Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 07.06.2019г. гр.
Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Й. Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело №1857
по описа за 2018г. и като обсъди:
Субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и
чл. 59 от ЗЗД.
Ищците
твърдят, че в режим на СИО притежават
¼ ид.ч. от парцели ІІІ и ІІІ-а, в квартал 22,
по регулационния план на кв. Долни Воден, който имот по КК съставлява ½ ид.ч. от поземлен имот № 99088.501.209, а сградата
построена в него е с идентификатор 99088.501.209.2, като твърдят, че са
придобили ½ ид.ч. от нея. Твърдят също така,
че описаната къща и дворното място се ползва без право на основание от ответниците по делото, както и че на 31,07,2017г. същите са
поканени да напуснат горния имот, както и че ако не направят това дължат
обезщетение в размер на 200 лева месечно. Въпреки това те продължават да живеят
там, поради което и молят да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат
владението върху имота, както и да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за
неоснователното си обогатяване в размер на дължимия наем, който е за периода от
01,10,2017г. до 31,07,2018г. в размер на
2000 лева. Молят сумата да бъде присъдена, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба.
Ответниците
оспорват предявените искове като твърдят, че на първо място е налице неяснота
по отношение на предмета на спора. Признават, че живеят заедно в еднофамилна
къща находяща се в гр.Асеновград, ул.“ Първенец“ №
20, че поземленият имот е с посочения в исковата молба идентификатор и площ от
671 кв.м., че жилищната сграда, която обитават е еднофамилна, със застроена
площ от 105 кв.м., брой етажи – два, и с идентификатор посочен в исковата
молба. Твърдят, че живеят в същата от 20 години като семейство, като
семейството им и най-вече съпругът И.Ч. е участвал лично в изграждането на
сградата и нейното пристрояване, строежа, довършването и обзавеждането на
същата, в което са вложени спестяванията на ответниците.
Признава, че имотът върху който е построена жилищната им сграда и пристройката
към нея, е принадлежал на Е.Б.. Тъй като обаче те двамата са участвали лично в строежа и са вложили
средства за изграждането, довършването и обзавеждането на сградата, и понеже Е.Ч.
е единствена дъщеря на Е.Б., последният се е съгласил и бил наясно, че след
завършване на строежа ответниците ще бъдат
собственици на жилищния имот и ще продължат да живеят в него. Поради това и
ищците са заживели в друга сграда намираща се в същия имот. С оглед на горното ответниците
придобили по давност правото на собственост върху описаната жилищна
сграда състояща се от два етажа и пристройка, тъй като са владели същата повече
от 20 години, като са демонстрирали това пред всички съседи и роднини,
включително и пред ищците. Отделно оспорват това, че ищците са собственици на
имотите по силата на нотариален акт №513/1961г., тъй като продавачът по
договора е починал към момента на сключването му, поради което и този нотариален
акт е нищожен, тъй като е нарушено изискването за лично явяване на лицата пред
нотариуса. Освен това твърдят, че подписания договор не е породил действия, тай
като продавачът не е бил собственик на имота, предмет на същия. С оглед на
което моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират направените
разноски по делото.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
С
нотариален акт №513/1961г. е оформен договор за покупко-продажба, по силата на
който Реджеп Хайтов е продал на Емин Ахмедов Алибашов
правото на собственост върху ¼ идеална част от парцели ІІІ и ІІІ-а в кв.
22 по регулационния план на с. Долни Воден, в едно с ½ идеална част от
построената в парцел ІІІ-141 полумасивна жилищна
сграда. Действително в приложения към исковата молба препис от същия е
посочено, че продавачът е починал. От приетия по-късно такъв, който съдържа
подписи на продавача и купувач, е видно,
че това не е било така и към момента на сключване на сделката страните по нея
са били правоспособни, явили са се лично пред нотариуса, като продавачът е
притежавал правото, предмет на договора. Ето защо възраженията, основани на
смърт на една от страните по сделката, са неоснователни. Вероятно посочването
на този факт се отнася към момента на съставяне на преписа от нотариалния акт,
приложен към исковата молба. Ето защо настоящият състав приема, че купувачът е
придобил правото на собственост върху описания в него недвижим имот, както и че
е налице идентичност на лице с различни имена – Емин Ахмедов Алибашов и Е.Д.Б.. По този въпрос не се спори между
страните, като не съществува спор и по отношение на идентичността на така
описаното дворно място и ПИ №99088.501.209 по КККР на гр. Асеновград.
Не
се спори между страните, а и от показанията на свидетелите Караминчев,
Карастоянов, Имам, М. се установява, че първоначално къщата, която била
закупена, се състояла от четири стаи, а впоследствие пристроили още две стаи. В
тази къща живели ищците и дъщеря им Е.. През 80-те години последната се омъжила
и там заживял и съпругът й И.. Впоследствие родителите на Е. се преместили да живеят
в гаража, намиращ се в същото дворно място, като приспособили същият за
живеене. Оттогава в жилищната сграда живеят само ответниците.
Показанията
на свидетелите си противоречат относно това кой и кога е извършил
пристрояването, съответно чии средства са вложени в строежа. Тези
обстоятелства, обаче, са ирелевантни, поради което е
безпредметно доказателствата, събрани за установяването им, да бъдат обсъждани.
Не
е спорно между страните, че фактическата власт върху жилищната сграда е
упражнявана от ответниците за период много по-дълъг
от 10 години, който продължава и към настоящия момент. Няма правно основание,
на което тази власт да е установена, тъй като с влязло в сила съдебно решение
по гр.д.№2010/2017г. е прието, че отношенията между страните не се уреждат от
договор за заем за послужване. Ето защо в настоящия случай намира приложение
презумпцията на чл. 69 от ЗС,
съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. В тежест на ищците е да оборят това
предположение, но такива твърдения не са изложени, съответно такива
доказателства не са събрани. Ето защо възражението, че правото на собственост е
придобито от Е.Ч. и И.Ч. по давностно владение е
основателно. С оглед на това предявеният иск за признаване на установено, по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на
процесния имот и за отстъпване на собствеността и
предаване на владението върху него е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като следствие от това е неоснователна
и претенцията ответниците да бъдат осъдени да
заплатят обезщетение за ползването му без правно основание в размер на 2000
лева за периода от 01,10,2017г. до
31,07,2018г. По изложените съображения е безпредметно да се обсъждат
доказателствата, събрани за установяване на размера на иска.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищците дължат на ответниците
направените по делото разноски съгласно представен списък на същите по чл. 80
от ГПК, а именно 1010 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за
призоваване на свидетел.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Е.Д.Б., ЕГН ********** и Ф.С.Б., ЕГН ********** ***
против Е.Е.Ч., ЕГН ********** и И.Р.Ч., ЕГН **********
*** за признаване на установено, че са собственици на ½ идеална част от
правото на собственост върху поземлен имот №99088.501.209 по КККР на гр. Асеновград,
кв. Долни Воден, адрес: гр. Асеновград, кв. Долни Воден, ул.“Първенец“, площ:
671 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 11900, съседи: №99088.501.204, №99088.501.210, №99088.501.211,
№99088.501.208, №99088.501.358, №99088.501.332, №99088.501.333, ведно с
½ идеална част от правото на собственост върху построената в него сграда
с идентификатор 9088.501.209.2 със застроена площ от 105 кв.м., брой етажи:2,
предназначение: еднофамилна жилищна сграда, и за отстъпване на собствеността и
предаване на владението върху така описания недвижим имот, както и за заплащане
на сумата от 2000 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от ползването на същия без правно основание за периода от
01,10,2017г. до 31,07,2018г. в размер на пазарния наем.
ОСЪЖДА Е.Д.Б., ЕГН ********** и Ф.С.Б., ЕГН ********** *** да
заплатят на Е.Е.Ч., ЕГН ********** и И.Р.Ч., ЕГН **********
*** сумата от 1010 лева (хиляда и десет лева), направени по производството
разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: