Присъда по дело №2849/2014 на Софийски градски съд

                       Софийска градска прокуратура е обвинила подсъдимият Д.И.А. *** в това, че на 23.04.2014 г., около 13:00 часа в гр. С., в лек автомобил марка „О.”, модел „А.”, с ДК № *******, паркиран зад бл. 2, находящ се на ул. „П.П.” № *, отнел чужди движими вещи: 300 / триста / лева от владението на Х.В.Х., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това заплашване - качил се в автомобила на Х., заплашил го с думите: „Гледай напред, не ме гледай мен, да не ти се случи нещо”, „Гледай напред, да не ти се случи нещо, искаш ли да разбереш какво ще ти се случи...”, след което преровил портмонето му, от което отнел сумата от 300/триста/лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно:

-                      Дело № 317 - 2001 г. НОХД, СГС - НК с присъда № 7 / 18.01.2002 г. го признава за виновен за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 1 от НК и чл. 54 от НК, като го осъжда на пет години лишаване от свобода, което наказанието е изтърпяно на 26.09.2013 г. - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК.

                       По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от Х.Х. срещу подсъдимия за сумата от 300 лева претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди. Лицето Х.Х. е конституирано в производството и като частен обвинител.

    Прокурорът поддържа обвинението.

               Частния обвинител и граждански ищец поддържа обвинението и моли гражданския иск да бъде уважен изцяло.

                         Подсъдимият А. дава обяснения пред съда. Твърди, че не е извършил престъплението и моли да бъде признат за невинен и оправдан.

                        След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

                          Подсъдимият подсъдимия Д.И.А., роден на ***.***, български гражданин, осъждан, със средно образование, разведен, осъждан,  като с писъда № 7 / 18.01.2002 г., постановена по  НОХД № 317/ 2001 г., СГС за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 1 от НК и чл. 54 от НК, му било наложено наказание пет години лишаване от свобода, което е изтърпяно на 26.09.2013 г.

  На 23.04.2014г. около 13.00 часа св. Х. излязъл за работа. От домът н който живеел находящ се в .гр. С.,ул.„П.П.”№ **вх.А ет.** ап.**. Същият се качил в автомобилът си„О. А." - зелен на цвят с рег.№******* . Привел го в движение за да напусне паркинга и в този момент подс. А.  притичал отстрани, говорейки по телефона, тропнал по колата и извикал на Х. да спре. Свидетелят спрял автомобила. Подсъдимия му казал че търси човек, който управлява „зелена А.” и продава наркотици. През това време подсъдимият говорел по телефона с някого, като казвал „това ли е А.та"и създавал впечатление,че не е сам и диалога между двамата се наблюдава от друго лице или лица. Подсъдимият заплашил свидетеля, че ако има наркотици ще го качат в тяхната кола и ще го откарат някъде, разпитвал го откъде е и дали живее в блока на квартира. Автомобила не бил  с изгасен, а бил на ръчна спирачка и изключен от скорост, като свидетеля седял с поставен предпазен колан. Подс.А. му казал, че трябва да провери дали има наркотици и ако няма ще го пусне да си ходи. До свидетеля на предната седалката в колата имало раница и найлоново пликче.Подсъдимия поискал да види какво е съдържанието на тези вещи. Наредил на св.Х. да му покаже всичко.Последният първо му показал съдържанието на полиетиленовия плик.След това му показал раницата, като му отварял джобовете да види подсъдимия какво има вътре. В раницата имало документи, един чадър, джи пи ес, зарядно за телефони, един мобилен апарат марка „НТС", портфейл, ключове. В портфейла имало лични документи, както и такива на колата, кредитна карта, дебитна карта, сумата от около 400-500лв. След като видял раницата подс.А. провел разговор по телефона, като питал колко пари трябва да има, ако свидетеля е продал наркотиците, като му казал, че би трябвало да има 1000-2000 евро и да му покаже какви пари има. Св. Х. извадил портфейла и показал сумата от около 400-500лв. Подсъдимия  казал, че трябва да провери дали няма някъде другаде наркотици. Влязъл в автомобила, сядайки на предната дясна седалка. Отворил жабката, огледал и взел една касова бележка,  с която започнал да бърше и да пипа с нея в жабката и раницата за да не оставя отпечатъци. Отворил раницата и започнал да рови в нея и да изважда документите, зарядно, чадъра, портфейла. Докато ровел в раницата казал на Х. „Гледай напред, не ме гледай мен да не ти се случи нещо". Св.Х. гледал напред и ако се обърнел да види какво прави и къде рови подсъдимия, той отново му казвал „Гледай напред, да не ти се случи нещо, искаш ли да разбереш какво ще ти се случи". Тези думи предизвикали страх у свидетеля и същият не смеел да се противопостави на подсъдимия по никакъв начин. През цялото време свидетелят смятал,че подсъдимият не е сам и заканата може да бъде изпълнена. След като извадил портфейла от раницата подс.А. преди да го остави казал  „чакай, че го пипнах да го избърша". С ръкавите на блузата си забърсал портфейла отвън и отвътре и го пъхнал в жабката, като казал „ето да видиш, че не съм ти взел нищо”след което излязъл от автомобила казал на св.Х. да потегля бързо. Свидетелят потеглил, като веднага след като изгубил обвиняемият от поглед спрял колата, проверил парите в портмонето си и установил липсата на триста лева. Св.Х. сигнализирал на тел. 112 за инцидента.

 Тази фактическа обстановка съдът намира за установена според всички събрани в хода производството доказателства, съдържащи се в свидетелските показания, заключенията на експертите, както и от приложените писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за разпознаване на лица и предмети, фотоалбум,  свидетелство за съдимост, експертизи.

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:

             От обективна страна подс. А. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК. На 23.04.2014г. в гр. С., отнел чужди движими вещи – парична сума от 300/триста/лева, от владението на Х.В.Х. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което, и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Обективно с действията си подсъдимият е лишил св.Х. от фактическата власт върху процесната парична сума. Самият той отрича този факт, твърдейки, че по същото време се е намирал на съвсем различно място в гр.С., но въз основа на събраните в хода на производството доказателства  съдът приема, че с поведението си подсъдимият е осъществил първият акт от изпълнителното деяние на престъплението. Същият е предприел упражняването на психическа принуда по отношение пострадалия свидетел[1]. Съдът кредитира показанията на последния като достоверни и непротиворечащи с останалите събрани в хода на производството доказателства. Относно авторството на деянието категорични доказателства се съдържат и в протокола за разпознаване на лица и предмети[2]. При това, св.Х. при разпита му е дал подробни описания на белезите по които може да го стори. Неоснователно е възражението на защитника, че посочените от него белези не били достатъчно индивидуализиращи. Съдът намира, че при извършване на посоченото следствено действие са били спазени процесуалните правила по Раздел VІІ, на Глава ХІV от НПК и визирания  по-горе протокол е годно доказателствено средство. Св.Х. е посочил отличителни белези по които би могъл да разпознае извършителя. В хода на съдебното следствие  св.Х. потвърждава, че подс.А. е лицето, което е отнело парите от портмонето му. Той е категоричен, че е възприел лицето му и то не еднократно, въпреки отправените от подсъдимия заплахи[3]. Тези показания дават основание на съда да приеме, че подс.А. е осъществил и втория акт на изпълнителното деяние- установяване на фактическа власт върху вещите предмет на престъплението. Вярно е, че сумата не е установена, но с оглед на характера на вещите предмет на престъплението-заместими такива, това не може да се очаква да се случи, след като подсъдимия е установен известен период от време след деянието. Съдът намира, че показанията на св.Х. са  достоверни и съдържащите се в тях и в протокола за разпознаване на лица и предмети доказателства дават основание да се приеме, че именно подсъдимият е лицето упражнило заплаха насочена към установяване на фактическата власт върху вещите-предмет на престъплението и то по начина посочен от пострадалия. Подсъдимият, който с оглед на процесуалното си качество не е длъжен да доказва, че е невинен, изложи пред съда твърдения, че не е автор на деянието, тъй като се е намирал на съвсем различно място. От една страна подсъдимия не си спомня датата, а от друга, категорично я свързва с определени събития за които твърди, че са се случили на нея-кражба от лекия му автомобил[4]. Подсъдимия „свързва„ датата 24.04.2014г. и със съставен му фиш от служители Пътна полиция. Видно от извършената справка  в СДВР, отдел „Пътна полиция”, на 23.04.2014г. на подсъдимия не му е съставян фиш в качеството на водач на МПС. Това опровергава твърдението му, че точно на тази дата и то във времето около извършване на престъплението, той се е намирал на кръстовището на „Околовръстен път” и бул.”Самоковско шосе”. Наред с това подсъдимият твърди, че използва само един телефон/обстоятелство, което фактически не може да се установи в производството/. Видно от разпечатката за проведени разговори от и към този номер на 24.04.2014г. в интервала между 12,40 ч. и 18,46 ч. с този телефонен номер няма регистрирани разговори. Дори да се приеме, че това е единствения използван от подсъдимия телефон, посочения по-горе факт не позволява да се направи извод, че подсъдимия не е бил на местопрестъплението. Св.Х. твърди, че подсъдимия е разговарял по телефона. От една страна свидетеля не може да знае дали действително подс.А. е провеждал разговор или е симулирал такъв, а от друга, няма как да знае от какъв телефонен номер е разговарял. Съдържащите се в разпечатката доказателства не позволяват да се направи извод, че подсъдимия се е намирал на различно от местопрестъплението място.

С оглед на това съдът приема, че подсъдимият е осъществил и вторият акт от изпълнителното деяние-установяване на фактическа власт върху вещите-предмет на престъплението. Общата стойност на предмета на престъплението, е била 300 лева /триста лева/.

          Престъплението е извършено от подс.А. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост[5], този подсъдим е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, по НОХД № 317 - 2001 г., СГС - НК с присъда № 7 / 18.01.2002 г. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 1 от НК и чл. 54 от НК, му е наложено наказание пет години лишаване от свобода, което е изтърпяно на 26.09.2013 г. Към момента на извършване на престъплението –предмет на разглеждане в настоящето производство, срока по чл.30 от НК не е бил изтекъл. С оглед на това съдът намира, че подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив.

                   От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подс.А. е съзнавал, че с поведението си лишава св.Х. от фактическата власт върху вещите-предмет на престъплението. Действал е с намерение противозаконно да присвои същите, целейки набавянето за себе си на имотна облага. Той е съзнавал, че употребената от него  заплаха, е предпоставка за установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението. Разбирал е от интелектуална страна, че св.Х. не се противопоставя на действията му не поради изразено съгласие с тях, а под въздействието на отправените заплахи. Интелектуалната страна на умисълът му е включвал и представи относно това, че действа в условията на опасен рецидив. Подсъдимият е разбирал общественоопасният характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

                    Въз основа на изложеното съдът прецени, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението за което е обвинен и да му се определи съответно наказание.

                       При индивидуализацията на наказанието което следва да се наложи на подс.А., съдът съобрази като смекчаващо обстоятелство сравнително ниската стойност на предмета на престъплението. Като отегчаващи такива отчита високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от времето, мястото и начина на обективиране на престъпното посегателство-в светлата част от денонощието на обществено място, след влизане в чужд автомобил и преравяне на вещите на св.Х.. 

         С оглед на изложеното и въз основа на посочените по-горе обстоятелства, съдът определи за подс. А. на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК, и чл.54 от НК наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Подсъдимия е бил осъждан за извършени престъпления от общ характер, включително за грабеж. Независимо от това, на процесната дата същият отново е  предприел действия за упражняване на насилие с цел реализиране на престъпният си замисъл. Употребената от него в случая заплаха е показателна за това, че противоправното му поведение се затвърдява с оглед степента на обществена опасност. Останал безразличен към предходните осъждания които за извършени грабежи, подсъдимият не само не си е взел поука от тях, но си е позволил отново да предприеме действия за реализиране на такова престъпно посегателство. Това дава основание на съда да приеме, че подсъдимият е деец с висока степен на обществена опасност, обстоятелство отчетено и при квалификацията на деянието. Именно поради това и с оглед постигане в пълнота на визираните в чл.36 от НК цели, наказанието което следва същият да понесе за деянието си трябва да бъде в определеният размер. С изтърпяването на това наказание, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Пред същият има възможност да се поправи и през срока на изтърпяване на наказанието, през който ще бъде изолиран от неблагоприятната среда в която се е формирал като личност, да се подготви за порядъчен и законосъобразен начин на живот. За реализирането на последната възможност, съдът намира, че наказанието следва да бъде в наложения размер, който е ориентиран към минималния предвиден за престъплението. Изтърпяно в затвор при първоначален СТРОГ режим, съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от  ЗИНЗС, то би било адекватна санкция на извършеното престъпление и негов реален коректив.

Съдът намира, че гражданският иск е доказан по основание и размер и като такъв следва да се уважи изцяло. Претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди съгласно правилото на чл.45 от ЗЗД и справедливостта, подсъдимия следва да репарира. Законното основание на претендираното обезщетение е чл. 45 ЗЗД - непозволено увреждане, като между обвинението по което подсъдимия е предаден на съд и гражданския иск съществува тясна връзка. Отговорът на въпроса за основателността на гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на деянието. Относно последното бяха изложени съображения по-горе, с оглед на което до претендирания размер от 300/триста/ лева иска е доказан и следва да се уважи изцяло. Върху тази сума следва да се присъди законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане, като в тежест на подсъдимия следва да се възложат и направените от гражданския ищец разноски.

         В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените в хода на производството разноски.

          Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: