Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        

                                                          №

                                       гр.Добрич,  29.07.2020 г.

 

                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                  
               Административен съд - Добрич, І кас. състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                        СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                  

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, разгледа докладваното от съдия Т. МИЛЕВА касационно административно дело №223/2020 год.

 

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК

 Образувано е по касационна жалба на “Д.К.” ООД със седалище и адрес на управление гр. хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх, представлявано от управителя Д.М.К., подадена чрез адв. С.К. - ДАК  срещу Решение №30/17.02.2020 год. по НАХД  № 242/2019 г.  по описа на РС-Балчик,  с което е изменено Наказателно постановление №445778-F-488207/04.07.2019 год. на  Началник на Отдел „Оперативни дейност“ Варна в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл.33, ал.1  от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ  на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 200 лева на осн. чл.185, ал.5 във връзка с ал.4 и ал.2 от ЗДДС, като съдът е намалил санкцията на 1 000 лева.

 В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и постановено  в нарушение на административнопроизводствените правила. Релевират се доводи, че е налице противоречие между посочената като нарушена норма на чл.33, ал.1 от Наредбата и приложената санкционна норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, също така липсва посочване както в наказателното постановление, така и в решението, дали нарушението води до неотразяване на приходи или не. Сочи се, че не са изяснени всички относими за спора факти  и обстоятелства и липсата им води до невъзможност да се подведе случая под приложимата правна норма.  Твърди се и, че е неправилен извода на въззивният съд, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли се да се отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление, както и да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски..

          Ответникът, чрез своя процесуален представител – Гл. юрисконсулт С. Ж. оспорва жалбата. Излага подробни доводи, защо правилно е ангажирана отговорността по чл.33 от Наредбата. Счита и, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Моли се за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП Варна.

          Представителят на Окръжна прокуратура Добрич, счита, че касационната жалбата е неоснователна, а решението на РС Балчик правилно и законосъобразно. Моли, да се потвърди.

          Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

          За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63  пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 218 АПК, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК, съдът намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от “Д.К.” ООД, представлявано от управителя Д.М.К. срещу Наказателно постановление №445778-F-488207/04.07.2019 год. на  Началник на Отдел „Оперативни дейност“ Варна в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл.33, ал.1  от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ  на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 200 лева на осн. чл.185, ал.5 във връзка с ал.4 и ал.2 от ЗДДС. В решението си районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, пълно и точно е изяснена фактическата обстановка, като са събрани категорични и безспорни доказателства, установяващи вината на жалбоподателя и допуснатото административно нарушение. Приел е, че определения размер на наложената имуществена санкция не се явява справедлив, поради което е намалил и размера на същата до минимума на предвиденото в законовия текст, като е изложил и подробни съображения защо не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Въззивният съд е отговорил обстойно на всички изложени в жалбата пред него  възражения.

             Настоящият касационен състав счита така достигнатите правни изводи от предходния за доказателствено обвързани и законосъобразни, изцяло ги споделя и счета за безпредметно да ги преповтаря и с позоваване на възможността по чл. 221, ал. 2 изр.2 от АПК.

  Възраженията на касатора възпроизвеждат дословно тези по касационната жалба, обсъдени са и мотивирано са отхвърлени от въззивния съд като неоснователни. Категорични не може да бъде споделено първото от тях - за допуснати нарушения по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН и в НП подробно и последователно са описани всички съставомерни признаци на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Изводът за съществуващото задължение на дружеството-касатор да коригира касовата наличност се потвърждава от установената разлика между фактическата и отчетена от ФУ такава. Неотразяването на което и да е от тези действия, водещи до промяна на касовата наличност, независимо от причините за това, е обективно съставомерно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.

Съставът на АС Добрич приема, че нарушението е правилно квалифицирано и АНО правилно е наложил административно наказание "имуществена санкция" на основание чл. 185, ал. 5 ЗДДС. Нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е такова извън случаите по чл. 118, ал. 1 ЗДДС на нормативен акт, който е приет на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС за прилагането му, поради което при негово извършване от юридическо лице се налага имуществена санкция по чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС в размер от 3 000 до 10 000 лв., а съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС и когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в размер от 500 до 2000 лв.

В разглеждания случай е установено по несъмнен начин, че от обективна страна са налице елементите от квалифицирания състав на нарушението - повторно нарушение, поради което АНО правилно е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 5 ЗДДС.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода от спора, основателно е искането на ответника за присъждане на деловодни разноски - адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /приложима редакция ДВ бр. 94/2019 г. / в съдебните производства по, ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 59 от 28.07.2009 г., в сила от 28.07.2009 г., доп., бр. 31 от 15.04.2011 г., в сила от 15.04.2011 г., изм., бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г., изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г./ възнаграждението за защита по дела по ЗАНН е в размер от 80 до 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и съобразно участието на пълномощника на ответника по касация в съдебното производство, Съдът определя размер на възнаграждението - 100 лева.

   Воден от гореизложеното, Добричкият административен съд, І кас. състав:

                                                      

                                                          Р  Е  Ш  И:

        

         ОСТАВЯ В СИЛА  решение №30/17.02.2020  г. по НАХД № 242/2019 г. на Районен съд – Балчик.

         ОСЪЖДА “Д.К.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх, представлявано от управителя Д.М.К. ***, сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /Сто/ лева.

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   2.