Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ……….. 2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІV въззивен състав, в открито съдебно
заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на
секретаря Б. Гешева, след като разгледа докладваното от съдия Дечев в.н.ч.х.д.
№ 1020 по описа за 2020 година, намери за установено следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна
жалба на подсъдимата Р.С.Л. срещу присъда от 19.12.2019 г. по н.ч.х.д. №16048/2018
г. по описа на СРС, НО, 96 състав, в частта с която подсъдимата е призната за
виновна за това, че на 28.03.2018 г., около 15.30 часа, в гр. София, в сградата
на Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи-Искър“
пред гише № 3 е казала нещо унизително за честта и достойнството на А.Й.К.,
наричайки я „крадла“, като обидата е нанесена публично и по отношение на
длъжностно лице при изпълнение на службата му – престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 НК, като е освободена от наказателна
отговорност и ѝ е наложено на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК административно
наказание „глоба“ в размер 1200лв. Със същата присъда на осн.чл.189, ал.3 НПК е
осъдена да заплати на частния тъжител направените от него разходи по делото,
както и направените от СРС разходи.
Със същата присъда
подсъдимата Р.С.Л. е призната за невиновна за това, че в периода 28.03.2018
г.-31.03.2018 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление – с две
деяния, които осъществяват по отделно различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, е приписала на А.Й.К. извършването на престъпление измама по
чл. 209 НК, като клеветата е разпространена публично, по друг начин – чрез
интернет, и по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му,
както следва:
1. На 28.03.2018 г.,
около 15.30 часа, в гр. София, в сградата на Столична община, Дирекция „Общински
приходи“, отдел „Общински приходи-Искър“ пред гише № 3 е приписала на А.Й.К.
извършване на престъпление измама по чл. 209 НК, заявявайки следното: „По тази
схема ограбвате всеки ден българските граждани“, като клеветата е разпространена
публично и по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му
2. На 31.03.2018 г. в
10.35 часа, в интернет пространството, в частност в социалната мрежа „Фейсбук“
(Facebook) чрез създадения от нея профил ***** /https://www.facebook.com/*****/,
публикувала коментар в група, наименована „Метро и за Дружба 2“, като е
приписала на А.Й.К. извършването на престъпление измама по чл. 209 НК като е
написала: „Стотици хора минават всяка година през тази каса, това е схема за
грабене на пари от хора“, като клеветата е разпространена публично и по друг
начин, както и по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му,
поради което е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 3,
вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2-ро, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Във въззивната жалба се
поддържа, че присъдата, в осъдителната й част, е необоснована и
незаконосъобразна. Твърди се, че са допуснати нарушения на материалния закон и
съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя от събрания и проверен
по делото доказателствен материал не се установяват по безспорен начин
твърдените в обвинението фактически положения. Счита, че присъдата почива на
предположения. Изтъква се, че деянието е несъставомерно поради липса на умисъл.
Твърди се също, че наказанието е явно несправедливо, като не е отчетена ниската
степен на обществена опасност на дееца и деянието. Моли съдът да отмени
осъдителната част на присъдата и с нова присъда да оправдае напълно подсъдимата
по повдигнатото обвинение.
В разпоредително
заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че
присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол
пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно
заседание защитникът на подсъдимата Л. – адв. Н., поддържа подадената въззивна
жалба и допълнението към нея. Акцентира, че първоинстанционният съд не е
дооценил в необходимата степен събрания доказателствен материал, поради което
осъдителната присъда лежи върху предположения. Оспорва се наличието на
субективна страна, поради което моли подзащитната ѝ да бъде оправдана.
Моли за присъждане на разноските.
Подсъдимата Л. в правото
си на лична защита заявява, че не е изричала твърдените в тъжбата думи.
Пред въззивната инстанция
повереника на частния тъжител – адв. Г., моли присъдата да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. Излага съображения относно липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, като първоинстанционният съд обосновано и
законосъобразно е стигнал до крайните си изводи. Моли да бъдат присъдени
разноските, направени от частната тъжителка, в това число и за адвокатско
възнаграждение.
Частната тъжителка К. се
присъединява към изложеното от повереника ѝ.
В правото си на последна
дума подсъдимата Личев пледира, че е невинна и моли да не ѝ бъдат
присъждани разноските.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите
във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие
с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за
това са следните:
Преди да пристъпи към
обсъждане по същество съдът намира за необходимо да посочи, че присъдата е
атакувана единствено в осъдителната ѝ част. Съгласно чл. 314 от НПК
въззивната инстанция проверява в цялост правилността на присъдата, независимо
от посочените обстоятелства, а съгласно ал. 2 на чл. 314 от НПК въззивната
инстанция има правомощия да отмени или измени присъдата и в необжалваната част.
Съгласно константата практика под „и в необжалваната част“ законодателят е имал
предвид, че същата може да не е обжалвана, но да е протестирана. В конкретния
случай оправдателния диспозитив не е атакуван от нито една от страните, поради
което съдът не разполага с правомощия да изменя присъдата в тази част. Затова и
изложението ще бъде съсредоточено върху осъдителния диспозитив.
След проверка на съдебния
акт в атакуваната част, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната
присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа
на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, районният съд
е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние,
авторството на същото и виновността на подсъдимата Л.. При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери
основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата Р.С.Л. е
родена на *** ***, живущ ***, българка, български гражданин, неомъжена, с висше
образование, работи като софтуерен специалист във фирма „Г.К.“ СД, неосъждана, с
ЕГН: **********.
На 28.03.2018 г.
подсъдимата Р.Л. посетила сградата на Отдел „Общински приходи-Искър“ към
Столична община, за да заплати дължими данъчни задължения. Същата изтеглила
номер и около 15:19 часа била извикана на едно от гишетата, на което я
обслужила тъжителката А.К., заемаща длъжността „специалист“ в Отдел „Общински
приходи-Искър“ към Столична община. Частната тъжителка проверила стойността на
всички задължения за данъци и такси на подсъдимата Р.Л. и ѝ заявила, че
дължи сумата от 125,92 лева. Подсъдимата Л. подала през гишето две банкноти от
по 50 лева, една банкнота от 20 лева, една банкнота от 5 лева, както и монета
от 1 лев. Тъжителката К. ги взела и върнала ресто от няколко стотинки заедно с
всички приходни квитанции, удостоверяващи заплащането на посочената сума. След
това подсъдимата Л. излязла от помещението.
Около 15:34 часа
подсъдимата Р.Л. отново се върнала в помещението на Отдел „Общински
приходи-Искър“ и се наредила пред гишето, на което се намирала А.К.. Тя
заплатила друго свое задължение на стойност 17 лева, след което отново
напуснала помещението.
Около 15:56 часа подсъдимата Р.Л. влязла за трети път в
помещението, като застанала пред гише № 3, на което работила А.К., и започнала
да я обвинява, че ѝ е взела 50 лева повече. Тя твърдяла, че тъжителката К.
ѝ поискала 176 лева за заплащане на дължимите данъци и такси, а сумата по
приходните квитанции, платени в 15:19 часа, била на обща стойност 125,92 лева.
Частната тъжителка К. заявила, че не е вземала повече пари от описаните в
приходните квитанции. Въпреки това подсъдимата Л. продължила да твърди, че
ѝ е взела повече пари. Постепенно спорът между двете ескалирал и те започнали
да говорят на висок тон. В една от разменените реплики подсъдимата Л. казала на
А.К., че е „крадла“ и че „има някаква измамна схема“. По това време в
помещението се намирали колегите на тъжителката – свидетелите С.Н.и С.Г., като
последната обслужвала друг гражданин на съседно гише. Свидетелят Н.в същото
време оправял неизправен принтер, намиращ се зад гишетата.
Поради ескалиралата
ситуация тъжителката К. решила да извика началника на отдел „Общински
приходи-Искър“ – свидетелката Д.Р.. Последната дошла около 16:00 часа в
помещението, където се намирали тъжителката К. и подсъдимата Л.. Научавайки
какъв е проблемът, свидетелката Р.се опитала да успокой подсъдимата,
обяснявайки ѝ, че мястото се наблюдава от камери, които ще бъдат
прегледани. Обяснила ѝ, че касата на тъжителката ще бъде проверена за
надвзети суми, като случаят ще бъде изяснен и тя ще бъде уведомена. Въпреки
това подсъдимата Л. продължила да
настоява да се провери касата и камерите пред нея, като твърдяла, че А.К.
ѝ е взела 50 лева повече. Впоследствие касата била проверена от
свидетелката Р., която не установила несъответствие в наличната сума в касата и
отчетената такава. Все пак предложила на подсъдимата да ѝ даде бял лист
да напише възражението и оплакването си, което да входират и препратят към
съответната дирекция. След като подсъдимата написала възражението, напуснала
обекта.
На 31.03.2018 г. Р.Л.
публикувала във Фейсбук в група „Метро за Дружба 2“ следния текст: „ВНИМАНИЕ!
ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ! Здравейте, мили хора! Извинявам се, че пиша тук, но като
един съвестен гражданин искам да ви предупредя да внимавате, когато плащате
данъците си на касата в район Искър-Дружба 1. Касиерката е един недобросъвестен
човек. Иска от вас сумата X, изчаква достатъчно време, докато уж се разпечатат
бележките и докато ги подпише и подпечата и след това ви издава бележка за сума
различна от поисканата. Извиква веднага следващия клиент и когато възразих, че
ми е взела повече пари започнаха едни скандали. Стотици хиляди хора минават
всяка година през тази каса. Бъдете внимателни и зорки!“.
След като научила за
статията във Фейсбук и с оглед случилото се на 28.03.2018 г., А.К. подала
частна тъжба срещу подсъдимата Р.Л., която инициирала настоящото производство.
В хода на съдебното
производство по настоящото дело са изготвени съдебнотехническа и комплексна
видеотехническа и фоноскопска експертизи, от които се установява, че няма
манипулации върху записите от камерата за видеонаблюдение в салона за
обслужване на клиенти в сградата на Отдел „Общински приходи-Искър“ към Столична
община. Вещите лица и по двете експертизи са категорични, че на записа се
вижда, че при плащането в 15.19 часа подсъдимата Л. дава сумата от 126 лева,
като А.К. ѝ е поискала 125,92 лева. В двете експертни заключения са
отразени конкретните реплики между подсъдимата и частната тъжителка, но на
много места поради страничен шум или едновременното говорене на двете, не може
да се установи какви реплики са били казани.
Пред настоящата съдебна
инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени
средства, поради което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи
изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното
следствие пред първата съдебна инстанция, а именно: обясненията на подсъдимата Р.Л.
(частично); показанията на свидетелите Д.Р., С.Г., С.Н., С.Г., Г.С., В.С.и С.Р.;
трудов договор и длъжностна характеристика по отношение на А.К.; констативен
протокол от 05.06.2018 г. (л. 18 от делото); приходни квитанции (л. 123-125 от
делото); справки от Отдел „Общински приходи-Искър“; характеристика и копия от
дипломи за висше образование на подсъдимата Р.Л.; заключението на
съдебнотехническа експертиза (л. 176-200 от делото); заключението на комплексна
видеотехническа и фоноскопска експертиза (л. 231-249 от делото) и справка за
съдимост на подсъдимата.
Въззивният съд намери, че
в настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите
от значение за разкриване на обективната истина по делото. Събраният доказателствен
материал в своята съвкупност не съдържа съществени противоречия, напротив
наличните доказателства са намират във вътрешно-логична връзка, кореспондират
помежду си, взаимно се допълват и въз основа на тях може да се изгради пълна
представа за събитията на процесното деяние. Фактическите констатации почиват на вярна и точна
интерпретация на доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и
безпротиворечив начин се установява механизмът на деянието, престъпният
резултат, причинно-следствената връзка между тях и авторството. В този смисъл настоящата инстанция приема за
законосъобразни, правилни и обосновани изводите на районния съд досежно
изложената фактическа обстановка и извършения анализ на събраните доказателства
и доказателствени средства по делото.
Правилно съдът се е
доверил на показанията на свидетелите Д.Р., С.Г. и С.Н., въз основа на които е
изградил фактическите си и правни изводи. Служебните отношения на тримата с
частната тъжителка К. не могат да обусловят еднозначно тенденциозност и
необективност на техните показанията. Поради евентуалната заинтересованост на
свидетелите първоинстанционният съд е изследвал показанията им по отделно и в
тяхната съвкупност, съпоставил е същите с изготвените по делото съдебнотехническа
техническа и комплексна видеотехническа и фоноскопска експертизи, въз основа на
което е достигнал до единствения логичен и непротиворечив извод относно тяхната
обективност. Подобно на първата инстанция и въззивният съд констатира, че показанията
търпят надлежна проверка при съпоставката им, като и тримата свидетели са
еднопосочни относно датата, когато е възникнал спора между подсъдимата Л. и
тъжителката К., както и мястото на инкриминираното деяние. Свидетелите Г.и Н.са единствените очевидци на
деянието, като показанията им са еднопосочни относно точното съдържание на
отправени реплики от подсъдимата Личва и по-конкретно относно инкриминираната
дума „крадла“, насочена именно към частната тъжителка. Изложеното от тях
косвено се подкрепя от показанията на свидетелката Р., които макар и източник
на производни доказателства, потвърждават, че именно подсъдимата е отправяла
обиди към тъжителката К.. Показанията на тримата свидетели са еднопосочни и относно
агресивното и грубо поведението на подсъдимата Л. спрямо частната тъжителка К.,
момента, когато е дошла свидетелката Р., както и направената проверка на касата
на тъжителката К., при която не са били констатирани надвзети пари или други
несъответствия. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелката Р.са
изключително подробни и описателни относно обстоятелствата, развили се след
нейната намеса. Въпреки че същата не е очевидец на отправената обида към
тъжителка, изложеното от нея е от съществено значение с оглед поведението на
подсъдимата след инкриминираното деяние.
По-нататък показанията на
свидетелите Р., Н.и Г., взаимно допълващи и подкрепящи се, се намират в
логическо единство с изготвените по делото съдебнотехническа техническа и
комплексна видеотехническа и фоноскопска експертизи. Така споделеното от Г., че
когато подсъдимата Л. започнала да спори с тъжителката К., тя обслужвала друг
клиент – мъж, че спорът бил относно неправомерно взети 50 лева от тъжителката,
че същата е направила забележка да не се вика и че има камери, от които може да
се установи какво се е случило, намира пълна подкрепа в експертизите.
Изложеното от свидетелката Р.относно написаното възражение/оплакване от
подсъдимата Л. (на записите се вижда как последната държи бял лист),
информирането ѝ, че ще направят пълна проверка и ще придвижат случая до
компетентната дирекция също се потвърждава от експертизите. Свидетелката Р.споделя
още, че е огледала около гишето, за да провери дали парите не са паднали, което
се потвърждава от обстоятелствените части на изготвените по делото експертизи.
Видно от последните свидетелката Р.в действителност се навежда и оглежда
гишето, на което е била обслужвана подсъдимата Л.. В тази връзка неоснователни
са възраженията на защитата, че показанията не съответствали помежду си или с
останалия доказателствен материал. Във връзка с посоченото възражение съдът
констатира, че свидетелката Г.в показанията си не споделя нищо относно теглени
ли са парите от банкомат или не. Въпрос относно това обстоятелство е зададен на
свидетелката Р., която споделя, че не си спомня подсъдимата да ѝ е
показвала извлечение за теглене от банкомат. Съдът отчита, че разпитът на
свидетелите е проведен една година след инкриминираното деяние, поради което
напълно обяснима е липсата на спомени по отношение на част от обстоятелствата,
както и заявената несигурност по отношение на други от част от свидетелите.
Независимо от това обстоятелство, дали подсъдимата е теглела непосредствено
преди инкриминираното събитие пари от банкомат или не, не е от съществено
значение за разкриване на обективната истина, доколкото не е част от предмета
на доказване с оглед повдигнатите с частната тъжба обвинения. От друга страна,
изразената несигурност от част от свидетелите също не може сама по себе си да
бъде основание показанията им да бъдат дискредитирани. Субективните възприятия
и възможностите да съхранят спомени за определен период от време е строго
индивидуална за всяка отделна личност. Поради това изразените съмнения или
несигурност са проверени чрез разпита на други свидетели, изготвяне на
експертизи, въз основа на които и при съпоставката им първоинстанционният съд
правилно е заключил, че въпреки тази несигурност събрания доказателствен
материал взаимно се допълва и подкрепя, поради което не е налице основание
показанията да бъдат дискредитирани.
Изложеното мотивира съдът
да приеме, че свидетелите Р., Г.и Н.добросъвестно споделят в необходимата
пълнота и детайли непосредствените си възприятия, като показанията им са
вътрешно непротиворечиви, логични, последователни, високо информативни и взаимно
се допълват. Същите са източник на преки доказателства относно предмета на
доказване, поради което и настоящата инстанция им се довери напълно. В тази
връзка изложеното от защита възражение относно тенденциозност и недостоверност
се явяват неоснователни.
На следващо място
неоснователно е възражението на защитата, че свидетелят Н.въобще не е присъства
по време на инкриминираните събития. В тази връзка съдът изразява пълно
съгласие с изложените съображения на първата инстанция относно тайм кода на
приобщените по делото записи и часа на извършените плащания, като законосъобразно
е приел, че събитията се развивали между 15:19 часа и 15:56 часа и
инкриминираната обидна дума е била изречена около 15:56 часа. Видно от
комплексната видеотехническа и фоноскопска експертиза малко преди 15:03 часа
според тайм кода на видеото, отговарящо на 16:03 часа, една от служителките е
помолила за помощ свидетеля Н.поради проблем с техниката. Същевременно видно от
показанията на свидетелката Г.свидетелят Н.е бил извикан първоначално да
поправи неизправен принтер, т.е. за проблем различен от този, за който
впоследствие е бил помолен за съдействие. Поправянето на неизправен принтер
изисква време, поради което житейски нелогично е свидетелят Н.да се е появил в
помещението едва около 16:00 часа. Следователно същият е бил извикан
първоначално с цел да поправи принтера в момент предхождащ посочения от
защитата. С оглед на това обстоятелства и фактът, че спорът между подсъдимата и
тъжителката К. се е развил малко преди той да бъде помолен от служителката за
посоченото съдействие, съдът намира, че свидетелят Н.се е намирал зад гишето по
време на спора и непосредствено е възприел отправените към тъжителката обидни
думи.
На следващо място,
настоящата инстанция намира, че районният съд обосновано се е доверил на
изложеното от свидетелите Г.и Н., въпреки че твърдяната от тях реплика „крадла“
отправена от подсъдимата Л. към частната тъжителка К., не се установява от
изготвените по делото експертизи. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че
в наказателния процес няма доказателства с формална сила. Обстоятелствата,
относими към предмета на доказване, подлежат на доказване чрез всички способи и
средства, предвидени в НПК. Фактът, че от експертизите не се установява точно
изречената дума „крадла“, не е пречка съдът да се довери на показанията на
свидетелите. Безспорно по делото се
установява, че подсъдимата Л. се е държала агресивно към тъжителката К.. Това
обстоятелство освен, че се сочи от самите свидетели, е констатирано и във видеотехническата
и фоноскопска експертиза, в която е посочено, че при влизането в 14:56 часа
според тайм кода, отговарящ на 15:56 часа, подсъдимата е разговаряла разпалено
с тъжителката К. до 15:00 часа според тайм кода, отговарящ на 16:00 часа,
когато в помещението се появила свидетелката Р.. Видно от експертизата в този
интервал от четири минути на няколко момента подсъдимата и други лица говорят
едновременно, поради което не могат да се установят точните думи и реплики
отправени от нея. В експертизата са записани няколко момента от речта на
подсъдимата, където същата е неразбираема. От цялостния разговор проличава
агресивното поведение на Л., която не изслушва другия събеседник, говори се
един през друг, не приема обясненията на тъжителката К.. Причината посочена от
вещите лица, поради която не може да се изведе цялостното съдържание, е напълно
резонна – съпроводителен шум и разговори на други лица, тъй като в помещението
други служители са обслужвали гражданите. Същевременно анализът на разговора
около моментите на прекъсване също не може да обуслови защитната теза, че
инкриминираната дума „крадла“ не е доказана по безспорен начин. Видно от
показанията на свидетелите, което проличава и от самия разговор, подсъдимата Л.
се е държала грубо и агресивно, поради което не е било възможно с нея да се
проведе спокоен разговор. Именно това е причината да бъде повикана за
разрешаване на проблема свидетелката Р., която към този момент е била началник на
отдела и е отговаряла за подобни ситуация. В действителност се наблюдават
изрази като „аз не лъжа“, „не съм жертва“ в речта на подсъдимата, но същите са
израз на желанието да се затвърди тезата ѝ, че неправомерно са ѝ били взети 50 лева
повече. Посочените обстоятелства и невъзможността експертите да установят
цялостното съдържание на проведения разговор между подсъдимата и тъжителката поради
обективни причини – съпроводителен шум и други разговори, разгледани съвкупно с
обективността на показанията на свидетелите Г.и Н.мотивира настоящата инстанция
да се довери на свидетелите очевидци относно съдържанието на посочения от тях
израз, отправен към тъжителката.
Не
на последно място, първата инстанция правилно е анализирала обясненията на
подсъдимата Л., разглеждайки ги в контекста на тяхната двойствена природа като
средство за защита и доказателствено средство. Подобно на районния съд и
настоящата инстанция намира, че обясненията в частта, в която отрича да е
наричала частната тъжителка „крадла“, и в която твърди, че последната ѝ е
поискала сумата от 175,92 лева се опровергава от събрания и проверен по делото
доказателствен материал. По отношение на съдържанието на отправената обида
съдът изложи своите съображения, поради което не намира за необходимо да преповтаря
същите. Другото твърдение напълно се оборва от изготвената по делото
съдебнотехническа експертиза, от която се установява, че тъжителката е поискала
сумата от 125,92 лева, която съответства на дължимите задължения по издадените
квитанции. По-нататък твърдението, че е дала три банкноти от по 50 лева също се
опровергава от изготвените експертизи. И двете са еднопосочни, че от
изследвания запис се установява, че подсъдимата е дала 2 банкноти от по 50
лева, 1 банкнота от 20 лева, една от 5 лева и монета от един лев. Отделно от
това напълно нелогично и неправдиво е подсъдимата да даде още една банкнота от
50 лева при положение, че тъжителката е посочила като дължима сумата в размер
от 125,92 лева. Ето защо, обосновано първоинстанционният съд е кредитирал
частично обясненията на подсъдимата единствено в частите, в които изложеното от
нея не се опровергава от събрания и проверен доказателствен материал.
В
заключение въззивният съд намира възраженията на защитата срещу анализа
направен от първостепенния съд на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства за напълно неоснователни.
Въззивната инстанция
намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и
правилни правни изводи относно съставомерността на поведението на подсъдимата
по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Обект на защита на
престъплението обида са обществените отношения, които осигуряват личното
чувство за достойнство и самооценка на всеки един гражданин, като пострадал на
деянието може да бъде единствено физическо лице. Както и първоинстанционният
съд е отбелязал, правото на лична чест и достойнство е неразривно свързано с
правото на свободно изразяване на мнението, със свобода на словото. Освен че са
неразривно свързани, между тях съществува тънка граница, пресичането на която
накърнява някое от правата на гражданите, което води до реализиране на
съответната отговорност. В процесния случай следва да се анализира обстоятелството,
дали подсъдимата Л. отправяйки думата „крадла“ към частната тъжителка А.К. е
прекрачила правото на сводно изразяване на мнението, нарушавайки правото на
чест и достойнство на тъжителя.
От обективна страна
деянието е съставомерно, когато изказаните думи от дееца са с унизителен
характер, който се преценява въз основа на общоприетите морални норми за
нормално човешко общуване. Безспорно по делото се установи, че инкриминираната
реплика е отправена от подсъдимата Л. на
28.03.2018 г., около 15.30 часа, в гр. София, в сградата на Столична община,
Дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи-Искър“ пред гише № 3 към
частната тъжителка К. в нейно присъствие.
На следващо място,
правилно районният съд е оценил инкриминираната дума „крадла“ като оскърбителен
и унизителен израз, накърняващ достойнството и честта на тъжителя. Отправяйки
посочената дума, подсъдимата Л. е изразила негативната си оценка спрямо
тъжителката. Посоченият израз „крадла“ представлява израз на негативно
отношение спрямо личността на тъжителката, като смисловото съдържание на думата
безспорно в обществото се приема като накърняващо честта и достойнството.
Налице са и квалифициращи обстоятелства по чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК. За да бъде нанесена обидата публично, е
необходимо същата да е отправена към пострадалото лице в присъствието на
най-малко още две други лица, извън подсъдимата и тъжителката. В конкретния
случай преки очевидци на инкриминираното деяние са свидетелите Г.и Н., които са
възприели отправената обида към пострадалата. Същевременно в помещението, както
правилно отбелязва и районният съд, се е намирал поне още един гражданин с
неустановена по делото самоличност. Изложеното обуславя наличието на
квалифицирания признак „публично“. Обосновано районният съд е приел, че обидата
е отправена към длъжностно лице по време изпълнението на службата ѝ.
Видно от трудовия договор частната тъжителка към инкриминираната дата е била
назначена на длъжност „Специалист“ в отдел „Общински приходи-Искър“ към
дирекция „Общински приходи“ при Столична община, като длъжността ѝ е била
свързана с боравене и съхранение на парични средства. Следователно частната
тъжителка е изпълнявала работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество,
поради което същата се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“
от НК. Обидата ѝ е нанесена, докато частната тъжителка е изпълнявала
служебните си задължения, поради което е налице и вторият изискуем елемент, за
да бъде осъществен квалифициращият признак по чл. 147, ал. 1, т. 3 от НК.
Настоящата инстанция
споделя изводите, че деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл.
Предвид изложеното
подсъдимата Л. е осъществила от обективна и субективна страна състав на чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Само за пълнота на
изложението настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че изводите на
първоинстанционния съд относно недоказаност на повдигнатото обвинение по чл.
148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1,
пр. 2-ро, вр. чл. 26, ал. 1 НК са напълно обосновани. В тъжбата се твърди
подсъдимата Л. да е отправила към тъжителката израза: „по тази схема ограбвате
всеки ден българските граждани“, която не се доказва по безспорен начин. Нито
един от свидетелите очевидци не е могъл да възпроизведе точното съдържание на
тази реплика, като единствено свидетелката Г.посочва, че подсъдимата е казала
„има някаква измамна схема“. Така споделения израз от свидетелката е без
конкретна насоченост към тъжителката, поради което не може да се вмени на
подсъдимата. По нататък от събрания и проверен доказателствен материал се
установява, че подсъдимата е публикува съобщение във Фейсбук с посоченото във
фактическата обстановка съдържание. Същото е без конкретен адресат, като по
делото не може да се установи по безспорен начин, дали към 31.03.2018 г. името
на тъжителката е фигурирало в съобщението. От друга страна, както посочва и
районният съд в отдел „Общински приходи-Искър“ на касата не е работела
единствено тъжителката, поради което липсата на конкретен адресат на
съобщението възпрепятства ангажирането на наказателната отговорност на
подсъдимата по второто повдигнато обвинение.
Въззивната инстанция се
солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд относно наложеното
наказание и неговата индивидуализация. На първо място, правилно съдът е отчел,
че в конкретния случай са налице кумулативните предпоставки на чл. 78а от НК,
поради което е заменил наказателната отговорност с административна такава.
При определяне размера на
административното наказание „глоба“ съдът е отчел като смекчаващи вината
обстоятелства добрите характеристични данни на подсъдимата, както и трудовата
ѝ ангажираност, а като отегчаващи такива – наличието на два квалифициращи
признака, които увреждат в по-висока степен обществените отношения, обект на
защитата. Така отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства обуславят
налагане на наказание близко до минималните стойности, но не и в предвидения от
закона минимум. Въпреки че настоящата инстанция намира деянието за извършено
при форма на вината евентуален умисъл, наличието на отчетените отегчаващи
обстоятелства обуславят определяне размера на наказанието над минимума. Поради
това така определеното наказание се явява справедливо. Същото съответства на
обществената опасност както на дееца, така и на извършеното деяние и е от
естеството да постигне предвидените в чл. 36 от НК цели. С оглед изложеното
възраженията за несправедливост на така индивидуализираното наказание следва да
се разглеждат като изцяло неоснователни.
Предвид крайния изход на
делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно
направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимата Л.. Поради
същото правно основание подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на частния
тъжител направените от него разходи за адвокатско възнаграждение в размер 800
лева за повереника Н.Г. за участието му във въззивното съдебно производство
(виж Договор за правна защита на л.18 от ВД).
По отношение направените
искания за присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция от двете
страни, съдът застъпва становището, че не следва да се произнася по тях за
първи път с настоящото решение. Това е така, тъй като актът на въззивната
инстанция е необжалваем и страните биха били възпрепятствани да атакуват
решението в частта за разноските, ако същите са недоволни от него. Правомощие
на първоинстанционния съд е по реда на чл. 306, ал. 4 от НПК да се произнесе по
отношение на направените разноски от страните в цялостното производство. Ето
защо, съдът остави без уважение направените искания за присъждане на разноски
от страните.
Въз основа на изложеното
и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият
въззивен състав приема, че присъда в обжалваната част е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена
при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното
наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената
опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.12.2019 г. по н.ч.х.д. №16048/2018 г. по
описа на СРС, НО, 96 състав, в частта с която подсъдимата е призната за виновна
в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
На осн.чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата Р.С.Л. да заплати 800 лева на частния тъжител А.Й.К. за направените
от нея разноски за адвокатско възнаграждение на повереник за процесуално
представителство във въззивното съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.