Р Е Ш Е Н И Е
№ 452/1.6.2022г.
гр. Пазарджик
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 136 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е.Г.П., ЕГН **********
и К.Д.П., ЕГН **********, и двамата от с. Братаница, Област Пазарджик, ул.
„Първа“ № 19, подадена чрез общия им пълномощник адв. М.П. срещу Заповед
№ ЗД/Д-РА-142 от 17.12.2021 год., издадена от „за“ директора
на Дирекция „Социално подпомагане“–гр. Пазарджик, съгласно
Заповед № 1303-РД01-0097 от 17.06.2020 год. на Д “СП“-гр. Пазарджик (л. 128 от
настоящото дело за делегиране на правомощия на издателя на акта). След обжалване
на акта пред по-горестоящия административен орган, директорът на Агенция
социално подпомагане е издал Решение № 13-РД06-0005 от 19.01.2022 год. като е
отхвърлил жалбата на Е.Г.П. срещу процесния административен акт като
неоснователна.
В жалбата се
излагат доводи за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Излагат се оплаквания,
че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК– при
липса на фактически и правни основания. Директорът
на Дирекция „Социално подпомагане“–гр. Пазарджик не е изложил мотиви,
обосноваващи разпоредителната част, с която се отказва настаняването на внучката
на двамата жалбоподатели в тяхното семейство, което е довело до неспазване на
установената форма и е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – отменително основание по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. По отношение на
материалния закон считат, че също неправилно е приложен, с оглед нормата на чл.
146, т. 4 от АПК. В подкрепа сочат, че административният орган не е достигнал
до собствени изводи въз основа на събрания доказателствен материал по
административната преписка, обосноваващи отказа, обективиран в заповедта, а се
е позовал единствено на влязлото в сила съдебно Решение № 260097 от 28.09.2020 год. постановено по гражданско дело №
3177 от 2019 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, отменящо Решение № 351 от 19.03.2019 год. постановено по гр. дело № 419 от
2019 год. по описа на Районен съд – Пазарджик. Не е извършил преценка касаеща
физическата и психологическата страна на случая при преместване на детето в
Република Гърция, при бащата му. Считат, че внучката й им се поставя в риск за
физическото, психическото, интелектуалното, нравственото и социалното й
развитие и това не е взето предвид от издателя на акта. От страна на
административния орган не е извършено проучване на битовите, социалните и
финансовите условия, които бащата притежава в другата държава. Твърди се, че
при издаване на процесната заповед органът е нарушил чл. 35от АПК. Не е
установил всички релевантни факти и обстоятелства относими за случая, с оглед
чл. 7 от АПК и чл. 9 от АПК. Моли се за отмяна на обжалвания административен акт
и вместо него съдът да постанови връщане делото като административна преписка
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-гр. Пазарджик за издаване на
друга заповед, с която детето Е. К. да бъде настанено в семейството на роднини,
при бабата и дядото по майчина линия.
Подробни съображения се излагат в писмени бележки. Претендират се присъждане на
направените по делото съдебно-деловодни разноски, с оглед представените списъци
по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в общ размер на 1 420, 00
(хиляда четиристотин ни двадесет) лева.
В открито
съдебно заседание двамата жалбоподатели се представляват от процесуалния им
представител адв. М.П., която поддържа жалбата и представя
писмени доказателства. Моли за отмяна на обжалваната заповед и връщане делото
като административна преписка за ново произнасяне при съобразяване на мотивите
дадени в с настоящия съдебен акт, и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик, редовно уведомен, не се явява, а се представлява от старши юрисконсулт Г.М., който оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност и моли за отхвърлянето й. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Е. В. К. е
родена от брака на своите родители - С. К. П. и А. К. на 24.06.2012 год. в гр. Никозия, Кипър. След смъртта на майка й,
със Заповед № ЗД/Д- РА-006 от 23.01.2019 год. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик спрямо
малолетното дете е предприета временна мярка за закрила-настаняване в
семейството на Е. и К. П., баба и дядо по майчина линия. С Решение № 351 от
19.03.2019 год. на Pайонен съд – Пазарджик (л. 89 от настоящото дело) е
предоставена закрила на детето за срок до настъпване на промяна в
обстоятелствата.
С окончателно
решение № 260041 от 12.02.2021 год.
постановено по въззивно гражданско дело № 769 от 2020 год. по описа на Окръжен
съд-Пазарджик е отменено решение № 260097 от 28.09.2002 год. на Районен
съд-Пазарджик постановено по гражданско дело № 3177 от 2019 год. по описа на
същия съд и вместо него съдът е постановил отмяна на наложената с решение № 351
от 19.03.2019 год. по гражданско дело № 419 от 2019 год. по описа на Районен
съд-Пазарджик, мярка за закрила на детето Е. В. К., родена на *** год. в гр.
Никозия, Кипър, „настаняване извън семейството“, а именно – „настаняване в
семейство на роднини и близки“, като детето е настанено за отглеждане в
семейството на баба му и дядо му по майчина линия – Е.Г.П. и К.Д.П.,***, със
срок на мярката за закрила „до изменение на обстоятелствата, при които е
наложена мярката за закрила“ и е прекратено настаняването на детето извън
семейството.
В Дирекция
„Социално подпомагане“–гр. Пазарджик е депозирана молба от 21.06.2021 год. от Е.
и К. П.-баба и дядо на детето по майчина линия, с изразено желание детето Е. К.
да бъде настанена в семейството им.
С Определение
№ 1503 от 10.09.2021 год. постановено по адм. дело № 787 от 2021 год. по описа
на Административен съд-Пазарджик, влязло в сила на 25.09.2021 год., съдът е
отменил по жалба на Е. и К. П., изричен отказ на
директора на Д „СП“-Пазарджик да се произнесе по направеното искане с молба вх.
№ ДДМ/Д-РА/72 от 21.06.2021 год. за настаняване на дете в семейство на
роднини, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет. и е изпратил делото като преписка
на директора на Д“СП“-Пазарджик за продължаване на производството по отправено
искане от Е. и К. П. с молба от 21.06.2021 год.
На 25.11.2021
год. е бил проведен Координационен механизъм за взаимодействие при работа в
случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при
кризисна интервенция. Участниците в Координационния механизъм са се обединили
около решението, че се касае за дете в риск от синдром на родителско отчуждение
и е необходимо да се предприемат действия по фактическото предаване на Е. на
единствения ѝ законен представител в лицето на нейния баща А. К..
В Д “СП“-гр.
Пазарджик е постъпило писмо от Държавна агенция за закрила на детето - София, в
което е посочено, че по случаи на деца с международен елемент се използва
механизмът за сътрудничество между Централните органи на страните членки на ЕС.
Изискано е становище от Министерство на правосъдието.
Видно от
постъпило писмо от Директора на дирекция „Международна правна закрила на детето
и международни осиновявания“ към Министерството на правосъдието, приетата във
връзка с Решение № 260041 от 12.02.2021 год. на Окръжен съд - гр. Пазарджик
съдебно - психологическа експертиза не установява бащата да не притежава
родителски капацитет и морални качества за отглеждането и възпитанието на Е..
Българският съд е констатирал през месец февруари 2021 год., че А. К. има
достатъчен родителски капацитет и условия да отглежда дъщеря си, няма основания
да се иска и да се събира същата или друга информация за него, включително чрез
механизма на сътрудничеството по чл. 55 от Регламент № 2201 от 2003 год.
По делото е
приет социален доклад, като в същия е отразено, че по повод молба от 25.06.2020
год. от г-н К.с е започната работа по реинтеграция, както и че от момента на
депозиране на молбата до прекратяване на мярката за закрила – 10.03.2021 год.,
между детето и бащата са регистрирани 7 (седем) срещи в сградата на ОЗД –
Пазарджик и 1 (една) осъществена посредством онлайн комуникация.
Предмет на настоящото
съдебно оспорване е заповед № ЗД/Д-РА-142 от 17.12.2021
год., издадена от „за“ директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик
– И. А. Г.-П., съгласно заповед № 1303-РД01-0097 от
17.06.2020 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“–гр. Пазарджик
(л. 128 от настоящото дело), с която на основание чл. 25, ал. 2 от
Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), чл. 23, ал. 1 от Правилника за прилагане
на закона за закрила на детето (ППЗЗДет.), чл. 296, ал. 1 от Наказателния
кодекс (НК) и във вр. чл. 59, ал. 6 от Семейния кодекс СК) е отказано
настаняване на Е. В. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, с родител/законен представител: баща-А. К., дата на
раждане *** год., местоживеене Република Гърция, гр. Солун, в семейството на
Е.Г.П., ЕГН ********** и К.Д.П., ЕГН **********-баба
и дядо по майчина линия, с постоянен и настоящ адрес:***. В заповедта е
посочено, че Окръжен съд-Пазарджик е постановил окончателно Решение № 260041 от
12.02.2021 г. постановено по въззивно гражданско дело № 769 от 2020 год. по
описа на Окръжен съд-гр. Пазарджик, влязло в сила на 12. 02. 2021 год., с което
е прекратено настаняването на детето в семейството на Е. и К. П.-баба и дядо по
майчина линия. Впоследствие и.д. Директорът на Д „СП“-гр. Пазарджик е издал Заповед
№ 3Д/Д-РА-016 от 10.03.2021 год., с която е прекратил настаняването на Е. В. К.
в семейството на бабата и дядото по майчина линия. Органът се е позовал и на
Определение № 1503 от 10.09.2021 год. постановено по адм. дело № 787 от 2021
год. по описа на Административен съд-Пазарджик, влязло в сила на 25.09.2021
год.
За да
постанови обжалвания акт административният орган е взел предвид
обстоятелството, че поради констатиран риск от синдром на родителското
отчуждение в ОЗД при Д“СП“ – гр. Пазарджик е отворен случай за работа. С
направление на Д“СП“ – Пазарджик с № НП/Д-РА-133 от 21.10.2021 год., детето е
насочено да ползва социални услуги в ЦОП към КСУДС-гр. Пазарджик за психологическо
консултиране, с цел преодоляване травмата от загубата на майката и понижаване
тревожността на детето; подготовка и работа с детето за възстановяване на
връзката родител-дете. Въпреки първоначалния отказ от страна на Е. и К. П. да
сътрудничат на Д“СП“–гр. Пазарджик и ползват социални услуги в ЦОП към КСУДС–гр.
Пазарджик, впоследствие същите са депозирали заявления и са насочени да ползват
социални услуги, поради задълбочаващия се синдром на родителско отчуждение и
констатирано навлизане във фаза на травматично - патологична скръб при Е.П.,
което от своя страна оказва влияние върху психо-емоционалното развитие на
малолетното дете. Посочено е, че до момента на
издаване на заповедта бащата К.с не е успял да вземе дъщеря си Е. К.с от дома
на семейство П., тъй като същите са възпрепятствали предаването й на нейния
баща, като единствен законен представител. Детето и бабата и дядото му са насочени
към психологическо консултиране. Описани са и другите мерки, които са
предприети от органа във връзка със случая и сътрудничеството им с други
администрации. Освен това, за да мотивира отказа си, органът се е позовал на
писмо от директора на Дирекция „Международна правна закрила на детето и
международни осиновявания“ към Министерството на правосъдието, приетата във
връзка с Решение № 260041 от 12.02.2021 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик
съдебно - психологическа експертиза, според които не е установено бащата да не
притежава родителски капацитет и морални качества за отглеждането и
възпитанието на Е., а напротив родителят има достатъчен родителски капацитет и
условия да отглежда дъщеря си, няма основания да се иска и да се събира същата
или друга информация за него, включително чрез механизма на сътрудничеството по
чл. 55 от Регламент № 2201 от 2003 год. Изложено е, че по случая не е нужно да
се получи информация от друга държава, съдът се е произнесъл категорично и
окончателно с решение детето да живее с баща си и това решение следва да бъде
изпълнено по административен ред.
Е.
и К. П. са обжалвали отказа на „за“ директора на Д“СП“-гр. Пазарджик пред
по-горестоящия административен орган директорът на Агенция социално подпомагане.
Последният се е произнесъл с Решение № 13-РД06-0005 от 19.01.2022 год. (от л. 80 до л. 82,
включително от настоящото дело), с което на основание чл. 81, ал. 1 от АПК и
чл. 97, ал. 1 от АПК е отхвърлил жалбата на Е. и К. П.
срещу процесния акт като неоснователна. В решението са изложени подробни
мотиви, обосноваващи извода, че не се установяват причини, поради които се е
наложило детето Е. К.с да бъде временно/спешно настанено за отглеждане в
семейството на неговите баба и дядо, по майчина линия. Посочено е, че няма
никакви доказателства в полза на твърдението, че бащата е в невъзможност да
отглежда детето, ноти последното да е било жертва на насилие, което създава
опасност за увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално
или социалното му развитие. На л. 131 и л. 129 от делото е представено известие
за доставяне относно изготвената заповед. От същото се установява, че Е. и К. П.
са я получили на 21.01.2022 год. На 04.02.2021 год. Е. и К. П. са подали
жалбата си до съда.
При
депозиране на жалбата пред съда са представени следните доказателства от заверени
преписи „вярно с оригинала“ от:
-Удостоверение
от 31.01.2022 год., издадено от Фамилна медицина „С-ГП-ПМП“ ООД, гр. Пазарджик,
от което е видно, че Е.Г.П. е прегледана от д-р И. С. и е констатирано, че е
клинично здрава;
-Талон
за здравословното състояние на Е.Г.П. от 31.01.2022 год., установяващ, че
лицето е клинично здраво и с посочени дати на извършени имунизации и
реимунизации;
-Удостоверение
от 31.01.2022 год., издадено от Фамилна медицина „С-ГП-ПМП“ ООД, гр. Пазарджик,
д-р М. С., с констатации за клиничното здраве на К.Д.П.;
-Талон
за здравословното състояние на К.Д.П. от 31.01.2022 год., установяващ, че
лицето е клинично здраво и с посочени дати на извършени имунизации и
реимунизации;
-Удостоверение
от 31.01.2022 год., издадено от Фамилна медицина „С-ГП-ПМП“ ООД, гр. Пазарджик,
д-р М. С., от което е видно, че Е. В. К., на 9 години, боледува от „Изследване
за оценка на състоянието на развитието на юношата“ и е клинично здрава;
-Талон
от 31.01.2022 год. за здравословното състояние на Е. В. К., установяващ, че
лицето е клинично здраво и с посочени дати на извършени имунизации и
реимунизации;
-Договор
№ АБ523658 от
12.01.2022 год., гр. Пазарджик, за предоставяне на електронни съобщителни
услуги на клиента Е.Г.П.;
-Писмо-декларация
от А. К. до С. П. от 21.04.2015 год., изготвен на гръцки език и представен
превод от гръцки на български език от заклет преводач, в което К.с заявява, че
иска С. П. да задържи Е. В. К., с оглед нуждата му да отсъства за период от 6
(месеца);
-Препис от влязло
в сила Определение № 1503 от 10.09.2021 год. постановено по адм. дело № 787 от
2021 год. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което на основание чл.
200, ал. 1 от АПК съдът е отменил по жалба на Е.Г.П.
и К.Д.П. ***, подадена чрез адв. М.П.-изричен отказ на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Пазарджик да се произнесе по отправено искане с молба с
вх. № ДДМ/Д-РА/72 от 21.06.2021 год. за настаняване на дете в семейството на
роднини на основание чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет., обективиран в писмо с изх. №
ДК/Д-РА-649 от 25.06.2021 г. и делото е изпратено като преписка на изпълнителния
директор на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик за
продължаване на производството по отправено искане с молба с вх. № ДДМ/Д-РА/72
от 21.06.2021 год.;
-Удостоверение
изх. № 8 от 12.02.2019 год. за настоящия адрес на Е. В. К. в с. Братаница,
Община Пазарджик, ул. Първа“ № 19;
-Амбулаторни
листове, издадени от д-р М. С. , приложени по настоящото дело от л. 34 до л.
37, включително, удостоверяващи здравословното състояние на Е. В. К. на 10.03.2021
год., 13.05.2021 год., 25.06.2021 год., 28.07.2021 год. и с поставени основни
диагнози съответно: „Гадене и повръщане“ и „Разстройство на настроението
(афективно разстройство)“;
-Заключение
на съдебно-психиатрично освидетелстване на Е. В.
К. от вещо лице д-р Детелина Йорданова Комсийска-психиатър, от гр. Стара
Загора, на 15.10.2021 год., изготвено по искане на адв. М.П. относно
психоемоционалното състояние на детето, от което се установява, че К. страда от
друго емоционално разстройство в детството и е необходимо провеждане на
специализирано лечение и психотерапия;
-Удостоверение
за наследници изх. № 226 от 21.01.2019 год. на Светолозара К. П., разведена,
починала на 29.12.2018 год., оставила наследник по закон дъщеря-Е. В. К.;
-Удостоверение
за раждане на Е. В. К., с посочено място на раждане: Кипър, Никозия, Строволос,
дата на раждане: *** год., с майка С. К. П. и баща А. К.;
-Заверени
преписи „вярно с оригинала“ от 3(три) броя нотариални актове, удостоверяващи
собствеността на Е. и К. П..
Ответната
страна е представила цялата административна преписка, в изпълнение на
Разпореждане № 387 от 21.02.2022 год. постановено по
настоящото адм. дело по описа на същия съд, представляващи следните писмени
доказателства:
-Писмо
с изх. № 12-00-426/21 от 01.12.2021 год. от директора на Дирекция „Междинародна
правна закрила на детето и международни осиновявания“ при Министерство на
правосъдието до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (Д“СП“)–гр.
Пазарджик. От съдържанието му се установява, че във връзка с писмо от
25.11.2021 год. на директора на Д“СП“ – гр. Пазарджик по случая с детето Е. В. К. и искане за
съдействие за извършване на социално проучване в Гърция на бащата А. К., е
посочено, че българският съд е констатирал през месец февруари 2021 год., че
бащата на детето има достатъчен родителски капацитет и условия за отглеждане на
дъщеря си, няма основание да се иска и да се събира същата или друга информация
за него, включително и чрез механизма на сътрудничеството по чл. 55 от
Регламент № 2201 от 2003 год. Отбелязано е, че има постановено
окончателно Решение № 260041 от 12.02.2021 год. постановено по въззивно гр. дело
№ 769 от 2020 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е прекратено
настаняването на детето извън семейството и трябва да живее с баща си, като посоченият
следва да бъде изпълнен по административен ред;
-Писмо от
13.12.2021 год. на председателя на Държавна агенция за закрила на детето, с което уведомява директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Пазарджик, че може да потърси съдействие от Дирекция
„Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ при
Министерство на правосъдието до директора;
-Писмо
от председателя
на Държавна агенция за закрила на детето с вх. №
13-12-00-0162 от 21.01.2022 год. в Агенция социално подпомагане -гр. Пазарджик,
Д“СП“ – гр. Пазарджик, с което уведомяват социалния орган за получено писмо на
14.01.2022 год. от А. К. и отправена от него страна молба за съдействие
във връзка с детето му Е., което се намира при баба си и дядо си по майчина
линия и го задържат неправомерно. Сочат, че следва да се предприемат
необходимите мерки – насочване на Е.П. и К.П., и детето към социална услуга, с
цел адаптиране на детето към баща му, както и да се изпълни влязлото в сила
съдебно Решение № 260041 от 12.02.2021 год.
постановено по въззивно гр. дело № 769 от 2020 год. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик;
-Протокол
за проведена мултидисциплинарна среща по Координационен механизъм за
взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за
взаимодействие при кризисна интервенция, проведена в ОЗД при Д“СП“ – гр.
Пазарджик на 25.11.2021 год. по случая Е. К., с приложен присъствен лист на
участниците. В заключение са посочени два варианта за крайно решение: съдействие
от страна на бабата и дядото за предаване на детето и – поставяне на детето под
мярка „полицейска закрила“ и предаване на бащата;
-Доклад от
Комплекс за социални услуги за деца и семейства – гр. Пазарджик относно Е.Г.П.,
ползваща социална услуга „Психологическо консултиране“ чрез допълнение на
Направление № НП/Д-РА-133 от 21.10.2021 год. с изх. №
СЛ/Д-РА/657-049 от 29.11.2011 год., издадено от Д“СП“ – гр. Пазарджик;
- Доклад от Комплекс за
социални услуги за деца и семейства – гр. Пазарджик относно К.Д.П., ползващ
социални услуги с допълнение към Направление с №
НП/Д-РА-133 от 21.10.2021 год. с изх. № СЛ/Д-РА/657-056 от 06.12.2021 год.,
издадено от Д“СП“ – гр. Пазарджик;
-Доклад от Комплекс за
социални услуги за деца и семейства – гр. Пазарджик относно детето Е. В. К.,
насочена с Направление изх. № НП/Д-РА-133 от
21.10.2021 год., издадено от отдерл „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално
подпомагане“-гр. Пазарджик за предоставяне на социалната услуга:
„Психологическо консултиране за възстановяване връзката родител-дете“;
-Писмо
от директора на Комплекс
за социални услуги за деца и семейства – гр. Пазарджик, изпратено до директора
на Д“СП“-гр. Пазарджик и копие до отдел „Закрила на детето“-гр. Пазарджик, относно
детето Е. В. К., в което е направен изводът, че при наблюдавана среща между
бащата и детето, е наблюдавано спокойствие и стабилно психо-емоционално
състояние при Е.;
-Искова молба
от 25 ноември 2021 год., подадена до Районен
съд – Пазарджик от А. К. против Е.Г. П. и К.Д.П.,
съдържаща искане съдът да постанови съдебен акт, с който да бъдат задължени
ответниците да му предадат непълнолетното му дете Е. В. К.; Определение № 346 от 10.02.2022 год. постановено по гр. дело № 83 от
2021 год. по описа на Районен съд-Пазарджик, с което са конституираните същите
страни в исковото производство и делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 09.03.2022 год.;
-Отговор
на искова молба от името на Е.Г. П. и К.Д.П., в качеството им на ответници по гр. дело № 837 от 2021 год. по описа на Районен съд -Пазарджик
-Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 24.08.2021 год., постановен
от прокурор при Районна прокуратура-Пазарджик, по подадена жалба от А. К., в която са изнесени
данни за неправомерни според него действия на служители в Районно управление на
МВР-Пазарджик;
-Удостоверение с изх. № 89 от 14.02.2022 год., издадено от
ОУ „Христо Смирненски” - гр. Пазарджик;
-Информация
относно учебния процес за периода 2021/2022 год., класни и извънкласни
дейности, занималия по интереси и оценки на Е. В. К., издадена от класен
ръководител Ст. Христоскова при ОУ „Христо Смирненски” - гр. Пазарджик;
-Удостоверение
с изх. № 145 от 2022 год., издадено от СОПД „Пътеки” - гр. Пазарджик;
-Удостоверение
с изх. № 1019-12-292#1 от 07.02.2022 год., издадено от НОИ - ТП - Пазарджик за Е.Г.П.
и Удостоверение с изх. № 1019-12-311#1 /08.02.2022 г., издадено от НОИ - ТП -
Пазарджик за К.Д.П. относно размера на получаваните от тях лични пенсии за
осигурителен стаж и възраст;
-Справка
от НБД „Население“, извършена по служебен път на 11.04.2022 год., от която се
установява, че А.
К. не е регистриран нито с настоящ, нито с постоянен адрес на територията на
страната и няма данни за лицето.
В
хода на съдебното производство са представени следните писмени доказателства:
-Образец
от гръцки документ-декларация за данък върху доходите за данъчната 2019 год.,
издадена на 29.05.2020 год. в орган по приходите в Република Гърция, представен
в оригинал на гръцки език и преведен на български език от гръцки език от заклет
преводач на лице, което не е страна в настоящото съдебно-административно
производство. С представянето на посочения документ и преведен на български
език процесуалният представител на жалбоподателите сочи, че административният
орган не е положил усилия да събере информация относно бащата и неговите
доходи. Това обстоятелство касае бъдещия живот на детето в Република Гърция;
-Социален
доклад с изх. № СЛ/Д-РА/675-129 от 28.03.2022 год., изготвен от директора на
Д“СП“ – гр. Пазарджик, касаещ случая Е. В. К..
-Удостоверение
за семейно положение на А. К. от 11.01.2022 год., представен на гръцки и български език, но
преводът на български език не е удостоверен от преводач, поради което съдът на
основание чл. 185 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ги е изключил от кръга
на доказателствения материал по спора.
В
хода на съдебното производство са приети следните свидетелски показания, които
съдът счита, че са последователни и непротиворечиви.
-От
разпита на свидетелката И. А. Г. се установява, че детето Е. К.с й е племеничка.
Съпругът на лицето е брат на починалата майка на детето. Дава сведения за
живота на детето в с. Братаница, където то живее с бабата и дядото. През 2013
год. майката на Е. се е върнала в страната поради онкологично заболяване, а
през времето на лечението й детето е останало при бащата. През този период майката
е посещавала Република Гърция, за да се вижда с дъщеря си, а след развода с
бащата на детето я е виждала през великденската и коледната ваканция. През 2015
год. майката е взела детето в България, след като бащата е нямал възможност да гледа
Е., защото работел някъде по островите и нямало кой да се грижи за нея. Оттогава
детето живее тук с бабата и дядото. От 2015 год. бащата не е идвал да вижда
детето и не знае да се е обаждал по телефона. Описва, че Е. живее при добри битови
условия, посещава училище заедно с децата на свидетелката и школа по английски
език. Детето има приятели. След загубата на майката детето посещава психолог. След
смъртта на майката, в края на 2018 год., бащата е дошъл в страната за един ден.
После през 2019 год. се е срещал отново с дъщеря си. Детето не знае гръцки
език. През 2021 год. два пъти е идвал да види Е.. При следващите срещи с баща
си детето се е обадило по телефона на вуйна си и я помолила да дойде, защото
искали да я взимат в Гърция. К. е умолявала да не я взимат и след това я е било
страх и е страдала. Детето иска да се вижда с баща си, но той не е положил
грижи и отношение към нея.
-От
разпита на свидетелката Ц. Б. Г. се установява, че същата живее в с. Братаница
и често посещава дома на бабата и дядото. Познава и майката на Е., а докато е
била болна Г. заедно със съпруга й е ходила да вземе детето от Гърция и да го
доведе при майка му. Присъствала е и когато майката е посещавала детето си,
докато е живеело при бащата. Преди Великден 2015 год. пак са ходили до Гърция и
тогава майката е взела детето в България, защото бащата е нямал възможност да
го гледа. От тогава Е. живее в селото. В Гърция бащата живее в една домакинство
заедно с брат си, съпругата на брат му, майка си и баща си, който е болен на
легло. Семейство П. от самото начало, даже и когато майката е била жива,
основните грижи за детето са полагани от бабата и дядото. Бащата не е изплащал ежемесечно
присъдената му издръжка на детето. След смъртта на майката не е идвал много
често при детето. При едно от посещенията му в страната е заявил, че иска да си
вземе детето, но Е. изпаднала в ужас и била получила нещо като паник атака. Бабата
и дядото пред детето не говорят нито хубаво, нито лошо за бащата. При идването
на К. в България тя не е разбирала и не е говорела български език, разбирала е
само гръцки език. При срешите си с бащата си детето разговаря с него като
използва приложение на телефона си, за да извършва превод на думите, които се
използват.
По делото е приета
и не е оспорена съдебно-психологична експертиза на Е. В. К. от вещо лице
магистър психолог. Съдът приема заключението като обективно и достоверно.
Във връзка с
изготвянето й е проведено психологическо изследване и беседа с детето. На
поставените въпросите клиничният психолог дава заключение, че в дома, където е
отглеждана и живее К., чувства закрила, сигурност и обич. Осигурена й е
спокойна атмосфера и грижи за израстването й. бабата и дядото имат потенциал за
възпитанието и отглеждането на детето. Успели са да я съхранят емоционално и
психически. Детето е споделило, че баща й е добър, но не е свикнала с него. Тя
е емоционално привързана повече към дядо си и баба си отколкото към баща си. Обича
цялото семейството П.. Бабата и дядото се стремят да запълнят емоционалната
празнина от загубата на майката. Всяка една значима промяна в семейната
система, всяко едно житейско предизвикателство би довела до реакция от страна
на детето и крие определени рискове за психичното му състояние и развитие. Също
така е направено заключение, че у Е. няма формирани отрицателни представи за
баща й, тя не е казала нищо лошо за него.
Като
доказателства по делото са изискани и приложени гражданско дело № 3177 от 2019
год. по описа на Районен съд-Пазарджик, ведно с въззивно гражданско дело № 769
от 2002 год. по описа на Окръжен съд съд-Пазарджик, по което е постановено
окончателно решение № 260041 от 12.02.2021 год., с което е отменено решение №
260097 от 28.09.2002 год. по гражданско дело № 3177 от 2019 год. на Районен
съд-Пазарджик като вместо него съдът е постановил отмяна на наложената с
решение № 351 от 19.03.2019 год. по гражданско дело № 419 от 2019 год. по описа
на Районен съд-Пазарджик, мярка за закрила на детето Е. В. К., родена на ***
год. в гр. Никозия, Кипър, „настаняване извън семейството“, а именно –
„настаняване в семейство на роднини и близки“, като детето е настанено за
отглеждане в семейството на баба му и дядо му по майчина линия – Е.Г.П. и К.Д.П.,***,
със срок на мярката за закрила „до изменение на обстоятелствата, при които е
наложена мярката за закрила“ и е прекратено настаняването на детето извън
семейството.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лица, които са адресати на
административния акт и имат правен интерес от оспорването по смисъла на чл.
147, ал. 1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд, след изчерпване на административното
обжалване по реда на чл. 81-98 от АПК, при което първоначалният административен
акт е бил потвърден. В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2 изречение
2 от АПК, жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата
е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност да издаде такъв акт, с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. и Заповед № 1303-РД01-0097 от 17.06.2020 год. на Д “СП“-гр. Пазарджик (л. 128 от настоящото дело) за делегиране правомощия на И. А. Г. –„за“ директор на Д “СП-гр. Пазарджик.
Административният
орган е издал заповедта в необходимата писмена форма и изискуемите реквизити по
чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването
й. Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените
правила. Не са налице и нарушения на изискванията по чл. 7 и чл. 35 АПК. Фактите
и обстоятелствата по случая са били изяснени, изготвен е социален доклад,
проведен е Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на
деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна
интервенция, изискано е становище от Министерство на правосъдието, с оглед
международния елемент на случая и са оценени рисковете и нуждите на детето.
Също така административният орган се е позовал на влязло в сила окончателно
решение № 260041 от 12.02.2021 год. постановено по въззивно гражданско дело №
769 от 2002 год. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. Тоест влязлото в сила
съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо (СПН, res judicata)
и решеното в него е окончателно и всички граждани и органи трябва да се
съобразяват с него. В тази връзка следва да се посочват две съдебни осъдителни
решения по делата „Velcheva v. Bulgaria“ и „Bratanova v. Bulgaria“, и двете на
Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), както и с оглед трайната
практика на Съда в Страсбург в тази насока, според която се приема, че
спазването на принципа на правната сигурност, прогласен в чл. 1 от Протокол № 1
от Европейската конвенция за правата на човека и изисква, когато съдилищата са
решили окончателно даден спор, тяхното решение да не се поставя под съмнение,
освен по съществени и убедителни съображения. Оспореният административен акт е
издаден след датата на влизане в сила на окончателното решение на ОС-Пазарджик,
поради което не е в правомощията на издателя на акта да пререшава вече
разрешения спор по настаняване на детето Е. К. в различна насока от
постановеното прекратяване на детето извън семейството. Следва да се отбележи,
че въззивното съдебно решение се изпълни по административен ред и органът с
издаването на процесната заповед е предприел действия по изпълнението му.
Оспорената заповед
не противоречи на материалноправните разпоредби на ЗЗДет. и ППЗДет. Издадена и
с целта на закона.
В разпоредбата
на чл. 25, ал. 1, от т. 1 до т. 6 от ЗЗДет. са изброени основанията за
настаняване на дете извън семейството, а именно: чиито родители са починали,
неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени; чиито родители, настойници или попечители без основателна причина
трайно не полагат грижи за детето; чиито родители, настойници или попечители се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат; когато е жертва на насилие в
семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, в случаите по чл. 11
от Конвенцията от 1996 год.; чиито родители, настойници или попечители са се
съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона
за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо,
психическо, нравствено и социално развитие.
В случая, в нито
една от хипотезите, посочени в чл. 25, ал. 1, от т. 1 до т. 6 от ЗЗДет. не попада
разглежданият казус. Детето Е. К. има жив родител-баща и той не е отказал да
полага грижи за детето си, да го отглежда и възпитава, както и не е лишен от
родителски права, а и не са му ограничени и е известен, то правилно
административният орган се е съобразил с посочената правна норма. Като
основание за издаване на обжалваната заповед административният орган е посочил
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет., според която настаняването на детето
извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага
спешното му отвеждане. Същата кореспондира с описаната фактическа обстановка и
изведените правни изводи, касаещи отказа за настаняване на детето при бабата и
дядото. Предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. детето не следва да
бъде настанявано в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в
социална или интегрирана здравно-осигурителна услуга за резидентна грижа.
По отношение на
оплакванията, че детето се поставя в риск за физическото,
психическото, интелектуалното, нравственото и социалното й развитие, съдът не
ги споделя. Не се доказва, че са налице предпоставките за откриване на случай
за дете в риск, по дефиниция на параграф 1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет.,
поради „Синдром на родителско отчуждение“. „Дете в риск“ по дефиниция на закона
и посочената хипотеза е дете, за което съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психически, нравствено, интелектуално и социално развитие.
От заключението на изготвената експертиза по делото от
вещото лице експерт-психолог се установява, че при детето няма формирани
отрицателни предпоставки за баща му и тя не е казала нищо лошо за него.
Посочено е, че според детето баща й е добър, но не е свикнала с него. Действително
малолетното лице живее при бабата и дядото след смъртта на майката и не е
общувало много с баща си и с оглед езиковата бариера, но социалните работници
са предприели действия по реинтеграция на детето от настоящия му дом-дома на
бабата и дядото към биологичното му семейство, в случая биологичният баща.
Ответната страна е предприела необходимите
мерки в защита интересите на детето-предоставяне на социална услуга, медиация с
участието на психолог, оценка и социален доклад, множество проведени срещи на
базата на социални услуги и осъществяване на срещи между бащата и детето в
защитена среда. Ето защо, при съобразяване на семейната практика и доктрината,
семейството е осигурява най-добрата среда за отглеждане и възпитание на детето,
затова и органите, осъществяващи закрила на детето са насочили усилията си към
приобщаването на Е. К. към семейството й, представлявано от баща й. Връзката
родител-дете не трябва да бъде прекъсвана, а трябва да бъде трайна и
непосредствена. Целта е да се защитят интересите на детето при отглеждането му
до навършване на пълнолетие. Видно от административната
преписка органът е предприел действия по реинтегрирането на детето от настоящото му настаняване-домът на бабата и
дядото му към биологичното му семейство-биологичния баща. От
доказателствата е видно, че ответникът е предприел необходимите мерки в защита
интересите на детето-предоставяне на социална услуга, медиация с участието на
психолог, оценка и социален доклад, множество проведени срещи на базата на социални
услуги.
Предвид
житейската и правната хипотеза, пред която е изправен съдът счита, че следва да
се осигури един от основните принципи, на които се основава закрилата на
детето, съгласно чл. 3, т. 3 от ЗЗДет., а според определението, дадено в
параграф 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. „най-добър интерес на детето“ е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Всички тези
предпоставки, изброени по-горе са взети предвид от органа, издател на оспорения
акт и са съобразени с целта на закона.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли предвид липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Съобразно изхода на спора на ответника следва да се присъдят
разноски в размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, определен
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, в размер на 100, 00 (сто лева).
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд-Пазарджик,
р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Г.П.,
ЕГН ********** и К.Д.П., ЕГН **********, и двамата от с. Братаница, Област
Пазарджик, ул. „Първа“ № 19, подадена срещу Заповед № ЗД/Д-РА-142 от
17.12.2021 год., издадена от „за“ директора на Дирекция „Социално подпомагане“–гр. Пазарджик,
съгласно Заповед № 1303-РД01-0097 от 17.06.2020 год. на Д “СП“-гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Е.Г.П.,
ЕГН ********** и К.Д.П., ЕГН **********, и двамата от с. Братаница, Област
Пазарджик, ул. „Първа“ № 19 да заплатят на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.
Пазарджик сумата, в общ размер възлизащ на 100, 00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
- дневен срок от съобщаването му.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ : (П)