РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. ЛЕВСКИ , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20214410200048 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба от В. И. Й. от с.М., обл.П.,,
чрез пълномощника й адв. Р. Р. от АК Плевен против НП № 14/22.12.2020 г.
на Кмета на Община Левски. В жалбата не се твърди, че обжалваното НП е
неправилно и незаконосъобразно и че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното НП.
За ответника по жалбата – редовно призован не се явява представител,
не е изразено становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
1
Видно от представеният по делото акт за установяване на
административно нарушение е, че същия е съставен на 18.12.2020 г., затова,
че на 18.12.2020 г., 10.30 часа в с.М., община Л., област П., В. И. Й. в
продължителен период от време /повече от 6 месеца/ не спазва елементарни
санитарно-хигиенни условия и законовите изисквания при отглеждане на
домашен любимец – куче: - поводът, с който е вързано кучето е по-къс от пет
метра и не осигурява нужното пространство на животното за разходка и
движение; - мястото за подслон е стара плевня, която се намира плътно до
оградата със съседите, в резултат на което звукът от лаенето на кучето се чува
от тях, дори и когато са вътре в къщата, и така смущава тишината и
спокойствието им. Посочено е, че с бездействието си – липса на достатъчно
грижа г-жа Й. е нарушила императивна норма – чл. 34 ал. 4 от Закона за
защита на животните, според която: „на кучета, които се отглеждат предимно
вързани, се осигурява 5 метра тел /въже/ за свободно движение, както и
ежедневна разходка“.
Представено е и обжалваното НП, с което за посоченото в акта
нарушение, на В. И. Й. е наложено административно наказание – глоба в
размер на 100 лв. на основание чл. 68 ал.1 пр.1 от ЗЗЖ.
Видно от отразеното в акта е че същия е съставен от А. С. Г. на
длъжност мл. експерт ЕФПОП, Дирекция „Г и А“ при Община Левски, на
основание Заповед № 705/27.08.2019 г.
Към материалите по делото на л. 35 е представено копие от Заповед
№705/27.08.2019 г. издадена от Кмета на община Левски.
Съгласно разпоредбата на чл. 70 ал.1 от ЗЗЖ „Нарушенията по този
закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от
българската агенция по безопасност на храните, съответните служители на
министерството на околната среда и водите, регионалните инспекции по
околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по горите или
инспекторите по екология към общината, или упълномощено от кмета лице,
съобразно тяхната компетентност.“
Видно от цитираната по-горе заповед е, че със същата А. С. Г. и други
лица от Община Левски са определени да осъществяват контрол чрез
2
периодични проверки, както и проверки по постъпили молби, жалби и
сигнали за нарушение на правилата за защита на животните и неспазване на
задълженията на притежателите на домашни любимци и кучета за служебни,
ловни и други цели и да съставят актове при установяване на
административни нарушения.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява,
че оправомощеното лице - А. С. Г. има компетентности и познания свързани
с: отглеждането и опазването живота, здравето, доброто състояние на
животните, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко
отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени
с техните физиологични и поведенчески особености. По делото е представено
удостоверение за юридическа правоспособност на св. Г., но не и
доказателства установяващи компетентност в посочената по-горе сфера от
обхвата на Закона за защита на животните. Не случайно в първите
предложения на разпоредбата на чл. 70 ал.1 законодателя е посочил
ветеринарни лекари, съответни служители от МОСВ, РИОСВ, РИГ или
инспектори по екология, за които във връзка с професионалната им дейност е
необходимо да имат познания за това какви грижи и условия за необходими и
какво е правилното отношение към животните, с оглед видовите им
особености, и за постигане целите на законодателя за защитата им и
осигуряване на подходящи грижи и условия, които да са съобразени с техните
физиологични и поведенчески особености, каквито са целите на ЗЗЖ
визирани в чл. 1и 2 от същия закон.
Предвид изложеното, съдът приема, че възражението от процесуалния
представител на жалбоподателя е основателно и следва да бъде прието, че
АУАН е издаден от лице, без необходимата компетентност в областта по
отглеждането и опазването на животните.
По делото в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя А.
С. Г. и свидетеля при съставянето на акта Л. М. К., които дават показания във
връзка с установеното от тях при посещение на място, както и В. П. П. – който
дава показания във връзка с това, че е свидетел на отказа на
жалбоподателката да й бъде връчен акта.
3
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и К. е, че в
акта е посочено, че повода, с който е било вързано кучето не е имал 5 метра,
но до този извод са стигнали по предположение – „на око“, а не след
измерване на повода.
По делото не са представени доказателства от които да се направи
извода, дали в настоящия случай се касае до животно /куче/, което се
отглежда предимно вързано. Действително към момента на посещение на
място кучето е било вързано, но това не отговаря на въпроса дали това е
начина на отглеждането му или същото е било вързано по този начин само
към момента на проверката или само за известен период от време. Съгласно
разпоредбата на чл. 34 ал. 4 от ЗЗЖ изискването за дължина от 5 метра на тел
/въже/ за свободно движение, както и за ежедневна разходка е по отношение
на кучета, които се отглеждат предимно вързани.
Предвид изложеното, съдът приема, че съставения АУАН е издаден от
лице, непритежаващо необходимата компетентност, макар и да е налице
изричното му оправомощаване от Кмета на Община Левски и преди съставяне
на акта не са изяснени всички обстоятелства, във връзка с нарушението, за
което е съставен акта. Както се посочи по-горе преценката относно метрите
на повода е извършена „на око“, и не е изследвано обстоятелството дали това
конкретно животно се отглежда „предимно вързано“, за да се преценява
въпроса дали дължината, на телта или въжето за свободно движение отговаря
на изискванията на закона. Към делото е представен протокол от 18.12.2020
г. с час на съставяне - идентичен с посочения час в АУАН. От същия
протокол се установява, че е посетен адрес в гр. Левски, а не в с. Малчика,
според отразеното в акта. Установява се също така, че комисията състояща се
от лицата посочени като актосъставител и свидетел при съставяне на акта в
АУАН е предложила на В.Й. да се състави акт за адм. нарушение на чл. 34 ал.
4 от ЗЗЖ. Видно от АУАН е че същия е съставен на същата дата и в същия
час против В.Й., от който се установява, че е акта е написан на компютър и на
места е допълнен с ръкописно изписан текст, а от показанията на акта се
установява, че акта е бил предварително съставен /подготвен/, като място при
проверката е дописан на ръка в присъствието на жалбоподателката.
Неминуемо следва въпроса кога е написан протокола с посочените в него
констатации и предложението за съставяне на АУАН.
4
Предвид изложеното и всички представени по делото доказателства,
съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14/22.12.2020 г., издадено от Кмета на Община
Левски, с което на В. И. Й. от *******, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 68
ал.1, пр.1 от Закона за защита на животните, за нарушение по чл. 34 ал.4 от
ЗЗЖ, за което е съставен АУАН № 12/18.12.2020 г., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5