О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,04.10.2019г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, трети първоинстанционен състав, закрито
заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:
Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела
Ангелова
рРазгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 392/2013г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 1013/13.05.2013г. от М.Д.С. с ЕГН ********** с адрес к.к. Б.,жилищно-търговски обект № … и Е.М.С. с ЕГН ********** с адрес ***,
с която са предявени кумулативно субективно съединени искове против Д., представлявана от М. Н. РРБ чрез Об.у.на С. О. с адрес на управление *** , и О.С. с
адрес ***, с предмет-признаване на установено по отношение на ответниците на осн.чл.124 ал.1 ГПК,че не са собственици на построената от ищците търговска сграда със ЗП „около 100 кв.м“ в
к.к. Б.,в кв... по плана на курорта, одобрен през 1986г. и попадащ в имот с
идентификатор ……………………., отразена в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-..-./…………….г.. като имот с идентификатор ……………, идентичен с отразения в
кадастралната карта, одобрена със заповед № КД-..-..-./……………..г. на началника на СГКК-С. О. като имот с идентификатор …………………..Ищците поддържат,,че „първоначалният
договор за наем“ на обекта бил сключен с несобственик,тъй като не бил реституиран
от ответната община“и ищците го
придобили поради изтичане на петгодишен давностен
срок за периода от 02.06.1996г. до 02.06.2001г.Ищците твърдят,че притежавали
„на законно основание“ построена масивна сграда с площ 100 кв.м в режим на СИО
през 1992г. , която била „полуразрушена
„ от ответния кмет през периода от края на май до началото на юни
2010г.Сградата била „търпима“ и подлежала на узаконяване,поради което първият
ответник бил длъжен да учреди на ищците
право на строеж.Твърдят,че договорът за наем от 22.10.1992г., сключен с
Общината, инкорпорира в себе си и договор за учредяване на право на строеж.
Иска се допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи кога е
построена сградата, да изготви архитектурен проект на сградата и „пълен
конструктивен проект“.
О.С. е депозирала писмен отговор , с
които оспорва исковете като процесуално
недопустими и неоснователни Ответната Община твърди,че с договор от 21.10.1992г. предоставила на ищцата за временно и възмездно
ползване терен в имот № ……………. с идентификатор ………………… с площ 36 кв.м,за разполагане на
временен търговски обект за срок от 10 г.След изтичането на срока на осн.чл.65 ал.1 от ЗОС била издадена заповед №
ЛС-01-13/04.01.2007г. на Кмета на О.С. за изземване на общински терен с площ
202 кв.м,върху която била разположила магазин за дрехи-временен търговски
обект.Заповедта била обжалване и влязла в сила с решение от 22.11.2007г. по адм.д.
№ 108/2007г. на СОС.На 04.05.2010г. общината освободила терена и премахнала
обекта.С. обжалвала заповедта за премахване и с определение № 494817.06.2010г.
на АССО по адм.д. № 435/2010г. съдът оставил
жалбата без разглеждане.С определение № 762/17.01.2011г. по адм.д.
№ 10493/2010г. ВАС потвърдил определението на АССО.На 26.01.2011г.
освобождаването на терена било финализирано на осн.чл.281, ал.3 от АПК и на 28.01.2011г. бил съставен
протокол, че принудителните действия по освобождаването на терена са
приключили.В момента имотът,представляващ частна общинска собственост, бил
празен, обектът не съществувал,поради което липсвал правен интерес .Теренът бил
актуван с АОС№ 10471/14.02.20111г. ,изготвен въз основа на АОС №
4930/28.09.2005г. и скица № …/….г. и ищците построили временен преместваем
обект по смисъла на тогава действащия ЗУТ,за който било издадено строително
разрешение на осн.чл.197 от ЗУТ/отм./Никога не било
учредявано право на строеж, а имотът бил отдаден под наем с договор от 21.10.1992г.
Съдът намира предявените с исковата
молба пасивно и обективно съедининени отрицатели установителни
искове за собственост процесуално недопустими.Съображенията за това са
следните:
Ищците са сключили гражданско брак на
25.06.1978г.,видно от удостоверение, ,издадено от О.С. на 28.08.2007г.Видно от
договор за отдаване терен под наем в курорта Б., сключен от Е.М.С. като „наемател“ и
Кмета на О.С. като „наемодател“ на 21.10.1992г.,наемодателят предоставя на
наемателя за ВРЕМЕННО И ВЪЗМЕЗДНО ПОЛЗУВАНЕ намиращ се в курорта Б. терен за „търговия ,промишлени и
хранителни стоки, бърза закуска“, на обща площ 36 кв.м срещу месечна сума 2340
лв., платима до 5-то число на всеки календарен месец за предходния
такъв.наемателят изисква при предоставяне терена за строеж пълна комплектовка на техническата документация,с точно
обозначено място,парцел,квадратура и тревна площ. Страните уточняват срока за
ползване в години като срокът не може да се променя , освен при възникване на необходимост от
реализация на генералния план на Б.,при което наемодателят дължи предизвестие
и компенсиране на загубите.Съгласно раздел Трети,т.3.,наемателят като
„собственик на сградата“ има право да се разпорежда с нея при условие,че“ не
променя условията на наемодателя в настоящия договор“.Съгласно раздел
четвърти,т.3,договорът се сключва за срок от 10 години,считано от датата на
подписването му,като при липса на необходимост от премахване на обекта,срокът
за отдадения терен под наем автоматично се продължава за следващата календарна
година.съгласно раздел пети,,т.1, Максималният срок за „владение“ на имота е 10
години,“като това не може да се счита за придобиване на право на собственост за
изтекъл давностен срок“.От съдържанието на
договора,въпреки непрецизната на места правна терминология, се установява по
недвусмислен начин,че ищците като наемодатели не са имали намерение да владеят
терена като собствен по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС, а са били държатели по
смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС.Към момента на сключване на договора за наем дори
не е било конкретизирано точното място в курорта Боровец, където било уговорено
да се построи търговски обект с площ 36 кв.м.Що се отнася до самия търговски
обект,той е конкретизиран по площ и предназначение,но не по строителни
характеристики.Категорична е волята на договарящите,че този обект ще бъде
собственост на наемателите и те могат да се разпореждате с него.Издадено е
строително разрешение № …от …………..г. е за „търговски обект“ върху 36 кв.м в квартал № .., обект № .. по одобрения архитектурен проект под
№ …/..г. на осн.чл.197
от ЗТСУ.Следователно, строителното разрешение е за временен преместваем
обект, както е уговорено и в договора за наем.Срокът на последния е изтекъл на
21.10.2002г.На 16.07.2001г. Е.С. е депозирала
молба вх.№ ..-..-…./……………г. за установяване на траен устройствен
статут на сградата по параграф 17,ал.2 от ЗУТ.От приложените към молбата
документи е видно,че се касае за обекта по строително разрешение № …/…………г. и и договора от …………….., следователно не са настъпили
никакви промени във волята на страните относно договорните им отношения, нито в
параметрите на сградата.Последното се потвърждава косвено от доказателственото искане на ищците в настоящото производство
да се допусне експертиза,която да изготви „архитектурен проект на сградата и
пълен конструктивен план“.Следователно,ако е била построена трайно прикрепена
към терена сграда,то това е било без строителни книжа.Оплакването на ищците,че
ответната община неоснователно отказала да признае статут на „търпимост“ и да
учреди вещно право на строеж са неоснователни,най-малкото защото строителството
е станало по време на действието на договора за наем; наред с това има вътрешно
противоречие с тезата на ищците,че общината не била собственик на терена.Ако
последното е вярно,то не е е пречка общината да има
качество на наемодател, но без да
притежава право на собственост общината не би могла да учреди право на строеж в
полза на ищците.С. депозирала молба за узаконяване на строеж по параграф 184 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ с вх.№ …-..-…/………………г.,в която цитира строително разрешение № …/…………..г.,касаещо преместваем обект,т.е. негоден за „узаконяване“ и
придобиване на статут за „търпимост“. Към момента на депозиране на молбата
срокът на договора за наем е изтекъл.със заповед № ..-..-…/…………..г. на Кмета на ответната община е
наредено изземването на имот № ……………… с идентификатор по КК …………………. с площ 36 кв.м ,на осн.чл.65, ал.1 ЗОС.Следователно, собственикът се
противопоставил на намерението на ищците да владеят имота като собствен , 4 г.
и 9 месеца след изтичане на договора за наем.С писмо изх.№ ..-..-…/………….г. на Е.С. е даден срок за доброволно
освобождаване на имота до 04.05.2010г.На тази дата започнало разрушаването на
обекта,но С. депозирала на 27.05.2010г. жалба против действията на
общината.поради което последната спряла освобождаването на терена.С определение
№ 494/17.06.2010 г. на АССО по адм.д. №
435/2010г.жалбата е оставена без разглеждане, и по повод обжалването на този акттс С определение № 762/17.01.2011г. по адм.д. №
10493/2010г. ВАС е оставил в сила прекратителното
определение.Ето защо следва да се приеме,че през целия период след изтичане на срока на говора за наем ответната община
несъмнено и последователно е оспорвала владението на процесния
имот от ищците.След приключване на съдебното производство действията по
премахване на сградата са възобновени на 26.01.2011г. на осн.чл.281,ал.3 АПК и видно от представения протокол,на 28.01.2011г. постройката е окончателно
премахната.Отрицателните установителни искове за
собственост са предявени на 13.05.2013г и с тях се отрича правото на
собственост на общината върху терена,тъй като през 1992г. не бил
реституиран;относно втория ответник-Държавата,не са наведени основания. Отрича
се правото на собственост на Общината и върху несъществуваща към момента на
предявяване на иска сграда, тъй като
общината не е могла да я придобие по приращение,бидейки
несобственик.Ответната община се легитимира с АЧОС№ 4930 от
28.09.2005г.,съставен на осн.чл.2,ал.1 и 3 от ЗОбС,в който като бивш собственик е вписано“стар общински
имот“;отбелязано е,че първият АОС е бил съставен под № 1489/21.03.2002г.Към
момента на депозиране на иска е бил съставен ААЧОС № 10471 от 14.02.2011г.Установителен иск за собственост е процесуално допустим
само при наличие на правен интерес за ищеца.При положение,че сградата ,която
ищците претендират да са построили,не съществува към момента на предявяване на
иска,те нямат правен интерес да установят,че ответникът не е собственик на терена-преюдициален въпрос относно правото му на
собственост върху вече несъществуващата сграда.Не е допустим иск за
установяване на права към минал момент,освен в специално предвидени от
законодателя случаи,какъвто не е процесният.Не е
допустим иск с предмет-установяване на изтекла придобивна
давност към минал момент относно несъществвуващ имот,
тъй като иск за установяване на факти е допустим само в изрично установени от
закона случаи,какъвто не е процесният.
По изложените съображения
производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от
26.09.2019г. за даване ход на устните състезания по гр.д. №392/2013г.на СОС, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 392/2013г., образувано по искова молба
вх.№ 1013/13.05.2013г., по искове на М.Д.С. и Е.М.С. против Д., представлявана от МРРБ и О.С. за
установяване,че не са собственици на сграда,съставляваща имот с идентификатор ……………………. ,идентичен със сграда с
идентификатор …………………,както и че не са собственици на имота,върху който сградата е
построена, а именно: поземлен имот с идентификатор ……………….. в к.к.Б.,кв…, поради придобиването на терена и
правото на строеж върху сградата по давност от М.Д.С. и Е.М.С..
Определението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: