.) е установена след справка при производителите на ловни патрони и последващо разснарядяване на ловен патрон от посочената марка, извадената от който надбарутна капачка е показала пълно сходство с изследваната по тегло, размери и конфигурация. От гледна точка на тези характеристики на надбарутната капачка авторите на втората БЕ категорично са отхвърлили предположенията на подсъдимия, че патронът е бил от по-малък калибър (16, 20) или от по-голям калибър (8, 10), като са привели съответните експериментално и научно обосновани и разбираеми аргументи в този смисъл (вж. л. 7, 8 и л. 11 от тази експертиза).

Защитата не можа да противопостави разумни аргументи на твърдението на обвинителя, че надбарутната капачка и сачмите, намерени на едно и също местопроизшествие, са били част от един и същи патрон. Напротив, това твърдение се подкрепя от констатацията в огледния протокол на л. 31-32 от втория досъдебен том, че капачката е намерена в посоката на изстрела (и мишената) и в близост до мястото на прострелване. А също от резултата от експерименталната стрелба с процесната пушка, при която е отделена. (от патрон „Р.“, 12 кал.) капачка с опушвания с тъмен цвят (по цялата външна периферия и външния периметър на цилиндричната част), сходни с наблюдаваните по изследваната капачка опушвания^[5].

Подсъдимият изложи мнение, че капачката-ВД е била част от друг патрон, като се позовава на факта, че е открита на 40 см. от южния парапет, т.е. след, а не преди мястото на поразяване на жертвата. Възражението е неоснователно, защото не държи сметка за допълнителното разстояние, което според авторите и на първата, и на втората допълнителни балистични експертизи капачката закономерно би изминала след падането си върху равна повърхност (подобна повърхност без всякакво съмнение е представлявала каменната облицовка на пода на верандата). Вещите лица от втората допълнителна БЕ поясниха, че движението на капачката след падането ѝ на земята не  е възможно да се прогнозира като траектория, доколкото може да е срещнала камъче или друго дребно препятствие при търкалянето си след падането, а вещото лице А. от първата допълнителна БЕ предположи, че може да се е ударила и в масата за хранене или да е била под въздействие на порив на вятъра. Накрая на изложението си той обобщи, че разстоянието, на което е спрял летежът на капачката, има значение (ориентировъчно) единствено за изчисляване дистанцията между дулото и пострадалия, доколкото бидейки с малка маса, полетът ѝ е обвързан с атмосферните влияния (вж. л. 139 гръб от настоящото дело). Идентично съждение направи и в.л. Б. в с.з. от 23.11.2020 г.

Все пак по почин на подсъдимия съдът разпореди втората допълнителна БЕ да извърши експериментална стрелба с процесната пушка и да изчисли разстоянието на прелитане на отделените капачки, части от използваните патрони 12 калибър. След съответното експериментиране е установено, че при изстрел от 20 метра капачките отлитат на 13/17 м.; при изстрел от 25 метра – на 20/22/25 метра, при изстрел от 30 метра – на 18/22/25 метра (вж. л. 274 от настоящото въззивно дело). В с.з. от 23.11.2020 г. в.л. Б. обясни, че след падането си на земята капачката приблизително изминава, отскачайки, още толкова разстояние. Вземайки предвид това разяснение, подсъдимият обосновава мнение, че процесната капачка не е била част от злополучния патрон при положение че ако се намали дистанцията на прелитане наполовина, ще излезе, че е паднала на около 10-12 метра от дулото (при дистанция на изстрела около 25 метра), т.е. в тревата, откъдето не би могла да отскочи, за да се позиционира на 40 см. от парапета на верандата. Това предположение не държи сметка, че в.л. Б. определи коментираното двойно разстояние ориентировъчно и че придружи разясненията си с изричната вметка, че при експерименталната стрелба не е проследено (защото е невъзможно) къде пада капачката преди да отскочи и да се установи в крайната си позиция.

3.4 ПАС реши да подложи на експертна проверка предположението на подсъдимия, че сачмите са били снарядени в патрон 12 кал. от видовете М. и С.М.. Както беше отбелязано, експертите са заключили, че най-вероятно сачмите, които категорично са от вида 13-0, са били на 9 на брой и са имали обща маса до 36 гр. (масата само на изследваните седем броя възлиза на 27.4 гр.), като са били подредени на три последователни реда, по три в ред, т.е. са били част от стандартен ловен патрон 12х70 (най-вероятно от марката „Р.“), за каквито именно патрони е била предназначена процесната пушка. Но не са изключили по категоричен начин (след детайлен оглед на пушката) изстрелването на патрони с усилен заряд от същия 12-ти калибър. Обявили са (на л. 11 от заключението, приложено на л. 276 от въззивното дело), че констатираните следи по сачмите-ВД не дават основание със сигурност да се изключи по-голяма маса и съответно – брой на сачмите (например 12 или дори 15, каквито се монтират в патрони 12 кал. от видовете М. (12х76) и С. М. (12х82)). Възражението на подсъдимия, че вещите лица неправилно били приели, че патронникът е с диаметър 75 мм. (а според него размерът му бил 70 мм.), не може да обоснове предположението му, че в него въобще не може да се зареди М. патрон. Това е така, защото вещите лица са пробвали и са успели да поместят подобен патрон в патронника. Заедно с това са приели, че при евентуалното му изстрелване налягането би било над допустимото за подобна пушка, неоразмерена (неизпълнена и неизпитана според записаните върху частите ѝ данни и указания) за стрелба с патрони с усилен заряд. Ето защо не са провели експериментална стрелба с поместения патрон. В с.з. от 23.11.2020 г. вещото лице Б. отбеляза, че изследваната пушка би се пръснала, ако се използва с М. патрони (а по нея не са открити дори повреди). Така че ПАС се съгласява с мнението на подсъдимия, че с процесната пушка не са били изстрелвани усилени патрони. 

Той обаче греши в мнението си, че констатацията в горния смисъл подкрепя идеята му за прострелване на Х. с друга пушка 12 кал., оразмерена за работа с М. патрони.

- Показанията на св. М., на които се позовава, не могат да предоставят сведения за изстрелване на десетки минали покрай телата на присъстващите на верандата сачми (колкото е броят им в магмум патрони), тъй като свидетелят просто преповтаря дочуто от един от полицаите предположение. Подобно сведение не предоставя и деругата по едно от дърветата на север от верандата, произхода на която не е възможно да бъде установен по категоричен (балистичен) начин. Усещането на св. Н. за преминаване на една сачма между краката му, а на друга – покрай главата му, не е несъвместимо с посочените в БЕ вероятни траектории на седемте сачми, иззети като ВД. Заслужава да се спомене и мнението на вещото лице П. от първата експертиза, че броят на установените при огледа на МП попадения не съответства на изстреляни десетки сачми. Според него в подобен случай броят на побитостите в дървените части на верандата би бил по-голям, доколкото е нямало препятствие по пътя на летежа им след излизане на дулото. 

- Подсъдимият разви идеята, че ако сачмата 13/0, поразила бора зад верандата, е била снарядена в обикновен (а не в усилен) ловен патрон 12 кал., би било физически невъзможно да е преминала и през тялото, и през парапета пред бора, а след това да е проникнала и в кората на въпросния бор (пробивът е фиксиран на фотос № 18 от огледния протокол на л. 22 от том 2 ДП). Става дума за лаическо предположение, направено „на око“. То беше и изрично отхвърлено от в.л. А. от първата допълнителна експертиза, който  обоснова възможност сачмите от обикновен патрон 12 кал. да са преминали през тялото и дрехите му, а после да са засегнали и парапета и/или бора. Обясни мнението си с установения при аутопсията факт, че две от сачмите (тези, които са направили къси проходни раневи канали) са поразили само меки тъкани на умъртвения, не и кости, които да „убият“ кинетичната енергия. Потвърди писмено обоснования извод на разискваната първа експертиза, че като се вземе предвид локализацията и броя на входните рани (8 на брой) и на изходните рани (4 на брой), направлението на раневите канали, местоположението на наранения пострадал и местоположението на намерените извън тялото му три броя сачми, е и най-вероятно тези сачми да са преминали първо през поразената плът. Авторите на втората балистична експертиза пък поясниха, че общата кинетична енергия, респ. общата поразяваща мощ на сачмите, снарядени в патрон с усилен заряд, теоретично са по-големи, обаче тези величини не са константни, а се влияят от вида на запалителната капса, от количеството и специфичните характеристики на барута, от уплътняването на барута с надбарутната капачка, от уплътняването на тапата за недопускане смесването на барутните газове със сачмите, които фактори в случая са неизвестни, а движението на сачмите след излизане от дулото (в случая – до 850 метра) зависи от скоростта и посоката на въздушните течения, температурата, надморската височина, съприкосновението с другите сачми, снаряжението, дължината на цевта и др., част от които фактори също са неизвестни.

Същевременно нито първата, нито втората допълнителни експертизи обосновават някаква балистично значима разлика в специфичната поразяваща енергия на отделната сачма в стандартен и в М. патрон. В с.з. от 23.11.2020 г. в.л. Б. обясни, че общата кинетична енергия на сачмите в М. патроните е по-голяма заради по-голямата тежест и маса на общия заряд, но началната им скорост и кинетичната енергия на отделната сачма са почти еднакви.

*

Все пак ПАС реши да провери по-задълбочено разискваното предположение на подсъдимия. За целта назначи споменатата по-горе комплексна балистична и съдебномедицинска експертиза, която да подложи на експериментална проверка възможността за троен пробив (вж. л. 437 гр. и л. 501 от настоящото дело). За целта ѝ беше възложено да извърши експертен оглед на верандата на Х. и поредна стрелба със стандартен ловен патрон 12 кал. от марката „Р.“. Преди това беше разпитана съжителката на О. Х. св. Ю.Т., която обяви, че след убийството не са извършвани никакви преустройства на верандата, нито са отстранени побитостите по дървения ѝ парапет.

При експертния оглед авторите на комплексната експертиза са установили, че въпросният парапет с височина 104 см. представлява двойна иглолистна ламперия. Открили са описания в първия огледен протокол кръгъл отвор (проход) в тази ламперия, както и слепия отвор в дървената греда, долепена до парапета (от който е иззета една от сачмите). Заключили са, че отговарят на пробив от сачми 13/0.

Експерименталната стрелба е извършена с ловни патрони от марката Р., 12 кал., снарядени с ловни сачми 13/0. Стрелбата е била проведена на стрелбището на ОДМВР-П. по самоделна мишена, съставена от три слоя иглолистна ламперия, всеки с дебелина 15 мм., от разстояние 25 метра. В резултат е било установено, че всички попаднали в мишената сачми от общо изстреляни два патрона са преминали и през трите слоя ламперия^[6].

След пространни разсъждения, базирани на въпросния експеримент и придружени с изчисления и позоваване на справочни данни, двамата балистици и съдебният медик са извели следните важни за изясняване на разисквания спорен въпрос изводи: при изстрелване с ловна пушка 12 кал. с шоково стеснение и дължина на цевта 70 см. на ловен патрон 12 кал. от марката „Р.“, снаряден с ловни сачми 13/0, на разстояние 25 метра от мишената, началната скорост на сачмите би била към 375 м./сек., а след изминаване на 25-те метра – към 314 м./сек. Следователно специфичната енергия на поражение на отделната сачма би била около 340 J/см². Така че с отделни сачми би могло да се образуват установените при аутопсията на трупа рани под номера 1/1а и 2/2а по СМЕ, чиито канали са пронизали подкожно меки тъкани, а и са къси – съответно 8 и 11 см., след което сачмите са имали достатъчно специфична енергия за преодоляване на двойната ламперия на парапета на верандата (за раните са необходими по-малко от 80-100 J/см², а за пробив на единична ламперия – по-малко от 110 J/см²) – вж. л. 9 от експертизата. В с.з. от 10.05.2021 г. в.л. Б. поясни, че сачма, извършила подобен пробив (на тяло, после на първи и на втори слой от ламперия), е имала остатъчна енергия, която ѝ позволявала и да заседне в кората на бора, намиращ се на 83 см. зад ламперията (вж. фотоса № 18 на л. 22 от том 2 ДП). Обяви, че изключва възможността да рикошира в тази кора заради ъгъла на съприкосновение с нея. Бяха му предявени дрехите на простреляния и той съобщи, че преминаването и през тях би отнело много малка част от специфичната енергия на поражение на ранилите тялото сачми (по-малко от 20% от 340 J/см²), така че някоя от тези сачми би имала след това достатъчна специфична енергия за поражение, за да премине и през ламперията, и да се забие в кората на бора. При аргументирането на това съждение обърна внимание, че скоростта на отделната сачма (от която се определя въпросната енергия) зависи и от процесите по време на летежа („Предните сачми… чувстват по-голямо съпротивление от въздуха, съответно тяхната скорост се забавя, докато задните, на които съпротивлението на въздуха влияе по-малко, изпреварват напред и удрят предния ред сачми; те увеличават скоростта си, а тези, които удрят отзад, съответно намаляват скоростта си; те пък са застигнати от третия слой сачми, които ги удрят и така се получава разлика в пътя, който изминават отделните сачми“ – вж. протокола от 10.05.21 г. в том 3 от настоящото дело). Ето защо, заключи в.л. Б., скоростта и съответно специфичната енергия на поражение може да се различават значително за отделните сачми при един изстрел и да превишават значително средната стойност на енергията от 340 J/см²(този извод е и писмено изложен на л. 8 от експертизата). Заедно с това той наблегна на факта, че при експерименталната стрелба всички попаднали в мишената сачми от общо изстреляни два патрона са преминали и през трите слоя ламперия.

Така че мнението на подсъдимия, че единствено сачма от М. патрон може да пробие едновременно тялото (причинявайки някоя от двете къси проходни рани през меки тъкани), дрехите му и двойния иглолистен парапет и да се забият в кората на бора, не намери балистично потвърждение.

Впрочем подсъдимият не отчита, че за подобен троен пробив няма сигурни данни, поради което въпросът всъщност опира до вероятната траектория (и пробивност) на сачмите. В първата допълнителна експертиза се мотивира възможност някоя от трите сачми, намерени извън тялото на Х. (например намерената в кората на бора), да е била деветата сачма, която не го е поразила (вж. л. 10 от въпросната експертиза). При защитата на втората допълнителна експертиза в съдебната зала в.л. Б. се присъедини към това съждение, като допълни, че при експериментална стрелба обикновено една, две сачми излизат извън по-наситената площ. Третата назначена от ПАС експертиза е разгледала вероятното движението на сачма, която е преминала покрай тялото, а сетне се е забила в бора, излизайки от проходен отвор в парапета. Заключила е, че и тази хипотеза е напълно възможна.

В последна сметка и втората, и третата експертизи застават на позицията, че не може категорично да се определи коя сачма кое нараняване е предизвикала и коя от наранилите тялото е поразила и парапета и/или бора.

А и в обвинителния акт не е фиксирано пробивното движение на сачмите – изведена е констатацията, че 8 от 9-те изстреляни сачми са поразили тялото, 3 от 9-те са поразили дървените части на верандата, а 1 от 9-те е заседнала в кората на бора, без траекториите им да са конкретизирани.

 След положените доказателствени и експертни усилия се изясни, че тялото е наранено от осем сачми, четири от които са останали в него, а другите четири са го напуснали през проходите на образуваните раневи канали, пейката е поразена с една сачма, която е останала в нея, парапетът е поразен общо с две сачми, една от които е останала в гредата пред него, а другата е направила проход, през който е излязла, една сачма се е забила в кората на бора. Накратко – от тялото, пейката, бора и парапета са иззети общо 7 от 9-те сачми, а две сачми са напуснали верандата и са се загубили в баира зад нея. Съотнесено към експертните изводи, този факт може да се интерпретира по три равнозначни начина: 1) че сачмата, която е иззета от кората на бора, е преминала преди това и през тялото, и през прохода в парапета, а две от 9-те изстреляни сачми са прелетели над парапета, една от които може също да е преминала преди това през тялото; 2) че сачмата в кората на бора преди това е преминала само през парапета, а две от 9-те сачми са прелетели над парапета, преди което едната или и двете са преминали през тялото; 3) че сачмата, иззета от кората на бора, не е преминала нито през тялото, нито през парапета, а сачмата, която е направила проход в парапета, плюс друга от 9-те сачми са се загубили в баира, като една от тях или и двете са преминали преди това през тялото^[7]. Видя се, че всяка от тези траектории е възможна и при изстрелване на обикновен патрон 12 кал. с процесната пушка.

**

Еднопосочността на всички споменати по-горе показания, огледи, фотоси, експертни изчисления и измервания опровергава записката в първия огледен протокол от 18.08.07 г., че верандата е била с размери 10/10 м. и с квадратна форма (вж. л. 6 от том 2 ДП). Тя е била (и още е) с дължина 15 метра и с правоъгълна форма, покритата част е била (и все още е) около една трета от тази дължина, а разстоянието от северния край на верандата до стеблото на дървото с намачканата трева е било (и още е) малко под 11м., включая двете стъпала от по 43 см., каквито констатации е направила комплексната експертиза, служейки си с измервателен инструментариум (вж. и скицата в края на експертизата). Впрочем точно в този смисъл са и показанията на собственика на вилата св. Т. – „… това е една правоъгълна площадка…грубо десет метра има от масата до края на циментираната площадка“ (вж. л. 138-139 от втория първоинст.том).

***

При пренията и в писмените си бележки, депозирани непосредствено преди това, подсъдимият формулира следното възражение – авторите на комплексната експертиза приемат, че изстрелът е произведен на дистанция 25 метра от мишената, а същевременно сочат дървото с намачканата трева като вероятно място на изстрела, несъобразявайки, че 25-тият метър, считано от това дърво, завършва в края на верандата, по-точно в нейния пронизан от сачма парапет (където със сигурност не е била мишената).

Видяното от подсъдимия противоречие не съществува.

Вещите лица сочат, че след лично измерване на разстоянието от стеблото на бора с намачканата трева до парапета са установили, че е 25.5 метра, а що се отнася до изстрела, обосновават, че е дошъл от посоката, в която е въпросното дърво. В тази връзка заключават, че е произведен от място около него. Преди това са прокарали мерителен шиш през проходния отвор, който е направила пронизалата парапета сачма (описан в първия огледен протокол от 18.08.07 г. и заварен непроменен при експерименталния оглед). Така са получили яснота за направлението на поражението на парапета и съответно на движението на сачмата^[8]. Мерителният шиш е показал посока, почти перпендикулярно по хоризонтала и с наклон по вертикала. По-конкретно е показал дървото и осемметровата следа от намачканата трева на север от него^[9].

Х. наистина не е стоял до парапета (т.е. в най-крайната, южна, част на верандата). Следователно не е бил на 25.5 метра от стеблото на споменатото дърво. Той е стоял изправен на около един-два метра от пейката, поставена зад южния край на масата за хранене, в какъвто смисъл са наблюденията на очевидците, т.е. на около два-три метра от парапета (вж. приблизителната му позиция, отразена на снимките към първата допълнителна БЕ). Що се отнася до дулото на пушката, нито една експертиза не конкретизира да е било точно на нивото на стеблото на дървото. Пък и осемметровата следа от намачкана трева на север от дървото свидетелства за това, че стрелецът е причинил намачкването, търсейки най-подходящата позиция в дадения момент. Тази позиция може да се е оказала на два-три по-назад от стеблото, като и в този случай според балистите стрелецът би бил в линията на изстрела, определена. и от мерителния шиш, и от разискваната във първата експертиза обратна траектория на сачмите.

Подсъдимият греши, че комплексната експертиза е приела дистанция на изстрела точно 25 метра. Всъщност тя въобще не е дискутирала дистанцията, доколкото задачата ѝ е била установяване не на дистанцията, а на пробивната енергия на сачмите. Въпросното разстояние от 25 м. е разстоянието, на което балистите са поставили мишената. То се явява усреднено от резултатите, получени при проведената от двете предходни БЕ експериментална стрелба, на които установяването на дистанцията на изстрела е било поставено за задача.

Може да се обобщи, че единственото категорично разстояние – това е разстоянието между стеблото на дървото с намачканата трева и парапета – 25.5 метра. Не се знае нито точното до метър място на поразяването на пострадалия (при положение че съжителката му и св. С. казват, че когато е бил прострелян, все още не е било приключило придвижването му от барбекюто в югоизточния край на верандата до масата), нито точното до метър местоположение на стрелящото оръжие (при положение че балистична констатация в този смисъл не може да бъде изведена). Така че и дистанцията на изстрела не е възможно да бъде фиксирана точно, а единствено приблизително^[10]. След като това е така, не могат да се правят изводи за невъзможност от някакво произволно избрано разстояние (между дулото и мишената) да се изстреля патрон, сачмите от който да причинят осемте наранявания, а надбарутната капачка да изпадне на мястото, на което е намерена. Същевременно от резултатите от двукратната експериментална стрелба с процесната пушка, съответно анализирани от двете допълнителни БЕ, следва, че групирането и крайната позиция на сачмите, намерени в тялото и извън него, а също местоположението на намерената капачка отговарят и на дистанция от 22м., и на дистанция от 23 м., и на дистанция от 24 м., и на дистанция 25м.

***

Б.А. оспорва балистичните изводи за пробивната енергия на сачмите 13/0 в обикновен патрон с аргументи, извлечени от научна литература, които след устни разяснения на авторите на последните две БЕ се оказаха са неизползваеми за целта. Става дума за цитати от научни съчинения, които са извадени от общия научен контекст или въобще не са разчетени според действителния им смисъл. Впрочем цитираната от подсъдимия литература е на руски език и не е сигурно какъв процент от написаното може да си преведе и осмисли. Отделен е въпросът, че назначените експертизи, в които също са цитирани научни източници, звучат обективно и убедително, а и са базирани на експериментална стрелба. Така че оформените заключения са обосновани и не будят съмнение за правилност.

При въззивните прения подсъдимият лансира идеята, че експертите от втората допълнителна БЕ умишлено не били съобразили точните размери на диаметрите на дулния срез и на шоковите стеснения. В с.з. от 23.11.2021 г. балистиците обърнаха внимание, че са взели предвид диаметъра на дулния срез, който е записан от производителя върху самото оръжие – Фи * мм., и каталожния размер от 0.75 мм. на шоковото стеснение. Поясниха, че диаметърът на дулата започва от 19.01 мм. (в задната част, т.е. на входа на дулата), а после конусовидно преминава в 18.35 мм. Не са счели за необходимо да измерят среза в предната част, т.е. на изхода на дулата, като са декларирали, че изводите им не изхождат и не са обусловени от дулните стеснения  – вж. л. 12 от втората БЕ на л. 277 от настоящото въззивно дело). Затова пък подсъдимият реши да измери в съдебната зала въпросния диаметър и обяви, че е 17.4 мм. Вещите лица не са изключили подобна възможност, а именно патронът последователно да преминава през 19.01 мм. – 18.35 мм. – 17.4 мм. (в посока от входа към изхода на дулото). Така че направеното от подсъдимия собственоръчно измерване не може да обоснове невъзможност намерените 7 сачми да са излезли от дуло на процесната пушка. По-нататък той насочва вниманието си към наблюдаваните върху изследваните сачми дъговодни следи (следите от съприкосновението с дулото) и развива идеята, че биха били различни, ако сачмите са преминали през измерения от него диаметър на входа на цевите от около 17.4 мм. Това лаическо предположение на Б.А. не съобразява, че два балистични екипа са извършили експериментална стрелба точно с процесната пушка, на дулата на която са били фабрично монтирани коментираните стеснения, и са констатирали по една от изстреляните сачми следи, които са показали сходство със следите на една от иззетите като веществени доказателства сачми (вж. горното изложение).

Не е основателно и другото възражение на подсъдимия – че надбарутната капачка не можела да премине през отвор от около 17.4 мм., защото вътрешният ѝ диаметър бил 18.5 мм. Отново става дума за произволно съждение, което не държи сметка за налягането над 500 атмосфери, което се генерира при изстрел (и съответно дава тласък на капачката). Не отчита и факта, че при извършената от втората допълнителна БЕ експериментална стрелба с процесната пушка (в която е бил поставен патрон, 12 кал., от марката „Р.“) е отделена. надбарутна капачка със сходни на изследваната характеристики и размери.

По-нататък Б.А. изрази предположението, че забелязващото се фабрично номериране на изстреляната при експерименталната стрелба капачка (приложена на л. 272 от том 1 от настоящото въззивно дело) с цифрите „16“ означава, че е била част от патрон 16 кал. От една страна, вещите лица декларират, че са използвали патрон 12 кал., а от друга страна, заключават, че пушката въобще не може да сработи с патрон 16 калибър.

По почин на защитата балистите отговориха и на въпросите дали боеприпас 14 кал. може да изхвърли идентична капачка и дали оръжие 14 кал. може да изстреля патрон 12 кал., като заеха категорична позиция, че не може. Допълниха, че не са чували нито за масово производство на пушки 14 кал., нито за производство на боеприпаси 14 кал. (вж. л. 821 гр. от настоящото въззивно дело, том 3).   

Съдът няма как да отговори на предположението на подсъдимия, че е унищожено (умишлено) проведено експертно химическо изследване на процесната надбарутна капачка за наличие на барутни частици. Пък и Б.А. не изясни как подобна експертиза би допринесла за обосноваване на претендирания извод, че процесната пушка не е изстреляла злополучния патрон (и процесната капачка). Към днешна дата подобно изследване не може да бъде направено, защото капачката е преминала през много ръце за 14-те години от инкриминираната дата, пък и подсъдимият не формулира подобно искане.

Що се отнася до заключението на химическата експертиза на свалените при аутопсията дрехи на Х. (по които не били констатирани барутни частици), то не предоставя сведения, от които да се градят изводи в търсения от подсъдимия смисъл. Това е така, доколкото наличие на барутни частици около пробивите в дрехите не би могло и да се очаква при дистанция на изстрела над 20 метра. Става дума за сухи частици, които се разпръскват на метри от дулото.

 

4. Около 20.20 - 20.50 ч. на 17.08.2007г.  Б.А. е бил с компания в близост до мястото на убийството (пред хижа „Р.п.“), в или малко след 21.30 ч. се е оттеглил, а към 00.30-01.00 ч. се е завърнал. Имал е физическа възможност да се придвижи до и от местонахождението на жертвата в посочения интервал

 

4.1 Преди разсъжденията по този пункт ПАС счита за нужно да бъде поставен и решен въпросът относно часа на прострелването.

 

Първоинстанционният съд е направил коректната констатация, че прострелването се е състояло между 23.00 и 23.20 часа.

За да приеме споменатата времева рамка, е изследвал твърденията на очевидците. В своите показания св. Б.К. е посочила, че инцидентът е станал някъде към единадесет/единадесет и нещо часа вечерта (вж. том 2, л. 139 гръб от първоинст.дело); св. И.А. не е била категорична за часа, поради което го е упоменала в широки граници – между 23.30 и 00.30 часа и изрично е отметнала, че „може и да се заблуждава“  (вж. т. 2, л. 147 от първоинст. дело); св. Г. Н. първоначално е посочил 23.00 ч. като приблизителен час (вж. т. 2, л. 150 от първоинст. дело), а след прочитане показанията му от досъдебното производство (приложени на л. 55 от досъдебен том № 2) по реда на чл.281 ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК е разяснил, че някъде около 23.00 часа пострадалият се е намирал до барбекюто, тогава чул, че някой извикал и като се обърнал, видял Х. паднал по гръб. В хода на първоинст. съдебно следствие св. М. е казал, че прострелването се е случило някъде между 22.00 и 23.00 часа (вж. т. 2, л. 156, абз. 5 от първоинст.дело). Досъдебните му показания, които настоящата инстанция приобщи към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК, стесняват, но малко, този диапазон – от 22.30 до 23.00 часа (вж. л. 58 от том 2 ДП).  Св. С.Д. е посочила: „Може би да е било след десет часа, но точен час не мога да кажа“ (вж. л. 142 и 144 от втория първоинст. том). Св. Т.Н. е съобщил, че след 21-22.00 часа той и Х. били до бар плота, сетне Х. тръгнал към масата и тогава бил прострелян; когато към 23-24.00 часа пристигнали в болницата, където междувременно бил закаран пострадалият, му било казано, че вече е починал (вж. л. 368 гр. и сл. от третия първоинст.том). Последвало е прочитане, на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, на досъдебното му твърдение за прострелване около 23.00 часа (вж. л. 45 от том 2 ДП). Той е потвърдил пред ПОС това свое твърдение като заявено при по-стабилен спомен, дори е конкретизирал какво е имал предвид, като е посочил „около“ (23 часа) – че изстрелът е поразил Х. в промеждутъка от единадесет без пет до единадесет и десет часа. Св. Ю.Т. е съобщила, че Х. е бил прострелян около 23.00 часа (вж. т. 2, л. 136 гърба от първоинст. дело); идентично твърдение изложи и пред настоящата инстанция.

В последна сметка ПОС е бил прав да приеме, че достоверна информация относно часа на прострелването предоставят досъдебните показания на св. С.С.. Те са депозирани непосредствено след инцидента, на 18.08.2017 г., и са потвърдени от разпитвания след приобщаването им в първоинстанционно заседание по реда на чл.281 ал. 5 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК (вж. т. 2, л. 146 гърба от делото на ПОС, респ. л. 50 и сл. от том 2 ДП). Мотивирал се е с извършената от свидетеля по време на разпита проверка на неговите изходящи телефонни обаждания, която е констатирала, че е позвънил (на телефон *********, т.е. в Първо РУП) в 23.27 часа. Св. С. е уточнил, че е направил това след натоварването на простреляния в джипа на св. М.. Същевременно при съпоставка разказите на очевидците и най-вече на тези, които били ангажирани с пренасяне тялото на Х. до джипа, се оказва, че до качването му в купето са изминали не повече от десетина минути.

Подсъдимият поддържа мнението, че прострелването се е състояло в по-ранен час.

За целта се позова на показанията на майката на пострадалия св. Б.О.Х., която била посочила, че внучка ѝ св. Б.К. ѝ се е обадила в 11.15 ч. вечерта и ѝ казала, че баща ѝ е починал. В тази връзка предположи, че прострелването се е състояло минимум 45 минути по-рано (вж. показанията на св. Х. на л. 140 гр. от втория том на първоинст.дело). Касае се за превратно интерпретиране на показанията на свидетелката. На три места в същия разпит, включително в началото, тя е посочила, че обаждането се е състояло в един и петнадесет часа през нощта. Това твърдение съответства на горепосоченото твърдение на внучка ѝ св. К. за час на прострелването около единадесет часа вечерта, а също на показанията на съпруга ѝ св. Х., според които внучката била телефонирала между един - един и половина през нощта (вж. л. 141 от том 2 от първоинст.дело). Вижда се, че изявлението на св. Х. за телефониране в „11.15ч.“ представлява породено от силните емоции на възрастната жена объркване, което в края на същия разпит самата тя е отстранила, обявявайки: „в петък е станал инцидента, а внучка ми се обади в един и петнадесет часа през нощта“. Показанията на домашната помощница на Х. св. С.Д. също не носят информация в търсения от Б.А. смисъл – според цитираните по-горе нейни твърдения, тя е чула гърмеж не в, а след десет часа вечерта, и изрично е отбелязала, че не може да каже точния час. Показанията на св. Х.Д., на които подсъдимият също обърна внимание, са несигурен източник на информация за обсъждания въпрос – той бил научил за случилото се от дъщерята на О. Х., която му се обадила от мястото на инцидента в осем-девет вечерта на 17-ти август. Вижда се, че неговото твърдение се разминава с всички други показания за времето на инцидента, включително с показанията на св. К., която му се била обадила. Впрочем самият разпитван е уточнил „не съм много сигурен за часа“ (вж. л. 160 от втория първоинст.том).         

По-нататък Б.А. се позова на общодостъпна пътна информация в интернет за време от около час, през което се изминава разстоянието от гр. П. (където в болница е бил закаран пострадалият) до х. „Ч.“. ПАС не може да обсъди този довод при положение че според показанията на приятелите на починалия той е бил транспортиран с джип, който е излязъл на централния шосеен път малко над х. „З.“ (и в нито един момент не е достигнал х. „Ч.“). Заедно с това намира за нужно да подчертае, че казаното от св. М. за транспортиране до болницата за около 35 мин. е правдиво, като се има предвид твърдяното от него екстремно шофиране с цел спасяване на живот. Това сведение точно отговаря на  посочения в протокола за преработване на следа от служебно куче начален час на действието, а именно 00.15 часа на 18.08.07 г. (вж. л. 9 от том 2 ДП), т.е. 48 мин. след получаване на сигнала в Първо РУП-П.. На тези данни от своя страна съответстват показанията на св. Т. пред настоящата инстанция за пристигане в болницата малко преди или около полунощ.

 

4.2 Следващият въпрос, който трябва да намери предварително изясняване, е относно времето на изминаване на разстоянието от хижа „Р.п.“ (където подсъдимият е пристигнал към 20.20ч.-20.50ч.) до околностите на хижа „Ч.“, където е вилата на Х., и обратно, по асфалтирани и/или горски (черни) пътища.

 

ПАС прецени, че евентуална експертиза не би предоставила достоверна техническа информация в търсения смисъл, доколкото изминалите 14 години са променили безвъзвратно очертанията и проходимостта на тогавашните черни пътища, а са се появили и нови във връзка с периодично извършвана сеч. В тази връзка дори органът, който е най-запознат с особеностите на терена – Д.г.с.гр. П.^[11] – посочи, че не може да даде на съда конкретни сведения по въпроса за съществувалите през м. август 2007 г. горски („черни“) пътища, за това дали са били преодолими от моторно превозно средство (включително високопроходимо), респ. за времетраенето на подобен преход (вж. л. 35 и сл. от том 1 от настоящото дело).  А бившият горски надзирател св. К. обясни, че понастоящем над хижа „З.“ има свлачище, което още повече променя облика на местността. Така че и като съобрази указанията на ВКС в отменителното му решение, въззивната инстанция приложи следния подход:

(1) поиска разяснения от дългогодишни служители на ДГС-П., които са имали преки наблюдения върху горските пътищата, свързващи през 2007 г. двете места в Р.те, доколкото са ги използвали за изпълнение на своите служебни задължения. В тази връзка бяха проведени разпити на старшия лесничей, който през 2006 г. е обслужвал участъка около селата Б., С. и Д., св. П.Ц.; на горския стражар, обслужвал в продължение на 26 години района на селата М., Ц., И. и зоната около хижа „З.“ св. Е.Н.; на технолога по дърводобива в горско-стопанския участък Б. св. М.Я. (вж. л. 144 гр. и сл. от първия въззивен том) и на горския надзирател към ДГС в района на Б. св. В.К. (вж. л. 433 гр. от втория въззивен том);

(2) Взе предвид писмо № 11-42-11/7.11.2018 г. на кмета на Община „Р.“, в което е посочено, че достъпът до хижа „Р.п.“ се осъществява от с. Х. по частично асфалтиран път, а достъпът до местността „Ч.“ се осъществява от републикански път *; между двете местности не съществува, с оглед топографията им, пряк транспортен достъп (местен, горски или селскостопански път) - вж. л. 151 от том 1 от в.н.о.х.д. № 241/18г.;

(3) Използва изготвената от главния инженер на О. К. схема, в която е отразено местоположението на хижа „Ч.“, на вилата на наследниците на О. Х. и на единствения черен път до тях (с дължина от 2.1 км. до вилата и 2.6 км. до хижата), представляващ отклонение от споменатия републикански път * „П.-м.Б.“ (вж. л. 521 и сл. от втория въззивен том);

 (4) Използва показанията на свидетелите М., С. и К., които сочат и отбивките на водещия до вилата черен път (вж. л. 328 гр. от втория въззивен том);

(5) Взе предвид разяснението на зам.кмета на О. Р. относно пътя от с.Х. до разклона с.Г.-х.З. и от с. Х. до с. Ц. (вж. л. 573 от втория въззивен том);

(6) Събра подробна писмена и картографска информация от ДГС-П. (вж. л. 35 и сл., л. 43, и л. 251 от първия въззивен том). Особено информативна се оказа картата в мащаб М 1 - 80 000 (представляваща един картен лист) на л. 252 от първия въззивен том. В нея е фиксирано точното място на вилата на Х. и с различен цвят са очертани пътищата, които водят до нея, считано от хижа „Р.п.“ (с Ч. цвят са отразени асфалтовите пътища, а с черен – „черните“)

 

При следване на избрания подход се изясни, че от хижа „Р.п.“ до вилата на Х. под хижа „Ч.“ може да се стигне по четири (заобиколни) маршрута:

 

(А) 4 км. от хижа „Р.п.“ до с. Х., от които 1 км. черен път и 3 км. – асфалтов път, последвани от два възможни маршрута: първи маршрут – 18 км. асфалтов път по линията с. Х.-с.П.-с.М.-с.Ц. и 7 км. асфалтов път от с. Ц. до хижа „З.“; втори маршрут – 3 км. асфалтов път от с. Х. до с. И., 3 км. „черен“ път без настилка от с. И. до с. Ц. и 7 км. асфалтов път от с. Ц. до хижа „З.“, последвани от нови два маршрута от хижа „З.“ – първи вариант: 4 км. „черен“ път без настилка до вилата; втори вариант: 7 км. асфалтов път плюс 2.1 км. „черен“ път без настилка до вилата. Двата черни пътища се сливат в един на около половин километър преди вилата;

(Б) 1 км. черен път и 3 км. асфалтов път от хижа „Р.п.“ до с. Х.; 13 км. асфалтов път и 6 км. „черен“ път с трошенокаменна настилка от с. Х. до с. С.; 8 км. „черен“ път без настилка от с. С. до летовище „Б.“; 6 км. асфалтов път и 2 км. „черен“ път без настилка от летовище Б. до вилата на Х. в местността „Ч.“;

(В) 1 км. черен път и 3 км. асфалтов път от хижа „Р.п.“ до с. Х.; 13 км. асфалтов път от с. Х. до с. Б., последвани от два маршрута – първи вариант: 10 км. „черен“ път без настилка от с. Б. до с. С.; втори вариант: 10 км. „черен“ път без настилка от с. Б. до Поделението на М. на отбраната, 8 км. „черен“ път без настилка от с. С. до м. Б., 6 км. асфалтов път и 2 км. „черен“ път без настилка от м. Б. до вилата на Х. в м. Ч.;

(Г) 1 км. „черен“ път и 3 км. асфалтов път от х. „Р.п.“ до с. Х.; 10 км. асфалтов път от с. Х. до с. Д.; 2 км. асфалтов път от с. Д. до вилна зона „Р.“; 10 км. „черен“ път без настилка от вилна зона „Р.“ до Поделение на М. на отбраната; 5 км. „черен“ път без настилка от това поделение до м. Б.; 6 км. асфалтов път плюс 2 км. „черен“ път без настилка от м. Б. до вилата на Х. в м. „Ч.“.

 

Беше установено, че ако се използват маршрутите, които в своята по-голяма част са горски пътища, времето за изминаване на разстоянието би било по-дълго (към два часа), отколкото ако придвижването се осъществява по отворените за обществено ползване асфалтирани пътища (най-много час и половина по най-дългия от тях – през с. М.). Освен това е невъзможно без високопроходим автомобил, а и е рисковано, защото превозното средство може да затъне в калта, да попадне на различни растителни препятствия по пътя или да аварира в дупките на коловозите, особено през нощта. Горските служители бяха категорични, че те самите не минават по тези пътища, когато се прибират от работа с личните си автомобили, дори по светло. Същевременно уточниха, че през 2007 г. горските пътища не са били поддържани в състоянието, в което са сега.

Налага се изводът, че Б.А., който на 17.08.07 г. не е разполагал с високопроходим автомобил, не е имал възможност да избере маршрутите по точки (Б), (В) и (Г). Значи, следвайки маршрута по точка (А), се е придвижил от хижа „Р.п.“ до хижа „З.“. Сетне продължил към вилата на Х., избирайки някой от упоменатите в същата точка (А) два варианта (нагледно са фиксирани на картата на ДГС на л. 252 от първия въззивен том и на схемата, изготвена от главния инженер на О. К. на л. 523 от втория въззивен том). Всеки от тях е включвал черни пътища – първият представлявал 4 км. горски път, вторият – 7 км. асфалтов път, последвани от 2.1 км. черен път, а на около половин км. от вилата се сливали. Сетне паркирал колата в някоя от образуваните от трактори отбивки, намиращи се на около 200-300 метра от вилата (за които говорят св. М., св. С. и св. К.). Слязъл и поел пеша на север, в която посока се намирали първо вилата (вдясно), после отстоящата на 320 м. от нея хижа (вж. схемата на главния инженер на О. К.). Около час и половина след като тръгнал от хижа „Р.п.“ достигнал до вилата. Установил, че мястото около описаното в предходното изложение дърво е достатъчно скришно, от една страна, а от друга страна, му откривало пряка и безпрепятствена видимост на юг, към верандата. Било към 23.00-23.20 ч., когато заел позиция, отъпквайки осем метра от тревата около дървото. Заредил пушката. Когато в един момент Х. се изправил в цял ръст на около метър-два метра зад пейката в южния край на масата на хранене, произвел изстрел и успял да го простреля в гърдите.     

За въззивния съд не е разбираемо защо подсъдимият счита, че според обвинителния акт бил продължил с превозното си средство до хижа „Ч.“, подминавайки по черния път вилата, и паркирал колата си там, а след убийството се бил оттеглил по обратния път, т.е. пак преминавайки покрай вилата. Подобно твърдение не е фиксирано в обвинителния акт. Действително прокурорът е заявил, че подсъдимият е достигнал местността „Ч.“, но това не означава, че според обвинителната  теза се е озовал пред едноименната хижа. В протоколите за оглед пише, че вилата на Х. е в местността „У.“, в този смисъл са и показанията на бившия горски надзирател св. К.. В разяснителните записки към писмата на ДГС и в показанията на другите горски служители обаче местността, в която е вилата, беше посочвана като „Ч.“. Така че назоваването на местността „Ч.“ в обвинителния акт (а не „У.“) не може да създаде каквото и да е объркване, още повече че обвинителят е конкретизирал, че превозното средство на подсъдимия е спряло на разстояние от вилата и в нито един момент не я е доближило (преди или след прострелването).

За обосноваване на мнението, че според обвинителната теза колата на стрелеца достигнала хижа „Ч.“, Б.А. обърна внимание на казаното от св. Б.Х., че когато пристигнала на вилата, другите ѝ казали, че били помислили, че идва с кола, която преди това видели да се придвижва по пътя (но сетне колата продължила към хижа „Ч.“). Идеята, че убиецът е отишъл с въпросната кола до хижата преди св. Х. да се озове на вилата, т.е. доста преди 23.00 часа, е съвсем необоснована. Няма никакво доказателство, което да я подкрепи, пък и подобно движение на стрелеца покрай вилата би било крайно нелогично, защото би дало възможност на обитателите на верандата добре да огледат автомобила му.   

На следващо място подсъдимият наблегна на наблюдението на св. М. за оттегляне на стрелеца на север, т.е. към хижата, в която посока е и фиксираната в огледния протокол 8-метрова следа от намачкана трева. Според ПАС това не означава, че колата му е била паркирана там. Всъщност стрелецът е поел по единствения безопасен път, защото ако бе избрал да тръгне директно към паркираната си преди вилата кола, т.е. на юг, би бил добре огледан и евентуално заловен от присъстващите на верандата. Естествено че му е било физически възможно, след като се скрие от погледите им, да обърне посоката на придвижването си на юг и заобикаляйки вилата отдалече, да достигне през гората до колата си, паркирана преди вилата.

И според ПАС точно това се е случило, като минути след прострелването подсъдимият вече е бил в колата си. Сетне по черния път, по който бил пристигнал, излязъл на асфалтирания път за хижа „З.“. През това време приятелите на Х. били заети да установят нараняванията му, да освободят пътя за обръщане на джипа на М. и да пренесат тялото му до джипа. Към 23.27 ч. джипът започнал да се придвижва по същия черен път, по който току що се бил изтеглил стрелецът. 

Полицията не била организирала все още КПП на слизащите от хижа „З.“ коли, така че нито колата на Б.А., нито следващия я джип с пострадалия били спрени от патрулите на Първо РУП-П. (изрични показания в този смисъл дават свидетелите М. и Т.). След полунощ автомобилът на подсъдимия преминал през отстоящото на 4 км. от хижа „Р.п.“ село Х., където също не били започнали полицейски проверки.

След него през споменатото село минала колата на св. М.Х. (друг от участниците в техно партито). ПАС не повярва на този свидетел, който настоя, че бил в селото в 23.35 ч. Той сам дискредитира показанията си, обявявайки че бил спрян и проверен от полицаи от Първо РУП-П. заради „някаква престрелка“. Както беше посочено по-горе, съобщението за прострелването на О. Х. е било подадено в 23.27 ч. Не може да има съмнение по въпроса, че обработването на сигнала, сформирането на полицейски екипи и придвижването до село Х. (което е на около 20 км. от Първо РУП, при това е разположено в друг пътен „ръкав“) е отнело повече от 8 минути.

 

Съобразявайки всички анализирани по-горе сведения, ПАС прие, че подсъдимият достигнал до хижа „Р.п.“ между 00.30 и 01.00ч. Още на паркинга го видял св. А. и веднага отишъл при него за наркотик. В следващите часове подсъдимият снабдявал с наркотици и много други лица. По някое време в горния интервал пристигнал и М.Х. и също видял подсъдимия на паркинга; веднага след като излязъл от колата си.  

 

Събраните по делото доказателства нямат потенциала да обосноват предложеното от подсъдимия алиби за местонахождение далеч от вилата на Х. по време на убийството.

 

4.3. Ето какво казват разпитаните участници в провежданото на хижа „Р.п.“ техно парти:

 

4.3.1 Показанията на доверения човек на Б.А. – неговата бивша интимна приятелка св. Й.С. – са крайно несигурен източник на информация относно неговото поведение, доколкото тя близо десет пъти по време на разпита си е обявила, че не си спомня отделните случки от инкриминираната нощ (дори времето на потегляне и пристигане на хижата), а по-конкретните ѝ твърдения влизат в остро противоречие с кредитируемите показания на очевидци относно съществени особености на прекарването: (1) дали М.С., с когото е съжителствала и от когото има дете, е бил на партито, (2) дали М. А. е потеглил с тях; (3) дали са водели някого към партито и дали колата е аварирала по пътя нагоре; (4) дали подсъдимият е бил търсен за продажба на наркотици на партито (вж. л. 175 от том 2 от първоинст. дело). А на въпроса дали е имало периоди, през които се е отделяла от Б. и не е следяла какво прави, тя първо е отговорила, че не си спомня, а после е обявила: „Не мога да кажа за колко време сме се разделяли с Б., докато сме били на тахно партито“. Сетне е направила нищо незначещите изявления, че не е имало случай, „когато се е налагало да потърси Б., а да не може да го намери“ и че „не е имало дълъг период от време, в който да не може да го види наоколо“. Явили са се предпоставките за приобщаване на нейните досъдебни показания на л. 29-30 от том 1, в които е заявила, че по време на партито подсъдимият е бил до нея, като са се разделяли най-много за 10-15 мин. Досъдебният разпит на св. С. също се състои от мъгляви спомени за събитието, на който фон горното категорично изявление за непрекъснат контакт с Б.А. изглежда „пришито“. Поради тази причина и с оглед липсващия спомен дори относно общата продължителност на прекарването и неговите начало и край звучи наизустено.

В показанията на другата приятелка на подсъдимия – св. А.Б. пък няма абсолютно никаква конкретика. Тя е заявила, че била на няколко партита на хижа „Р.п.“ с Б.А., с когото преди десетина години били неразделни. Винаги отивали преди полунощ с неговата кола – Ч. „Г.“, като той я вземал от дома ѝ в кв. „К.“, а после прекарвали заедно през цялото време и се връщали заедно.  Понякога по пътя се отбивали някъде да пийнат, след което пак потегляли. Обикновено празнували заедно със сина му М., св. С., „Х.“ и М., а понякога и със св. Г. Ц.. Не си спомня да се е запознавала с човек на име Д.; всъщност не си спомня и каквито и да са подробности от прекарването на 17 август 2007 г. (вж. л. 577 гр. и сл. от том 3 от първоинст. дело).

Друг от очевидците, св. Д. С. (за който стана дума по-горе,) е посочил, че около 24.00 ч. той и синът на подсъдимия М. А. били пред хижата. Отчетлив е споменът му, че там подсъдимият го запознал със св. А.Б.. Прекарал в нейната компания около три часа, през което време не е виждал никого от компанията, включително и Б.А., въпреки че се е оглеждал да ги търси (вж. л. 281 и 282 от втория първоинст. том). По-нататък свидетелят е споменал, че в ранните сутрешни часове М. А. закарал него и св. Б. с автомобила си „Р.“ до апартамента на родителите му, после си тръгнал, а те с момичето останали. Видял, че подсъдимият и приятелката му Д. се прибрали с колата на Б.А. – л.а. „Г.“.

Както беше посочено по-горе, след два неуспешни опита за провеждане на нормален разпит на св. М.С., той все пак е решил да говори подробно по случая и в с.з. от 26.09.2017 г. е описал включително случилото се преди и по време на партито (вж. том 4 от първоинст. дело, л. 574). Според въпросните показания е тръгнал сам в късния следобед с колата на баща си и още по светло бил пред хижата. Не сочи конкретен час, в който са дошли другите – подсъдимият, А.Б., Й.С. и М. А., но е запомнил, че когато ги е видял, се смрачавало. Казал е, че не се присъединил към тяхната компания, а е наблюдавал подсъдимия, изчаквайки да се отдели от жена си св. Й.С. – следил е как той ходи напред-назад, танцува и говори с други хора. Намерението му било да беседва със св. С., понеже искал да уточнят връзката, която имали преди (и от която било родено общото им дете). Успял, когато подсъдимият отишъл някъде, без да може да възстанови спомен по кое време. Тогава дръпнал св. С. настрани и двамата се разправяли насаме „бая време“. Изразил увереност, че ако Б.А. ги е виждал отнякъде, непременно щял да пристигне, за да разбере защо говори с жена му. Според С. след разговора с нея той останал още няколко часа на партито, през което време срещнал подсъдимия и му направило впечатление, че не е в обичайното си хладнокръвно състояние, а е силно превъзбуден.

Св. С. се е отрекъл от всички свои предишни твърдения, вкл. от досъдебните си показания (прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК), които се състоят от лаконичната отметка, че не знае нещо за проведено на 17.08.2007г. техно парти. По-горе ПАС изложи съображения защо вярва на свидетеля за умишлено депозиране на недостоверни показания при трите му предходни разпита, респ. защо кредитира показанията на св. С., образуващи Ч.я му разпит (от 26.09.2017г.).    

За техно-партито е дал показания и св. Д. Х. (вж. том 2 л. 163 гръб от първоинст. дело). Той е разказал, че посетил празненството на 17 август 2007 г., придружаван от св. А.А.. Наел стая в хижата. Видял на партито подсъдимия, сина му, св. Й.С., св. А.Б., св. Х. и св. Ц.. След това, към 21.30-22 часа, получил няколко грама амфетамин от Б.А. срещу залог върху сребърния си синджир, а после и хапчета с наркотично действие. Не е запомнил дали св. А. го е придружавал, когато се е снабдявал с наркотиците. След известно време пак се нуждаел от наркотик и търсил подсъдимия, включително по телефона и чрез св. Ц.. Не го намирал, не получавал отговор и на телефонните позвънявания. По някое време на нощта Б.А. се появил и пак му разпространил амфетамин.

На другия ден – в събота, той, подсъдимият и св. А. се включили във втория етап на партито, като свидетелят отново е запомнил часа на пристигането им – след 23.00 часа.

В подобен смисъл са показанията на св. А.А. (вж. л. 487 от третия първоинст. том). Той е разказал, че празненството, на което присъствали заедно със св. Д. Х., обхващало три дена (петък, събота и неделя) и над 1000 души. Било организирано на голяма площ около хижа „Р.п.“. Конкретизирал, че и в петък, и в събота (т.е. и на 17-ти, и на 18-ти) били със св. Х.. През една от вечерите (тази, сутринта след която се разпространила новината, че О. Х. е убит) той виждал подсъдимия, неговия син М., а също св. Д. С. с приятелка. Било между 00.00 – 01.00 часа, когато купил наркотично вещество във вид на хапчета от последния. На покупката присъствали и подсъдимият, и св. Х.. Св. А. не си спомня да е видял св. Х. да купува от някого наркотици. Уточнява, че не е следял какво прави, като не го е и виждал през цялото време, а в един момент му станало ясно, че е употребил наркотик. Декларира, че бил видял подсъдимия няколко пъти на партито.

 На основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК са били приобщени неговите досъдебни показания (приложени на л. 20 от първия том). В тях той е доверил, че през въпросната нощ видял един-единствен път Б.А. – тогава, когато купил на паркинга хапчета с наркотично действие. Направил е идентично твърдение за времето на сделката – няколко часа след пристигането си на партито, приблизително към 00.00/01.00 часа, и е уточнил времето на пристигането им с Х. – към 21.30-22.00 часа. След прочитане на тези показания св. А. е обявил, че поддържа новото си твърдение за възприемане присъствието на подсъдимия повече от един път през нощта. Поканен да уточни през какви времеви интервали е виждал Б.А., не е успял. Не е дал и понятен отговор на въпроса защо е казал на досъдебното производство, че го е видял само веднъж.  

По време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са разпитани по искане на подсъдимия св. Г. Ц. (вж. т. 3 л. 573), св. С.Х.(вж. т. 3, л. 661), св. А.Б. (вж. т. 3, л. 577), св. Н. К. (вж. т. 3, л. 579 гръб) и Д.К. (вж. т. 3, л. 616).

Свидетелят Г. Ц. е съобщил, че бил на техно партито на хижа „Р.п.“ заедно с подсъдимия. Разказал, че след обаждане от страна на последния към 22.00 часа тръгнал към дома му в кв. „И.“. Оттам с неговия автомобил, следван от автомобила на сина му М. А., минали през кв. „С.“, откъдето взели Д. и „Х.“ и се качили на хижата. Според свидетеля подсъдимият присъствал на празненството през цялото време и ако се е отделял, това е траело не повече от 5-10 минути. Той самият цяла вечер му помагал да продава амфетамин. М.С.също присъствал на партито през цялото време. Него не го качили с техните коли и не знае как се е придвижил. Относно времето на пристигане на хижата в началото на разпита си е посочил 24.00 часа, а сетне е отбелязал, че не помни точно, като не изключва да са пристигнали и в 23.00 часа. Същевременно е сигурен, че от кв. И. са потеглили към 22.30 ч., после са се отбили на два адреса в кв. С., откъдето са взели св. Х. и св. С., а по пътя колата се развалила и спрели да я ремонтират.

Свидетелят Н. К. е посочил, че познанството му с подсъдимия датира от 2007 г., когато заедно изтърпявали наказания лишаване от свобода и заедно излизали в отпуск от ЗООТ „Д.“. Заявил е, че го е видял на техно парти на хижа „Р.п.“ през лятото на 2007 г. Не си спомня нищо конкретно около празнуването, включително дали било организирано в близост до постройка, но пък добре си спомня, че е виждал непрекъснато подсъдимия, считано от 23.00 часа, когато отишъл заедно със своята приятелка Е.. По думите му през цялото време стояли на едно място и той виждал Б.А. и неговата компания – Д. и М.. Свързва спомена за партито със спомена, че сетне той и подсъдимият били в карцера за 14 денонощия заради употреба на наркотици.

Св. Д.К. е посочил, че първото денонощие от августовското техно парти през 2007 г. (петък срещу събота) прекарал със своята приятелка на вила край с. Х.. Включил се в празненството през хижа „Р.п.“ след  21.00 часа на 18.08.2007г. Там видял подсъдимия два пъти.

Св. С.Х.е посочил, че през 2007 г. живеел в кв. С., а през 2008 г.  изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Д.“. През месец август 2007 г. бил на техно парти на хижа „Р.п.“. Събрали се две коли познати и отишли, като той бил в „Г.“а на Б.А.. Съобщил е кога приблизително са пристигнали на мястото – около 00.00-01.00 часа. Настоял, че постоянно е бил до подсъдимия, като са се разделяли за по пет-десет минути.

Въззивният съд организира по свой почин разпит на св. Н.Х. (К. „*“ – вж. л. 432 от втория въззивен том). Той беше пределно точен за мястото, годината, месеца, атмосферните условия на техно-партито, а също и за времето, когато той се придвижил с кола – на обяд, и за времето, когато видял Б.А. – по светло. Съобщи също, че двамата контактували на смрачаване, сядайки на пейка на плаца; там били и синът му М. и приятелката му Д., и приятелят му „Х.“, и св. Д. Х.. Не можа да уточни кога се оттеглил да спи в стая от хижата, но е сигурен, че било преди полунощ. Каза също, че считано от свечеряване до когато отишъл да си легне преди полунощ, подсъдимият бил непрекъснато в неговото полезрение.

При въззивното разглеждане на делото беше разпитан и св. М.Х. (вж. л. 148 гръб от втория въззивен том). Той посочи, че било към 23.55ч.-00.05 ч., когато се е качил на хижа „Р.п.“ и слизайки от колата, на паркинга, забелязал подсъдимия, с когото прекарал часове наред в една компания на организираното там парти.  

В своите обяснения на л. 565 от Ч.я първоинстанционен том подс. А. е дал следните обяснения:  около 22.00 - 22.15 ч. със споменатите две коли – тази на сина му М. А. и неговата (Ч. „Г.“) –  той, св. Й.С. и св. Г. Ц. тръгнали от кв. „И.“, като минали последователно да вземат св. Б., св. С. Х., св. Д. С. от домовете им в кв. К. и кв. С.. Потеглили в колона към хижа „Р.п.“. Не си спомня как се е придвижил св. М.С., но бил в някой от двама автомобила. Спомня си, че по пътя автомобилът му аварирал и колата на сина му го изпреварила. Успял да отстрани повредата, след което също потеглил. Пристигнал някъде около 23.00 – 23.10 часа и първата му работа била да скрие наркотиците, които носил за продаване, на три дървета в гората. После отишъл до тоалетната, след което се присъединил към компанията, която го чакала на плаца. Водили разговори, поръчвали пиене, танцували. По молба на св. Д. С. го представил на св. А. Б. и останал известно време покрай двамата, докато се опознаят. Към компанията се присъединили и св. К., с когото още в затворническото общежитие се били уговорили да се видял на партито, и св. Х.. По едно време започнал масови продажби на наркотици, като за целта отивал до скривалищата им в гората, за да отдели съответната доза. Първият на който продал амфетамин, бил св. Д. Х. (срещу залог на сребърния му синджир). После снабдил и св. А. с екстази. След това електрозахранването на техно партито спряло. Когато след около 10-20 минути аварията била отстранена, отишъл в стая от хижата, за да разфасова на по-малки дози част от наркотиците. Сетне завел св. Б. в същата стая, за да смръкне наркотик. До сутринта се веселял, говорейки си с този-онзи, а междувременно извършил към 30 продажби на наркотици. Тръгнали си със св. С. от партито към 04.00 - 05.00 часа.

4.3.2 Подслушаните разговори между подс. А. и сина му М. А. безсъмнено показват, че той се е опитал да използва техно партито за алиби.

Както беше споменато, Б.А. е привлечен в качеството на обвиняем по настоящото досъдебно производство на 18.09.2014 г. (вж. т. 1, л. 4 ДП). Разбирайки, че е обвинен в убийството на О. Х., е започнал активни разговори със сина си за събитията от вечерта на 17.08.2007 г. (използвал стационарни мобилни телефони, монтирани на пилон в мястото за разходка, докато е бил „на каре“ в затворническото общежитие, а синът му участвал в телефонната връзка посредством СИМ-карта с номер за разговори *****).

Още на следващия ден, 19.09.2014 г., в 10.43 ч. Б.А. заявил на сина си, че това, в което го обвиняват, е невъзможно да се случи и предал своята версия, като три пъти му заръчал да слуша внимателно: „Знаеш ли това кога е? Когато ходихме на хижа „Р.п.“, аз, ти Д., Д., М., разбираш ли ме? Сети ли се?“. А после: „Начи тва нищо не може да стане! (…) Слушаш ли ме хубаво (…) Значи тва става в единадесет и половина на една хижа „Ч.“ горе“. После продължил: „Така начи и… ние в единадесет  часа, слушаш ли ме хубаво, в единадесет часа тръгнахме от тва – от И., минахме аз, ти, Д., М., Д., минахме, взехме ония Х., сети ли се? Качихме се горе и там се видяхме с другите хора, цялото Т. беше горе (…) И продавахме (…) аз продавах наркотици (…) Аз съм взел присъда за това нещо (…) И точно тогава съм бил там! Синът му го уверил: „Плътно зад теб сме!“, а подсъдимият добавил: „Ти дойде с Д., с ааа Р., разбираш ли ме…Изчакахме я Д. да се оправи…чуваш ли ме? И М. дойде и тръгнахме нагоре, минахме, взехме Х. и тръгнахме нагоре (…) от С., където го взехме, и ходили сме нагоре и там се видяхме вече с който трябва (…) Туй е цялата работа. А твое задължение е да минеш…“. Получил отговора: „Повече през никакви хора няма да минаваме. Никой няма да срещаме…“. В разговор от 20.09.2014 г. подсъдимият е продължил с уточненията: „Не съм се отделял нито от твоя гъз, нито от гъза на Д., нито от на нейните приятелки!“. М. А. обърнал внимание: „Ние сме били на разработка, куките са ни следели всяка една минута…знаят телефоните ни. Те знаят къде сме били, бе, човек!“. Получил отговора: „Телефоните им еби майката. Телефоните могат да се дават“. Синът му не бил сигурен: „Няма такива могат да дават (…) като се дават присъди на СеРеСета“ Бащата възразил: „…моя телефон мога да го дам ей ся на някой да го разхожда из цяла Б., тва не е нищо!“. Синът изоставил спора: „Абе, майната му, ти си бил до мен!“. За бащата обаче това не било достатъчно: „Аз съм бил до теб, аз съм бил и до други хора (…) Слушай ме хубаво, ся (…) аз съм научил горе, че този човек е еди какво си, разбираш ли ме? (…) Бях още горе и разбрах! Тя клюката два, три часа се разбра, разбираш ли ме?“. В последващ разговор, от 21.09.2014г., подсъдимият пак настоял М. да се срещне с бъдещите свидетели: „Хубаво е тези хода да се видят там (…) те са ти там по ръка, бе, Д., М., тея-ония“. На следващия ден, 22-ри септември, синът му го попитал въз основа на какво е повдигнато обвинението и получил отговора: „…ти знаеш поне, че съм бил с тебе, с Д., с М., с Д., с още други хора!“. Синът му отново изказал предположението, че полицията има информация: „Как, бе, ние сме били на разработка тогава!“. Подсъдимият неглижирал: „Остай разработката“. Синът му се примирил: „…квото искат да казват бе, ти си бил до мен (…) където и да ме дърпат, ти си до мен (…) другите хора не ме интересуват!“. Бащата не бил удовлетворен и отново настоял: „Аз не съм бил само до тебе! (…) Аз не съм се отделял от на оная малката гъза, нито от твоя, нито от на М.“. Събеседникът изяснил: „… ти си бил с мен в колата, на предната седалка в дясно“. Получил отговора: „ Да. И така. Ти знаеш колко тумба натоварихме нагоре и кои хора и минахме през С.“. М. А. вметнал: „И после се връщахме за Х.“, а подсъдимият го поправил: “ Абе, от там отидохме и взехме Х.. (…)  Тогава се качихме горе и горе аз имах среща с оная лудата, точно тогава. Недей споменава имена! Горе и С. беше с още сумати. С. Б. (…) то е твоя работа да разбереш кои са били…“. Последвал разговор от 04.10.2014 г., в който подсъдимият за пореден път настоял: „… ти иди говори с Д., с М., с тея, щото те са ги викали, дърпали  са ги, разбираш ли? (…) И като дойдеш на свиждане ще ти кажа ся, не трябва да се знае, разбираш ли ме, аз така, както знам къде съм бил на тая дата“. На 10.10.2014г. е проведен пореден разговор, като в началото синът отбелязал, че временно няма кола. Бащата възкликнал: „…ако трябва и пеш ще вървиш (…)!. Мини през М. и Д., обясни им (…) Много поздрави им кажи. (…). А вече като имаш кола, аз ще кажа на майка ти къде да отидеш и кво да направиш (…) ако трябва ще вземеш за един ден там под наем и ще обиколиш наляво-надясно (…) Нали помниш, че ходих в С. там при един човек (…) сети ли се, бяхме заедно? Една путка и един пич (…) и те бяха горе, и тях ще ги призоват. Аз имах, видях се и с тях, разбираш ли ме? (…) Абе като дойдеш, ще се разберем, бе (…) Аз с тях си правих мохабет половин, един час, аз, ти, Д., А., Д. беше до нас, С. Б. (…) всичките там“ (цитираните ВДС са отделени в папка, която е част от явното дело).

Вижда се колко конкретни сведения е предал подсъдимият относно часа и мястото на убийството, за своето местоположение по същото време и за лицата, които, ако бъдат „видени“, могат да дадат съответстващи показания (а със свидетелите Х. и К. подсъдимият ежедневно общувал в затворническото общежитие). ПОС правилно е достигнал до извода, че става дума за разясняване на алиби: били тръгнали към партито с изброените лица (които са все техни приятели) около 23.00 часа; пристигнали; той неотлъчно е бил в района на хижа „Р.п.“; там разбрал за убийството, защото се разчуло. Цитираните разговори не оставят никакво съмнение по въпроса, че Б.А. се е постарал да насочи сина си към съобщената хронология на събитията, с която, на свой ред, той да запознае склонните да свидетелстват в негова полза. Не може да се възприеме за основателно възражението на защитата, че разговорите представлявали описване на случилото се. От една страна, синът му също е участник в събитията, така че не било нужно да му бъдат описвани, а от друга страна, разговорите съдържат недвусмислено указание да „мине“ през конкретно посочени лица и да им „обясни“. Репликите показват как подсъдимият е искал да звучат техните бъдещи показания – „Не съм се отделял нито от гъза на Д., нито от на нейните приятелки… нито от на оная малката гъза, нито от твоя, нито от на М.“.

Адв. Д. явно се обърка, твърдейки, че нарочените за обикаляне свидетели вече били разпитани (и в тази връзка обоснова мнение, че целта на разговорите не била подготвяне на техните показания). Всъщност св. Д. С. е разпитан на 26 септември 14 г., св. С.  и св. С. – на 27 ноември 14 г. 

Разговорите са показателни и за извънпроцесуалното знание на подсъдимия за точния час и точното място на убийството, тъй като на 18.09.2014 г. му е било повдигнато обвинение, което не е било информативно относно тези два факта (вж. л. 4 от том 1 ДП). В този документ не е посочено привлеченият да е запознат с доказателствата по делото; не е било образувано и съдебно производство по реда на чл. 64 НПК, така че протоколите за разпит на очевидците на прострелването и на анономните свидетели не са му станали достояние. Всъщност единственият досъдебен процесуален документ, в който става дума за часа на убийството, е обвинителният акт.

4.3.3 Като съпостави и прецени цитираните показания и обяснения в аспекта на цитираните подслушани разговори, въззивният съд достигна до констатацията, че подсъдимият е пристигнал пред хижа „Р.п.“ не около 23.00ч., както посочил в подслушаните разговори със сина си, а в интервала 20.20-20.50 ч.

4.3.3.1 Показанията на св. Д. Х. са правдоподобни относно времето, когато е срещнал подсъдимия на партито – преди осъщественото в около 21.30-22 часа придобиване на наркотик. Този свидетел е независим очевидец на събитията през инкриминираната нощ, като не е нито в приятелски, нито във враждебни (а в неутрални) отношения с подсъдимия. Разискваното твърдение е кредитируемо и доколкото той свързва времето на контакта с Б.А. с важен за себе си момент – бил заложил своя ценна вещ, за да вземе от него амфетамин. Освен това е пределно точен в разказа си и за втората вечер на партито, когато също запомнил времето на пристигане на подсъдимия – много по-късно от предходната вечер, а именно след 23.00 часа. Самият подсъдим не отрича да е разпространил на св. Х. наркотик срещу залог върху сребърен синджир (дори описва плетката му).

В своите използваеми досъдебни показания св. А., който придружавал св. Х. на партито, потвърждава, че към 21.30-22.00 часа двамата вече били там. В с.з. пред ПОС е обявил само края на тази времева рамка – 22.00 часа. Логично е да бъдат възприети първите му показания, които са близки до изследваното събитие, а и са богати на редица други подробности.

При нито един свой разпит св. А. не възстановява спомен за среща с Б.А. скоро след пристигането им, но уточнява, че не е бил непрекъснато до св. Х.. Налага се констатацията, че св. Х. е придобил наркотик от Б.А. в отсъствието на приятеля си.

4.3.3.2 Коментираното твърдение на св. Х., че е видял Б.А. преди 21.30-22.00 часа, е в съзвучие с показанията на св. М.С.на л. 573 от Ч.я първоинстанционен том. Св. С. възприел присъствието на компанията на подсъдимия (него, „моята жена Й., с която се разделихме“, А. и М.), на смрачаване, когато все още било достатъчно светло, за да види един от тях „на пулта“. Както по-горе беше казано, според справката от Института по астрономия на л. 524 от втория въззивен том на 17 август 2007 г. в района на село Х. светлата част на денонощието постепенно е преминавала в тъмна в интервала от 20.20ч. до 20.50 ч. ПАС повярва на св. С., че той самият се качил с колата на баща си по-рано – в късния следобед, доколкото няма доказателство, което да опровергае показанията му в тази част. Нито един от придружилите подсъдимия по пътя нагоре, а и самият подсъдим не са запомнили как св. С. е достигнал хижата. Б.А. счита, че св. М.С.е бил в една от двете коли, с които отишли, а св. Х. – че се е возил в „Г.“а. Първият обаче не може да каже кога е станало качването му в някоя от колите – дали са го взели от дома му в ЖК „Т.“, или някъде по пътя от ул. „Л.“ до кв. „С.“, а вторият само „мисли че“ са пътували заедно. Впрочем спомените на св. Х. са твърде смътни за пътуването към хижата при положение че не е запомнил присъствието и на другите пасажери – св. С. и св. Ц.. На свой ред св. Ц. добре е запомнил, че по пътя нагоре са взели от кв. „С.“ св. Х., а за св. М.С., когото видял на партито, изрично уточнява, че не знае как се е придвижил. Трябва да се вметне, че спомените на подсъдимия са категорични и детайлни относно всички останали обстоятелства и на този фон колебанието му относно превозването на св. С. изпъква особено отчетливо. Всъщност в „Г.“а е нямало място за св. С. при положение че подсъдимият бил зад волана, св. С. – на предната дясна седалка, а отзад седели трима възрастни – свидетелите Ц., Б. и Х.; в „Р.“то е имало място, но пасажерът св. С. е сигурен, че той и М. А. не са пътували заедно със св. С..

4.3.3.3 Съответстващите си по обсъждания въпрос показания на св. С. и на св. Х. синхронизират с показанията на разпитания пред въззивната инстанция св. Н.Х., който беше абсолютно категоричен, че на свечеряване осъществил пряк контакт с Б.А. на партито.

Подсъдимият предложи на съда да не повярва на св. Х. по този въпрос, защото бил прост таксиметров шофьор, който явно се заблуждавал заради широката и обилна осветеност на терена пред хижата. Според съда св. Х. не изглеждаше никак заблуден. Дори успя да посочи месеца и годината на партито, а сетне да разграничи случките, които са се развили преди, по време на полумрака и около полунощ: по обяд той пристигнал, по-късно, но все още по светло, видял подсъдимия, малко след това, на свечеряване, седнал с него на пейка, а по тъмно, по-точно малко преди полунощ, си легнал в стая от хижата. От тази подредба на събитията едно след друго излиза, че таксиметровият шофьор е възприемал Б.А. на границата между светлата и тъмната част на денонощието, която според споменатата астрономическа информация е обхващала интервала 20.20-20.50 ч.

4.3.3.4 Твърдението на подсъдимия, че е пристигнал към 23.00-23.10 часа, тръгвайки час по-рано с автомобила си „Г.“ от пловдивския квартал „И.“, не среща сигурна доказателствена подкрепа. Синът му М. А. е отказал да свидетелства по делото (на осн. чл. 119 НПК). Неговата жена св. Й.С. и близката му приятелка св. А.Б. въобще не си спомнят в колко часа тръгнали и в колко часа пристигнали, а първата дори не е възприела присъствието на втората в колата. Друг от придружителите му – св. Х. е потвърдил казаното от него, че го е взел с „Г.“а от кв. „С.“, но не и твърдението му за часа на пристигане. Според показанията на св. Х. компанията била пред хижата към 00.00-01.00 часа. Подсъдимият казва, че е превозил с колата си и св. Ц. (който пристигнал за целта пред блока му в кв. И.“). Св. Ц. е потвърдил това, но за часа на пристигане на хижата е бил много колеблив – на различни места от своя разпит е изложил различни твърдения: в началото на показанията си е посочил, че с Б.А. са пристигнали към 24.00 часа, а по-нататък – че са пристигнали към 23.00 часа, след това – че всъщност не си спомня точно. Показанията на св. Д. С., според които „в 24.00 ч. вече мисля бяхме на партито“, се разминават с обясненията на подсъдимия с цял час. Св. К., допуснат до разпит по почин на подсъдимия, твърди, че е отишъл на партито не онази, а следващата нощ. Св. К. е единственият, който твърди среща с подсъдимия на празненството в 23.00 часа.

  Така очерталата се доказателствена ситуация налага извода, че свидетелите Х., Ц. и С. и бащата и сина А. са се придвижили до партито с две коли в колона, тъй като между твърденията им не се забелязва разминаване по този въпрос, а и няма доказателство, което да им противостои. Техните твърдения обаче са неизползваеми за оформяне на извод относно часа на пристигане заради описаните по-горе сериозни несъответствия. Относно часа трябва да се кредитират показанията на свидетелите Х., С. и Х., доколкото са еднопосочни, а и конкретни относно събитията, с които свързват обсъжданото обстоятелство. Доверявайки им се и с оглед и на астрономическата справка ПАС направи горепосочената нова фактическа констатация – че компанията на подсъдимия е пристигнала между 20.20 ч. и 20.50 ч.

И съответно отхвърли като неистина твърдението на св. К., което противоречи на кредитираните показания на посочените трима свидетели. В следващата точка ПАС ще изложи съображения, че освен това показанията на г-н К. са заинтересовани и поради това – ненадеждни в своята цялост.

Що се отнася до твърдението на св. С. за пристигане към полунощ, то следва да се приеме за добросъвестно заблуждение (ще бъде разисквано в точка 4.3.5).

4.3.4 В показанията на свидетелите Х., Ц. и К. е заявена сигурност, че от началото до края на празненството са се разделяли от подсъдимия най-много за 10-15 минути. Св. Х. обяви, че той и подсъдимият седнали на пейка на плаца надвечер и в следващите няколко часа „постоянно виждал Б.“.

И четиримата посочени свидетели имат интерес от благоприятен за подсъдимия изход на делото заради другарските си отношения с него. Приятелската му връзка с Х. и К. е силна и крепка, тъй като е изградена по време на неблагоприятен и за тримата житейски етап – когато изтърпявали наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Д.“ през 2007 г. Особено близък му бил св. К. – двамата обитавали едно и също помещение в затворническото общежитие, заедно ползвали отпуск, а и заедно престоявали в карцера. Св. Ц. му бил помощник в разпространяването на наркотици. А св. Х. - приятел, с когото били в една компания, а и имали уговорка да се видят (и празнуват заедно) на партито.

При анализа на казаното от посочените свидетели ПАС взе предвид споменатата заинтересованост, защото тя беше и показана чрез явен стремеж да подпомогнат защитата на подсъдимия. ПАС има предвид липсата на всякаква логика Х. и К. да следят така стриктно Б.А., и то на огромното пространство пред хижата, а и самите свидетели не поясняват причината за това. Така че техните твърдения не изглеждат истинни дори разгледани изолирано от останалите доказателства. Св. Ц. е подпомагал продажбите на наркотици, така че е логично да е бил в близост до подсъдимия, но според една от изложените в разпита му версии  това се е случвало за времето от полунощ нататък.

Що се отнася до св. Х., той даде да се разбере, че се сеща, че подсъдимият гради алиби за инкриминираната вечер и побърза още в свободния си разказ да обяви, че постоянно го е виждал до малко преди полунощ. Тъй като беше разпитан по делото за първи път по решение, взето от въззивната инстанция в закрито заседание, и то веднага след приключване на дългогодишното му пребиваване зад граница, е нямало откъде да научи, че подсъдимият твърди час на пристигане доста след смрачаване. И очаквано каза истината за времето, когато е пристигнал Б.А., способствайки за опровергаване твърдението му за пристигане около 23.00 часа. Сетне, предлагайки непоискана подкрепа, направи споменатото изявление за постоянен зрителен контакт с подсъдимия и така влезе в конфронтация с уверението на последния за продължително обикаляне на гората, хижата и поляната с размери на футболно игрище, където контактувал с множество лица и продавал наркотици, като преди всяка сделка отивал да вземе стоката от скривалищата. Очерталата се колизия дискредитира твърдението на св. Х., че не е изпускал от поглед подсъдимия.

4.3.5 Според ПАС св. А., св. С. и св. С. дават показания, от които следва, че Б.А. е отсъствал от партито за времето от около 21.30ч. до около 00.30-01.00 ч.

4.3.5.1 Св. С. е категоричен, че скоро след пристигането им подсъдимият го запознал със св. Б.. Св. С. го забелязал чак след три часа, а преди това „се оглеждал и търсел да види останалите, тъй като били отишли заедно, но не ги виждал“ (вж. л. 282 от том 2 от първоинст. дело). В началото на изложението ПАС изложи съображения, че показанията на този свидетел са принципно кредитируеми. Така че и относно сега изследваното обстоятелство може да се очаква обективна информация. Коментираното по-горе негово объркване относно часа на пристигане, респ. относно  началото на контакта със св. Б., не може да опровергае твърдението за времетраенето на този контакт. Това е така, защото е разбираемо св. С. да помни продължителното и приятно прекарване с момиче, а не точно кога през онази дълга празнична нощ е започнало.

 Св. Б. счита, че въобще не се е запознавала с човек на име Д., но показанията ѝ нямат потенциала и да опровергаят казаното от него. Всъщност тя не си спомня нищо конкретно около провеждането на партито от 17.08.2007 г., а и подсъдимият е сигурен, че лично е запознал двамата младежи още в началото на празненството. Св. Ц. също видял, че св. С. прекарва времето си в компанията на св. Б..

4.3.5.2 Показанията на св. М.С.също са информативни относно изследваното обстоятелство. ПАС съобрази това, че отношението му към подсъдимия не е доброжелателно при положение че двамата „делели“ една и съща жена – св. С.. Поради това подложи показанията му на внимателен преглед, но не констатира стремеж да навреди на Б.А.. Особено показателно за липсата на подобен стремеж е обстоятелството, че при подробния си разпит от 26.09.2017 г. той откровено е заявил, че не е видял и не знае дали Б.А. е напускал територията на партито  (вж. л. 575 гръб от Ч.я първоинст. том). В пункт 1 от настоящото решение ПАС обоснова становище, че свидетелят е неподатлив на манипулиране (и чрез молби, и чрез заплахи, и чрез респектиране). Така че на показанията му може да се даде вяра и в частта относно временното отсъствие на Б.А.. Освен това, за разлика от всички останали, той нарочно е следял неговото движение. Правел е това, изчаквайки го да остави св. Й.С., за да може той, на свой ред, да се доближи до нея и да я увлече в разговор за изстиналите им взаимоотношения. Във връзка с тази конкретна причина звучи правдиво казаното от него, че когато „бая са се карали с Д.“, подсъдимият го е нямало, придружено с пояснението, че ако е бил на партито, не би ги оставил насаме. Той не може да определи от кога до кога е успял да остане насаме със св. С.. Очевидно става дума за част от същия период (21.30ч. - 00.30/01.00 ч.), тъй като казва, че след като приключил контактът с нея, останал още няколко часа на партито.

4.3.5.3 Св. Х. е съобщил, че е виждал Б.А. няколко пъти на партито („той идваше, влизаше, излизаше, пак се мерне и така…криеше се от неговата приятелка…дойде с друго момиче…“), но подсъдимият греши, че това твърдение му осигурява алиби. Свидетелят изрично е посочил: „Видях Б. два, три пъти преди да си купя наркотиците“ (вж. л. 165 гръб от втория първоинст.том), а времето на покупките сочи уверено, конкретно и двукратно – към 21.30-22.00ч. купил амфетамин за първи път, а след единадесет часа купил амфетамин за втори път. Самият Б.А. заяви, че е минало време между първата и втората продажба, която се е състояла около полунощ – вж. частичните му обяснения на л. 507 от втория въззивен том. За събитията между двете покупки на амфетамин, както и за случилото се след втората св. Х. е загубил точен спомен. Казал е, че по време на партито (на което бил буден цяла нощ) подсъдимият идвал в стаята му да дозира наркотици, идвал и с момиче, с което останал насаме, но не е могъл да конкретизира коя след коя случка е следвала. Съобщил е също, че по някое време след първата покупка на амфетамин безуспешно търсил Б.А. (за да закупи втора доза), включително чрез другите присъстващи на партито и по телефона, но за времето и на това събитие не е сигурен.

4.3.5.4 На свой ред св. А. сочи, че когато в един момент св. Х. му казал, че вижда подсъдимия (на паркинга), двамата веднага отишли при него. И на досъдебното производство, и пред съда св. А. е сигурен, че въпросният момент е бил някъде между 00.00 ч. и 01.00 ч., а го е запомнил, защото тогава той самият най-сетне се снабдил с наркотик. Както беше посочено по-горе, приобщените досъдебни показания на св. А. се различават от дадените от него пред ПОС показания единствено по въпроса колко пъти е виждал Б.А. – пред следователя е посочил еднократно виждане (споменатия контакт между 00.00ч. и 01.00ч.), а пред съда – няколкократно. Въззивният съд отхвърля вторите му показания като недостоверни, тъй като не е успял да посочи защо е изоставил досъдебното си твърдение за еднократно виждане, и то години по-късно. Изказаното от него предположение „може би следователят ме е подвел“ не може да дискредитира това твърдение. Още повече, че е заявил пред ПОС, че преди въпросния разпит бил натискан от полицаите да каже, че е виждал на партито пушка у Б.А.; той е отказал възмутено и бил оставен да даде добросъвестни и верни показания за събитията. 

4.3.5.5 За разлика от първата инстанция ПАС счете за правдиви обясненията на Б.А., че за половин-един час след пристигането си развил голяма активност. Няма свидетел, който да опровергае твърдяната от подсъдимия последователност на случките – скриването на носената дрога в гората (на три дървета) било първото му действие, последвано от посещение до тоалетната, после отишъл да купи и занесъл напитки на компанията, вдигнали наздравица и започнали да се веселят, по едно време създал контакт между свидетелите С. и Б. и постоял до тях, докато се опознаят, а св. Х. снабдил с наркотик, като за целта отишъл до гората, взел няколко грама амфетамин и му ги предал срещу залог върху негов накит. От показанията на св. Х., които подсъдимият не оспори, се установи, че известно време между тези събития двамата си поговорили, сядайки на пейка на плаца.

Ето защо и с оглед констатацията за пристигането на компанията на подсъдимия в диапазона 20.20 - 20.50ч. ПАС прие, че запознанството на свидетелите Б. и С. и снабдяването на св. Х. с амфетамин са се развили около началния момент на фиксираната от св. Х. рамка 21.30-22.00 часа. Няма свидетел, който да потвърди, че веднага след това са се случили другите описани от Б.А. събития (осигурил екстази на св. А., крил се в гората след фалшив сигнал за полицейско присъствие, влязъл в стаята на св. Д. Х. в хижата, за да дозира наркотици на ел. везна, завел Б. в същата стая, за да приеме наркотик, продавал наркотици на тридесетина други лица). Напротив, св. А. е съобщил, че е купил екстази някъде между 00.00 - 01.00 часа, а св. С. – че след запознанството с Б. тя не се е отделяла от него часове наред, т.е. не е ходила в хижата, придружена от Б.А.. Що се отнася до св. Х., той не е успял да уточни времето на пребиваване на подсъдимия в неговата стая дори спрямо времето на двете покупки на амфетамин. От показанията му излиза, че са го интересували единствено наркотиците (които и препродавал на свои хора), поради което точно е запомнил кога какво е купувал от наркоразпространителя Б.А., а всички останали събития му бледнеят.

Като взе предвид споменатите еднопосочни твърдения на свидетелите А. и С., ПАС счете, че изброените събития са образували втори етап от активността на подсъдимия на партито. Този втори етап е започнал след полунощ и е траел до ранните сутрешни часове. 

А фактическата констатация на ПОС за отсъствие на подсъдимия от партито от 22.00 ч. нататък измени, като прие, че се е оттеглил с колата си, след като продал амфетамин на св. Х. и запознал свидетелите С. и Б., т.е. в или малко след 21.30 часа. 

 

5. Свидетелят с тайна самоличност и идентификационен № * възпризвежда извънпроцесуално признание за убийството от страна на своя приятел Б.А.

 

5.1 В показанията си на л. 9 от първия досъдебен том свидетелят * е разказал за споделено му от подсъдимия признание, че е убил О. Х. на вилата му над хижа „З.“, улучвайки го още с първия изстрел от пушка. Уточнил е, че Б.А. му разкрил и причината – дължал на пострадалия пари, защото бил продал получен от него кокаин в количество между 0,5 - 1 кг. Подсъдимият споделил още, че се води разследване, в хода на което полицаите стигнали до пушката, която бил укрил при свой приятел, но не могли да докажат нищо.

В с.з. от 01.03.2021 г. по настоящото въззивно дело беше проведен  разпит на свидетеля * по реда на чл. 141 НПК – извън съдебната зала, в отсъствието на страните (вж. л. 501 гр. и сл. от втория въззивен том). Пред съдебния състав той настоя, че не е чувал от устата на подсъдимия признание за убийството, нито пък някога двамата са били по едно и също време в пловдивското заведение „Ч.“. И се отрече от всички свои изявления от досъдебното производство, които бяха приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК. По изрично негово желание, заявено и в декларация (вж. л. 312 от том 1 от въззивното дело), беше осветлен и включен в списъка на участниците в процеса като явния свидетел И.П.К.. Незабавно след това, в същото с.з. от първи март, беше проведен негов публичен разпит в съдебната зала, при който изложи идентично твърдение – нито едно изречение от досъдебния му разпит като свидетел с тайна самоличност (който отново беше прочетен на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК) не било вярно, а целият разпит представлявал негова собствена „измишльотина“. Преди това многократно подчерта – и в разпита си по реда на чл. 141 НПК, и в публичната фаза на заседанието от първи март, и писмено – в декларацията, с която е пожелал разкриване на самоличността си, че се е наложило да бъде продължително време (от 28.05.14г. до 01.04.15г.) натискан да даде отречените показания, включително сплашван – и словесно  (със заплахата, че няма да излезе жив от ареста и че ще бъде застрелян в гръб), и конклудентно (шест/седем пъти бил извеждан от ареста и завеждан на места, на които се е чувствал безпомощен – на Г. база, на Ч. километър, на река М., по заведения). Това се оказало недостатъчно и накрая манипулаторите му дали уверение, че няма да бъде разпитван, а друг човек, който ще се представя с неговата самоличност, ще бъде „сложен“ вместо него. Заяви, че в последна сметка е влязъл с полицаите, един от които бил св. З.К., в „уговорка“, като няколко пъти повтори тази дума. Частта от уговорката, която полицията (и обвинителите) следвало да изпълнят, била облекчаване на положението му по образуваното през 2014 г. дело за убийството на Д.^[12].

5.2 Уверението на св. К., че е бил „навиван“ да предостави своята самоличност на друго лице, което щяло вместо него да уличи Б.А., не беше възприето за истина. То е несъвместимо с двукратното изявление на самия К., че през 2014 г. лично е диктувал на разпитващия своите показания.

5.3 Всъщност ПАС не му повярва, че въобще е бил убеждаван да даде показанията от 2014 г. Във въззивното заседание от 22 март 2021 г. св. К. (с когото св. К. каза, че предимно е контактувал) категорично отрече да е бил инициаторът на свидетелстването и заяви отличен спомен за случилото се преди разпита – г-н К. го потърсил, разказал му за разговора с Б.А. и сам поискал да стане свидетел. Преди това св. К. подробно говори за изграждания от началото на 2014 г. доверителен контакт със св. К., който през месец май 2014 г. се оказал обвинен и задържан по делото за убийството на Г. Д. (вж. л. 589 от втория въззивен том). По думите на св. К. лишеният от свобода многократно, продължително и по своя инициатива престоявал в кабинета му в сградата на ареста на ул. „П. Д.П.“, което за него било развлечение. Той, на свой ред, го насърчавал да му гостува, очаквайки в някакъв момент да реши да му довери случилото се с Д.. Така двамата се сближили и отношенията им станали дружески. Св. К. търсел начин да излезе на свобода, защото изпитвал силни притеснения и за здравето си, и за бизнеса си, и за сина си, който бил с условна присъда, а нямало кой да го контролира. За целта при споменатите многобройни срещи в кабинета на полицая му подавал различни сведения за чужда престъпна дейност. Надявал се да бъдат отчетени като морално похвално поведение от наблюдаващия прокурор по делото „Д.“ и в тази връзка мярката му за неотклонение да бъде смекчена. Със съгласието на задържания св. К. предавал сведенията на прокурора, който ги отхвърлял като маловажни или недостатъчно конкретни. По подобен начин отказал да се занимае с информация за убийството на М.Я.. Невиждайки друг начин, св. К. решил да издаде споделеното му от подсъдимия за убийството на О. Х. и един ден подметнал на св. К.: „Искаш ли да ти кажа информация за едно убийство, за което нищо не знаете? Аз ще ти кажа, но ти трябва да ми обещаеш, че като ти го кажа това нещо, аз ще се възползвам от това, което съм ти казал, а не ти да се възползваш на мой гръб и да стане така, че това, което съм ти казал, не е излязло от мен. Аз ти го казвам, за да се възползвам от това нещо!“. Отбелязал, че се е консултирал със своите адвокати преди това. Св. К. се съгласил да го изслуша и чул от него разказ, чиито подробности не можа да възпроизведе. В общи линии ставало въпрос за контакт с Б.А. в кафене, при който той бил споделил на приятеля си И.К., че е убил О. Х. заради около килограм кокаин, с един изстрел от пушката, която е била намерена у „К.“. Уточнил и мястото – на вилата му над хижа „З.“, на която имало гости. Св. К. вметнал, че му направило впечатление състоянието и мотива на подсъдимия да му се довери: „Б. беше много превъзбуден. Много искаше да ми се похвали“.

Тази информация била „одобрена“, доколкото била конкретна и съответна и на обстоятелствата около убийството, и на факта на близките отношения между подсъдимия и св. К., а и ставало дума за оръжието и лицето, което след убийството го е държало. Заради споменатите отношения св. К. не искал Б.А. да узнае за свидетелстването и след поредна консултация със своите адвокати сам пожелал да бъде защитен свидетел. Св. К. го предупредил, че процедурата е сложна и дълга, но той бил категоричен.

В поредна среща, проведена след разпита (на който св. К. не присъствал), св. К. му рекъл: „Разпитаха ме, всичко, което го знаех, го казах“. В кратък срок след това е настъпила и промяна на мярката му за неотклонение (с акт на прокурора по делото „Д.“).

ПАС повярва на св. К., че не е упражнявал каквото и да е давление по отношение на св. К. не само заради горния строен, логичен и обстоятелствен разказ и увереността му при проведената във въззивно с.з. очна ставка между двамата. А и защото св. К. сам опроверга твърдението си за манипулация – с думите, че продължителната принуда за лъжесвидетелстване във вреда на подсъдимия обхващала времето от 28.05.2014 г. до 01.04.2015 г. Става въпрос за това, че показанията му са депозирани още в началото на визирания период – на 16.07.14 г., така че по-нататъшното въздействие (до крайната спомената дата - 01.04.15 г.) се оказва съвсем безпредметно. Освен това няма никаква логика да бъде упражнено (неправомерно) въздействие за разказване на история, съдържаща разминавания с действителното положение (ще бъдат изложени по-долу). Още повече, че св. К. каза, че не е прочел своите показания, след като били записани под негова диктовка, не ги е и подписал (бидейки свидетел с ТС). Значи не е имало технически проблем да бъдат пренаписани от „манипулаторите“ след неговото оттегляне, като бъдат елиминирани въпросните несъответствия.

И най-вече: твърдението на св. К. за собствена инициатива на св. К. за уличаване на подсъдимия е съответно на процесуалната „безизходица“, в която преди 16.07.2014 г. се е намирало разследването. След огледите на местопроизшествието и получаване на експертни заключения за причината за смъртта на О. Х. органите на досъдебното производство не са успели да достигнат до версия за авторството, която да подложат на процесуална проверка. Всъщност през 2008 г. те са намерили във владение на св. Р. пушката „З.“ и са успели да проследят движението ѝ до св. К., но не и по-назад. Т.е. не са я свързали с подсъдимия, за което допринесъл св. К.. Видно от изисканите на досъдебното производство обвинителен акт и присъда по унищоженото н.о.х.д. № 178/08г. на ПРС, 24 н.с., по което последният е бил осъден за противозаконно държане на това оръжие, той не е посочил, в качеството си на обвиняем и подсъдим, кой и кога му я е дал. Ето защо пушката е престояла в централния софийски склад (където е била оставена след отнемането ѝ в полза на държавата по н.о.х.д. № 178/08г.) от 2008г. до 2014г. и по щастлива случайност не е била използвана за държавна нужда, загубена или повредена. Следва да се вметне, че по думите на св. К. не било обърнато внимание на информатора, който още през 08 г. съобщил за слух, че убийството на Х. е извършено с пушката, която после е попаднала у св. К., и поради това тази пушка не е била съхранена на някакво контролираното от П.та полиция място. Съвсем очевидно е, че именно изложените шест години по-късно изявления на св. К. „…каза, че полицаите са стигнали до пушката…която я е дал след случая на негов приятел. Не можах да разбера дали пушката е била на този човек или е била на Б. и я е дал на този човек да му я пази. Но ми каза, че полицаите са стигнали по този човек по някакъв начин и в него са намерили пушката. Този негов приятел бил задържан в ареста…заради тази пушка“ са насочили вниманието към изследване на връзката между пушката, Б.А. и споменатия негов близък приятел – св. К.. От писмата на л. 56 и л. 57 от първия досъдебен том се вижда, че пушката е поискана от ЦОС-С. и съответно е приобщена като веществено доказателство в деня, следващ разпита на св. К.  -  на 17.07.2014 г..

Иначе казано, преди да се появи св. К., полицаите не са и предполагали, че пушката, за държането на която приятелят на подсъдимия е бил осъден, е пушката, произвела фаталния изстрел. Именно показанията на тайния свидетел са „снабдили“ разследването с информация за оръдието на престъплението и са провокирали неговото приобщаване, събиране на доказателства за получаването му преди и за скриването му след убийството, а след това и за местонахождението на Б.А. на 17.08.07 г. (вж. докладната записка на л. 60 и сл. от том 1 ДП). „Дали са един нов тласък на делото“, както се изрази св. К..

Следващите събития са се развили бързо и в логическа последователност: На 06.08.14 г. св. К. е бил призован за разпит (вж. л. 24 от том 1 ДП). Тогава е нямало как да скрие присъствието на М. А. (както е направил през 08г. в разпитите си като обвиняем и подсъдим по горепосоченото дело с предмет обвинение по чл. 339 НК). Защото е бил разпитван като свидетел, който носи наказателна отговорност по чл. 290 НК (а той е бил преди това осъждан). Все пак е направил максималното за прикриване участието на подсъдимия, като е казал, че е получил оръжието не от сина му, а от св. С., който го бил уверил, че е крадена. Когато на 12.09.2014 г. подсъдимият е бил призован за повдигане на обвинението, е разбрал, че полицаите най-сетне са направили връзката. На 13.09.2014г. е последвал подслушаният телефонен разговор със сина му, споменат в пункт 2 от настоящото решение, в който е демонстрирал силното си притеснение, че „ще отиде за още едно убийство“ и е поискал да отиде да говори с „чичо си И.“. На свой ред синът му му предал горецитираното послание от страна на К., че не е говорил „против него“. Седмица по-късно започнали подслушаните разговори със М. А. за наговаряне на свидетели. Преди края на м. септември стартирали разпитите на участниците в техно партито, при които се оказало, че Б.А. е отсъствал около три часа.

5.4 Именно защото преди приобщаването на пушката той не е бил дори заподозрян, ПАС отхвърли като неправдоподобно и казаното от св. В.Г. (с когото подсъдимият от години дружи в затвора), че през 2008 г. полицията е пробвала да го вербува за депозиране на лъжливи показания, уличаващи го в убийството на О. Х.. Отделен е въпросът, че двамата свидетели, претендиращи да са били подложени на противоправно въздействие, твърдят доста различен подход. Св. К. говори за упражнявана му продължителна принуда, а св. Г. съобщава, че след отхвърляне на направено му предложение за облекчаване на пенитенциарния му статут (срещу депозиране на уличаващи показания) е бил оставен на мира – не бил нито насилван, нито заплашван, нито молен. Не се разбира с какво св. К. е бил по-различен. Още повече че прави впечатление на доста стабилен в психическо отношение индивид за разлика от св. Г., който сподели, че се е разтревожил от евентуални увреждащи го актове и от страна на подсъдимия, и от страна на полицията (вж. л. 147 гр. и сл. от първия въззивен том).

Подобна „отстъпчивост“ полицията е проявила и по отношение на св. С., „оставяйки го“ да каже при разпита си на 27.11.2014г., че не е виждал никаква пушка у подсъдимия и че не помни техно партито (вж. л. 31 от том 1 ДП), и по отношение на свидетеля с *, „оставяйки го“ да се обърка при провеждането на 29.07.2014г. на разпознаване на пушката (вж. л. 34 от том 1 ДП). А, по логиката на защитата, упражняването на давление спрямо всеки от двамата би било лесно при положение че св. С. е можело да бъде блъфиран със заплаха за предстоящо обвиняване за съучастие с Б.А. в убийството, а на тайния свидетел с идентиф. номер * е могло да бъде подсказано коя пушка трябва „да разпознае“.

5.5 Не е истинно и твърдението на св. К. за причината да потвърди своите показания като свидетел с * в с.з. от 16.02.2017 г. (проведено по реда на чл. 141 НПК от проверяваната инстанция – вж. л. 511 от том 3 на ПОС). Той обяви при разпита си от първи март пред настоящата инстанция, че не искал да ги потвърди, но от полицията му били обещали, че ако направи това, обвинението по висящото тогава в окръжния съд дело „Д.“ ще бъде оттеглено в предстоящата пледоария. Според българския НПК подобно правомощие държавният обвинител няма, така че би било рисковано ангажирано с разследването лице да излъже точно по този начин тайния свидетел. Пък и св. К., с когото преимуществено е контактувал св. К., е сигурен, че никога не е ставало дума за оневиняване по което и да е дело. Свидетелят цитира следната негова реплика от разговора, предшестващ свидетелстването му през 2014 г.: „Аз много добре знам, че по това дело ще бъда осъден, но просто искам да е по-малко присъдата… аз ще кажа каквото знам, пък да видим какво ще стане!“.

В последна сметка наложеното на св. К. по делото „Д.“ наказание лишаване от свобода в размер на петнадесет години и шест месеца било неочаквано тежко. За него това бил шокиращ обрат, както сам подчерта при въззивните си разпити. Оказването на помощ за разкриване на престъпление (свое или чуждо) е показателно за по-ниска степен на обществена опасност, така че св. К. с основание се е надявал не само на промяна на мярката си за неотклонение, но и на ниско наказание. В тази връзка той добил усещането, че не е получил нищо срещу свидетелстването си като *. Звучи искрено изказаното от него разочарование: „Мисля, че М. и Ш. … са сключили по-успешна сделка с разследващите. Аз не успях да сключа като тях успешна сделка“. 

По-нататък съдът повярва и на твърдението му, че смъртта на сина му през м. септември 2020 г. е изиграла ролята на катализатор на оформящото се (заради случилото се на делото „Д.“) решение да се откаже от показанията си.

Вижда се, че личността на св. К. не притежава морална устойчивост и няма задръжки да заеме една или друга позиция в зависимост от сполитащите я житейски драми – (1) задържане под стража за убийството на Г. Д. през 2014 г. и (2) смърт в семейството през 2020 г. Той самият заяви, че първата е провокирала свидетелстването му на досъдебното производство, а втората – свидетелстването му пред въззивната инстанция през 2021 г.

5.6 Въпросът е кои показания са достоверни

ПАС се съгласява с първия съд, че досъдебните показания на г-н К. издържат проверката за достоверност. На първо място трябва да се посочи, че той и Б.А. другарували през годините и се ползвали с взаимно уважение и доверие, така че споделяне на убийство от единия на другия не е неправдоподобно. В този смисъл са показанията на св. К., който и описа нежеланието на св. К. подсъдимият да узнае, че е свидетелствал против него, като за целта дори настоял да премине усложнената процедура по скриване на самоличност. Самият подсъдим сподели, че е запознат с подробности от здравния статус и семейните проблеми на К. и демонстрира дълбокото си съчувствие. На второ място следва да се спомене склонността на Б.А. да се хвали с поведението си в ситуации, върху които е имал контрол, посочена от св. Д. С. (вж. л. 280 от първоинст.дело). Показанията на последния комуникират с възпроизведеното от св. К. изявление на св. К., че Б.А. много искал да му се похвали. Комуникират и с казаното от свидетеля * на л. 447 от първоинст. дело: „Б.А. с мен лично е споделял, че казва неща, за които после съжалява“. На трето място заслужава да се отбележи убедителността на изявленията на св. К. – той е говорил уверено и категорично, а в разказа му не се откриват противоречия, нито нелогичност. Освен това показанията му са богати на подробности, които в периода 2007 г. - 2014 г. не са били оповестени и е нямало как да бъдат узнати от страничен наблюдател: че жертвата била повалена „още с първия изстрел“, че изстрелът е произведен от голямо разстояние, че не била намерена гилзата, че мотивът бил освобождаване от дълг по нарко-сделка. Много важно е да се подчертае, че една от подробностите не е била известна дори на разследващите – че след прострелването пушката е била укрита от приятел на подсъдимия, който не го издал въпреки че бил задържан след намирането ѝ и в тази връзка „полицаите не могли да докажат нищо“. Именно подаденото от св. К. сведение е позволило да се направи връзката между оръжието и подсъдимия, която дотогава не е била разследвана. В ясно откроена причинна връзка с получаването на сведението последвали приобщаване на пушката като веществено доказателство, разпит на св. К., който се оказал споменатият приятел на Б.А., на св. С., който е съобщил, че е присъствал на предаването на пушката в ръцете на св. К., подслушването на разговорите между бащата и сина А., в които е ставало дума за наговаряне на свидетели, един от които бил И.К..

Вижда се, че възпроизведеното извънпроцесуално изявление на подсъдимия хармонично се вписва в останалата кредитирана доказателствена информация. На свой ред това означава, че осъдителният извод не се основава само на самопризнанието на подсъдимия, нито само на тайни показания, което означава че забраните по чл. 124 и чл. 281, ал. 8 НПК не са нарушени.

Новата позиция на св. К. не е кредитируема и защото съдържанието на досъдебните му показания беше възпроизведено в общи линии от св. К.. Както по-горе беше отбелязано, св. К. е споделил на полицая описаната случка преди официалния си разпит (целейки да получи процесуална облага по делото „Д.“). Заслужава да се спомене още, че самият К. не скри при разпита си от 01 март 2021г. своето желание за реваншизъм. Той недвусмислено показа, че след преживяната голяма човешка трагедия има необходимост да се върне към приятелската връзка със стария си другар Б.А. (с когото понастоящем са заедно в затвора). Даде да се разбере и че съобщаването на неистина не му е затруднително, защото счита, че „системата не му се е отблагодарила“. ПАС държи да подчертае, че самият К., добросъвестно и неподправено, обяви връзката: „На въпроса защо не се отказах по-рано от показанията ми като таен свидетел, причината е една-единствена – просто, като се случи така със сина ми…, реших…, прокурорът не си изпълни уговорката и аз не си изпълнявам уговорката…“.

Не се възприе, от друга страна, идеята на обвинението, че на новата позиция на св. К.  не трябва да се дава вяра, защото била манипулирана. Вярно е, че той беше колеблив относно предхождащите осветляването му събития – отказа да съобщи кой е написал декларацията, с която е поискал разкриване на самоличността си; не можа да обясни защо не я е депозирал директно в съда, а я е предоставил на адвокат; не си спомни на кой адвокат я е дал – на адв. Д. или на адв. К. (в последна сметка декларацията беше представена в с.з. от адв. Д., б.м.); обърка се по въпроса дали декларацията е била написана преди или след контакта с адв. Д.; между изложените в декларацията твърдения и показанията му в с.з. има съществено разминаване относно упражняването на физическо насилие като мотив за депозиране на досъдебните показания.

От илюстрираната лабилност на изявленията му как и кога е била оформена декларацията не следва, че решението на св. К. да окаже помощ на подс. А. му е било внушено. Напротив при депозиране на своите показания от първи март св. К. убеди съда, че взема решенията винаги самостоятелно, и то бързо и самоуверено. В този смисъл са и наблюденията на сближилия се с него св. К.. 

**

Не се възприе и възражението на защитата срещу кредитирането на досъдебните показания на свидетеля *, основано на посоченото в тях време на доверителния разговор с подсъдимия. Става дума за това, че св. К. бил казал, че разговорът се състоял 6-7 години преди разпита му (проведен на 16.07.2014 г.), а Б.А., видно от справката от началника на затвора на л. 68-69 от том 1 ДП, е ползвал отпуски след инкриминираната дата, както следва: от 21.09.07г. до 23.09.07г.; от 12.10.07г. до 14.10.07г.; на 03.11.07г., от 16.11.07г. до 18.11.07г.; от 09.07.2010г. до 14.07.10г.; от 12.11.10г. до 15.11.2010г.; от 02.04.2011 г. до 06.04.2011г. и от 23.12.11г. до 26.12.11 г.  Същевременно разговорът не може да се е състоял преди 26.11.2007 г., защото едва на тази дата пушката „З.“ (за чието откриване става въпрос в разговора), е намерена от полицията. От изложените данни излиза, че разговорът е бил проведен в някоя от посочените отпуски през 2010 г. или 2011 г. (когато и св. К. е бил на свобода, видно от изисканите от ПАС справки от ГД „ИН“ и НСлС на л.416 и сл. и на л. 551 от втория въззивен том).

Действително от тогава до датата на разпита са изминали само 4, респ. 3 години (а не 6-7 години). Но възражението на защитата не държи сметка, че изминалият период от разговора до разпита е посочен приблизително, в големи граници, а и е много дълъг. Освен това е бил от гледна точка на разпитвания маловажно обстоятелство. Така че погрешното му посочване не може да се тълкува като недостатък на свидетелстването, който да поражда съмнение за недостоверност.

Ето още две несъответствия: (1) подсъдимият бил споделил на тайния свидетел, че е стрелял от 50-60 метра, а според балистичните експертизи и съответстващите им огледен протокол и наблюдения на очевидците изстрелът е произведен от двойно по-малко разстояние; (2) А. бил разказал, че се е завърнал в гр. Пловдив, а всъщност се е завърнал на празненството пред хижа „Р.п.“. Въпросните разминавания с действителното положение също нямат потенциала да дискредитират обсъждания производен доказателствен източник. Вижда се, че разминаванията не са кардинални. Всъщност събеседникът на анонимния свидетел е целял да се похвали и преувеличаването на стрелковите му умения е съответно на тази цел; напротив, отбиването на техно партито преди завръщането в гр. П. е детайл, който не е относим към въпросната цел. Заслужава да се изтъкне, че св. К. е и казал (на св. К.), че подсъдимият не е бил подробен пред него.

Подсъдимият не е прав да търси противоречие, свързано и с пресъздаденото сведение, че преди прострелването се бил доближил до оградата. Всъщност тази информация е съвсем точна при положение че на фотосите към огледния протокол е ясно различима опасваща верандата стена с каменна облицовка, която я е отделяла от гората – вж. фотос № 34 на л. 25 от том 2 ДП. А стрелецът е трябвало да мине покрай нея, за да отиде до дървото с намачканата трева.    

 

В заключение: На защитата беше дадена възможност да оспори надеждността на досъдебните показания на св. К., а въззивният съд извърши по свой почин допълнителна проверка на тяхната истинност, което позволи да ги ползва при оформяне на изводите си^[13]. Тези показания представляват преразказ на чутото от първоизточника, но не подменят, а служат за проверка на информацията от този първоизточник (която също е част от доказателствената съвкупност). Те предоставят важно доказателство, което макар и производно, е пряко от гледна точка на връзката си с предмета на доказване.

Оказа се, че ПОС правилно ги е интерпретирал като един от най-ярките маркери за недостоверност на казаното от страна на подсъдимия, като е цитирал и съдебен акт с третиран сходен проблем (вж. Р-336-2012 на ВКС, Първо н.о.)^[14].

 

6. С конклудентно действие Б.А. е демонстрирал причастност към убийството на О. Х.

 

6.1 Направил е това пред най-близкия си човек по онова време – пред своя син М. А., който заедно със св. С. го посетил дни след убийството по време на работата му на външен обект към ЗООТ „Д.“, представляващ собственият на АД „З.“ цех за фуражи в село П.. Не е успял да запази в тайна споделеното, защото репликата и жеста му били възприети от св. С., който се намирал на метри от двамата. И в последна сметка свидетелят ги е възпроизвел в процедура по законосъобразно проведени разпити. Според неговите показания подс. А. е подхвърлил: „Чу ли за О.?“, и е придружил въпроса с посочване към себе си с пръст.

Подобно свиждане е било възможно да се проведе, доколкото според справката на началника на Затвора-Пловдив (вж. л. 519 от Ч.я първоинстанционен том) подсъдимият е работил в цеха за фуражи на споменатото акционерно дружество в периода от 20.08.2007 г. до 31.08.2007 г. Освен това самият Б.А. е посочил, че не му е било невъзможно да повика сина си и св. С. на посещение по мобилен телефон, какъвто безпрепятствено е ползвал по онова време – „на външните обекти нямаше проблем да им се обадя, да им кажа къде съм и те да дойдат“; „възможно е в периода от 17 август до 16 ноември 2007 г. да съм се виждал с посетители, които са искали да ме видят, без това да е регламентирано от затворническата администрация“; „на абсолютно всички обекти, на които съм работил, съм имал право на мобилен телефон“  – вж. л. 570 гръб от том 4. 

В с.з. от 08.02.2021 г. ПАС разпита друг от работилите на обекта в село П. лишени от свобода – П.В.Б. (вж. л. 432 гр. - л. 433 от втория въззивен том). Той обяви, че Б.А., с когото неотлъчно били заедно, защото работили в екип, не се е виждал със свои роднини или приятели на портала, нито пък е ползвал телефон, като уточни, че говори за целия период на работата им в цеха. Подчерта, че подобни действия били забранени, а всички спазвали стриктно правилата, защото „при най-малката издънка, ни спират от работа“. Обсъжданите показания следва да се отхвърлят като недостоверни, защото са в остро противоречие с горните твърдения на самия подсъдим. Впрочем те и не могат да изяснят обстановката, в която е проведен твърденият от св. С. разговор, защото по времето, когато е бил проведен – няколко дена след убийството, св. Б. не е работел в цеха на „З.“ АД. Видно от справката на началника на Затвора-Пловдив на л. 542 от въззивното дело, той е започнал работа там чак на 28.08.2007г.   

ПОС е бил прав да се довери на св. С.. Той е съученик на М. А. и по онова време двамата другарували, като често се придружавали един друг на различни места. С други думи, присъствието му по време на свиждане с бащата на М. А. не е било необичайно, пък и самият Б.А. казва, че св. С. почти винаги придружавал сина му при свижданията. Освен това св. С. е конкретен, като уточнява и целта на посещението – да му занесат храна за обяд, и местоположението на разговарялите баща и син – откъм неговата лява страна, лице в лице. Следва да се вметне, че по делото няма дори предположение за някаква заинтересованост на св. С. да навреди на подсъдимия.  

Защитата прави възражението, че св. С. не е успял ясно да възприеме контакта между затворника и неговия син, защото не бил плътно до тях. Това възражение се преценява като неоснователно. Най-точна информация относно възприятията и разстоянието, от което тези възприятия са получени, може да даде, естествено, самият разпитван – в показанията си на л. 281 гр., 282 и 283 гр. от втория първоинст. том и в своите приобщени досъдебни показания св. С. е категоричен, че репликата е била изказана от разстояние, което му е било достатъчно за чуване на коментираното кратко изречение и за проследяване на коментирания жест.

Беше дадена вяра на св. Б., че работещите машини вдигали силен шум, защото е логично да е така, но от този факт не може да се направи претендираният от подсъдимия извод за невъзможност за провеждане (и подслушване от страна на св. С.) на твърдения контакт с М. А.. Първо, св. Б. посочи, че с Б.А. си правели „мохабед“ (и поради това се харесали и пожелали да са в един и същи работен екип), т.е. не изпитвали затруднение да общуват словесно; второ, св. С. е категоричен, че разговорът между бащата и сина е проведен извън работното помещение с машините.   

6.2 Не е приемливо възражението на защитата, че на св. С. не трябвало да се вярва, защото нямал необходимите познания за разчитане на жестове. От една страна, той не интерпретира, а описва самия жест. От друга страна, се касае за общовалиден жест, означаващ свързаност с някакво явление, събитие, лице, предмет – посочване с ръка по посока собственото тяло. Всъщност в своя първоинстанционен разпит св. С. не е казал, че е помислил подсъдимия за убиеца на Х., а просто съобщава, че е отнесъл случката към предаденото по новините ден-два по-рано съобщение за убийството на О. Х.. Излиза, че защитата възразява срещу недадено от страна на разпитвания предположение за смисъла на видяното и чутото.

 

Може да се заключи, че обявената от самия Б.А. (гласно и негласно) причастност към убийството намира своето логично място сред серията посткриминални събития, установени от анализираните по-горе други доказателствени източници.

 

7. Подсъдимият е имал мотив да убие О. Х.

 

7.1 Той го е съобщил на св. К. при среща между двамата в заведението „Ч.“ през 2010 или 2011 г. – „гръмнал“ Х., защото не желаел да му издължи взет за продаване (и продаден) кокаин в количество между половин и един кг., за което пострадалият „го натискал“.

Прокурорът и окръжният съд правилно са се позовали на използваемите производни показания на посочения свидетел, депозирани при проведения на основание чл. 141 НПК негов досъдебен разпит. В петия пункт на настоящото изложение ПАС изложи съображения за достоверност на споменатите показания, които тук няма защо да повтаря. А ще посочи доказателствата, които са в синхрон с разискваното твърдение на св. К.. 

7.2 Хладнокръвното и прецизно организиране на прострелването и начинът на изпълнението му не говорят за емоционална подбуда, напротив – показателни са за „разчистване на сметки“.

Възражението на адв. Д., че подсъдимият по онова време е бил ниско платен „уличен бизнесмен“, който не разполагал с възможност за пласиране на половин/един кг. кокаин, т.е. нямал качествата на партньор в наркотрафика, представлява чисто предположение. Пък и не е съгласувано с информацията, че Б.А. дори е успял да продаде стоката.

7.3 Х. и подсъдимият са имали, по думите на последния, общ бизнес около 1990 г., а през 2005 г. контактували и публично – и на вилата на Х., и в пловдивския му апартамент, и в хотел, и на вила над село М.. Част от тези срещи са посочени от съжителката на Х. св. Ю.Т., а за другата част, за която тя не знае, разказва Б.А., като добавя, че почти винаги е бил придружаван от споменатия по-горе св. К.. За присъствието на св. К. на срещите, които са ѝ станали достояние, съобщава и св. Т.. Нейните показания и обясненията на подсъдимия опровергават изявлението на св. К., че при събиранията им с О. Х. никога не е присъствал Б.А. (вж. л. 258 от втория първоинст.том).

7.4 Подсъдимият е осъждан два пъти за разпространение на наркотици, това е правел и на техно партито, при това посредством множество сделки и в продължение на два дена, както сам признава. Освен това по онова време е образувал и ръководел организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления по чл. 354а НК (вж. осъждането му по н.о.х.д. № 673/08г.)

7.5 Разпитаният от ПАС св. В.Г. (осъждан няколко пъти за умишлени престъпления) отбеляза, че заниманията на Х. го причислявали към „контингента“. Ето точните му думи: „Ние от контингента го познаваме, защото О. се занимаваше с незаконна дейност“ (вж. л. 147 гр. от първия въззивен том).

7.6 В приобщените от ПОС показания на св. Е.К. от досъдебното производство (вж. л. 71 и л. 72 от том 2) става дума за група от около десет руско говорещи лица, които го атакували, придружавани от О. Х.. След сплашване от страна на руснаците Х. успешно го рекетирал от 2002г. до 2005г., вследствие на което успял да вземе от него значителни суми. Излиза, че Х. (също като Б.А.) е можел да разчита на група за извършване на незаконна дейност.  

7.7 Разпитаният в хода на настоящото съдебно производство св. А.М. изясни, че приятелят му О. Х. се е занимавал и с наркотици и описа среща с чуждестранни лица (шестима украинци или грузинци) на вилата до хижа „Ч.“, която определи като „специална“. Той лично възприел как домакинът почерпил всички присъстващи с кокаин. Действително, не е възможно да бъдат определени „на око“ видът и химическият състав на предложения на партньорите на Х. бял прах, както правилно забеляза подсъдимият. Но за наркотичното съдържимо на веществото не може да има съмнение при положение че с него били черпени гостите, които при това го били употребили по типичния за приемане на прахообразен кокаин начин – чрез смъркане на „бели линийки“. С подобно бяло вещество в друг случай свидетелят видял да се черпят Х. и гостуващ му французин и разбрал, че представлява кокаин. 

7.8 Приближеният на Х. св. Л.М. казва, че О. му бил споделил, че различни хора са му дължали между 50 000 до 100 000 лева (вж. л. 372 от третия първоинст.том).

7.9 Х. е осигурявал на семейството си задоволителен стандарт, както обобщават съжителката и приятелите му, а няма данни за развивана от него законна доходоносна дейност. За подобна дейност не знае нито св. Т., нито домашната им помощница св. С.Д., нито разпитаните по делото техни семейни приятели, нито св. И.К., който е посочил, че с О. били „големи приятели“, нито пълнолетната му през 2007 г. дъщеря от предходен брак, която казва, че била много доволна от издръжката, която ѝ предоставял, нито дори майка му и баща му. Заслужава да се спомене, че св. К., който е приятел на Х. от детинство, е дал показания за доверителен разговор, при който последният споделил, че планира да продаде недвижим имот, за да започне бизнес (вж. потвърдените от него в с.з. от 24.10.16 г. показания на л. 75 от том 2 ДП; л. 375 от третия първоинст. том).

Идеята на адв. Д., че след като няма доказателства Х. да е разполагал с покупната цена на кокаина, значи не го е придобил и следователно не го е предоставил на А., не отчита останалите възможни начини за снабдяване – безвъзмездно (като подарък или срещу услуга), чрез присвоително деяние, посредством замяна и др.

Вижда се, че извънпроцесуалното признание на подсъдимия е доказателствено подплатено, така че не е основателно и алтернативното предложение на адв. Д., което звучи така: ако се допусне, че св. К. е чул от Б.А. изложеното в показанията му признание, да се приеме, че доверителят му просто се е изфукал с неизвършено убийство, сторено по мотив, който би го утвърдил на улицата.

Подсъдимият прави друго предположение – позовавайки се на показанията на св. Е.К., характеризира умъртвения като опасен човек, който не би го оставил безнаказано да дължи цената на продадения кокаин. Лансирането на подобни идеи трябва да се основава на данни за времето на продажбите на кокаина (каквито по делото няма). Следва да се има предвид и това, че считано от 30.11.2006 г. до деня на убийството Б.А. не е „бил на разположение“ за враждебни действия от страна на Х. (защото е бил задържан по н.о.х.д. № 707/07г.). Същевременно само след година и половина е предстояло освобождаването му от затвора, така че възможност за елиминиране на очертаващия се голям проблем с Х. е имал единствено по време на полагаемите му се отпуски.

 

 

 

 ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА

ПАС отговори на почти всички изложени от защитата възражения в отделните пунктове на настоящото решение с изключение на следните три, които не са свързани с разискваните по-горе спорни моменти от фактическата обстановка. Поради това ги извежда на това място:

-   Не е приемливо предположението на подсъдимия, че след като каракачанското куче на Х., вързано на близко разстояние от дървото с намачканата трева, не било залаяло (сигнализирайки за чуждо присъствие), значи е познавало стрелеца. В тази връзка защитата настоя за назначаване на киноложка експертиза, която да се произнесе за реакциите на кучетата от породата „К.“. Съдът отхвърли това искане, доколкото специалните знания биха изяснили интересуващия подсъдимия проблем от принципна гледна точка. А по делото има следните конкретни сведения: при своя въззивен разпит св. Т. беше категорична, че (1) се е случвало кучетата им да не реагират и на непознати и че (2) не са били специално обучавани, а държани „за респект“. Освен това, за да бъдат използваеми резултатите от подобно експертно изследване за изясняване предмета на доказване, трябва експертите да бъдат поставени в обстановка, идентична на обстановката на верандата на Х. преди полунощ на инкриминираната дата, така че да могат да съобразят миризмите и шума, предизвикани от множеството гости, от промъкващия се между дърветата стрелец, децибелите на музиката, а и да разполагат със самото куче. Ясно е, че подобни условия не би могло да бъдат осигурени след 14 години. 

- По почин на защитата съдът допусна два разпита на дървосекача св. Н., с когото понастоящем Б.А. е разпределен в една килия. в пловдивския затвор (вж. показанията му на л.325 гр. и л.435 и 436 от втория въззивен том). Св. Н. изложи твърдение, че през 2005-2007 година, в процеса на извършвана сеч на около 20 метра от чешмата пред верандата на Х. (където е бил прострелян пострадалият), се е натъкнал на куршум и четири сачми с различни размери, които се закачили за веригите на резачната му машина и скъсали едната, а другата захабили. От неговите показания подсъдимият изведе предположение, че около въпросната вила се е стреляло „редовно“, така че може описаните в огледния протокол сачми и надбарутна капачка да са останали от предходна стрелба. Това предположение следва да се отхвърли като неоснователно не само защото никой от приятелите на Х. не потвърди да е присъствал на стрелба при многократните им гостувания там, а и защото св. Н. не можа да охарактеризира намерените от него сачми. Освен това беше разпитан човекът, който по думите му е дал нареждането за отсичане на дърветата около верандата – св. В.К.. В показанията си на л. 436 от втория въззивен том св. К. потвърди, че няма техническа пречка да се режат дървета на 20 метра от верандата, но беше категоричен, че дървосекачът Н. е работел за него чак през 2015-2016 г. Настоя, че не е възможно да го е наел през 2005-2007 г, защото до 2010 г. бил държавен служител (горски стражар), а не търговец. След изслушване показанията на св. К. св. Н. отбеляза, че всъщност въпросната сеч, при която са се скъсали веригите му, може да се е състояла през 2015 г.

- Не е споделима идеята на защитата, че приемането на различно спрямо посоченото в обвинителния акт време на пристигане на подсъдимия пред хижа „Р.п.“–  около 22.00 часа вместо „някъде около 23.00 часа“ – нарушава правото му на защита.

 Окръжният съд е цитирал решение № 84 от 2013 на ВКС, ІІІ н.о., според което когато часът на извършване на деянието е преценен във връзка с показанията на свидетели по делото, които съдът е кредитирал, изводът на съда не е произволен и не  нарушава правото на защита на подсъдимия. Това е така, понеже макар и елемент от времето на извършване на деянието, точният час не може да се абсолютизира. Той има значение за организацията на защитата единствено когато по делото са събрани безспорни доказателства, че по време на деянието даден подсъдим е изключено да е бил на мястото на извършването му.

Настоящият случай очевидно не попада в подобна хипотеза. В хода на пространното съдебно следствие са уважени всички доказателствени искания за разпит на свидетели и събиране на документи. В резултат на това са се натрупали множество доказателствени сведения, които са дали възможност на защитата да изгражда и поддържа теза за местонахождение на подсъдимия, далеч от вилата на Х., от напускането на ЗООТ „Д.“ към 17.15 ч. нататък. И в последна сметка е избрала подобна стратегия. За нарушение на правото на защита на подсъдимия може да се говори само в ситуация на процесуална изненада, а в подобна ситуация Б.А. не е бил поставен. Това е така, тъй като, считано от 2014 г. (когато все още не е било изведено обвинително становище за часа на пристигане пред хижа „Р.п.“,) е развил забележителна процесуална активност за обезпечаване на алиби и в интервала 20.20-20.50 часа (тогава твърди, че е бил заедно с близки и приятели в гр. П.), и в 22.00 ч. (тогава твърди, че все още е бил в гр. П.), и в около 23.00 часа (тогава твърди, че тъкмо е пристигнал на техно партито, придружен от компания), и за времето от 23.00ч. до 00.30/01.00 часа (тогава твърди, че е празнувал с компанията и активно продавал наркотици пред хижата). Ето какво обобщение той самият направи по време на пренията: „Мен няма как да ме сложат не от 23 без 15 до 23 и 20 часа. Мен няма как да ме сложат от 18 часа до 24 часа. Аз си доказах точното местонахождение през цялото това време!“. В тази връзка настоящата инстанция намери за допустимо още повече да „отдалечи“ часа на пристигане и отпътуване от хижата спрямо констатацията в обвинителния акт – прие, че подсъдимият е пристигнал в интервала 20.20-20.50 ч., а се е оттеглил в или малко след 21.30 часа на 17 август 2007 г.

В посветеното на института „изменение на обвинението“ тълкувателно решение № 61/13.12.77г. на ОСНК се разяснява, че правото на защита на обвиненото в престъпление лице се нарушава заради изменение на обстоятелствената част на обвинението, когато той „не е могъл да има предвид“ (съответните обстоятелства) и не е могъл да ги оборва „чрез обясненията си, чрез посочване и изискване на доказателства или чрез други процесуални способи“. В случая подсъдимият демонстрира, че упражнява споменатата възможност пълноценно, насочвайки основната част от защитата си към опровергаване на свидетели, които твърдят, че са го видели пред хижата на границата между светлата и тъмната част на денонощието, по-точно във възприетия от ПАС интервал 20.20-20.50 ч. 

 

***

 

Видя се, че аргументите на обвинителната теза се извличат от косвени доказателства. След мащабно съдебно дирене апелативният съд достигна до извода на първата инстанция, че косвените доказателства са свързани в необходимото хармонично цяло, подкрепени са от експертните изводи и в последна сметка вън от каквото и да е съмнение обосновават, че Б.А. е прострелял О. Х. в интервала 23.00 ч. - 23.20 ч. на инкриминираните дата и място. 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед приетите от първата инстанция и споделени от настоящата инстанция фактически изводи е правилно наказателноправното квалифициране на инкриминираното действие на подсъдимия. Изложените от ПОС правни съображения са споделими и не се нуждаят от допълване, така че въззивната инстанция само ще обобщи основните моменти от правната проблематика:

 Подсъдимият е умъртвил О. Х., като пряко и непосредствено му е причинил многопроектилно нараняване в гръдно-коремната област, прострелвайки го със снарядени в ловен патрон 12 кал. сачми 13/0, в причинна връзка с което е настъпила закономерна смърт. Разсейването на сачмения сноп след напускане дулото на използваната ловна пушка е създало съвсем реална опасност за живота на няколкото намиращи се в непосредствена близост до О. Х. негови гости. Вярно е, че стрелецът е бил изключителен професионалист при положение че от над 20 метра е улучил мишената с осем от общо деветте изстреляни сачми, но, както каза в.л. Б., балистичните експерименти доказват, че обикновено една, две сачми напускат наситената площ и се отклоняват. Така че ПОС е бил прав да приеме за осъществен обективният състав на по-тежко наказуемия състав по чл. 116, т. 6 НК.

Споделими са и съжденията за изпълнение на обективните съставомерни признаци на квалифициращия състав по чл. 116, т. 12 НК. Убийството е извършено след ефективно осъждане (по н.о.х.д. № 707/07г. на ОС-Пловдив) на лишаване от свобода за срок повече от една година (2г. и 8 м.) за тежко умишлено престъпление (с квалификация по чл. 354а НК). Налице е и отрицателната предпоставка по чл. 30, ал. 1 НК, след като изпълнението на споменатото наказание дори не е приключило. Т.е. убийството представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а“ НК, както правилно са  приели прокурорът и първоинстанционният съд.

 Осъществени са и субективните съставомерни признаци на разискваното квалифицирано убийство. Коректен е изводът, че подсъдимият е действал с пряк умисъл да умъртви жертвата, доколкото е съзнавал, че се прицелва от подходящото разстояние, с подходящото оръжие, в което е бил снаряден подходящия боеприпас, в жизненоважна част на незащитеното тяло на умъртвения. Мотивът му (освобождаване от дълг по нарко-сделка с жертвата) е формиран известно време преди това и във връзка с реализирането му деецът е създал добре обмислена, перфектно осъществена и идеално прикрита организация по проучване навиците на жертвата, узнаване, че едно от празненствата на вилата на Х. ще съвпадне с полагаем му се ежемесечен отпуск от затворническото общежитие, осигуряване на алиби за датата на съвпадението и получаване на оръжието часове преди прострелването му. В представното съдържание на неговия умисъл е било включено съзнанието за опасността, която изстрелването на 9 броя метални сачми 13/0 на разстояние над 20 метра от мишената е създала за всички хора на верандата. Съзнавал е и рецидивния характер на престъплението, сторено само няколко месеца след началото на ефективното му осъждане. 

 

  ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

При избора на решение за наказанието първоинстанционният съд не се е отклонил от критериите за формиране на съдебното убеждение, първият от които се прилага посредством оценяване степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а вторият – посредством отчитане на наказателноправно релевантните характеристики на личността на дееца, които не са свързани с обществената ѝ опасност.

 Наблегнал е на изключително негативната настройка на личността на подс. А.. Освен за престъплението, което е релевантно за квалификацията по т. 12 на чл. 116 НК, той е осъждан и за противозаконно държане на оръжие, както и за извършени само месец след убийството държане с разпространителска цел на наркотик и образуване и ръководене на организирана престъпна група (вж. справката на л.531 от третия първоинст.том). На инкриминираната дата пък, непосредствено преди, по време и след убийството, е извършил още две идентични престъпления – противозаконно държане на процесното огнестрелно оръжие и държане и разпространение на наркотични вещества на десетки лица. Излиза, че Б.А. е превърнал общоопасните престъпления в начин на живот, а и е развил престъпна решителност и неустрашимост, планирайки и осъществявайки убийството за краткия срок на затворнически отпуск.

Окръжният съд е бил прав да отчете и завишения отегчаващ потенциал на броя на квалифициращите обстоятелства. Направил е верния извод, че осъществяването на два от по-тежко наказуемите състави по чл. 116 НК е увеличило степента на обществена опасност на деянието и дееца в значителна степен, доколкото дори само един от тях очертава приложимата наказателна рамка.

Правилно, по-нататък, е окачествил престъпния акт като особено безскрупулен и безцеремонен. Умъртвяването се е случило пред очите на семейството и приятелите на О. Х., което означава, че са били засегнати и техните интереси. Без всякакво съмнение това обстоятелство е със сериозна отегчаваща сила.

Отегчаващата способност на предумисъла също е съобразена с необходимата тежест – подсъдимият е съставил, а сетне изпълнил високо ефективен и трудно разкриваем план за убийството. При това е започнал отдалече – тренирал е стрелковите си умения месец по-рано (при организиран за целта по време на предходен отпуск излет на язовир), дал е пушката на св. М. С. да му я пази (с намерението да я вземе веднага след напускането на ЗООТ), уговорил е всичките си приятели да участват с него на техно парти в близост до местонахождението на жертвата, при това повечето закарал до мястото на провеждането му, разчитайки на бъдещите им показания за изграждане на алиби, осигурил е голямо количество наркотици, с разпространението на които да поддържа, че е било ангажирано вниманието му цяла нощ, осигурил е Ч.о прахообразно вещество, с което е поръсил мястото, от което е стрелял (с цел заличаване на следите). Заслужава да се отбележи, че предумисълът е следвало да се отчете като квалифициращо обстоятелство по смисъла на т.9 на чл. 116 НК, но тъй като прокурорът е пропуснал това, ПОС е бил прав да го отчете с висок отегчаващ капацитет. 

Отегчаващо обстоятелство е и укоримата посткриминална активност на дееца – той е увлякъл в престъпния план и близкия си приятел И.К., и сина си, които по негова поръка извършили серия укривателски посегателства, после пък поръчал на сина си да наговори свидетели, т.е. е накърнил и обществените отношения, свързани с правосъдието.

Към изброяването на обстоятелствата с отегчаващи свойства трябва да се добави и особената укоримост на мотива – освобождаване от дълг по нарко-сделка. Става дума за подбуда, особено безнравствена и тежко укорима.

ПАС е бил прав да третира като смекчаващо обстоятелство изминалия от деянието дълъг период от време (понастоящем се вече 14 години), но е пропуснал да отчете другите налични смекчаващи обстоятелства. Б.А. е полагал през живота си и общественополезен труд (работи и в затвора), добре адаптиран е в пенитенциарната среда, създал е семейство и е отгледал дете, с което поддържа близка връзка. Може да се каже, че понякога той е склонен да води живот, съобразен с обществените очаквания, което има значение за прогнозата за бъдещото му социално поведение. 

В светлината на множеството отегчаващи обстоятелства, всяко от които е с крайно завишена отегчаваща способност, значението на споменатите смекчаващи обстоятелства бледнее. Подс. А. е подготвил прецизно, осъществил перфектно и успешно прикривал години наред брутален акт на публично екзекутиране на своя партньор в наркоразпространението, акт за който няма никакво човешко оправдание. Следователно извършеното престъпление е изключително тежко по смисъла на чл. 38а НК, а смекчаващите обстоятелства нямат потенциала да намалят осезаемо степента на обществена опасност на личността на подс. А.. Въпреки влиянието им тази степен отчетливо надминава типизираната степен на обществена опасност на потенциалния извършител на престъпление по чл. 116 НК, отчетена от законодателя при определяне на типовото наказание (лишаване от свобода).

Правилно обаче е отхвърлено искането на обвинението за определяне на доживотен затвор без замяна. Налагането на най-тежкото наказание от предвидената санкционна рамка е несъвместимо с факта на изминалите от инкриминирания момент 14 години, многократно надвишаващи стандарта по чл. 22, ал. 1 НПК за разумен срок. При това досъдебното производство не е провеждано ритмично, напротив, считано от края на 2014г. до 2016г. разследването е стадирало без основателна причина. Освен това не са били извършени всички онези необходими процесуално-следствени действия, които съдът (по силата на служебното начало) се наложи да извърши и така процесът се забави още повече. В последна сметка  Б.А. се оказва в неравнопоставено положение спрямо другите извършители на престъпления по чл. 116 НК, които са получили и изтърпели своите наказания своевременно. Не е за подценяване и факта, че нетипичната продължителност на наказателното производство е за него силен емоционален негатив, на какъвто подсъдимите по сходни дела не са подложени. Той трябва да бъде подходящо компенсиран за извънредното забавяне, в какъвто смисъл отдавна се е ориентирала българската и европейска практика по наказателни дела. Това може да се постигне, като му се даде шанса да създаде по време на пенитенциарния си престой предпоставки за приложение на хипотезата по ал. 3 на чл. 38а НК. 

Така че подходящото наказание се оказва наложеното от ПОС. Очевидно е, че санкционният избор на първата инстанция е оптималният. Няма съмнение, че именно второто по тежест наказание в санкцията на чл. 116 НК – доживотен затвор – изпълнява указанието по чл. 54, ал. 2 НК и отговаря на изискването по чл. 35, ал. 3 НК, така че е годно да постигне необходимият поправително-превъзпитателен и принудително-възспиращ ефект, каквито са смисълът и целите по чл. 36 НК. Това означава, че е справедливото наказание.

Не е основателно възражението на защитата против констатацията за изключителна тежест на случая по смисъла на чл. 38а, ал. 2 НК. Вярно е, че подсъдимият е убил Х. тихо, конспиративно и светкавично, както се изрази адв. Д., но това означава само, че не са се реализирали и още от квалифициращите обстоятелства по чл. 116 НК. Това, че не са се реализирали, не може да снижи степента на обществена опасност, защото не е свързано с някаква морално похвална активност на дееца.  

Законосъобразно е приложена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, като е определен първоначален „специален режим“ на изтърпяване на наложеното наказание доживотен затвор.

                                                           ***

Преценката, че предявените граждански искове са частично основателни, е коректна. Гражданските ищци са децата, родителите и съжителката на починалия, с които той е изградил и поддържал отношения на взаимна подкрепа – физическа и емоционална. Няма никакво съмнение, че в резултат на смъртта му всички те са претърпели сериозни болки и страдания – от една страна, са загубили възможността да споделят живота си с него, от друга страна, са лишени от неговата любов, опора и грижи. ПОС правилно е обърнал внимание на установените по делото факти, че О. Х. е бил отговорен и всеотдаен син, съпруг и баща. Допълнително Ю.Т., Б.К. и А.Х. са изживели шок и ужас заради факта, че животът му е отнет пред очите им, т.е. са претърпели и още психични негативи, свързани с престъплението. Споделими са и всички останали разсъждения, към които ПАС препраща (вж. л. 67 и л. 68 от мотивите).

Първоинстанционният съд е бил прав да приеме, че предявените граждански искове за суми от по 300 000 лв. са завишени. ПАС споделя преценката, че действителните болки и страдания, които са претърпели и за в бъдещи ще търпят гражданските ищци, биха били обезщетени в разумен размер с присъждане на суми от по 200 000 лева за децата на О. Х., а за жената и родителите му – от по 150 000 лева., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

С оглед на изложеното, съдът намира, че няма основание за отхвърляне на присъдените граждански искове, нито за намаляване размера на обезщетенията.

Правилна е присъдата и в частта относно веществените доказателства.

Направените по делото разноски са правилно изчислени и законосъобразно са присъдени в тежест на подсъдимия.

При предходното въззивно разглеждане на делото са направени разноски в размер на 1092.07 лева, а при настоящото – в размер на 3830.54 лева, т.е. подс. А. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд, сумата от 4 922.61 лева.

 

 Предвид на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК Пловдивският апелативен съд

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 79/27.09.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 488/2016 г., по описа на Пловдивския окръжен съд.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. Б.М.А. (със снета самоличност) да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд, направените по настоящото и по предходното въззивно дело разноски в общ размер на 4 922.61 лв. (четири хиляди деветстотин двадесет и два лева и шестдесет и една стотинки).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

                                                  

ЧЛЕНОВЕ:     

 

 

       

                                                                           .