№ 4324
гр. Варна, 21.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502379 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 60092/01.09.2022 год. по рег. на РС-Варна, подадена от
Н. Х. М. от гр. Варна, срещу Решение № 2443/21.07.2022 год., постановено по гр. дело №
15173/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата му по чл. 250 ГПК с вх.
№ 42305/23.06.2022 год. по рег. на РС-Варна за допълване на Решението № 1332/10.05.2022
год., постановено по гр. дело № 15173/2021 год. по описа на РС-Варна и за произнасяне по
въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В жалбата срещу Решението № 2443/21.07.2022 год., постановено по гр. дело №
15173/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлено искането на ответника по иска
за развод Н. Х. М. за допълване на основното решение, са наведени оплаквания, че е
неправилно и незаконосъобразно като се настоява за отмяната му и за постановяване на
друго, с което въззивният съд да се произнесе и по въпроса за вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
В писмен отговор насрещната страна П. С. М. – ищец по иска за развод, чрез
процесуален представител, счита жалбата за неоснователна и настоява да бъде отхвърлена.
Твърди, че след като на дата 15.12.2021 год. ответникът е предявил насрещен иск за развод
поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата, с молба от
дата 01.03.2022 год. е заявил, че не поддържа предявения насрещен иск. Счита, че след като
липсва предявен от ответника насрещен иск за развод по вина на съпругата – ищца, а
последната е поискала да не се изследва въпроса за вината, не е възможно съдът да допълни
решението си и да се произнесе относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, т. е., решението не е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, който макар и
именуван решение, по същността си е определение с преграждащ по – нататъшното
развитие на производството характер – определение, с което се прегражда развитието на
производството по молбата по чл. 250 ГПК. Това е така, защото непълнотата на решението,
чието допълване е поискано, е специфична процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните за допустимостта на молбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК, тъй като при липсата на
непълно решение, липсва и правен интерес от неговото допълване, а правният интерес от
1
съдебна защита е условие за допустимостта на всяка подадена до съда молба – в този смисъл
е съдебната практика – Определение № 110/21.03.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 76/2011
год., Първо г. о.; Определение № 169/27.04.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 112/2011 год.,
Първо г. о. и др./, както и правната доктрина (Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В.
Попова, Р. Иванова „Българско гражданско процесуално право“, Девето издание, изд. Сиела,
С., 2012 г., стр. 518).
Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и обстоятелството, че при
инстанционен контрол на акт на съда, с който е отказано допълване на решение по подадена
молба по чл. 250 ГПК, в случай, че горната инстанция счете, че този акт е неправилен (т. е.,
приеме, че действително решението на долустоящия съд е непълно по смисъла на чл. 250
ГПК и неправилно е било отказано допълването му чрез постановяване на допълнително
решение), тя не може да допълни решението на долустоящия съд, а следва да отмени акта и
да върне делото на съда за постановяване на допълнително решение. Т. е., последиците са
същите, като при отмяна на определение с преграждащ развитието на производството
характер и връщането му на долустоящия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
От изложеното е видно, че актът на съда, с който е отказано допълване на
постановено решение по подадена молба по чл. 250 ГПК за допълването му, независимо как
е именуван, по същността си е определение с преграждащ по – нататъшното развитие на
производството характер, поради което и защитата против него е по реда на Глава ХХІ-ва от
ГПК – чрез обжалването му с частна жалба.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
Производството по гр. дело № 15173/2021 год. е образувано по предявен от съпругата
П. С. М. против съпруга Н. Х. М. иск за прекратяване на сключения помежду им на
09.05.1992 год. граждански брак с развод, поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство. В исковата си молба ищцата е заявила, че не желае съдът да се
произнася по въпроса за вината за твърдяното от нея дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, а в евентуалност – в случай, че ответникът твърди, че дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е настъпило по вина на ищцата, да се приеме, че това е по вина на
двамата съпрузи.
В писмения си отговор по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска за развод, навел е
твърдения за факти, които според него сочат на временен разрив, но не и че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Навел е и твърдения за факти относно
противобрачни прояви и поведение на ищцата. Отправил е искане искът за развод да се
отхвърли, а в случай, че искът за развод бъде уважен – да се приеме, че вината за дълбокото
и непоправимо разстройство на брачните отношения е на ищцата.
С писмения си отговор ответникът е предявил и насрещен иск за развод поради
настъпило в брака на страните дълбоко и непоправимо разстройство. В исковата си молба, с
който е предявил насрещния иск за развод, Н. М. е изложил същите твърдения за факти
относно брачни провинения на ищцата, изложени и в писмения му отговор на исковата
молба. Поискал е прекратяване на брака с развод поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на съпругата.
В изпълнение на дадени му от съда указания по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК относно
предявения насрещен иск за развод, с молба от 01.03.2022 год. ответникът е заявил, че не
поддържа насрещния иск за развод, а поддържа подадения от него отговор на исковата
молба. С молбата си от 01.03.2022 год. ответникът е отправил искане при евентуално
уважаване на иска за развод, съдът да се произнесе и по въпроса за вината и че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака (в случай, че съдът установи, че такова е
налице) е на съпругата – ищца.
С оглед молбата на ответника от 01.03.2022 год., с протоколно определение от
10.03.2022 год. районният съд е прекратил производството в частта му по предявения от
2
съпруга Н. М. насрещен иск за развод.
С решението си № 1332/10.02.2022 год. по гр. дело № 15173/2021 год. РС-Варна е
уважил иска, прекратил е брака на страните с развод поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство; не се е произнесъл по въпроса за вината.
С молба с вх. № 42305/23.06.2022 год. по рег. на РС-Варна ответникът Н. М. е
поискал допълване на Решението № 1332/10.05.2022 год., постановено по гр. дело №
15173/2021 год. по описа на РС-Варна като съдът се произнесе и по въпроса за вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
С Решение № 2443/21.07.2022 год., постановено по гр. дело № 15173/2021 год. по
описа на РС-Варна (по същността си определение с преграждащ по – нататъшното развитие
на производството характер) молбата е отхвърлена по съображения, че липсва изрична вина,
която да е довела до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и поради това,
че не е разглеждан насрещен иск за развод.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Според ал. 3 на чл. 49 от СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това.
Искането на някой от съпрузите съдът да се произнесе и относно вината за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака, при положение, че такова разстройство е налице,
трябва да е изрично, но не е необходимо да бъде заявявано под формата на насрещен иск.
Достатъчно е искането да бъде отправено и с отговора на исковата молба (при наведени
твърдения за виновно поведение на другия съпруг), както е и в настоящия случай – искането
е направено още в отговора на исковата молба, повторно заявено и в молбата на ответника
от 01.03.2022 год. Това е достатъчно да ангажира съда да се произнесе и по въпроса за
вината.
При направено искане за произнасяне и по въпроса за вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, когато съдът установи, че никой от съпрузите няма
вина за разстройството на брака (в каквато насока са част от съображенията на районния
съд), той следва да отрази в диспозитива този си извод, като изрично посочи, че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен по обективни причини, т. е., по причини, които не могат
да се вменят във вина на нито един от двамата съпрузи.
Като е отхвърлил молбата по чл. 250 ГПК с вх. № 42305/23.06.2022 год. по рег. на РС-
Варна за допълване на Решението № 1332/10.05.2022 год., подадена от ответника по иска за
развод Н. М. и за произнасяне и по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, РС-Варна е постановил неправилен акт, който следва да бъде
отменен и делото да се върне на РС-Варна за постановяване на допълнително решение по
реда на чл. 250 ГПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2443/21.07.2022 год., постановено по гр. дело № 15173/2021
год. по описа на РС-Варна, по същността си определение с преграждащ по – нататъшното
развитие на производството характер и
ВРЪЩА делото на РС-Варна за постановяване на допълнително решение по реда
на чл. 250 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4