№ 14
гр. Пазарджик , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и трети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20205200100618 по описа за 2020 година
Производството е образувано след постановяване на решение № 84 от
24.07.2020 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС) по в. гр. д. № 181/2020 г., с което е
обезсилено решението на ОС – Пазарджик по гр. д. № 294/2019 г., последното
постановено след като с решение № 46 от 20.03.2019 г. по в. гр. д. № 678/2018 г. на
ПАС е било обезсилено решението на ОС – Пазарджик по гр. д. № 817/2017 г.
Предявен е иск от К. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв.
Ц. от ПзАК, срещу Община Пазарджик, Булстат *********, с адрес: гр. П., бул. ***,
представлявана от кмета Тодор Попов, за заплащане на сумата от 13 110 лева,
представляваща разходи за ремонтни дейности и подобрения, подробно описани в т. 3,
4, 5, 6, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 17 и 21 от исковата молба, направени от ищеца като
наемател с цел привеждане на отдадения под наем имот в гр. П., ул. ***, в състояние,
годно за предназначението на обекта, на основание чл. 61 от ЗЗД, ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че е бил наемател на общинско жилище, находящо се в гр. П.,
ул. ***, за периода 1998 г. – 2016 г., като на 26.05.2000 г. бил подписан договор за наем
за същия този имот. Жилището му е предадено на 05.11.1998 г., като е бил съставен
протокол-опис за състоянието на имота. Твърди, че имотът не бил годен за ползване по
предназначение, поради което ищецът извършил редица СМР работи, за да го приведе
1
в състояние за нормално обитаване. Видно от исковата молба вх. № 17224/01.09.2017 г.
и уточнителна молба вх. № 5002/05.06.2019 г., поддържана и в настоящото
производство с молба вх. № 7797/12.10.2020 г., ищецът заявява, че претенцията е за
сумата от 13 110 лева, представляваща част от разходите, извършени общо в размер на
27 505.58 лева, която е сбор от сумите за разноски, обективирани в т. 3, 4, 5, 6, 9, 10,
11, 12, 13, 14, 17 и 21 в исковата молба. Или, ищецът не поддържа тези вземания от
исковата молба, за които изобщо не е посочил стойност (т. 1, 2, 7, 8 и 16-последната
липсва като точка изобщо) или имат стойност, но касаят дворното място (т. 15, 18 и
19). За вземанията по т. 20 е налице влязло в сила решение по гр. д. № 817/2017 г. на
ОС – Пазарджик.
Както в първоначалния отговор на исковата молба, така и в представяния в
настоящото производство, след уточняване на правната квалификация на иска по чл. 61
и сл. от ЗЗД, с вх. № 26 от 18.02.2021 г. ответникът е направил възражение за
погасяване на иска по давност, тъй като давността започва да тече от деня на
получаване на престацията. Развити са подробни съображения. Доводите на ответника
в отговора за нередовност на исковата молба следва да се приемат за неоснователни с
оглед задължителността на въззивното отменително определение № 260119 от
19.11.2020 г. по в. гр. д. № 583/2020 г. на ПАС за настоящия състав.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Допустимостта на производството е възприета с определение № 260119 от
19.11.2020 г. по в. гр. д. № 583/2020 г. на ПАС, което е задължително за настоящия
съдебен състав.
Съдът приема от фактическа страна следното:
В откритото съдебно заседание страните изрично са дали съгласие за
приобщаване на събрания по предходните съдебни производство доказателствен
материал.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че ищецът е наемател на собствен на ответника, недвижим имот,
находящ се в гр. П., ул. ***, за периода 1998 г. – 2016 г., като на 26.05.2000 г. бил
подписан договор за наем № 509-А за същия този имот. Съгласно Договор № 509-А от
26.05.2000 г. наемателят следва да ползва имота съобразно неговото предназначение, а
именно за живеене.
Жилището му е предадено на 05.11.1998 г., като при предаването е бил
2
съставен протокол-опис за състоянието на имота. Видно от протокола, съставен от
представители на общината-наемодател и ищеца-наемател, процесният имот
представлява едноетажна жилищна сграда – къща в имот пл. № 9408, кв. 218 по плана
на гр. П., с вкопана изба, два броя антрета и три стаи, прозорците са само на каса без
крила и стъкла, 4 бр. врати също само на каса, стените са на варова мазилка – за
ремонт, таванът също на варова мазилка – подкожушени и изкъртени, санитарният
възел разрушен и без оборудване, липсва ВиК и ел. инсталации, мазето замърсено с
много отпадъци, в него липсват врати и прозорци; къщата отвън е измазана, като на
места мазилката е изпадала, по покрива липсват керемиди, т. е. същият не е бил годен
за живеене.
От събраните гласни доказателства също се потвърждава, че наетият от ищеца
процесен имот не е бил годен за ползване по предназначение, както и че именно
ищецът го е привел в състояние годно за ползване (така св. Ж., която сочи, че само
стените са останали, в къщата живеели клошари и наркомани, нямало вода, осветление,
а впоследствие ищецът е пригодил къщата да може да се живее).
Не се спори, че наемният договор е прекратен със заповед № 19/06.01.2015 г. на
кмета Тодор Попов, потвърдена от Административен съд – Пазарджик през 2016 г.,
като ищецът-наемател е върнал имота на наемодателя на 28.12.2016 г., като за целта е
бил съставен приемо-предавателен протокол за състоянието на имота. Видно от
протокола, подписан от четиричленна комисия от представители на общината-
наемодател, процесният имот е значително подобрен (което се потвърджава и от
показанията на свидетеля), като стаите и коридора са с дюшеме на пода, шпакловани и
боядисани стени, ламперия по тавана, двукрилни прозорци с двойни стъкла, налице е
изградена кухня-пристройка с отлята мивка, облицована с фаянсови плочки, с
електрозахранване и т. н.
От изслушнато допълнително заключение на вещото лице Б. Г. по
съдебнотехническата експертиза се установява, че стойността на направените от ищеца
разходи към съответния период от време са в размер на 26 129.23 лева.
Правни изводи:
Съобразно Тълкувателно решение № 85/1968 г. на ВС, ОСГК, държателят на
недвижим имот (какъвто е наемателят), който е извършил подобрения в него, не може
да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 от ЗС. Неговите отношения във връзка с
добивите от имота следва да се уредят в съответствие с договорните отношения със
собственика, а при липса на такива - в съответствие с правилото на чл. 93 от ЗС; във
връзка с извършените подобрения – в съответствие с договора, а при липса на такъв – в
съответствие с правилата за водене на чужда работа без пълномощие и за
3
неоснователното обогатяване.
Според Решение № 81/18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 143/2012 г., II т. о.,
отношенията между страните по наемното правоотношение за заплащане на разходите
за ремонт в наетия обект, направени от наемателя с цел привеждането му в състояние,
годно за предназначението на обекта, се уреждат от договора за наем, а при липса на
договор, респ. конкретни уговорки, следва да се вземат предвид правилата при водене
на чужда работа без пълномощие или въз основа на неоснователно обогатяване.
Съгласно Решение № 571/14.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 313/2008 г., I т. о.,
терминът подобрения е вещно-правен. Когато се говори за подобрения на чужд имот,
то винаги се касае за извъндоговорни отношения. Понятията сделка и подобрения са
несъвместими. Ако направата на подобрения се основава на договор, то в същност не
се касае за подобрения, а за изработка, строителство, ремонт, реална престация по
облигационно задължение и др. Ако извършването на подобрения е облечено в някаква
форма (предвидено в писмен акт), ако действително се касае за подобрения, то актът
има значение на съгласие или несъгласие на собственика на имота за осъществяването
им, но не и на договор по отношение на тях. Съгласието или несъгласието на
собственика е от значение за преценката касаеща качеството на подобрителя –
владелец, държател, водене на чужда работа без пълномощие. С оглед на качеството
му е и размерът на паричното задължение – само разходите, увеличената стойност и
пр.
В случая ищецът не твърди, че съществуват конкретни уговорки (клаузи) както
в първоначално неформално сключения договор за наем (ноември 1998 г.), така и в
последващо оформения в писмена форма договор за наем на общински жилищен имот
от 26.05.2000 г. за направата на подобрения в имота.
Ето защо следва да се приеме, че спорното право черпи своето правно
основание в нормите на чл. 61 и сл. от ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие
доколкото не се излагат твърдения за противопоставяне от страна на наемодателя, за да
се приеме, че отношенията следва да се уреждат на плоскостта на неоснователното
обогатяване. В този смисъл е и дадената от двата въззивни състава на ПАС
материалноправна квалификация на предявения иск.
С оглед на това съдът е длъжен да разгледа претенцията по чл. 61 и сл. от ЗЗД
за разноските, извършени от ищеца в периода 2001 – 2006 г. и обективирани в искова
молба вх. № 17224 от 01.09.2017 г. по описа на РС – Пазарджик под т. 3, 4, 5, 6, 9, 10,
11, 12, 13, 14, 17 и 21, уточнени с молби вх. № 5002/05.06.2019 г. и вх. №
7797/12.10.2020 г. и двете по описа на ОС – Пазарджик за сумата до 13 110 лева, и
описани както следва: за направа на вътрешни преградни стени от половин тухла с
4
мазилка (2002 г.); за гипсова шпакловка по стените на къщата (2002 г.); за боядисване
на стените на цялата къща с цветен латекс (2002 г.); за обшивка на таваните в къщата с
ламперия от масивно дърво с топлоизолация (2003 г.); за закупуване и поставяне на
врати (2002 г.); за доставка и монтаж на двускатни прозорци и остъкляването им (2002
г.); за вътрешна ел. инсталация под мазилка (2002 г.); за електрозахранване на къщата с
външно монофазно елтабло и трифазно с часовник и захранващ кабел (2002 г.); за
направата на бетонна замазка на пода на килера (2003 г.); за циментова замазка в
коридора (2003 г.); за изграждане на пристройка от север за кухненски бокс към
кухнята с ж. б. плоча, ограждащи стени от една тухла на вароциментов разтвор (2005
г.); за отлята мивка в кухненския бокс, облицована с фаянсови плочки и фаянсови
плочки по стените (2005 г.); за обзавеждане на баня с тоалетна, чугунена вана,
тоалетна чиния с капак, порцеланова мивка, смесителна батерия (2005 г.); за направата
на стълбище отлято от бетон с бетонови стълби и тухлена зидария, заградено с винкел
и остъклено, покрито с иглолистен материал и глинести керемиди (2006 г.); за
направата на цокъл с вароциментова мазилка и боядисване на външни стени (2006 г.);
за зазиждане на три броя прозорци в избата (2006 г.); за направа на водопровод, с 1 бр.
централен спирателен кран, с тръби (2003 г.); за направата на отводнение с полагане на
PVC (2005 г.).
Съгласно актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № 72 от
1.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3485/2019 г., I г. о., погасителната давност по
вземания за присъждане на обезщетение по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за подобрения,
извършени от съсобственик по отношение на частта от имота, която държи за другия
съсобственик, започва да тече от момента на извършване на подобренията.
Разрешението, дадено от ВКС в хипотеза на предявени вземания за присъждане на
обезщетение за подобрения, извършени от владелец в чужд имот, както и за
подобрения, извършени от съсобственик, но в качеството му на владелец на идеалните
части на останалите съсобственици, не може да намери приложение, тъй като
съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствен имот без съгласието на
останалите съсобственици, но и в свой интерес, няма качеството "владелец" по
отношение на идеалните части от имота, притежавани от другите съсобственици. По
отношение на тези идеални части той упражнява държане, поради което приложение
при определяне на началния момент, от който започва да тече погасителната давност,
следва да намери правилото на чл. 114 от ЗЗД.
Както ОСГК на ВКС приема в ТР № 85 от 02.12.1968 г. по гр. д. № 149/1968 г.,
ако съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, който държи частите
на останалите съсобственици, т. е. без да е изменил намерението си да владее като
такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на
5
останалите съсобственици.
Според приетото в ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., само за
вземанията на недобросъвестния или добросъвестния владелец за подобрения в чужд
имот погасителната давност започва да тече от момента на прекъсване на владението,
от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато
то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за делба. Както се сочи в
мотивите към ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., т. VI. 13, приложение и
в отношенията по повод подобренията, извършени в недвижим имот, намира
правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, като с оглед особеностите, с които се характеризират
правоотношенията, които възникват между владелеца, извършил подобренията, и
собственика на имота, в тези хипотези с оглед общия смисъл на закона и
справедливостта следва да се приеме, че изискуемостта на вземането за подобрения
върху чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се
отнася към един по-късен момент, а именно от момента на прекъсване на владението.
За останалите случаи обаче в т. VII e прието, че запазва действието си вече посоченото
по-горе ТР № 85/1968 г.
Следователно в останалите случаи на извършени подобрения в съсобствен
имот, когато извършилият подобренията съсобственик има качеството "държател"
спрямо идеалните части на другите съсобственици, приложение следва да намери
общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а не предвиденото в т. VI. 13 на ППВС № 6/1974
г. изключение. В този смисъл са изразявали становища тричленни състави на Първо ГО
на ВКС при произнасяне по същество по спорове за присъждане на обезщетение за
подобрения, разгледани по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД – решение № 41/24.02.2014 г. по
гр. д. № 6652/2013 г. на Първо ГО на ВКС; решение № 65/19.07.2017 г. по гр. д. №
3114/2016 г. на Първо ГО на ВКС; решение № 160/05.12.2019 г. по гр. д. № 948/2019 г.
на Първо ГО на ВКС.
Съобразявайки посочената съдебна практика и доколкото в настоящия казус
ищецът също се явява "държател" на имота на ответника по смисъла на чл. 68, ал. 2 от
ЗС, тъй като не владее имота за себе си, то и в този случай следва да се приеме, че
приложение намира правилото на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, а именно че погасителната
давност по вземания за присъждане на обезщетение по чл. 61 от ЗЗД за направените от
него разходи за ремонтни дейности и подобрения започва да тече от момента на
направата на разхода и извършване на подобренията. Установи се, че всички разходи за
ремонтни дейности и подобрения са реализирани от ищеца в периода (от 2001 г.) до
2006 г., като 5-годишната давност за вземанията за същите изтича най-късно на
01.01.2012 г., като доколкото настоящата искова молба е подадена на 01.09.2017 г., то
като извод следва, че претенцията на ищеца е погасена по давност и искът следва да се
6
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, които с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират в
размер на 930 лева за пред настоящата инстанция и 1 200 лева за пред ПАС. Съдът не
установи от представения договор за правна помощ заплащане на адвокатското
възнаграждение от 930 лева, което е уговорено да бъде платено по банкова сметка,
поради което същото не следва да се присъжда. За останалите 1 200 лева е налице
доказателство за изплащането му от страната.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, чрез
адв. Ц. от ПзАК, срещу Община Пазарджик, Булстат *********, с адрес: гр. П., бул.
***, представлявана от кмета Тодор Попов, за заплащане на сумата в размер на 13 110
(тринайсет хиляди сто и десет) лева, представляваща разходи за ремонтни дейности и
подобрения, направени от ищеца като наемател с цел привеждане на отдадения му от
ответника под наем недвижим имот в гр. П., ул. ***, в състояние, годно за
предназначението на обекта, на основание чл. 61 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска - 01.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен.
ОСЪЖДА К. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, да заплати на
Община Пазарджик, Булстат *********, с адрес: гр. П., бул. ***, сумата от 1 200
(хиляда и двеста) лева, представляваща направени пред Пловдивския апелативен съд
разноски, а именно адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7