Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 3394 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по предявен иск
за заплащане на възнаграждение по договор за международен превоз на товар с
правно основание чл.372, ал.1 във вр. с чл. 367 от ТЗ във връзка с чл.79, ал.1
от ЗЗД.
В исковата молба ищецът „Лио
Транс“ ООД, ЕИК *********, гр.Б. твърди, че на 02.09.2020г.
е сключил с ответника „Радослава Транс“ ЕООД,
ЕИК *********, гр.В. договор за международен транспорт, по силата на който
„Лио Транс" е трябвало да превози товар с товарен автомобил от гр. ***,
фирма STYLER, до
разтоварния адрес: Peneloppe Groupe 52 rue Taitbout-75009 Paris, срещу сумата /навло/ 1500 лева
без ДДС или 1800 лв. с ДДС, платима от „Радослава Транс“ ЕООД. Поддържа, че е извършил
договорения превоз, без възражения за неизпълнение на договора или проблеми с
доставения товар от страна на ответника. Посочва, че шофьорите му били в Париж на разтоварния адрес още около 16.00 ч. местно
време, но там не се е явил получател, който да приеме товара. Изтъква, че
негова служителка - диспонент К. Л., многократно е звъняла по телефона на
ответника с молба да се свърже с клиента си, който да изпрати човек на
разтоварния адрес, но в крайна сметка такъв се появил към 24.00 часа френско
време (01.00 ч. българско време). Така разтоварването на превозния товар било
забавено няколко часа по вина на получателя, което довело до нарушаване на
целия им график на разтоварна и товарна дейност. Посочва, че за превоза е
издал фактура № 2419 от 14.09.2020г. и заедно с ЧМР я е изпратил на ответника
по пощата. Същата е получена от ответника на 16.10.2020г., което е потвърдил в
телефонен разговор с неговата диспонентка К. Л.. Изтъква, че при разговорите с
ответника относно плащането, същият се опитвал всякакси да намери доводи, за да
не му плати, а впоследствие му изпратил споразумение за прихващане, с което
искал да признае неустойка в размер 1400 лв. с ДДС. Твърди, че е подал две
покани за плащане на задължението по теле-поща, но плащане от ответника отново
не последвало. Моли съда, след като се увери в
основателността на изложените факти, да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да му заплати сумата 1800 лева, представляваща
възнаграждение за извършен транспорт и доставка, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането, както и направените съдебни и деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Радослава Транс“ ЕООД, ЕИК *********, гр.В.,
в писмения отговор по делото и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва
предявеният иск по основание и размер. Не оспорва наличието на облигационно
отношение с ищеца, възникнало от сключен помежду им на 02.09.2020 г. договор с
предмет международен транспорт, както и условията по договора, не оспорва и
факта, че превоза е бил извършен от ищеца. Твърди, че ищецът не е извършил в
срок договорения превоз, съгласно условията на предварителната заявка -
доставката е била с фиксиран краен час - до 17.00 ч. на 04.09.2020 г., но
товарът е пристигнал в 24 ч. на 04.09.2020 г., т.е. със седем часа по-късно от
предварително уговореното. В тази връзка счита, че не само не дължи на ищцовото
дружество претендираната с исковата молба сума, но и съгласно т. 12 от
сключения помежду им договор, същото му дължи сумата 3000 лв. без ДДС или 3600
лв. с ДДС, представляваща неустойка за неспазване срока за доставка - два пъти
размера на навлото. Поддържа, че изложените в исковата молба доводи, касаещи
причината за забавянето, са от една страна несъстоятелни и неотносими, а от
друга - неверни, тъй като не са провеждани телефонни разговори между лицето К.
Л., или който и да било друг представител на "Лио Транс" ООД и
управителя на "Радослава Транс" ЕООД във връзка с извършването на
транспорта и забавянето на доставката. Предвид
горното, в случай на уважаване на предявения иск, прави възражение за
прихващане на исковата сума в размер 1800 лв. с дължимата му от ищеца сума от
3600 лв. Моли съда, да отхвърли предявения иск, като неоснователен, погасен
поради прихващане с насрещно вземане на ответника на стойност 3600 лв.,
представляващи неустойка за забава при доставка на стоката по цитираната заявка
- договор, да осъди ищеца да му заплати сумата 1800 лв., представляваща
разликата между двете насрещни вземания, както и направените по делото
разноски.
С определението по чл.140 от ГПК съдът е оставил без разглеждане претенцията на ответника за осъждане на
ищеца да му заплати сумата 1800 лв., представляваща разликата между двете
насрещни вземания.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:
Установи се от представения по
делото договор от 02.09.2020 г., че съгласно проведен телефонен разговор ответникът „Радослава Транс“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.В. (възложител) е
възложил на
ищеца „Лио Транс“
ООД, ЕИК *********, гр.Б. (изпълнител) да превози товар с товарен автомобил с
рег. № **** от товарен адрес гр. ****, фирма STYLER и дата на товарене 02.09.2020г. в работно време
18.00-18.30 ч., до разтоварния адрес: Peneloppe Groupe 52 rue Taitbout-75009 Paris и дата на разтоварване
04.09.2020г. до 17.00 ч. Страните са договорили навло 1500 лева без ДДС (1800 лв. с ДДС), платимо от „Радослава Транс“ ЕООД 45 дни след издаване на оригинална фактура,
издадена с дата на натоварването, чисто ЧМР - 2 броя в оригинал с подпис и
печат от получателя. С договора изпълнителят е
приел да спазва правилника за изпълнение на заявка-договора за извършване на
транспорт. В договора е уговорено при приета и потвърдена заявка изпълнението
на транспорта, както и за всички недоговорени условия по настоящия превоз да се
подчинява на Общи спедиторски условия и складови условия, ТЗ, ЗЗД, ЗАвП и СМ
Конвенцията. В т.12 накрая от тези условия е уговорена неустойка за превозвача
при неспазване срока на доставка 2 пъти размера на навлото.
Тези обстоятелства
са безспорни и с определението по чл.140 от ГПК съдът е обявил на страните за
безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на облигационно отношение между
страните, възникнало от сключен помежду им на 02.09.2020 г. договор с предмет
международен транспорт, както и условията по договора. Безспорен е
също и факта, че превоза е бил извършен от ищеца-превозвач.
По
делото е представена международна товарителница (ЧМР), в която са попълнени
графите, касаещи данни за изпращача, превозвача и транспортното средство,
получателя, превозвания товар и др. Товарителницата е подписана от
представители на изпращача и превозвача, както и от получателя с удостоверяване
за получаване на стоката. В графа 18 на товарителницата "резерви и бележки
на превозвача" е записано: не е разтоварен на 04.09., пристигане в 24
ч./04.09."
Установи
се също, че за извършения превоз „Лио Транс“ ООД е издал фактура № 2419 от
14.09.2020г. за сумата 1500 лева без ДДС (1800 лв. с ДДС) с получател
„Радослава Транс“ ЕООД.
С писмо за доброволно изпълнение от 25.11.2020г. ищецът е
поканил ответника в 7-дневен срок да му заплати дължимата за превоза сума по
фактурата. За заплащане на сумата по фактурата по делото не са представени никакви
доказателства от ответното дружество.
По
делото е приложено и споразумение за прихващане от 03.10.2020г. между
„Радослава Транс“ ЕООД и „Лио Транс“ ООД за прихващане на дължимата от ответника сума от 1800
лв. по фактура № 2419 от 14.09.2020г. с дължима от ищеца сума от 1408, 20 лв.,
което е подписано само от представител на „Радослава Транс“ ЕООД.
За установяване на твърденията на ищеца за
срочно изпълнение на доставката по делото се разпитаха свидетелите Г. Я. И. и Г. Т.Б..
Свидетелката Г. И., изпълняваща длъжността „спедитор“ в „Лио Транс“ ООД,
установи с показанията си, че в изпълнение на договора с „Радослава транс“
ЕООД, „Лио Транс“ ООД е извършил превоза с двама шофьори – К. и Г. Б.. Автомобилът,
с който се извършвал превоза на стоката, пристигнал на адреса за доставката към
16 часа и шофьорите й се обадили по телефона и й казали, че на адреса не е
имало никой, който да приеме товара и че там не е имало място за спиране, тъй
като адреса бил в самия център на гр. П., Ф.. Свидетелката установи също, че от
„Лио Транс“ ООД няколко пъти се опитвали да открият клиента по телефона, но не
го намерили, поради което направили връзка по телефона с „Радослава транс“ ЕООД,
откъдето им казали, че клиента имал някакъв личен проблем. Според свидетелката
клиентът се появил чак късно през нощта – към 23-24 часа, и тогава шофьорите разтоварили
стоката на ръце, което описали в ЧМР по нейна молба. Свидетелка установи също,
че забавянето в приемането на стоката и разтоварването било близо осем часа и довело
до забавяне на следващото товарене, което следвало да е в Х. в събота. Свидетелката
е следяла местоположението на автомобила чрез GPS и е поддържала връзката с
шофьорите, които я осведомявали за случващото се. Същата твърди, че поръчката е
била експресна, поради което не е имало възможност за разтоварване на товара в
понеделник.
От разпита на свидетеля Г. Б., работил в „Лио Транс“ ООД като шофьор, а понастоящем не
работи в дружеството, се установи, че привечер на 02.09.2020 г. заедно с другия шофьор (К.) били натоварили камиона в гр. П.
с медицински маски (комплектен товар - целия камион бил натоварен с този товар).
Според свидетеля разстоянието от товарния до разтоварния адрес било около
Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като същите са преки,
непосредствени, логични и безпристрастни и са в унисон помежду си, считайки, че
те са пряко относими към предмета на доказване в настоящето производство.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
С договора за превоз превозвачът се задължава
срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар (чл.
367 ТЗ). Отношенията между страните (превозвач и товародател) по повод
изпълнението на този договор и дължимото за това възнаграждение (навло) се
регулират от уговорките на договора и разпоредбите на чл. 367 и сл. от ТЗ, чл.
49 и сл. от ЗАП във връзка с чл. 379 ТЗ.
Установи се по
делото и не е спорно, че между страните-търговци е сключен договор за
международен автомобилен превоз на стоки, по силата на който ответникът, като
възложител е възложил, а ищецът като превозвач (изпълнител) се е задължил да
превози посочения в договора товар (стока) от определен товарен пункт в Б. до
определен разтоварен пункт във Ф. срещу уговорено възнаграждение. Представеният
по делото договор от 02.09.2020 г. и транспортен документ - международна товарителница за автомобилен превоз
(ЧМР), доказват съществените елементи на договора за международен
автомобилен превоз на стоки - страните и техните права и задължения, товара,
който е следвало да бъде превозен, автомобила,
с който ще се извърши превоза, товарния адрес и дата и време на товарене, разтоварния адрес и дата и време на разтоварване, договореното превозно
възнаграждение (навло), страната, която го дължи и времето
на плащане, както и необходимите транспортни
документи.
Както бе посочено
по-горе по делото е безспорно наличието на валидно облигационно отношение между
страните, възникнало от сключен помежду им на 02.09.2020 г. договор с предмет
международен транспорт, както и условията по договора.
Спорът по делото е
относно спазването на уговорения в договора за превоз срок за доставяне на товара на адреса
на получателя и наличието на предпоставките за начисляване на неустойка за
забавено изпълнение.
По иска с правно
основание чл.372, ал.1 във вр. с чл. 367 от ТЗ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Установи се по
делото, от представените писмени доказателства и не се оспорва от ответната
страна, че ищецът, в качеството на превозвач е изпълнил задълженията си по
чл.368, ал.1 от ТЗ в съответствие с условията на сключения с ответника договор
за международен автомобилен превоз – извършил е превоза и е предал товара на
получателя в местоназначението. За извършения превоз е съставена фактура, в
която е материализирано задължението на товародателя-ответник за плащане на
възнаграждението и е посочен начина на плащане – по сметка.
С оглед изпълнението на задълженията от
превозвача-ищец товародателят-ответник дължи насрещната престация - заплащане
на превозно възнаграждение, съгласно уговореното в договора и чл. 372, ал. 1 ТЗ,
и в негова тежест по делото, съгласно чл.154 от ГПК, бе да докаже, че е
изпълнил това свое договорно задължение.
По делото обаче не се твърди от ответника,
респ. и не се събраха доказателства, същият да е изпълнил напълно или частично
задължението си за заплащане на договореното и дължимо от него превозно
възнаграждение, обективирано в издадената от ищеца фактура. Тежестта да
установи плащане или погасяване по друг начин на тези задължения лежи върху
него, тъй като се касае за положителни факти, които той може да установи и от
които черпи изгодни за себе си правни последици.
Възраженията на ответника за
недължимост на заплащане на превозно възнаграждение на ищеца-превозвач съдът
намира за неоснователни. Същите са мотивирани единствено с довода, че
ищецът-превозвач не е доставил товара на получателя в договорения срок. Нито в клаузите
на договора, нито в нормите на закона е предвидено неплащането на превозно
възнаграждение на превозвач като последица от неточното изпълнение на превоза
(в случая забавено изпълнение).
Налице е неизпълнение на
сключения договор за превоз, което следва да се вмени във вина на ответника по
делото. В конкретния случай неизпълнението на договора е във формата на пълно
неизпълнение - непрестиране на сумата 1800 лева в уговорения срок. Така
установеното виновно неизпълнение следва да ангажира договорната отговорност на
товародателя – ответник, поради което същия следва да бъде осъден да заплати на
ищеца договорената сума за превозно възнаграждение.
Предвид изложеното съдът приема,
че предявеният иск е доказан за претендираната сума от 1800 лева и следва да
бъде уважен като основателен.
Присъждането
на законната лихва върху уважения размер на иска по чл. 372, ал.1 във вр. с чл.
367 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане представлява законна последица от уважаването на иска,
поискана е от ищеца с исковата молба, поради което същата следва да се присъди.
По възражението за
прихващане на ответника:
С оглед уважаването на
предявения иск за заплащане на превозно възнаграждение, подлежи на разглеждане
противопоставеното от ответника възражение за прихващане на исковата сума с
вземане срещу ищеца в размер 3600, 00 лв., съставляващо неустойка за превозвача при неспазване срока на
доставка с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД.
По своята правна същност
възражението за прихващане е изявление за компенсиране на две насрещни
изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на
по-малкото от тях. Основателността на предявеното възражение се обуславя от
наличието на материалноправните предпоставки за извършване на прихващане,
установени в чл.103 от ЗЗД – две насрещни задължения, еднородност и заместимост
на задълженията, изискуемост и ликвидност на вземанията (съдебната компенсация
е допустима и когато насрещните вземания или едното от тях са неликвидни),
идентичност на субектите и отсъствието на забраните за компенсация, установени
в чл.105 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело
е образувано по иск с правно основание чл. 372, ал.1 във вр. с чл. 367 от ТЗ и
чл.79, ал.1 от ЗЗД, с който ищецът заявява парично вземане по договор за превоз,
чието компенсиране би могло да се допусне чрез направеното от ответника
възражение за прихващане, с което заявява парично вземане за неустойка по същия
договор за превоз.
Неустойката, съгласно чл. 92,
ал.1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като форма за
обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение неустойката се дължи, само ако
страните са уговорили предварително в договора, че в случай на виновно
неизпълнение или забавено изпълнение на точно определено задължение, длъжникът
дължи на кредитора неустойка за вредите от неизпълнението или забавеното
изпълнение. Размерът на неустойката и видът на договорното задължение, за което
тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора. Следователно, за да бъде
присъдена претендираната неустойка, е необходимо наличието на няколко
предпоставки: 1. неустойката да е уговорена между страните или да е установена
от закон или друг нормативен акт; 2. кредиторът да е изпълнил задължението си
или да е бил готов да го изпълни и 3. длъжникът виновно да не е изпълнил
договорното си задължение или да го е изпълнил лошо или със забава. Тежестта на
доказване на тези предпоставки е върху претендиращия неустойката.
В процеса обаче, ответникът,
който носи тежестта за доказване съществуването на това вземане, съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК, не установи, чрез ангажираните в процеса доказателства -
писмени и гласни, че ищецът-превозвач виновно е изпълнил със забава договорното
си задължение да достави превозвания товар на 04.09.2020г. до 17.00 часа - предмет
на евентуалното възражение за прихващане.
Напротив, от показанията на
двамата разпитани по делото свидетели се установи, че автомобилът, с който се извършвал превоза на стоката, бил на адреса за
доставката към 16 часа, но там не е имало представител на получателя, който да приеме товара и такъв не е могло да бъде открит по телефона,
дори и след уведомяването на ответника-възложител. В следващите
няколко часа автомобилът на превозвача многократно минавал покрай
адреса на доставката, а неговите служители (спедитор и диспонент) се опитвали
да се свържат с представител на получателя, но опитите им били
неуспешни. По тази причина разтоварването на стоката
и приемането й от получателя станало 6-7 часа след
договорения час на доставяне - към 23-24 часа, когато на адреса на доставката
се явил негов представител. Това обстоятелство е отразено и в графа
18 "резерви и бележки на превозвача" в международната товарителница
(CMR), съпътстваща товара.
С оглед на изложеното, съдът
счита, че не се доказа твърдяното от ответника забавено изпълнение на
задължението на превозвача да достави превозвания товар в договорения час -
предпоставка, предвидена в т.12 накрая от договора за превоз, за начисляване на
неустойка. Това налага извода, че не следва да се ангажира отговорността на
същия за забавено изпълнение, тъй като не са налице предпоставките за
начисляване на неустойка за неспазване
срока на доставка. Поради това възражението за прихващане е
неоснователно и следва да се отхвърли в целия му предявен размер от 3600 лв.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, на основание
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените в производството разноски.
От страна на процесуалния представител на
ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца. Видно от приложения на л.7 по делото
договор за правна защита и съдействие ищецът е заплатил на адв. Б.М. от САК
възнаграждение в размер 970 лв. При предявен осъдителен иск за сумата 1800 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение би следвало да бъде 356 лв., съгласно чл.
7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. Следователно платеният от ищеца
адвокатски хонорар е над 2,7 пъти над минималното адвокатско възнаграждение. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, която не е голяма, на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде намалено на 400 лв.
Претендираната от ищеца сума от
40,00 лв. внесена държавна такса за обезпечение на иска, не следва да се
възлага в тежест на ответника, тъй като чл. 22 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК не предвижда заплащане на държавна такса
за обезпечение на вече предявен иск, а само на бъдещ иск. Претендираната сума
от 96,00 лв. като такса за обезпечително производство представлява внесена сума
като гаранция за обезпечението на иска и не се включва в разноските по делото,
поради което не следва да се присъжда. Претендираната сума от 36,00 лв. като
такса за запор по изпълнително дело № 137/2021г. представлява разноски по
изпълнително дело и също не се включва в разноските по настоящото дело, нито по
обезпечително производство, тъй като такова няма, поради което не следва да се присъжда.
Претендираната сума от 450,00 лв. като адвокатско възнаграждение за обезпечение,
също не следва да се присъжда, тъй като по делото няма доказателства за сключен
отделен договор за правна помощ между ищеца и неговия пълномощник, касаещ
обезпечението, нито пък за платена от ищеца сума като адвокатско възнаграждение
в претендирания размер.
С оглед на изложеното ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 472 лв. /72 лв. - държавна такса и 400 лева –
адвокатско възнаграждение/, представляваща направените от негова страна
разноски.
Водим от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Радослава Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.****, представлявано от управителя Д. Ц.И. ДА
ЗАПЛАТИ на „Лио Транс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя А.К.И.,
сумата 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща възнаграждение по договор
за международен автомобилен превоз на стоки от 02.09.2020 г.,
ведно със законоустановената лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска – 15.12.2020г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по
делото съдебни и деловодни разноски в общ размер 472 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Радослава Транс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.****,
представлявано от управителя Д. Ц. И., СРЕЩУ „Лио Транс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от управителя А.К.И., предявена под формата на възражение за
прихващане за заплащане на сумата 3600, 00 лв., съставляваща неустойка при неспазване срока на доставка по
договор за международен автомобилен превоз на стоки от 02.09.2020 г.,
с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, като неоснователна.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца
пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: