Определение по дело №506/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 739
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20191500500506
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

                                                О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                 04.11.2019г., гр.Кюстендил

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на четвърти ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                                                  Председател:Галина Мухтийска   

                                                                                          Членове:Ваня Богоева

                                                                                                          Евгения Стамова

 

            След като разгледа, докладваното от съдия Стамова, гр.д.№506/2019г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

            Делото е образувано по частна жалба, подадена от адв.Е. Й., като пълномощник на Е.А.В.,*** срещу определение на Кюстендилския районен съд от 12.09.2019г. по гр.д.№1667/2019г., с което производството по делото е прекратено, като на жалбоподателката са възложени деловодни разноски.Твърди, че в продължение на 10 години до началото на м.юли 2019г. се е намирала във фактическо съпружеско съжителство с Е.Г.З., като не е съществувала пречка за брак между тях, не са били в родство, и са се грижили един за друг и за общо домакинство.Взаимоотношенията им се основавали на взаимност, фактическа и физическа близост между страните, в общ дом и домакинство, както в гр.Кюстендил така и в гр.София.Партньорите били обвързани от взаимно уважение, разбирателство, подкрепа и грижи, като чрез общи усилия и според своите възможност имущество и доходи са осигурявали благополучието на тази общност.Изразява несъгласие с извода на районния съд за отсъствие на такива отношения между страните обосноваващо прекратяване на производството.С допълнителна молба в срока за обжалване на определението жалбоподателката е заявила искане за допускане на свидетелски показания чрез разпит на  свидетелката С. В. Т. за установяване на въведени с молба за защита от домашно насилие обстоятелства, а именно факта на фактическото й съпружеско съжителство с посоченото лице, за период от време от около 10 години, продължил до началото на м.юли 2019г. и за осъществения спрямо нея психически тормоз след раздялата им.

 

            Препис от жалбата е връчен на ответника в първоинстанционното производство.Подаден е отговор от адв.Т. – процесуален представител на същия, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.Оспорва се твърдението, че жалбоподателката и ответника са се намирали в отношения на фактическо съпружеско съжителство, както и твърденията за осъществен акт на домашно насилие от последния.Заявено е искане за отхвърляне на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение, както и за присъждане на разноски за въззивното производство, съгласно приложен с отговора договор за правна помощ.Посочено е  прилагането на списък, какъвто липсва.

 

            Съдът за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

 

            Производството пред Кюстендилския районен съд е образувано по молба, подадена от Е.А.В. срещу Е.Г.З..В молбата е посочено, че страните се намирали във фактическо съпружеско съжителство, като са се виждали от време на време, продължило до началото на м.юли 2019г., както и за осъществени от същия действия представляващи актове  на домашно насилие - на 07.08.2019г., 11.08.2019г. и 14.08.2019г. изразяващи се в поставянето на дървени клечки и метални парчета в патронника на бравата на жилището й, облепване на вратата и патронника с лепило,  поставянето на метални парчета и нещо лепкаво, изскубан кабел за кабелна телевизия.Посочените действия определя, като източник на психическо, емоционално и физическо насилие, в опит да бъде ограничена личната и свобода, източник на безпокойство.Молителката е заявила искане за издаване на заповед за незабавна защита, като бъдат наложени следните мерки:задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, забрана да я приближава на определено от съда разстояние, както и до жилището й и жилището на нейните родители в с.Нов Чифлик, местоработата и местата за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца.С молбата е заявено искане за допускане до разпит на свидетел за установяване на твърдяните в молбата факти и обстоятелства, за изискване от ОД на МВР справка за извършени на посочените дати позвънявания на телефон 112, от РП Кюстендил на прокурорска преписка с вх.№1673/2019 от 07.08.2019г, както и справка относно имената на полицейските служители отзовали се след позвъняванията на тел.112.Приложена е декларация по чл.9 ЗЗДН, в която са възпроизведени твърденията относно установеното на посочените дати въздействие върху вратата на жилищната и сграда и изскубан кабел за кабелната телевизия.Удостоверяването е извършено под страх от наказателна отговорност.

 

            С молба вх.№21.08.2019г. ищцата е уточнила изрично, че именно ответникът е извършител на описаните действия, видян от нея и съседката й на 07.08.2019г. и на 14.08.2019г. да напуска жилищната сграда,  като е посочило, че освен неудобства извършеното е свързано за нея и с допълнителни разходи.

 

            С определение от 21.08.2019г. съдът е постановил издаването на заповед за незабавна защита и е определил няколко мерки за защита: задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие над Е.В. до приключване на производството пред съда по реда на чл.17 ЗЗДН, забрана за ответника да приближава жилището на молителката на адреса посочен в молбата, местоработата и местата за социалните и контакти и отдих за срок до приключване на производството.Съдът е разпоредил незабавно изпълнение на заповедта, връчването й на РУ на МВР и последици при неизпълнение на заповедта.

 

            В първото с.з. молителката е заявила, че е имало дни в които е живяла с ответника, в  месеца един, два три пъти, по една  седмица, не са били постоянно заедно, тъй като тя е живяла в София, общото им домакинство било както в жилището й така и в негово жилище, както и, че ответникът не живее с жена си от дълго време.

 

            Молбата е оспорена от ответника чрез процесуалния му представител, като е оспорено както извършването на описаните действия така и твърдението, за съществували взаимоотношения между страните, представляващи фактическо съпружеско съжителство.Заявено е, че същият има семейство, жена , деца, внуци, които обитават къщата, в която той живее и няма как да живее с друга жена на семейни начала.

 

            Безспорно с оглед разпоредбата на чл.3 ЗЗДН право на защита по реда на същия закон имат определена категория лица.Качеството на лице от вида на посочените в чл.3 ЗЗДН предпоставя допустимостта на молбата, като доказването на такова качество е в тежест на молителя, който е поискал защита.

 

            Легално определение за фактическо съпружеско съжителство в ЗЗДН липсва.Съществуват определения за фактическо съжителство на съпружески начала и фактическо извънбрачно съжителство в ЗПКОНПИ и ЗЧРБ.Съгласно т.18 от пар.1 от ДР на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество,"фактическо съжителство на съпружески начала" е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство, а според т.10 от ДР на Закона за чужденците в Република България „фактическо извънбрачно съжителство" е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала.    

 

            Настоящия съдебен състав приема, че фактическо съпружеско съжителство е налице тогава когато две лица от различен пол, съжителстват заедно въз основа на свободната им и независима воля, като поддържат взаимоотношения по между си и в отношенията с околните, идентични с взаимоотношенията между съпрузи при съществуващ брак, като признаването на това състояние не е свързано с някаква правно регулирана процедура.Става въпрос за отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом и домакинство, като партньорите следва да са обвързани от взаимно уважение, разбирателство, подкрепа и грижи, като чрез общи усилия и според своите възможности, имущество и доходи осигуряват благополучието на тази общност.

 

            В случая в молбата не са изложени обстоятелства, сочещи на съществувала между страните връзка представляваща „фактическо съпружеско съжителство”.Както е отбелязъл и районния съд „виждането от време на време” с ответника и твърдението за общо живеене през периоди, продължаващи до една седмица не се обхваща от утвърденото разбиране за съдържанието „фактическо съпружеско съжителство”.  

 

            Едва с частната жалба след прекратяване на производството жалбоподателката изтъква нови фактически обстоятелства за естеството на връзката и с ответника, които не могат да бъдат взети предвид, поради което и искането и за допускане до разпит на свидетел за същите обстоятелства е неоснователно – арг.чл.143 ал.2 ГПК арг. от противното от чл.147 ГПК вр. с пар.1 от ЗР на ЗЗДН.

 

            С оглед на изложеното правилен е извода на районния съд, че подадената молба е недопустима и законосъобразно определението му за прекратяване на производството по делото.

 

            Подадената частна жалба е неоснователна поради което на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. с чл.81 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата деловодни разноски в размер на** лева – платено адв.възнаграждение.

 

            Водим от горното, съдът

 

                                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение на Кюстендилския районен съд от 12.09.2019г. по гр.д.№1667/2019г., с което производството по делото е прекратено.

 

            ОСЪЖДА Е.А.В.,***  да заплати на Е.Г.З., ЕГН ********** *** деловодни разноски по гр.д.№506/2019г. по описа на КнОС в размер на 150.00 лева.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                  

                                                                                                 Председател:

 

                                                                                                       Членове: