Решение по дело №370/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 185
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20221200600370
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Благоевград, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221200600370 по описа за 2022 година
С присъда №60013/09.02.2022 год., постановена по н.ч.х.д. № 51/2021
год. на Районен съд – Гоце Делчев, подсъдимата Х. М. М. е призната за
виновна в това, че на 09.12.2017 год., около 12.00 – 12.30 часа, в с. С, общ.
Гърмен, обл. Благоевградска, на входа на гаража на частния тъжител Р. С. А.
от същото село, го нарекла „мръсник“ и „престъпник“, думи унизителни за
честта и достойнството му, изречени публично пред повече от 10 човека от
селото – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.78а от НК М. е освободена от наказателна
отговорност като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 000 /хиляда/ лева. Със същата присъда Х. М. е оправдана да е обидила
А., използвайки изразите „дано те хване рак“, „гръм да те удари, главата ти да
се пръсне“, „да умреш дано“ и „всичко ще се блъсне“.
Освен това, подсъдимата е осъдена да заплати на пострадалия сумата от
800 /осемстотин/ лв., представляваща обезщетение за причинените на
последния неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на деянието до окончателното й изплащане, а
над уважения размер претенцията е отхвърлена като неоснователна.
1
Като последица от осъдителната присъда на първата съдебна инстанция
М. е осъдена да заплати на А. сумата от 12 /дванадесет/ лева разноски по
делото, а по сметка на РС – Гоце Делчев сумите от 50 /петдесет/ лева
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 12,24
/дванадесет лева и двадесет и четири стотинки/ лева разноски по делото.
Жалба срещу присъдата е депозирана от името на подсъдимата Х. М.
М., която счита, че е неправилна и незаконосъобразна, защото от събраните
доказателства се установява нещо различно от приетото от ГДРС. Според
нея, при правилна преценка на гласните доказателства, се установява, че А. е
проявил на инкриминираните дата и място агресия срещу М., за което е
осъден по образуваното срещу него дело от частен характер. Обиди от нейна
страна не са отправяни, което е видно от показанията на съпруга й И М, чийто
показания са прочетени поради настъпила смърт. Неправилно са кредитирани
показанията на св. О Б, който в качеството му на кмет на с. С е признат за
виновен в извършване на престъпление от общ характер във връзка със
заверка на подписа на М.. В тази връзка се иска отмяна на осъдителната част
от присъдата и признаването на подсъдимата за невиновна по повдигнатите
от частния тъжител обвинения.
В съдебно заседание защитникът и заяви от нейно име, че желае
наказателното производство срещу нея да бъде прекратено поради изтекла
давност за наказателно преследване. Налице са основания за цялостно
отхвърляне на предявения граждански иск, тъй като според адвоката липсват
доказателства, които да установяват претендираното от пострадалия.
Въззиваемият Р. А. не се явява и не изразява становище по депозираната
въззивна жалба.
Окръжният съд, след запознаване с материалите по делото и отчитайки
направеното изявление от защитника на подсъдимата М. за прекратяване на
воденото срещу нея наказателно производство поради изтекла давност,
намира от фактическа и правна страна следното:
С тъжба от името на частния тъжител Р. С. А. подсъдимата Х. М. М. е
обвинена в извършване на престъпление от частен характер, квалифицирано с
разпореждането на съда по чл.252, ал.4 от НПК като такова по чл.148, ал.1,
т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Деянието, според изложеното в тъжбата и
разпореждането на съда е извършено на 09.12.2017 год., когато посочените
2
обидни квалификации срещу частния тъжител са изречени от подсъдимата
публично. По същото обвинение с атакуваната присъда се е произнесъл и
първостепенният съд, осъждайки М. за част от повдигнатото й обвинение.
Приетата от съда правна квалификация на изложените твърдения в
тъжбата от страна на частния тъжител предвижда наказание „глоба“ от 3 /три/
до 10 /десет/ хиляди лева и „обществено порицание“. Съобразно волята на
законодателя, изразена в чл.79, ал.1, т.2 от НК, наказателното преследване се
изключва, когато изтече предвидената от закона давност. Според чл.80, ал.3
от НК давността за преследване започва да тече от момента на довършване на
престъплението /за конкретния казус/, а разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК
го определя в рамките на три години. С действия на надлежните органи за
наказателно преследване на лицето давността се прекъсва /виж чл81, ал.2 от
НК/ и започва да тече нова давност. Тази правна възможност е ограничена от
чл.81, ал.3 от НК, според която „Независимо от спирането или прекъсването
на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член“.
Изхождайки от определения давностен срок в чл.80, ал.1, т.5 от НК в размер
на три години, т.нар. абсолютна давност за наказателното преследване на
лице, обвинено в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с
чл.146, ал.1 от НК е в рамките на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца.
Съпоставяйки този срок с датата на деянието, посочена в тъжбата и
атакуваната присъда, може да се заключи, че давността за преследване на
подсъдимата М. по повдигнатото й обвинение изтича на 09.06.2022 год.
От друга страна, чл.24, ал.1, т.3 от НПК предвижда задължително
прекратяване на наказателното производство при изтекла давност, освен ако
подсъдимият направи искане то да продължи /чл.24, ал.2/. В проведеното
открито съдебно заседание на 21.09.2022 год., пред въззивния съдебен състав,
защитникът на М. адвокат К. изрично заяви от нейно име, че иска
наказателното производство срещу нея да бъде прекратено, ако са налице
условията за това и не желае неговото продължаване.
Отчитайки направеното изявление от името на жалбоподателката М.,
както и изтеклата абсолютна давност за наказателното й преследване,
Окръжният съд намира, че на основание чл.334, т.4 от НПК атакуваната
присъда в наказателната й част следва да бъде отменена и наказателното
3
производство срещу нея прекратено на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК във
вр. с чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Към датата на постановяване
на въззивното решение е изтекъл срок, надвишаващ максимално допустимите
в случая 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца за наказателно преследване на
лицето.
По отношение на предявения граждански иск за обезщетение на
причинени на частния тъжител неимуществени вреди от извършеното
престъпление, съдилищата дължат отговор, независимо от изтеклата в случая
давност за наказателно преследване. В тази връзка и отчитайки
необходимостта от излагане на кратка фактическа обстановка на база на
събрания доказателствен материал, въззивната инстанция по отношение на
въпросите има ли извършен деликт по смисъла на ЗЗД, извършен ли е виновно
и противоправно, причинил ли е вреди и в какъв размер, както и налице ли е
причинна връзка между него и щетите, намира следното:
Пострадалият Р. А. и Х. М. са съседи в с. С, обл. Благоевградска, и са
съсобственици на УПИ, в който са построени жилищни сгради. До сградата
на А. има построен гараж, който М. и покойният й съпруг оспорвали като
незаконен. По този повод имало заведено между тях гражданско дело, а
отношенията им били силно влошени. На 09.12.2017 год., около 12.00 ч. –
12.30 часа, М. и съпругът й пристигнали в с. С като паркирали автомобила си
пред входната врата на имота им. Малко след това се приближил частният
тъжител, който помолил колата да се премести, защото му пречи. М му
отказал и си влязъл в къщата, а съпругата му, която чула случващото се,
излязла на улицата. Двамата се скарали като наблизо се намирали свидетелите
А., брат на частния тъжител, О Б, Г Б и Е П. Конфликтът между подсъдимата
и частния тъжител ескалирал и А. тръгнал да се прибира в къщата си, а
жената го последвала, наричайки го „мръсник“ и „престъпник“. Отделно от
това отправила към него и клетви, описани в тъжбата. Присъстващите
наблизо свидетели възприели случилото се, включително и отправените
обидни думи към частния тъжител.
Тази фактическа обстановка се установява във връзка с гражданската
претенция на А. срещу подсъдимата. Безспорно следва да се посочи, че
изброените по-горе свидетели са възприели и съответно чули отправените
реплики от подсъдимата към частния тъжител. О Б и съпругата му Г Б се
4
приближавали към мястото на инцидента, имали са възможност и съответно
са възприели случилото се. Основания за недоверие към показанията им не са
налице, включително и по изтъкнатия във въззивната жалба аргумент за
предходно осъждане на Балдев поради заверен подпис на М.. Такива
доказателства по делото не са представени, а и аргументите са изтъкнати едва
пред въззивната инстанция, след изслушването на свидетелите и субективната
преценка от подсъдимата, че заявеното от тях не е в нейна полза. Липсват
основания да не бъдат кредитирани показанията и на св. Е П и св. В А.. И
двамата са възприели използваните от подсъдимата и посочени по-горе
изрази, с които е показала отрицателното си отношение към пострадалия.
Независимо, че последният от свидетелите е негов брат, от показанията му е
видно, че добросъвестно е посочил до какъв момент е наблюдавал ситуацията
и какво точно е чул, без никакви преувеличения, което се установява при
съпоставката на показанията му с тези на останалите кредитирани свидетели.
В случая не без правно значение са и показанията на свидетеля Р М, който в
качеството си полицейски служител многократно се занимавал с подсъдимата
по нейни жалби или такива срещу нея, описвайки я като изключително
конфликтна личност, която се карала с всичките си съседи. В съвкупност
изложеното от изброените свидетели позволява да се заключи, че на
инкриминираните с тъжбата и място дата и час, М. е използвала посочените
по-горе обидни квалификации срещу съседа си Р. А.. Безспорно в случая е
установено и обстоятелството, че обидите са изречени на публично място и в
присъствието на повече хора.
На тази основа напълно основателно ГДРС е приел, че изречените от
подсъдимата изрази срещу частния тъжител /“мръсник“ и „престъпник“/
представляват обидни квалификации, които запълват състава на чл.148, ал.1,
т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. По естеството си те изразяват негативното
отношение на дееца към съответния субект и съответно засягат неговата
самооценка. В този смисъл и след прекратяване на наказателното
производство срещу М. може да се приеме, че с посочените изрази тя
противоправно е засегнала и то публично, в негово присъствие, пострадалият
Р. А., чието достойнство е пострадало с оглед претърпяното пред
съгражданите му унижение. Изпитаните от него морални болки и страдания
според ЗЗД се обезвъзмездяват от съда по справедливост и определената от
първата съдебна инстанция сума от 800 /осемстотин/ лева се явява справедлив
5
еквивалент на преживяното. Правилно е присъдена и претендираната от
частния тъжител законна лихва върху посочената сума, считано от датата на
деянието до окончателното й изплащане и съответно отхвърлен гражданския
иск над уважения размер като неоснователен.
Законосъобразно в тежест на призната за виновна подсъдима са
възложени държавната такса върху уважения размер на гражданския иск и
сторените по делото разноски. Затова и проверяваната присъда в
гражданската й част следва да бъде потвърдена.
На база изложеното по-горе и на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК във
вр. с чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №60013/09.02.2022 год., постановена по н.ч.х.д. №
51/2021 год. на Районен съд – Гоце Делчев в частта, с която се е произнесъл
по повдигнатото срещу Х. М. М. обвинение за престъпление по чл.148, ал.1,
т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК и прекратява наказателното производство в
тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалата й част.
Решението в частта, с която се прекратява воденото срещу М.
наказателно производство, може да бъде обжалвано пред ВКС в 15-дневен
срок от уведомяване на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6