Е Ш Е Н И Е
№ 304/ 02.08.2022 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на
секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 107 по описа на съда за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по подадена чрез
пълномощник жалба от Земеделска кооперация (ЗК) „Г.Б.“, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: с. Б., община Добричка, област Добрич, представлявана от
председателя Р.Н.Н., срещу решение №3/04.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Добрич, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-24-01057705/
10.01.2022 г., издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ –
Добрич, с които жалбоподателят – осигурител е задължен да подаде декларация
обр. № 1 по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за корекция на данните за Д.М.Д. относно
последния ден в осигуряване на лицето, както и да предприеме действия за
подаване на корективно уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за Д.М.Д. с дата на
прекратяване на трудовото правоотношение 10.12.2021 г.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение и потвърдените с него задължителни
предписания са незаконосъобразни. Излага доводи за липса на компетентност на
издалите ги лица. Не споделя становището на административния орган, че от двете
заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение на Д.М.Д. действителна е
първата заповед, която е подписана от двете страни. Счита за неправилна
констатацията в решението, че втората заповед, съгласно която работникът е
освободен на 13.12.2021 г., не може да породи правно действие, тъй като е
издадена, без преди това да е отменена предишната заповед. Изразява несъгласие
с изводите на административния орган, че не е налице трудов договор, който да бъде
прекратен с втората заповед, тъй като това е сторено с първата заповед от
10.12.2021 г. Твърди, че се касае за допусната техническа грешка в първата
заповед относно датата на освобождаване на работника, която е коригирана с
втората заповед. Счита, че при определяне на момента на прекратяване на
трудовия договор следва да се има предвид специфичният характер на работата, за
която е нает работникът. Работата не всеки път има фиксирани срокове, тъй като
е свързана с дейности от неизбежен характер и климатични и други условия. Сочи,
че в случая се касае за своеобразен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т.
2 от КТ, който се прекратява по реда на
чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ – поради завършване на определената работа. По тези
съображения иска отмяна на оспореното решение и потвърдените с него
задължителни предписания, както и присъждане на сторените разноски по
делото.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна.
Твърди, че при издаването на решението и задължителните предписания са спазени
всички процесуални и материалноправни норми. Сочи, че проверката на
земеделската кооперация, приключила с издаването на оспорените задължителни
предписания, е извършена с оглед на необходимостта от уточняване на последния
ден в осигуряване на Д.М.Д.. Излага доводи, че втората заповед е издадена, без
преди това да е отменена или оттеглена първата заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради което правилно и законосъобразно органът по
осигуряването е задължил осигурителя да коригира данните в НАП съобразно първата
заповед.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и
възражения, намира следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице, адресат на оспореното решение и
потвърдените с него задължителни предписания, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От данните по административната
преписка се установява, че ЗК „Г.Б.“ има качеството на осигурител по смисъла на
чл. 5, ал. 1 от КСО. В периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. по трудово
правоотношение с кооперацията работят 5-6 лица на длъжност „Водач на ССМ“.
Работниците са наети срочно – до завършване на определена работа по реда на чл.
68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда КТ) в периода от м. април до м. декември.
На 01.04.2021 г. ЗК „Г.Б.“
сключва трудов договор с Д.М.Д. за изпълнение на длъжността „механизатор“ - „Водач
на ССМ“. Договорът е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, като
работникът е задължен да постъпи на работа на 02.04.2021 г.
На 10.12.2021 г. на ****е връчена
заповед № 8/2021 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325,
ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 10.12.2021 г. (л.8). Заповедта е подписана
двустранно от работника и председателя на земеделската кооперация. На
13.12.2021 г. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за прекратяване на
трудовия договор.
На 15.12.2021 г. на лицето е
връчена втора заповед №8/2021 г. за прекратяване на трудовия договор, считано
от 13.12.2021 г. (л.11). Заповедта е подписана двустранно от работника и от
председателя на ЗК на 15.12.2021 г.
На 16.12.2021 г. е заличено
уведомлението за прекратяване на трудовия договор съобразно първата заповед.
На 17.12.2021 г. е подадено ново уведомление
по чл. 62, ал. 5 от КТ за прекратяване на трудовия договор съобразно втората
заповед.
И в двете заповеди като причина
за прекратяване на работата е посочено „със свършване на селскостопанската
работа“.
На 14.12.2021 г. ****подава
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. №10050/
14.12.2021 г. (л.7), в което декларира, че правоотношението му е прекратено от
10.12.2021 г. и прилага връчената на 10.12.2021 г. заповед №8/2021 г.
При тези условия с разпореждане №
241-00-2205-1/ 20.12.2021 г. (л.9) му е отпуснато парично обезщетение по реда
на чл. 54б, ал. 4 от КСО за период от 4 месеца, с дневен размер 12,00 лева.
На 17.12.2021 г. ****подава ново заявление
за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. №10110/ 17.12.2021 г.
(л.10), постъпило в ТП на НОИ - Добрич на 20.12.2021 г., с което декларира, че
трудовото му правоотношение е прекратено от 13.12.2021 г. и прилага връчената
на 15.12.2021 г. втора заповед №8/2021 г.
Установено е от длъжностното лице
по осигуряването за безработица, че при тези условия лицето би имало право на
парично обезщетение за безработица за период от 12 месеца, с дневен размер
43,36 лева, поради което е отправено искане за извършване на проверка на
осигурителя ЗК „Г.Б.“.
С разпореждане № 241-00-2205-2 от
20.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Добрич (л.12) производството по изплащане на парично обезщетение на ****е
спряно поради наличие на данни, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ.
Със заповед №ЗР-5-24-01051845/
21.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Добрич (л.14) е възложено извършването на проверка за изясняване
на противоречието между двете дублиращи се (с еднакъв номер) заповеди и датата
на действителното прекратяване на трудовото правоотношение.
В изпълнение на заповедта е извършена проверка
на осигурителя на основание чл. 108, ал. 1 от КСО. В дадените писмени обяснения
председателят на ЗК посочва, че е допусната грешка при освобождаването на Д.М.Д..
До 09.12.2021 г. **** е бил в платен годишен отпуск за 2021 г. След приключване
на отпуска счетоводството подготвя заповед за освобождаване, считано от
10.12.2021 г., но на същата дата лицето е повикано на работа за оран на едно
освободено от царевица поле. Отчетната форма за положения труд е представена в
счетоводството на кооперацията на 15.12.2021 г., поради което е коригирана заповедта
за освобождаване от 13.12.2021 г. Към писмените обяснения на председателя на
кооперацията е приложена таблица за отчитане на работното време за м. 11 и м.
12.2021 г. на звено „Механизатори“ и отчет за положения труд през м. декември
2021 г. от Д.М.Д..
За извършената проверка е
съставен констативен протокол №КП-5-24-01057649 от 10.01.2022 г. (л.16), в
който проверяващият орган изразява мнение, че твърдението на председателя на
кооперацията е неубедително и неприемливо предвид обстоятелството, че заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение от 10.12.2021 г. не само е издадена
на тази дата, но и подписана от двете страни. Работодателят в лицето на Р. Н.
не е имал основание да възлага работа на вече освободения Д. ****.
Въз основа на резултатите от
проверката са издадени задължителни предписания № ЗД-1-24-01057705/ 10.01.2022
г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Добрич, с които на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КТ е даден 10 – дневен срок на кооперацията
да подаде данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. 1 „Данни за
осигуреното лице“ на Д.М.Д. с код за вид осигурен - 01 за м. декември 2021 г. -
07 дни в осигуряване в т. 16.1., с последен ден в осигуряване 09-ти в т.15, както
и да предприеме действия за подаване на корективно уведомление по чл. 62, ал. 5
от КТ за Д.М.Д. с дата на прекратяване на трудовото правоотношение 10.12.2021
г. Като мотив за издаване на предписанията е посочено, че за прекратяване на правоотношението
са издадени две заповеди с различни дати на прекратяване.
Задължителните предписания са
връчени на 12.01.2022 г. на председателя на кооперацията, като в законоустановения
срок са обжалвани пред директора на ТП на НОИ-Добрич.
С оспореното решение №
3/04.02.2022 г. по-горестоящият орган отхвърля жалбата по съображения, че от
двете заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение на Д.М.Д.
действителна е първата заповед, която е подписана и от двете страни. Втората
заповед, съгласно която работникът е освободен на 13.12.2021 г., не може да
породи правно действие, тъй като е издадена, без преди това да е отменена
предишната. Не е налице трудов договор, който да бъде прекратен с втората
заповед, тъй като това е сторено с първата заповед от 10.12.2021 г. В мотивите
към решението е посочено, че към датата на постъпване на второто заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица на лицето вече е отпуснато
обезщетение за безработица по първото заявление и правото му е реализирано. Прието
е, че осигурителят ЗК „Г.Б.“ неправилно е коригирал данните по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО съобразно втората заповед, връчена на 15.12.2021 г. Направен е извод,
че правилно предвид констатациите в протокола контролният орган е издал
оспорените задължителни предписания за подаване на коригираща декларация обр.1
и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ съобразно първата заповед.
Решението е съобщено на
жалбоподателя на 08.02.2022 г., видно от известие за доставяне на л. 24 от
делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното :
Оспореното решение и потвърдените
с него задължителни предписания са издадени от компетентни длъжностни лица, в
кръга на правомощията им по закон съгласно чл. 117, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, съответно чл. 108, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 107, ал. 2 от КСО, в
необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и правилно приложение на материалния закон.
По делото не е спорно, че работодателят
ЗК „Г.Б.“ е издал две заповеди под един и същи номер, но с различни дати на
прекратяване на трудовия договор с Д.М.Д.. Спорът между страните се концентрира
върху това какво е правното действие на двете заповеди и коя е действителната
дата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Настоящият състав на съда споделя
изводите на административния орган, че прекратяването на трудовото
правоотношение е настъпило на 10.12.2021 г. и втората заповед е невалидно
едностранно волеизявление, което не е породило правно действие.
Съгласно чл. 335, ал. 1 от КТ трудовият
договор се прекратява писмено, като в случаите
на прекратяване без предизвестие прекратяването настъпва от момента на
получаване на писменото изявление за прекратяване на договора – чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ.
В случая няма спор, че между кооперацията и ****е съществувало трудово правоотношение, което
работодателят е прекратил в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ с
връчването на заповедта си на 10.12.2021 г.
След тази дата работодателят не е
могъл да изменя, допълва или поправя уволнителната заповед, тъй като тя е породила своя конститутивен ефект. Единствената
възможност, с която работодателят е разполагал в този случай, е регламентирана
в чл. 344, ал. 2 от КТ – по свой почин да отмени заповедта за уволнение, което
в случая не е налице. От съдържанието на втората заповед е видно, че волята на
работодателя не е била в смисъл да отмени заповедта за уволнение и да
възстанови работника на заеманата от него длъжност преди уволнението, а да поправи
датата, на която е прекратено трудовото правоотношение. Това недвусмислено се
потвърждава както от обясненията на председателя на кооперацията, дадени в хода
на проверката, така и от предприетите от кооперацията действия по коригиране на
осигурителните данни за работника.
След като не е налице отмяна на
уволнението по предвидения за това ред, то втората заповед на работодателя не
може да породи целените с нея правни последици, тъй като е издадена, след като
трудовото правоотношение между страните вече е прекратено. Правната промяна –
прекратяване на трудовото правоотношение – е настъпила с връчването на първата
заповед, поради което с връчването на последващи заповеди не настъпват нови
промени.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в случая става въпрос за допусната техническа грешка в
първата заповед относно датата на освобождаване на работника, която е
коригирана с втората заповед. Няма спор, че сключеният между страните трудов
договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ може да бъде прекратен с едностранно
писмено изявление само със завършване на определената в него селскостопанска
работа. Ако работодателят е считал, че е упражнил незаконосъобразно правото си
на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал.
1, т. 4 от КТ, тъй като определената в договора работа не е била завършена, в
какъвто смисъл са били твърденията му в жалбата и в писмените му обяснения пред
проверяващия орган, то е следвало първо да отмени уволнителното си изявление по
реда на чл. 344, ал. 2 от КТ и едва след това да издаде втората заповед за
уволнение. Дори и да се приеме, че се касае за допусната техническа грешка, то
нейното отстраняване е трябвало да стане по същия ред, доколкото в КТ няма предвидена
процедура за допълване, поправяне или изменяне на уволнителната заповед на
работодателя след нейното връчване на работника. До
възстановяване на трудовоправната връзка с изричен писмен акт по чл. 344, ал. 2
от КТ, доведен до знанието на работника, работодателят не може да предприеме
ново уволнение, тъй като трудовото правоотношение вече е прекратено.
Ето защо, като не е приложил
процедурата по чл. 344, ал. 2 от КТ, работодателят неправилно е коригирал
данните в НАП съобразно втората заповед. Той не е разполагал с възможност да
измени или поправи първата заповед, поради което последващото му едностранно
волеизявление няма правен ефект.
С оглед на изложеното обосновано
и законосъобразно инспекторът по осигуряването е задължил жалбоподателя да извърши
коригиращи действия съобразно данните в първата заповед, приемайки, че действителната
дата на прекратяване на трудовия договор е 10.12.2021 г. При вече прекратено
трудово правоотношение втората заповед е без предмет и не може да произведе
желаната правна промяна в отношенията между страните. Като е стигнал до същите
правни изводи, че действителна е първата заповед, а втората заповед не е
породила правно действие, тъй като е издадена, без преди това да е отменена
предишната заповед, директорът на ТП на НОИ – Добрич е издал едно правилно решение,
което е в съответствие с данните по делото и материалния закон.
Поради това жалбата срещу
решението и потвърдените с него задължителни предписания следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от спора
жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не е претендирал такива,
поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното, както и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Земеделска
кооперация (ЗК) „Г.Б.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. Б.,
община Добричка, област Добрич, представлявана от председателя Р.Н.Н., срещу решение
№3/04.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърдените с него задължителни
предписания № ЗД-1-24-01057705/ 10.01.2022 г., издадени от главен инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – Добрич.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия :