№ 39
гр. Елин Пелин, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20211820101014 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.
Делото е образувано по подадената от Л. Й. ИВ., ЕГН **********, с адрес: с. Елешница,
община Елин Пелин, при условията на чл. 8, т. 1 ЗЗДН, молба за издаване на заповед за
налагане на мярка за закрила от домашно насилие по ЗЗДН срещу П. АЛ. СТ., ЕГН
**********, с адрес: с. Елешница, община Елин Пелин. В молбата се твърди, че ответницата
П. АЛ. СТ. е дъщеря на молителката Л. Й. ИВ., като последните месеци многократно я
обиждала и заплашвала, за което молителката е сигнализирала полицията. Според
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на 09.10.2021 г. около 16.30 ч. П. АЛ. СТ. нападнала с
тесла Л. Й. ИВ. с намерение да я удари, като през цялото време я заплашвала с думи: „Ще те
утрепа и ще те закопа някъде, където няма да те намерят и нямаш право да живееш“. Също
така на 26.09.2021 г. пак в двора на къщата пред техни роднини я нападнала с нож и отново
със същите заплахи, че я „утрепе“.
На 25.10.2021 г. е издадена заповед за незабавна защита, с която спрямо ответницата
са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. В случаите на издаване на заповед за
незабавна защита съдът не определя срок, за който се налагат мерките, тъй като заповедта
има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда (чл. 19 ЗЗДН).
В съдебно заседание молителката лично Л. Й. ИВ. и чрез адв. М. поддържа молбата си и
моли за постановяване на заповед за защита. В съдебно заседание молителката уточнява, че
датата на домашното насилие е била 25.09.2021 г., а жалбата е подадена в полицията на
26.09.2021 г.
В съдебно заседание ответницата лично П. АЛ. СТ. и чрез адв. М. оспорва молбата. Твърди
1
се, че молбата не е доказана, а на 09.10.2021 г. и 25.09.2021 г. ответницата не била в с.
Елешница.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката Л. Й. ИВ. декларира, че
на 09.10.2021 г. около 16.30 ч. в с. Елешница, община Елин Пелин, дъщеря й П. АЛ. СТ. я
нападнала с тесла с намерение да я удари, като през цялото време я заплашвала с думи: „Ще
те утрепа и ще те закопа някъде, където няма да те намерят и нямаш право да живееш“, а на
26.09.2021 г. пак в двора на къщата в с. Елешница пред техни роднини я нападнала с нож и
отново със същите заплахи, че я „утрепе“.
Установява се от справка за съдимост от 23.11.2021 г., че ответницата П. АЛ. СТ. не е
осъждана.
Видно е от удостоверение от 29.10.2021 г. на „Център за психично здраве – София“ ЕООД,
че ответницата П. АЛ. СТ. не се води на учет и не е лекувана там от 2013 г. до момента.
Отбелязано е, че няма информация преди 2013 г., заради пожар в сградата на „Център за
психично здраве – София“ ЕООД.
Към изисканите материали от пр. пр. № 1047/2021 г. на РП Елин Пелин, съдържаща
преписка № 262000-3397/21 г. на РУ Елин Пелин, е приложено постановление за отказ от
образуване на досъдебно производство от 08.12.2021 г. по пр. пр. 1047/2021 г. на РП Елин
Пелин, протокол за предупреждение на ответницата П. АЛ. СТ. от 09.11.2021 г., протокол за
предупреждение на Георги Луканов Луканов от 26.11.2021 г., нотариален акт от 23.11.2020
г., удостоверение на Л. Й. ИВ. за отказ на 08.02.2021 г. от наследството на Александър
Стоянов Иванов, препис-извлечение от акт за смърт на Александър Стоянов Иванов.
Представени са нотариален акт от 11.06.2018 г., нотариален акт от 13.01.2016 г. и
нотариален акт от 06.11.2018 г., които са неотносими към предмета на делото.
В показанията си свидетелката Даринка Димитрова Георгиева сочи, че не е виждала Петя да
бие майка си Лиляна, но през септември или октомври 2021 г. Лиляна дошла в магазина й в
гр. София, като цялата треперела и плачела. Свидетелката Георгиева сочи, че по телефона
Петя й е казала, че ще убие майка си. Свидетелката Георгиева сочи, че Лиляна се оплакала,
че Петя я скочила да я бие с лопата, но не я ударила.
Според показанията на свидетелката Мария Спасова Христова отношенията между Лиляна и
Петя от година са се влошили, като двете си говорили с „пестници по масата“ и на висок
тон. Свидетелката Христова сочи, че през октомври 2021 г. присъствала на скандал, при
който двете налитали да се бият, Петя обиждала Лиляна, а Петя била спряна от внучката
Лили. Петя казала на Лиляна, че ще я убие и ще хвърли някъде, където никой няма да я
намери и кучетата няма да я намерят. Според свидетелката Христова имало и друг случай, за
който й разказали Йордан и Георги, при който Йордан спрял Петя преди да удари Лиляна.
Според показанията на свидетелката Лилия Велкова Илиева, която е внучка на молителката
и дъщеря на П. АЛ. СТ., майка й не е била баба й. Имало случаи да се карат, но свидетелката
2
Лилия Велкова Илиева не е виждала Петя да напада с тесла Лиляна.
Според показанията на свидетеля Йордан Димитров Петков в края на септември 2021 г.
присъствал на събиране с роднини Георги Луканов и Йорданка Лукова, по време на което
Петя опитала да се саморазправи с Лиляна, като се пресегнала през масата. Двете Петя и
Лиляна си отправяли заплахи, а свидетелят Петков спрял Петя, която се опитвала да хване
Лиляна за дрехите. Тогава Георги Луканов казал на Петя и Лиляна да млъкнат.
Според показанията на свидетеля Стоян Костадинов Спасов, същият живеел на семейни
начала с ответницата П. АЛ. СТ. в с. Чепинци. Свидетелят Стоян Костадинов Спасов, че на
10.10.2021 г. навършвал 60 години, затова на 09.10.2021 г. ходили с Петя да пазаруват в
Кауфланд, като през този ден Петя не ходила до с. Елешница. Свидетелят Стоян Костадинов
Спасов е виждал много пъти да се карат Петя и Лиляна, но не може да конкретизира кога.
Съдът е констатирал в съдебното заседание, че според представената лична карта свидетелят
Стоян Костадинов Спасов е роден на 10.10.1961 г.
Съдът внимателно прецени с оглед всички данни по делото на основание чл. 172 ГПК и
възможната им заинтересованост показанията на горепосочените свидетели Даринка
Димитрова Георгиева, Мария Спасова Христова, Лилия Велкова Илиева, Йордан Димитров
Петков и Стоян Костадинов Спасов. Показанията на свидетелите Даринка Димитрова
Георгиева, Мария Спасова Христова и Йордан Димитров Петков са логични,
последователни, относими към извършено домашно насилие и кореспондират с
представената декларация от молителя, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.
Показанията на свидетелката Лилия Велкова Илиева по същество отрича поведение на П.
АЛ. СТ., което да застрашава молителката Лиляна, както и не съдържат конкретни факти,
поради което съдът не кредитира показанията на свидетелката Лилия Велкова Илиева. Съдът
намира, че показанията на свидетеля Стоян Костадинов Спасов за това, че на 09.10.2021 г.
Петя не ходила до с. Елешница, не се подкрепят от други доказателства, а същият е в
значителна степен заинтересован, тъй като живее на семейни начала с Петя, поради което
съдът не кредитира показанията му.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е в едномесечния срок от извършване на
твърдения акт на домашно насилие и срещу лица от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.
По същество същата се явява основателна.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Релевантни по молбите за защита по ЗЗДН са обстоятелствата дали е
осъществено спрямо молителя действие представляващо акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН и дали този акт на домашно насилие е осъществен от ответника
по молбата. Това е така, защото отговорността по ЗЗДН не изключва гражданската,
3
административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя - чл. 1, ал. 2
ЗЗДН. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-
често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез
показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил,
че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага със
самостоятелна доказателствена сила (чл. 13, ал. 3 ЗЗДН).
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ, издаден от молителя,
който удостоверява факти, изгодни за молителя в процеса. Действително, чл. 13, ал. 3, вр. ал.
2, т. 3 ЗЗДН овластява съда да издаде заповед за защита и единствено въз основа на
декларацията, но само при липсата на други доказателства по делото, с оглед спецификата
на характера, обичайното място, време и обстановка на извършване на актовете,
съставляващи домашно насилие, при които, в общия случай, най-често други доказателства
за това не могат да бъдат събрани. Това отклонение от общите принципи на доказването в
гражданския процес не създава законна доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, тъй като законът не съдържа разпоредба, че фактите, посочени в декларацията, се
считат верни до доказване на противното.
От събраните гласни доказателства се установява, че ответницата П. АЛ. СТ. е осъществила
актове на домашно насилие спрямо молителката Л. Й. ИВ.. Относно датите 25.09.2021 г. или
26.09.2021 г. се установява, че имало събиране между роднини, на което присъствали
Йордан Димитров Петков, Георги Луканов Луканов и Йорданка Луканова, като П. АЛ. СТ.
нападнала майка си Л. Й. ИВ., но е била спряна от свидетеля Йордан Димитров Петков. Във
връзка с този случай Л. Й. ИВ. е подала жалба до Началника на РУ Елин Пелин, а във връзка
с него е издадено постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от
08.12.2021 г. по пр. пр. № 1047/2021 г. на РП Елин Пелин. Относно твърдяното насилие на
09.10.2021 г. показанията на свидетелката Мария Спасова Христова в значителна степен
кореспондират с фактите, изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Не са налице
категорични доказателства за твърденията на П. АЛ. СТ., че на 09.10.2021 г. не е била в с.
Елешница. Ирелевантни са и причините, довели до извършеното домашно насилие, тъй като
неговата основна цел не е налагане на наказание на извършителя, а осигуряване на защита
на лицето, спрямо което е извършено домашно насилие, съответно единственият правно-
релевантен факт в това производство е извършването на домашно насилие.
При определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя по чл. 8 ЗЗДН, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки – така изрично чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, чрез които да даде ефективна защита на
пострадалото лице. Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и
налагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват
наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят
да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да
може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има уважение към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
4
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Съдът счита, че подходяща мярка за
защита е предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Съдът счита, че мярката за закрила по чл. 5,
ал. 1, т. 3 ЗЗДН също е подходяща, като следва да се наложи за срок от шест месеца, предвид
тежестта на извършено домашно насилие и обстоятелството, че към момента не са
установени вредни последици за здравето на молителката. Съдът счита, че мерките към
момента ще създадат достатъчно гаранции, че молителката няма да бъде обект на домашно
насилие. След изтичане на срока същата може да потърси отново защита по реда на ЗЗДН,
ако има необходимост от такава.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответницата П. АЛ. СТ. следва да бъде наложена и глоба,
което е задължително поради уважаване на молбата. Съобразявайки горепосочените факти
по делото, съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лева.
Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН последици.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответницата следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 25,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на Л. Й. ИВ., ЕГН **********, с адрес: с. Елешница, община
Елин Пелин, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН П. АЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: с.
Елешница, община Елин Пелин, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Л. Й. ИВ., ЕГН **********, с адрес: с. Елешница, община Елин Пелин.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на П. АЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: с.
Елешница, община Елин Пелин, да приближава Л. Й. ИВ., ЕГН **********, жилището й с
адрес: с. Елешница, община Елин Пелин, местата за социални контакти и отдих, на
разстояние от 50 метра с изключение на съдебни и полицейски сгради, за срок от 6 (шест)
месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВАМ П. АЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: с. Елешница, община Елин
Пелин, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН,
полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на ответницата П. АЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: с. Елешница, община Елин
Пелин, глоба в размер на 200 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА П. АЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: с. Елешница, община Елин Пелин, да
заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването
5
му на страните, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението да се изпрати на РУ гр. Елин Пелин след влизането му в сила.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6