№ 179
гр. Русе , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500209 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Е.О. О., ОСМ. ОРХ. ОСМ. и М. М. ОСМ. обжалват Решение от
13.01.2021г, постановено по гр.д.№ 4995/19 по описа на РРС в частта, в която
предявените от тях искове за заплащане на обезщетение за претърпени от
всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им О.О.С.
при трудова злополука са отхвърлени, както следва за ЕРТ. ОРХ. ОСМ. над
сумата от 35 000лв до 100 000лв, за ОСМ. ОРХ. ОСМ. над сумата от 40 000лв
до претендираните 100 000лв и за М. М. ОСМ. над сумата от 25 000лв до
претендираните 50 000лв. Съдът е определил обезщетенията за всеки един тях
в размер много под размера за подобен вид дела. Съдът не е изложил мотиви
по отношение на изплатената на собственика на дружеството-работодател
сума в размер на 18 030.78лв от „Граве България животозастраховане“, която
сума според жалбоподателите следва да бъде възстановена на наследниците
на починалия работник. Съдът не е съобразил, че по делото липсват запазени
данни за гумите на процесния товарен автомобил,управляван от починалия
О.С. и дали те са били с налягане съобразно с цолажа на гумите.По делото не
са събрани доказателства относно възможността да се реагира при
1
неустановеното състояние на товарния автомобил и липсата на проведен
предпътен технически преглед на състоянието. Във връзка с всички
констатирани лоши практики на дружеството-работодател съдът не отчел
тези факти в решението си и допуснал постановяване на съдебен акт в размер
със събрание доказателствен материал и неправилно определил 50%
съпричиняване от страна на работника. Доказателства в подкрепа на такъв
голям процент на съпричиняване не се събрали по делото, поради което
считат решението в тази част за неправилно. Искат от съда да отмени
решението в частта, в която исковете им са отхвърлени и да постанови друго,
с което предявените от тях субективно съединени искове да се уважат в пълен
размер. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият „Булмаркет автотранспорт“ ЕООД –гр.Русе в писмен
отговор счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а решението в
обжалваната част, с която исковете са отхвърлени частнично е правилно.
„Булмаркет автотранспорт“ ЕООД –гр.Русе обжалва Решение от
13.01.2021г, постановено по гр.д.№ 4995/19 по описа на РРС в частта, в която
са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука. Считат,че решението в тази част
е постановено при нарушение на процесуалните правила и при неточно
приложение на материалния закон. По отношение на извода на съда, че е
налице основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на трудовата злополука, намират, че този извод на съда е правилен и
обоснован предвид факта, че е налице установена по административен ред
трудова злополука, а ищците имат качеството на наследници на починалия
работник. По отношение на извода за основанията за определяне на
конкретните размери на обезщетенията, считат, че правилно съда е приел, че
всяко обезщетение следва се определи индивидуално и съобразно критерия за
справедливост. Считат обаче, че въз основа на събраните по делото
доказателства размерите на обезщетенията са определени необосновано.
Решението в частта относно възражението за съпричиняване също е
неправилно като считат, че в случая установеният принос от страна на
работника за настъпване на пътното-транспортно произшествие следва да се
определи на 90%. Като е приел друг размер на съпричиняването съдът е
постановил неправилно решение. Неправилен е извода на съда, че при
2
определяне размера на съпричиняването следва да се оценява поведението на
работодателя като превозвач и допуснато от него административни
нарушения. Искат от съда да постанови решение, с което да отвени като
неправилно решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, с
което да се определи размер на обезщетението, съобразно конкретно
установените вреди и при определяне степен на съпричиняване до размер на
90%, с което да се намали дължимото обезщетение. Претендират се
направените по делото разноски.
Въззиваемите Е.О. О., ОСМ. ОРХ. ОСМ. и М. М. ОСМ. в писмен
отговор считат, че подадената въззивна жалба е допустима, но неоснователна
и необоснована.
ЗАД“ Булстрад Виена иншурънс груп“-Русе в съдебно заседание
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на ищците в
производството и основателност на въззивната жалба подадена от
работодателя.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По делото е установено, че на 14.11.2017г около 10 часа като водач на
автомобил цистерна марка „Мерцедес“ в района на автомагистрала Тракия-
126 км в близост до с.Труд О.О.С. е претърпял ПТП като цистерната се удря в
мантинелата и се обръща, при което С. е починал на място. С Разпореждане
№ 121 от 28.11.2017г на НОИ ТП-Русе тази злополука, декларирана от
„Булмаркет Автотранспорт“, в което дружество е работел С. към момента на
катастрофата, се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО.
В този случай с оглед разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им. В случая след смъртта на О.О.С. на 14.11.2017г
вследствие на трудова злополука работодателят отговаря за вредите, които
3
тази смърт е причинила на наследниците му- ищците ЕРТ. ОРХ. ОСМ., ОСМ.
ОРХ. ОСМ. и двамата синове на О.С. и на майка му М. М. ОСМ..
При определяне размера на обезщетението, което работодателят
дължи на всеки от тях за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди
при спазване на принципа за справедливост въведен в чл.52 ЗЗД като съдът
следва да съобрази конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. При причиняването на смърт на пострадалия при трудовата
злополука, както е в настоящият случай, от значение са и възрастта на
увредения и отношенията между него и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. / в този смисъл са задължителните указания дадени в
т.11 на Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС./ В случая от
значение за претърпените и от тримата ищци болки и страдания от смъртта
на О.О. С. е обстоятелството, че същият е бил на 52 години към момента на
катастрофата. По делото няма данни преди това да е боледувал от някакви
заболявания. Напротив същият е бил в трудоспособна възраст и смъртта му е
настъпила внезапно и неочаквано. Въззивният съд намира възражението в
жалбата на работодателя „Булмаркет автотранспорт“ЕООД, че
обстоятелствата, при която е настъпила злополуката в смисъл, че починалият
е проявил изключителна самонадеяност и дързост при преминаване на пътния
участък със скорост два пъти по-висока от разрешената, следва да бъдат
преценявани като критерии при определяне на обезщетението, дължимо на
всеки от неговите близки, за неоснователно. Действително в цитираното във
въззивната жалба Решение № 85 от 29.04.2014 по гр.д.№ 7182/13, 3 г.о. , ВКС
е посочил, че при преценка на критерия „справедливост“ по смисъла на чл.52
ЗЗД следва да се преценят всички обстоятелства, които са относими и че
такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката,
възрастта на работника, стреса на близките му от внезапното настъпване на
смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите които той е
полагал за семейството си, страданията на неговите близки от загубата на
близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа в
особено завишена степен, когато ищци по делото са ненавършили пълнолетие
деца на починалия. Настоящият състав намира обаче, че вложеният смисъл в
решението на ВКС относно „обстоятелствата, при които е настъпила
4
злополуката“ не е този, сочен от жалбоподателя във въззивната жалба.
Обстоятелствата, които са сочени от жалбоподателя работодател относно
поведението на починалия работник не могат да бъдат отнесени към преценка
на това кой е справедливият размер на дължимото на всеки негов наследник
обезщетение, тъй като относимите обстоятелства са тези, свързани с
преценката за конкретните болки и страдания, които всеки от наследниците
търпи от смъртта на наследодателя им. Поведението на починалия работник
не може да бъде отнесено към тази преценка. То има значение, след като се
прецени справедливият размер на дължимото обезщетение, което би
репарирало конкретните болки и страдания за всеки от ищците, до къде се
разпростира отговорността на работодателя през призмата на нормата на
чл.201, ал.2 КТ, т.е при установена допусната от починалия работник груба
небрежност, която би намалила отговорността на работодателя.
Безспорно, с оглед посоченото по-горе, внезапната и неочаквана смърт
на наследодателя на ищците, който е бил в трудоспособна възраст и във
възраст, в която е бил в разцвета на силите си, се е отразила като шок за
всеки от тримата наследници. От показанията на св. Ю. се установява, че
ищецът Е.О. е припаднал пред него когато свидетелят е отишъл да го вземе от
летището в гр.Букурещ, Румъния. Ищецът О.О. когато съобщил на св.Р.Е., че
баща му е починал при катастрофа плакал докато разговаря по телефона.
Същият плачел и като провежда телефонни разговори и с останалите
роднини, които се интересували какво се е случило /св.А.С./ В деня на
катастрофата близките му били допълнително стресирани и за това, че
трябвало да издирят къде е тялото. На следващият ден отишли в гр.Пловдив,
за да вземат трупа от моргата и двамата ищци се чувствали тежко и плачели.
Ищцата М.О. от новините научава за смъртта на сина си след като чува,че
камион на „Булмаркет“ е катастрофирал. И понеже възрастта на шофьора, за
които съобщили, че е починал съвпадали с тези на сина й и след като не могла
да се свърже с него по телефона, тя решила, че това е сина й. Роднините
около няколко часа не и съобщили новината, но в последствие и казали и тя
била съкрушена и не можела да повярва.Била срината от мъка./св.Н.М./
От показанията на св. Зия Ю., св.Р.Е., св.А.С. и св. Н.М.,св.Н.А. и
св.Б.Ю. е установено, че преди катастрофата ищците и починали били много
задружно и сплотено семейство. Когато майката на ищците Е. и О. отишла в
5
Германия, баща им О. и баба им М. се грижели за тях. Дори и след като Е.
отишъл да живее в Германия, същият продължил да поддържа много добри
отношения със семейството си, в частност с баща си. Често се чували по
телефона, Е. се връщал в България за всички празници, които семейството
заедно празнувало. Докато Е. бил в Германия помагал финансово и на баща
си, и на брат си и на баба си. След смъртта на баща си и двамата ищци
отишли да живеят на село при баба си, за да не е сама. Посочените свидетели
установяват, че всеки от ищците много тежко е приел смъртта на О.С., както
и че нито синовете на О.С., нито неговата майка са преодолели смъртта му.
Неоснователно е възражението, че не следва да се ценят показанията на
св.М. и св.А, тъй като нямат достоверна информация дали наследодателят е
бил разведен или не. Всъщност всички свидетели заявяват, че макар и
майката на ищците О.О. и Е.О. от много години/ децата са били още малки/
да живее в Германия, когато се е връщала в България е отсядала при
семейството си, т.е при починалия. В този смисъл не е учудващо незнанието
на свидетелите дали починалият е бил разведен или не, след като това
обстоятелство очевидно не е било достояние за роднините и пред тях О. и
майката на синовете му са били семейство с оглед продължаващите близки
отношения между тях.
Неоснователно е възражението в жалбата, че не са събрани
доказателства за степента на близост в отношенията между починалия и
майка му, както и между починалия и всеки от синовете му. Напротив всички
посочени по-горе свидетели сочат, че в годините семейството е било много
сплотено и е продължило да бъде такова и след като ищецът Е.О. е отишъл да
живее в Германия. Установено е, че всеки един от ищците е приел смъртта на
О.С. като шок и всеки от тях е преживял емоционален и психически срив от
това, както и че нито един от тях не е преживял смъртта му. Св. Ю. заявява,
че Е. е преживял смъртта на баща си, но този факт му е причинил травма.
В този смисъл първоинстанционният съд е обсъдил всички
обстоятелства, имащи значение за определяне на справедливото обезщетение
за всеки един от тях, което би обезщетило претърпените от смъртта на
наследодателя им болки и страдания. Районният съд е преценил конкретните
неимуществени вреди за всеки едни от тях като е преценил, че от събраните
6
по делото доказателства може да се направи извода, ищецът ОСМ. ОРХ.
ОСМ. най-тежко е приел смъртта на баща си с оглед обстоятелството, че е
живеел заедно с него към момента на смъртта му.
В този смисъл правилно първоинстанцонният съд е приел, че
справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД по отношение на ищеца ЕРТ. ОРХ.
ОСМ. е в размер на 70 000лв, по отношение на ищеца ОСМ. ОРХ. ОСМ. е в
размер на 80 000лв и по отношение на ищцата М. М. ОСМ. е в размер на
50 000лв. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба на ищците, че
съдът неправилно не е направил преценка, че справедливото обезщетение за
всеки от ищците ЕРТ. ОРХ. ОСМ. и ОСМ. ОРХ. ОСМ. е в размер на по
100 000лв за всеки от тях. Събраните по делото доказателства не сочат тези
ищци да са претърпели вреди, които да обосновават обезщетение в този по-
висок размер, още повече, че по делото е установено, че ищецът О.О. е
претърпял по тежко смъртта на баща си в сравнения с брат си, може би
поради обстоятелството, че е живял заедно с наследодателя, а ищецът Е.О. от
няколко години живее отделно от семейството си.
Неоснователно е възражението на ищците в процеса, изложено във
въззивната им жалба, че съдът не е включил в размера на присъденото им
обезщетение сумата от 18 030.78лв, представляща изплатено от „Граве
България животозастраховане“ ЕАД застрахователно обезщетение на С.Д.
СтА., собственик на „Булмаркет транспорт“ ЕООД. На първо място такава
претенция липсва в исковата молба и е процесуално недопустимо
навеждането им в хода на процеса. На следващо място от писмените
доказателства по делото е установено, че „Булмаркет транспорт“ЕООД е
сключил застраховка живот в „граве България животозастраховане“ЕАД по
полица № 11031736 със застраховащ дружеството и застраховане лице О.О.С.
като договора е сключен за срок от 15 години за периода от 01.05.2012 до
01.05.2027 с позващо се лице при настъпване на смърт на застрахованото
лице С.Д. СтА.. И именно във връзка с тази застраховка дружеството е
изплатило посоченото по-горе застрахователно обезщетение. В случая има
застрахователен договор, които поражда действие по отношение на страните
по него. Наследниците на починалия О.С. не са ползващи се лица по този
договор за застраховка „Живот“, поради което изплащането на
застрахователното обезщетение е факт неотносим към тяхната претенция и
7
настоящият правен спор.
Работодателят е направил в отговора си възражение за намаляване
отговорността му поради наличие на съпричиняване от страна на загиналия
водач за настъпване на трудовата злополука. В отговора е конретизирано, че
съпричиняването се изразява в проявена груба небрежност при управление на
автомобила, нарушаване на нормативно установените правила за движение в
ЗДвП и ППЗДвП и вътрешните правила за полагане на труд. В отговора
работодателят е посочил, че намира, че работникът с поведението си е
допринесъл на 80% за настъпване на ПТП, а във въззивната жалба счита, че
съпричиняването от негова страна е 90%. Процесуално недопустимо е едва
във въззивната жалба да се навеждат нови твърдения относно наведеното
възражение за съпричиняване, тъй като възможността за това е преклудирана.
Съобразно установената съдебна практика, при трудовата злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
увреждането си като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория
лица/добрият стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност. Това съпричиняване поначало не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които
в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите
8
за намаляване на обезщетението. Критериите за намаляване на
обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава
на чл. 201, ал. 2 КТ са разяснени в установената практика на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК, напр. решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г. на
ВКС, ІІІ г. о., решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 на ВКС,
ІV г. о., решение № 60 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г.
о. и решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о. и
др., съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено
като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение
на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено
ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука,
увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в
нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност,
както и с проведените от работодателя инструктажи за работа.
По възражение на работодателя, при конкретния механизъм на
трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори,
обстоятелствата задължително следва да се преценяват от гледна точка на
признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за
подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на
проявена "груба небрежност"за вредоносния резултат като степен, за да се
намали съответно обезщетението за причинени вреди. При тази небрежност,
изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия,
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства.
Превенцията на риска от трудова злополука е отговорност и двете
страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща.
Надлежното обезопасяване на работните места и осигуряване на безопасни
условия на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част
от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените
на риска негови работници и служители, след инструктаж. Делът на
останалите мерки, които работодателят е трябвало да предприеме за
осигуряване на безопасни условия на труд, не изключва прилагането на чл.
9
201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност,
отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства, това
негово поведение е от значение за степента, в която се намалява
обезщетението при трудова злополука.
В случая от събраните по делото писмени доказателства и приетата и
неоспорена от страните автотехническа експертиза е установено, че причина
за настъпване на произшествието е движението на състава на превозни
средства : седлови влекач Мерцедес с рег № Р 0938 АТ и полуремарке-
цистерна с рег № Р 7076 ЕХ в десния завой със скорост по-висока от
критичната, на която настъпван странично занасяне и О.С. е починал в
резултат на наруняванията, получени при разрушаването на кабината на
седловия влекач. Установената от тахографа на товарния автомобил, който
отговаря на всички изисквания, е установено, че скоростта, с която се е
движил товарния автомобил преди катастрофата е било около 90км/ч. според
устното заключение на вещото лице в съдебно заседание, конкретният пътен
участък без да е налице странично занасяне, ако се движи със скорост до
56км/ч. Няма данни за заспиване на водача, а обратното има данни за
действия с волана за задействане на спирачките. Времето е било ясно,
пътната настилка е била нормална, видимостта също. Според св.С.А.,който до
м.09.2018г е бил служител в ответното дружество и колега на починалия О.С.,
последният е познавал конкретният пътен участък, тъй като се е движил
много пъти по него. Според свидетеля ограничението в този пътен участък е
40км./ч., както и че там завоят е с градус около 120 градуса с нанадолнище и
ако се кара с по-висока скорост камиона ще се обърне веднага. При тези
данни правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице „груба
небрежност“ от страна на работника О.С. и същата се изразява в нарушение
на правилата за движение по пътищата, а именно управление на товарния
автомобил със скорост двойно по-висока от разрешената за този пътен
участък, а и по-висока от допустимата скорост за движение на товарни
автомобили. Въззивният съд намира, че преценката, че починалият е
допринесъл за трудовата злополука, при която е настъпила смъртта му
наполовина.
Неоснователно е възражението на работодателя, че следва да се приеме
по-висок принос на работника за настъпване на трудовата злополука и
10
смъртта му. Неоснователно е и възражението на ищците, че следва да се
приеме по-нисък процент съпричиняване или да се приеме, че изобщо липсва
такова. Обстоятелството, че работодателят има налагани административни
наказания във връзка с допуснати нарушения на трудовото законодателство, в
случая е неотносимо към правния спор. Същото би имало значение, ако по
делото беше установено, че в конкретният случай при настъпилата конкретна
трудова злополука, работодателят е извършил такива нарушения, които имат
пряко отношение към настъпването на трудовата злополука. В случая такива
доказателства не са установени. Обстоятелството, че по делото липсват данни
за налягането на гумите към момента на катастрофата, не води автоматично
до извода, че същото не е било в норма. Още повече, че според
автотехническата експертиза, която е ползвала протокола за оглед на мястото
на ПТП на 14.11.2017 всички гуми на влекача и ремаркето, общо 18 броя, са с
налягане в тях, без видими следи от деформации и наранявания по тях.
Недоказани са и останалите възражения от страна на ищците за допуснати
нарушение и лоши практики на работодателя, които да са относими към
конкретния случай. Показанията на св. М.Я. и св.С.А., че шофьорите нямали
достатъчно почивки и че камионите не са проверявани дали са изправни
технически, както и че шофьорите си преценявали дали трябва да се сменят
гумите, сочат за лоша практика от страна на работодателя, но не са
доказателства, че и в конкретният случай са били допуснати такива
нарушения, още повече, че от същите гласни доказателства, а и от
заключението на автотехническата експертиза, използвала данните на
тахографа е установено, че в конкретният случай камионите на починалия
О.С. и св.Я. са тръгнала към 6.30 от с.Лозарево,
Рижкия проход към Пловдив през автомагистрала Тракия и на магистралата
спирали за почивка около 30 мин на бензиностанция ОМВ на разклона на
гр.Ямбол. Св.Я. по никакъв начин не установява, С. да не е бил отпочинал, да
се е оплаквал, че е уморен или че има техническа повреда с камиона му.
Катастрофата е станала няколко часа след тръгване на камиона- според св.Я.
са тръгнали към 6.30часа, а катастрофата е станала в 10.18часа. освен това,
както би посочено по-горе в решението, дори и да е налице нарушение от
страна на работодателя, свързано с настъпването на трудовата злополука, това
по никакъв начин не изключва прилагането на чл.201,ал.2 КТ когато
работникът е допуснал „груба небрежност“, която е в причинна връзка с
11
настъпилата с него трудова злополука.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че районния съд правилно
е приел, че са налице основания по чл.201,ал.2 КТ за намаляване на
отговорността на работодателя наполовина, поради допусната „груба
небрежност“ от страна на О.С., поради което правилно е намалил
определените от него обезщетения наполовина и е присъдил обезщетения за
претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт
на наследодателя им О.С. при трудова злополука на 14.11.2017г, както следва
: на Е.О. в размер на 35 000лв, на О.О. в размер на 40 000лв и на М.О. в
размер на 25 000лв и е отхвърлил исковете над тези размери по
претендираните. Решението е правилно и следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция в тежест на
жалбоподателите ЕРТ. ОРХ. ОСМ., ОСМ. ОРХ. ОСМ. и М. М. ОСМ. са
направените от „Булмаркет автотранспорт“ЕООД разноски, съразмерно с
отхвърлената част на жалбата на дружеството. Предвид това от разноски в
общ размер на 4 500лв в полза на дружеството жалбоподател следва да се
присъдят разноски само в размер на 2 250лв. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, тъй
като адвокатското възнаграждение е в размер на 2500лв, което напълно
съответства на чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004 за минималните адвокатски
възнаграждения.
Жалбоподателите ЕРТ. ОРХ. ОСМ., ОСМ. ОРХ. ОСМ. и М. М. ОСМ.
са представили списък за разноски за адвокатско възнаграждение, но във
въззивната инстанция не са представени договори за правна помощ с
договорено и внесено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, поради
което такива не следва да се присъждат. Ако в списъка за разноски е посочено
и претендирано адвокатското възнаграждение за представителство в първата
инстанция, то също липсва основание за присъждането им, тъй като
въззивният съд изцяло потвърждава постановеното от районния съд решение,
т.е и в частта му за присъдените разноски.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260027 от 13.01.2021г,
постановено по гр.д.№ 4995/19 по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЕРТ. ОРХ. ОСМ., ЕГН **********, ОСМ. ОРХ. ОСМ., ЕГН
********** и М. М. ОСМ., ЕГН ********** и тримата от гр.С.П., ул.“В.“ №
** да платят на „Булмаркет Автотранспорт“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление-гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 100, офис център
Булмаркет, ет.2, офис 11 сумата от 2250лв, представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на „Булмаркет Автотранспорт“ЕООД- ЗАД“ Булстрад Виена
иншурънс груп“, ЕИК **********.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13