Определение по дело №408/2024 на Административен съд - Кюстендил

Съдебният акт е постановен на основание чл.229, ал.1, т.4 във вр. с чл.633 от ГПК по препращане от чл.144 от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], бул.“Македония“ № 3 срещу решение №92/26.03.2024 г. ДРС, постановено по АНД №1225/2023г.

Кюстендилският административен съд при извършена служебна проверка счита, че са налице предпоставки за спиране на производството, поради наличие на отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело №С-61/23, а именно: „Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна“ такса“.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „ДеИ 21“ ЕООД, ЕИК ********* срещу ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП с №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. Дружеството е санкционирано за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, като на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Независимо от санкцията е предвидено, че се дължи заплащане на съответна такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 119 лв., като е указана възможността за освобождаване от отговорност ако в 14-дневен срок от получаване на фиша се заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лв. при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП. Посочено е, че при заплащане на компенсаторната такса ЕФ ще бъде анулиран без да се дължи имуществена санкция, а задължението по чл.10б, ал.5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

От гореизложеното следва, че юридическото лице е привлечено към административнонаказателна отговорност за това, че е допуснало движение на ППС /товарен автомобил/ без да са изпълнени задълженията за установяване размера и заплащане на таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП – тол такса. По см. на §16 от ДР към ЗИД на ЗП /обн. ДВ, бр.43/2008г./ ЗП въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури. Поставеният от Административен съд Хасково преюдициален въпрос по дело С-61/23 е във връзка със съответствието на чл.9а от Директивата с националната правна уредба, идентична с разглежданата такава в настоящето производство, с която уредба се предвижда и е наложена на ответника по касация имуществена санкция във фиксиран размер за нарушение на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта на нарушението, при положение, че в националната уредба и в съдържанието на електронния фиш е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса в конкретно посочен размер.

Съгласно чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК по препращане от чл.63в от ЗАНН и чл.189ж, ал.5 от ЗДвП решението на СЕС е задължително за настоящия съд, доколкото дава задължително тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Настоящият спор е идентичен от правна и фактическа страна с поставения пред СЕС въпрос, поради което съдът следва да съобрази при произнасянето си тълкуването на СЕС. Т.е. делото на СЕС има значение за правилното решаване на касационното дело. Ето защо на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът ще спре производството по делото до произнасянето на СЕС.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по КАНД №408/2024г. по описа на Кюстендилски административен съд до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23. Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.