Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 258 от ГПК. Жалбоподателят ТП на НОИ - Р. В., чрез юрисконсулт Н. Д. М. излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № 68/ 08.06.2011г. на РС гр.С. по гр.д. № 1300/ 2010г. Счита, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие на Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред и наредбата за прилагане на УУТССР. Недопустимостта на решението обвързва с обстоятелството, че е нарушена разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за прилагане на указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред, съгласно който текст делото следва да се разгледа в открито съдебно заседание с участие на съдебни заседатели. При разглеждане на делото не са участвали съдебни заседатели, поради което решението се явява незаконосъобразно. Излага подробни съображения относно недопустимост на предявения иск пред районния съд и за неправилност на обжалвания съдебен акт. Недопустимостта на предявения иск извежда и от обстоятелството, че към исковата молба не е било представено удостоверение от което безспорно да личи, че книжата, ведомостите и другите документи са изгубени или унищожени. Липсата на такова удостоверение води до недопустимост на иска. Изискуемото по указа удостоверение не е представено и в хода на самия процес. Неправилно съдът приема, че щом дружестÔото работодател реално не функционира не може да издаде и предаде на съхранение ведомости. Съдът е събрал противоречиви свидетелски показания относно полагания труд от ищцата А. А., както е изложил и противоречиви мотиви относно вписания трудов стаж в представената трудова книжка. Моли съда да отмени обжалваното решение. Насрещната страна А. Х. А., чрез адвокат А. Б. Г., оспорва жалбата. В представен писмен отговор и писмено становище излага подробни съображения относно неоснователността на жалбата и правилността на обжалавния съдебен акт. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Няма претенции за разноски за въззивна инстанция. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 68/ 08.06. 2011г. постановено по гр.д. № 1300/2010г на РС С. С решението е прието за установено, че А. Х. А. от гр.С. е полагала труд при СД " Д.- Д. с-ие" гр.С. на длъжност "ш." с месечно трудово възнаграждение- минимална работна заплата за периода от 11.08. 1993г. до 01.09. 1994г.- една година, един месец и 10 дни; за периода от 01.12. 1994г до 01.04. 1997г.- две години и четири месеца; за периода от 01.08.1998г. до 01.12. 2000г.- две години и три месеца; за периода от 01.12. 2000г.- 10.07. 2003г.- две години, седем месеца и осем дни. С решението са присъдени и разноски в полза на А.. Така постановеното решение се явява валидно и допустимо. Неоснователни са възраженията, че решението е недопустимо, тъй като е постановено от съдебен състав- един съдия вместо от съдебен състав- съдия и съдебни заседатели. Производството по делото е по реда на Указ за установяване на трудов стаж по съдебен ред/ отм д.в. бр. 26/ 29.03. 2011г/. при процедура по реда на ГПК, тъй като спорът е от гражданскоправен характер. Компетентен съд да разгледа делото като първа инстанция е съответния районен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78 от Закона за съдебната власт районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго. За да се приложи разпоредбата на чл. 66 от ЗСВ- в състава на съда да има и съдебни заседатели, то трябва закон да предвижда такъв разширен състав. В конкретния случай няма нормативен акт от вида закон, който да задължава съда да разгледа делото в състав от съдия и съдебни заседатели. Позоваването на чл.12 от Наредбата за приложение на УУТССР е некоректно, тъй като наредбата не може да има силата на закон. По тези съображения постановеното от районния съд решение е валидно. Обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено при процесуално допустим иск, същато е и правилно, тъй като са спазени изискванията на относимите в УУТССР/отм/ материално правни норми. Правилно е изяснена фактическата обстановка по спора, след което са направени изводи, че за А. Х. А. няма друг ред, освен по съдебен път, да установи времето през което е работила в СД Д.- Д. и сие" гр.С.. Установено е, че дружеството работодател въобще не е изготвяло ведомости, които да послужат като начало за установяване на трудовия стаж. Липсата на такива книжа/ ведомости/ следва да се приравни на изискването на чл.1 от УУТССР, че тези книжа са унищожени. Този факт е установен по убедителен и категоричен начин от влязлата в сила присъда, а и от събраните доказателства по НОХД 22*/ 2004г. на СРС, съгласно която присъда управителката на дружеството М. Д., заедно с касиерката и завеждащ личен състав М., е била осъдена за документни престъпления свързани с удостоверяването на неверни обстоятелства, касаещи именно работниците на дружеството и техните възнаграждения. Правилно е прието, че началото на писмени доказателства относно полаган труд се установява от представената трудова книжка, в която има отбелязвания, че А. е работила като шивачка, има подпис на управител и печат на дружеството. Тъй като трудовата книжка не е приключена по установения ред, не съдържа реквизити задължителни за признаване на трудовия стаж за пенсиониране, но отбелязванията не следва да се игнорират като начало на писмени доказателства, както правилно е приел първоинстанционният съд. Правилно са обсъдени и събраните гласни доказателства относно полагания труд от А. като шивачка. Обсъõени в цялост всички доказателства по делото дават основания да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан. Решението е правилно и следва да се потвърди, като съдът на основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 68/ 08.06.2011г. постановено по гр.д. № 1300/2010г на РС С., като правилно. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС. Председател: Членове: |