№ 437
гр. Варна , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110201205 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 436а-130/02.03.2021г. на
Началник на 2 РУ при ОД МВР - Варна, с което на Т. АТ. Т., ЕГН **********
на осн. чл. 34, ал. 1 от Закона за защита на шума в околната среда /ЗЗШОС/ е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
Жалбоподателката атакува наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. В първото
съдебно заседание се явява лично и подържа жалбата. По съществото на
делото не се явява и не изразява становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмено становище моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на разноските.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност и след като се запозна с доводите на страните
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по
1
изложените в нея съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.11.2020 г. около 00. 05 часа, била извършена полицейска
проверка в жилищна кооперация, находяща се гр.Варна, ул.“Царевец4 № 7,
ползвана от жалбоподателят. Проверката била по повод постъпил сигнал за
нарушаване на нощната тишина и спокойствие. Проверката била извършена
от полицейски служители при 2 РПУ Варна, между които свидетелите М. и
Кючук. В хода на същата било установено, че в апартамента обитаван от
въззивника се чува силен шум и музика, с което са нарушавала нощната
тишина и спокойствие.
За констатираното бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение, в който актосъставителят приел, че е извършено
нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, тъй като въззивника е използвала
силна музика и викове в апартамента. Актът бил съставен в присъствието на
въззивника, който го подписала с възражение.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласни
доказателства – изцяло от показания на свидетелите М. и Кючук. Показанията
на първите двама свидетели съдът намира за логични, вътрешно
непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото
доказателства. И двамата свидетели установяват фактическа обстановка,
идентична с очертаната в АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС е забранено
озвучаването от обекти по ал. 1 /обекти за производство, съхраняване и
търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони
и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и
територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с
повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение/ и на открити
площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
2
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за
времето от 14, 00 до 16, 00 часа и от 23, 00 до 8, 00 часа, с изключение на
териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари,
морски гари и при използването на системи за предупреждение и
оповестяване на населението при бедствия.
Съгласно регламента на чл. 3, ал. 1 от ЗЗШОС законът се прилага за
шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните
територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните
територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в
близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски
организации. В ал. 2 на чл. 3 изрично са регламентирани изключенията от
приложното поле на закона в зависимост от източника на шум – като същият
не се прилага за шума, предизвикан от лицето, подложено на неговото
въздействие, от домашни дейности, от съседи в жилищни сгради, на
работните места, в транспортните средства и в зони на военни действия.
Видно от нормата на чл. 3, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗШОС законът
е разграничил уредбата на управлението на различните видове шум в
различни нормативни актове, като ал. 5 предвижда изискванията към шума,
предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради да се
определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за
местното самоуправление и местната администрация, т. е. законовата
делегация, съдържащата се в чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС, дава правомощие на
общинския съвет да въведе регламентация само относно конкретно
визираната категория шум - този предизвикан от домашни дейности и съседи
в жилищни сгради.
В аспект на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
процесният случай попада във визираните в разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от
ЗЗШОС изключения, поради което следва да се приеме, че наказателното
постановление е издадено от некомпетентен орган, доколкото същото е
следвало да бъде издадено от кмета на съответната община - Варна. Този си
извод съдът изведе не само от анализа на горе цитираните разпоредби, но и от
текста на чл. 15 от ЗЗШОС, регламентиращ правомощията на кметовете на
общини и кметовете на райони в градовете с районно деление, като същите
организират и възлагат разработването на стратегическите карти за шум по
3
чл. 4 и на плановете за действие по чл. 6 на местно равнище и осъществяват
контрол върху тях; 2. определят длъжностни лица от съществуващите
структури в общинската администрация, притежаващи необходимата
квалификация, за контрол и осъществяване на дейностите, свързани с
ограничаване на шумовите нива в околната среда. Разпоредбата на чл. 22 от
ЗЗШОИС пък урежда правомощията по контрол, като нормата на цитирания
текст предвижда, че кметовете на общини или упълномощени от тях
длъжностни лица упражняват контрол за спазване на правилата и нормите за
изпълнение на строежите по отношение на шума, излъчван по време на
строителство и за спазване на забраната по чл. 16а, ал. 5; упражняват контрол
за спазване изискванията на този закон в тихите зони и урбанизираните
територии; организират и регулират движението на автомобилния транспорт
в населените места с оглед намаляване на шумовите нива до допустимите
норми; упражняват контрол за спазване изискванията на чл. 16а, ал. 1 и 6 и
чл. 16б, ал. 1.
Поради изложените съображения наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 436а-130/02.03.2021г. на
Началник на 2 РУ при ОД МВР Варна, с което на Т. АТ. Т., ЕГН **********
на осн. чл. 34, ал. 1 от Закона за защита на шума в околната среда /ЗЗШОС/ е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4