ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Гр.Сливен, 11.03.2021г
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на единадесети март , през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 62 по описа за 2021г, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са преки искове
на увредено лице срещу
застрахователя по риска “гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за заплащане
на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ / в сила от 01.01.2016г/.
Процесуална предпоставка за допустимост
на исковете е предявяването им след изтичане на тримесечния срок по чл. 498 ал.3 КЗ, считано от датата на получаване на писмената застрахователна
претенция.
Разпоредбата на чл. 380 КЗ въвежда
задължително предявяване на претенцията пред застрахователя преди съдебното й предявяване.
Допустимостта на прекия иск се обвързва
от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите и изтичането на
тримесечния рекламационен срок, считано от
предявяване на претенцията пред застрахователя.
Изтичането на този 3-месечен срок е предпоставка за възникване правото на
иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите, а за спазването
му съдът следи служебно.
Следователно,
прекият иск по чл. 432 КЗ е допустим само след изтичането на тримесечния срок и
това становище се възприема в съдебната практика . Липсата на
доказателства за изтичането на срока по чл. 498 ал.3 КЗ, също води до
недопустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
В
този смисъл е постановено определение №156/24.03.2017г по ч.т.д.№ 306/2017г на
ВКС, второ т.о.
В настоящия случай, исковата молба не съдържа
никакви твърдения относно изпълнение на процедурата по чл. 380 КЗ. Приключването
й е от значение не само за допустимостта на прекия иск, но и за определяне на
началния момент, от който се дължи законна лихва за забава, като в ИМ няма
изложени твърдения защо се претендира лихва от 03.12.2020г.
В допълнителната молба от
09.03.2021г, ищецът твърди, че застрахователят е сезиран с неговата писмена
застрахователна претенция на 01.02.2021г,
видно от представеното по делото известие за доставяне.
От самото известие за
доставяне е видно, че изпращането е на дата 28.01.2021, е получаването от
застрахователя е на 01.02.2021г.
Видно представеното към
молбата от 09.03.2021г писмо на застрахователя с изх. № Д-92-286/12.02.2021г, същият уведомява ищеца, че за да се произнесе
по претенцията, са му необходими
допълнителни документи във връзка
с образуваното досъдебно производство.
Съдът, с оглед твърденията и представените
доказателства, приема, че претенцията на
пострадалото лице е получена от застрахователя на 01.02.2021, като до
предявяване на настоящия иск - 05.02.2021г, не са изминали три месеца, което прави исковете му процесуално
недопустими.
Съгласно разпоредбата на
чл. 13 ГПК, щом съдът констатира, че иска е недопустим, връща исковата молба.
Молбата от 09.03.2021г съдържа алтернативно
искане за спиране на производството по делото до изтичане на 3-месечния срок.
Съдът не може да спре производството
по делото на соченото основание, тъй
като същото не е измежду предвидените в чл. 229 ал.1 ГПК основания за спиране.
На
основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 62/2021г по описа на СлОС,
поради недопустимост на предявените
преки искове по чл. 432 КЗ.
ВРЪЩА исковата молба на Е.Д.Г. ***, с ЕГН –
********** и съдебен адрес: **********, чрез
адв.П. К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е.Д.Г. за спиране на производството по
настоящото дело до изтичане на тримесечния рекламационен срок по чл. 498 ал.3 КЗ.
Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба пред Апелативен съд-
Бургас, в 1-седмичен срок от съобщаването на ищеца по съдебен адрес.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: