№ 1525
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501895 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 55638/12.08.2022г. на „ЦЕНТРОМЕС" ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуален представител срещу
Решение № 2478/25.07.2022г., постановено по гр.дело № 16488/2021г. на Варненския
районен съд, 26 състав, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от въззивника срещу
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК ***, ***, иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 12619.63 лева, платена без основание, включваща сумата от
2608.23 лева, представляваща цена за „достъп средно/ниско напрежение" и сумата от
10011.40 лева, представляваща цена за „пренос ниско напрежение" за периода от
01.12.2018г. до 30.06.2019г. за обект, представляващ месопреработвателно предприятие с
адрес на ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
В жалбата е изложено становище за неправилност на решението постановено при
нарушаване на материалния закон. Твърди се, че от събраните по делото доказателства
безспорно е установено , че СТИ не е разположено на границата на собственост, ТП № 3
“Центромес“ , както и трасето е собственост на дружеството въззивник .Твърди се , че
извършеното от ответника измерване на потребените количества ел.енергия е неправомерно,
както и, че въззивника няма задължение да заплаща начислените му цени за пренос ниско
напрежение и за достъп редно напрежение. Претендира отмяна на обжалваното решение,
постановяване на друго , с което исковете да бъдат уважени , както и присъждане на
сторените поделото разноски.
В съдебно заседание,въззивника редовно призован не се явява , чрез процесуалният
си представител с писмена молба, поддържа жалбата. Моли за присъждане на сторените по
1
делото разноски, за които представя списък.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от „ЕРП Север“АД , в който
доводите на въззивника се оспорват , с аргументи идентични с тези от отговора на исковата
молба. Отправено е искане решението на ВРС, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена и потвърдено
първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано.Моли да се
присъдят сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „ЦЕНТРОМЕС" ООД,
ЕИК: *** срещу „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
***, с която е предявен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 12619.63
лева, платена без основание, включваща сумата от 2608.23 лева, представляваща цена за
„достъп средно/ниско напрежение" и сумата от 10011.40 лева, представляваща цена за
„пренос ниско напрежение" за периода от 01.12.2018г. до 30.06.2019г. за обект,
представляващ месопреработвателно предприятие с адрес на ***, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че през процесния период страните са в
договорни отношения за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги по повод
собствен на ищцовото дружество обект - месопреработвателно предприятие, находящ се на
адрес ***. Излага , че обекта, както и присъединителните съоръжения /външно ел.
захранване, трафопост и инсталация ниско напрежение/ са изградени изцяло от него като
собственик и инвеститор.Външното ел. захранване представлява изградено въздушно
електропроводно отклонение от ЕПО на ЕП /електропровод/ 20 kV „П.". Мястото на
прикачване на електропроводното отклонение за ТП било към електропроводното
отклонение *** на ЕП „П." 20 kV .
Ищцовото дружество твърди, че е собственик на следните електрически уредби и
съоръжения: ТП /трафопост/ тип „Б" - 1x400 kVA, електропроводно отклонение 20kV и
кабелно захранване НН - 1 кв.
Електрическата енергия, консумирана в имота на ищеца се пренася чрез кабелна
линия средно напрежение 20 кV. собственост на ищеца, които транспортират
електроенергията до трансформаторен пост № 3 собственост на ищеца, изграден вътре в
имота, който намалява напрежението - от средно в ниско напрежение посредством
трансформаторна машина, поради което обективно липсва енергия, която да се
транспортира през разпределителната мрежа на доставчика. Поради това обстоятелство не
се дължала цена за достъп. Твърди ,че още през 1999 и 2000г. правилно била определена
границата на собственост, но неправилно било определено мястото на измерване.
Средството за търговско измерване следвало да бъде монтирано на мястото за прикачване на
въздушното електропроводно отклонение за „ВТП", собственост на ищеца към
електропроводното отклонение ***" за Електропровод 20 kV „П.". Вместо това същото
неправилно било разположено в ТП № 3 „Центромес", собственост на ищеца. Твърди се, че
извършеното от ответника по посочения начин измерване на потребените количества
2
енергия е неправомерно и ищецът не е имал задължение да заплаща начислените му от
ответника цена за пренос ниско напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение.
Ищецът счита, че ответника не е предоставил или извършвал услугата „ Пренос по
електроразпределителната мрежа Ниско напрежение“, и тъй като процесния обект се
захранва чрез собствена ел.мрежа средно/ниско напрежение, както и че меренето на
ел.енергията е от погрешната страна, т.е. от страната на ниското напрежение /след
трансформацията от собствения трансформатор на ищеца/, поради което не дължи на
ответника заплатените от него суми по 7 броя фактури, издадени в периода от 07.01.2019г.
до 08.07.2019г. на обща стойност 12619.63 лева, начислени за мрежови услуги, доставени в
периода от 01.12.2018г. до 30.06.2019г.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.Счита иска за
недопустим поради липса на правен интерес, тъй като в случая имущественото разместване
е било осъществено на годно правно основание - закона и облигационната връзка между
страните. Не се оспорва, че между страните за процесния период, както и до настоящия
момент съществува облигационна връзка, възникнала по два договора -договор за достъп до
еклектроразпределителната мрежа на ответника от и договор за пренос на електрическа
енергия, и двата от 23.10.2013г. Не се спори и че обектът на ищеца е присъединен към ЕРМ
на ответника. Твърди се, че процесните количества електроенергия, начислени в посочените
от ищеца фактури, са получени и консумирани в обекта на ищеца. Сочи се, че през
процесния период цената за достъп е една и съща за всички присъединени клиенти на
мрежата на ответника, независимо от напрежението (ниско или средно). Твърди се, че
обектът на ищеца се електрозахранва от подстанция (ПС) „Д.л." през въздушен
електропровод (ВЕЛ) „П." 20 кV (средно напрежение) и трафопост (ТП) „ТП 3 Центромес".
Клон на ВЕЛ „П." преминава в близост до „ТП 3 Центромес", за да захрани точките, чрез
които достига ел. енергия до клиентите в ***. Към ВЕЛ „П." в тази част и по-точно в
точката на стълб № 10 от неговата линия било свързано друго електропроводно отклонение,
чрез което ел. енергията от ВЕЛ „П." достигала до ТП 3 Центромес и до обекта на ищеца.
Твърди , че подстанция „Д.л." е собственост на ответника, както и ВЕЛ „П.". С оглед на
изложеното сочи, че обектът на ищеца е присъединен и получава електрозахранване от
електроразпределителната мрежа на ответника. В този смисъл счита, че се дължи цена за
предоставените услуги. Оспорва се твърдението на ищеца за неправилно извършено мерене
на електрическата енергия, консумирана в обекта му, поради неправилно определено място
на монтиране на СТИ. Сочи се, че мястото на СТИ е определено още със становището на
НЕК от 1999г., а именно на трафопост ТП 3 Центромес. Ответникът счита измерването за
правомерно, доколкото СТИ е разположено до или на границата на имота на клиента.
Ответникът излага подробни съображения защо счита, че в обекта на ищеца е била
доставяна и консумирана фактурираната ел. енергия с ниско напрежение. Оспорват се
твърденията на ищеца, че е собственик на процесния трафопост ТП 3 Центромес, както и на
електропроводно отклонение 20 кV.
3
В условията на евентуално ответникът моли, ако съдът приеме, че ищецът е ползвал
само „пренос" на ел. енергия средно напрежение, да бъде запазено дължимото плащане за
него, като се присъди само сумата, представляваща разликата между заплатената цена за
„пренос" на ел. енергия с ниско напрежение и цената за „пренос" на ел. енергия със средно
напрежение, съгласно одобрените цени по решенията на КЕВР за процесния период.
В открито съдебно заседание страните поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно между страните и доказано от представените по делото писмени
доказателства е, че ищецът е потребител на електрическа енергия в обект,негова
собственост - месопреработвателно предприятие находящ се в ***, с абонатен № *** и
клиентски №***.
От приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 60,
том I, рег. № 1729, дело № 50/2004г. от 11.03.2004 г. на нотариус Г. С., с рег. № 347 в
Регистъра на НК, се установява, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с
площ от 2534 кв.м, представляващ парцел IX от масив 50 по парцеларния план на
стопанския двор на ***, област Велико Търново, район „Овцеферма", при граници: парцел
VIII, масив 50, парцел I, масив 51, ведно с изградените върху този имот: производствен
обект, представляващ месопреработвателно предприятие с обща застроена площ от 1250
кв.м., както и трафопост със застроена площ от 9 кв. м. В хода на производството е
установено, че това е - трафопост (ТП) „ТП 3 Центромес".
На 30.06.1999г. на ответното дружество е издадено разрешение за ел. захранване на
процесния обект в съответствие с действащите към този момент норми за присъединяване
към електроенергийната система, регламентирани в чл. 4 от Закона за електростопанството
на РБ от 1975г. Разрешението е издадено за срок от две години, т. е. съобразено е и
правилото на чл. 5, ал. 3 от ПП на същия закон.
С Разрешение № 49/19.02.2003г. на ДНСК –РД-Велико Търново е разрешено
4
ползването на строеж „външно ел захранване – монтаж ТП, ел.проводно отклонение 20 кV,
кабелен НН-1кV към строеж 4кланница и колбасарски цех“ находящ се в парцел ІХ , масив
50 , ***.
Няма спор и, че „ЕРП Север“ АД е издало процесните шест броя фактури, в
периода от 07.01.2019г. до 08.07.2019г., с които на ищцовото дружество са начислени суми
за пренос и достъп на ел. енергия в периода от 01.12.2018г. до 30.06.2019г., както следва :-
ФП № ********** / 07.01.2019 г. на стойност 2676,34лв., -ФП № ********** /
07.02.2019г. на стойност 2779,54 лв.,-ФП № ********** / 07.03.2019г. на стойност
2597,47 лв.,-ФП № ********** / 08.04.2019г. на стойност 2744,86 лв.-ФП № ********** /
07.05.2019г. на стойност 2601,98 лв.,-ФП № ********** / 06.06.2019г. на стойност 2746,97
лв.,-ФП № ********** / 08.07.2019г. на стойност 2861,15 лв.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по ССЕ, което съда
кредитира като обективно, се установява, че общият размер на фактурираната от ответника
такса за "пренос ниско напрежение" на ел. енергия за процесния период от 01.12.2018г. -
30.06.2019г. е сумата от 10 011,40 лв.
Общият размер на такса "пренос", като се приложи утвърдената от КЕВР цена на
средно напрежение за процесния период, въз основа на данните за отчетното количество ел.
енергия, което е преминало през СТИ е на стойност 3573,32 лв.
Разликата, която се получава между изчислената такса "пренос" по цена на средно
напрежение и заплатената от ищеца такса „пренос" на ниско напрежение, посочена в
процесиите фактури е 6438,09 лв. без ДДС.
По делото няма спор, а и е прието за безспорно установено, че сумите по процесните
фактури са заплатени от ищеца на ответника.
По делото е прието заключение по назначената СТхЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира и от което се установява, че обект „Центромес" ООД, находящ се в *** е
присъединен към електропреносната мрежа на електроразпределение Горна Оряховица ЕАД, клон
Велико Търново през 2000 г., съгласно Договор № 106 от 27.12.2000 г. за продажба на
електроенергия.Обекта се захранва с ел.енергия на ниво ниско напрежение 0,4 kV, посредством
кабелна линия, от ТП 3 „Центромес". Трафопоста е разположен в двора, непосредствено до
сградата-обект на потребление. Нивото на напрежение, което се използва в обект с абонатен № ***
е ниско напрежение (НН).Ел захранването на трафопоста на страна СрН се осъществява чрез
кабелна линия ЕП 20 kV „П.", положена подземно и се захранва от ел.провод с.П. - *** 20 kV.
Средното напрежение се осъществява от Подстанция 110/20 kV Д.л..
Достъпът до СрН е осъществен в ТП 3 Центромес, тип „Б" - 1x400 kVA в килия СрН,
входящите клеми на трафо машината 400 kV.
Достъпът до НН е осъществен в ТП 3 Центромес, килия НН, електромерно табло, след
преобразуване на СрН в НН от трафомашината 400 kVA, монтирана в ТП 3 и изградената
ел.инсталация в обекта.
Електромер, тип А4-5Д с фабричен № 042489, е монтиран в електромерно табло, на
фасадата на ТП №3 „Центромес" в двора на обект с абонатен № *** и отчита ел.енергия ниско
напрежение.
Границата на собственост са кабелните накрайници към уредбата - при кабелен
електропровод и по-точно за граница се счита мястото на прикачването на ел.проводното
отклонение за ТП към ел.проводно отклонение *** на ЕП „П." 20 kV.
5
Услугата пренос и достъп на НН напрежение не се осъществява, тъй като мрежа НН е
изградена изцяло в сградата на Центромес ООД. Процесният трафопост ТП 3 се ползва единствено
за нуждите на дружеството -Центромес ООД.
Услугата пренос и достъп СрН е осъществена. Трафопоста се захранва от електропровод
с.П. Подстанция 110/20 kV Д.л..
В настоящата хипотеза, безспорно е и че страните са в договорни отношения по
повод доставка на електроенергия, регулирани от публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, като ищецът е краен клиент по смисъла
на § 1, т. 27 г ДР на ЗЕ, присъединен към електропреносната и електроразпределителната
мрежа от 2002 г., а ответното дружество е краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а"
ДР на ЗЕ. Отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия, обн. ДВ. бр.59 от 28.07.2009г./
отм./, ДВ бр.64 от17.08.2010г.,/ отм./ и ДВ бр. 66/2013 год., а по отношение на отделните
компоненти от които се формира от цената на доставяната от ответника ел. енергия и
начинът на формирането на тази цена в рамките на исковия период – приложение намират
Правилата за измерване на количеството елелектрическа енергия, обн. ДВ бр. 98/12.11.2013
г., в сила от 16.11.2013 год., понастоящем отменени.
Дейността „разпределение на електрическа енергия” е определена в § 1, т.49 от ДР на
ЗЕ като „транспортиране на електрическа енергия през разпределителните мрежи” и
съобразно разпоредбата на чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ също подлежи на лицензиране. Титуляр на
тази лицензия е „Електроразпределение Север“АД/ с предишно наименование „Енерго Про
Мрежи“ АД/. Електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводни линии и
ел.уредби с високо, средно и ниско напрежение и служи за разпределение на електрическа
енергия. Цените за предоставените на крайния потребител услуги се регулират от ДКЕВР,
като за процесния период са били определени с различни решения. Цената е определена на
законово основание и се дължи от всички потребители, включително и ищеца.
Дейността „достъп до електроразпределителната мрежа“ се предоставя от оператора
и тази услуга не е в зависимост от нивото на напрежение, поради което с административен
акт (решение) на КЕВР (с предходно наименование ДКЕВР) се определя единна цена за
достъп.
За да обоснове неоснователност на предявения от ищеца иск на посоченото правно
основание , първоинстанционния съд се е фокусирал върху действащата към дата на
присъединяване и в последствие нормативна уредба, както и на клаузите на двата договора
от 06.11.2013г., а именно,че ищеца е абонат присъединен на ниво ниско напрежение, като
и,че към дата на присъединяване на обекта на ищеца към ел.преносната мрежа, местата за
мерене са били определени правилно. Стигнал е до извод, че за да бъде третиран
потребителят като консуматор на средно напрежение следва да се изпълнят процедурите по
съгласуване и проектиране на присъединяване на средно напрежение по изрично заявление,
(чл.4-7 от Наредба №6/2004г.) и съответно изграждане на нужните нови съоръжения, и
доколкото такава заявка от ищеца за промяна в определяне мястото на измерване, за
релевирания период липсва, то заплащането на цената за достъп средно/ ниско и пренос
6
ниско напрежение, определени от КЕВР за процесния период, е дължимо от ищеца.
Такива се и доводите на въззивника, че извършваното от електроразпределителното
дружество измерване на доставяните до обекта на ищеца количества ел. енергия на страна
"НН“ в трафопоста, не е неправомерно, тъй като средството за търговско измерване е било
монтирано в обекта на ищеца при друга нормативна уредба, много преди влизане в сила на
ПИКЕЕ /2013г./.
Настоящия съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд и счита
възраженията на въззивника за основателни, по следните аргументи.
Настоящата претенция не е за обезщетение за вреди и не се основава на твърдения за
виновно неизпълнение на договорни задължения, а на плоскостта на неоснователното
обогатяване. / Така в Определение № 60591 от 8.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 973/2020 г., I
т. о., ТК, което настоящия съдебен състав исподеля/.
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на
връщане.Начална липса на основание е налице , когато е получено нещо в следствие на
нищожен акт. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи, че е
заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса „НН“ и
такса „СрН“, каквото според него е дължима при положение, че собствения му трафопост
извършва преобразуването от СрН в НН.
Релевантен в случая е въпросът дали потребеното количество ел.енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи, раздел VII. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
227/11.02.2013 год. по т.д. № 1054/2011 год., ВКС, ІІ т.о., което настоящия състав изцяло
споделя и с което е даден отговор на въпроса за значението на точката за присъединяване и
мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос по последната. Респективно, релевантен за
основателността на иска на предявеното основание, е дали ответника реално е доставил на
ищеца фактурираната и заплатена от услуга, или –не.
Съгласно заключението на вещото лице по СТхЕ такава услуга не е предоставяна, а
понижаването от СрН в НН се осъществява от трафопост собственост на ищеца и
ползваната от обекта на ищеца ел.енергия се измерва от СТИ собственост на ответника
след понижаването от СрН в НН. От което следва извод , че СТЕ не е поставено на
правилното съгласно нормативните правила място. Нещо повече, видно от приетите
писмени доказателства ищовото дружество е присъединено към
електроразпределенителната мрежа през 2000г., но договорите за достъп
електроразпределенителната мрежа са от 23.10.2013г. и имат за предмет задължението на
ответника да предоставя достъп за обекта на ищеца до разпределителната мрежа и да
пренася през мрежата до обекта на ищеца електроенергия, а ищецът има задължението да
заплати цената за предоставените му услуги.
7
Видно същите,те са сключени на осн. чл. 104, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който заплащането на
цената за достъп и пренос се дължи по ред и условия, определени в Правилата за търговия с
електрическа енергия/ПТЕЕ/. В разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ е предвидено цената
за достъп и цената за пренос да се заплаща, съобразно количеството консумирана
електроенергия, измерено в местата за измерване, които места за измерване се определят
от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия и договорите за достъп и
пренос през електроразпределителната мрежа.В раздел ІІ чл. 1, ал. 1 от договора за достъп,
страните по делото са се съгласили предоставянето на достъп до разпределителната мрежа
да се осъществява при спазване на изискванията, посочени в Правилата за условията и реда
за достъп до електропреносната и елекроразпределителната мрежи, Правилата за
управление на елекроенергийната система, Правилата за управление на
елекроразпределителните мрежи и Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия/ПИКЕЕ/. В чл. 4, ал. 1 от същия договор страните са се съгласили измерването на
количествата електроенергия да се извършва със средства за търговско измерване, поставени
на границата на собственост на електрическите съоръжения съгласно Наредба № 6/2004 г.
Следователно страните са се договорили измерването на количествата доставена
електроенергия да се извършва по начина, въведен в Наредба № 6/2004 г. и ПИКЕЕ /ДВ бр.
98/12.12.2013 г. /.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ /ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г./, в какъвто
смисъл е и чл. 14, ал. 1 на предходно действащите ПИКЕЕ /ДВ бр. 38 от 11.05.2007 г./, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към клиент мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава
трансформация, каквато е настоящата хипотеза/ или в мястото на присъединяване на
клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Следва да се има предвид , че самите ПИКЕЕ - 2013 год. /отм./ липсват разпоредби,
които да уреждат заварените до влизането им сила положения, а от изслушаната СТхЕ е
установено, че точката на мерене на доставяната до обекта на ищеца ел. енергия е в
нарушение на чл. 14 от ПИКЕЕ – 2013 /отм./.
Както вече беше посочено, по делото не е спорно, а и от заключението на вещото
лице се установява, че измерването на доставяната електроенергия се извършва от страната
на ниво ниско напрежение. Това е в отклонение на правилото на чл.14 от ПИКЕЕ /сега отм./
за измерване от страната с по-високо напрежение, следователно, с оглед изложеното по-
горе, то е в отклонение и на уговореното между страните в сключените между тях договори
относно начина на измерване на количеството електроенергия. Дали този начин на
присъединяване е заварен и дали фактическото положение позволява неговата промяна е
въпрос, който ирелевантен за настоящия спор. Задължение на електроразпределителното
предприятие е да присъедини обекта на клиента, съобразно сключения помежду им договор,
препращащ към предвиденото по този въпрос в чл.14 от ПИКЕЕ /сега отм. /, което за
процесния период това не е налице и количеството електроенергия е измервано неправилно.
8
Допълнителен аргумент в тази насока е и безспорния между страните и доказан по
делото факт,че през 2020 г. и то по инициатива на дружеството ответник са предприети
действия за промяна в мястото на измерване, а именно на ниво СрН.
Възражението на ответника, че е следвало ищецът да поиска да бъде променено
измерването, като същото да става на ниво ниско напрежение е неоснователно. Съгласно
чл.120 ал.3 от ЗЕ, именно на оператора на електропреносната/електроразпределителната
мрежа е възложено да определи вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди
и съоръжения, и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Ако
поставянето им не бъде съобразено с "границата на собственост", операторът би могъл да
злоупотреби, като претендира заплащане на услуги, които не е извършил, както е в
настоящия случай по подробно изложените аргументи.
С начисляване цена за „достъп ниско напрежение“ в приложените фактури, на
практика ответникът е получил нещо без основание /съоръженията извършващи преноса на
ниско напрежение и осигуряващи достъпа на енергия са собственост на ищеца/ и се е
обогатил за сметка обедняването на дружеството.
Това поведение на оператора- доставчик следва да бъде санкционирано с неплащане
на некоректно отчетеното, като за клиента остава задължение да заплати само онова, което
му е действително доставено, т. е. да заплати ел. енергия, доставена му на ниво средно
напрежение, т. к. точката му на присъединяване е на такова ниво, изградил е и притежава
всички проводи и съоръжения, с които се присъединява към мрежата на доставчика и които
впоследствие трансформират напрежението от средно в ниско.
В обобщение въззивната жалба е частично основателна.Първоинстанционното
решение в частта за начислената такса пренос ниско напрежение , в размер на 10011.40лв.
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което иска за посочената сума
да бъде уважен , като основателен и доказан. Основателността на главния иск предполага
основателност и на акцесорния такъв за присъждане на законна лихва върху уважената сума
,считано от дата на подаване на исковата молба в съда , до окончателното й заплащане.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение
следва да бъде отменено изцяло в частта за присъдените разноски.
Предвид изхода на спора и направеното искане, в полза на въззивника следва да
бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, в размер на общо 556.00 лева , от които
200.00 лв. държавната такса и 357.00 лева –заплатено възнаграждение за един адвокат,
както и сумата от 1367.68 лева, разноски за първонистанционното производство , съобразно
уважената част на иска ,представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
заплащането им.
На въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част на
иска , а именно –за първа инстанция сума в размер на 155.00лева и 31.00 лева за
въззивиното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2478/25.07.2022г., постановено по гр.дело № 16488/2021г. на
Варненския районен съд, 26 състав, в частта,с която Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от
„ЦЕНТРОМЕС" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** срещу
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК ***, ***, иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 10011.40 лева, представляваща цена за „пренос ниско
напрежение" за периода от 01.12.2018г. до 30.06.2019г. за обект, представляващ
месопреработвателно предприятие с адрес на ***, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и в частта за
присъдените разноски , като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север" АД, ЕИК ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ЦЕНТРОМЕС" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от
10011.40/десет хиляди и единадесет лв. и четиридесет ст./ лева , представляваща цена за
„пренос ниско напрежение" за периода от 01.12.2018г. до 30.06.2019г. за обект,
представляващ месопреработвателно предприятие с адрес на ***, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.07.2021г. до
окончателното плащане, на основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс” ДА ЗАПЛАТИ на „ЦЕНТРОМЕС" ООД, ЕИК: ***
сумата от 556.00 /петстотин петдесет и шест/ лева, представляваща направени по делото
разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 1367.68/ хиляда триста шестдесет и
седем лв. и шестдесет и осем ст./ лева в производството по гр.дело № 16488 по описа на
ВРС за 2021г., на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЦЕНТРОМЕС" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК ***, *** сумата от 155.00/сто
петдесет и пет/ лева, представляваща направени разноски в производството по гр.дело №
16488 по описа на ВРС за 2021г и сумата от 31,00/тридесет и един/лева направени по
делото разноски пред въззивна инстанция, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2478/25.07.2022г., постановено по гр.дело №
16488/2021г. на Варненския районен съд, 26 състав, в частта,в която Е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от „ЦЕНТРОМЕС" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
срещу „Електроразпределение Север" АД, ЕИК ***, ***, иск за заплащане на сумата от
2608.23 лева, представляваща цена за „достъп средно/ниско напрежение" за периода от
01.12.2018г. до 30.06.2019г. за обект, представляващ месопреработвателно предприятие с
адрес на ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.07.2021г. до окончателното плащане, на основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД
вр. чл. 86 от ЗЗД.
10
РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11