Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
гр. ******, 24.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ******, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Снежана Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 501 по описа на Районен съд – ****** за
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1,
предл.3 ГПК.
Ищецът К.Ц.Н. твърди, че е потребител на
електрическа енергия в обект на адрес гр.******, ул.“******“ № ***, за което е
разкрита партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** при
ответника „Енерго-Про Продажби“ АД. Твърди, че на 11.05.2018 г. имотът бил
посетен от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД (с настоящо фирмено наименование
„Електроразпределение Север“ АД), които съставили протокол от същата дата с №
1701630 и въз основа на констатациите в него била издадена фактура от
30.10.2018 г. за сумата 7 146,46 лв. Възразява, че за ответника не съществува
фактическо основание за извършване на корекцията. В тази връзка оспорва верността
на отразеното в констативния протокол на „Електроразпределение Север“ АД, като
твърди, че не е уведомявана за проверката или за подмяна на електромера. На
следващо място сочи, че средството за търговско измерване (СТИ) не е било
изправно и не е функционирало правилно. Допълнително излага, че няма достъп до
електромерното табло, в което се намирали и други електромери. Оспорва за
периода от 12.05.2017 г. до 11.05.2018 г. да е потребила електрическата
енергия, чиято цена се претендира за заплащане. В писмена защита възразява за
липса на правно основание у ответното дружество да извърши корекция на сметката
на абоната за минал период. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме
за установено, че не дължи на ответника сумата от 7 146,46 лв., начислена за
потребена, но незаплатена електрическа енергия за периода от 12.05.2017 г. до
11.05.2018 г. по партидата й и присъждане
на сторените в производството разноски. Възразява за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от ответника и моли за намаляването му.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът
оспорва основателността на предявения иск, като навежда твърдения, че на
11.05.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка
на СТИ, измерващо потребената електрическа енергия в обекта на ищцата, при
която отчели показания на електромера по Тарифа 1 – 004087 кВТч; по Тарифа 2 –
017254 кВТч; по Тарифа 3 – 000000 кВТч и по Тарифа 4 – 039450 кВТч. Поради
наличието на показания в неизведен на дисплея на електромера регистър, СТИ било
демонтирано и подменено с ново. За проверката бил съставен констативен протокол
№ 1701630/11.05.2018 г., подписан от служителите на дружеството и двама
свидетели. Сочи, че на ищцата било изпратено писмо №
50069_КП1701630_1/30.10.2018 г., уведомяващо го за проверката, към което бил
приложен констативния протокол. На демонтираното СТИ била извършена
метрологична експертиза от Главна дирекция „Измервателни уреди“ при Регионален
отдел – Русе на Български институт по метрология, при която се установило
наличие на преминала енергия в Тарифа 4 – 039450 кВТч, която не се визуализира
на дисплея, както и че електромерът съответства на техническите и
метрологичните характеристики. Твърди, че към датата на проверката СТИ е било
годно да измери цялата потребена електрическа енергия, но било налице
отклонение от нормалното му функциониране – потребената енергия преминавала в
невизуализирания на дисплея тарифен регистър 4. Сочи, че въз основа на
метрологичната експертиза и показанията в Тарифа 4, със становище от 29.10.2018
г. на абоната била начислена електрическа енергия 39 450 кВТч, за период
съгласно чл.50 ПИКЕЕ – не по-дълъг от една година (от 12.05.2017 г. до
11.05.2018 г.), за чиято стойност – 7 146,46 лв. била издадена фактура №
**********/30.10.2018 г. Твърди, че това количество електрическа енергия е
потребено от ищцата в процесния период и на това основание дължи заплащане на
цената му. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен с присъждане на сторените
разноски. Възразява за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от ищцата и моли за намаляването му.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от писмените доказателства
– нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **********г., дело №
90/2004 г. на Нотариус № 252 на НК с район на действие Районен съд – ******,
вписан в Служба по вписванията при Районен съд – ****** с вх.рег.№
2325/21.05.2004 г., акт № 133, том IV, дело № 858/2004 г.,
препис-извлечение от акт за смърт № 0282/23.07.2018 г. на Община ****** и
удостоверение за наследници изх.№ 2061/26.07.2018 г. на Община ******, се установява, че ищцата е
потребител на електрическа енергия в обект на адрес гр.******, ул.“******“ № ***, съгласно договор за продажба на електрическа енергия, за което е
разкрита партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** при
ответника.
От протокол за монтаж/демонтаж на електромер № 1059510
от 14.10.2013 г. се установява, че на посочената дата за отчитане на
потреблението в обекта на ищцата е монтиран електромер фабричен № 1115031300567359
с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. От съвпадащите по съдържание
твърдения на страните, съответни на констативен протокол № 1701630 от 11.05.2018
г. и показанията на свидетеля Д. – служител на "Електроразпределение
Север", се установява, че на 11.05.2018 г. е извършена проверка за изправност
на електромера. Съгласно показанията на свидетеля, такива проверки се извършват
щом се установи загуба от някой трафопост – отрицателна разлика между
количество електрическа енергия, отчетено от балансовия електромер на
трафопоста и сбора от показанията, отчетени от инкасатора, на всички свързани
към него електромери. Такива отчети за загуби се правят ежемесечно за всеки
трафопост и няма установена допустима разлика в показанията за отчет на
трафопоста и захранваните от него обекти.
Страните не спорят, че ищцата не е присъствала на
проверката от 11.05.2018 г., а съгласно свидетелските показания и видно от
протокола, същият е подписан от двама свидетели. Съгласно протокола, при
проверката било констатирано, че СТИ измерва в границите на точност – с грешка
в рамките на допустимата. Снети били показанията на визуализираните на дисплея тарифни
регистри (тарифа 1 – 004087 кВТч и Тарифа
2 – 017254 кВТч). С помощта на лаптоп с оптична глава били снети и показания на
невизуализираните на дисплея регистри – Тарифа 3 – 000000 кВТч и Тарифа 4 –
039450 кВТч. Към момента на
проверката електромерът не отчитал по тези тарифи, а само по втора тарифа (за
дневно потребление). Служителите
демонтирали СТИ и го подменили с ново. При демонтажа нарушили ведомствените
пломби за да достигнат до клемната дъска и да снемат болтовете, чрез които са
присъединени проводниците. Копие от констативния протокол било изпратено на ищцата
с писмо изх.№ 50069_КП1701630_1/30.10.2018 г., за което не се спори, че е получено
от нея.
При извършената на демонтираното СТИ метрологична
експертиза, резултатите от която са отразени в протокол № 793/25.09.2018 г. на
БИМ, е установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и
клемния блок на СТИ, наличие на необходимите обозначения на табелката на
електромера и на пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция
на електромера. Метрологичната експертиза, изготвена от БИМ, констатира още, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. При софтуерно
четене на СТИ е установена външна намеса в тарифната му схема – наличие на
преминала енергия по тарифа Т4 – 039450,0 кВТч, която не е визуализирана на
дисплея.
Въз основа на констативния протокол, със становище
от 29.10.2018 г. „Електроразпределение Север“ АД одобрило на основание чл.50
ПИКЕЕ да се начисли допълнително общо количество електрическа енергия от 39 450
кВТч по партидата на ищцата за период от 12.05.2017 г. до 11.05.2018 г. Посоченият период бил разделен на два подпериода, а
общото количество електрическа енергия било пропорционално разпределено с оглед
продължителността на всеки от тях. За
стойността на така начисленото количество електрическа енергия – 7 146,46
лв. била издадена фактура № ********** от 30.10.2018 г., изпратена на ищцата с
писмо изх.№ 50069_КП1701630_2/31.10.2018 г.
Съгласно отговори на задачи №№ 3 и 4 от приетата
съдебно-техническа експертиза СТИ е било метрологично годно и технически
изправно към момента на демонтажа и през исковия период. При изслушването на
експертизата вещото лице изяснява, че наличието на показания в тарифен регистър
4 не влияе върху техническата изправност или метрологичната годност на СТИ. В
отговор на задача № 5, след извършено за нуждите на експертизата софтуерно
прочитане на паметта на електромера, вещото лице установява показания,
идентични с констатираните при метрологичната експертиза на БИМ. Заключението по
задачи №№ 1 и 6 установява, че при
софтуерно прочитане на паметта на СТИ не могат да се извлекат данни за това
кога и по какъв начин е възникнало показанието по Тарифа 4 и датата на
първоначалните записи по всички тарифи. В тази връзка се уточнява, че софтуерно
могат да се прочетат само текущите показания на тарифите и няма техническа възможност
за извличане на информация за показанията по тарифите в минали периоди и минали
събития, в т.ч. кога е започнало натрупването на показания по Тарифа 4, за
какъв период, за колко време и в кои часови зони. По тази причина не е възможно
да се установи на какво се дължат показанията по Тарифа 4 (заключението по
задача № 7). Уточнява се, че не може да се твърди със сигурност, че тези
показания са потребление на електрическа енергия, защото наличието им може да е
причинено и от манипулиране на показанията или директен запис в тази тарифа,
софтуерна или хардуерна повреда, както и наличие на такива показания още при
монтажа на СТИ. Вещото лице изяснява още, че потреблението в обекта на ищцата
не се отчита чрез измервателна група – съвкупност от измервателни системи и
устройства, които отчитат потреблението чрез преизчисление на показанията на
електромера.
Съдът не кредитира експертизата в частта по
заключението по задача № 2 и уточненията при изслушването на експертизата
касателно тази задача. Вещото лице сочи, че корекцията е извършена на основание
чл.50 ПИКЕЕ, но изчисленията не са правилни, тъй като в случая не е налице
измервателна група и не може да се определи количеството потребена електрическа
енергия през съответните ценови периоди. Основателно ответникът възразява, че
тези изводи нямат технически характер, защото по същество те съставляват
заключение налице ли са предпоставките за приложение на чл.50 ПИКЕЕ, т.е.
подвеждане на фактите под хипотезата на правната норма.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът
намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване, че парично вземане не
съществува. Доколкото основанието на този иск е отричане на вземането на ответника
– доставчик на електрическа енергия, то в негова тежест е установяването на
съществуването и размера му с оглед наведените твърдения – в случая потребление
на електрическа енергия от 39 450 кВТч по партидата на ищцата за период от
12.05.2017 г. до 11.05.2018 г и неизпълнение на задължението за заплащане на
цената му.
Между страните не е спорно, че ищцата е потребител
на енергийни услуги – битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ,
както и че обектът на адрес гр.******, ул.“******“
№ ***, е присъединен към
електроразпределителната мрежа. Така по делото няма спор, че между страните
съществува правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при
общоизвестни общи условия, по който основно задължение на потребителя е да
заплати цената на доставеното и потребно от количество електрическа енергия.
Установеното от фактическа страна, обаче, не
предполага извод, че количество електрическа енергия от 39 450 кВТч е реално
потребено по партидата на ищцата за период от 12.05.2017 г. до 11.05.2018 г. Наличието
на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър не е основание за
такъв извод, защото този регистър не е настроен да отчита потребление, не е не
му е зададен часови период за измерване на преминала електрическа енергия и не
може да се приеме, че служи за отчет. Вещото лице изяснява, че наличието на
цифрови показания би могло да се дължи и на други причини, несвързани с
потребление на електрическа енергия, включително наличие на показания още при
монтажа. Последното не може да бъде изключено като вероятност, защото няма
данни към момента на монтажа на СТИ показанията по третия тарифен регистър да
са нулеви – в протокола от 14.10.2013 г. е отразено, че нулеви са показанията
само на визуализираните на дисплея тарифи. Индиция за това, че показанията не
съставляват потребена електрическа енергия, е това, че при извършване на
проверката служителите на „Електроразпределение Север“ АД са констатирали отчет
на потребление само по втори регистър, но не и по невизуализирания на дисплея
четвърти регистър. Обстоятелството, че показанията на четвърти тарифен регистър
са включени в сбора на сумарния регистър също не е основание за извод, че те
съставляват потребление, защото и сумарния регистър не служи за отчет –
неговите показания са сбор от показанията на всички тарифни регистри. Метрологичната
годност на СТИ в посочения период, липсата на механични увреждания по
предпазните механизми и техническата изправност на СТИ, не означават, че
посочените показания са отчет за потребена енергия, както претендира ответника.
Вещото лице изрично изключва този извод, като изяснява, че е възможно да има
показания в невизуализирания регистър, а СТИ да работи нормално. Същото следва
и от метрологичната експертиза на БИМ, съгласно която наличието на показания в
четвъртия тарифен регистър засяга само тарифната схема на електромера, но не и
изправността му.
Дори да се приеме, че показанията в тарифен регистър
4 са електрическа енергия, не може да бъде установен началния момент на
натрупване на показанията в регистъра и съответно какво е реално консумираното
количество електроенергия през различните времеви периоди и часови зони за
дневна и нощна енергия и каква част от него е преминалата в скрития регистър.
Това не е без значение, защото ако натрупването е започнало преди сочената от
ответника начална дата – 12.05.2017 г., цената на част от регистрираното по
тази тарифа количество би се претендирало без основание. Неустановяването на
началния момент на натрупване на показанията е достатъчно да се приемат за
неоснователни твърденията на ответника за осъществено потребление през
посочения от него период. Независимо от това и с оглед доводите му, следва са
се посочи още, че дори и натрупването да е започнало на 12.05.2017 г., няма
данни какво е реално консумираното количество електроенергия през различните
времеви периоди и часови зони и каква част от него е преминалата в скрития
регистър. Това не е без значение, защото именно часовите зони на потребление
определят цената на електрическата енергия. Тук не би могло да намери приложение
правилото на чл.162 ГПК, както ответникът претендира, защото недоказването на
факта, че определено количество електрическа енергия е потребено през конкретен
часови интервал, е неустановяване на основанието на иска, а не на неговия
размер.
Ако и да бе установено, че посоченото количество от 39
450 кВТч е потребено през исковия период, както и какви са конкретните
параметри на потреблението, само този факт не би могъл да даде основание да
възникне вземането за цената на доставеното. Това е така, защото количеството
електроенергия от 39 450 кВТч не е отчетено при редовен месечен отчет през
периода от 12.05.2017 г. до 11.05.2018 г. Само такъв отчет съгласно чл.17,
ал.1, т.2 и чл.26, ал.1 вр.чл.18а от действащите ОУПЕЕ, одобрени с Решение
ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, е основанието за възникване на вземането за
цената на потребената електрическа енергия. Свидетелските показания
установяват, че „Електроразпределение Север“ АД е имало обективна възможност да
включи в месечния отчет и твърдяното потребление за минал период, доколкото
разполага с ежемесечни справки за загубите от трафопостовете (разликата между
доставената и отчетената електрическа енергия), но е бездействало не по вина на
абоната. Последното изключва от ищцата да се изисква плащане на стойността на
неотчетената през минал период електроенергия.
Съществуване на такова задължение не може да се
основе само на общата норма на чл.200, ал.1 ЗЗД, защото горепосочените
разпоредби на публично известните общи условия се явяват специални спрямо нея.
По възлагане от закона – чл.98а, ал.2, т.4 ЗЕ, те уреждат частния случай на
възникване и изпълнение на задължението на купувача (клиента) за заплащане на
цената на доставената му електрическа енергия. По тази причина вземането за
цената на доставената електрическа енергия не може да се основе на общата норма
на чл.200, ал.1 ЗЗД без да се държи сметка, че съдържанието на задължението на
купувача в правоотношението между страните е ежемесечно заплащане на стойността
на това количество електрическа енергия, което е доставено на потребителя (т.е.
отчетено от изправно СТИ по аргумент от чл.40, ал.2 и чл.40а от публично
известните Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД).
Коригиране на количеството потребена електрическа
енергия за минал период (извън редовния отчет) и начисляване на допълнителни
суми на това основание е изключение, допустимо при кумулативното наличие на две
предпоставки – по силата на законовата делегация на чл.83, ал.2, изр.2 вр.
ал.1, т.6 ЗЕ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, да приеме правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване и
на второ място – общите условия, при които крайният снабдител продава
електрическа енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка съгласно приетите от Комисията правила (в посочения
смисъл са и Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на I Т.О. на
ВКС; Решение № 166/11.05.2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на II Т.О. на ВКС;
Решение № 164/02.03.2016 г. по т.д. № 2446/2014 г. на II Т.О. на ВКС, Решение №
104/16.08.2016 г. по т.д. № 1671/2015 г. на I Т.О. на ВКС, обобщени с Решение №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на II Т.О. на ВКС и Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на II Т.О. на ВКС). Към момента на
извършване на процесната проверка – 11.05.2018 г. и начисляване на сумата – 29.10.2018
г., нито едно от двете условия не е било налице.
С Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016
г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г. е отменено Решение №
ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на
електрическа енергия за „Енерго-Про Продажби“ АД. Посочените общи условия са
предвиждали ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
(чл.25 от същите), но след тяхната отмяна са приложими Общите условия, одобрени
с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, в които такъв ред не е регламентиран
(чл.24, ал.2 от тях вменява само задължение клиентът да бъде уведомен).
С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016
г. по описа на ВАС /обн.ДВ, бр.15/14.02.2017 г./ приетите по силата на
горепосочената законова делегация ПИКЕЕ /обн.ДВ бр. 98/2013 г., в сила от
16.11.2013 г./, са отменени с изключение на разпоредбите от чл.48 до чл.51.
Отмяната на подзаконов нормативен акт, какъвто са ПИКЕЕ, преустановява
действието му занапред – след деня на обнародване на решението (арг. от чл.195,
ал.1, вр. чл.194, пр.2 АПК). Неотменените с решението норми (чл.48 – чл.51 от
ПИКЕЕ) не могат да запълнят обема на възложеното с чл.83, ал.2, изр.2 вр. ал.1,
т.6 ЗЕ правомощие на Комисията. Тези норми регламентират хипотези, при които
може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия.
В обобщение на изложеното и с оглед действалата към
момента на начисляване на сумата и понастоящем действащата правна уредба,
съществуват единствено две правни основания, на които доставчикът на
електрическа енергия може да претендира заплащане на стойността на
консумираната електрическа енергия. В първия случай, съставляващ и общото
правило, това е цената на доставеното и потребено през отчетния период
количество електрическа енергия, дължима от клиента съгласно чл.200, ал.1 ЗЗД,
но по реда и сроковете, уредени в Общите условия по възлагане от чл.98а, ал.2,
т.4 ЗЕ. С изтичане на отчетния период доставчикът на електрическа енергия не
разполага с правото едностранно да преизчисли количеството и/или цената му,
освен в общата хипотеза на договорна отговорност, или с оглед съдържанието на
правоотношението между страните – при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена на електрическата енергия поради неправомерно действие от страна на
потребителя и при установяване на периода на грешното измерване или неизмерване
и реално консумираната електрическа енергия за миналия период. Ответникът в
случая не се позовава на нито едно от тях, поради което следва да се заключи,
че липсва правно основание да начисли и претендира от ищцата заплащане на
сумата от 7 146,46 лв. С оглед посоченото, искът за установяване на
нейната недължимост се явява основателен и следва да бъде уважен.
По
присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят направените разноски. Той е направил
такова искане и е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, както следва 285,86 лв. – за заплащане на държавна такса, 85
лв. – за депозит за възнаграждение на вещо лице и 2 000 лв. – за адвокатско
възнаграждение. Ответникът своевременно е възразил за прекомерност на размера
на това възнаграждение и е поискал неговото намаляване. Основателността на
искането е предпоставено от заключение, че размерът на възнаграждението не е
съответен на усилията на защитата при упражняване на процесуалните права (в
този смисъл разрешението на т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В случая делото не се отличава с никаква
фактическа или правна сложност, не са налице каквито и да е усложнения в
производството или отклонения от нормалното му развитие, а и ищецът по
отрицателния установителен иск в случая не носи доказателствена тежест за
главно установяване на факти. Заплатеният адвокатски хонорар от 2 000 лв.
не е съответен на действително необходимите усилия за осъществяване на защита
на правата и законните интереси на ищеца по конкретното дело. При съобразяване
на посочените по-горе критерии за преценка на тези усилия, съдът намира, че
хонорарът следва да бъде намален в размер до минималния съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно
цената на иска, или до 688 лв. Така на ищеца му се следват за заплащане от
ответника разноски в общ размер 1 058,86 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.*****, бул.“**********, че К.Ц.Н., ЕГН **********,*** не
дължи сумата
от 7 146,46 /седем хиляди сто четиридесет и шест
лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща стойността на доставена, но неотчетена
електрическа енергия за периода от 12.05.2017 г. до 11.05.2018 г. по партида с клиентски
номер ********** и абонатен
номер ********** за обект на адрес гр.******, ул.“******“ № ***, за която е издадена фактура № ********** от 30.10.2018 г.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.*****,
бул.“********** да заплати на К.Ц.Н., ЕГН **********,*** сумата от 1 058,86 лв. /хиляда петдесет и осем лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща направени разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: