РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Белоградчик , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита А. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20201310100329 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, във вр. 286 ЗЗД, във вр. с чл. 36, ал. 1 Закона за адвокатурата, с цена на
иска – 5 100 лв.
В исковата молба ищцата сочи, че е вписана като адвокат към
Адвокатска Колегия – Видин. Твърди, че през месец май 2017 г., сключила
договор за правна защита и съдействие с ответника – Община – Димово, по
силата на който следвало да представлява Общината, в качеството на
граждански ищец по НОХД № 5266/ 2016 г. по описа на СГС. Твърди, че в
изпълнение на договора, като адвокат на ответника по цитираното НОХД,
участвала в 15 съдебни заседания, след което делото било прекратено пред
СГС и изпратено по подсъдност на Специализиран наказателен съд – София.
Ищцата твърди, че въпреки, че е изпълнила задълженията по договора за
правна защита и съдействие, договорената сума, представляваща адвокатско
възнаграждение в размер на 5 100 лв. не й изплатено от ответната страна.
Поради това, ищцата подала заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 184/ 2020 г. на РС –
Белоградчик, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която
1
ответника е подал възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид гореизложеното ищцата предявява настоящия иск и моли,
съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че вземането й
Договор за правна защита и съдействие от 12.05.2017 г., в размер на 5 100 лв.,
съществува.
Иск за законни лихви за забава в исковото производство, не е предявен.
Ищцата претендира заплащане от ответника на направените в заповедното и
исковото производства разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника, в който оспорва иска. Оспорва обстоятелството, Община
– Димово да е представлявана от ищцата по цитираното дело НОХД № 5266/
2016 г. на СГС. Твърди, че представителство е осъществено за Кмета на
Общината, а не на юридическото лице – Община – Димово – ответника по
делото. Сочи, че гражданския иск не е предявен от Община – Димово, поради
което претенцията следва да е срещу Кмета като физическо лице. Прави се
възражение за настъпила погасителна давност съгласно чл. 111 ЗЗД, тъй като
вземанията за адвокатски възнаграждения се претендират в тригодишен срок.
Към делото е приложено ч. гр. д. № 184/ 2020 г. по описа на РС –
Белоградчик.
По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото е
допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, заключението по
която не е оспорено от страните и е приобщено по делото.
В съдебно заседание, процесуалния представител на ищцата поддържа
исковата молба и пледира съда да уважи предявения иск. Представени са
писмени бележки.
Пълномощникът на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
Подробни доводи са изложени в представена по делото Писмена защита.
Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна :
2
Предвид изложените в Исковата молба и отговора обстоятелства, съдът
разпредели доказателствената тежест между страните, както следва: Ищцата
следваше да докаже: наличието на сключен между нея, в качеството й на
довереник и ответника – Община – Димово – доверител, Договор за правна
защита и съдействие, по силата на който ответникът е възложил на ищцата
определени правни действия и представителство по НОХД № 5266/ 2016 г. на
СГС; че ищцата е изпълнила задълженията си по договора, сключен между
страните и е настъпил падежа за плащане по него; размера на договореното
адвокатско възнаграждение; неизпълнение на задължението по договора от
страна на ответника. От своя страна, ответника следваше да докаже :
неизпълнение по договора от страна на ищцата, както и че вземането на
ищцата е погасено по давност.
На първо място, съдът приема за доказано, че ищцата е действащ
адвокат в Адвокатска колегия – Видин, като това обстоятелство не е оспорено
от страните.
От събраните по делото писмени доказателства – в частност – Договор
за правна защита и съдействие № 30 от 12.05.2017 г., се установява, че по
силата на същия, ответника – Община – Димово, е възложил на ищцата в
качеството й на адвокат, да осъществи процесуално представителство по
НОХД № 5266/ 2016 г. по описа на СГС. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че не възниква никакво съмнение кой е доверителя по него.
Изрично, в договора за правна защита и съдействие е посочен като клиент :
Община – Димово, представлявана от Л. Г. Л. – Кмет. В този смисъл, съдът не
се солидаризира с оспорванията на ответника, направени с отговора, че
доверител по договора е Кмета, а не Община – Димово.
Съдът, предвид събраните доказателства, приема за доказано и другото
вмененото в тежест на ищеца обстоятелство – съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните. Сключен е Договор за правна
защита и съдействие, който по своя характер представлява Договор за
поръчка. От събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, че
довереникът – ищцата е изпълнила задълженията си по договора.
Представени са 10 бр. протоколи от открити съдебни заседания по НОХД №
5266/ 2016 г. на СГС и 3 бр. протоколи от открити съдебни заседания по
3
НОХД № 1892/ 2019 г. на СнНС – гр. София, тъй като делото е било
изпратено по подсъдност на този съд.
Безспорно се установява, че ищцата в качеството й на процесуален
представител – повереник на ответника, е предявила граждански иск от името
на Община – Димово против подсъдимите по НОХД № 5266/ 2016 г. на СГС.
От представените 10 броя протоколи от открити съдебни заседания по НОХД
№ 5266/ 2016 г., пред СГС, е видно, че ищцата, в качеството й на процесуален
представител на ответника по горецитираното дело, се е явила в 9 открити
съдебни заседания, с изключение на заседанието от 02.11.2018 г., както и в 2
заседания по НОХД № 1892/ 2019 г. на СнНС.
От приложените по делото Молби депозирани до СГС, е видно, че е
предявен граждански иск от Община – Димово, представлявана от ищцата, в
качеството й на адвокат, против подсъдимите по делото. Молбите са за
конституиране на Община – Димово като граждански ищец по делото и не е
налице никакво съмнение за това, видно от съдържанието им. /л. 8 – 17 по
делото/.
Несподелен от съда е и довода на ответника, че Община – Димово не е
представлявана от ищцата по НОХД № 5266/ 2016 г. на СГС, „тъй като е
посочено Кметство – Димово“. Ноторно известно е, че гр. Димово е Община,
а не Кметство, съгласно административно – териториалното деление в
страната. Фактът, че гражданския ищец по делото е бил посочен по делото
като Кметство, а не като Община, не оказва правно въздействие върху изхода
на настоящото дело.
От всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че между
страните е сключен валиден договор за поръчка, по силата на който ищцата,
като довереник е поела задължението да осъществява процесуално
представителство от името на доверителя – ответника по горецитираното
дело, срещу договореното адвокатско възнаграждение в размер на 5 100 лв.
Съдът приема за доказано, че ищцата е изпълнила възложената й
работа, като по делото са представени надлежни доказателства за това. Както
съдът посочи в мотивите си по – горе, ищцата, в качеството й на адвокат е
извършвала процесуални действия по делото, по което е била упълномощена
да представлява ответника, чрез депозиране на молби и явяване в съдебно
4
заседание.
Поради това, и съгласно и чл. 286 ЗЗД, доверителят е длъжен да заплати
възнаграждението, което е уговорено. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
36, ал. 1 Закона за адвокатурата – адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд.
При тези съображения, съдът приема, че ищцата доказа в условията на
пълно и главно доказване предявения иск за съществуване на вземането й
спрямо ответника. Доказа се наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, което поражда за тях права и респективно –
задължения, доказа се изпълнение на възложената работа от ищцата, доказа
се размера на договореното възнаграждение, обективирано в договора – 5 100
лв. Установи се и неизпълнение от страна на ответника – доверител,
изразяващо се в незаплащане на договореното адвокатско възнаграждение на
ищцовата страна.
От неоспореното заключение на вещото лице – икономист, се установи,
че при справка в счетоводството на ответника, е установено, че размера на
дължимата сума по Договора за правна защита и съдействие № 30 от
12.05.2017 г., е 5 100 лв., а при разпита на вещото лице в о.с.з. на 13.05.2021
г., същото заяви, че няма данни за изплащане на процесната сума на ищцата.
Поради това, съдът приема, че се доказа съществуването на изискуемо
вземане на ищцата спрямо ответника.
Досежно възражението на процесуалния представител на ответника – че
вземането на ищцата е погасено по давност, поради това, че са изтекли три
години от сключване на Договора за правна защита и съдействие, съдът
приема същото за неоснователно.
Съгласно установената съдебна практика, както бе посочено по – горе
основните характеристики на адвокатската дейност дават основание
договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като
отношения по договор за поръчка. Вземанията за адвокатско възнаграждение
не са вземания за труд, поради което за тях е приложима общата петгодишна,
а не кратката тригодишна погасителна давност. /В този смисъл Определение
№ 762 от 9.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2490/ 2020 г., IV г. о., ГК./
5
Предвид на това, че приложимата е общата 5 годишна погасителна
давност, то същата не е изтекла към настоящия момент, респективно
вземането на ищцата не е погасено по давност.
При горните мотиви, съдът уважава предявения положителен
установителен иск, като приема, че ищцата има съществуващо вземане
спрямо ответника в размер на 5 100 лв. – по Договор за правна защита и
съдействие № 30 от 12.05.2017 г.
В исковата молба – нито в обстоятелствената й част, нито в петитума й,
е заявена претенция за законни лихви върху главницата, поради които съдът
не присъжда такива.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявения иск, то
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищцата разноски по заповедното производство и в настоящия
процес.
В представените писмени бележки, процесуалния представител на
ответника прави възражение, съдът да отхвърли претенцията на ищцата за
разноски, поради „непредставяне на списък на разноските съгл. чл. 80 ГПК,
или алтернативно – да намали възнаграждението с оглед неговата
недоказаност по размер“. Действително, от страна на пълномощника на
ищцата не е представен списък на разноските съгл. чл. 80 ГПК. Съгласно
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК – т. 2, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя
на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение
на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на
списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за
развитие на производството по изменение на решението в частта му за
разноските.
Поради това, непредставяне на списъка с разноски по чл. 80 ГПК, не
означава, че същите не следва да бъдат присъдени, а непредставянето му е
пречка, страната да иска изменение на решението в частта за разноските.
6
Поради това, съдът намира, че направените от ищцата разноски в процеса
следва й бъдат присъдени.
По направеното от ответната страна възражение, че разноските не са
доказани по размер, съдът намира същото за неоснователно. Доказано е чрез
представените вноски бележки внасянето на дължимата държавна такса по
заповедното и исковото производства, внасянето на възнаграждението за
вещо лице, а досежно размера на адвокатско възнаграждение – договорите за
правна защита и съдействие между ищцата и пълномощника й, обективират
договорените адвокатски възнаграждения, както и че същите са изплатени в
брой. Така доказано е, че разноските са реално направени, в това число и тези
адвокатско възнаграждение, съгл. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, не е направено.
Поради това, ответника следва да заплати на ищцата, направените по
заповедното и исковото производства разноски, както следва: 102.00 лв. –
държавна такса по заповедното производство, 300.00 лв. – адвокатско
възнаграждение – по заповедното производство, 102.00 лв. – държавна такса
по настоящото исково производство, 500.00 лв. – адвокатско възнаграждение
в настоящото производство, както и 100.00 лв. – възнаграждение за вещо
лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от С. М. Н. от гр. Видин, ул.
„Търговска“ № 2, ет. 3, офис 4, представлявана от адв. С.С. от АК – Видин,
против ОБЩИНА – ДИМОВО, ЕИК *********, гр. Димово, обл. Видин, ул.
„Георги Димитров“ № 137, представлявана от С.С. – Кмет, ИСК по чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 286 ЗЗД, във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗА, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО й
СЪЩЕСТВУВА за сумата: 5 100 /пет хиляди и сто/ лева – по Договор за
правна защита и съдействие № 30 от 12.05.2017 г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – ДИМОВО, ЕИК *********, гр. Димово, обл.
Видин, ул. „Георги Димитров“ № 137, представлявана от С.С. – Кмет, ДА
7
ЗАПЛАТИ на С. М. Н. от гр. В., ул. „....................“ № .., ет. ..., офис ..,
представлявана от адв. С.С. от АК – Видин, направените по заповедното и
исковото производства разноски, както следва: 102.00 лв. – държавна такса по
заповедното производство, 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение – по
заповедното производство, 102.00 лв. – държавна такса по настоящото исково
производство, 500.00 лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, както и 100.00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Видински Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8