Решение по дело №4051/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2160
Дата: 27 ноември 2019 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Радостина Стаматова Методиева
Дело: 20193110204051
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……..../…………, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4051 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „К.2.“ ЕООД ЕИК *********, подадена чрез адв. М. Ж. от ВАК, против НП 431402-F316045/23.04.2019год. на директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение нормата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

В жалбата си въззивникът не оспорва извършването на нарушението, но счита, че същото е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание за въззивното дружество редовно призовано представител не се явява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

На 07.06.2017год. при извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна било установено, че въззивното дружество не е подало в срок до 18.04.2017год. справка-декларация по ЗДДС за периода 01.03-31.03.2017год..

На същата дата до въззивното дружество била изпратена покана по пощата за явяване на негов представител с оглед подаване на справка декларация по ЗДДС за март 2017год. и съставяне на акт. Поканата не била получена. Същата била върната от пощенския оператор с отметка, че пратката не е била потърсена.

На 11.07.2017год. инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, в отсъствие на представител на въззивното дружество,  съставил срещу същото АУАН F316045, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, тъй като не изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС за отчетен период месец март 2017год. в законоустановения срок до 18.04.2017год.

На същата дата до въззивното дружество на адреса посочен в ТР била изпратена покана за явяване с оглед връчване на АУАН. Същата била върната от куриерска фирма Ми БМ Експрес с отметка върху пощенския плик „сменен адрес”. С резолюция от 23.08.2017год. производството било спряно на основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН.

На 20.03.2019год. актът бил връчен на упълномощено от страна на управителя на въззивното дружество лице.

На 23.04.2019год., въз основа на акта АНО издал процесното НП като е приел изцяло констатациите изложени в него, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС и му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие както писмени така и гласни, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица. В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно:

АУАН е бил съставен в отсъствие на въззивника без да са били налице законовите предпоставки за това.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Съгласно ал.2 на същия член когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

В случая по делото няма спор, че нарушителя е бил известен на контролните органи. От друга страна каквито да било данни същият да е бил издирван, съответно да му е била изпращана покана за явяване с оглед съставяне на акт по делото не са налице. В тази връзка изпращането на покана по пощата с обратна разписка и връщане на пратката с отметка, че не е била потърсена  не установява връчване на поканата. При тези обстоятелства според настоящия съд органът по приходите в случая Т.Д. е изобщо е нямал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Следователно АУАН е съставен в нарушение на закона и изначално е компрометирано протеклото адм.наказателно производство. Нарушенията обаче не приключват до тук. Вместо съставеният в отсъствието на въззивника АУАН бъде изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН – да се изпрати на съответната служба на МВР по адреса на управление на нарушителя (изискване, което не случайно е въведено от законодателя и е свързано с осигуряването на по-голяма сигурност по отношение на правото на защита на нарушителя включвайки трета страна която да има ролята на връчител в процеса на предявяване на акт съставен в негово отсъствие) на 23.08.2017год. бил издаден протокол № 32272/23.08.2017год. в който е посочено, че задълженото лице (въззивното дружество) е било издирвано на адреса за кореспонденция, но там не бил открит представляващ търговеца нито упълномощено от него лице за връчване на АУАН, поради което и производството по акта се спира на основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН. В посочения по-горе протокол са отбелязани два други такива - № 54930/09.08.2017 и № 55489/23.08.2017год. за които се твърди, че удостоверявали липсата (неоткриването) на въззивника на адреса. Посочените протоколи са налични към АНП. Същите обаче сами по себе си не представляват нито фактическо нито правно основание за спиране на производството доколкото не водят до извод за проведено щателно издирване на въззивника по смисъла на чл. чл.43, ал.6 от ЗАНН. В случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43, ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. Нещо което няма спор, че не е било сторено в случая.

Отделен е въпроса, че от протоколите се установява, че същите са съставени от актосъставителя и свидетеля по акта, които очевидно не са част от „съответните служби“ предвидени в нормата на чл. 43, ал.4 от ЗАНН и са абсолютно заинтересовани от хода на адм.наказателното производство, което поставя под съмнение изобщо достоверността на фактите отразени във въпросните протоколи, в частност, че адреса е бил посещаван. Няма как да не бъде посочено и това, че контролните органи в частност актосъставителя е разполагал с данни за телефон и ел.поща на въззивника. В материалите по АНП се съдържа разпечатка с данни от търговския регистър където посочените данни фигурират като видно от разпечатката същата е била изведена още на 11.07.2017год. в деня на съставяне на акта, а данни още по-малко пък доказателства да е правен опит за установяване на връзка по телефон, съответно имейл, каквато впрочем е практиката на органите на НАП по делото липсват. Горното в още по-голяма степен затвърждава извода за липса на щателно издирване на въззивника.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че редът за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК касае административните производства, а не и адм. наказателните такива. При последните е приложимо тълкуването дадено от Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР."  В горната насока е и налице достатъчно константна практика на Административен съд Варна - Решение по КНАХД №159/2016г.; КНАХД № 3462/2016г.; КНАХД № 130/2005год. и ред др. И след като изобщо не е било пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, не са били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН. В горния смисъл са налице редица решения на АС Варна - Решение по КНАХД № 2699/2012г., КНАХД 130/2015г., КНАХД 159/2016г. , Решение по КНАХД № 1958/2017год.; Решение по КНАХД № 2158/2019год. и ред други. И след като щателно издирване по смисъла на закона не е било налице то и основание за спиране по реда на чл. 43, ал.6 от ЗАНН липсва. Горното влече и безапелационен извод, че НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН (в случая приблизително две години след съставяне на акта), в нарушение на  чл. 34 ал.3 от ЗАНН.

Съдът намира, че описаните по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

За пълнота на мотивите и доколкото с НП на въззивното дружество е било наложено наказание за нарушение по чл. 179 от ЗДДС вр. чл. 125, ал.5 от същия закон съдът след преценка на събраните по делото доказателства счете, че такова нараушение е било извършено.

От обективна страна състава на нарушението изисква деецът да бил длъжен да подаде справка декларация по ЗДДС и да не е подал същата в определения в закона срок за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да подава справка-декларация за всеки данъчен период.

Съгласно ал.5 на същия член декларацията се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.

В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било регистрирано по ЗДДС лице. В горната насока е приложената към АНП разпечатка от инф.масив на ТД на НАП Варна, видно от която от 2016год. въззивника е подавал ежемесечно справки-декларация по ЗДДС. От друга страна не е спорно и това, че справката декларация по ЗДДС за месец март 2017год. не е била подадена в определения в закона срок – в случая до 18.04.20178год., доколкото 14.04.2017год. е бил неприсъствен, неработен ден, поради което нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС е налице.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че случаят попадал в обхвата на чл.28 от ЗАНН то не се споделя от съда доколкото данни още по-малко пък доказателства сочещи на извод за по-ниска обществена опасност на деянието не са налице. В тази връзка следва да се отбележи, че нарушението по чл.179, ал.1 от ЗДДС формално и не предполага наличие на вредни последици, които да бъдат преценявани като предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Дали е имало извършени облагаеми доставки или не, каквито аргументи се излагат в жалбата, е без значение.

Предвид на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е постановено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.   

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 431402-F316045/23. 04.2019год.  на Директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на „К.2.“ ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                    

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: