РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. ХАСКОВО , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ТОДОР И. ХАДЖИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500248 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 260209/13.11.2020г., по гр.д. № 776/2020 г., Районен съд– Хасково е
отхвърлил предявените от Ц. З. Д. срещу „Сърнела Уърлд“ ЕООД, искове с правно
основание чл. 89, ал. 6 вр. ал. 5 от Закона за туризма и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумите от 870
лева, представляваща невъзстановена част от заплатената стойност на туристически пакет
по сключения между страните договор на 29.11.2019г.,прекрпатен едностранно от ищцата
на 26.02.2020г., както и 17.24 лева, представляваща лихва за забава върху за периода от
01.03.2020 г. до 04.05.2020г.
С решение №260147/05.03.2021г.,по гр.д.№77682020г. ,Районен съд-Хасково
отхвърля молба вх.рег.№*********.11.2020г.,допълнена с молба вх.рег.
№*********.12.2020г. за допълване на решение № 260209/13.11.2020г., по гр.д. № 776/2020
г. по описа на РС-Хасково като неоснователна.
Срещу основното решение по делото е постъпила въззивна жалба от ищцата Ц. З.
Д.,която е останала недоволна и чрез пълномощника си адв. П. в срок го обжалва с
оплаквания за неправилност -нарушение на материалния закон и необоснованост.Във
въззивната жалба са изложени съображения за допуснати нарушения от страна на
първоинстанционния съд при постановяване на решението.Според жалбоподателката съдът
е иззел функциите на два държавни органа – Министерство на външните работи и
Министъра на здравеопазването и на практика е игнорирал техните разпоредби,
обективирани в приложените по делото предписания за пътуващите извън страната
граждани.Съдът е постановил решението си без да се съобрази с предписанията на
1
държавния орган, чиято основна функция е опазване здравето на гражданите. Решението
било постановено въз основа на фриволни съображения на съда, а не на разпоредбите на
Закона за туризма, според които при едностранно прекратяване на договора туроператорът
да има право да задържи част от получената сума, но под формата на такса, а не за
направени от него до момента разходи по пътуването. Твърди, че съдът не се е произнесъл
по цялото искане на ищцата, липсвали мотиви към решението, за да се прецени дали то е
обосновано или не.Съдът не съобразил и факта, че както Министерството на външните
работи, така и Министъра на здравеопазването са посочили изрично като рискова страна
Италия, а не отделни нейни области, което е достатъчно основание да се приеме, че са
налице извънредни условия и предпоставките на чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, и че
опасността от заразяване с вируса е реална, а не предполагаема.Поддържа се, че приетите
макар и оспорени от ищцата, но не обсъдени доказателства, представени от ответника, не
доказвали размера на таксата, която той би следвало да задържи за себе си като един вид
санкция за поведението на другата страна, а само доказвали извършени от него разходи по
подготовка на пътуването, което според жалбоподателката е факт, който е ирелевантен към
настоящия случай. Моли съда да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и
вместо него да постанови друго такова, с което да уважи иска изцяло, ведно с всички
законоустановени последици от това. В случай, че не се уважи това искане, моли съда и да
върне делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по
делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба срещу
основното решение от адв. Наталия Янева, като пълномощник на „Сърнела Уърлд“ ЕООД, с
който изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира
първоинстанционното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Изложени са
подробни съображения в отговора на въззивната жалба в подкрепа на законосъобразността
на постановения съдебен акт от РС - Хасково. Твърди,че са неоснователни изложените
доводи във въззивната жалба и съдържащите се в тях оплаквания за неправилно тълкуване и
прилагане на материалния закон. Неоснователен и несъответстващ на Закона за туризма бил
и доводът в т. 1 на раздел II на въззивната жалба, че законодателят е предвидил и такова
основание, като бъдеща опасност, тъй като съгласно чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма ясно и
недвусмислено е посочено, че непреодолимите извънредни обстоятелства следва да засягат
пътуването при превоза на пътниците. Необосновано и неправилно било и твърдението в т.
1 раздел II на въззивната жалба, че преди и към датата на пътуването Министерство на
външните работи и на здравеопазването са посочили изрично като рискова страна Италия, а
не отделни нейни области. Неоснователни и незаконосъобразни били доводите в т. 3 от
раздел II на въззивната жалба, че представените от ответника доказателства доказват само
извършени от него разходи за подготовка на пътуването, а не доказват размера на таксата,
която туроператорът има право да задържи при едностранно прекратяване на договора от
страна на пътуващия потребител, когато не са налице основанията за прекратяване на
договора по чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма. В отговора се твърди, че с всички
2
представени от ответника доказателства се установява, че туроператорът е приложил
правилно закона, като е удържал платената от ищцата суми – сумата 870 лева, като
дължима, съгласно т. 12.2 от Общите условия на договора. Моли съдът да потвърди изцяло
като правилно и законосъобразно решението, с което са отхвърлени исковете на ищцата
Жалбоподателката Ц. З. Д. е останала недоволна и от решението на РС-Хасково
постановено в производство по чл.250 ГПК. Твърди , че е налице отказ на съда да се
произнесе по искането за допълване на решението, което според жалбоподателката
представлява отказ от правосъдие. Прави се искане въззивната инстанция да отмени изцяло
и допълнителното решение на Хасковския районен съд и вместо него да постанови решение,
с което да върне делото в РС-Хасково за изрично произнасяне по искането на ищцата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор и на на въззивната жалба
против допълнителното решение по чл. 250 от ГПК, от адв. Наталия Янева, като
пълномощник на „Сърнела Уърлд“ ЕООД. С отговора изцяло се оспорва жалбата като
неосноватена.Моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно решението с което
съдът е оставил без уважение искането на ищцата за допълване на основното решение по
делото.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2,
вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащи на обжалване съдебни решения, поради
което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивните жалби.
Първоинстанционното решение, с което Районен съд – Хасково е отхвърлил
предявените от Ц. З. Д. срещу „Сърнела Уърлд“ ЕООД, искове с правно основание чл. 89,
ал. 6, вр. ал. 5 от Закона за туризма и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност,
настоящият състав на възивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства
намира възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка за безспорно
установена и кореспондираща със събраните доказателства.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира за
необходимо да обсъди следното:
Не се спори по делото,че на 29.11.2019 г. страните са сключили договор №
1806/29.11.2019г. за туристически пакет, който наред с Общите условия за предоставяне на
3
туристически пакети от туроператора „Сърнела Уърлд" ЕООД, са представени по делото и
от тях е видно, че пакета включва самолетно пътуване до Италия за двама човека, с три
нощувки за периода от 06.03.2020 г- 09.03.2020г., по който ищцата е изплатила изцяло
уговорената сума на две вноски -от 29.11.2019г. г. и от 03.02.2020 г. Видно от приетите като
писмени доказателства 2 бр. фискални бонове от 29.11.2019 г. и от 03.02.2020 г. ищцата е
заплатила на ответника дължимите суми по процесния договор в общ размер от 1 496
лева.Със заявление вх. № 2/ 26.02.2020 г. ищцата е прекратила едностранно договор №
1806/29.11.2019 г. за туристически пакет на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ и чл. 12, ал. 5 ОУ,
поради настъпилата извънредна обстановка, свързана с разпространението на коронавирус
СОВИД-19 и поставянето на Северна Италия под карантина, както и предвид Препоръки от
23.02.2020 г. на МВнР, и е поискала да се преведе по банковата й сметка платената от нея
сума в срок до 13.03.2020 г.С отговор от 28.02.2020 г. ответникът я е уведомил, че според
него не е налице право да се откаже от сключения между тях договор на основание чл. 89,
ал. 5 ЗТ и чл. 12, ал. 5 ОУ, като е изложил подробни съображения в тази връзка. С преводно
нареждане от 10.03.2020г. „Сърнела Уърлд" ЕООД е превела по сметката на Ц. З. Д. сумата
от 626 лева.По делото са приети като писмени доказателства Препоръки от 23.02.2020 г. на
МВнР към българските граждани, пребиваващи и пътуващи до Италия и Китай, Заповеди №
РД-01-103/27.02.2020 г. и № РД-01-130/12.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
Писмо от същия с изх. № 16-00-4/28.02.2020 г.; Съобщения относно издаването на Укази на
Председателя на Министерски съвет от 01.03.2020 г. и от 09.03.2020 г. на италиански език и
придружени съгласно чл. 185 ГПК с превод на български език. В заявление ищцата е
посочила, че все още не е получила изцяло заплатената от нея сума по договор №
1806/29.11.2019 г. и е поискала остатъка да й бъде преведен по банковата й сметка в 3-
дневен срок.Видно от представените от ответника писмени доказателства организираното
туристическо пътуване до Рим и Ватикана от 06.03. до 09.03.2020 г. е било осъществено от
туроператора,ответник по предявените искове.
Въз основа на така установената фактическа обстановка се налагат следните
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 89, ал.6,вр с ал. 5 от Закона за туризма / ЗТ/ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Исковете са неоснователни по следните съображения:
Видно от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на
сключен договор за туристически пакет № 1806/29.11.2019 г., който договор е бил
едностранно прекратен по искане на ищцата преди започването на изпълнението на
туристическия пакет. След прекратяването на договора ответникът е възстановил на
ищцата част от направените по него плащания в размер на 626 лева и е задържал сумата от
800 лева, представляваща стойността на закупени самолетни билети и уговорена
допълнителна услуга - ползване на багаж до 10 кг (ръчен или чекиран) с размери 55 см х 40
4
см х 20 см.
Основният спорен въпрос между страните по делото е налице ли са били
непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на
дестинацията в непосредствена близост до него, които да засягат значително изпълнението
на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.
Съгласно чл. 89, ал. 5 и ал. 6 ЗТ пътуващият има право да прекрати сключения с
туроператора договор за туристически пакет преди започването на изпълнението му, без да
заплаща никаква такса за прекратяване, в случай на непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена
близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или
превоза на пътници до дестинацията, и може да иска пълно възстановяване на всички
направени плащания за туристическия пакет.
Няма спор,че разпространението на Ковид- 19 и поставянето на определена
държава или част от нейната територия под карантина представляват такива обстоятелства,
доколкото могат да се подведат под даденото в § 1, т. 68д от ДР на ЗТ легално определение,
а именно да представляват обстоятелства, които са извън контрола на страната, която се
позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори ако са били
предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства не
се установява,че в периода на осъществяването на туристическия пакет, предмет на
договора между страните са били налице тези обстоятелства,както и доказателства за това
да са се случвали в мястото на дестинацията по договора – в гр. Рим, или в непосредствена
близост до него - в областта Лацио.Доказателства установяващи наличието на
непреодолими и извънредни обстоятелства не са били налице и към датата на прекратяване
на договора – 26.02.2020 г.
Извод в обратна насока не може да се направи въз основа на събраните по
делото доказателства , тъй като не може да се основава на предположения, а трябва да е
резултат на проведено пълно и главно доказване от страна ищцата чиято е тежестта на
доказване в исковото производство. Ангажираните от ищцата по надлежния ред писмени
доказателства - препоръки от 23.02.2020 г. на МВнР към българските граждани,
пребиваващи и пътуващи до Италия и Китай, в които е посочено, че във връзка с
разпространението на новия коронавурис „Ковид -19" в Италия и по -специално Северна
Италия се препоръчва на българските граждани, които пребивават или пътуват в Италия, да
пътуват само в краен случай в районите, където е установена заразата, Заповед № РД-01-
103/27.02.2020 г. на Министъра на здравеопазването и писмо с изх. № 16-00-4/28.02.2020 г.
не съдържат данни за епидемия или повишено разпространение на коронавирусната
инфекция в град Рим, или в областта Лацио през периода на дестинацията. Напротив от
представените от ответника съобщения относно издаването на Укази на Председателя на
5
Министерския съвет на Италия от 01.03.2020 г. и от 09.03.2020 г. се установява, че преди
началната дата на организираното туристическо пътуване и до крайната му дата в мястото
на дестинацията или в непосредствена близост до него е нямало повишено разпространение
на коронавирус, нито пък са били наложени някакви ограничителни мерки, които биха
могли да засегнат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на
пътниците до дестинацията.С оглед на изложеното и от събраните по делото
доказателства не могат да се приемат за установени по несъмнен и категоричен начин
твърдените обстоятелства, на които ищцата се е позовала, за да прекрати сключения с
ответника договор № 1806/29.11.2019 г., от което се налага и извода на съда,че след като
релевантните факти за спора не са се осъществили в обективната действителност, не
възникват и не настъпват правните им последици.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, и след като
по делото не се доказват елементите от фактическия състав, пораждащ спорното право по
чл. 89, ал. 5 и ал. 6 ЗТ, предявеният от ищцата главен иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
Неоснователен поради акцесорния му характер е и иска с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД след като присъждането на претендираното от ищцата обезщетение за
забава зависи от основателността на главния иск.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Правилно и законосъобразно е и решението постановено в производството по
чл.250 от ГПК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на районния съд и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.С постановеното основно решение, съдът се е
произнесъл по цялото спорно право очертано от ищцата в исковата й молба, поради което
правилно районният съд оставил без уважение молбата с правно основание чл.250 от ГПК ,
за допълване на решение № 260209/13.11.2020 г. , постановено по гр.дело № 776/2020 г. по
описа на съда. Жалбата против допълнителното решение е неоснователна и решението
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, в полза на
въззиваемата страна, следва да се присъдят направените разноски във въззивното
производство в размер на 300 лева -за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.280,ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260209/13.11.2020г. и Решение
№260147/05.03.2021г.,постановени по гр.д. № 776/2020 г. на Районен съд–
Хасково
ОСЪЖДА Ц. З. Д., ЕГН ********** от *****,с адрес за призоваване и
съобщения гр.хасково,ул.“Преслав“ №24 ет.3 офис 9 да заплати на „Сърнела Уърлд“ ЕООД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Хасково ,ул.“Брезник“ №1 на
основание чл.78,ал.3 от ГПК направените по делото разноски във въззивното производство
в размер на 300 лева - платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7