Р Е Ш Е Н И Е
Номер .... 04.10.2019г. гр.П.
П. СКИ ОКРЪЖЕН СЪД
търговски
състав,
на ШЕСТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ две хиляди
и деветнадесета година, в публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
СЕКРЕТАР:
ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА
т.д. №205 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.432,АЛ.1 ОТ КЗ ВР.ЧЛ.45 ОТ ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от С.Д.П. , ЕГН**********,***,чрез
пълномощника й адв.П.В. от САК,с посочен съдебен адрес *** против ЗК“***“АД,ЕИК***,гр.С.,като
първоначално е предявен частичен
иск,цена 25 100лв. от общата сума в размер на 180 000лв.,с правно
основание чл.432 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД- пряк иск срещу застрахователя по
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ ,за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди- смърт на лицето Д.В. П., ЕГН**********/дъщеря на ищцата/ в
резултат на ПТП,настъпило на 30.09.2016г. в гр.Д.Д., Пл.област , по вина на
водача на л.а.“***“,с рег.№***-Т. П. Д. ,също починал,по отношение на който
автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК“***“АД,полица
№BG/22/116000122750, с
крайна дата на покритие 14.01.2017г.,ведно със законната лихва,считано от
датата на отказа на застрахователя -21.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
В
ИМ се твърди,че на 30.09.2016г. в гр.Д.Д. е възникнало ПТП между л.а.м.“***“,с
рег.№*** и зърнокомбайн „Д.Д. “,с рег.№***,като от удара са пострадали и
починали впоследствие водачът на л.а. “***“-Т. П. Д. и седящата на задната седалка зад шофьора
пътничка-Д.В. П.,ЕГН**********/дъщеря на ищцата/.Образувано е досъдебно
производство,което е прекратено на процесуално основание поради смъртта на
водача Т. Д. ,като от заключението по назначената АТЕ е установено,че вина за
настъпилото ПТП има именно водачът на л.а.м.“***“,с рег.№***.
От
настъпилия удар пътничката Д.В. П. е получила тежка черепно-мозъчна травма, лицева
травма, изпаднала е в безсъзнание, полифрагментна
импресионна фрактура челно орбитално вляво, фрактура на лява зигоматична
кост,множество прорезни рани на езика,долната устна и гингива, мозъчна контузия
и мозъчен оток, изпаднала е в кома за 9 денонощия,в резултат на което развива
застойна бронхопневмония.На 21.11.2016г. Д.В. П. е починала в болница в гр.П. .Ищцата
твърди,че смъртта на нейната дъщеря е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 30.09.2016г. и в частност развитата застойна бронхопневмония
поради непълната вентилация на белите дробове и продължителната хиповентилация
по време на коматозното състояние,продължило
девет денонощия.Ищцата е живеела с дъщеря си в къщата им,находяща се в
с.Девенци, Пл.област. Дъщерята е работила и издържала финансово своята майка, която
е безработна и с множество здравословни проблеми.Д. П. е помагала на своята майка в
домакинството,грижите за градината и малкото животинско стопанство.Загиналата
по нелеп начин Д. П. е имала годеник,с
когото са възнамерявали да сключат граждански брак през пролетта на следващата
година.От смъртта на своята дъщеря ищцата е претърпяла непреодолима житейска и
психическа травма.След събитието е получила посттравматично стресово
разстройство,получава периодично панически пристъпи, сънува кошмари,не може да
спи и др. подобни показатели за тревожно-депресивна симптоматика.
Налице
са предпоставките за предявяване на пряк иск срещу застрахователя и пасивна
легитимация на ответното дружество ЗК“***“АД, гр.С.,тъй като лек автомобил м.“***“,с рег.№***,управляван
от виновния водач Т. П. Д. , има сключена застраховка „ГО“ при ответника –полица
№BG/22/116000122750, валидна
от 15.01.2016г. до 14.01.2017г.
Пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция на 20.12.2017г. по реда на чл.380
от КЗ за заплащане на обезщетение,като е образувана преписка по щета
№0000-1000-01-17-7810/20.12.2017г.С нарочно писмо от 21.12.2017г. ответникът е отказал плащане на обезщетение. Други
писма,становища,предложения за споразумение или плащане на обезщетение от
страна на застрахователното дружество не са получавани до настоящия момент,като
3-месечният срок за окончателно произнасяне по КЗ е изтекъл отдавна.
Предвид изложеното е налице правен интерес от страна
на ищцата да предяви настоящия пряк иск с
правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД против застрахователя ЗК“***“АД, гр.С., ЕИК***, по
сключена застраховка „Гражданска отговорност“,за заплащане на обезщетение в
размер на 25 100лв. ,част от общо дължимо обезщетение в размер на 180 000лв.,
за причинените неимуществени вреди на ищцата
С.Д.П. , ЕГН**********,***,-болки и страдания поради настъпила смърт на
лицето Д.В. П., ЕГН**********/дъщеря на ищцата/ в резултат на ПТП, настъпило на
30.09.2016г. в гр.Д.Д. по вина на водача на л.а.“***“,с рег.№***-Т. П. Д. , също
починал,по отношение на който автомобил е била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗК“***“АД,полица №BG/22/116000122750, с крайна дата на покритие
14.01.2017г.,ведно със законната лихва,считано от датата на отказа на
застрахователя -21.12.2017г. до
окончателното изплащане на сумата и направените деловодни разноски.
С ИМ
са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Препис
от ИМ с приложенията е изпратен на ответника с указания за подаване на писмен
отговор в срока по чл.367,ал.1 от ГПК.Такъв е постъпил.Ответникът е заявил, че не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по издадената полица № BG/22/116000122750,валидна от 15.01.2016г. до
14.01.2017г.,към датата на събитието.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск по
основание и размер.Оспорва описания механизъм в ИМ за настъпване на въпросното
ПТП,оспорва твърдението на ищцата за вина на застрахования в ответното дружество
водач на лекия автомобил Т. П. Д. за
настъпване на ПТП.Ответникът твърди,че вина –за настъпване на ПТП има водачът
на зърнокомбайна,който в нарушение на
чл.45,ал.1 от ППЗДвП не се е съобразил с реда за преминаване през
кръстовището,като въпреки знак „Б2“ не е спрял и не е пропуснал движещият се с
предимство по пътя лек автомобил.Оспорва
вида, характера и степента на
уврежданията на починалата Д.В. П., както и наличието на причинно-следствена
връзка между настъпилата смърт и ПТП от 30.09.2016г.Алтернативно се навеждат доводи за наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата Д. П.,която е пътувала в лекия автомобил без
предпазен колан съгласно изискванията на чл.137А,ал.1 от ЗДвП. Оспорват се
изложените от ищцата доводи в ИМ за причинени неимуществени вреди,тяхната
продължителност и интензитет. Ответникът счита претенцията завишена по размер
съгласно чл.52 от ЗЗД. Оспорва се претендираната лихва и посочената начална
дата ,от която се претендира.На осн.чл.497,ал.1,т.2,хипотеза 2 от КЗ оспорва
твърдението на ищцата за дължимост на законна лихва върху обезщетението от
датата на отказа на застрахователя-21.12.2017г.
Ответникът също е направил
доказателствени искания и е взел становище по доказателствените
искания,направени от ищцовата страна.Поставил е въпроси към вещите лица при
уважаване исканията за назначаване на съдебно-медицинска експертиза и съдебна
автотехническа експертиза.
Постъпила
е Допълнителна ИМ от ищцовата страна,с която се заявява,че се поддържат всички
изложени твърдения и направени доказателствени искания.Наличието на предхождащо
във времето заболяване или каквито и да било интервенции по тялото на Д.В. П. през 2015г. ,нямат връзка със смъртта
й.В тази връзка ищцата поставя уточняващи въпроси по искането за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза,като бъде назначено от съда вещо лице-специалист лекар неврохирург или пулмолог.
Ищцата
оспорва изцяло представения писмен отговор от ответното дружество.
Не
възразява по поставените задачи в писмения отговор по искането за съдебна автотехническа
експертиза.Взема становище по доказателственото искане за допускане на гласни
доказателства. Представят се писмени доказателства-второ писмо от
застрахователя с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение изх.№10273 от
20.09.2018г. и декларация от 22.11.2016г. за отказ от извършване на аутопсия на
починалата Д.В. П..
Постъпил е допълнителен писмен отговор от ответното дружество,с който се
заявява,че се поддържат всички възражения и оспорвания, както и доказателствени
искания с първоначалния отговор.Представя се заверено копие от молба вх.№L-1119/04.04.2018г. от С.П. до
застрахователното дружество за допълнително представени документи по преписката
по процесната щета.Поставя се допълнителен въпрос към вещото лице по автотехническата
експертиза.
С определение по реда на чл.374 от ГПК окръжният
съд е приел,че предявеният частичен иск с правно основание чл.432 от КЗ
вр.чл.45 и сл. от ЗЗД от С.Д.П., ЕГН**********,*** ЗК“***“АД, ЕИК***, гр.С.-
пряк иск срещу застрахователя по сключена застраховка „Гражданска отговорност“,за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата в размер на
25 100лв. от общо дължимо обезщетение в размер на 180 000лв.,поради
настъпила смърт на нейната дъщеря- Д.В. П., ЕГН**********, в резултат на ПТП, настъпило
на 30.09.2016г. в гр.Д.Д., по вина на водача на л.а.“***“,с рег.№***-Т. П. Д. ,по
отношение на който автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗК“***“АД,полица №BG/22/116000122750,
с крайна дата на покритие 14.01.2017г., ведно със законната лихва,считано от
датата на отказа на застрахователя -21.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата,е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С
определението на съда по реда на чл.374 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на валидно
застрахователно правоотношение по издадената полица № BG/22/116000122750, валидна от 15.01.2016г. до
14.01.2017г.,към датата на събитието.
С
проекто-доклада си по делото съдът е приел представените писмени доказателства
и се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания.
С
определение в съдебно
заседание,проведено на 16.09.2019 г. съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК изменение на предявения иск досежно неговия размер, като същият следва да
се счита за предявен за сумата в размер на 180 000,00 лв.,вместо първоначално
посочената сума като цена на иска с исковата молба в размер на 25 100,00 лв.,като
частична претенция от общо дължимо
обезщетение в размер на 180 000,00лв. за претърпени от ищцата
неимуществени вреди.
Окръжният съд като прецени доводите,изложени
от страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:
Предявеният иск е допустим ,основателен по
съществото си и частично основателен по размер.
Не се
спори по делото, че ищцата С.Д.П. е майка на починалата Д.В. П., ЕГН **********/
представено е заверено копие от удостоверение за раждане на Д. П. с исковата молба/.
Не
се спори също така, че на 30.09.2016 г. в гр. Д.Д. е настъпило ПТП между лек автомобил „***“ с
рег. № ****и зърнокомбайн с рег. № ****. С исковата молба са представени
писмени доказателства като заверени копия от ищцовата страна във връзка с
образуваното досъдебно производство № Д – 229/2016 г. по описа на Окръжна
прокуратура гр.П. – заключение на тройна
автотехническа експертиза, протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212
ал.2 от НПК, протоколи за разпит на свидетели, снимков материал, както и
епикриза на Д. В. П., издадена от
Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр. П. от 27.10.2016 г., медицинска документация,
съдържаща история на заболяването на Д. П..В
резултат на настъпилото ПТП е загинал водачът на лек автомобил „***“ – Т. П. Д.
, а возещата се на задната седалка зад шофьора Д.В. П. е починала в болницата в
гр. П. на 21.11.2016 г. Видно от
представеното по делото като заверено копие Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 07.03.2018 г. по ДП № Д-229/2016 г. по описа на ОП –
П. , е прекратено досъдебното производство, водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл. 343 ал.4 вр. ал.3, буква „б“ от НК, вр. чл.342 ал.1 от НК. В мотивите към постановлението за прекратяване на наказателното
производство е посочено изрично, че настъпилият противоправен резултат от ПТП
на 30.09.2016 г. е последица от нарушението на правилата за движение по
пътищата от страна на починалия водач на лек автомобил „***“ Т. П. Д. , а
именно: при избиране скоростта на движение от 87,12 км/ч като водач на МПС е
нарушил забраната да не превишава максимално допустимата скорост от 50 км/ч при
движение в населено място – нарушение на чл-21 ал.1 от ЗДвП, в резултат на
което е допуснал ПТП.
С
оглед на тези констатации се основава и легитимацията на ищцата С.Д.П. като
майка на починалата нейна дъщеря Д.В. П. да претендира обезщетение по реда на
чл.432 от КЗ против ответното застрахователно дружество, тъй като при воденото
досъдебно производство по описа на ОП – П. е прието, че вина за настъпване на процесното
ПТП има именно водачът на л.а.„***“ Т. П.
Д. , по отношение на който автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение
със ЗК „***“ АД – С. по издадена полица № BG/22/116000122750, валидна от 15.01.2016 г. до
14.01.2017 г. В хода на съдебното дирене ,както и в определението на съда по
реда на чл.374 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството
за наличието и валидността на сключен застрахователен договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност„ по отношение на л.а. „***“ с рег. № ****.
Налице
е активна легитимация у ищеца за предявяване на иска, както и основание за
възникване на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.
На
следващо място съдът намира, че искът е
допустим, тъй като е спазено и рекламационното производство по реда на
чл.380 от КЗ – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Видно от
представените по делото писмени доказателства, такава претенция е отправена към
застрахователя с молба от 20.12.2017 г., като с надлежно писмо от 21.12.2017 г.
застрахователят е указал представянето
на допълнителни документи във връзка
представената застрахователна претенция. С писмо от 20.09.2018 г. до С.Д.П.
застрахователното дружество е отказало изрично изплащане на застрахователно
обезщетение, като е посочило, че във връзка с представените доказателства и
документи от образуваното ДП по описа на ОП гр.П. , се изключва категорично
наличието на пряка причинно-следствена връзка между получените при процесното
ПТП, настъпило на 30.09.2016 ., увреждания на Д.В. П. и настъпилата
впоследствие смърт на лицето Д. П. на
21.11.2016 г.
Спорни
по делото са въпросите доказано ли е наличието на причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и смъртта на Д.В. П.,*** на 21.11.2016г., налице ли са
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените на
ищцата като майка на починалата Д. П.
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря, в какъв
размер следва да бъде определено обезщетението, спазвайки разпоредбите на КЗ и
ЗЗД, както и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Д.В. П..
В
хода на съдебното дирене пред окръжния съд са събрани многобройни доказателства-гласни
и писмени такива ,както и са назначени съдебно-медицински и автотехническа
експертизи. От заключението на вещото лице инж. В.Т.И. по назначената
автотехническа експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно, се
установява следното: Произшествието, настъпило на 30.09.2016 г. в гр. Д.Д. , се
състои в сблъскване на двете процесни МПС при следния механизъм – закъснително
движение на лек автомобил „***“ в полагащата му се пътна лента на ул. „Д.Д. “
към кръстовището с ул. „А.С. “ гр. Д.Д. , страничен удар в челната част с
комбайн „Д.Д. “ с рег. № ****, който е бил в състояние на покой, получаване на
пластични деформации по контактуващите повърхности, с последващо движение на
заден ход на комбайна, при което напречно е изместено местонахождението на
купето на лекия автомобил спрямо първоначалното му установяване. До
сблъскването на двете превозни средства лекият автомобил се е движел със
скорост от 87,12 км/ч, като времето от момента на поява на челната част от
комбайна в полезрението на водача на лекия автомобил в полагащата му се пътна
лента до момента на удара, е не по-малко от 5,12 секунди. Вещото лице е описало
подробно механизма на настъпване на автопроизшествието, както и мястото на
удара, като е определило скоростта и посоката на движение на двете превозни
средства непосредствено преди удара. Както се посочи по-горе, скоростта на
лекия автомобил към момента предприето спиране от страна на водача на лекия
автомобил е 87,12 км/ч, а към момента на удара с комбайна е 46,51 км/ч.
Скоростта на комбайна към момента на предприетото спиране от водача след
навлизане в кръстовището е 7,16 км/ч, а към момента на удара с процесния лек
автомобил комбайнът е бил в състояние на покой. Водачът на зърнокомбайна е имал
техническа възможност да възприеме лекия автомобил, след като е започнал
навлизане върху пътното платно на лекия автомобил и е изминал 2,2 метра, когато
челната част на автомобила се е намирала на разстояние от 70,74 метра от
мястото на удара. Водачът на зърнокомбайна към момента на възможното за него
възприятие на лекия автомобил е предприел спиране и е реализирал такова преди
контакта с лекия автомобил. От заключението на вещото лице се установява, че от
техническа гледна точка водачът на комбайна към момента на процесното ПТП е
трябвало да бъде без монтиран хедер и със съпровождащ пред него автомобил.
Водачът
на лекия автомобил „Ш. “ е имал техническа възможност да предприеме спиране и
да спре преди мястото на удара, с което да предотврати ПТП, при скорост на
движение от 50 км/ч и по-малка от нея. Вещото лице е категорично, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е движение от страна на
водача на лекия автомобил „Ш. “ в населено място със скорост, значително
по-висока от максимално разрешената, и навлизане в областта на кръстовище от
страна на водача на зърнокомбайна с монтиран хедер и без придружаващ пред него
автомобил с жълта мигаща светлина, опознавателна табела и с пътен знак № А39.
Починалата Д.В. П., съобразно наличните
в материалите по делото, към момента на ПТП е седяла на задна лява седалка.
Вещото лице е отговорило на въпроса и относно траекторията на движение на
тялото на Д. П. към момента на удара и
непосредствено след него. Процесният лек автомобил е снабден на задна лява
седалка с триточков колан, поставен в нормалния си режим за заключване, и
позволява свобода на движението, когато автомобилът се движи с постоянна
скорост. При внезапно или рязко спиране предпазният колан блокира автоматично,
за да възпре тялото. При челен удар на лекия автомобил и при поставен
обезопасителен колан, действащите върху пътничката Д. П. инерционни сили се поемат в зоната на
контакта с колана. От техническа гледна точка, за да се получат описаните
увреждания в медицинската документация и съответните експертизи, изготвени по
делото, по тялото на Д. П., е възможно
същите да са причинени при липса на поставен обезопасителен колан от
пострадалата. Тялото на Д. П. в горната
си част се е придвижила напред и главата е реализирала контакт с облегалката на
предна лява седалка и средна лява колона. При разпита на вещото лице в съдебно
заседание е обяснено по-подробно движението на тялото на пострадалата при
настъпване на процесното ПТП, като силите, които действат върху телата в купето
при настъпилия удар, се движат отзад напред, тоест – пострадалата се е ударила
в предна лява седалка и средна лява колона и ако тялото е било статично
закрепено за седалката, то не би могло да има движение на пътничката отзад
напред спрямо автомобила.
Относно
фактическата обстановка при настъпване на процесното ПТП са допуснати и гласни
доказателства, като са разпитани свидетелите К.А.Н., пътувал в процесния
автомобил по време на настъпване на произшествието, и Д.Н.Д. – управлявал
зърнокомбайна по време на произшествието. От показанията на свидетеля К.Н. се
установява, че същият е пътувал на предна лява седалка до шофьора по време на
произшествието. В момента на удара същият е разговарял със съпругата си, която
се е возела на задна дясна седалка. Комбайнът е излязъл от дясната страна, като
в последния момент неговата съпруга е извикала „Има комбайн отпред.“ В този
момент свидетелят се обърнал напред и е видял реализирането на удара между
лекия автомобил и комбайна. Ударът между двете превозни средства е станал от
дясната страна на лекия автомобил, като на задната седалка свидетелят посочва,
че са пътували неговата съпруга, заедно с двете им деца и пострадалата Д. П.. След удара свидетелят Н. посочва, че е
успял да отвори вратата на лекия автомобил и е помогнал на своята съпруга, като
е бил много притеснен за нейното състояние, както и състоянието на децата си.
Едно от децата е било с рана на главата и е получило кръвоизлив, като и двете
деца са били в съзнание. Свидетелят посочва, че произшествието е станало през
деня, около 10:30-11:00 часа сутринта, като не си спомня добре състоянието на
пострадалата Д. П.. Само помни, че
същата е била извадена от колата от други хора – двама мъже.Вниманието на
свидетеля е било насочено единствено към състоянието на съпругата му и двете им
деца. Също така свидетелят не може да посочи с каква скорост се е движел непосредствено
преди удара водачът на лекия автомобил, спомня си единствено, че са употребени
спирачки за намаляване на скоростта.
От
показанията на свидетеля Д.Д., шофьор на зърнокомбайна, се установява, че
сутринта на 30.09.2016 г. около 09:00 часа е тръгнал с комбайна да жъне
царевица, като е следвало да излезе на главния път в гр. Д.Д. . Спрял е на знак
„Стоп“, огледал се е в двете посоки,
като е видял преминаващ камион и го е пропуснал да мине, след което е потеглил
отново. След около 2 метра е чул звуци от спирачки на лек автомобил и докато се
обърне, колата се е ударила в хедера на комбайна. Свидетелят потвърждава, че е
имало хедер на комбайна в предната му част, като е имал видимост от него.
Хедерът върви на около 3 метра пред комбайна. Изрично е посочил, че не е имало
други препятствия, които да са пречили на неговата видимост на пътното платно.
След настъпване на произшествието е помогнал на шофьора на лекия автомобил,
заедно с друг мъж, да бъде изваден от колата. Свидетелят Д. посочва, че пострадалата
Д. П. е била в съзнание, като е имала
кръв по главата. В колата са се возели около 6 човека, като водачът на комбайна
е помогнал на пострадалия шофьор на лекия автомобил, а негов роднина се е
обадил на полицията. Свидетелят Д. посочва, че към момента на удара е бил спрял,
като хедерът е бил почти на средата на линията между двете платна за движение.
За изясняване на механизма за настъпване на
процесното ПТП, както и вината на водачите, участващи в същото, е изискано и
приложено по делото ДП № Д-229/2016 г. по описа на ОП – П. .
За
установяване на получените травматични увреждания на пострадалата Д.В. П. в
резултат на настъпилото ПТП по делото са събрани писмени доказателства – приета
е и вложена по делото медицинската документация, свързана с престоя и
извършените манипулации и прегледи на Д. П. за времето от 30.06.2016 г. до настъпилата
й смърт на 21.11.2016 г. (лист 53-лист 132 от делото), както и са назначени
единична и тройна съдебно-медицински експертизи.
От
заключението по единична съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото
лице д-р Д.Д., се установява, че на Д. П.
в резултат на настъпилото ПТП са причинени тежка черепно-мозъчна и лицева
травма, като в заключението подробно, в
9 пункта са описани детайлите на настъпилите травматични увреждания –
импресионно счупване на черепа с хлътване на фрагментите в лявата
челно-теменно-слепоочна област, счупване на лявата скулна кост с разместване на
фрагментите, избиване на два долни зъба, излив на кръв в левия горночелюстен
синус, контузия на главния мозък в лявата челно-базална област, излив на кръв
под меката мозъчна обвивка, разкъсно-контузна рана на челото в ляво, с масивен
оток на околните меки тънаки в челната и слепоочна области, порезни рани на
долната устна, езика и венците и контузия на лявата очна ябълка с кръвонасядане
на клепачите и ерозия на роговицата. Веднага след катастрофата пострадалата е
била приета в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ – П. , където по спешност е
извършена операция с участие на лекари-специалисти – неврохирург, очен лекар и
УНГ-лекар. След извършената операция пациентката е прехвърлена в отделение по
реанимация и интензивни грижи. До 08.10.2016 г. е лекувана там, поставена на
апаратно дишане и с различна степен на количествени нарушения в съзнанието –
прекома и кома. Според медицинската документация на тази дата – 08.10.2016 г. –
е била извадена от трахеята тръбата, посредством която се е осъществявала
изкуствената белодробна вентилация, като пациентката е започнала да диша
самостоятелно, състоянието й леко се е подобрило и тя е била прехвърлена в
обикновена болнична стая в Неврохирургия. На 27.10.2016 г. Д. П. е била изписана в добро общо състояние
според медицинската документация. На 21.11.2016 г. (три седмици и половина след
изписването) Д. П. отново е докарана в
болницата по спешност, с оплаквания от тежък задух и цианоза. При направената
индиректна ларингоскопия се установило, че гласните връзки са с нормална
подвижност, без данни за туморни формации, пареза, оток или стеснение в
областта на ларинкса. Тогава е взето решение за извършване на бронхоскопия.
Същата представлява изследване с апарат, притежаващ тънък гъвкав маркуч, който
се вкарва през устната кухина и ларинкса в дихателната тръба и бронхите, като
оглежда за различни болестни изменения – тумори, възпаления на лигавицата,
чужди тела. При изследването се установило стеснение на трахеята, локализирано
в края на средната и в началото на долната трета. В резултат на това стеснение
не било възможно да се проникне навътре с апарата и да се достигнат бронхите,
дори е имало затруднение при изваждането на бронхоскопа. Поради тежкото
състояние на пациентката, същата е била интубирана от анестезиолог и спешно
транспортирана в реанимация, като е прикачена на апарат за изкуствена
белодробна вентилация. Тръбата, поставена от анестезиолога, също не е могла да
премине през стеснението, като въпреки приложената изкуствена белодробна
вентилация и извършените реанимационни действия, пациентката е починала в 15:50
часа на същия ден, няколко часа след постъпване в болницата. Тялото на
починалата Д. П. е откарано в
отделението по патологична анатомия за извършване на аутопсия, като близките на
починалата са отказали категорично извършването на такава. В писмена декларация
от 22.11.2016 г. (представена по делото като доказателство) братът на Д. П. – Н.П. е декларирал, че е запознат със становището на
изпълнителния директор на УМБАЛ да бъде извършена аутопсия на Д. П., но изрично отказва да бъде извършена
аутопсия. В подписаната декларация Н.П. е заявил, че няма претенции към болницата за
проведените диагностични и лечебни процедури на починалата. В изследваната от
вещото лице медицинска документация по делото са вложени множество епикризи на
починалата Д.В. П., от които е видно, че същата е страдала от хронично
заболяване на щитовидната жлеза, свързано с повишена функция на отделяните от
нея хормони, т.нар. „Тиреотоксикоза“ /Базедова болест/. Това нейно заболяване
се е проявявало с кратки и непълни ремисии и чести рецидиви, което е налагало
хоспитализации в ендокринологични отделения и клиники. През 2015 г. на Д. П. е извършена и операция на щитовидната
жлеза, при която е отстранен (изрязан) част от паренхима на щитовидната жлеза.
Вещото лице д-р Д. по назначената единична СМЕ посочва, че в резултат на
комата, залежаването и отслабването на жизнените сили на организма са се
появили възпалителни усложнения на дихателните пътища и белите дробове, но те
не са били тежки, като са сравнително лесно овладяни чрез приложено
антибиотично лечение. След изписване на Д. П. на 27.10.2016 г. до спешното й постъпване
отново в болницата на 21.11.2016 г. няма никакви данни – медицинска
документация, от които да се направи извод какво е било здравословното
състояние на пострадалата в този период от време. По отношение на причината за
смъртта на пострадалата ВЛ е посочило, че поради липса на медицинска
аутопсия не може да бъде установена
категорично причината за смъртта на Д. П.,
както и не е възможно да се даде категоричен отговор на въпроса налице ли е
причинно-следствена връзка между получените травми и настъпилата смърт на Д. П. с процесното ПТП от 30.09.2016 г. Във
връзка с изписаното лекарство „Метизол“ за лечение на заболяването на
щитовидната жлеза на Д. П. ВЛ д-р Д. е
посочило, че същата е лекувана многократно с този препарат, като не може с категоричност
да бъде даден отговор има ли връзка между назначеното лечение с „Метизол“ и
настъпилото впоследствие стеснение на трахеята на пострадалата, довело до
нейната смърт. Точно обратното, ВЛ е посочило, че този препарат не е
противопоказан при Базедова болест и се използва за лечението на
тиреотоксикозата, тъй като потиска ефекта на хормоните на щитовидната жлеза.
Също така ВЛ е посочило, че причината за констатираното на 21.11.2016 г.
стеснение на трахеята на Д. П. е
неизвестна поради отказа на близките от извършване на аутопсия. Също така не е
налице причинно-следствена връзка между направената операция през 2015 г. на
щитовидната жлеза на Д. П. и
констатираното стеснение на трахеята на 21.11.2016 г., като ако е била
извършена аутопсия, това с категоричност е щяло да бъде потвърдено.
Тъй
като вещото лице по назначената единична СМЕ е посочило изрично, че не може да
бъде установена причината за смъртта на пострадалата Д. П., както и налице ли е причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП на 30.09.2016 г.и смъртта на Д. П. на 21.11.2016 г., е допусната и назначена
тройна СМЕ, с идентична задача на първоначалната единична СМЕ, с участието на
вещи лица – специалист-пулмолог, ендокринолог и неврохирург. Изготвено е
заключение от вещите лица д-р Х.М. – неврохирург, д-р Р.М. – ендокринолог и д-р
К.Д. – специалист по вътрешни болести, пулмолог и професионални болести. От
заключението на комплексната СМЕ се установява, че в резултат на настъпилото ПТП
на Д. П. са причинени тежка
черепно-мозъчна травма и лицево-челюстна травма, които увреждания отговарят да
са получени в качеството й на пътник на задна лява седалка в лекия автомобил.
ВЛ са описали проведеното лечение на Д. П.
след постъпването й в болницата на 30.09.2016 г., като пострадала от ПТП.
Описали са извършените по спешност оперативни интервенции, като според
медицинската документация, на 27.10.2016 г. пациентката е изписана в
задоволително състояние, практически нормален неврологичен статус, оценка по
ГКС – 15 т. (норма), движи се самостоятелно. Пострадалата е постъпила в
болницата в коматозно състояние, което е продължило 9 дни, но на фона на
медикаментозна седация за нуждите на продължителната изкуствена белодробна
вентилация. По време на престоя в болницата на Д. П. са описани рентгенографски данни за
бронхитни промени, двустранно и застойни хилусни сенки, както и изостряне на
хиперфункцията на щитовидната жлеза поради пренапрежение при настъпилото ПТП. Установен
е гноен секрет двустранно, при консултации с пулмолог. ВЛ от тройната СМЕ
потвърждават изводите на първоначалната експертиза, че липсва медицинска
документация за здравословното състояние на Д. П. след изписването й от болницата до повторното
приемане на 21.11.2016г. ВЛ са категорични, че конкретната причина за
настъпване на смъртта на Д. П. е остра
дихателна недостатъчност, развила се в резултат на тежка стеноза на трахеята.
Стесняването на трахеята се е развило като усложнение от продължителната
деветдневна интубация. Друга, допълнителна причина за развитие на стенозата,
най-вероятно е изострилата се тиреотоксикоза, при която също така се наблюдава
оток на лигавиците и учестено сърцебиене. При неовладяване на високата сърдечна
честота се стига до остра сърдечна недостатъчност. В.Лица също така са установили, че няма данни
за развитие на застойна бронхопневмония след произшествието. На следващо място,
ВЛ дават заключение, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП от
30.09.2016г. и настъпилата смърт на Д. П.,както
и получените от нея в резултат на процесното ПТП телесни увреждания,а също и
стеснението на трахеята в резултат на проведеното реанимационно лечение и
продължителна изкуствена белодробна вентилация .Заключението на ВЛ относно
приема на лекарството „Метизол“ при Базедова болест е,че лечението с този
медикамент е показано, като настъпилото
затруднено дишане след изписването от болницата на Д. П. е в продължение на около 7дни, като
постепенно се е влошавало. При постъпването й отново в болница, пациентката е в
тежко общо състояние, с изразена цианоза
(посиняване на устните), засилени дихателни движения, бори се за въздух. При извършените инструментални изследвания е
установена тежка концентрична стеноза на трахеята 1-2 см. под гласните връзки,
продължаващо няколко сантиметра дистално в края на средната и в началото на
долната си трета. Пациентката е интубирана от анестезиолог, като е имало
затруднение при изваждането на бронхоскопа, насочена е към гръден хирург.
Констатациите на ВЛ по тройната експертиза по отношение на извършените
манипулации на 21.11.2016 г. са идентични с описаните такива от ВЛ д-р Д.. Като
основна причина за настъпилото стеснение на трахеята на пострадалата Д. П. ВЛ при разпита им в съдебно заседание посочват
продължителния престой на интубационната тръба, тъй като в процесния случай
пациентката 9 дни е била интубирана. Имала е реинтубации, като лекарите са се
надявали, че пациентката ще успее да започне да диша спонтанно и самостоятелно,
но поради невъзстановяване на спонтанното дишане, е интубирана отново. Общият
престой на интубационната тръба за около 9 дни е един дълъг срок, макар и да не
е необичаен за такъв тип интервенции.
Съдът
възприема изцяло заключението на ВЛ по назначената тройна СМЕ, като от същото
се установява причината за смъртта на Д. П., а именно – остра дихателна недостатъчност,
развила се в резултат на тежка стеноза на трахеята. Също така, безспорно е
установено от ВЛ, че причината за настъпилата стеноза не е заболяването на
пациентката на щитовидната жлеза, както и няма връзка с извършената през 2015
г. оперативна интервенция, при която е изрязана част от щитовидната жлеза, а
основна причина за настъпилата стеноза е продължителната интубация на Д. П. за период от 9 дни,в резултат на
причинените й увреждания вследствие на катастрофата. Също така, липсва каквато
и да било медицинска документация до момента на катастрофата, от която да се
направи категоричен извод за наличие на друга причина или за съществуваща
стеноза на трахеята преди настъпване на процесното ПТП.
На
следващо място, ВЛ са категорични, че е
налице причинно-следствена връзка между
смъртта на Д. П. от една страна и от
друга страна – процесното ПТП от 30.09.2016 г., както и настъпилите в резултат
на проведеното реанимационно лечение увреждания – стеноза на трахеята в резултат на продължителната изкуствена
белодробна вентилация.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявения
иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение от страна на ответника за причинените на ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря Д. П.. На първо място, е налице доказано в хода
на съдебното дирене по настоящото дело виновно
поведение на водача на лекия автомобил „***“ – Т. Д. за настъпване на процесното ПТП на 30.09.2016
г. Категорични са изводите на вещите лица както по назначената тройна автотехническа
експертиза в хода на досъдебното производство, образувано пред ОП – П. , така и
по назначената съдебна автотехническа експертиза в хода на настоящото
производство, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати
настъпването на автопроизшествието, ако се е движел с допустимата скорост за
населено място от 50 км/ч или с по-ниска такава. Установено е, че водачът на
лекия автомобил се е движел непосредствено преди удара със скорост 87,12 км/ч,
което е с 27,12 км/ч по-висока скорост от допустимата. Действително, ВЛ по назначената
съдебна автотехническата експертиза инж.В.И. е посочило, че и другият участник
в произшествието – шофьорът на зърнокомбайна, е извършил нарушение на правила
по ЗДвП, като се е движел с монтиран пред комбайна хедер, бил е без съпровождащ
автомобил с жълта мигаща светлина, опознавателна табела и с пътен знак № А39,
което би дало възможност на водача на лекия автомобил да реализира промяна на
скоростта преди момента на поява в полезрението на водача на предната част на
зърнокомбайна. Това обстоятелство обаче не променя отговорността и наличието на
вина на водача на лекия автомобил Т. А. за настъпването на процесното ПТП.
На
следващо място, съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на Д. П. и
процесното ПТП от 30.09.2016 г. В тази насока са категорични изводите на ВЛ по
тройната СМЕ, които установяват наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на
пострадалата, макар и не непосредствено след катастрофата.Установено е по
безспорен начин, че причината за смъртта на Д. П. е остра дихателна недостатъчност вследствие
стеснение на трахеята,което е настъпило в резултат на продължителната интубация
на пациентката за около 9 дни и която интубация се е наложила именно поради
травматичните увреждания, получени от Д. П. при ПТП, реализирано на 30.09.2016 г. ВЛ-
медици установяват безспорно, че няма никакви данни за наличие на такова
стеснение на трахеята преди настъпване на катастрофата, както и не е налице
причинно-следствена връзка между налично заболяване на Д. П. на щитовидната жлеза – Базедова болест и
извършената й оперативна интервенция на щитовидната жлеза през 2015 г. с
настъпилото стеснение на трахеята.
По
отношение на размера на претендираното обезщетение съдът намира, че
претенцията е частично основателна.
Безспорно е била налице трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата С.П. и
нейната дъщеря Д. П.. От показанията на
разпитания в хода на съдебното дирене свидетел И.Г.Я. , който е връстник на
починалата Д. П., се установява, че
майката С.П. е понесла изключително тежко смъртта на своята дъщеря. Непосредствено
след катастрофата свидетелят Я. е
закарал близките на пострадалата до болницата в гр. П. . След изписването на Д.
П. от болницата я е посещавал често в
дома й. През целия престой на Д. П. в
дома й след изписването от болницата, основни грижи за нея са полагали ищцата С.П.
и братът на починалата Д. . Свидетелят Я. посочва, че Д. не се е чувствала добре, вдигала е
температура, имала е световъртеж, болели са я гърдите. Свидетелят е
транспортирал пострадалата за контролен преглед до Неврологична клиника в гр. П.
, при д-р О. , който не е предписал някакво допълнително лечение, а е указал,
че личният лекар на Д. П. *** следва да
следи за нейното състояние, като сменя марлите и превръзките й. Този преглед е
извършен на 10.11.2016 г., около месец след произшествието. От показанията на
този свидетел се установява, че ищцата С.П. е живеела в едно домакинство с
дъщеря си и сина си, като са били в много добри отношения. Д. П. е имала приятел – шофьорът на лекия
автомобил Т. Д. , с когото са имали желание да сключат брак. Преди катастрофата
Д. П. е била общителен и жизнерадостен
човек, водела е пълноценен живот. Работела е като шивачка в цех за шиене в
селото. Действително, имала е заболяване на щитовидната жлеза, което обаче е
било контролирано със съответното лечение. След загубата на дъщеря си С.П. се
променила, станала е затворена и неконтактна. Синът й е отишъл да живее при
приятелката си, като С.П. е останала сама. Към настоящия момент ищцата С.П. е
пенсионер-инвалид, като се занимава със селскостопанска дейност и отглежда
собствена селскостопанска продукция.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът намира, че следва да бъде
отчетено и съпричиняване на пострадалата Д. П. за настъпване на вредоносния резултат.
Съображенията за това се извличат от заключението на ВЛ по назначената
автотехническа експертиза – инж. В.И., като изводите на ВЛ са, че с оглед
описаните увреждания по тялото на пострадалата Д. П. в резултат на настъпилото ПТП,същите сочат, че Д. П. се е возела на задната лява седалка на
лекия автомобил без поставен обезопасителен колан. На следващо място, при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчете и фактът, че за
настъпване на смъртта на Д. П. са налице
два фактора: единият фактор са
настъпилите тежки травматични увреждания на Д. П. в резултат на настъпилото ПТП, а другият
фактор е продължителната интубация на пострадалата в болничното заведение и
настъпилото впоследствие стеснение на трахеята, довело и до тежката дихателна недостатъчност
впоследствие. От заключението на ВЛ по назначената тройна СМЕ се установява, че
процесът на затрудненото дишане на Д. П.
се е развил постепенно, за период около 7 дни, като състоянието й постепенно се
е влошавало и когато пациентката е постъпила повторно в болница, е била в много
тежко общо състояние, с изразена цианоза (посиняване на устните) и засилени
дихателни движения. При разпита на ВЛ в съдебно заседание от 16.09.2019 г. на
л.4 от съдебния протокол вещото лице д- Х.М. е посочил, че ако пациентката е
била транспортирана по-рано до болница, може би фаталният край би могъл да се
избегне, именно поради обстоятелството, че пациентката постъпва в болница едва
на 21.11.2016 г., вече в много тежко състояние и със силно изразен задух.
Предвид изложеното и
съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и чл.51 ал.2 от ЗЗД за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди от съда по справедливост, както и неговото
намаляване, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, съдът
намира, че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 100 000,00
лв., платимо от ответното дружество за причинените на ищцата неимуществени
вреди в резултат на смъртта на нейната
дъщеря Д.В. П., ведно със законната лихва,считано от 20.09.2018г.- датата на отказа на
застрахователя до окончателното изплащане на сумата. При определяне размера на
обезщетението съдът следва да отчете както изживените тежки емоционални
последици от смъртта на Д. П. за нейната
майка, така и обстоятелството, че пострадалата е допринесла за настъпване на
процесното ПТП, като се возела в лекия автомобил, управляван от водача Т. Д. ,
без предпазен колан. За разликата до претендираното обезщетение в размер на 180 000,00 лв. за причинените на С. Д. а П.
неимуществени вреди ,както и присъждане на законна лихва за периода от
21.12.2017г. до 20.09.2018г.,искът, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото ответното дружество
ЗК „***“ АД ЕИК ***, гр. С. следва да бъде осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищцата С.Д.П., ЕГН**********,***,
направените деловодни разноски за настоящата инстанция съобразно представения
Списък на разноските по чл.80 от ГПК и по компенсация,съобразно уважената и
отхвърлена част от иска,в размер на 2 916,66 лв.
Следва да бъде осъдено ответното дружество ЗК
“***“АД, ЕИК***, гр. С. на основание чл.76,ал.6 от ГПК да заплати в полза на Окръжен съд гр.П. ДТ върху уважената част от иска в размер на
4 000лв., както и разноските за вещи лица в размер на 1 766,22 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.432, ал.1 от КЗ
вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД вр. чл.51, ал.2 от ЗЗД ЗК “***“АД, ЕИК ***, гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ НА С.Д.П., ЕГН **********,***, сумата в размер на 100 000лв. /сто хиляди лева/ като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Д.В.
П., ЕГН ********** /починала на 21.11.2016 г./, в резултат на настъпило на
30.09.2016 г. ПТП, в гр. Д. Д. по вина на водача на л.а. “***“, с рег.№ ****- Т.
П. Д. , по отношение на който автомобил е била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗК “***“ АД, полица № BG/22/116000122750, с крайна дата на покритие 14.01.2017 г., ведно
със законната лихва,считано от 20.09.2018г.- датата на отказа на
застрахователя до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираното обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер
на 180 000 лв., както и присъждане на законна лихва за периода от
21.12.2017г. до 20.09.2018г., ОТХВЪРЛЯ
ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ЗК “***“АД, ЕИК ***, гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ НА С.Д.П., ЕГН**********,***, направените деловодни разноски за
настоящата инстанция съобразно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и по компенсация,съобразно уважената и отхвърлена част от иска,в размер на 2 916,66лв.
ОСЪЖДА на основание чл.76,ал.6 от ГПК ЗК“***“АД, ЕИК***, гр.С. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд гр.П. ДТ върху уважената част от иска в размер на 4 000лв.,както
и разноските за вещи лица в размер на 1 766,22лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: