Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 180 21.02.2023 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на осми февруари две
хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Десислава Фотева, като разгледа докладваното от съдията Атанасова
административно дело № 1893 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ и е
образувано по повод постъпила жалба от И.В.Г. с ЕГН ********** и И.Г.Г. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, против Заповед № 3396/30.09.2022 г. издадена от Ч.
Коралска, зам.- кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Бургас. С
обжалваната заповед е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Едноетажна
постройка- бетонен гараж (обект № 2 по схема)“ с приблизителна застроена площ
от 15 кв.м., изграден в югозападната част на поземлен имот с идент. №
07079.654.296 по кадастралната карта на гр. Бургас, местността „Брястите“, ж.к.
„Меден рудник“, откъм границата с поземлен имот с идент. № 07079.654.865 по кадастралната карта
на гр. Бургас.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се
сочи, че обектът, чието премахване е разпоредено от административния орган, е
преместваем и е поставен на място с помощта на кран, не е трайно прикрепен за
терена и може да бъде преместен. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспорената заповед
и присъждане на разноските по делото.
Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата. Представя
административната преписка. Моли за отхвърляне на жалбата, като сочи, че
обектът не може да бъде преместен в цялост, доколкото е с под от циментова
замазка, и с оглед на това същият представлява строеж по смисъла на ЗУТ.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
На 22.03.2022 г., по повод постъпил сигнал с вх. №
70-00-1378/18.02.2022 г. от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за изградени огради и
постройки в нарушение на сервитута и охраняемата зона на петролопровод, служители
на Община Бургас, отдел „Устройствено планиране и архитектура“, извършили
проверка по документи и на място в поземлен имот с идент. № 07079.654.296 по кадастралната
карта на гр. Бургас, собственост на жалбоподателите И.Г.Г. и И.В.Г.. В хода на
проверката същите констатирали, че в югозападната част на поземления имот,
откъм границата с ПИ № 07079.654.865, върху бетонова основа е изградена
едноетажна постройка (обект № 2 по схема) с приблизителна застроена площ 15
кв.метра, с приблизителни размери 5.00 м./3 м. и височина 2.20 метра,
представляваща бетонен гараж с монтирана входна метална врата. Констатирали
също, че през територията на имота преминават магистрални продуктопроводи,
собственост на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, за транспортиране на нефтопродукти
от основната производствена площадка на рафинерията до ПТ „Росенец“, попадащи в
обхвата на Постановление № 181 на МС от 2009 г. за определяне на
стратегическите обекти и дейности, от значение за националната сигурност. Проверката
била извършена в присъствието на И.Г.. На 22.03.2022 г. последният депозирал в
Община Бургас заявление с вх. № 70-00-1378/2/, с твърдения, че на 07.07.2009 г.
е закупил поземления имот, ведно с построена в него жилищна сграда.
С писмо изх. № 70-00-1378/4/12.04.2022 година (на л. 31
от делото) двамата жалбоподатели били уведомени за започналото административно
производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на установените в имота незаконни
строежи. На същите била указана възможността да представят в 7- дневен срок
документ за собственост, строителни книжа и данни за годината на изграждане на
строежите, и били поканени да се явят в дирекция „ЦАУ Възраждане“ за съставяне
и връчване на констативен акт, като били уведомени за последиците от неизпълнение.
В указания срок жалбоподателите депозирали в Община Бургас писмо с вх. №
70-00-1378/6/19.04.2022 г., с което информирали началника на отдел
„Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас, че съществуващата
имота едноетажна постройка с навес (обект № 1 по схема) е построена през 1985 г.
от предишния собственик на имота М.С.П.и не разполагат със строителни книжа и
документи, удостоверяващи кореспонденцията с Община Бургас и „Лукойл Нефтохим“
АД. Към писмото същите приложили документ за собственост, скица и копия на
нотариално заверени клетвени декларации от лицата Н.М.К.и Г.М.И.- собственици
на съседни имоти, според които постройката в поземлен имот с идент. №
07079.654.296, собственост на И.Г.Г. и И.В.Г., е построена от бившия собственик
на имота М.С.П.през 1985 г.
В административната преписка е приложено писмо с изх.
№ 300-01-1212/04.05.2022 г. от техническия директор на „Лукойл Нефтохим Бургас“
АД, адресирано до Г. Г. (пълномощник на жалбоподателите) и до Община Бургас, в
което е отбелязано, че имот 07079.654.296 попада в „сервитутната и охранната
зона на магистрални продуктопроводи“, собственост на търговското дружество. В
писмото е разяснено, че съгласно чл.21б на Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за
сервитутите на енергийните обекти, не се допуска строителство в сервитутната
зона на нефтопроводите и нефтопродуктопроводите и съоръженията за добив,
съхранение, пренос и преобразуване на нефт и нефтопродукти. Приложено е също
писмо с рег. № 94-01-31127/1/16.09.2016 г. от арх. Тихомир Райчев, главен
експерт в Община Бургас, с което жалбоподателят И.Г. е уведомен по негово
искане, че съгласно действащият общ устройствен план (ОУП) на гр. Бургас, одобрен
с Решение № 51-1/21.07.2011 г. на Общински съвет Бургас (обн. в ДВ бр. 71,
13.09.2011 г.), имот с идентификатор 07079.654.296 в местността “Брястите“ не
попада в строителните граници на населеното място, а в земеделска територия със
забрана за промяна на предназначението, попадаща в сервитута на линейни
съоръжения- продуктопроводи.
За направените в хода на проверката констатации е
съставен Констативен акт № В-9/19.07.2022 г., връчен на пълномощника на
жалбоподателите Г. И. Г. на 02.08.2022 г. В него е отразено, че строежът е VІ-
та категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) и чл. 12 от Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи, изпълнен без разрешение за строеж и в нарушение на изискванията
за минимално разстояние в метри от сгради и промишлени обекти до тръбопроводи.
В констативния акт е отбелязано, че в плана на новообразуваните имоти на
местност „Брястите“, гр. Бургас, одобрен със Заповед № РД-09-100/24.03.2005 г.
на областния управител на Област Бургас на мястото, където е изградена
постройката с навеса, е нанесена сграда, обозначена като „паянтова стопанска
сграда“. Отбелязано е също, че процесната постройка не е заснета и нанесена в
кадастралната карта на гр. Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г.
на изпълнителния директор на АГКК. Разяснено е, че продуктопроводите са
съоръжения, които попадат в уредбата на специалните енергийни сервитути,
съгласно Закона за енергетиката и Наредбата за устройството и безопасната
експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като в посочената наредба
са предвидени охранителни зони, ивици и просеки около всеки тръбопровод, в
рамките на които е налице забрана за строителство и други ограничения за
използване, в зависимост от вида и размера на тръбата, както и от статута на
земята, на която е разположена.
В законоустановения срок не са депозирани възражения
срещу констативния акт, за което е съставен акт за резултатите от обявяване на
констативния акт (на л. 19 от делото). Въз основа на съдържащите се в
констативния акт данни е издадена оспорената Заповед № 3396/30.09.2022 г. на
зам.- кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ в Община Бургас,
с която е наредено на основание чл. 225а, ал.1 и ал. 3, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ да бъде премахнат незаконният строеж.
От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че за местността „Брястите“, в
която се намира имотът на жалбоподателите, е изготвен кадастрален план от 1990 г.,
съгласно който територията попада в зона
по § 4 от ЗСПЗЗ „...ползване на земеделските земи, предоставени на граждани
по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвети на
Министерския съвет...“. Според КВС на кв. „Меден рудник“ от 18.11.1997 г.
територията е за селскостопанско ползване по § 4, като в тази карта с условен
знак е нанесен продуктопроводът. Със Заповед № РД-09-100/24.03.2005 г.,
издадена от областния управител на Област Бургас, е одобрен План на новобразуваните
имоти на земеделските земи за м. „Брястите“, извадка от който е приложена на л.
34 от делото. В кадастралната карта на гр. Бургас, одобрена със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, имотът е отразен с
идент. № 07079.654.296, като е отбелязано, че попада в урбанизирана територия,
НТП- Ниско застрояване (до 10 м.). По Общия устройствен план на гр. Бургас имотът
попада в охранителна зона на
продуктопровода. Относно процесния обект вещото лице сочи, че представлява сглобяема
стоманобетонова гаражна клетка с площ ~18.24 кв.м, с приблизителни размери 5.70
м х 3.20 м, с височина h- 2.20 м. (с площ 18.24 кв.м.), със стени от
стоманобетон с дебелина ~14-24 см, таван стоманобетонов с греди през 50 см. и
дебелина ~16см. Отбелязва, че клетката е монтирана върху подпорни стенички,
терасиращи наклонения терен на дворното място посока запад/изток, изградени от стоманобетонови
бордюри 60/45/18 см. (градински елемент), а подът е циментова замазка с
дебелина ~5 см. В заключението е посочено, че по сведения от жалбоподателя монтажът
е извършен преди 5-6 години чрез кран, като преместването е направено от
отсрещното му съседно място. В с.з. вещото лице разяснява, че обектът може да
бъде преместен, но циментовата замазка ще остане като част от терена. Разяснява
също, че циментовата замазка е изпълнена само в периметъра на гаражната клетка.
В показанията си пред съда свид. Н.М.К.сочи, че „напоследък“
жалбоподателите са поставили в мястото си гараж от лят бетон, който може да се
премести с кран.
При тези фактически данни съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
заместник- кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас, в обема на правомощията, делегирани със Заповед № 2894/06.10.2021 г. на
кмета на Община Бургас (т. 22). Последният от своя страна е овластен с нормата
на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на незаконни строежи
от категорията на процесния (шеста категория).
Заповедта е издадена в
предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и правните основания за издаването и́. В нея са изложени
обстоятелствата, установени при извършената проверка на строежа, така, както са
отразени в констативния акт, съставен от длъжностни лица в администрацията на
органа, осъществяващ контрол по строителството.
Според настоящия съдебен състав
заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. С оглед
характеристиките на процесния обект, установени посредством СТЕ, съдът приема,
че се касае за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според дефиницията,
дадена с посочената норма, строежи са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация
на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. От
данните по делото е видно, че процесната постройка представлява сглобяема
стоманобетонова гаражна клетка с площ ~18.24 кв.м., монтирана върху циментова
замазка, изпълнена само в периметъра на постройката. Циментовата замазка не
може да бъде отделена от терена и следователно постройката не може да бъде
преместена в цялост. Това обстоятелство по недвусмислен начин сочи, че се касае
за строеж, а не преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно нормата на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По делото не е
представено разрешение за строеж на процесния гараж, няма и твърдения за
издадено такова и следователно е налице приетата от административния орган
хипотеза на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Строежът не е и търпим по
смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82/2012 г.), с
оглед момента на изграждането му. Според показанията на свид. Н.К., гаражът е
поставен „напоследък“ от жалбоподателите, а имотът е придобит от последните на
07.07.2009 г., видно от приложения в преписката нотариален акт № 156/2009 г.
(на л. 45 и 46 от делото). При тези данни следва да се приеме, че строежът е
изпълнен не по-рано от 07.07.2009 г. и не са налице предпоставките на §16 от ПР
на ЗУТ, доколкото нормата изисква той да е изграден до 07.04.1987 г. при
първата хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза, след
30.06.1998 г. при хипотезата на ал. 3 или до 31 март 2001 г.- в хипотезата на §127
от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, като строежът трябва да е допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на
извършването му или да е допустим съгласно ЗУТ. В хипотезите на ал. 2 и ал. 3 е
необходимо също незаконният строеж да е деклариран пред одобряващите органи до
31.12.1998 г. съгласно ал. 2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ,
съгласно ал. 3. В случая наличието на тези предпоставки не е доказано от
жалбоподателите, които носят доказателствената тежест да установят фактите, от
които черпят благоприятни последици. По делото не е установено с допустимите
доказателствени средства деклариране на строежа пред одобряващите органи, а и той
не е предвиден в действащия към момента на изграждането му и понастоящем план.
От данните по делото е видно, че имотът не попада в строителните граници на гр.
Бургас и представлява земеделска територия със забрана за промяна на
предназначението, попадаща в сервитута на линейни съоръжения- продуктопроводи. Ето
защо съдът приема, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на
оспорения административния акт, поради което жалбата се явява неоснователна и следва
да се отхвърли.
С оглед формирания извод за
неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, следва да се
присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 100 лева-
възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.В.Г. с ЕГН ********** и И.Г.Г. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
против Заповед № 3396/30.09.2022 г. издадена от Ч.К., зам.- кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено
премахване на незаконен строеж: „Едноетажна постройка- бетонен гараж (обект № 2
по схема)“ с приблизителна застроена площ от 15 кв.м., изграден в югозападната
част на поземлен имот с идент. № 07079.654.296 по кадастралната карта на гр.
Бургас, местността „Брястите“, ж.к. „Меден рудник“, откъм границата с поземлен
имот с идент. № 07079.654.865 по кадастралната карта на гр. Бургас.
ОСЪЖДА И.В.Г. с ЕГН ********** и И.Г.Г. с ЕГН **********
*** сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: