Решение по дело №587/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 310
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 6 януари 2020 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20192150200587
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №310

 

Град Несебър, 13.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.

 

При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър П. административно наказателно дело № 587 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на ЕТ “З.П.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***. Св. *********№ **, представлявано от едноличния търговец З.Г.П. с ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 430117-F405523 / 22.02.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

              Жалбоподателят счита, че е налице противоречие между описателната част на НП и посочената правна квалификация, предвид, че в него е описано административно нарушение, осъществяващо състава на чл.25, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, по който начин е нарушен чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което пък от своя страна е лишило жалбоподателя от възможността да узнае какво конкретно нарушение му е вменено и за какво е наказан. Излага съображения за маловажност на извършеното деяние, а в подкрепа за наличие на маловажен случай посочва факта, че след издаване на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното НП, но преди постановлението, е издадената също от наказващия орган Резолюция за освобождаване от административно наказателна отговорност с отправяне на предупреждение № 429477-F405525/20.02.2019г., с която едноличният търговец е бил освободен от наказателна отговорост поради маловажност на случая. Моли постановлението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

              В съдебно заседание едноличният търговец не се явява, представлява се от упълномощения си адвокат, който заявява, че поддържа жалбата, като изтъква, че нарушението не е доказано от свидетелските показания на актосъставителя, а освен това се твърдят от него обстоятелства, които не са описани в съставения от него АУАН.

              Административно наказващия орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата. Счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно, а вмененото на търговеца административно нарушение за доказано от събраните по делото доказателства, както и че не са налице твърдените в жалбата процесуални нарушения.

              Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:

              На 16.08.2018г. в 12:16 часа С. Н. Х. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, отдел Бургас, и Р.П.В. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, отдел София, са извършили съвместна проверка с БАБХ-Бургас на търговски обект – заведение за бързо хранене “З.С.”, находящ се в град Несебър, улица *****. *********№ **, за който обект са имали предварителна информация, че се стопанисва от ЕТ “З.П.”, ЕИК *********, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка сер.АА № 0270846/16.08.2018г. Според съдържанието на протокола проверката е започнала с контролна покупка на обща стойност 10,60 лева, която сума е била заплатена от свид. С.Н.Х., за която покупка не е бил издаден фискален бон от едното монтирано и въведено в експлатация ФУ 3823170 от 01.06.2017г. След легитимация на проверяващите е изведен дневен финансов отчет “Х” № 0005312 от 12:06 часа на 16.08.2018г. на стойост 10:60 лева; представен е опис на паричните средства, попълнен собственоръчно от И.З.П.– “сервитьор”, на стойност 31 лева на 16.08.2018г. Установена е разлика между разчетена от ФУ фактическата наличност в размер на 20,40 лева повече в касата. В търговския обект има 2 налични: 1) ФУ № 3823170 от 01.06.2017г., свързано с компютърна конфигурация D-SOFT, и 2) ФУ № 3362842 от 07.05.2012г. Във ФУ № 3823170 има разминаване с компютърната конфигурация от 4 минути напред. Направена е засечка и на касовата наличност и на ФУ 2, дневен финансов отчет “Х” № 000388 от 16.08.2018г. в 12:00 часа на стойност 43,20 лева, опис на паричните средства, попълнен собственоръчно от З.П. на стойност 14,10 лева. Разпоредено било на едноличния търговец да се яви лично или чрез упълномощено лице на 22.08.2018г. в 14:00 часа в сградата на ТД на НАП – Бургас за съставяне и връчване на АУАН.

              На 07.09.2018г. свид. С.Н.Х. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП е съставила АУАН № F405523, за това, че на 16.08.2018г. в 12:16 часа е била извършена проверка на търговски обект – бързо хранене “З.С.”, намиращ се в град Несебър, улица *****. *********№ **, стопанисван от ЕТ “З.П.” с ЕИК *********; при извършена контролна покупка в 11:46 часа на 16.08.2018г. на 2 броя фрапе, 1 брой минерална вода, 1 брой студен чай, 1 брой кафе с мляко на обща стойност 10,60 лева от С.Н.Х. – ИП, главна дирекция ФК, отдел ОД-Бургас, заплатени в брой преди легитимация, не се издаде фискална касова бележка от работещите в обекта фискални устройства марка “DATECS DP150-TKL” с инд. № DT673305 и № на ФП 02673305 и марка “DATECS DP-50 KL”, с инд. № DT462364 и № на ФП 02462364. Плащането е прието от И.З.П.с ЕГН **********, сервитьор в търговския обект, като същата не е издала на С.Н.Х. фискална касова бележка от работещите в обекта фискални устройства за цената на стоката, заплатена изцяло в брой. Установена е разлика в часа а касовия апарат ФУ № 3823170 от 01.06.2017г. от 4 минути напред спрямо компютърната конфигурация. Неиздаването се потвърждава и от електронната контролна лента от ФУ № 3823170, разпечатана на 16.08.2018г., от които е видно, че не е регистрирана продажба на 16.08.2018г. в 11:46 часа астрономическо време, за продажба на 2 броя фрапе, 1 брой минерална вода, 1 брой студен чай, 1 брой кафе с мляко на обща стойност 10,60 лева във връзка с извършена покупка в горепосочения търговски обект. Задълженото лице не е изпълнило задължението си да регистрира всяка продажба в момента на извършването й. Проверката е документирана с протокол за извършена проверка сер. АА № 0270846/16.08.2018г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и едноличния търговец,  актът е подписан и от двама свидетели при съставянето на акта.

              В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило възражение от едноличния търговец срещу АУАН, в което посочва за допуснато нарушение по чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като липсват пълните данни на свидетелите при съставянето на акта, освен това те не са присъствали при установяване на нарушението, като не е посочена и основателна причина свидетелят по нарушението – Румен Петков Гърнеков, да не присъства при съставянето на акта. Фискалната касова бележка е следвало да бъде издадена след 12:00 часа на 16.08.2018г., когато се е осъществило плащането, а не в 11:46 часа, когато сервитьорът в заведението – проверявания търговски обект, е приел поръчката.

              Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката, описани в акта и протокола от проверката, като наред с това уточнява, че контролната покупка е била извършена в 11:46 часа, когато е бил издаден неслужебен касов бон от нефискален принтер, както и че едното от фискалните устройства се намира в кухнята, а другото фискално устройство не е било включено. Нито едно от двете фискални устройства не е било включено към момента на контролната покупка, която е продължила поне 30 минути, и по която причина при извършеното плащане на сумата по контролната покупка от 10,60 лв., която е приета от работещата като сервитьор И.З.П.в 12:06 часа, не е издадена фискална касова бележка. Включването на фискалното устройство, намиращо се в кухнята, е станало след легитимацията на проверяващите и започването на проверката в 12:16 часа, което включване е било възприето от тях. Другото, намиращо се в обекта фискалното устройство е било включено за да се извади от него дневния финансов отчет.

              Неиздаването на фискален бон от фискално устройство се потвърждава от извършена справка за оборота и издадените касови бележки за 16.08.2018г. от контролната лента на електронен носител (КЛЕН), като при приемане на сумата на преди легитимацията е бил издаден нефискален бон – обобщена сметка от програмния продукт от 11:46 часа.

              И.З.П.в собственоръчно написана от нея декларация при проверката също е признала, че при поискване на сметката е маркирала поръчката на компютъра, а фискалното устройство не е било включено, което пък е било включено по-късно.

              Административно наказващият орган е издал наказателото постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, и е наложил санкцията.

              Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

              Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва НП, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 31.05.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 07.06.2019г. 

              При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

              Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда, предписан в закона, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.42 от ЗАНН реквизити. В същия подробно и точно е индивидуализиран както нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена и съответстващата му правна квалификация. Актът е съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

              Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, наведено във възражението срещу акта, изразяващо се в непосочване в АУАН на единния граждански номер на свидетелите по акта. Само по себе си това обстоятелство не се приравнява автоматично на съществено процесуално нарушение, тъй като в случая са налице достатъчно индивидуализиращи ги признаци (три имена и служебен адрес), позволяващи еднозначното им идентифициране. Преследваната от законодателя цел с правилото за поведение в разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН е да бъдат ясно и недвусмислено индивидуализирани свидетелите по акта в случай на необходимост от тяхното по-нататъшно участие в производството. В процесния случай тази цел е била изпълнена, поради което съществено процесуално нарушение не е допуснато. По тези съображения съдът приема, че чрез непосочването на ЕГН на свидетелите по акта и нарушението правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, а разгледаната нередовност не е основание за отмяна на НП.

               Неоснователен според настоящия съдебен състав е доводът на едноличния търговец, също наведен във възражението срещу акта, за нарушение по чл.40, ал.3 от ЗАНН, предвид, че като свидетел по акта не е вписан свидетелят по нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а ал.3 на чл.40 от ЗАНН постановява, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая се установява, че при установяване на нарушението е присъствал Румен Петков Гърнеков на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГД“ФК“, отдел София, докато АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, които са единствено свидетели по съставянето на акта. Несопочването в случая от страна на актосъставителя дали е налице невъзможност актът да бъде съставен в присъствието на свидетеля по нарушението и на какво се дължи тя, което да е наложило той да се състави в присъствието на двама други свидетели, е нарушение, но не е съществено, тъй като допускането му не се е отразило на правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Затова твърдяното от жалбоподателя нарушение, не представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателното постановление.

            Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на предоставените му от закона правомощия и съобразно делегираните му права с представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. В него е посочено нарушението – търговецът не е издал фискална касова бележка от регистрирано за обекта ФУ при извършена контролна покупка преди началото н проверката в обекта.

             Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр.106 от 2006г.). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, като за целите на тази наредба „фискално устройство“, „търговски обекти“ и „фискална касова бележка/фискален бон/“ са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата.

              Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от наредбата, ал.1 на която гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставени услуги. А ал.3 от чл.25 от наредбата е категоричен: Фискална касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 (какъвто несъмнено е търговецът-жалбоподател) са длъжни едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

               В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието доставка/продажба на стоки или услуги, но тъй като тя е издадена въз основа на пряката законова делегация на чл.118, ал.4 от ЗДДС и по прилагане на посочения член от закона (чл.12 от Закона за нормативните актове), следва да се ползват съществуващите в ЗДДС легални дефиниции. В чл.6 и чл.9 от ЗДДС е дадено легално определение на термините „доставки на стоки“ и „доставки на услуги“, а датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно събитие се определя от чл.25 от ЗДДС. В чл.2 на този текст се съдържа основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие, съгласно което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена, а в ал.3 и ал.4 се съдържат други специфични правила за определяне датата на възникване на данъчното събитие, като в случая е приложимо това по ал.3, т.1 – датата на фактическото предоставяне на стоката. 

              Административно наказващият орган проведе успешно доказване в съдебната фаза на фактите и обстоятелствата по делото, касаещи извършването на нарушението и неговия автор въз основа на официалните документи и разпита на актосъставителя, който потвърждава констатациите в тях, поради което и при липса на ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства в обратна насока и направените от него, респ. негови служители присъствали на проверката, на факти, правят фактическата обстановка категорично и несъмнено установена.           

              След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, административно наказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция, предвидена н чл.185, ал.2, изр. Последно, във връзка с ал.1 от ЗДДС, в минималния предвиден такъв – 500 лева.

              Ето защо съдът намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно, включително и в частта му относно размера на наложената Имуществена санкция, както и че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон, поради което постановлението следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

               Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по тълк. дело № 1/2007г. на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност, който извод не може да бъде направен и не зависи от факта, че наказващият орган е приел друго констатирано при проверката нарушение (такова по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ) за маловажно и за него търговецът е бил освободен от административно наказателна отговорност с отправяне на предупреждение, защото маловажността на едно нарушение не влече след себе си задължителна маловажност на друго нарушение (мисленето и прилагането по аналогия най-малкото не е полезно). Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения, е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието. След като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба и е определил санкцията в размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, не следва да се обсъжда обстоятелството, дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи, но дори и да не е довело до неотразяване на приходи, а сумата от продажбата на стоката в размер на 10,60 лева да се вижда ниска, само това не е достатъчно да се приеме, че с деянието не се засягат обществени отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на едноличен търговец при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна е безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.

              Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 430117-F405523 / 22.02.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на ЕТ “З.П.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***. Св. *********№ **, представлявано от едноличния търговец З.Г.П. с ЕГН **********, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

              Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: