Решение по дело №3919/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 829
Дата: 21 октомври 2021 г.
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20204520103919
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 829
гр. Русе, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20204520103919 по описа за 2020 година
Искът е с правно основание по чл.357 във вр. с чл.188, т.2 КТ.
Ищецът Р. ЛЮБ. ЦВ. чрез процесуалния си представител твърди, че на основание
сключен трудов договор с УМБАЛ “Канев” АД заема длъжността “лекар, специализант по
специалност “ревматология”. Със заповед №314/07.07.2020г. на изпълнителния директор на
УМБАЛ “Канев” АД му е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за
уволнение”, затова че на 30.05.2020г. двукратно е отказал приемане на пациент за лечение в
Първо ОВБНР, а в следобедните часове не е оказал съдействие на колега относно
настаняване на пациент и не е отговорил на телефонните му позвънявания. Счита заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание незаконосъобразна, тъй като в хода на
производството за установяване на нарушението не е бил запознат със събраните
доказателства, за да изрази становището си по тяхната комплектност. Установените факти
не покриват състава на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина,
квалифицирани по чл.187, т.10 КТ, нито попадат в обхвата на нормата на чл.81, ал.1 Закона
за здравето и на т.3 от Основните трудови задължения, предвидени в длъжностната му
характеристика. В писмените обяснения, които работодателят му е поискал, е изложил
подробно извършените от него като лекар действия, които счита правилни, законосъобразни
и в най-голяма степен да са гарантирали правото на двамата пациенти на адекватна
медицинска помощ. По отношение на пациентката М Д е поставил правилна работна
диагноза, след като същата е настанена в Инфекциозно отделение, проведено й е лечение и е
била изписана на 04.06.2020г. с диагнозата “Бактериална чревна инфекция”. По отношение
1
на втория пациент действително не е слязъл да го прегледа, но е изискал тест за Covid-19,
тъй като пациентът е отговарял на профила за тест и същият е бил задължителен. Не е
извършил посочените в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения, невярно е и
твърдението, че не е съдействал на колега и не е отговарял на позвъняванията му – такива
конкретни факти на са били установени в хода на дисциплинарната проверка. Моли съдът да
отмени дисциплинарното му наказание “предупреждение за уволнение” с присъждане на
разноски по делото.
Ответникът Университетска многопрофилна болница за активно лечение “Канев” АД
гр. Русе, представляван от изпълнителния директор Иван Стефанов Иванов, чрез
процесуалния си представител изразява становище, че искът е неоснователен. Наложеното
наказание на ищеца е законосъобразно. Дисциплинарната процедура е открита с Рапорт вх.
№2776/01.06.2020г. от д-р Г, лекар в Мултипрофилно спешно отделение, в който са описани
двете ситуации от 30.05.2020г., при които ищецът е отказал приема на пациенти. Рапортът
не е бил връчен на ищеца, но в уведомлението, с което са му поискани писмени обяснения,
съгласно чл.193 КТ, работодателят е пресъздал данните от цит. рапорт. Работодателят не е
приел дадените от ищеца обяснения за мотивирани и оправдаващи постъпките му за
неизвършване хоспитализация на пациенти на два пъти и му е наложил наказание за
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.10 КТ. При налагане на дисциплинарното
наказание е съобразена тежестта на нарушението, същото е наложено в срока по чл.192 КТ.
Обжалваната заповед е мотивирана и законосъобразна. Моли искът да се отхвърли.
По делото са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели и е
назначена медицинска експертиза, чието писмено заключение е приложено по делото.
Искът е допустим, като предявен от лице, имащо правен интерес от отмяна на
наложеното му дисциплинарно наказание и в срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Ищецът Р. ЛЮБ. ЦВ. е назначен на длъжност “лекар, специализант по специалността
“Ревматология” в I ОВБ, нефрология и ревматология при УМБАЛ “Канев” АД гр. Русе,
видно от приложеното на л.112 Допълнително споразумение №223/28.09.2018г. към трудов
договор №332/28.09.2015г.
Със Заповед №314/07.07.2020г. същият е дисциплинарно наказан с “предупреждение за
уволнение” на основание чл.188, т.2 във вр. с чл.187, т.10, предл. първо и последно КТ.
Фактическото основание, изложено в заповедта, е, че на 30.05.2020г. по време на дневното
си дежурство д-р Р.Ц. е отказал на два пъти да приеме пациенти, насочени от
Мултипрофилно спешно отделение (МСО) за хоспитализация в Първо отделение по
вътрешни болести, нефрология и ревматология, като за първия от пациентите, макар и
настанен в посоченото отделение, след противоречия с останалия медицински персонал,
разпоредил връщането му в МСО. Не е изпълнил други трудови задължения, съгласно
2
чл.187, т.10, предл. първо КТ: неизпълнение на трудови задължения на лекаря, свързани с
правата на пациента, предвидени в чл.81, ал.1 и ал.2 ЗЗ, както и нарушение на трудовата
дисциплина, съгласно чл.187, т.10, предл. последно КТ: неизпълнение на други трудови
задължения във връзка с т.3 от Основните трудови задължения на служителя, предвидени в
длъжностната му характеристика, а именно:
- на 30.05.2020г. сутринта от МСО д-р Г Г се обадил на д-р Р.Ц. да насочи към I ОВБНР
пациентка с установени данни за дехидратация и уринарна инфекция, но при телефонния
разговор д-р Ц. отказал да приеме пациентката за лечение в I ОВБНР. След уточняване с
главния дежурен лекар по болница пациентката е настанена в I ОВБНР, но малко по-късно
д-р Ц. връща пациентката в МСО, че е била с “диария”;
- на 30.05.2020г. следобед през МСО е преминал друг пациент с установена уроинфекция и
д-р Г предложил по телефона пациента за хоспитализация в I ОВБНР. Д-р Ц. не съдействал
на колегата си относно настаняването на пациента, след като е бил запознат със случая –
обещал е по телефона, че ще отиде лично в МСО, но не го направил, а впоследствие на
отговарял на телефонните позвънявания. Д-р Ц. отказал приема и на този пациент в I
ОВБНР и след разногласия с персонала, който го е съпровождал, отново го насочил в МСО.
От цитираното е видно, че работодателят е изпълнил задължението си да мотивира
заповедта, съгласно чл.195, ал.1 КТ. Конкретизирани са нарушенията, като са изложени
фактически обстоятелства, обосноваващи състава на визираните в чл.187, т.10, предл. първо
и последно КТ нарушения на трудовата дисциплина във връзка със задълженията и
отговорностите на ищеца, посочено е времето на нарушенията, наказанието и законовите
текстове, въз основа на които то се налага. Заповедта е надлежно връчена на ищеца срещу
подпис на 09.07.2020г. (л.64-67).
Не са нарушени сроковете по чл.194, ал.1 КТ. Краткият двумесечен срок започва да
тече от деня на откриване на нарушението. Под “откриване на нарушението” се разбира
узнаването от субекта на дисциплинарната власт (работодателя) установеното в
съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина. В случая моментът на
откриването на нарушенията по смисъла на чл.194, ал.1 КТ е датата на подадения рапорт вх.
№2776/01.06.2020г. от д-р Г Г, дежурен лекар в МСО. Следователно към датата на издаване
на атакуваната заповед двумесечният срок от откриване на нарушенията на 30.05.2020г. не е
изтекъл.
Спазена е процедурата по КТ за провеждане на дисциплинарното наказание.
Изпълнителният директор на УМБАЛ “Канев” АД е изслушал д-р Ц., който, обяснявайки
случая, признал грешката си (свид. Ц Н Д) и по искане на работодателя (л.24) ищецът е
представил писмени обяснения на 18.06.2020г. с вх. №3125 от същата дата (л.25).
Следователно, не е налице нарушение на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ .
Нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наложено наказание на ищеца, са
3
установени.
От показанията на свидетеля Г В Г, дежурен лекар на 30.05.2020г. в МСО при УМБАЛ
“Канев” АД, се установява, че на посочената дата имало проблем с приема за лечение на
двама пациенти, единият от които – жена, на която поставил работна диагноза “уринарна
инфекция” и я предложил за хоспитализация в Първо вътрешно отделение, където работи
ищецът. Без да се запознае с пациентката и със случая, той отказал по телефона да я приеме.
Главният дежурен лекар по болница д-р С К свикал ЛКК за преценка в кое отделение да
бъде приета, същата била хоспитализирана в Първо вътрешно отделение, но д-р Ц. я върнал
в МСО. Вторият пациент – мъж, имал температура, но оплакванията му били различни от
характерните за COVID-19. Същият имал направена рентгенова снимка на гръден кош и
кръвни изследвания, поради което приел, че пациентът не е с COVID-19 и предложил да
бъде хоспитализиран в Първо вътрешно отделение. Ищецът отказал и му затворил телефона,
а при следващия опит да се свърже с отделението телефонът там давал заето половин час.
След ЛКК и този пациент бил хоспитализиран в Първо вътрешно отделение, но д-р Ц. го
върнал в МСО. Когато върнал втория пациент, с него дошли и близките му, които плачели.
Ситуацията била унизителна за всички.
Показанията на свидетеля не са опровергани с противни доказателства. Напротив,
подкрепени са от тези на свидетеля Ц Н Д, директор медицински дейности в УМБАЛ
“Канев” АД, който е участвал и съдействал на дежурния лекар в МСО за разрешаване на
проблемите с хоспитализирането на двамата пациенти, като го е насочил да потърси ЛКК
(Лечебно-контролна комисия). Същият установява, че при подобни затруднения главният
дежурен лекар по болница разпорежда къде да бъде настанен съответния пациент, но
ищецът и в двата случая не се е съобразил с неговите разпореждания.
От заключението на медицинската експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото
лице д-р М.И. Г. - Куцарова в съдебно заседание на 21.09.2021г., се установява, че
пациентката М К Д е била хоспитализирана на 30.05-2020г. в I ОВБНР, но след отказа на д-р
Ц. да я приеме тя е била върната в МСО, а след това е била преместена в Отделение по
инфекциозни болести. Пациентката е била с тежко придружаващо заболяване: болест на
Паркинсон, трудно подвижна, с оплаквания от повръщане и течно-кашкави изхождания от
предния ден. След като е била хоспитализирана и изпратена в Първо вътрешно отделение,
ищецът е отказал да я приеме и я е върнал в МСО. Според експертизата, пациентката е могла
да бъде лекувана и в Първо отделение по вътрешни болести с приемна диагноза “Остър
тубулоинтерстициален нефрит”, като в случая са били необходими допълнителни
изследвания за уточняване на крайната диагноза. В случая след като пациентката вече е била
хоспитализирана в Първо отделение по вътрешни болести, е трябвало д-р Ц. да я приеме и
да назначи необходимото лечение и необходимите изследвания за диагностично уточняване,
за да се избегне възникналото разкарване на пациентката между отделенията, причинило й
неудобства.
4
Изложеното до тук е в съответствие с посочените по-горе писмени доказателства по делото
и още: с приложената богата медицинска документация, писмен рапорт вх.
№2776/01.06.2020г., становище на д-р С К Д, гл. дежурен лекар по болница на 30.05.2020г. и
Длъжностна характеристика за длъжността “лекар-специализант по специалност
“Ревматология”.
При тези данни съдът намира неоснователно твърдението на ищеца, че не е допуснал
нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан.
Напротив, на 30.05.2020г. ищецът на два пъти е отказал да приеме пациентите М К Д, ЕГН
********** и И А С ЕГН **********, в Първо ОВБНР и двамата в тежко състояние и с
придружаващи заболявания, не им е оказал медицинска помощ и ги е върнал в Спешно
отделение, при което е нарушил правото им на достъпна медицинска помощ, която се
осъществява при спазване на принципите на своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ, както и при зачитане правата на пациента – чл.81, ал.2, т.1 и т.4 ЗЗ. С
това е нарушил нормите на чл.81 ЗЗ, което по същество представлява неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и др. нормативни актове.
Същевременно той е нарушил и задълженията си по т.3 от Основните трудови задължения
на служителя, предвидени в длъжностната му характеристика, подписана на 28.09.2018г. от
него, изразяващи се в системно наблюдение, своевременно назначаване и провеждане на
диагностични изследвания, регистриране състоянието на болния и промените, настъпили в
него през престоя му в отделението, качествено провеждане на лечебните дейности и
процедури в съответствие на добрата медицинска практика, с което не е изпълнил
определени трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение.
Осъществил е състава на чл.187, т.10, предл. последно КТ.
Очевидно с действията си на 30.05.2020г. ищецът не е изпълнил своевременно, качествено и
точно задължението по трудовото си правоотношение да лекува пациентите, съобразно
характера на неговата работа като лекар-специализант. В случая е без значение, дали
диагнозата му е правилна. Важното е лекарят да окаже адекватна медицинска помощ на
болните, приети в неговото отделение и евентуално след диагностично уточняване и
допълнителни изследвания да ги насочи към друго отделение за продължаване на лечението.
Всичко това съставлява съществени нарушения на трудовата дисциплина, поради което
работодателят не е нарушил разпоредбата на чл.189 КТ - при определяне на наказанието да
вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на служителя. В случая дисциплинарното наказание, наложено на ищеца, е
съответно на тежестта на нарушенията.
При това положение предявеният иск за отмяна на дисциплинарно наказание по чл.188,
т.2 във вр. с чл.187, т.10, предл. първо и последно КТ, наложено със Заповед
№314/07.07.2020г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
5
Няма данни ответникът да е направил разноски по делото.
По изложените съображения, съдът




РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. ЛЮБ. ЦВ. от гр. Русе, ул. “Страхил войвода” №3, бл. “ДАВ”-
7, ЕГН **********, против Университетска многопрофилна болница за активно лечение
“Канев” АД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Независимост” №2,
представлявана от изпълнителния директор Иван Стефанов Иванов, ЕИК *********, иск за
отмяна на Заповед №314/07.07.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание по чл.188 т.2
КТ - “предупреждение за уволнение”.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6