Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 13114/2018
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 06.07.2015
г., постановено по гр.д. №62789/2014 г., по описа на СРС, 64 състав, е прието
за установено на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т.
10 от ЗУЕС, че В.М.М. дължи на Етажната собственост на сграда, находяща се в
гр. София, ж.к. „*******, сумата 109,20 лв., представляваща неплатени вноски,
дължими към етажната собственост за покриване на разходите за управление и
поддържане на общите части на ЕС, за периода 01.12.2013 г. - 30.06.2014 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 30.06.2014 г. (датата, на която е подадено
заявление по чл. 410 от ГПК в съда, по което е образувано ч.гр.д. 35 549/2014
г. на СРС, 64 ти състав) до окончателното ѝ изплащане. Със същото решение
производството по делото е прекратено в частта по предявения от В.М.М. срещу Етажната собственост, находяща се
в гр. София, ж.к. „*******вх. Б, осъдителен иск за осъждане на Етажната
собственост, да му заплати сумата 960,00 лв., представляваща цедирано му от Н.Д.П.-М.,
с договор за цесия от 02.02.2012 г., нейно вземане за възнаграждение дължимо от
ЕС, за упражняваната от нея дейността като „управител“ на същата тази ЕС за
периода 25.09.2009 г. - 25.09.2011 г. Предвид изхода на спора
В.М.М. е осъден
да заплати на Етажната собственост на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300,00
лв., представляваща разноски за делото пред СРС и сумата 375,00 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, по ч.гр.д. № 35549/2014 г.
на СРС, 64 ти състав.
Решението в частта, имаща характер
на определение, с която първоинстанционното производство е прекратено по
отношение на предявения от В.М.М. срещу
Етажната собственост насрещен осъдителен иск за осъждане на Етажната
собственост, да му заплати сумата 960,00 лв., е било отменено с определение от
21.01.2016 г., по гр.д. №476/2016 г., по описа на СГС, III-Б състав, и делото е върнато на
СРС, 64 състав. След връщането му, с влязло в сила на 22.02.2018 г. протоколно
определение от 22.03.2017 г.,
първоинстанционният съд отново е прекратил производството по предявения
от В.М. осъдителен иск за сумата от 960,00 лв.
Срещу решението, в частта, с която е установено, че В.М.М.
дължи на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******,
сумата 109,20 лв., е подадена въззивна жалба от ответника, в която са изложени
оплаквания за неговата недопустимост, а при условията на евентуалност на
оплакванията и за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Като аргументи в тази насока се сочи, че искът не е предявен от
етажните собственици, съобразно притежаваните от тях идеални части, а от
етажната собственост, която се явявала неправосубектно лице. Не била внесена и
дължимата държавна такса, тъй като се предявява иск от етажните собственици и е
налице множество субективно, кумулативно, активно съединени искове срещу един
ответник, за всеки от които се дължи отделна такса. Твърди и, че искът е
предявен от лице без представителна власт.
По отношения оплакванията за
неправилност изтъква, че по делото липсват доказателства, установяващи ищцовата
претенция. Поддържа, че с оглед оплакванията на ответника, а и
служебно, съдът е следвало да провери валидността на взетите решения,
материализирани в представения по заповедното производство протокол от проведено
общо събрание. Оспорва наличието на предвидения кворум и мнозинство за
провеждане на събранието. Твърди, че протоколът не бил подписан от
присъствалите на събранието лица, като ответникът не е присъствал на отложеното
с един час събрание, събранието не било надлежно свикано, били взети решения,
които не са предварително включени в обявения дневен ред. Сочи, че е бил лишен
от възможността да се запознае с него, което също е нарушило правото му на
защита. Липсвали и доказателства на проведено ОС на ЕС да са присъствали
посочените лица в качеството им на собственици и какъв е процентът на
притежаваните от тях идеални части. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени.
Въззиваемият-ищец Етажната собственост на сграда, находяща
се в гр. София, ж.к. „*******,в законоустановения срок е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени в
отговора съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно. Поддържа, че етажната собственост е легитимирана да предяви иск срещу
всеки от етажните собственици, като въззивникът не може да се позовава на
пороци при свикването и провеждането на общото събрание, тъй не е оспорил
приетото решение по специално предвидения за това ред и срок.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса
за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
По отношение на релевираните
оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната му от В.М. част съдът
намира, че на основание чл. 23, ал. 4, изр. 1 от ЗУЕС, етажната собственост
притежава самостоятелна процесуална правосубектност. Визираната норма
предвижда, че Председателят на управителния съвет (управителят) представлява
пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях
във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си
по ЗУЕС. Ето защо и не намират опора в закона доводите, че процесуално
легитимиран да предяви настоящата претенция е всеки от собствениците на
самостоятелен обект в сграда, съобразно квотата му от притежаваните общи части.
В тази връзка следва да се отбележи и че е налице един предявен иск от Етажната
собственост в качеството ѝ на ищец, по който се дължи една държавна такса
и която е била своевременно заплатена.
Предвид оплакванията за липса на
представителна власт на лицето, предявило иска от името на Етажната собственост,
съдът констатира, че производство е започнало по подадена заявление по чл. 410 ГПК от Етажната собственост, представлявана от Ц.Н.П., който от своя страна е
действал чрез пълномощника си адв. С.С.. Видно от приложения в заповедното
производство по гр.д. 35549/2014г., по описа на СРС, 64 състав, протокол от
проведеното на 25.11.2013 г. Общото събрание на ищцовата етажна собственост, е
взето решение по т. 2 и т. 3 от дневния ред, за сключване на договор за
поддържане и управление на ЕС от фирма „С.С.С.“ ЕООД, като нейният
представител, в лицето на Ц.Н.П., е избран за управител на ЕС. Така взетото
решение е в компетентността на ОС, тъй като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС
(в релевантната редакция от ДВ. бр.66 от 26.07.2013 г.) то може да приеме
решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на
юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни
правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени
за изпълнение на тези лица. По силата на т. 5 от протокола от проведеното ОС,
на новоизбрания управител е възложено и правомощието да представлява ЕС пред
СРС, като подаде заявление по чл. 410 ГПК срещу лицата, които имат неплатени
задължения към етажната собственост за повече от шест месеца. От приложеното в
заповедното производство адвокатско пълномощно от 26.06.2014 г. се установява,
че Ц.Н.П., в качеството си на управител на ЕС, е упълномощил адв. С.С. да
извършва процесуално представителство от името на ЕС, включително да подаде
заявление по чл. 410 ГПК и евентуално установителен иск по чл. 422 ГПК, с цел
събиране вземания от В. М.М.. Изложеното мотивира настоящият състав да приеме,
че както в заповедното, така и в исковото производство, ищецът – Етажна
собственост е надлежно представлявана от управителя си Ц.Н.П., чрез адв. С.С.,
а съображенията на ответника в обратен смисъл, се явяват неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те
стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени
доводи във въззивните жалби, съдът намира следното:
Пред настоящата инстанция не
съществува спор, че ответникът е собственик на апартамент №27, ет. 2, в сграда,
находяща се в гр.София, ж.к.
„*******, както и че сградата е в режим на етажна собственост. Страните не
спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства /книга на собствениците/
безспорно се установява, че като членове на домакинството на собственика М. са
посочени неговите съпруга и син.
Ищецът извежда материалноправната
си легитимация от взето решение от 25.11.2013 г. за проведено Общо събрание на
етажните собственици, с което в т. 4 е прието всеки от живущите на първи и
втори етаж от сградата да заплащат месечна такса за управление и поддръжка на
общите части в размер на 5,20 лв. Протоколът е представен в заповедното
производство, което дело е приобщено към настоящото дело.
Наличието на специални изисквания,
уредени в ЗУЕС, към изготвянето и съдържанието на протокола му придават
доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи, като
след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила (в този смисъл Решение № 8 от 24.02.2015 г. по
гр. д. № 4294/2014 г., І г.о. на ВКС). Поначало всеки от собствениците има
право да оспори законосъобразността на провеждането и на взетите решения на
общото събрание. 3ащитата срещу незаконосъобразни решения на общото събрание
обаче се реализира по специален ред, предвиден в чл. 40 ЗУЕС - чрез предявяване
на конститутивен иск за тяхната отмяна пред районния съд в преклузивен
30-дневен срок, считано от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от
закона (така и Решение № 24 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 2795/2016 г.,ІІ г.о.,
на ВКС).
В конкретния случай не се твърди,
а и не се установява, ответникът да е оспорил по реда и в срока по чл. 40 ЗУЕС
взетите решения от 25.11.2013 г., поради което решението е влязло в сила и
съдът следва да се съобрази с приетото от мнозинството етажни собственици. Именно
с оглед специалната процедура по оспорване на решението, пропускането на срока
по чл. 40 ЗУЕС прави недопустими за разглеждане в настоящето производство релевираните
от ответника възражения за допуснати процедурни нарушения на ОС, изразяващи с в
несъобразяване със закона при формиране на решението - валидно свикване на
събранието, липса на качеството собственици на присъствалите лица,
действителния кворум, подмяна на дневния ред, като съдът не може служебно,
извън производството по чл. 40 ЗУЕС, да преценява тези обстоятелства. Оплакването
пък във въззивната жалба, че ответникът е бил лишен от възможността да се
запознае със съдържанието на протокола не е въведено своевременно при подаване отговора
на исковата молба, поради което се явява преклудирано.
При наличието на влязло в сила
решение от 25.11.2013
г., с което е определено, че всеки от живущите на втория етаж на сградата, сред
които са ответникът и неговите син и съпруга, следва да заплащат по 5,20 лв. за
поддръжка и управление на общите части на сградата, за В.М. е възникнало
задължение, на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, той и членовете на
домакинството му да заплащат общо сумата от 15,60 лв. месечно (3х5,20 лв.).
Ответникът не твърди, а и не представя доказателства, задължението да е
погасявано за претендираните седем месеца – от 01.12.2013 г. до 30.06.2014 г., поради което обоснована и
законосъобразно СРС е уважил предявения установителен иск по чл. 422 ГПК в
пълния му размер от 109,20 лв.
По изложените
съображения и тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло,
решението на СРС следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.
При този изход
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 300,00 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производството.
С
оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.07.2015 г., постановено по гр.д. №62789/2014
г., по описа на СРС 64 състав в обжалваната му част, с която е уважен
предявения от Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******
срещу В.М.М. установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, за сумата от 109,20 лв.
ОСЪЖДА В.М.М.
с ЕГН **********,*** - адв. Е. Г., да заплати на Етажната собственост на
сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, представлявана от управителя Ц.Н.П.,
със съдебен адрес:*** - адв. С. С., сумата от 300,00 лв. - разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: