Р Е Ш Е Н И Е
номер 3892/21.07.2014 г., град В.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на 11 юли 2014 г. Година 2014
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при участието на секретар М. М.
разгледа докладваното от съдия М. Кацарска
гражданско дело номер 4028 по
описа за 2014 год.
Предявен е иск с
правно основание чл. чл. 127, ал. 2 от СК.
В исковата си молба ищецът Д.Ж.Д.
твърди, че с ответницата Д.Д.Д. са живели на семейни начала до м. април 2006 г.
без да сключват граждански брак, като от съвместното им съжителство е родено
детето Ст. Д.Д.. Излага се, че с майката към настоящия момент живеят разделено.
Отправеното искане е съдът да определи разширен режим на лични контакти с
детето.
Ответницата Д.Д.Д. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131
от ГПК, с който
оспорва претендирания режим на лични контакти с бащата и предлага определяне на
ограничен такъв. Предявява насрещен иск за осъждане ответника да заплати
издръжка за минал период в размер на 250 лева месечно, считано от 09.05.2013 г.
до датата на предявяване на насрещния иск в съда – 09.05.2014 г. и за осъждане
ответника да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 250 лева месечно,
считано от датата на предявяване на насрещния иск в съда – 09.05.2014 г.
Контролиращата
страна Дирекция “Социално подпомагане” – В. редовно уведомена за инициираното
съдебно производство, изразява становище за основателност на исковата молба.
Съдът, след преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за
раждане /лист 6/ се установява, че детето Ст. Д.Д. е род. на *** г. и като
негови родители са записани Д.Д.Д. - майка и Д.Ж.Д. - баща.
Представено е удостоверение
с изх. № * г., издадено от ОУ „П. В.” – гр. В., от което се
установява, че Ст. Д.Д. е записан като ученик в Іб клас за учебната * г. и редовно посещава учебни занятия.
Представена е
служебна бележка от Пл. спортен клуб „Черно море” с изх.
№ 96/23.06.2014 г., от която се установява, че Ст. Д.Д. тренира плуване в клуба
и плаща месечна такса в размер на 50 лева.
От служебна бележка
от КСК „Х. К.”, гр. В. от *г. се установява, че детето Ст. Д.Д.
е посещавало училище по конна езда през есента на 2013 г. веднъж седмично за
около 8 посещения до края на 2013 г. при цена за един урок – 10 лева, като през
2014 г. детето не е посещавало конната база.
Представено е
удостоверение с изх. № * г., издадено от „Л. Д.” ЕООД, гр. В., от което се
установява, че за периода м. май 2013 г. – м. април 2014 г. Д.Ж.Д. е получил
брутно трудово възнаграждение в общ размер на 1206.21 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Между страните не са
разрешени въпросите относно местоживеенето на детето и упражняването на
родителските права, поради което съдът е длъжен да се произнесе служебно по тях
в рамките на повдигнатия спор с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК. Решаващо
значение при определяне местоживеенето на детето имат неговите интереси. Не се спори между
страните, че след фактическата раздяла между страните Ст. живее при майка си,
която полага преки и непосредствени грижи за него, както и че същата разполага
с необходимото свободно време за отглеждането му, притежава нужните качества за
правилното и възпитание, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане
на навиците му. Не е спорно и обстоятелството, че майката разполага и с
необходимите битови условия за задоволяване на потребностите на детето.
Изложеното обуславя извода, че е в интерес на детето е да живее при майката,
която да упражнява и родителските права
по отношение на него. За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази и
обстоятелството, че Ст. е в ниска възраст и се нуждае от непосредствени майчини
грижи. На бащата следва да бъде определен обаче разширен режим на лични
отношения, с оглед неговия пол и нуждата от изграждане на мъжки модел на поведение
предвид предпубертетната му възраст, а именно: да го вижда и взема при себе си
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя с преспиване, всяка Коледа
на четна година от 09.00 часа на 24
декември до 19.00 часа на 29 декември с
преспиване; всяка Нова Година на нечетна година от 09.00 часа на 29
декември до 19.00 часа на 02 януари с преспиване; първата половина от пролетната
ученическа ваканция и един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск; бащата ще вижда и взема детето при себе си
на рождения му ден всяка четна година от 16.30 до 19.30 часа, а на
нечетна година на следващия ден след рождения ден на детето от 16.30
до 19.30 часа, както и всяка година от 16.30 до 19.30
часа на рождения ден на бащата - 15 ноември. Разширения
режим на лични контакти дава възможност на детето да общува пълноценно и с двамата родители. По
делото не се установи невъзможност на ответника да полага адекватни грижи за
сина си, още повече, че от показанията на св. Андреев е видно, че бащата е
осъществявал контакти с детето без присъствието на майката. От приетия по
делото социален доклад на ДСП – В. се установява, че бащата разполага с
необходимите битови условия за задоволяване нуждите на детето по време на
пребиваването му при него.
Като последица от
определяне на местоживеенето на детето при майката и предоставянето на нея на
родителските права за упражняване, съдът следва да се произнесе относно
дължимата издръжка от бащата в полза на детето Ст..
За
периода от 09.05.2013 г. до предявяване на насрещния иск в съда – 09.05.2014 г. не е налице определена месечна издръжка по отношение на
малолетното дете на страните с влязло в законна сила съдебно решение, поради
което за този интервал от време претенцията с правно основание чл. 149 от СК е
допустима. По същество същата е и основателна, тъй като бащата не ангажира
доказателства за заплащане на издръжка на детето за този минал период от време.
Съобразявайки се с нуждите на детето съдът определя размера на дължимата от
бащата издръжка за минал период на 120 лева месечно, като за разликата над тази
сума до пълния размер на претенцията от 250 лева месечно, същата се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Преценявайки
материалните възможности на родителите и потребностите на детето с оглед
неговата възраст, съдът намира, че общата месечна издръжка за детето следва да
е в размер на 250 лева, от които бащата да заплаща 150 лева, а майката да
осигурява 100 лева. Преимущественото парично участие на бащата се обуславя от
обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание на детето. В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко
нуждите и интересите на Ст. и с определянето на издръжка в посочения размер за
посочения период за него ще се осигурят такива условия на живот, каквито той би
имал, ако родителите му живееха заедно. Заплащането на месечна издръжка в
размер на 150 лева не би съставлявало затруднение за ответника, тъй като той е
в трудоспособна възраст, поради което би могъл да реализира доход в рамките
поне на средния за страната, а по делото няма данни да има задължения към други
малолетни или ненавършили пълнолетие лица, като за разликата над 150 лева до
пълния размер на претенцията от 250 лева иска следва да бъде отхвърлен. Майката
също е в трудоспособна възраст, поради което има възможност да полага труд и да
реализира доход в рамките на средния за страната.
Датата на
влизане в сила на решението по чл. 66, ал. 2 от СК не променя обстоятелството,
че ищецът е баща на детето Ст., считано от неговото зачеване, поради което в
случая е изцяло приложима разпоредбата на чл. 149 от СК досежно периода на дължимата
издръжка за минало време.
Ищецът не е отправил искане за присъждане на направените по делото
разноски.
С оглед изхода на правния спор ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати
направените от ищцата
по насрещния иск разноски,
съразмерно уважената част от иска в размер на 256.50 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът
следва да заплати държавна такса върху присъдената издръжка по всеки един от
исковете в общ размер на 273.60 лева, на основание
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА детето Ст. Д.Д., ЕГН ********** да
живее при своята майка Д.Д.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 127, ал. 2
от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето Ст. Д.Д., ЕГН ********** на майката Д.Д.Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
бащата Д.Ж.Д., ЕГН ********** с детето Ст. Д.Д., ЕГН **********, както следва: да
го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, всяка Коледа
на четна година от 09.00 часа на 24
декември до 19.00 часа на 29 декември с
преспиване; всяка Нова Година на нечетна година от 09.00 часа на 29
декември до 19.00 часа на 02 януари с преспиване; първата половина от пролетната
ученическа ваканция и един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск; бащата ще вижда и взема детето при себе си
на рождения му ден всяка четна година от 16.30 до 19.30 часа, а на
нечетна година на следващия ден след рождения ден на детето от 16.30
до 19.30 часа, както и всяка година от 16.30 до 19.30
часа на рождения ден на бащата - 15 ноември.
ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес:*** да
заплати на детето Ст. Д.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д.Д.Д., ЕГН **********, издръжка за минало време, в размер на 120
/сто и двадесет/ лева месечно за периода от 09.05.2014 г. до 09.05.2014 г. на
основание чл. 149 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 120
/сто и двадесет/ лева месечно до пълния размер на претенцията от 250 /двеста и
петдесет/ лева месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес:*** да заплаща в полза
на сина си Ст. Д.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Д.Д.Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева,
считано от датата на подаването на насрещната искова
молба в съда – 09.05.2014 г., ведно
със законната лихва
за всяка закъсняла
вноска с падеж
първо число на месеца, за
който се дължи,
до настъпване на
законна причина за
изменение или прекратяване,
на основание чл. 143 от
СК, като ОТХВЪРЛЯ иск за разликата над сумата от
150 /сто и петдесет/ лева до пълния размер на претенцията от 250 /двеста и
петдесет/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Ж.Д.,
ЕГН **********, с адрес:*** да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата от 256.50
/двеста петдесет и шест лева и петдесет ст./ лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН **********,
с адрес:*** да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 273.60 /двеста седемдесет и три лева и шестдесет ст./ лева, на
основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: