РЕШЕНИЕ  

 

       №  485         /                  20.12.2018г.            град  Пазарджик

 

 

В         И  М  Е  Т  О       Н  А         Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    двадесети ноември  две хиляди и  осемнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

секретар:В.Н.

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

гр.д. №323  по описа за   2017  година

 

     Производството е по реда на чл.108 от ЗС.

Депозирана е искова молба от Л.Д.М., с ЕГН **********, П.Д.М., с ЕГН **********, както и от А.Г.Г., с ЕГН **********, И.Г.М., с ЕГН ********** и С.И.К., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес:***, кантора 11, адв.В.К. срещу „МЕЛКО ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.С. 1606, район Красно село, бул.„Генерал Тотлебен“ №85-87,представлявано от съвета на директорите –В. С. В.,“МЕЛ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ АД,“МЕЛ ХОЛДИНГ“ и „КОНИМО“ АД, в която ищците твърдят, че че с решение на Пазарджишкият РС от 10.03.03г., постановено по гр.д. №3169/1998г., потвърдено с решение № 17/ 09.01.06г. на ОС Пазарджик, по в.гр.д. №1026/2004г. е прието за установено по отношение на „Мелор“АД – Пазарджик, а към настоящият момент „Мелко интернешънъл“ АД, имащ качеството на универсален правоприемник на „Млечен комплекс Пазарджик“ АД, че  ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор , с площ от 4502 кв.м. и  е осъдено търговското дружество да отстъпи собствеността и да предаде владението на имота.Твърди се, че след влизане в сила на цитираните решения,ищците са били въведени във владение на имота, с протокол за въвод от 23.01.2007г. по изп.д. № 1851/06г. по описа на СИС при РС Пазарджик.Твърди се, че действията на ДСИ са били обжалвани от  ответника, но с решение на ПОС по гр.д. № 405/2007г.,  жалбата е била отхвърлена. След потвърждаване на въвода във владение, ищците поискали от Община Пазарджик, издаване на заповед за проектиране и  строителство и им е била издадена такава заповед №63/30.03.2011г., а след това и разрешение за строеж от 17.01.2012г.

Ищците твърдят, че независимо от това и към настоящият момент, и въпреки многократни разговори и покани с представители на ответното дружество, им се правили спънки за ползване на имота, пречело им се на  достъпа до него, както и да извършват проектиране и строителство в имота, да правят реконструкции върху земята и върху попадащите в имота сгради, на които ищците твърдят, че са собственици по приращение,както и въобще да упражняват правото си на собственост в пълен обем.

Сочи се, че в поземления имот попадат и подробно описаните постройки с идентификатор  със застроена площ от 216 кв.м, брой етажи-4, предназначение:Административна сграда; сграда с идентификатор , със застроена площ от 42 кв. метра, брой етажи-1, предназначение - Административна сграда; сграда с идентификатор , със застроена площ от 125 кв.м. с предназначение - сграда за водоснабдяване и канализация /басейн/ и сграда с идентификатор ,с площ 66 кв.м. с предназначение - промишлена сграда. 

Твърди се, че сградите се ползват и владеят от ответното дружество без правно основание и независимо, че са провеждали разговори с представители на ответника да им бъдат отстъпени и освободени от тях, тъй като ищците като собственици на земята били собственици и на постройките, с оглед разпоредбата на чл.92 от ЗС - по приращение.Още повече, че ответното дружество нямало надлежно учредено право на строеж и съответните строителни книжа за тях.

Сочат, че оспорването от ответното дружество на правото им на собственост върху процесните постройки обуславяло правния интерес от предявения иск. 

В хода на оставяне на исковата молба „без движение“,са уточнени ищците по делото, като освен първоначалните двама ищци са се включили и другите трима.

Всички тези действия са извършени в резултат на оставането на исковата молба без движение и дадените от съда указания за посочване на страната - ищец и за конкретизиране на претенциите.

Във връзка с изложените обстоятелства,се моли съдът да постанови съдебно решение,с което да приеме за установено по отношение на ответното дружество „МЕЛКО ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, че ищците Л.Д.М., с ЕГН **********, П.Д.М., с ЕГН **********, както и от А.Г.Г., с ЕГН **********, И.Г.М., с ЕГН ********** и С.И.К., с ЕГН **********, са собственици на основание чл.92 от ЗС на 16/18 идеални части /общо за всички/ от следните сгради: сграда с идентификатор  със застроена площ от 216 кв.м, брой етажи 4, предназначение: Административна сграда; сграда с идентификатор  със застроена площ от 42 кв. метра, брой етажи-1, предназначение - Административна сграда; сграда с идентификатор  със застроена площ от 125 кв.м. с предназначение - сграда за водоснабдяване и канализация /басейн/ и сграда с идентификатор  площ 66 кв.м. с предназначение - промишлена сграда, както и да осъди ответното дружество на основание чл. 108 от ЗС да им отстъпи собствеността и предаде владението върху посочените сгради.

Претендират и разноските по делото.

          Ищците са уточнили, че размерът на претендираното право на собственост /по приращение/ върху процесните сгради,за всеки от тях е следният: за ищците Л.Д.М. и П.Д.М. общо 6/18 идеални части или по 3/18 идеални части за всеки от тях; за ищеца С.И.К. - 6/18 идеални части и за ищците А.Г.Г. и И.Г.М. общо 4/18 идеални  части или по 2/18 идеални части за всяка от тях.

 В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен  отговор от ответното дружество, чрез процесуалният му представител адв.К., с който отговор предявеният иск е оспорен, като неоснователен.

          Направено е възражение, че на основание посочените в исковата молба съдебни решения, ищците не са придобили правото на собственост. Ответникът твърди, че четирите процесни сгради са масивни и са построени преди влизане в сила на съдебното решение,както и обстоятелството,че ищците са станали собственици на земята по силата на съдебното решение през 2006г., то в този случай не можели да придобият сградите по приращение, тъй като те били построени много преди датата на влизане в сила на съдебното решение.

Твърди се, че ответното дружество е придобило собствеността на сградите с нотариален акт от 11.05.2001г. на  нотариус А. И.,  вписан под № 24, том V,н.д. №1257/2001г. на Службата по вписванията – Пазарджик.Ответникът сочи също, че към момента на продажба на сградите от продавача „Мелор“АД, Търговското дружество - продавач е придобило сградите на две основания. Първото основание е било включването на сградите в капитала на дружеството и второто основание - давностно владение упражнявано от „Мелор“АД и неговите праводатели „Мелор“ ЕООД и „Мелор“ ЕАД, в продължение на повече от 10 години преди продажбата, станала на 11.05.2001г., като давностното владение е упражнявано от датата на регистриране на дружеството на  06.01.1991 година.

          Направено е и възражение за придобиване на сградите по давност, заедно със съответното право на строеж за всяка една от тях, както на основание кратката придобивна давност, така и на основание дългата придобивна давност.

Твърди, че купувачът не е знаел, че продавачът не е собственик на сградите, и че продавачът се явява добросъвестен владелец на основание чл. 70 от ЗС, изр. 1-во, предл. 1-во, като добросъвестността е съществувала при възникване на правното основание на 11.05.2001г. 

Дори и купувачът да е бил недобросъвестен владелец, владението, започнало да тече на 11.05.2001г. и е изтекло на 12.05.2011г., към която дата дори и недобросъвестният владелец е придобил собствеността и правото на строеж по давност.

          Повдигнато е и възражение за придобиване по давност на сградите от ответника, и на основание давностното владение, упражнявано от ответника по делото и всички негови праводатели, а именно: „Агромел“АД, „Мелничен комплекс Пазарджик“ АД, „Мелор“ ЕООД, „Мелор“ ЕАД и „Мелор“АД.

          Твърди се, че през всички тези години процесните сгради са владяни от ответника и неговите частни и универсални праводатели явно, спокойно и несмущавано, като от субективна страна намерението за своене е изразено чрез всякакви действия - плащане на местни данъци и такси, извършване на ремонти и подобрения, отдаване под наем на сградите, за което ответника представя договори за наем.

Ответникът твърди, че процесните сгради са законно построени.

Оспорва да са настъпили основания за реституция по силата на Закона по чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ, в полза на ищците, тъй като процесният терен е бил земеделска земя към момента на завземането му, тъй като е представлявал овощна градина, находяща се в землището на  П.,  местността „Я.“. Земята е била земеделска - овощна градина и на основанията, посочени в ЗТПС от 1946г. /отменен/ и примерните устави на ТКЗС от 1950г., и следващите примерни устави, установяват правилото, че всички земи на член кооператори се включват или в ДПФ, или в земите на ТКЗС.

Реституцията на земеделски земи изключват реституция на земята, когато е застроена, независимо че в последствие тя е включена в строителните граници на населеното място, а на самостоятелно основание не се реституират построените сгради, независимо дали са законно построени или не.

          Ответното дружество сочи, че в конкретният случай, парцела от площ 53100 кв.м. върху който са построени сградите, категорично е бил одържавен. Една част от него по силата на отчуждаване, друга част от него по силата на включване на земи от ДПФ и на ТКЗС в регулация, като в този случай държавата, съответно предприятието, на което е предоставила ползването е строяла върху свой имот. Твърди се още, че във всички възможни хипотези на реституция за ищците не е възникнала такава. Нямало никакво основание за придобиване на сградите по приращение, защото те били строени далеч преди 1992г., и сградите били придобити от ответника по делото на изброените в отговора основания.

          В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

  Не се спори между страните,а и се установява от представените решения №34/10.03.2003 година по гр.д.3169/98 година по описа на Районен съд Пазарджик и решение №17/9.01.2006 година по в.гр.д.1026/2004 година по описа на Окръжен съд Пазарджик,че на ищците е възстановена част от парцел ІІ-Зърнени храни в кв.4-Индустриална зона по регулационния план на гр.Пазарджик от 1983 година/която част е съобразно скица на вещото лице повдигната в зелено/.Не се спори,а и се установява,че е извършен въвод във владение на 23.01.2007 година от ДСИ при Районен съд гр.Пазарджик.

От издадените заповед №319/30.11.2006г. и разрешение за строеж №13/17.01.2012 година се установява,че на ищците е дадено разрешение за строеж на междусъседска и улична ограда-плътна с височина до 0.60 м. и до 2.20 м. – ажурна и изцяло разположена в собствения УПИ.

Ответникът е представил анализ на имуществото,направен от праводателя по чл.4 от Наредбата за оценка на обектите подлежащи на приватизация към 26.06.1995 година,изготвена от дружество „Мандат“ ООД и наред с другото имущество са описани процесните сгради,като е отбелязано,че са въведени в експлоатация през 1976 година и държавната собственост върху тях е безспорна.

Страните не спорят,че ответника,се легитимира,като собственик, с нотариален акт за собственост №170/11.05.2001г. по н.д.№155/2001г.,с който „Мелничен комплекс Пазарджик“ АД гр.Ямбол/праводател на ответника/ е придобил право на собственост върху недвижим имот представляващ  в кв.4 по плана за Индустриална зона на гр.П.,целият с площ от 53 100 кв.м.

От представения акт за държавна собственост №8152/23.05.1995 година,предмет на който е терен съставляващ парцел ІІ в кв.4 по плана на гр.П.  застроен с 59 на брой сгради включително и процесните,като първите две/административната и прилежащата към нея/ са били дадени като една обща сграда с площ от 264 кв.м. построена през 1974 година – в т.2,а в т.35 е отбелязан открит противопожарен резервоар от 150 кв.м.,строен през 1970 година и по т.41- котелно от 78 кв.м. построено през 1986 година.

Представена е декларация по чл.17 ал.1 от ЗМДТ от която се установява,че „Мелничен комплекс Пазарджик“ АД е декларирало процесните имоти към 23.11.2001 година.Следват по години такива декларации и от праводателите на ответника.

Установява се от представените доказателства,че ищецът П.М. на 24.03.1992 година е подал заявление пред ОбПК гр.Пазарджик,за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на овощна градина с площ от 15 дка в м.“Я.“.

Установява се от решение №2Б162/1.06.1998 година на ПК гр.Пазарджик,че е отказала да възстанови посочените  овощни градини в заявлението,поради застрояването им  и попаданто на същите в границите на „Мелор“ ЕООД.Установява се още,че това решение е било обжалвано пред съда  и потвърдено,а ищците са подали молба за обезщетение с участие по Закона за приватизацията,поради което ПК Пазарджик е приела,че не им се дължи обезщетение по чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ.

По делото е разпитан св.Е. Т. който установява,че ищците получили имота чрез въвод във влъдение и той лично присъствал и поставял колчетата.Твърди,че нямало полицаи, нито съдебен изпълнител.Установява,че ищците със свои роднини от гр.С. правили опити да влязат в предприятието на ул.“М.В.“/бившата Оризарна/, тъй като имали намерения,да правят реконструкция и автосервиз.Установява,че по-късно в разговори с ищците разбрал,че не ги допускали в имота.

Разпитаният св.Н.С.М.,установява,че познава ищците и знаел къде се намира процесния имот.Сочи за случай през 2008 година,когато с ищците се опитали да влязат в процесния имот,но не били допуснати.

По делото е разпитан св.Д. Е. управител на „Оризарна Пазарджик“ ООД който установява,че работното му място е в гр.П. на ул.“М.В.“ №5,където се намирал процесния имот.Посочва,че процесната административна сграда с партера е на 4 етажа,имало и подземен етаж,а малката сгрда се явявала неразривно и функционално свързана с нея.Разказва,че северно от административната сграда е бившото котелно помещение, а в миналото котелите отоплявали административната сграда, тъй като е било локално парно и там се помещавли тези котли. В имота, освен изброените сгради, имало и басейн, който се явявал неразривно свързан с предприятието, изграден за противопожарна безопасност, който ползвали като част от имота.Установява,че ползвали целият имот като наематели и през 2002 г. изградили бензиностанция, за сметка на собственика.Дружеството „Оризарна - Пазарджик“ ООД било наемател от месец юни 2002 г.,а свидетелят преди това бил изпълнителен директор на друго търговско дружество с наименование  „МЕЛОР 2000“ - от септември 2001 г. Свидетелят установява,че той физически и фактически е в имота от месец септември 2001 г. като изп. директор на „МЕЛОР 2000“ ЕООД и през целия период никога не били имали някакви съмнения, че „Мелничен комплекс – Пазарджик“, е собственик на имота. След това се вляло, преобразувало и сега се казвало „МЕЛКО ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД.Установява,че лично той с пълномощни подавал декларции към МДТ,а за спора знаел,тъй като през 2007 година присъствал на въвода във владение направен от съдебен изпълнител.Свидетелят установява още,че целият имот е с площ от 53.100 дка,ограден изцяло с метална ограда,а като част наемния договор били задължени да поддържат сградния фонд  и доброто състояние на имота.Установява,че от 2002 година кои други дружества са били наематели на отделни части от имота.

По делото е разпитана и свид.Б.Л. ***,която установява,че нейното работно място от 2002 година насам,като счетоводител е в процесната  административна сграда на ул.“М.В.“.Установява,че първото дружество собственик което тя помни е „Мелничен комплекс Пазарджик“,а сега ответника „Мелко интернешънъл“ АД.Установява,че не била чула някой до оспорва собствеността на сградите.Установява,че имота е ограден,имало портал и физическа охрана.

По делото е допусната СТЕ,от която се установява,че за идентификация на процесните сгради и на имотите по документите, с които страните се легитимират като собственици, вещото лице е извършило анализ на данните по плановете на град Пазарджик.

През 1963 година е одобрен план за Индустриална зона на град Пазарджик, с който е образуван парцел ІІ-Зърнени храни в кв. 4; същият е предмет на Акт за държавна собственост № 3867/05.10.1968 год, през годините са извършвани промени на регулацията относно парцел II-Зърнени храни, в кв. 4, както следва:

Със Заповед № 45 от 01.08.1988 г. е одобрено изменение, с което парцел l-Хлебозавод в кв. 4 (разположен северно от парцел ІІ-Зърнени храни) е разширен за сметка на зелена площ южно от парцела; така непосредствен съсед на парцел ІІ-Зърнени храни от север става парцел I-Хлебозавод;

Със Заповед № 247 от 28.09.2004 г. на Кмета на Община Пазарджик е одобрено изменение, с което за сметка на парцел ІІ-Зърнени храни в кв. 4 са образувани нови парцели II-Производство на зърнени храни и хляб, CXXI-Стоково тържище и СХХІІ-Стоково тържище с обслужваща ги вътрешна улица;

Със Заповед № 319 от 30.11.2006 г. на Кмета на Община Пазарджик е одобрено попълване кадастралната основа на плана за кв. 4 на Индустриална зона с нов имот пл. № 7636; описана е и по-горе;

Със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 год. на ИД на АГКК са одобрени кадастрална карта и кадастралните регистри на град Пазарджик, като картата е изработена след анализ на данни от геодезически измервания и данни от съществуващите планове. В кадастрална карта имотите са отразени с идентификатори, както следва:

-имот с пл. № 7636 - с идентификатор ;

--Стоково тържище - с идентификатор ;

-Производство на зърнени храни и хляб - с идентификатор ;

--Стоково тържище - с идентификатор ;

-обслужващата улица - с идентификатор .

С Решение № 231/25.11.2013 год. на Общински съвет Пазарджик е одобрен ПУП-ПР и ПЗ, обхващащ част от Зона с потенциал за икономическо развитие (Ик,1), определена от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПВГР) - Пазарджик, с който за описаните в пункт 4. имоти по КККР са отредени:

-, за обществено обслужване в кв. 11;

-, за обществено обслужване в кв. 11;

-, за производство на зърнени храни и хляб в кв. 11;

-, стоково тържище в кв. 4;

-улица с о.т. .

От заключението на вещото лице се установява още,че при направен оглед на място се установявало, че в западната част на имоти с идентификатор  е изградена административна четириетажна сграда. Източно от нея е долепената едноетажна масивна сграда, двете свързани функционално, а северно от тях е изградена масивна едноетажна сграда - котелно. Във вътрешността на имота, в източна посока, съществува бетонов противопожарен резервоар. Административната четириетажна сграда с идентификатор  и долепената до нея от изток едноетажна сграда с идентификатор  в акта за държавна собственост           № 8152/23.05.1995 год. и нотариален акт № 170/11.05.2001 г. са отразени като една сграда с обща площ от 264 кв.м.

 В заключение вещото лице е направило следния извод: Предмет на иска са сгради с идентификатори , ,  и  по КККР на град П., разположени в имот с идентификатор . Същият, представлява имот пл. № 7636, отразен в кадастралната основа на плана на индустриалната зона на град П. в кв. 4 след попълване, одобрено със Заповед № 319/30.11.2006 год. на Кмета на Община Пазарджик, във връзка с възстановяване на правото на собственост на ищците по настоящото дело - наследници на М. Т.Х., с Решение № 34/10.03.2003 год. на Районен съд Пазарджик по гр. дело № 3169/1998 год.

Имот с идентификатор  по КККР на град Пазарджик, за който по действащия за тази част на града ИПВГР от 2013 година е обособен , за обществено обслужване в кв. 11, съставлява част парцел Н-Зърнени храни в кв. 4 по плана за Индустриална зона на град П., одобрен през 1963 година, който парцел е предмет на нотариален акт № 170/11.05.2001 г, том I, per. № 1641, по нот. дело № 155/2001 г.; границите на парцел П-Зърнени храни в кв. 4 са: изток - ЗММ „Металик", запад - улица „М.В.', север „Хлебмашкомерс" ООД и юг - Търговия на едро. Всички сгради, изградени в парцел ІІ-Зърнени храни в кв. 4 и предназначени да обслужват дейността на съответното предприятие като цяло, попадат в настоящия момент в различни имоти по кадастралната карта; четири от тези сгради -административна четириетажна, долепената до нея от изток едноетажна сграда, северно разположеното от същите котелно и противопожарния резервоар, включени в документа за собственост на ответника - нотариален акт № 170/11.05.2001 г., представляват съответно сгради с идентификатори , , и  по КККР на град П.

Съобразн представено удостоверение №34/01.09.2007 година, издадено от РДНСК Пазарджик, съгласно което за строежа - сградите, предмет на Акт за държавна собственост №8152/23.05.1995год. и съставеният въз основа на него нотариален акт №170/11.05.2001 г. не е необходимо провеждане на процедура за издаване на разрешение за ползване по разпоредбите на ЗУТ, тъй като за същия строеж е било извършено държавно приемане.

В съдебно заседнание вещото лице е пояснило,че държавно приемане означава,че държавната приемателна комисия се е запознала с редовността на строителните книжа,за да бъде приет този обект.

От допълнителното заключение на вещото лице се установява,че за издаване на удостоверение №34/01.09.2007 година, издадено от РДНСК Пазарджик се сочат указанията дадени от Министерство на регионалното развитие и благоустройство във връзка със заварени строежи,завършени до 9.04.1993г.,но неприети по съответния ред до тази дата.Съставения акт за държавна собственост по реда на Наредбата за държавните имоти /обн. в ДВ бр.79/1975г./представлявал безспорно доказателство за наличието на заварен строеж по смисъла на пар.21 от ЗР на ЗУТ и за наличие на държавно приемане на строежа.

След проверка на преписката в РДНСК по издаване на цитираното удостоверение,относно сградите предмет на акт за държавна собственост №8152/23.05.1995г.,вещото лице е установило,че не се съдържат строителни книжа за изгражданто на процесните сгради.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

          Предявеният иск е  по чл.108 от ЗС и е процесуално допустим,но същият е неоснователен,по следните съображения:

          Спорното материално субективно право – претенцията на ищците  е за защита на субективното вещно право на собственост, включващо в съдържанието си правомощието да се иска предаване на вещта от лицето, което я владее без основание. Собствеността е вещно право от категорията на абсолютните. То е субективно вещно право, по силата на което носителят му има право да владее, да се разпорежда и да ползва вещта. Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Следователно този иск съдържа в своя предметен обхват установителен иск за собственост, тъй като търсената петиторна защита предполага разрешаване на повдигнат спор, при който всяка от страните може да заяви своите права върху имота във връзка с определяне на носителя на правото. Правният интерес от водене на иска се свързва с правото на невладеещия, считащ себе си за собственик, който чрез намесата на съда цели да установи и реализира напълно всички правомощия, които включва собствеността.

Ищците претендират да бъдат признати за притежатели  на правото на собственост върху описаните сгради на основание,на основание това,че са реституирани собственици на част от земя върху която попадат сградите които владее ответника,по силата на влязло в законна сила съдебно решение.

          За да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС в производството е необходимо да се докаже наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: да се установи, че ищецът е собственик на имота - предмет на иска, т.е. че е придобил собствеността чрез твърдяния от него способ към момента на предявяване на иска; да се установи, че вещта се владее или държи от ответника, т.е., че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта; да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е без правно основание.  При недоказване на която и да е от тези предпоставки, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При разрешаване на спора по предявения иск по чл.108 от ЗС, съдът следва да се произнесе при съпоставяне на придобивни основания след преценка на действието на материалния закон по време и правните последици на представените официални документи от страните, като принадлежността на правото на собственост ще бъде обвързана от предвидените разпоредби.

Ищците претендират да са станали собственици на постройките на основание приращение.С разпоредбата на чл.92 ЗС е регламентирано приращението, като първичен способ за придобиване право на собственост. Съгласно посочения текст, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху вея, освен ако е установено друго. Това означава, че ако лице, на което не е учредено право на строеж, построи сграда или пристройка към сграда или засади трайни насаждения, то собственикът на земята ще стане собственик и на постройките и насажденията. Всичко това, с което се увеличава стойността на имота, принадлежи на собственика на земята, ако не е уговорено друго.

          В настоящият случай обаче,собствеността на ищците е установена с влязло в сила съдебно решение едва на  10.03.2003 година,по гр.д.№3169/98 година на РС гр.Пазарджик,докато постройките са били законно построени и приети през 1974 година от държавата по време през което,собствеността върху терена върха който са изградени сградите е била държавна,много преде действието на ЗВСОНИ.На основание чл.17а от ЗППДОП/отм./ и параграф 10 ал.3 от ЗПСПК с преобразуването активите на държавното предприятие са преминали в собственост в правоприемника,респ. процесните сгради са преминали в собстгвеност последователно от баланса на дружествата,чрез различните промени вливания,прехвърляния и т.н.Продавачът на сградите „Мелор“ АД е търговско дружество,преобразувано за целите на приватизацията,като първоначално съобразно представените доказателства съобр. чл.61 и чл.62 от ТЗ и чл.1 от Закона за за регистриране на еднолично търговско дружество с държавно имущество е било с наименование „Мелор“ ЕООД и като праводател на ответника е бил собственик на сградите включени в капитала на дружеството.

Обстоятелството,че в преписката на РДНСК,не са намерени строителни книжа и разрешения/според доп. заключението на вещото лице/,не прави процесните постройки незаконни.Напротив към момента на съставяне на акта за държавна собственост е действала нормативната уредба на Наредбата за държавните имоти /обн. в ДВ бр.79/1975г./и актуването на сградите е безспорно доказателство за наличието на заварен строеж по смисъла на пар.21 от ЗР на ЗУТ,както и могат да се направят категорични изводи за държавно приемане на строежа.

Ответника е собственик на процесните сгради,тъй като праводателят му „Мелор“ АД е придобило собствеността на сградите първо чрез включване им в капитала на дружеството,много преди прехвърлителната сделка от 11.05.2001 година и второ на основние давностно владение което ответника е противопоставил на ищците още с отговора на исковата молба,като сопособ за придобиване на собствеността.

С оглед обстоятелството,че не е налице нито една от предвидените в нормата на чл.108 от ЗС,кумулативи предпоставки,искът следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК,на ответника се полагат разноски които съобразно представения списък са в размер на 7520 лева,от които заплатено адв.възнаграждение в размер на 7320 лева и 200 лева възнаграждение на вещото лице,като ищците следва да бъдат осъдени общо да ги заплатят.

Доказателства за договоренто възнаграждение се намират на стр.123 от делото в договора за правна защита и съдействие,а именно в размер на 7320 лева с ДДС,като е уговорено плащането им по банков път.

Към договора за правна защита и съдействие от 17.03.2017г.,на стр.327 и стр.328 от делото допълнително са представени фактура №712/17.03.2017г. и платежно нареждане които установяват заплащнето на хонорара.Поради това възражението на проц.представител на ищците,че няма доказателства адв.хонорар да е платен се явява неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                      Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният иск от Л.Д.М., с ЕГН **********, П.Д.М., с ЕГН **********, А.Г.Г., с ЕГН **********, И.Г.М., с ЕГН ********** и С.И.К., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес:***, кантора 11, адв.В.К. срещу „МЕЛКО ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.С. 1606, район Красно село, бул.„Генерал Тотлебен“ №85-87,представлявано от съвета на директорите –В. С. В.,“МЕЛ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ АД,“МЕЛ ХОЛДИНГ“ и „КОНИМО“ АД, с който се иска на основание чл.108 от ЗС,съдът да приеме за установено,по отношение на ответното дружество „МЕЛКО ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, че ищците Л.Д.М., с ЕГН **********, П.Д.М., с ЕГН **********,А.Г.Г., с ЕГН **********, И.Г.М., с ЕГН ********** и С.И.К., с ЕГН **********, са собственици на основание чл.92 от ЗС на 16/18 идеални части /общо за всички/ от следните сгради:сграда с идентификатор  със застроена площ от 216 кв.м.,брой етажи 4, предназначение:Административна сграда; сграда с идентификатор  със застроена площ от 42 кв. метра, брой етажи-1, предназначение - Административна сграда; сграда с идентификатор  със застроена площ от 125 кв.м. с предназначение - сграда за водоснабдяване и канализация /басейн/ и сграда с идентификатор  площ 66 кв.м. с предназначение - промишлена сграда, както и да бъде осъдено ответното дружество да им отстъпи собствеността и предаде владението върху посочените сгради,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  Л.Д.М., с ЕГН **********, П.Д.М., с ЕГН **********, както и от А.Г.Г., с ЕГН **********, И.Г.М., с ЕГН ********** и С.И.К., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес:***, кантора 11, адв.В.К. общо да заплатят на „МЕЛКО ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.С. 1606, район Красно село, бул.„Генерал Тотлебен“ №85-87,представлявано от съвета на директорите –В. С. В.,разноски в настоящото производство размер на 7520 лева.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив

             Препис от решението да се връчи на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: