Решение по дело №14482/2011 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4377
Дата: 15 ноември 2013 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20115330114482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 4347

гр.Пловдив,15.11.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският районен съд, ХІХ граждански състав, в публичното заседание на шести  ноември  през  две хиляди и тринадесета година  в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОРИС  ИЛИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Катя Грудева, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№14482  по описа за 2011г., за  да  се  произнесе  взе  предвид следното:

            Предявен  е  иск  с правно  основание  чл.59, ал.1  от  ЗЗД. 

            Ищецът  СД  „Мечо-54  Назърови”,  със  седалище  и адрес на  управление гр. Добрич,  кв.  „Христо  Ботев”  №79,  бл.3,  вх.Б,  ет.4,  ап.12,  ЕИК  *********,  представлявано  от  П.  Д.  Н.,  чрез  пълномощника  си  по  делото  адв. С.  Г.,  твърди,  че  е собственик  на   товарен  автомобил  „Шкода”  с  рег.  №  ***  и  товарно  бордово ремарке  с  рег. №  ***.  Твърди,  че  с  изпълнителен  лист  от  13.02.2001г., издаден  по  гр.д.№873/2001г.,  на  РС-  Пловдив,  VІІІ  гр.с.,  П.  Д.  Н.,  ЕГН  **********,  и  П.Д.П.,  ЕГН  **********,  били  осъдени  да  заплатят  на  ответника  А.  Л.  Г.,  ЕГН  **********,  сумата  от  4800  лв.  по  запис  на  заповед,  издадена  на  30.10.2000г.,  и  деловодни  разноски  в  размер  на  100  лв.  Въз  основа  на  издадения  изпълнителен  лист  първоначално  било  образувано  изпълнително  дело  №***  на  СИС  при  РС-  Добрич,  което  впоследствие  било преобразувано  в  изпълнително  дело  №***  на  ЧСИ  С. С..  По  посоченото  изпълнително  дело  ЧСИ  С. С.  насочил  изпълнителните  действия  срещу  товарния  автомобил  и  товарното  бордово  ремарке,  собственост  на  ищцовото  дружество,  като  на  30.08.2007г.  същите  били  отнети  от  владението  му  и  предадени  на взискателя  А.  Г..  На  16.10.2009г.  ищцовото дружество  изпратило  покана  до  ответника, с  която изявило  претенция  последният  да  му  заплаща  обезщетение  за  ползването  на  посочените  движими  вещи.  Поканата  била  получена  от  ответника  на  16.10.2009г.  За  защита  на правото  на  собственост  на  ищцовото  дружество  върху движимите  вещи  бил предявен  и  ревандикационен  иск  по  гр.д.№15919/2009г.  по описа  на  ПРС,  ХVІІ  гр.с., който  бил  уважен.  Въз  основа  на  издадения  изпълнителен  лист  на  01.03.2011г.  товарният автомобил  и  ремаркето  били върнати  от ответника  на  ищцовото  дружество.  Ищецът твърди,  че  за  периода  от датата  на  получаване  на  поканата-  21.10.2009г.  до  28.02.2011г.  собствените  му  движими  вещи  са  били  ползвани  неоснователно  от ответника,  поради  което   иска постановяване  на  решение,  с  което  ответникът  да  бъде  осъден  да  му  заплати  сумата  от  20580  лв.,  съставляващи  стойността  на  това, с което  се  е  обогатил за  негова  сметка  без  правно  основание,  ползвайки  движимите  вещи,  ведно  със  законната  лихва  върху  сумата  от  датата  на предявяване  на  иска-  10.08.2011г.  до  окончателното  й  заплащане  и  направените по  делото  разноски. 

            Ответникът  А.  Л.  Г. ***,  ЕГН  **********, чрез  пълномощника  си  по  делото  адв. Н.  А.,  оспорва  предявения  иск. 

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

            Не  се  спори  между  страните,  а  се  установява  и  от  писмените  доказателства  по делото,  че  ищцовото дружество  е собственик  на   товарен  автомобил  „Шкода”  с  рег.  №  ***  и  товарно  бордово ремарке  с  рег. №  ***.  Няма  спор  и  че  с  изпълнителен  лист  от  13.02.2001г., издаден  по  гр.д.№873/2001г.,  на  РС-  Пловдив,  VІІІ  гр.с.,  П.  Д.  Н.,  ЕГН  **********,  и  П.Д.П.,  ЕГН  **********,  са  били  осъдени  да  заплатят  на  ответника  А.  Л.  Г.,  ЕГН  **********,  сумата  от  4800  лв.  по  запис  на  заповед,  издадена  на  30.10.2000г.,  и  деловодни  разноски  в  размер  на  100  лв.  Въз  основа  на  издадения  изпълнителен  лист  първоначално  е било  образувано  изпълнително  дело  №***  на  СИС  при  РС-  Добрич,  което  впоследствие  е  било преобразувано  в  изпълнително  дело  №***  на  ЧСИ  С. С..  С  постановление  на  ДСИ  от  05.04.2005г.  на основание  чл.382, ал.1  от  ГПК  /отм./  на  взискателя  А.  Г.  са  били  възложени  вместо  плащане  собствените  на  СД  „Мечо-54  Назърови”  товарен  автомобил  „Шкода”  с  рег.  №  ***  и  товарно  бордово ремарке  с  рег. №  ***. Въз основа  на влязлото  в  сила  постановление  за  възлагане  на  30.08.2007г.  ЧСИ  С. С.  отнел  владението  на  ищцовото дружество  върху  посочените  движими  вещи  и  предал  същите  на  взискателя А.  Г.. Няма  спор  и  че  за  защита  на правото  си  на  собственост ищцовото  дружество  е  предявило  срещу  ответника  А.  Г.  ревандикационен  иск  по  гр.д.№15919/2009г.  по описа  на  ПРС,  ХVІІ  гр.с., който  е  бил  уважен,  като  въз  основа  на  издадения  изпълнителен  лист  на  01.03.2011г.  товарният автомобил  и  ремаркето  са  били върнати  от ответника  на  ищцовото  дружество.

            При  така  описаните  фактически  обстоятелства  по  делото,  по  които  няма  спор между  страните,  от правна  страна  съдът  намира следното:

С  оглед изложените  в  исковата  молба  фактически  и  правни  твърдения  съдът  намира,  че  е  сезиран  с  искова  претенция  с  правно  основание  чл.59, ал.1  от  ЗЗД за заплащане  на  обезщетение  за  неоснователно  обогатяване.  В този смисъл  е и правната  квалификация на  претенцията,  дадена  от  съда  в доклада  по  делото,  изнесен  в  съдебното  заседание на  04.04.2012г.,  срещу  който  не  са  постъпили  възражения  от  ищцовата  страна.  С  определение  от  22.05.2013г.  съдът остави  без движение  исковата  молба,  като  даде  възможност  на  ищцовата  страна  да  изложи  евентуално  допълнителни  фактически  обстоятелства  извън  тези,  посочени  в  исковата  молба,  които  биха  позволили  да  се даде  друга  правна  квалификация  на  претенцията  й-  евентуално по  чл.440, ал.3  от  ГПК.  С  молба  от  04.06.2013г.  пълномощникът  на  ищеца  е  отказал  да посочи  такива  и  е  заявил,  че  претенцията му  е  именно  за  неоснователно  обогатяване,  което  се  поддържа  и  по  време  на  устните  състезания.  Предвид  горното  в  настоящото  решение  съдът  ще  се произнесе  именно  по  претенция  с  правно  основание  чл.59, ал.1  от  ЗЗД,  каквото  е  становището  и  на  съставите  на  Окръжен  съд- Пловдив,  изразено  в  постановените  определения  по  повод  жалби  срещу  прекратяването  на  делото.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.59, ал.1  от  ЗЗД  всеки,  който  се  е  обогатил без  основание  за  сметка  на  другиго,  дължи да  му  върне  това,  с  което  се е  обогатил  до  размера  на обедняването,  а  съгласно  ал.2  това  право  възниква,  когато  няма  друг  иск,  с  който  обеднелият може да  се  защити.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.336, ал.3  от  ГПК  /отм./,  респ.  на  чл.440, ал.3  от  действащия  ГПК,  взискателят  отговаря  при  условията  на  чл.45  от  ЗЗД  за  вредите,  причинени  на  трети  лица  чрез насочване  на  изпълнението  върху имущество,  което  им  принадлежи.  Фактическата  обстановка  по  настоящето  дело  попада  изцяло  в хипотезата  на  цитираните  разпоредби  на  чл.336, ал.3  от  ГПК  /отм./,  респ.  на  чл.440, ал.3  от  действащия  ГПК,  доколкото  се установява,  че  в  хода  на  изпълнително  производство  принудителното  изпълнение  е  насочено  върху вещ-  собственост  на  трето  лице. Ето  защо  отношенията  между третото  лице-  собственик  на  вещта  и  взискателя  по  изпълнителното  дело  следва  да  се  уредят  по  правилото  на   чл.336, ал.3  от  ГПК  /отм./,  респ.  на  чл.440, ал.3  от  действащия  ГПК. От  тези разпоредби  следва,  че  в  този случай    взискателят  отговаря  пред  третото  лице-  собственик  на вещта за причинените  му  вреди,  като  отговорността  му  е  при  условията  на чл.45  от  ЗЗД, т.е.  същата  е  за  непозволено  увреждане,  а  не  за  неоснователно  обогатяване. Предвид  горното  следва  извода,  че  на  разположение  на  третото  лице,  претърпяло  вреди  от  насочване  на  изпълнението  върху  негово  имущество,  е  възможността  на  предяви  иск  против  взискателя  на  основание  чл.336, ал.3  от  ГПК  /отм./,  респ.  чл.440, ал.3  от  ГПК,  във връзка  с  чл.45  от  ЗЗД.  При положение,  че  има  иск,  с  който последният  може да  защити  правата  си,  то съгласно  разпоредбата  на  чл.59, ал.2  от  ЗЗД,  за него  не  възниква правото  да претендира  обезщетение  за  неоснователно обогатяване  по чл.59, ал.1  от  ЗЗД.   Доколкото  в  настоящото  производство  съдът  е  сезиран  с  искова  претенция  с правно  основание  чл.59, ал.1  от  ЗЗД,  с  каквото  в  конкретния  случай  ищцовото  дружество  не  разполага,  тъй  като  има  друг  иск,  с  който  може  да  се  защити,  то  същата  следва  да  се  отхвърли.   Да се  приеме  противното,  означава  да  се  обезсмисли  приложението  на  нормата  на  чл.440, ал.3  от  ГПК  и  да  се  позволи  същата  да  бъде  заобикаляна  чрез предявяване  на  искове  за неоснователно  обогатяване  по  чл.59,  ал.1  от  ЗЗД.   Действително  съгласно  задължителната  съдебна  практика,  отразена  в  Постановление  №1  от  28.05.1979г. на  Пленума  на  Върховния  съд,  когато  собственикът  на  един  имот  е  бил лишен  от  ползването  му,  а  друго  лице  го  е  ползвало  без  основание,  е  налице  неоснователно  обогатяване  за  ползващия  имота  и  собственикът  на  последния  разполага  с  иск  по чл.59, ал.1  от ЗЗД  срещу  него.  Посочената  възможност  обаче  е  обща  и  намира  приложение  само  при липсата  на  други  уредени  в  закона  средства  за  защита.  В  настоящия  случай в  чл.440, ал.3  от  ГПК  е  уредена  специална  хипотеза  на  причиняване  на  вреди  на  собственика  на  определено  имущество  от  насочването на  принудително  изпълнение  върху  същото, т.е.  налице  е  специална правна  норма,  която  изключва  приложението  на  общия  фактически  състав  на чл.59, ал.1  от  ЗЗД.  

Изложените  от  ищцовата  страна  твърдения  в  исковата  и  допълнителните  молби  и  изявленията  на  пълномощника  й  в  проведените  съдебни  заседания  не позволяват  да  се даде  друга правна  квалификация  на  исковата  претенция  и  в  частност- такава  по  чл.440, ал.3  от  ГПК.  От  страна  на  ищеца  се  поддържа,  че  ответникът  е  ползвал  собствените  му  движими  вещи  неоснователно,  за което  се  претендира  обезщетение  за  ползването  им  в  размер  на  пазарния  наем,  които  твърдения  действително  насочват  към  правна квалификация  на  претенцията  по чл.59, ал.1  от  ЗЗД.  За да  се  приеме,  че  предявения  иск  е  с  правно  основание  чл.440, ал.3  от  ГПК,  то  ищецът  следва  да  твърди,  че  в  резултат  на  незаконосъобразното  принудително изпълнение  върху  собствените  му движими  вещи  е  претърпял  имуществени  вреди  под формата  на  пропуснати  ползи-  бил е  лишен  от  възможността  да  ги  ползва  и  извлича  доходи  от  тях,  като  ги  отдава  под  наем,  каквито  твърдения  не  са  изложени  от  него.      Ето  защо  на  разположение  на  ищцовото  дружество  остава  възможността  да  предяви  в друго  производство  искова претенция  за  заплащане  на  обезщетение  за  причинените  му  имуществени  вреди с  правно  основание  чл.440, ал.3  от  ГПК  във  връзка с чл.45, ал.1  от  ЗЗД.  За  да  бъде  уважена  подобна  претенция  обаче  следва  не  само  да  се твърди  абстрактната  възможност   вещите  да  се  отдават  под  наем, а  и  да  се  докаже,  че  ищецът  действително  би  успял  да  ги  отдаде  под  наем, т.е.  да  е  налице  сигурност,  че  имуществото  му  щеше  да  се  увеличи  с  получаването  на  наем  за вещите.    

На  основание  чл.78, ал.3  от  ГПК  ищецът  следва  да  бъде  осъден  да  заплати  на ответника  направените  по  делото  разноски  в  размер  на  2247 лв. 

            По изложените съображения съдът          

 

                                                       Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ  иска  на  СД  „Мечо-54  Назърови”,  със  седалище  и адрес на  управление гр. Добрич,  кв.  „Христо  Ботев”  №79,  бл.3,  вх.Б,  ет.4,  ап.12,  ЕИК  *********,  представлявано  от  П.  Д.  Н.,  против  А.  Л.  Г. ***,  ЕГН  **********,  за заплащане на  сумата  от  20580  лв.,  съставляващи  обезщетение  за неоснователно  обогатяване  на  ответника  за  сметка на  ищеца  в  размер  на  пазарния наем  за ползването  на  товарен  автомобил  „Шкода”  с  рег.  №  ***  и  товарно  бордово ремарке  с  рег. №  ***  за периода  21.10.2009г.-28.02.2011г.,  ведно  със  законната  лихва  върху  сумата  от  датата  на предявяване  на  иска-  10.08.2011г.  до  окончателното  й  заплащане.

            ОСЪЖДА    СД  „Мечо-54  Назърови”,  със  седалище  и адрес на  управление гр. Добрич,  кв.  „Христо  Ботев”  №79,  бл.3,  вх.Б,  ет.4,  ап.12,  ЕИК  *********,  представлявано  от  П.  Д.  Н.,  да  заплати  на  А.  Л.  Г. ***,  ЕГН  **********,  сумата  от   2247  лв.-  разноски  по  делото.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2- седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ БОРИС  ИЛИЕВ

 

            Вярно!

            ММ