Р Е Ш
Е Н И Е
№ 632
гр.Бургас, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.M., като разгледа НАХД № 1378 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Р.П.Я. с ЕГН: **********,***, чрез адв. З.М.,
против Наказателно постановление № Б-42-ЮИР-45/11.09.2018г.,
издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 222,
ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.
148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
С жалбата се
иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено
при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Марчева – БАК,
която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на НП.
За
административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Алексиева, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът приема, че
жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На
19.02.2018г. в РДНСК – Югоизточен район бил получен сигнал с вх. №
ОС-1434-00-634 от Валери Симеонов – зам. министър-председател на Република
България, в който се посочвало, че в четири поземлени имота, попадащи в
територията на бившия къмпинг „Златна рибка”, общ. Созопол наемателят извършва
редица нарушения на ЗУТ и нормативните актове по неговото прилагане, изразяващи
се най-общо в незаконно строителство.Въз основа на сигнала била образувана
проверка в хода, на която работна група в състав: св. М.Ч. *** и инж. Я.Р. –
началник РО„НСК” - Бургас, извършили проверка на място и по документи в Община
Созопол. Длъжностните лица, констатирали множество нередности, за които
съставили 2 бр. Констативен протокол от 19.02.2018г. В частност служителите на
РО„НСК” - Бургас установили, че в поземлен имот № ***, местността „Света Марина”,
гр. Созопол е извършен незаконен строеж, представляващ „едноетажни постройки” с
обща площ 280 кв.м.. Въпросният строеж бил изпълнен без разрешение за строеж в
имот с отреждане – горска територия. Св. Ч. не установила кога точно и от кого
точно е извършен въпросният строеж, но приела, че жалбоподателят Я. е придобил
идеални части от имота, в който е констатиран незаконния строеж на 03.10.2012г.
(в действителност това се е случило на 13.10.2016г. – т.е. четири години
по-късно от началната дата, посочена в АУАН), поради което и преценила, че
същият, в качеството му на участник в строителството – възложител е допуснал
извършването на незаконния строеж в нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ. Относно
времето на извършване на нарушението свидетелката решила да посочи периодът от
придобиване на собствеността върху идеалните части от имота до датата на
проверката – т.е. от 03.10.2012г. до 19.02.2018г. (както стана вече ясно –
реално идеални части от съсобствеността са придобити от Я. четири години
по-късно).
Св.
Ч. изпратила до жалбоподателя Я. покана за явяване в РО „НСК” – Бургас при
РДНСК – Югоизточен район за съставяне на АУАН.
Жалбоподателят
се явил на 23.05.2018г., като в негово присъствие, свидетелката съставила АУАН,
квалифицирайки нарушението като такова по чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, като в
предоставения срок същият депозирал възражения посочвайки, че той не е
извършвал, възлагал или допускал изграждането на строеж в съсобствения му
поземлен имот. Посочил е, че всички строежи, находящи се в ПИ № 67800.34.23 са
извършени през 80-те години на миналия век - т.е. много преди да придобие право
на собственост върху земята. Приложил копие от Акт за държавна собственост.
След
връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката по
акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във
възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно установени,
поради което и издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 222,
ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.
148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази
връзка на контрол подлежи и самият АУАН.
В конкретния
случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за
това лице, съгласно чл. 239 ЗУТ, а АУАН е съставен от компетентен орган по
смисъла на чл. 238, ал.2 ЗУТ. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на
НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са
довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е
така по следните причини:
С нормите на чл.
42, т.3, предл.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН е въведено
изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване на
нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение
е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед
съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и
процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В конкретния случай актосъставителят
е посочил, че деянието е извършено в период от 03.10.2012г. (датата на
придобиване на идеални части от ПИ № ***) до 19.02.2018г. – датата на
извършване на проверката от контролните органи. В НП пък началната дата е
изтеглена с четири години напред и вече се твърди, че нарушението е извършено в
периода 13.10.2016г. – 19.02.2018г. Този начин за определяне на датата е
неправилен и цели заобикаляне на задължението на АНО да установи точният момент
на извършване на нарушението, респективно цели отбягване на задължението за
иницииране и провеждане на производството в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В
конкретния случай не се касае до деяние, което да може да се окачестви като
т.нар. „продължено противоправно поведение”, когато нарушението се извършва
непрекъснато във времето, докато не бъде преустановено от съответните органи
или по волята на дееца. В случай въпросният незаконен строеж е изпълнен
(довършен) в точно определен момент– т.е. на точно определена дата или период
от време (който може да бъде установен), като в тежест на актосъставителя и АНО
е било да проведат разследване (ако преценят - да разпитат свидетели, ако е
нужно да ангажират експертно мнение и т.н.) и да установят кога точно се е
случило това. В съдебно заседание св. Ч. заяви, че въобще не знае дали строежът
е изпълнен преди 2012г. или преди 2016г. или след това, както и дали същият не
е бил част от бившия къмпинг „Златна рибка” – т.е. напълно възможно е строежа
да е изпълнен през 80-те години на миналия век, когато е бил изграден къмпинг
Златна рибка. Това е налагало провеждането на разследване на спорните моменти
от страна на АНО (чл. 52, ал.4 ЗАНН), а не издаване на НП при неизяснена
фактическа обстановка. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната
инстанция – Решение № 761/17.04.2019г. по к.н.а.х.д. № 654/2019г. на
АдмС-Бургас, постановено по напълно идентичен казус, където също се приема, че
безспорно към датата на проверката строежът е бил завършен, поради което е било
възможно да бъде установен точния момент, когато е изпълнен, респективно когато
е допуснато изпълнението му в имота. Касационната инстанция също е приела, че
очертаването на толкова дълъг период като време на извършване на нарушението се
приравнява на непосочване на дата на извършването му, както и че волята на
законодателя е пределно ясна - датата на
извършване на административното
нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в
НП. Това императивно и абсолютно задължение на административнонаказващия орган
важи и за случай като разглеждания. Между датата на констатиране на нарушението и датата на неговото
действително извършване има съществена разлика,
която АНО не е отчел, приемайки, че датата на проверката е крайният ден
от очертания период на извършване на нарушението.
Следва да се
отбележи, че е неоснователно възражението на АНО, че в случая сроковете за
образуване на административнонаказателното производство са спазени предвид
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ. В нормата на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ е
предвидено, че едногодишният срок по ЗАНН за образуване на
административно-наказателно производство за нарушения по ЗУТ, актовете по
неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството
започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за
ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване
на нарушението. В конкретният случай тази разпоредба не променя действието на
общата разпоредба на чл. 34 от ЗАНН. Обратното разбиране – че за издаването на
АУАН по повод на незаконно строителство, дължащо се на липса на строителни
книжа - срокът тече от изготвянето на строителни книжа, касаещи завършването на
процеса по строителство, би довел до правна безсмислица, тъй като незаконността
на строителството представлява самото нарушение, а констатирането му след
евентуално наличие на впоследствие издадени строителни книжа обективно би
довело и до възможността никога да не се състави АУАН, тъй като не е правно
логично за един незаконен строеж да се издава разрешение за експлоатация или
ползване. Предвид това, приложим е именно предвидения в чл. 34 от ЗАНН срок за
провеждане на административното производство, а именно такова не се образува
ако е изтекъл едногодишен срок от извършване на нарушението. В случая, както бе
уточнено по-горе не е ясно в кой момент точно е извършено нарушението, поради
което и не би могло да се прецени дали са спазени сроковете за провеждане на
настоящото производство (Решение № 814/24.04.2019г. по к.н.а.х.д. № 737/2019г.
на АдмС-Бургас).
На следващо
място съдът следва да посочи, че формата на изпълнителното деяние
„допустителство” е изключение от общия принцип за ангажиране на административна
отговорност на субектите, доколкото съгласно чл. 10 ЗАНН допустителите се
наказват само в определените от закона случаи. Действително в чл. 232, ал.2 ЗУТ
е предвидено наказание и за участник в строителството, който допусне
извършването на незаконен строеж – т.е. принципно може да се ангажира
отговорността и на допустителя, но това не отменя общото задължение за
доказване на субективната страна на нарушението – т.е. на „вината”.
Допустителството е особен вид нарушение, при което едно лице по закон е длъжно
да се противопостави на определено неправомерно поведение, но не го е
направило, чрез което на практика е съдействало за възникването на
противоправния резултат. Така между поведението на допустителя и осъществяването
на резултата от нарушението е налице причинно-следствена връзка. Бездействието,
при наличието на задължение за активно поведение, е противоправно само ако
съществува обективна възможност субектът да осуети извършването на нарушението.
Това предполага конкретни представи в съзнанието на дееца относно
осъществяването на деянието и неговите последици. При липсата на интелектуалния
елемент на вината не би могъл да бъде формиран и волеви - отношението към
съставомерните последици. Само фактът, че в нечий имот е извършен незаконен
строеж не означава автоматично, че собственикът е „допуснал” извършването на
този строеж. Не е налице обективна отговорност, при която всеки път, когато се
установи незаконен строеж, при всички случаи собственикът на терена (който може
и да е държавата или общината) следва да носи отговорност за допустителство.
Следва да се ангажират доказателства, че собственикът е възложил или
най-малкото, че е знаел или поне предполагал, че се извършва такъв строеж, но
въпреки това е бездействал и не се е противопоставил, като по този начин и е
„допуснал” друг да извърши строежа. В тази връзка АНО е следвало да посочи кога
и от кого е изпълнен стоежът и какво отношение има към жалбоподателя, за да
може да се провери дали собственикът действително е „допуснал” това лице да
извърши нарушението или то е извършено без неговото знание/допускане. В
конкретния случай, видно от показанията на актосъставителката – контролните
органи не са установили нито кога, нито кой е изпълнил строежа, поради което и
изводът им, че Я. е „допуснал” този неизвестен извършител да построи незаконна
постройка в имот, от който той притежава ид.ч. са останали недоказани. В тази
връзка АНО следваше изрично и изчерпателно да посочи в НП на база на какви
факти гради своя извод, респективно – по този начин да даде възможност както на
нарушителя, така и на съда да провери, дали неговите изводи са верни или не.
Липсата на посочване на такива факти, не може да се преодолее с обобщения
извод, че жалбоподателят е „участник в строителството - възложител” без да се
посочат обстоятелствата, които евентуално го правят такъв, поради което и това
е самостоятелно основание за отмяна на НП, като противоречащо на изискването на
чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са били допуснати
съществени и неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че
незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да
се отмени изцяло, без да е необходимо да се обсъждат останалите наведени
доводи.
Така мотивиран,
на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление Б-42-ЮИР-45/11.09.2018г., издадено от Началник на
РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с
чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на Р.П.Я. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с
чл. 12, ал.2 ЗУТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред БАС в 14-дн. срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.