Решение по дело №2313/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 55
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20211630102313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. гр.Монтана, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630102313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с
чл.2, ал.1, във връзка с чл.8, ал.1 от ЗАЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът, ,,РИМЕКС ОЙЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх № 51 Б, ЕИК ..., представлявано от Управителя
Марио Захариев Захариев, чрез юрисконсулт Ралица Иванова Благоева, е
предявило иск ПРОТИВ ,,Руми-агро“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Монтана, бул. „Трети март” № 78 А, ЕИК ... представлявано
от Управителя Павел Иванов Павлов, с правно основание: чл.79, ал.1 ЗЗД, във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че представляваното от нея дружество е
сключило с ответника „Руми-агро” ООД договори за наем на земеделски
земи, съгласно които ,,Римекс ойл” ЕООД (наемодател е предоставило на
ответника наемател) за временно и възмездно ползване арендувани от
дружеството наемодател земеделски имоти с обща площ 42 886 дка, подробно
описани по-долу, както следва
1
Имот № 360052, в землището на село Кобиляк, в местността „На върха” –
38.001 дка, представляващо нива;
Имот № 660100, в землището на село Кобиляк, в местността „Голо бърдо” –
4.885 дка, нива.
Горе описаните имоти са отдадени под наем на ответника съгласно
описаните договори:
Договор за наем на земеделски земи № 795 от 12.06.2018 г., сключен
за една стопанска година, считано от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., с годишно
наемно плащане в размер на 49.00 лв. на декар или общо за 42. 886 дка -
2 101.41 лв. Съгласно т. 4 от договора наемното плащане следва да се
извърши в срок до 30.09.2018 г.
Договор за наем на земеделски земи № 1076 от 17.07.2020 г., сключен
за една стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г., с годишно
наемно плащане в размер на 50.00 лв. на декар или общо за 42.886 дка -
2 144.50 лв. Съгласно т. 4 от договора наемното плащане следва да се
извърши в срок до 30.09.2020 г.
С Нотариална покана с рег. № 417/20.01.2021 г. на Нотариус с рег. №
596 на НК и район на действие РС-Монтана, дружеството е поканило
ответника да заплати задълженията си по договорите за наем, но същите не са
разплатени към настоящия момент.
Предвид гореизложеното е налице пълно неизпълнение на
задълженията на ответника по делото ,,Руми-агро“ ЕООД за изплащане на
дължимото наемно плащане по договорите за стопанската 2018/2019 г. и
2020/2021 г., поради което счита, че са налице предпоставките на чл. чл.79,
ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 3 ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника
,,Руми-агро“ ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на ,,Римекс ойл“ ЕООД с
ЕИК ... следните суми:
- сумата от 2 101.41 лв. (две хиляди сто и един лева и четиридесет и
една стотинки), представляваща наемното плащане за стопанската 2018/ 2019
г. по Договор за наем на земеделски земи № 795/12.06.2018 г., заедно със
законната лихва в размер на 639.23 лв., начислена върху наемно плащане от
2 101.41 лв., считано от 01.10.2018 г. до датата на предявяване на настоящата
2
искова молба, заедно със законната лихва, начислена върху наемно плащане
от 2 101.41 лв., считано от датата на предявяване на настоящата искова молба
до окончателното изплащане на сумата,
- сумата от 2 144.50 лв. (две хиляди сто четиридесет и четири лева и
петдесет стотинки), представляваща наемното плащане за стопанската 2020/
2021 г. по Договор за наем на земеделски земи № 1076/ 17.07.2020 г., заедно
със законната лихва в размер на 216.85 лв., начислена върху наемно плащане
от 2 144.50 лв., считано от 01.10.2020 г. до датата на предявяване на
настоящата искова молба, заедно със законната лихва, върху главницата,
считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски,
вкл. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Направено е и искане, при наличие предпоставките на чл.238 ГПК,
съдът да постанови неприсъствено решение.
Ответникът ,,Руми-агро“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Монтана, бул. „Трети март” № 78 А, ЕИК ... представлявано от Управителя
Павел Иванов Павлов, в срока, предвиден за отговор не представя
становището по иска, не прави оспорвания, възражения, не сочи
доказателства. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се
представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по
делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за
установени следните обстоятелства:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, изправната страна по
едно договорно, облигационно отношение може да търси от неизправната
страна или реално изпълнение на задължението си по договора, ведно с
обезщетение за забава, или ако има интерес от едно последващо, забавено
изпълнение, да търси обезщетение за неизпълнение. По делото безспорно е
установено, че между страните е налице облигационно отношение, съобразно
сключените договори за наем на земеделски земи, с договорено годишно
наемно плащане и срокове за изпълнение. По делото не се ангажираха
доказателства, в тежест на ответника, да е изпълнил задължението си за
заплащане на договорената наемна цена в установените срокове.
3
Вземането е изискуемо и ликвидно и обуславя извода за основателност
на предявените искове в посочените размери, след като в хода на процеса не
се установи да е извършено плащане.
Уважаването на главния иск като последица обуславя уважаването на
иска по чл. 86 ЗЗД, който се явява акцесорен такъв и е основателен, с оглед
установяването, че е налице парично задължение, което не е изплатено, т. е.
налице е забава, която следва да се обезщети парично.
Установено е по делото, че ответникът е наемател по Договор № 795 от
12.06.2018 г. за наем на земеделска земя и по Договор № 1076 от 17.07.2020 г.
за наем на земеделска земя, сключен с „Римекс Ойл” ЕООД, за имоти в
землището на с.Кобиляк, като са предоставени за временно и възмездно
ползване земеделска земя на конкретно посочени имоти. Договорите за наем
на земеделска земя не са вписани в Агенция по вписванията, Имотен
регистър. В тях подробно са описани по площ и местности предоставените за
временно ползване имоти. Съгласно чл. 3 от двата договора било уговорено
годишно наемно плащане на декар от по 49 лв. и по 50 лева за декар
обработваема площ. За стопанската 2018/2019 година и 2020/2021 година
ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите да заплати
дължимата наемна цена на ищеца. Няма данни по делото тази сума да е
заплатена от ответника, както и последния не оспорва този факт.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да
извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Договореното
арендно плащане е в размер на по 49 лв. и 50 лева на декар площ. Ищецът
твърди, че липсва изпълнение, няма плащане съгласно договора. Твърдението
на ищеца, като отрицателен юридически факт не се нуждае от доказване. В
случай, че другата страна, ответника, твърди обратното, т. е., че е извършено
плащане, следва да го докаже. Липсват доказателства от страна на ответника
за извършено плащане, т. е. изпълнение по договора липсва.
По иска, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 8, ал.
1 от ЗАЗ.
За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно възникнало вземане и неговата изискуемост, а ответникът –
4
положителният факт на погасяване на задължението. По делото не се спори,
че страните по делото са били обвързани с валидни договорни отношения. Не
се спори също така, че през претендирания период за двете стопански
години, ответникът не е заплащал дължимо наемно плащане. В случая е
налице възникнало задължение, което е определено по основание е размер и
чиято изискуемост се доказва по силата на закона. Поради тази причина и
исковата претенция на ищеца се явява доказана по основание и по размер,
още повече че на ответника е била връчена надлежно и нотариална покана с
посочен срок за изпълнение.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на иска предполага доказването на наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 5
от ЗАЗ при липса на уговорено между страните, наемното плащане се дължи
в първия работен ден след изтичането на стопанската година, а при
неизпълнение от следващия ден арендаторът изпада в забава. Съгласно § 2., т.
3 от ЗАЗ, "стопанска година" е времето от първи октомври на текущата
година до първи октомври на следващата година. Разпоредбите на закона в
случая са диспозитивни и предвиждат правната възможност между страните
по договора да бъде уговорен и друг срок. В случая момента на забавата е
датата, след която започва да тече съответната стопанска година – първи
октомври. Разпоредбата на закона предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Поради изложеното и акцесорният иск
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан в претендирания с
исковата молба размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен
отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени
възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на
представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи
изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-
късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.
Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че
съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил
съобщение по чл. 131 ГПК чрез служител на дружеството, л.29 от делото, не е
представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но
не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са
представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С
определението № 781 от 13.12.2021 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се
уважи като основателен, като съдът осъди ответника да заплати
претендираните суми изцяло.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:
6
ОСЪЖДА ,,Руми-агро“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Монтана, бул. „Трети март” № 78 А, ЕИК ... представлявано от Управителя
Павел Иванов Павлов, ДА ЗАПЛАТИ на ,,РИМЕКС ОЙЛ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх № 51 Б, ЕИК ...,
представлявано от Управителя Марио Захариев Захариев, следните суми:
- 2 101.41 лв. (две хиляди сто и един лева и четиридесет и една
стотинки), главница, представляваща наемното плащане за стопанската
2018/2019 г. по Договор за наем на земеделски земи № 795/12.06.2018 г.,
заедно със законната лихва в размер на 639.23 лв., начислена върху наемно
плащане от 2 101.41 лв., считано от 01.10.2018 г. до датата на предявяване на
настоящата искова молба – 01.10.2021 г., ведно със законната лихва, върху
главницата, считано от 01.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
- 2 144.50 лв. (две хиляди сто четиридесет и четири лева и петдесет
стотинки), главница, представляваща наемното плащане за стопанската 2020/
2021 г. по Договор за наем на земеделски земи № 1076/ 17.07.2020 г., заедно
със законната лихва в размер на 216.85 лв., начислена върху наемно плащане
от 2 144.50 лв., считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., ведно със законната
лихва, върху главницата, считано от 01.10.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата;
- 204.10 лв. за внесената държавна такса;
- 380.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7