Определение по дело №617/2020 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 08.10.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                      ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Иванова ч. гр. д. № 617 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц.С.С., подадена чрез пълномощник адв. С. Н., срещу определение от 22.07.2020 г., постановено по гр.д. № 504/2020 г. на Ихтимански районен съд, с което е върната като недопустима молбата на Ц.С.С. за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие, и е прекратено производството по делото.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е несъобразено с процесуалния закон, Закона за съдебната власт, както и с Наредба № 6 за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, конкретизираща и доразвиваща правото на гражданите да извършват надлежни процесуални действия по електронен път. Навежда се и довод, че неправилно съдът е приел така подадената молба за недопустима. Сочи, че констатираните от съда нередовности на молбата касаят хипотезата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, при която съдът е бил длъжен да даде указания до ищеца да отстрани тези нередовности.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 504/2020 г. на Ихтимански районен съд е образувано молба на Ц.С.С., чрез пълномощника му адв. С. Н., за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Р. С. Б.. Молбата е изпратена на електронния адрес на Ихтиманския районен съд. Същата е разпечатана на хартиен носител, който е входиран в деловодството на съда с вх. № 2988/21.07.20 г. и по нея е образувано гр.д. № 504/2020 г.

С обжалваното определение съдът е приел, че депозираната молба е недопустима, тъй като е изпратена на електронния адрес на съда и не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК. Съдът е изложил мотив, че към настоящия момент процесуалният закон не предвижда възможност за надлежно сезиране на съд посредством изпратени единствено по електронната поща книжа, в т.ч. и молба за защита по ЗЗДН, като извършените в електронна форма процесуални действия са недействителни и не могат да бъдат взети предвид. Позовал се е на определение № 179/12.03.2015 г. на ВКС по гр.д. № 805/2015 г., ІV г.о.

Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

По въпроса за правното действие на извършени по електронен път процесуални действия /каквото е и подаването на искови молби, респ. други молби за защита на граждански права, жалби и пр./  е налице противоречива съдебна практика. Част от нея приема, че извършеното в електронна форма процесуално действие е недействително, без правно значение и не обвързва валидно съда. Приема, че действащата нормативна уредба – ЗСВ и ГПК /включително и чл. 62, ал. 2 от ГПК/ не предвижда възможност за извършване на процесуални действия от страните в електронна форма. В този смисъл е практиката, обективирана в определение № 153 от 24.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2634/2020 г., I г. о.;  определение  № 341 от 19.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1987/2019 г. на ВКС, 4 г. о., определение № 179 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 805/2015 г. на ВКС, 4 г. о., определение № 462 от 10.09.2009 г. по ч. гр. д. № 434/2009 г. на ВКС, 3 г. о.

Според друга част от съдебната практика /определение № 415 от 02.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3390 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г. о.; определение № 119 от 14.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1563/2020 г., I г. о./; процесуално изявление, извършено по електронен път до компетентния съд в рамките на работното време, поражда процесуално действие, като възможността за извършване на изявления по електронен път е предвидена в изричната норма на чл. 360, ал. 2, т. 2 от ЗСВ /нов, Дв, бр. 62/2016 г./. Прието е в тези съдебни актове, че разпоредбите на чл.62, ал.2 и чл.44, ал.3 от ГПК не отричат възможността процесуални действия да бъдат извършени по електронен път, а подробните правила относно електронния документ се съдържат в Закона за електронния документ и електронния подпис /в сила от 6.10.2001 г./.

Настоящият състав възприема изразеното в първата група съдебни решения становище за липса на законово регламентирана възможност за извършване на процесуални действия по електронен път. Към момента българското законодателство не предвижда възможност за образуване на съдебни производства въз основа на електронни изявления. Исковите молби се подават в писмена форма в деловодството на съда или по пощата, но не и по факс или по електронна поща. Понастоящем в съдилищата се приемат само искови молби на хартиен носител, но не и електронни документи. Страните по делата могат да подават писмени молби, с които да  правят изявления и искания по конкретно съдебно производство, но това може да стане само с подписана саморъчно молба от страната или нейния представител, което гарантира, че същата е подадена от посоченото в нея лице.

Вярно е, че упражняването на процесуални права по електронен път е предвидено в новата глава осемнадесета „а“ – удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма на ЗСВ /обн. ДВ, бр. 62/2016 г./. Същата детайлно регламентира задължението на съда да получава електронни изявления, т.е. да бъде адресат по смисъла на чл. 5 ЗЕДЕУУ, както и да извършва всички предвидени процесуални действия по електронен път. Съгласно чл.360в от ЗСВ, страните могат да извършват процесуални действия по електронен път чрез функционалностите на единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП).

На този етап обаче функционалности и механизми на ЕПЕП за извършване на процесуални действия по електронен път не са налице. ЕПЕП не дава възможност за подаване на документи, а само достъп до електронното дело, т.е. на вече подадени и заведени в съда книжа. Разпоредбата на чл. 360в, ал. 2 ат ЗСВ /обн. ДВ, бр. 62/2016 г./, допускаща възможност за извършване на процесуални действия от страните в електронна форма, към настоящия момент не е влязла в сила – същата влиза в сила от 1.01.2021 г. /пар. 229 ЗИДЗСВ, обн. ДВ, бр. 62/9.08.2016 г., пар. 11 ЗИДЗСВ, обн. ДВ, бр. 76/30.09.2016 г., пар. 71 и пар. 76 ЗИДЗСВ, обн. ДВ, бр. 11/7.02.2020 г./, поради което понастоящем е неприложима, респ. неприложима е и издадената въз основа на нея Наредба № 6 за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма на Пленума на ВСС.

Настоящият състав намира, че направено по електронен път изявление /чрез изпращане на молба до официалния електронен адрес на съда/, независимо дали е подписано с квалифициран електронен подпис, макар и да не е законово  регламентирано и практически  възможно  понастоящем чрез ЕПЕП, не може да се приравни на липса на изявление. Съдът не може да игнорира получените на обявения от него електронен адрес електронни изявления и електронни документи, а според обстоятелствата следва да прецени дали процесуалните действия са редовно извършени или не, но не и да приеме, че те са недопустими, респ., че не са извършени. Да се приеме, че такова изявление не е извършено и не сезира съда, противоречи на принципа по чл. 2 от ГПК.  Направеното в електронна форма процесуално изявление не е недействително, а нередовно, поради което съдът е длъжен в изпълнение на задължението му по чл. 129, ал. 2 от ГПК да даде на направилия това изявление подходящ срок за отстраняване, а именно – представяне на молбата на хартиен носител, саморъчно подписана. Случай като настоящия на подадена в електронна форма искова молба, е аналогичен с подадена на хартиен носител, но неподписана такава молба, която обаче не е нито недействителна, нито недопустима, а неотговаряща на изискването за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 6 от ГПК, при което съдът дава указания за представяне по делото на подписана искова молба.  Подадената в електронна форма молба не отговаря на процесуалните изисквания за начин и форма на подаване на молбата до съда, поради което тя следва да бъде приведена в съответствие със законовите изисквания, а не е недопустима по смисъла на чл. 130 от ГПК. Едва след отстраняване на тази нередовност в указания срок, съдът следва да прекрати образуваното производство на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. В случая, като не е дал такива указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а направо е върнал подадената по електронната поща на съда молба по ЗЗДН и е прекратил образуваното по нея производство, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно определение.

 

            По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената молба чрез изпълнение на задълженията му по чл. 129, ал. 1 от ГПК. 

 

 

С оглед  на горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение от 22.07.2020 г., постановено по гр.д. № 504/2020 г. на Ихтимански районен съд, с което е върната като недопустима молбата на Ц.С.С. за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие, и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените в мотивите на настоящото определение указания.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.