№7/15.01.2021
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 736/
2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
e по реда на чл. 39 от ЗЗЛД във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на
Т.Н.Д.,***,
подадена чрез адв. Т.Ц. – САК, срещу Писмо изх. № 9400 – 657/ 31.10.2019 г. на
Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, представляващо изричен отказ
да уважи искане по Заявление с вх. рег. № 94 – 00 – 657/ 23.10.2019 г. до
Агенция по вписванията за изтриване на лични данни, съдържащи се в публикувания
дружествен договор на „***“ ООД в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
Жалбоподателят
счита, че отказът е издаден при неправилно приложение на материалния закон.
Иска същият да бъде отменен и Агенция по вписванията да бъде задължена да
заличи личните му данни в качеството му на съдружник в „***“ ООД с ЕИК ********,
съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на дружеството.
Претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. На 15.07.2020 г., чрез
пълномощника си, адв. Т.Ц., САК, представя по делото молба (л. 110 – 118), в
която подробно излага своето становище по спора. Поддържа направените с жалбата
искания. Възразява за прекомерност на евентуално претендирано от ответника
възнаграждение за юрисконсулт. Прилага договор за безплатна правна помощ,
списък по чл. 80 ГПК, молба за отправяне на преюдициално запитване, по която
съдът се е произнесъл вече с протоколно определение в съдебно заседание. С вх.
№ 2248/ 21.09.2020 г. представя молба, с която отново изразява становище по
спора и настоява да бъде уважена жалбата. (л. 163 – 166)
Ответникът
по оспорването – изпълнителен директор на Агенция по вписванията, в съдебно
заседание редовно призован, не се явява и не се представлява. С вх. № 208/
23.01.2020 г., чрез юрисконсулт И.Т., надлежно упълномощена, представя молба,
представляваща писмен отговор по жалбата, с която оспорва жалбата и настоява да
бъде оставена без уважение. Моли, в случай на уважаване на жалбата, да бъде
намален размерът на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
до предвидения по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер. Заявява искане за юрисконсултско възнаграждение. (л. 80
– 82) На 14.08.2020 г. и 03.12.2020 г. представя Писмени бележки, в които
излага съображения за неоснователност на жалбата.(л. 154 – 161; л. 203 – 223)
Административен
съд - Добрич, като прецени заявените в жалбата доводи и съображения и въз
основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На
23.10.2019 г. с вх. № 94 – 00 – 657 (л. 16) Т.Н.Д. е подала до Агенция по
вписванията в качеството ѝ на „администратор на лични данни“Заявление (л.
16) за изтриване на лични данни. Посочила е, че в публикувания в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) дружествен
договор на „***“ ООД, в което е съдружник, са публично достъпни личните данни
на всички съдружници, а именно: имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването
ѝ, дата на валидността ѝ, постоянен адрес. Поради обстоятелството,
че тези лични данни са публично достояние на неограничен кръг от хора, е
заявила, че това предизвиква у нея безпокойство. Посочила е, че според нея не е
налице законово основание администраторът на лични данни да обработва данните ѝ
чрез публикуване/ обявяване до неограничен кръг от хора, тъй като този факт
създава опасност за личната й неприкосновеност и възможност трети
недобросъвестни лица да използват тези лични данни за противозаконни цели. По
тези съображения е поискала личните ѝ данни, съдържащи се в публикувания
дружествен договор, да бъдат изтрити/ заличени по начин, по който да не бъде
идентифицирана пред трети лица. Добавила е, че ако органът приеме, че е
предоставила личните си данни на основание чл. 13, ал. 9 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, то да
се счита, че оттегля съгласието си личните ѝ данни да бъдат обработвани
чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на „***“ ООД до
неограничен кръг от хора.
На
31.10.2019 г. с писмо изх. № 94 – 00 – 657 ответникът е уведомил Т.Д. за реда,
по който се извършва вписване в Търговския регистър.(л. 12 – 13) Посочил е фактите,
свързани с извършване на вписване на промени по партидата на „***“ ООД чрез подадено
заявление с приложен дружествен договор, но без препис на такъв със заличени
лични данни, съгласно чл. 13, ал. 6, изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Указал е възможността
да бъде заявено последващо обявяване на препис от дружествен договор със
заличени лични данни, но чрез подаване на заявление по образец от регистърно
задълженото лице, а именно от управителя на дружеството и то след внасяне на
държавна такса съобразно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по
вписванията. В писмото, обективиращо отказ, не се съдържа срок за обжалване. Отказът
е изпратен на посочения в Заявлението адрес за кореспонденция с препоръчано
писмо, с обратна разписка. Разписката е върната с отбелязване „непотърсен“. В Заявлението
е посочен и постоянен адрес, на който съобщаване не е извършвано.
Предвид
така установената фактическа обстановка и след служебна проверка на основание
чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от лице с доказан правен интерес от оспорването, адресат на
акта, в предвидения от закона срок.
Оспореният
отказ притежава характеристиките на индивидуален административен акт, като с
него е отказано да бъде уважено искането на жалбоподателката, отправено чрез съответното
Заявление, с оглед на което са засегнати нейни законни интереси. Изпълнено е и
условието да не е налице висящо производство пред Комисията за защита на
личните данни за същото нарушение с оглед разпоредбите на чл. 39, ал. 4 от
ЗЗЛД.(л. 231 – 232)
Настоящият
състав счита, че е спазен и срокът за подаване на жалбата, доколкото
съобщаването на същия е нередовно. Както беше посочено по – горе, в самото
писмо липсва отразяване за срок на обжалване и пред кого подлежи на обжалване
издаденият акт. Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 АПК, когато в
административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред
кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване
по този дял се удължава на два месеца. Отказът е издаден на 31.10.2019 г., а
жалбата е постъпила в съда на 12.12.2019 г. За пълнота следва да се отбележи и
че в Заявлението е посочен и постоянен адрес, но съобщаване на същия не е
извършвано, както беше отразено вече.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
На
първо място следва да се има предвид, че спор по фактите няма. Не се спори и че
конкретният дружествен договор е бил обявен в Търговския регистър с лични данни
на жалбоподателката, достатъчни да я идентифицират.
Няма
спор и че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в обхвата на
правомощията му, регламентирани с нормата на чл. 6, ал. 2, т. 10 от
Устройствения правилник на Агенцията по вписванията.
Не
бяха установени съществени процесуални нарушения при издаване на акта.
По
отношение обаче приложението на материалния закон настоящият състав счита, че
същият е приложен неправилно. Това е така, защото:
Агенция
по вписванията при упражняване на дейността си по чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ
действа в качеството на администратор на лични данни и като такъв ги обработва.
С
подаденото Заявление Т.Д. е упражнила правото си на изтриване на лични данни,
изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679,
съгласно който: „Субектът на данни има правото да поиска от администратора
изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а
администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни,
когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни
повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по
друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се
основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или
член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;
в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21,
параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат
преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването
съгласно член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани
незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел
спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава
членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били
събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член
8, параграф 1.
Съгласно
текста на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ обстоятелствата и актовете по ал. 1 се
обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1
от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април
2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на
лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от
4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да
бъде обявена.
В
случая обявеният акт представлява дружествен договор на дружество с ограничена
отговорност. С разпоредбата на чл. 115, т. 3 от Търговския закон ТЗ) законодателят
е разписал изискването за реквизити по отношение съдружниците към съдържанието
на дружествения договор, а именно: името, съответно фирмата и единния
идентификационен код на съдружниците. В случая се касае за съдружници, които са
физически лица, поради което с оглед тази разпоредба те следва да бъдат индивидуализирани
само с име. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ търговският регистър и регистърът
на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата,
вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за
търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с
нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел.
С текста на чл. 1, ал. 2 от същия закон е указано, че обстоятелствата и
актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по
смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L
119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се
изисква да бъде обявена. В този смисъл на основание чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ във
връзка с чл. 115, т. 3 ТЗ по отношение личните данни, подлежащи на обявяване,
като законово изискуем реквизит на дружествения договор, следва се имат предвид
само имената на съдружниците.
Подлежащите
на вписване обстоятелства се заявяват по реда, регламентиран с чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С
чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ е предвидено лицето, което има задължение да
представи за вписване дружествен договор, да представи подлежащия на обявяване
акт съгласно изискванията на закона, както и заверени преписи от актовете,
подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен
тези, които се изискват по закон, са заличени. Разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че, когато в заявлението или в приложените към него документи,
са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че
предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от Агенцията
и за предоставянето на публичен достъп до тях.
Съдът
намира, че така въведената законова презумпция противоречи на разпоредбите на
чл. 4, т. 11 и чл. 6, т. 1, б. “а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 (наричан по -
долу Регламента). Същевременно следва да се има предвид вторият основен принцип
на прилагане на европейското право, който е принципът на примат. Той се извежда
от чл. 249, пар. 2 ДЕО относно регламентa, където се казва, че той е
задължителен и пряко приложим в своята цялост във всички държави - членки. Те
трябва да се съобразяват с европейското право по един и същи начин, т.е.,
когато тяхна вътрешна норма е в колизия с европейска, то примат има
европейската. В тази връзка следва да се разгледат и нормите на чл. 4, т. 11 и
чл. 6, т. 1, б. “а“ от Регламент (ЕС) 2016/679:
Първата
норма дава легална дефиниция на понятието „съгласие на субекта на данните“,
като сочи, че то означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и
недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление
или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него
лични данни да бъдат обработени.
В
този смисъл съгласието не може да бъде презумирано. Текстът на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ поставя в невъзможност администратора на лични данни, Агенцията по
вписванията, да изпълни задължението си, разписано с разпоредбата на чл. 7, т. 1
от Регламента, когато обработването се извършва въз основа на съгласие,
администраторът да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие
за обработване на личните му данни. Тази невъзможност се предполага и предвид
обстоятелството, че в повечето случаи подлежащите на вписване обстоятелства се
подават от лица, различни от субекта на данни. С оглед на това и предвид
обстоятелството, че подлежащият на вписване акт се подава обичайно от трето
лице, носителят на данни обективно е поставен в невъзможност да изрази
конкретно, информирано и недвусмислено волята си, посредством изявление или
действие. Съобразявайки посочените обстоятелства, настоящият състав счита, че
представянето на дружествения договор за обявяване без заверен препис от същия
със заличени данни, не може да бъде прието като ясно потвърждаващо действие,
което изразява съгласието на определено лице, свързаните с него лични данни да
бъдат обработени, каквото съдържание е въведено с легалното определение на
„съгласие на субекта на данните“ в чл. 4, т. 11 от Регламента. Представянето на
документите не се извършва от всички съдружници, а от конкретно, определено от
закона лице, с оглед на което съдружниците като субекти на лични данни не могат
да упражнят контрол върху действията на лицето по отношение на представените от
него документи. Същевременно задължение на администратора на лични данни е да
спазва забраната, въведена с чл. 2, ал. 2
от ЗТРРЮЛНЦ. С оглед на това, дори да не е представен препис от документа със
заличени данни, администраторът в изпълнение на законово разписаните му
задължения е длъжен да ги заличи или преди обявяване на акта да изиска недвусмислено
изразено съгласие от субекта на данните. В случай че съгласието на субекта на
данните не е изразено недвусмислено, то обработването им е незаконосъобразно по
аргумент от чл. 6 и чл. 7, т. 2 от Регламента.
Следва
да се има предвид, че в случая са налице две отделни административни
производства, протичащи при различни условия и ред, съответно установени в
отделни нормативни актове и насочени към реализирането на различни правни
последици, настъпващи в правната сфера на различни субекти. От една страна, това
е регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, в което заявители на обстоятелствата,
подлежащи на вписване и на актовете, подлежащи на обявяване, са лицата,
притежаващи качеството търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически
лица с нестопанска цел и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска
цел. От друга страна, са предвидените в чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679
производства по реализиране на конкретни права от субектите на данни, част от
които е и правото на изтриване по смисъла на чл. 17 от Регламента.
Предвид
изложеното, съдът приема за основателни доводите на жалбоподателката за
незаконосъобразност на отказа, още повече, че Заявлението е подадено от Т.Д.,
но не в качеството ѝ на съдружник и управител на конкретното дружество, а
в лично качество като субект на данни, който счита, че са налице
обстоятелствата по чл. 17, параграф 1, б. „г“, алтернативно – б. „б“ от
Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед на това, като ѝ е указан от ответника редът
по ЗТРРЮЛНЦ с изискване за подаване на заявление по образец Г1, в което личните
данни, незадължителни по закон, следва да са заличени, административният орган
е отказал да разгледа искането за изтриване/ заличаване на личните данни на
жалбоподателката по партидата на дружеството, следователно е оставил без
уважение искането ѝ с правно основание по чл. 17, параграф 1, б. „г“ и б.
„б“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
На
следващо място, отказът за изтриване/ заличаване на личните данни на
жалбоподателката или поставянето на условия за извършване на това действие
противоречи на чл. 7, т. 3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б. „б“, пр. 1 от Регламента,
които указват, както възможността, така и правото на субекта на данни да
оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни
без ненужно забавяне. Администраторът е задължен да ги изтрие без ненужно
забавяне.
В
случая, с подаденото заявление жалбоподателката изрично е поискала изтриване на
личните ѝ данни от обявения дружествен договор, като е заявила, че дори
да е презумптивно прието дадено съгласие за обработването им, го оттегля. Вместо
да изпълни задължението си, обсъдено по - горе, ответникът е указал
необходимостта от подаване на заявление по образец Г1 и внасяне на държавна
такса. С оглед разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ това указание противоречи на
закона, доколкото заявление по образец Г1 за обявяване на актове не може да
бъде подадено от съдружник, какъвто е жалбоподателката. Освен това чл. 17, т. 1, б. “б“, пр. 1 от Регламента
задължава за действие не субекта на данни, упражнил свое гарантирано право, а
администратора. Администраторът не само не е изпълнил своето задължение за
действие, а и в противоречие с чл. 12, т. 5 от Регламента, съгласно който всяка
комуникация и действия по членове 15 - 22 и член 34 се предоставят безплатно, е
изискал и внасяне на държавна такса.
По
изложените съображения съдът намира, че ответникът е приложил материалния закон
неправилно, в резултат на което е постановил един незаконосъобразен акт, който
следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде изпратена на ответника за ново
произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона,
дадени с настоящото решение.
Предвид
изхода на спора, изрично стореното в тази насока искане (л. 131 – 132) и с
оглед представените доказателства (л. 131) за наличие на предпоставките по чл.
38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, неоспорени
от ответника, на адвоката, оказал безплатна правна помощ на жалбоподателката в
настоящото производство, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размера, определен в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Агенция по вписванията следва да бъде осъдена да заплати на адв. Т.Ц. – САК
сумата от 500. 00 лв. (петстотин лева), която се явява минимален размер на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което е неоснователно възражението за намаляване на този
размер поради прекомерност, направено от ответника.
На
жалбоподателката следва да се присъдят и разноски в размер на 10.00 лв. (десет
лева) за заплатена държавна такса.
С
оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Добрич, І състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Н.Д.,***, подадена чрез
адв. Т.Ц. – САК, Писмо изх. № 9400 – 657/ 31.10.2019 г. на Изпълнителния
директор на Агенция по вписванията, представляващо изричен отказ да уважи
искане по Заявление с вх. рег. № 94 – 00 – 657/ 23.10.2019 г. до Агенция по
вписванията за изтриване на лични данни, съдържащи се в публикувания дружествен
договор на „***“ ООД в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
ИЗПРАЩА
преписката по Заявление с вх. рег. № 94 – 00 – 657/ 23.10.2019 г., подадено от Т.Н.Д.
до Агенция по вписванията за изтриване на лични данни, съдържащи се в
публикувания дружествен договор на „***“ ООД в Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, на Изпълнителния директор на Агенция по
вписванията за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА
Агенция по вписванията да заплати на адв. Т.Ц. – САК, ЕГН **********, сумата в
размер на 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща възнаграждение за
адвокат.
ОСЪЖДА
Агенция по вписванията да заплати на Т.Н.Д., ЕГН **********,*** сумата в размер
на 10.00 лв. (десет лева), представляваща разноски по делото във вид на
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: